Резюме: Минералните бани в следосвобожденска България стават обект на поредица значими благоустройствени и хигиенни мерки, като още в ранния период това е съпътствано със специализирани научни проучвания, важна част от които са дело на медицинското съсловие. Някои от първите значими балнеолечебни центрове са създавани и развивани именно от медицински лица. Предложената статия разглежда това натрупване и разпространение на медицински знания за минералните води през разработките на д-р Марин Русев и други медицински специалисти, които развиват теоретично, но и в много случаи чисто практически медицинските грижи и социалните функции на редица обществени бани. Д-р Русев прави серия от публикации в зрелия период на своята кариера, където задълбочено разглежда възможностите за лечебно приложение на термалните води и балнеотерапията на примера на няколко локации в страната. Предложената статия разглежда тези на практика забравени изследвания в контекста на развитието на медицинското знание за балнеотерапията през 20-те и 30-те години на XX век, фокусирайки се върху трудовете за минералните находища в Хисаря и Момин проход, правейки същевременно анализ на пресичането им с традиционни практики и разбирания за минералните бани и води в страната.

Ключови думи: балнеолечение, междувоенен период, д-р Марин Русев, Хисаря, Момин проход 

 

The Mineral Baths in the Works of Dr. Marin Rusev and the Medical Discourse on Thermal Waters and Balneotherapy in the 1920s and 1930s

Ivaylo Nachev

Abstract: The mineral baths in modern Bulgarian history became the object of a series of significant improvements and hygiene measures. Even in the early period, this process was accompanied by specialized scientific studies, an important part of which was the work of the medical community. Some of the first significant balneotherapy centers in the country were created and developed precisely by medical specialists. The article examines this accumulation and dissemination of medical knowledge about mineral waters through works of Dr. Marin Rusev and other medical specialists, who developed theoretically, but also in a number of cases purely practically, the medical care and social functions of a number of public baths. Dr. Rusev made a series of publications during the mature period of his career, where he thoroughly examined the possibilities for the therapeutic application of thermal waters and balneotherapy, using the example of several centres in the country. The article examines these practically forgotten studies in the context of the development of medical knowledge about balneotherapy in the 1920s and 1930s, focusing on the works on the mineral water deposits in Hisarya and Momin Prohod, while analyzing their intersection with traditional practices and understandings of mineral baths and waters in the country.

Keywords: spa medical treatment, interwar period, Dr. Marin Rusev, Hisarya, Momin Prohod

Citation: Начев, Ивайло. 2024. „Минералните бани в трудовете на д-р Марин Русев и медицинският дискурс върху термалните води и балнеотерапията през 20-те и 30-те години на XX век“. Семинар_BG, 27. URL: https://seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy27/885-nachev.html. 

 

В следосвобожденска България обществените минерални бани стават част от поредица значими благоустройствени дейности от страна на държавата, общините или частни предприемачи, които в значителна степен модифицират традиционните им дотогава социални функции. В същото време още в този ранен период минералните води като ресурс и тяхното оптимално оползотворяване започват да стават все по-често обект на специализирани научни проучвания, важна част от които са дело на медицинското съсловие. В допълнение към това някои от първите значими балнеолечебни центрове в страната са създавани и развивани именно основно благодарение на знанията и усилията на различни лекари. Такъв пример е развитието на балнеолечението във Вършец в началото на XX век и ролята на д-р Дамян Иванов (1928) за това. Настоящата статия разглежда натрупването и разпространението на медицински знания по време на междувоенния период през разработките на д-р Марин Русев и други медицински специалисти, които развиват теоретично, но и в много случаи чисто практически, медицинските грижи и социалните функции на редица минерални бани в страната.

Доктор Марин Русев (1864–1935) е сред най-значимите професионалисти и администратори в първите десетилетия от развитието на българската медицина. Първороден син в голямо семейство с десет деца, той учи първоначално в родното си Търново. Още като ученик започва работа в новоотворена веднага след Освобождението аптека в старопрестолния град, с която своя дейност и получава званието „аптекарски помощник“. След това със съдействието на своя първи работодател получава държавна стипендия за обучение във Варненската мъжка гимназия, която завършва през 1885 г. Ключов момент за професионалното му развитие е получаването на държавна стипендия за следване на медицина в Женева, Швейцария, където той завършва с отличие през 1890 г. След завършването на това престижно образование Марин Русев се завръща в България и още същата година е назначен за лекар към Търновската първокласна болница.

Благодарение на професионалните си качества и на отличното си медицинско образование д-р Русев бързо се утвърждава като един от водещите специалисти в сферата на здравеопазването в България в началото на XX век. Сред акцентите в доста богата му професионална биография са серия приносни научни публикации (включително няколко монографии), ключова роля в основаването и развитието на Дружеството за борба с туберкулозата и активна дейност в мерките срещу това толкова проблематично за епохата заболяване, а също и дълга практика като личен лекар на царския двор. Паралелно с дейността си като медицински специалист той заема продължително време различни ръководни административни позиции в медицинската сфера (вкл. дългогодишен директор на Гражданската санитарна дирекция, софийски окръжен лекар, началник на Софийския оспен институт и др.). Освен това д-р Русев е инициатор на важни законови промени в здравеопазването, включително с дейна роля в създаването на основополагащия Закон за опазване на общественото здраве от 1903 г. Той става и основна движеща сила за началото на медицинското образование у нас чрез активно участие в учредяването през 1917 г. към Софийския университет на първия медицинския факултет в България (Тантилов, 1930: 19–28).

И въпреки че дори такава кратка професионална справка ясно показва д-р Марин Русев като една от водещите фигури и иноватор в здравния сектор в страната в продължение на няколко десетилетия, работата му остава твърде слабо позната в наши дни. Едно от редките изключения е статия отпреди повече от десетилетие, която обаче разглежда основно приноса му в зрелия етап на неговата кариера с откриването на първия медицински факултет в страната (Узунова, 2011). Липсата на съвременни проучвания важи с особена сила конкретно за делото на д-р Русев за изучаването и популяризирането на потенциала на минералните води, на което той се посвещава в края на своята кариера и където отново се нарежда сред пионерите на цяла една нова област в медицинското знание и профилактиката. Следва да се добави, че приносите на д-р Русев и неговото време са съвсем мимоходом споменати от специализираните издания по балнеология от социалистическия период (Караколев, Владева и Загорски, 1984: 25), а по-новите изследвания с някои отделни изключения (Ангелова, 2018) също все още не са отделили дължимото внимание на този ранен период от развитието на научния интерес към възможностите на балнеотерапията.

Дейността на д-р Марин Русев по отношение на проучването и популяризирането на минералните води е важна в няколко направления. Стъпвайки на известни наши традиции за изучаване и популяризиране на възможностите за лечение чрез минералните води, той поставя темата отново във фокус в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век. Това става чрез серия от публикации (Русев, 1929, 1930, 1931, 1932, 1933), където задълбочено са разгледани възможностите за лечебно приложение на термалните води и балнеотерапията на примера на няколко различни по-слабо познати и неособено интензивно използвани находища на минерални води в страната.

Възраждането у нас на научния и научно-популярния интерес към минералните води в тези години може да се разглежда и в контекста на цялостното поствоенно възстановяване в страната в края на 20-те години след преодоляването на преките и индиректните последици от Първата световна война. Предложената статия разглежда тези на практика забравени изследвания на д-р Русев в контекста на развитието на медицинското знание за балнеотерапията в междувоенния период, правейки същевременно анализ на пресичането им с традиционни практики и разбирания, свързани със социалните функции на минералните води в страната.

Интересът към потенциала на минералните води за балнеолечение е ясно откроим още в края на XIX век. Така например обзорна публикация за здравното дело от ранния период посочва над 130 отделни статии, посветени на минералните води и балнеолечението, като все пак трябва да се има предвид, че огромната част от тази книжнина има научно-популярен характер и излиза в различни вестници от епохата (Хаджииванов и Докторов, 1904: 235–240). От началото на XX век датират първите по-сериозни и обширни научни публикации на наши медицински специалисти относно въпроси, свързани с минералните води и тяхното оптимално използване за рекреационни и лечебни цели (вж. напр. Георгиев, 1904). Авторите на подобни трудове често са лекари, които са командировани и работят в дадения район. Към този ранен за тази нова област момент обаче все още основното внимание е насочено към физическите характеристики на банските постройки и цялостните условия за използване на минералните води. 

Д-р Марин Русев подкрепя проучването на минералните води първоначално в административно-управленските си функции. След като през 1903 г. той оглавява санитарната дирекция на здравните служби в страната, работата по оползотворяване на минералните води получава по-сериозна институционална подкрепа, тъй като това е тема, с която той се занимава още в началото на професионалната си кариера. По негова инициатива са командировани в чужбина лекари и химици, които да проучат както достиженията в изследванията на химическия състав на водите, така и практиката за създаването на специализирани центрове за лечение с минерални води. Освен лекарите, които са командировани да изучават развитието на балнеологията в Европа, следва да се отбележи и двегодишната специализация във Виена на химика К. Русев, който следващите години става водещият специалист в тази област и проучва химичния състав на над 20 различни находища на минерални води в България.

След известен застой по време на относително дългия военен период интересът към темата за минералните води се възражда през 20-те години на XX век. Показателно за възродения интерес към потенциала на минералните води в края на 20-те години е, че група лекари, включително и самият д-р М. Русев (може да бъдат споменати също имената на д-р Хр. Тантилов и д-р Хр. Стойчев), дават началото на специализирано Балнеоложко дружество в България със свой печатен орган – Известия на балнеоложкото дружество в България, чийто първи брой излиза през 1930 г. По това време излиза и една от първите обзорни монографии по темата (Пенев, 1930). В малко по-общ план трябва да се има предвид, че сред фундаменталните причини д-р Русев да се фокусира върху потенциала на минералните води е неговото убеждение за ключовата роля на профилактиката в здравното дело. Потвърждение, че той работи и се ръководи именно от тази гледна точка, е една от големите му мисии, а именно Дружеството за борба с туберкулозата, чийто фокус е именно превенцията (Ангелова, 2021). Това свое убеждение за водещото значение на превенцията, а не само на лечението на вече заболелите пациенти, д-р Русев формулира директно още в ранните си трудове и тук красноречив пример е уводът на негова ранна книга върху хигиената, където изтъква: „[да] съумеем да запазим един човек или цяло общество от известна болест е по-голяма заслуга, отколкото ако знаем да го излечим“ (Русев, 1900: 5). 

Освен чрез разностранната си практическа и организационна дейност през своята дълга кариера д-р Марин Русев дава своя принос към изучаването и популяризирането на минералните води и чрез серия по-задълбочени публикации, които са във фокуса на настоящата работа. В отделните книги д-р Русев разглежда няколко находища на минерални води на различни места в страната, а именно Карлово, Хисаря, Банкя, Сулу-Дервент (днешния Момин проход) и Нареченските бани. В тези свои проучвания той прави доста обстоен анализ на възможностите за развитие на балнеотерапията на тези места. Първата книга от своеобразната поредица излиза през 1929 г. и е посветена на минералните води и бани в Карловско. Втората книга е публикувана следващата година и в нея авторът доста директно посочва замисъла на тази серия тематични публикации:

Сега, когато се изминаха цели 10 години от последната злополучна война, когато почнахме да се съвземаме, да стъпваме отново на краката си, сега е време да направим нещо и за нашите лековити места. Трябва постепенно да изучаваме, да описваме и да изваждаме наяве, не само за нас тука, но и за външния свят, нашите водни богатства, с които за щастие природата ни е щедро надарила. (Русев, 1930: 7) 

Предвид съдържащата се в тези трудове доста подробна и специализирана информация публикациите за различни находища на минерални води и бани изглежда са замисляни в голяма степен като практически ръководства за медицински лица, които на базата на събраните данни да преценят целесъобразността за насочване на даден пациент към съответните лечебни бани. В същото време вратите не са затворени и за по-широката аудитория. Самият д-р Русев (1930: 8–9) казва в предговора си към книгата за хисарските минерални бани, че тя би била полезна за всеки посетител на баните, който има желание да се задълбочи и да научи повече за мястото, минералната вода и „главно за нейните лечебни свойства“.

Основен акцент във всичките трудове от поредицата е подробно описание и анализ на лечебните свойства на различните извори. Това е видно дори в обема, посветен на този аспект. Например в работата за хисарските води близо половината от текста е именно върху този проблем. В същото време трябва да се подчертае, че д-р Русев остава добросъвестен учен и е пределно наясно с всичките съществуващи ограничения към дадения момент на научното знание и научните методи за лечебни терапии чрез минералните води. В тази връзка, систематизирайки и анализирайки значителни обеми от данни, д-р Русев се чувства длъжен да предупреди читателя:

Начинът по който топлите минерални води действат благотворно върху болния човешки организъм, ни остава и до сега неизвестен. Физиката, химията и другите спомагателни науки не са могли да ни обяснят достатъчно в какво собствено се състои лечебното действие на една топла минерална вода, чудотворното действие на която ний виждаме пред очите си, но точния начин по който тя действа ни остава замъглен, неясен. (Русев, 1930: 28)

Изреждайки различни опити за точно научно обяснение на лечебния ефект на минералните води, включвайки както суеверните вярвания за „някакви тайнствени духове“, така и различните актуални за неговото време научни теории, фокусиращи се върху термичност, химически състав, проводимост на електричество и пр., д-р Русев се спира малко по-подробно на модерната през 20-те години теория за радиоактивността на минералните води като водещ компонент при тяхното лечебно действие. Но отново оставайки верен на универсалната научна предпоставка ясно да бъдат определени границите, до които научното знание е достигнало към дадения момент, той изрично посочва, че дори и тази нова теория има своите сериозни критици в края на десетилетието, като някои изследователи вече търсят опити за обяснение през т. нар. колоидални свойства на минералните води (Русев, 1930: 28).

В същото време, като съвестен и коректен изследовател, д-р Русев (1930: 29) признава, че „никой не може да каже, че науката е казала последната си дума за начина по който топлите минерални води действат“, добавяйки в духа на позитивистичната научна традиция, че „ние трябва да се стараем да увеличим нашите клинически лечебни наблюдения и с положителни данни на ръка да можем да кажем кои от нашите минерални извори за какви болести помагат“. Този акцент заслужава да бъде подчертан и тук, тъй като той се явява и своеобразна програма за поредицата публикации на д-р Русев. И донякъде парадоксално предвид този чисто научен подход в опитите да бъдат изяснени лечебните свойства на минералните води, на някои места текстът е примесен с позовавания на традиционния опит в лекуването на болни, както и отделни обяснения, които се доближават до метафизичното. Така например в съветите си към лекуващите се в Сулу-Дервент д-р Русев (1932: 44) споделя: „Влязъл във водата, болният трябва да седи мирно, тихо… Той трябва да знае и да е добре убеден в това, че през времето на къпането му се извършва в неговия организъм едно свещенодействие, едно тайнство…“. Все пак този цитиран епизод остава един от редките случаи, в които академичният подход отстъпва изцяло пред квази-метафизични обяснения за действието на минералните води.

Към момента на публикуването на книгите д-р Русев се занимава вече над две десетилетия не само с темата за лечебните свойства на термалните води у нас, но и конкретно с хисарските минерални бани. След като вече е изпратил в началото на века специалист химик за анализ на техния химически състав и изясняване на възможното лечебно въздействие, впоследствие самият д-р Русев прави продължителни наблюдения на място. В крайна сметка в труда за хисарските бани се систематизират събирани през дълъг период данни за състоянието на над 15 хил. пациенти, а тази относително подробна информация дава възможност за запълването на серия бели петна, които съществуват и заради вече споменатите ограничения на научното знание през този период.

Наблюденията върху въздействието на хисарските минерални води върху различни болнични състояния се правят предимно на извора при т. нар. Момина баня от своеобразен екип, включващ над дузина медицински лица. Първите данни са събирани още в периода 1901–1903 г. от лекарите С. Белинов и А. Пранчов, които са изпратени в Хисаря от централните санитарни власти. През 1903 г. д-р Белинов е командирован по инициатива на самия д-р Русев първо във Франция да проучи опита с използването на минералните води там, а след това е изпратен и в Хисаря да продължи балнеоложката си практика.

След продължително прекъсване следващите наблюдения там са направени през периода 1926–1928 г. от лекарите Консулов, Свещаров и Радев. Взети са също така и данните от петима други лекари, работили през периода 1929–1930 г. в санаториума на железопътните работници. Самият д-р Русев прави наблюдения върху ефекта на хисарските води през един доста продължителен период от 1907 г. нататък (Русев, 1930: 29–30), когато за първи път след първоначалните проучвания се получава нормативна санкция от медицинските власти за положителен резултат при лечението на седем големи групи различни заболявания. Тези наблюдения са правени върху повече от 550 негови пациенти, които той изпраща в този период за лечение с хисарските минерални води.

На основата на тези най-подробни за времето си сведения д-р Русев препоръчва лечебната функция на минералните води за различни външни и кожни болести, болести на нервната и дихателната система, на кръвообращението и храносмилането, на черния дроб, ставите и обмяната на веществата. Що се касае до успешността на лечението, наблюденията върху собствените му пациенти показват подобряване на състоянието или оздравяване при цели 88% от случаите. Тези резултати му дават основания за подобна доста категоричната оценка: „[…] ние смело може да кажем, че в Хисара респ. Момина баня, се лекуват успешно: стомах, черва, черен дроб, бъбреци, нерви, всички видове ревматизми и всички прояви при обмяна на веществата“ (Русев, 1930: 50–52).

Предвид че разработването на минералните води при едно от другите находища, които стават обект на изследванията на д-р Русев – Момин проход при гара Костенец, се намира в доста по-ранна фаза от своето развитие и съответно няма такива подробни данни както за хисарските води, съответно и анализът на лечебните функции предлага доста по-малко подробни сведения. Според разбиранията през 20-те години лечението с горещите минерални води при Момин проход се осъществява по няколко различни начина: дозирано пиене, къпане, инхалация и калолечение. Д-р Русев разписва с известни детайли процедури за всеки един от посочените способи. Заради това, че все още няма налични толкова подробни наблюдения както при хисарските води, в този труд единствено се отбелязва, че процедурите с къпане подпомагат стомах, черва, черен дроб, бъбреци и др. (Русев, 1932: 35–40).

Заслужава да се спомене също един пасаж, който ясно отразява традиционните вярвания, предавани от уста на уста, но и приемани в някаква степен от един представител на медицинското съсловие като д-р Русев:

Преди тръгването си от дома, болният вече е получил последните уверения от лекаря, па и мнозина от посетившите го през време на боледуването са му казали, че пълното си оздравяване той ще намери в банята при Сулу-Дервент гдето много болни, страдащи от същата болест като неговата са оздравели.

Тук обаче идва деликатният момент, че освен вярата и доверието към възможностите за успешно лечение, дори спрямо традиционни авторитети, съветите на лекаря трябва да бъдат стриктно спазвани, защото иначе ефектът върху болния би могъл да бъде дори обратен, а още по-лошо би било, ако разказвайки след това за несполуките си, човекът накърни и името на съответния курорт и лечебните ефекти от неговите минерални води (Русев, 1932: 43).

Друг момент, който заслужава да се отбележи е, че работите на д-р Русев се отличават с подчертано комплексен и холистичен подход към минералните води и неговите изследвания далеч надхвърлят чисто медицинските аспекти. Трудът му върху Хисаря предлага цялостен поглед върху местността, включващ истински интердисциплинарен преглед с географски, геоложки и исторически сведения за района на баните и минералните извори. Така например той стъпва върху резултатите на геолозите проф. Наум Николов и д-р В. Радев, които публикуват три години по-рано подробно изследване на термалните извори около Карлово и с. Хисар. 

Хисаря е предимно турско село преди 1878 г. Интересно сведение, което намира място в работа на д-р Русев (1930: 36) е, че някогашните му турски жители познавали добре лечебните свойства на водите, но ползвали за лечебни цели само трите извора в рамките на старата крепост, докато находища на минерални води извън нея били използвани само за хигиенни и рекреационни цели. След 1878 г. турците от Хисаря масово се изселват, като на тяхно място се заселват предимно българи от близките балкански селища. От края на XIX век населеното място постепенно започва да придобива курортен характер, тъй като основно жители на Пловдив и района започват да ходят там заради баните. В Хисаря по това време има пет каптирани извора, всеки един със своите характеристики. В същото време в района на баните са направени твърде малко регулационни подобрения – липсват канализация, устроени улици и почти никакви други обществени заведения. Все пак в населеното място има околийски лекар и лекар към баните, а също санаториум към Министерството на войната. Прави впечатление, че освен няколкото бански постройки, достъп до минералните води е оставен и за свободно ползване от местните жители. Така например на юг от парка Момина баня се намират три големи каптажа, които захранват и два големи непокрити басейна „за безплатно къпане и пране на населението от околните села“ (Русев, 1930: 29).

Тъй като проучването и развитието на баните при Сулу-Дервент (тур. водна клисура) е в много по-ранна фаза от случая с Хисаря, за това находище на минерални води д-р Русев се фокусира върху различни други наблюдения, включително върху такива за общите климатични особености в района. Още повече, че няма дори и достатъчно подробни данни за микроклимата в района поради липсата на близка метеорологична станция. Първата станция за изчисляване на валежите е инсталирана през същата 1932 г., когато се отпечатва книгата на д-р Русев. Поради липсата на събрани систематични сведения за минералните извори, намиращи се на три километра северно от железопътната гара Костенец, на базата на лични наблюдения, както и на базата на сведения от различни местни жители той прави следното обобщение за локалния климат: „Сулу-Дервент има един преходно-континентален климат с горещо лято, спокойна есен, лека зима и променлива пролет; сух климат с почти постоянни слаби, локални ветрове“ (Русев, 1932: 42).

Публикацията на д-р Русев цитира местни предания, според които някога на мястото на баните при Момин проход е имало само голямо блато, от което се издигала пара. Местните хора перели в топлите гьолове, а минувачите се дивели на гледката. Имало обаче и традиции за използване на горещите минерални води за лечебни цели, а според описанието на д-р Русев (1932: 11–12) „около Сулу-Дервент е нямало никакви постройки и само околните селянки са продължавали да се киснат и лекуват във вадата образувана от изобилната и буйна минерална вода“. Любопитен момент е, че от 20-те години датират първите опити да се замени старото турско наименование с Момина баня, които са направени в публикации на лекари и общественици, интересуващи се от темата. Самият д-р Русев обаче се придържа към традиционното наименование и дори смята названието „момина“ за не особено подходящо, основно предвид същото име на един от основните хисарски извори. 

В крайна сметка, след като изворите при тогавашния Сулу-Дервент са проучени от лекари, химици, геолози и инженери, се установява значителен потенциал за лечебно приложение на водите. Първоначално на мястото има само паянтово здание, като при първоначалното каптиране се откриват стари римски бани. Построява се едно доста базово съоръжение за използване на пàрите, живописно описано в труда на д-р Русев (1932: 13–15):

Но скоро, душникът който е бил открит и зеял върху каптажната колона, е станал сборно място на посетителите, които наредени един до друг с надвесени над самия душник глави са дишали на открито по един съвсем примитивен начин парите и газовете на минералната вода. Всеки може да си представи тая смешна и трагична картина. По после над душника бил построен един дъсчен фенер с 12 дупки, през който болните дишали вече поотделно, но пак на открито, парите, излизащи от душника.

След осъществените първоначални проучвания държавата подготвя дългосрочна концесия, но войните осуетяват този план. В междувоенния период са направени проучвания на проф. П. Пенчев върху радиоактивността на извора. Подробен химически анализ е направен през 1927 г. от Ал. Василев, който е химик към Дирекцията за народното здраве.

Въпреки че използването на хисарските бани е доста по-напреднало към момента на издаването на трудовете, не е пропуснато, че това е скорошно и донякъде спонтанно развитие. Според д-р Русев в цялостната задача за устройване на балнеолечебното дело в карловския курорт частната инициатива се справя доста добре. Или както той сам отбелязва: „Трябва да се признае, че в строително отношение хисарските жители са надминали държавата, особено от 1922 г., когато започнали да се строят и се построили солидни, хигиенични и въобще удобни за живеене хотели и вили“ (Русев, 1930: 19). В този период селото се състои от около 150 къщи, където живеят малко над 500 души. Любопитен момент е, че през 20-те години при ремонта на старата турска баня в Хисаря са открити останки от много по-древна римска баня, която е съществувала на същото място. В началото на 30-те години вече има общо седем хотела („България“, „Цар Борис“, „Берлин“, „Съединените хотели“, „Юнион Палас“, „Хисар“ и „Централ“), които предлагат общо над 250 легла. 

Наличните данни за посещаемостта (основно през летния сезон и топлите месеци) все пак открояват Хисаря като относително значим за страната балнеолечебен център въпреки липсата на особено благоустройство и съвременни бански постройки. Така през втората половина на 20-те години броят на къпанията в държавните бани е над 200 хил. годишно, като се забелязва постепенен устойчив ръст от ок. 230 хил. през 1925 г. до близо 300 хил.[1] в 1930 г. (Русев, 1930: 55). Въпреки като цяло доста „първобитните условия“ в баните, по думите на самия д-р Русев, те генерират годишен приход от над три млн. лева.

Независимо от някои положителни тенденции през 20-те години, д-р Русев очертава няколко основни недостатъка като все още недостатъчно адекватната инфраструктура както като бански сгради – „хисарските минерални бани са останали почти същите каквито са били преди 50 години“, така и като общо благоустройство на населеното място. За него основен недостатък остава липсата на постоянен висококвалифициран персонал. Разбираемо, неговата препоръка е за постоянен лекар към баните, който да получи достатъчно добра допълнителна квалификация, както и възможности за специализации в основните европейски балнеолечебни центрове, а също така и да бъде назначен с постоянен договор за достатъчно дълъг период от време. Според неговото виждане „[с]амо лекар с тия качества и с тая подготовка може след като се завърне да състави с помощта на вещи лица: инженери, архитекти, химици, хидролози, геолози, един добре проучен и окончателно установен план за благоустройството на Хисара и неговите златни извори“ (Русев, 1930: 55). 

Д-р Русев не подминава и икономическия аспект от използването на хисарските бани и като дългогодишен защитник на частната инициатива се изказва категорично за отдаването им на концесия като най-предпочитана възможност за развитие на потенциала на минералните извори, тъй като по негово мнение „държавата, по много причини, не е в състояние да разработи и повдигне стойността на това народно богатство“ (Русев, 1930: 57). 

В заключение може да се открои това, че разгледаните изследвания на д-р Марин Русев се отличават с комплексен и холистичен поглед, включващ наред с медицинските и редица други аспекти като исторически, климатични, градоустройствени, стопански и пр. Заслужава специално внимание и това, че анализът на лечебните свойства на хисарските минерални води се базира на относително голям масив от специализирани наблюдения, каквито обаче липсват в случая с Момин проход и много други през този период. Следва също така да се открои коректната и обективна научна трактовка на наличната фактология, която ясно посочва границите на наличното към дадения момент научно знание, особено що се касае до точните механизми и научното обяснение за лечебния ефект на минералните води върху различни заболявания. В същото време традиционният опит и практики са привлечени в отделни случаи като допълнителни аргументи за лечебните ползи от минералните води. Като една съществена последица от тези публикации е възраждането на интереса към балнеологията и нейното допълнително утвърждаване като самостоятелна област на медицинското познание и здравна практика през 20-те и 30-те години на XX век. Апелът за проучване, популяризиране и умно използване на минералните води, който е една от червените нишки в работите на д-р Русев от началото на 30-те години, е в някакъв смисъл поредно изражение на постоянно сменящите се модуси на откриване, неглижиране, забравяне и последващо преоткриване на минералните води и техния потенциал за балнеолечение, които съпътстват цялата ни съвременна история чак до наши дни. 

 

Библиография

Ангелова, Милена. 2018. „Да лекуваш с кал: ‘Европейската’ балнеология и калолечението в България през първата половина на ХХ в.“ Балканистичен форум 2: 112–134.

Ангелова, Милена. 2021. Социалната болест. Туберкулозата в България през първата половина на ХХ век. Университетско издателство „Неофит Рилски“.

Георгиев, Величко. 1904. Минерални бани въ България и тѣхното лѣчебно дѣйствие. София: Придворна книжарница Ив. Б. Касѫровъ.

Иванов, Дамян. 1928. Баня – Вършец. София: Печ. Братя Миладинови.

Караколев, Димо, Владева, Лилия и Загорски, Георги. 1984. Основи на балнеолечението. София: Медицина и физкултура.

Пенев, Михаил. 1930. Минерални извори и минерални бани в България. София: Печатница Книпеграф.

Русев, Марин. 1900. Хигиена за домакините и отгледвание малките деца. 2. София: Иван Г. Говедаров и Сие.

Русев, Марин. 1930. Хисарски минерални бани. Момина баня. София: Печатница Камбана.

Русев, Марин. 1931. Минерална баня село Банкя – Софийско. София: Печ. Херман Поле.

Русев, Марин. 1932. Минерална баня Солу-Дервент. София: Печ. Херман Поле.

Русев, Марин. 1933. Нареченска минерална баня. София: Печ. Херман поле.

Русев, Марин. 1929. Минерални води и баньолечение: Карловска баня. София: Придворна печатница.

Тантилов, Христо Марков. 1930. Четирдесетгодишната санитарно-обществена и лекарска дейност на д-р Марин Русев. София.

Узунова, Мария. 2011. „По стъпките на д-р Марин Русев – създател на Медицинския факултет“. Минало 18 (1): 37–43.

Хаджииванов, Илия и Докторов, Христо (ред). 1904. Исторически преглед на медицинската част и медицинската книжнина в България: 15 авг. 1878 – 15 авг. 1903: юбилейна книга. София: К. Чинков.

[1] Броят на посетителите е значително по-малък. Например много от пациентите на д-р Русев са изпращани в Хисаря с програма от поне 8–10 къпания.

Биографична справка

Ивайло Начев е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките. Има магистърски степени по Нова и най-нова история на Югоизточна Европа от Софийския университет и Европеистика от Университета в Амстердам. Д-р Начев завършва също докторантура в Софийския университет с дисертация върху градската модернизация в Югоизточна Европа в началото на XX век и е специализирал в Любляна, Загреб, Берн и др. Основните му публикации включват статии за социалната история на Югоизточна Европа в модерната епоха и урбанистичната монография София и балканската модерност: Белград, София, Загреб, Любляна, Сараево (1878–1914). Научните му интереси се отнасят към стопанската и социалната история в модерната епоха, градската история, историята на науката и технологиите.

Email: nachev[at]balkanstudies.bg