Резюме: През последните години се наблюдава засилване на обществения интерес по темата за термалното наследство в България. Политически и граждански организации изтъкват нуждата от усвояване на водното наследство и архитектурните комплекси, свързани с него, но същевременно се оказва невъзможно да се формира обща концепция за неговото бъдеще. Някои от обектите участват в разиграването на планове за изграждане на спа центрове, балнеолечебници, реновирани обществени бани или музеи, други остават неглижирани и търпят пълен упадък, очаквайки своята окончателна разруха. Статията опитва да представи това противоречие в мненията и практиките по отношение на термалното наследство, като разглежда случая на минералната баня в столичния квартал „Княжево“. Проследяването на нейната функция и ценност във времето, както и дискусиите и споровете, които предизвиква в настоящето, има за цел да обрисуват комплексността, която този вид обекти притежават. Намираща се между апатията и активизма, банята все още търси своето място в полето на обществено припознатото културно наследство.

Ключови думи: термално наследство, минерална баня, Княжево, граждански инициативи, активизъм, неглижиране, колективна идентичност, местна принадлежност

 

The Contradictory Heritage – between Apathy and Activism.

The Case of the Knyazhevo Mineral Bath

Megan Krasteva

Abstract: In recent years there has been a growing public interest on the topic of thermal heritage in Bulgaria. Political and civil society organizations have emphasized the need to harness the water heritage and the architectural complexes associated with it, but at the same time it has proved impossible to form a common concept for its future. Some of the sites are involved in plans for building spas, health resorts, refurbished public baths or museums, while others remain neglected and are in complete decline, awaiting their final destruction. The article attempts to present this contradiction in opinions and practices regarding thermal heritage by examining the case of the mineral bath in the Knyazhevo district of the capital city. By tracing the function and value of the bath over time, as well as the discussions and controversies it provokes in the present, the article aims to portray the complexity that this type of sites possess. Located between apathy and activism, the Knyazhevo bath is still searching for its place in the field of publicly acknowledged cultural heritage.

Keywords: thermal heritage, mineral bath, Knyazhevo, civic initiatives, activism, neglect, collective identity, local belonging

---

Citation: Кръстева, Меган. 2024. „Противоречивото наследство – между апатията и активизма. Случаят на княжевската минерална баня“. Семинар_BG, 27. URL: https://seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy27/879-krasteva.html.

---

 

Въпреки че е най-старата на територията на град София, минералната баня в квартал „Княжево“ рядко попада във фокуса както на изследователите на термалното наследство, така и на организациите и институциите, занимаващи се с банските комплекси и водния им ресурс. От друга страна, тя е обект на множество инициативи и оживени дискусии сред жителите на квартала, които се опитват да предотвратят нейното разрушаване. Настоящото изследване се насочва към това напрежение, за да проследи историята и съвременните обществени дебати около банята, като същевременно представи нейното актуално положение заедно с разиграващите се около нея процеси. Проучвайки този казус, статията предлага оригинален поглед върху връзките между културното наследство и активизма (De Cesari and Herzfeld, 2015; Jones, Mozaffari and Jasper, 2019) в България, както и разглежда сложните отношения между наследството и туризма. Фокусът на изследването е върху съществуването и възприемането на банята като културно наследство, което е формирано както от материални дадености – специфичната архитектура на сградата и природния ресурс, който притежава и прави общодостъпен, така и от свързаните с нея практики, колективни спомени и усещане за споделена идентичност сред местното население.

Статията си поставя за задача да анализира обществените настроения по въпроса за статута и бъдещето на княжевската минерална баня, проследявайки контекста, в който тя съществува, както и колективните и индивидуалните нагласи на жителите на квартала^[1]. Текстът стъпва на исторически преглед на миналото на „Княжево“, обвързвайки последните четири века от историята на селището със съдбата и процесите, на които подлежи самата баня в този дълъг период. Основна роля в изследването има въпросът за гражданското участие на жителите на квартала и формирането на местен активизъм, непосредствено свързан с казусите около банята. По този начин текстът се опитва да проследи как се формира чувство за идентичност на местно ниво и как „борбата“ за наследството спомага за изграждането и утвърждаването на тази идентичност.

За целта статията отчита как миналото на „Княжево“ присъства и бива актуализирано в днешните настроения и нагласи на местните хора, както и по отношение на проблемите и въпросите, които засягат квартала. По-конкретно се поставя въпросът за това дали и по какъв начин минералната баня и нейната история спомагат за конструирането на колективна идентичност и чувство за принадлежност у местните жители. В тази връзка е важно да се проучи до каква степен османският исторически пласт, към който принадлежи първоначално изградената банска постройка, има отражение върху решенията, които се взимат по отношение на нея. Имайки предвид доминиращото негативно отношение към османското наследство в България (Лори, 2002; Тодорова, 2004; Аретов, 2008) на преден план тук изпъква хипотезата за припознаването и оценностяването на банята от местните хора. Накрая са очертани възможностите за бъдещото развитие на обекта, каквито са формулирани от различните заинтересовани страни.

Хипотезите, формирани в процеса на изследване, са няколко. Първо, че историята на квартал „Княжево“ е силно свързана с историята и процесите, на които подлежи минералната баня в квартала. Второ, че обектът притежава двойствен характер, както в очите на жителите на квартала, така и пред обществените организации – от една страна е видяна като пречка и „руина“, но същевременно като обект с висока обществена стойност, чието запазване е способно да мобилизира общности. Трето, че въпросът за термалното наследство и минералните ресурси, с които разполага България, е в процес на осъзнаване и дебат, което води до създаването на множество идеи, противоречащи една на друга по смисъл и цел.

Проучването е продиктувано от дългогодишните ми наблюдения и интерес към темата, както и личната ми ангажираност като жител на квартала и част от местната общност. То се базира на емпиричен материал, събран посредством изследователски методи – наблюдение и провеждане и анализ на интервюта. Теренната работа е проведена в периода май – август 2023 г. на ключови за квартал „Княжево“ локации, сред които са градинката с чешмата до самата баня, минералният източник на последната спирка на трамвай № 5, голямата градинка на обръщалото на автобус № 59. Първите две локации бяха избрани като основни места, на които жители и гости на квартала черпят от минералните източници. Бяха наблюдавани вербалните и невербални актове на комуникация между хората по време на тяхната дейност по наливането на вода. Част от хората бяха ангажирани с въпроси, които имат пряка връзка с темата на проучването. Третата локация – градинката при спирката на автобусите, може да бъде възприета като най-оживеното публично пространство в „Княжево“ и предполага срещи с възрастни жители на квартала и неангажиращ диалог. На изброените локации бяха проведени неформални разговори и полуструктурирани интервюта с хора с различен полов, възрастов и социален профил. Голяма част от респондентите бяха на възраст над 35 години, като бяха приоритизирани разговорите с хора, които определят постоянното си местоживеене на територията на квартал „Княжево“ и имат спомен и/или отношение към процесите, свързани с минералната баня. В основата си интервютата бяха организирани около следните големи тематични области: отношение към термалното наследство, чувство за принадлежност към квартала, отношение към процесите, касаещи княжевската баня, спомени и практики по посещаването на банята.

Друг метод, който е приложен в това изследване, е онлайн проучването. Виртуалните методи позволяват навлизане в динамиките на квартала и запознаване с нагласите на заинтересованите страни още преди осъществяването на теренно изследване на място. Активната общност, която се формира около групата „Княжевецъ“ във Фейсбук, прави този начин на антропологическо изследване много подходящ. Бяха прегледани всички публикации и коментари, свързани с темата за княжевската баня и минералните извори в квартала, от самото създаване на групата (първите публикации по темата датират от април 2021 г.) до момента на писане на статията. Дискусиите в групата бяха проследявани пасивно без намеса и публично изявяване на интерес и позиция от страна на изследователя. Наблюдението спомогна за открояване на ангажирани към темата лица и последващо осъществяване на лични контакти с част от тях. В следствие на виртуалния терен бяха осъществени три срещи на живо с членове на групата, с които бяха проведени полуструктурирани интервюта. Една от тези срещи беше с основателя на групата, който е сред най-активните говорители по темите, свързани с банята. Като фигура, задвижваща местния активизъм и представяща позицията на жителите на квартала в публичното пространство (посредством медийни изяви и комуникация с институции), той се превърна в ключов респондент в рамките на изследването.

В допълнение са приведени краеведски и исторически изследвания, както и пътеписи, които позволяват по-доброто контекстуализиране. Естеството на тези източници не предполага приемането им като напълно исторически достоверни, но те са ключови за историческото позициониране на темата, както и за представянето на популярния разказ за „Княжево“, утвърждаващ се в съзнанието на местните жители и до днес. Жителите на квартала (по време на разговорите, както и в публичните си изяви онлайн) често реферират именно към тази историческа реалност, когато говорят за ценността на банята като културен обект.

История на квартал „Княжево“ и княжевската минерална баня

Княжево е едно от най-старите населени места в близост до София, а неговата дълга история е пряко свързана с минералната вода. Изследователи описват древното минало на селището, за което се предполага, че бива населявано от римляни, византийци и български боляри (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019). Едно от първите му наименования е Воденичище заради множеството воденици, чиито камъни били задвижвани от преминаващата пълноводна река Елешница. Разположението на селището в подножието на планината Витоша и в близост до редица водни извори го прави предпочитано място за отдих. Тази тенденция се запазва и по време на османския период, когато селището е възприето като курортна зона от заможните турци, а това е една от причините местната управа да полага значителни грижи за развитието на района (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019). В своите пътеписи османският пътешественик Евлия Челеби също обръща внимание на селището, главно заради неговата минерална баня и като място за разходка в близост до София (Гаджанов, 1909: 702–703). До Освобождението то е познато като Бали Ефенди – на името на халветийския шейх, живял в София през първата половина на XVI в. (Kalicin and Mutafova, 2001), чието тюрбе и до днес съществува в „Княжево“. Наред с планинските си извори и река Елешница, районът разполага и с минерални извори – те са седем на брой, а до днес у местните е запазено убеждението, че водата от всеки извор има различен вкус, заряд и е полезна за лечението на различно заболяване (информация, споделена и от някои от респондентите, с които беше проведен разговор). Сред старите имена, които селището получава, е и Сулу кьой, в превод от турски „водно село“, именно заради своите водни ресурси. През ранните векове на османския период на мястото на един от минералните извори бива построена обществена баня (Шошева, 1982). Първи сведения за нея дава през XVII в. Евлия Челеби, който в мемоарите си пише за лечебните свойства на водите в местността. През 1652–1653 г. той посещава София и Княжево и пише: „Наблизо е Балиефендивата баня, която се намира при село Бали ефенди. Банята е хладка, с едно ниско кубенце, край една река. [...] От много опит се знае, че тя е лековита вода“ (Гаджанов, 1909: 702).

Заради природните си дадености, доброто управление на района, както и заради разположението му като попътно селище, предоставящо на преминаващите пътници храна, подслон и баня, село Бали ефенди постепенно се развива като процъфтяващо място (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019). От 1883 г. селището притежава статут на център на голяма съставна община, в която влизат селата Горна баня, Суходол, Мало Бучино, Филиповци, Бояна, Мърчаево, Владая, Драгалевци и Кладница. Това дава допълнително усещане за престиж и самочувствие на местните жители. Постепенно едно след друго селата започват да се откъсват от община Княжево. Така до 1900 г. тя остава сборищна за три села – Бояна, Горна баня и Княжево, а десет години по-късно те биват разделени на три общини (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019).

В цялото развитие на района близостта до София оказва огромно влияние. Това е особено вярно за периода след Освобождението, когато Княжево претърпява значителни структурни промени. Тогава населението на София започва да расте значително, а това се отразява и на околните райони. В книгата, посветена на историята на Княжево, Георги и Кица Пасланджийски (2019: 27) пишат за този период следното: „Боянци и княжевци продават декар по декар от нивите и ливадите си. Преселници, бедняци, подгонени от жилищна криза, строят малки къщи, а заможни софиянци разширяват чифлиците си и строят вили“. Ненаселеният район между село Княжево и София с бързи темпове започва да се изпълва с къщи; по това време около Четвърти километър се появява и Красно село. Княжевци, както и жителите на околните села, ревниво пазят териториите си, но пасищата и ливадите, които доскоро са били основен източник на тяхното препитание, постепенно се превръщат в жилищни зони, които получават ранг на предградие на София. С указ № 405 от 10 август 1933 г. се утвърждава Благоустройствен правилник за предградието Красно село, според който землището на Бояна, Горна баня и Княжево съставляват предградието „Местност Красно село“ (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019: 27). Пет години по-късно е създадена нова селищна единица – Столична голяма община или т. нар. Голяма София, която приема в себе си и Княжево, очертавайки границите му до днешния квартал „Овча купел“. При всяка следваща административна и териториална промяна на Софийска област княжевското землище става все по-орязано и по-малко. Селището губи и 12 хиляди декара общинска гора, още един основен източник на стопански блага за местното население. През 1958 г. то окончателно влиза в пределите на столицата като става неин квартал.

Въпреки загубите, които селището претърпява, то запазва своята особена ценност и ключово място. Княжево увеличава своето население многократно, с по-голяма скорост от всички други околни общини (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019: 151). След Освобождението на България на територията на Княжево започва да се изгражда първата софийска индустриална зона. Изследователи изказват становището, че историята на Княжево е пряко свързана с княжевските фабрики и именно в този район бива написана първата глава в историята на софийската работническа класа (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019; Митева, 2020). Княжево се превръща в център на най-голямото строителство на индустриални предприятия в страната. За много кратки срокове в района израстват десетина фабрики, които са първи по рода си. Пример за това е построената от Хипокрит Бержие първа фабрика за спирт в страната през 1881 година, както и появилите се малко по-късно първи пивоварни фабрики на Лазар Трифкович и братята Богдан и Георги Прошек (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019: 127–129, 226).

Ил. 1. Архивна снимка на банята в Княжево, 1920 г. Източник: Фейсбук група „Княжевецъ“.

Районът запазва своята слава и благодарение на минералните си води. След Освобождението селото е преименувано на Княжево – в чест на княз Александър Батенберг, който според градските легенди идвал всяка сутрин в шест часа, за да се изкъпе в минералните извори. По онова време условията на банята започнали да се влошават, но въпреки това тя била посещавана от много хора. Банята продължила да се ползва, а княжевци имали право да се къпят безплатно. Местните хора, които по-късно разказвали за този период си спомняли, че тогава тя е била обслужвана от един човек без заплата, който печелил от продажбата на кафе и бакшиши от клиентите (Шошева, 1982: 17). В началото на XX в. към съществуващото пространство се построява ново отделение, което бива определено за мъжете. Това променя установената до тогава практика мъжете и жените да посещават банята в различни дни от седмицата. Банята продължава да съществува като единствено място за осъществяване на хигиенни нужди в района, както и социално средище. С настъпилата модернизация и промяната на ритъма на живота банята все по-често започнала да се осмисля и като оздравително място не само за болните, но и за всички жители, нуждаещи се от отдих и профилактика (вж. ил. 1). В своя статия във вестник Княжевска мисъл д-р Ив. Иванчев (1933: 2) например твърди:

И това именно освежаване и ободряване след банята може и трябва да се използва и от здравият човек, защото в трудният живот, особено днес, изтощението на нервната система настъпва бързо и баните правени в Княжево се явяват като сигурно превантивно средство за опазване на нервната система.

Уточнява се също, че водата в Княжево лекува нервни и костни заболявания, сърце, кръвоносна система и белодробни болести, а също така помага за подобряването на апетита и съня (Иванчев, 1933, 1935).

Водите спомогнали за установяването и на една нова професия в квартала – перачеството. Минералната вода изпирала много добре дрехите. Заради школата за запасни офицери, намираща се в центъра на Княжево, в района винаги имало войници, които търсели кой да пере дрехите им. В Княжево квартирували и летували софиянци, които също търсили услугите на княжевските перачки. Така тази работа била превърната в професия. Пасланджийски и Пасланджийска (2019: 126) твърдят, че с пране на „тънки дрехи“ се занимавали повече от половината княжевски жени. До много късно били запазени трите дървени корита, които се използвали – едно корито с прегради, разположено в двора на банята, и второ по-голямо без прегради, използвано за пране на черги и груби облекла, наречено улукс, използвали водата, която изтича от банята. Третото било поставено в градинката на т.нар. клисурска баня (каптиран естествен извор, разположен в коритото на р. Владайска) за горната махала. Често местата за пране не достигали, извивали се дълги опашки от хора, чакащи своя ред да се възползват от топлата вода на изворите (Шошева, 1982: 15).

Княжево приютявало множество работници, а жителите често отдавали стаи от своите домове под наем на квартиранти и летовници. Селото, по-късно превърнато в квартал, запазва образа си на подходящ район за отдих. В краеведската литература (Шошева, 1982; Пасланджийски и Пасланджийска, 2019) неведнъж се споменава особеният потенциал на района и се дават сведения за множество планове за развитие на тези курортни качества. В общия градоустройствен план на София от 1961 г. Княжево е назовано като квартал-курорт и се определя за предимно малоетажно застрояване. Видян е като потенциално курортно селище и от местните хора, които го определят като „[м]ясто за почивка и отдушник на големия град“ (Княжевска мисъл, 1933: 1). Специфичното отношение към района се подчертава и от изказвания като това на Константин Иречек (1885: 363), който нарича Княжево „скромния зародиш на Софийския Версай“. В същото време Княжево няма канализационна мрежа (проблем, обсъждан още през 1925 г. и актуален и до днес за части от квартала) и се сблъсква със сериозни градоустройствени затруднения. Именно тези противоречия във визията и отношението към квартала продължават да действат във времето и изграждат и досегашния облик и проблематика.

Промяната на управлението и статута на селището се отразяват пряко на вътрешното му устройство и благосъстоянието на неговите жители. В своето минало Княжево разполага с множество ресурси, както и с внимание от страна на местните управници и пътуващите търговци. В края на XIX в. то постепенно загубва части от своята територия, както и влиянието си върху околните населени места. Неговото превръщане в квартал на София му дава стабилна връзка с градското пространство, посредством прокарването на трамвайна линия, индустриализацията и т.н., но същевременно отнема пълноценното му съществуване като независимо селище. Заради своето разположение днес кварталът е подложен на двойствено отношение – от една страна, „Княжево“ продължава да се възприема като обещаваща зона за развитие на курортни дейности, а от друга – бива пренебрегвано по отношение на градоустройство, канализация, сметоизвозване и обществени нужди.

Историческият преглед на развитието и промените, през които квартал „Княжево“ преминава, може да служи като пряк паралел за положението, в което се намира княжевската баня, а също така да изгради представа за местните настроения и гражданските позиции, които пряко рефлектират върху казуса с нея. „Княжево“ е един от столичните квартали, в които продължава да се поддържа устойчива местна идентичност. По време на интервютата стана ясно, че в спомена на жителите е запазена историята на квартала и неговото минало като самостоятелно селище (част от респондентите реферираха пряко към трудовете на Пасланджийски и Шошева), помнят се видните жители, пази се знанието за старите княжевски родове. Сред причините за съхранената местна идентичност е сравнителната изолираност на квартала, не толкова гъсто населеното пространство (все още голяма част е заета от къщи, а не от многоетажни блокове), както и устойчивите символи на квартала в лицето на минералната вода и планината Витоша, които са източник на гордост и самочувствие сред жителите. В последните години се наблюдава формирането на местна гражданска организация, която опитва да се справи с проблемите на квартала и да даде гласност на въпроси, касаещи местните хора. Организацията работи в посока юридическото си установяване като сдружение, но към момента тя е неформална структура, организирана около Фейсбук групата „Княжевецъ“. Развитието на граждански инициативи и публичните обсъждания около „Княжевецъ“, както и подчертаното чувство за местна идентичност сред жителите, са отчасти обвързани с минералната баня на „Княжево“ и възприемането ѝ като ценност. Тя е една от най-старите сгради на територията на София, на повече от 350 години, и една от малкото останали исторически забележителности в квартала. В същото време банята е ценена от местното население заради минералната си вода и нейните възможности да лекува редица заболявания. Въпреки отшумяването на основната ѝ хигиенна функция, възрастните хора още помнят практиките и определената ритуалност, с която са я посещавали. Поради всичко това този обект се превръща в наследство, около което и до днес възникват въпроси и се водят дискусии.

Правни измерения и статут на културно наследство

Банята в „Княжево“ притежава статут на декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност и е собственост на търговското дружество „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД с принципал Министерството на здравеопазването. Обектът е в лошо състояние – сградният фонд търпи естествена разруха и вандализъм, а повече от десет години върху сградата не се осъществяват никакви дейности по поддръжка и опазване. Банята е окончателно затворена за посещение през 2010 г. заради лошото си състояние и липсата на интерес за извършване на инвестиции в нея. През последните години се наблюдава прехвърляне на отговорност по отношение на обекта – поради липса на средства и невъзможност да го стопанисва Министерството на здравеопазването иска да прехвърли банята към активите на Столична община, която, от своя страна, да я включи в своите планове за възстановяване наред с другите бани на София. През 2020 г. тази възможност е отхвърлена от тогавашния кмет на Столична община (2009–2023) Йорданка Фандъкова. Към онзи момент отговорът на собственика на банята за взетото решение е следният: „Налице е вероятност за промяна в параметрите на поземления имот поради изменение на устройствения план на населеното място и разширение на пътното платно, което минава непосредствено до границата на имота“ (Столица.bg, 2022). От това становище става ясно, че планираният към онзи момент градоустройствен план възнамерява разрушаване на културното наследство с цел разширяване на пътните платна. Тази възможност застрашава както самата баня, така и водната жила, която преминава точно под пътя и ако бъде нарушена, част от водата може да бъде изгубена или замърсена. Тази ситуация мобилизира гражданите и е сред основните причини да се сформира активисткият колектив около групата „Княжевецъ“ (нещо, което ще бъде разгледано по-подробно нататък в текста).

Така Министерството на здравеопазването остава стопанин на банята, заемайки тази функция само формално, като в същото време неглижира фактите, свързани със състоянието на сградния фонд и опасността от разруха. Абсолютното пренебрегване на обекта се потвърждава и във връзка с ремонта (започнал през 2021 г. и приключил в края на 2023 г.) на трасето на трамвай № 5, което преминава в непосредствена близост до сградата. Гражданите имат опасения, че ремонтните дейности, които се осъществят около сградата, може допълнително да влошат нейното състояние. Самият план на ремонта пренебрегва нейното съществуване и възможността за бъдещо функциониране – тротоарното пространство пред сградата е по-малко от метър и е покрито с редица електрически стълбове, един от които по предварителен план следваше да бъде позициониран точно пред входа на банята.

В същото време минералният ресурс, който се намира в квартала, остава една от основните ценности за района. Стратегията на Столична община от 2017 г. за използване на потенциала на минералните води отчита „обективни социално-икономически и чисто житейски фактори [, които] предопределят мащабно настъпателно и целогодишно използване на потенциала от минерални води за лечебно-оздравителни, рекреационни, спортни, естетически, развлекателни, битови и други потребности“ (Столична община, 2017: 3). Стратегията поставя сред основните цели до 2030 г. изграждането на балнеологични центрове в Банкя, Овча купел и Горна баня, както и изграждането на крайградски хидротермални и спа центрове в подножието на планините около София, сред които и Витоша. Макар че в т. 5 ясно се дефинира планът за „проучване и подготовка за експлоатация на известни, регистрирани и потенциални хидротермални находища и термоводоносни зони, които предстои да се управляват и стопанисват от Столична община“ (Столична община, 2017: 21) и в които влизат и ресурсите на „Княжево“, княжевската минерална баня не е спомената нито веднъж в стратегията.

За разлика от Банкя, Овча купел, Панчарево и Горна баня, както и части от Централната минерална баня, които влизат в плана като бъдещи рехабилитационни центрове, „Княжево“ не е изрично споменато, а подножието на Витоша е изтъкнато като подходящо за изграждането на хидротермални и спа центрове, без да се дава конкретика по темата. Някои от респондентите интерпретират подобно отсъствие на конкретна информация като умишлено и целенасочено с цел изолиране на темата за банята в „Княжево“ и предотвратяване на възможни конфликти. Тук отново трябва да се подчертае въпросът за собствеността на тази баня, която не е общинска, а на дружеството „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, което предполага специфични междуинституционални и нерядко конкурентни отношения, каквито наблюдаваме и с общински администрации на други места в страната. Това изваждане на „Княжево“ от общия дебат за бъдещето на минералните бани в София има определени ефекти върху нейното обществено припознаване и оценностяване. За това свидетелстват редица медийни публикации и политически изказвания на привърженици на идеята за възстановяване на минералните бани в София, които пропускат съществуването на такъв обект в „Княжево“.

В същото време ситуацията, в която се намира банята, предизвиква все по-силна реакция от страна на част от местните жители, които считат нейното реставриране за особен приоритет. През последните години на местно ниво се развиват сериозни дебати, свързани с възможностите за осигуряване на бъдеще за княжевската баня. Живеещите в „Княжево“ държат на възстановяването на минералната баня, като между тях дори се обсъжда възможността за вдигане на местния данък с 20 лв. на година с цел събиране на средства за ремонта на сградата. Дори да имат желание да възвърнат банята си, наблюдавайки случващото се с другите бани на територията на София, жителите ориентират позициите си спрямо политическата среда. Вземайки предвид развитието на ситуацията с баните в Горна баня, Овча купел и Централната минерална баня и тяхната неясна съдба, въпреки включването им в стратегията, както и съмненията за нарушения и злоупотреби, някои граждани намират позитиви от застоя, в който е оставена княжевската баня: „Гледам проектите и си викам, може би е по-добре да изчакаме по-съвестно управление, вместо да се бутаме да ни забележат и да оправят банята. Вече не знам дали е добре нещата изобщо да се оставят в ръцете на Столична община… Гледах аз снимки от ремонта на тази в Овча купел, цялата дограма ѝ махнаха… всичко изнесоха“ (мъж, ок. 55 г., разговор пред минералната баня, юни 2023 г.).

Примирението и отчаянието на част от хората стигат до там, че те са готови да се откажат от мечтата си кварталната баня да заработи отново. Възможността за събаряне, горчивият опит със запалените други стари сгради, както и постепенното рушене и зачестилият вандализъм върху фасадата, карат местните да се замислят за всякакви други възможности, които поне да съхранят временно архитектурното наследство и водния ресурс под него: „Не искам да си мисля, че това прекрасно място може да го затворим като музей, но дори и този вариант на първо време също е по-добър от това да я съборят“ (жена, ок. 40 г., разговор в голямата градинка в квартала, юни 2023 г.).

Към момента на разговор с жителите основната надежда за спасяване на банята се провижда в предстоящите тогава местни избори (октомври 2023 г.) и кандидатурата на нова политическа сила, която обещава промяна по отношение на политиките, свързани с термалното наследство. През март 2023 г. видеоклип създаден от Българската асоциация за термално наследство^[2], показващ състоянието на княжевската баня и заявяващ силната нужда от нейното възстановяване, е включен в „Книга на каузите“, инициатива на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. Във видеото участва и представител на групата „Княжевецъ“ с разказ за стойността на банята и необходимостта от възстановяването ѝ. „Княжевецъ“ е едно от гражданските движения подписали се в „Книга на каузите“. Самата инициатива е част от предизборната кампания на коалицията. В своето писмено изявление, като част от тази инициатива, гражданската организация заявява себе си така: „Организираме доброволчески инициативи, свързани с любимия ни квартал „Княжево“ с цел облагородяването му, но и най-вече за запазване на неговата история. Нашата най-голяма кауза си остава запазването на Княжевската минерална баня“ (Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“, 2023). Въпросната коалиция печели местните избори през септември 2023 г., техен представител става и кмет на район Витоша, в който се намира и квартал „Княжево“. От новите управляващи се очаква сериозно разглеждане на въпросите, свързани с княжевската баня и опит за връщане на доверието у гражданите, което старото управление е загубило. В началото на 2024 г. заместник-кметът на Столична община в направление „Европейски политики, международна дейност и туризъм“ участва в обсъждането, което включва разискване на първи действия по разрешаване на казуса с княжевската баня. Сред обсъжданите действия са намерения за искане на статут на защита на банята от Министерството на културата, както и постъпки за придобиване на собствеността върху нея от Столична община. С решение на Столичния общински съвет от 13.06.2024 г. на новоизбрания през 2023 г. кмет на София, Васил Терзиев, е възложено да предприеме действия за безвъзмездно придобиване на поземления имот, сградата на банята и минералните води от находището (Столичен общински съвет, 2024б). Това решение е следствие от доклад на общински съветници и кмета на район „Витоша“, които подчертават необходимостта от спешни укрепително-ремонтни дейности, за да се избегне рискът банята да стане частично или цялостно невъзстановяема във времето. В доклада е споменато също и предвижданото разширение на бул. „Цар Борис III“ (което ще бъде разгледано подробно по-надолу в текста), определено като „морално остаряло и с отпаднала необходимост“ (Столичен общински съвет, 2024а). Превръщането на княжевската баня в общинска собственост би предоставило възможност за нейната бъдеща реставрация и пускането ѝ в експлоатация.

Граждански активизъм и изграждане на местна общност в състояние на криза

Съществуват различни видове османски бани, но всеобща практика е те да бъдат строени или в центъра на населеното място или в близост до главния път, по който се превозват стоки и се осъществява търговията (Миков, 2012). Следвайки тази тенденция, княжевската баня бива построена на самия път, който с времето и привличането на селището към столицата се превръща в основна пътна артерия. Още в първите години след Освобождението се появили тежки градоустройствени проблеми заради стихийното строителство на жилища и предприятия, което не можело да бъде овладяно (Пасланджийски и Пасланджийска, 2019). Едва след 1904 г. се изготвя градоустройствен план, който не спомага за оформянето на център на селото, нито на отделните квартали. По разкази на жители на квартала създаденият през 1938 г. нов общ градоустройствен план на Столична голяма община предвижда главната улица на Княжево, наречена „Чаршийна“, а по-късно придобила името „Цар Борис III“, да бъде разширена, а банята, както и част от домовете на хората в околността, да бъдат съборени. Тогава местните жители се противопоставят на това решение и оказват натиск, като изпращат отворено писмо до местната и държавната власт, както и до пресата (Изложение, 1938). „Хората пишат жалби и оплаквания към местната власт, няма как да се дадат така лесно… 140 семейства, чиито къщи следвало да се бутнат, излизат на улицата и така спасяват сградата [на банята] и своите домове“ (мъж, ок. 40 г., граждански активист и член на Фейсбук групата „Княжевецъ“, август 2023 г.), споделя един от активистите на квартала, решил да възроди спомена за тези събития. Кризисната ситуация и рискът от загубване на жилищата и банята създават условия за изграждане на гражданска позиция и мобилизация на местните хора, които от своя страна изграждат съзнание за ценността, с която кварталът разполага. Под техен натиск минералната баня не само не бива разрушена, но ѝ е осъществен ремонт. Построява се новото мъжко отделение, което позволява по-широкото използване на пространството и минералния извор. Ангажиментът на местните жители не спира до там; те създават и проект за открит парк, който да се изгради до самата баня. Тази тяхна инициативност може да се тълкува като осъзнатост за стойността на пространството и готовност да използват пълния му потенциал – знаци за формирането на ангажирана местна общност. Този проект не е първият опит на местните да прокарат своите визионерски идеи за развитието на банята и пространството около нея. Още през 1933 г. местният вестник Княжевска мисъл публикува статия, изтъкваща потенциала на Княжево и предлагаща планова политика за благоустрояването му, която включва: „уголемяването и разкрасяването на банята до размерите на една модерна лечебна баня“ и „направа на една открита лятна баня (по образец на Баден или Брезлау при Виена) на мястото на сегашната общинска градина“ (Миладинов, (1933: 1). Предложените от гражданите планове не се осъществяват, но след дострояването на банята до нея се изграждат чешма за минерална вода и пейки, които са запазени и се използват и днес.

С още по-скоростното разрастване на столицата и увеличаването на мобилността и транспортните възможности в последните години, планът за разширяване на булевард „Цар Борис III“ остава наличен. Планираните изменения, включващи събарянето на банята, са сред причините, поради които към 2023 г. Столична община няма желание да придобие обекта, който към момента на писането на този текст продължава да се руши в ръцете на Министерството на здравеопазването. След повторната поява на въпроса за разрушаването на банята в наши дни се наблюдава актуализиране на паметта за отминалото преди век събитие и у хората се задвижват нови механизми за самоидентификация с културното наследство. В този случай може да се каже, че опасността от загубата на наследството води до неговото допълнително оценностяване. „И хората преди 100 години са се борили и са били изправени пред същата ситуация и в момента сме изправени пред същото. Аз смятам, че ще успеем да се преборим, дай Боже“ (Българско национално радио, 2022), споделя член на кварталната група в едно от медийните си изявления. В голяма част от изказванията на хората, причастни към този проблем, става въпрос именно за „борба“, която да спомогне за опазването на сградата, въпреки че някои от тях никога не са я посещавали.

Инициативите на Фейсбук групата „Княжевецъ“ започват през 2021 г., малко след избухването на силно гражданско недоволство във връзка с плана за изграждане на тунел, който да извежда потока от автомобили вляво от Околовръстното шосе в посока Перник. Този план включва премахването на 100-годишната велоалея по булевард „Цар Борис III“, както и локалното платно на булеварда. За разширяването на пътя се изисква разрушаването на редица постройки по протежението на булеварда, включително православния храм „Св. Пантелеймон“ и минералната баня. Княжево винаги е било транзитен район, а основният проблем, който се регистрира от местните, е именно огромният натиск за разширяване на шосето заради сериозния трафик. Организирането на протести за спиране на плана за строеж на тунел, внасянето на становище и комуникацията със съседи и заинтересовани лица дава нова сила на ангажираните жители на квартала. Тогава се отключва и интересът към историята на банята и по-публично започва да се говори за нейната ценност. От този момент нататък минералната баня в „Княжево“ се превръща в една от водещите каузи на местните хора. В тази мисия стремежът за спиране на трафика и битката за запазване на банята се преплитат и заедно създават общия приоритет за жителите на квартала – преодоляване на неглижирането на района от страна на властимащите и стимулиране на местното самосъзнание. От 2021 г. насам групата около „Княжевецъ“ прави всичко възможно публично да заяви своите искания и да участва в активна дискусия с местната власт, а задачата да запазят съществуването на банята многократно е изтъквана като основен приоритет в публикации и медийни изяви. Именно благодарение на своето самосъзнание, колективната идентичност на жители на квартала и отношението към местните ценности и наследство, княжевци успяват да се противопоставят на планирания проект за събаряне на банята.

В началото на 2024 г. благодарение на „Княжевецъ“ в публичното пространство излиза информация за нова заплаха за така или иначе поставената в риск баня. Става ясно, че съществува план за строеж на частен имот – 26-метрова сграда на отстояние 8,5 метра от сондажа, който захранва банята с вода (вследствие на заложеното разширение на булеварда в Общия устройствен план през 2009 г. е сменена функционалността на зоната – тя вече става с високи показатели на застрояване, плътност, височина), както и възможност за изграждане на завод за бутилиране в непосредствена близост. Тази информация води до нов тласък на позатихналото гражданско недоволство. Опасенията за нанасяне на непоправими щети на водното находище заради строежите, както и възможността дебитът на водата в близката чешма да намалее в резултат от дейността на бутилиращия завод, кара хората да изразяват публично своето несъгласие и да търсят обяснение от отговорните страни. За броени дни новината предизвиква широка дискусия в социалните мрежи, включваща обсъждане на планове за петиции и протести, както и силно медийно отразяване. Тази мобилизация около наследството и неговото инструментализиране за граждански каузи не е съвсем изненадваща, както посочва Иън Робъртсън. Той прокарва директна линия между социалните движения и наследството и подчертава възможността чувството за наследеното от миналото да функционира като ресурс за провокиране на социални движения (Robertson, 2012). По сходен начин ситуацията в „Княжево“ ни показва как културното наследство и местното самосъзнание, което се формира около него, функционират едновременно като кауза и като динамичен ресурс, задвижвайки и подхранвайки местния граждански активизъм.

Освен критичната ситуация, свързана с реалната възможност за разширяване на пътя, събаряне на банята и изгубване на водния ресурс съществува и друга причина за силното желание за опазване на сградата, както и за оформянето на гражданска мобилизация в това отношение. Тя отново е свързана с конкретна загуба, която претърпяват местните. Първоначално банята е част от архитектурен ансамбъл, в който влизат още две сгради – школата за запасни офицери (функционираща до 1930-те години, а впоследствие превърната в текстилна фабрика „Българска коприна“) и спиртната фабрика, стоящи една до друга и образувайки своеобразен триъгълник. След като индустриалната роля на Княжево постепенно започва да затихва, всички сгради, обект на гордост и спомен за индустриалния напредък на мястото, също така постепенно, но видимо, започват да изчезват. В началото на 1990-те години и двете сгради окончателно спират да функционират и започва да се наблюдава процес на естествен разпад, който кулминира с опожаряването на текстилната фабрика през 2014 г. и последвалите продажба и събаряне и на двата имота. Загубата на тези постройки оказва значително влияние върху местните жители, част от които са прекарали целия си живот, познавайки определен облик на квартала, който за няколко години бива изцяло променен. По време на разговорите част от респондентите споделиха спомени за техни близки, които в различни периоди са работили в тези предприятия: „Чичо ми работеше във фабриката за коприна, всички платове и материали, които имам и до днес вкъщи, ги пазя от него. Винаги като се сетя за тази сграда, се сещам за него. Работи там много години… да, да, наистина хубаво беше“ (жена, ок. 60 г., разговор до банята, юли 2023 г.), споделя една от респондентите. Тя си спомня за съществуването на сградата и за ролята ѝ в живота на нейното семейство. За тази жена, както и за други жители на квартала, архитектурните обекти са не само част от познатия пейзаж, но също и част от семейната памет. Във времето историческите сгради биват заменени от чуждестранна верига магазини и търговски център, което предизвиква допълнително разочарование и отчуждение от образа на квартала. Възмущението на хората е свързано с усещане за липса на съобразителност спрямо историята на квартала и визия за неговия бъдещ облик. „Като ме питаш и се сещам какво е било едно време. И ме наляга тъга, защото тогава нещата се поддържаха, а сега никой хич не го е еня за миналото, а ние израснахме с тези постройки… Нямат желание да направят нещо за хората“ (мъж, ок. 70 г., разговор в голямата градинка в квартала, юли 2023 г.).

Жители на „Княжево“, наблюдавали процеса по събаряне на емблематичния тухлен комин на намиращата се в близост спиртна фабрика, изказват тъгата от видяното и устойчивостта, с която архитектурният обект се е „държал“ в продължение на цял ден. Наблюдаването на процеса провокира различни идеи и представи за пропуснати възможности сред гражданите – идеи, които властимащите не са взели предвид: „Можеха да впишат комина в новия мол – да е като символ, като рекламна плоскост – няма визия за нещата – хората, които отговарят, нямат елементарна визия.“ (мъж, ок. 40 г., граждански активист и член на Фейсбук групата „Княжевецъ“, август 2023 г.). Централната позиция, която този ансамбъл от сгради заема в квартала, определя до известна степен неговия архитектурен и исторически облик, а осъществените промени се приемат с недоволство от хората. Поради тази причина може да се каже, че жителите, които имат емоционална връзка с историческия облик на „Княжево“, прехвърлят цялата си привързаност именно върху единствената останала сграда – банята. Техният живот в настоящето е осмислян и пряко свързан с наследството от миналото и спомените и чувствата, които то им носи (Robertson, 2012). По този начин чувството за принадлежност, колективните спомени и усещането за наследеност произвеждат и дават нови сили на забравеното наследство. Както казва Робъртсън, наследството е конструирано от много повече от материалност – това е реторика, пространство, перформативност. Поради това може да приемем, че наследството е културен процес, който включва в себе си също активизъм и оспорвани политики (contentious politics) и има пряка обвързаност с идеята за социални движения (Jones, Mozaffari and Jasper, 2017). Това е така, защото наследството, и по-специално наследството отдолу е фундаментално обвързано с властовите отношения и хегемонните дискурси, както и с тяхното оспорване (Robertson, 2012). Така банята в „Княжево“ се явява арена за проява на контрахегемонни практики, които настояват за промяна в отношението на властимащите както към конкретния обект, така и към квартала в цялост.

Следвайки примера, който представят Ферас Хамами и Еврен Узер в своето изследване върху съпротивата в „Горда“, работнически квартал на Гьотеборг, Швеция, може да говорим за инструменталната сила на наследството (Hammami and Uzer, 2018). Оценностяването на наследството и противопоставянето на утвърдения дискурс е възможно чрез мобилизирането на местните жители. В случая на банята в „Княжево“ тази мобилизация е възможна благодарение на социалните общности, които са вградени в квартала, благодарение на съществуващата и реактуализираната местна идентичност, която хората в „Княжево“ смятат за отличаваща ги от други квартали в столицата. Подобно на примера с „Горда“, „Княжево“ си служи със своя компетентност и знание по отношение на заобикалящите пространства и обществените политики и прави недвусмислени опити да се противопостави на възможността банята да бъде сведена единствено до старинна сграда със статут на културно наследство, която е лишена от оригиналната си функция. Ако тя започне да бъде възприемана само като паметник, съществува риск да бъде отнета възможността да се реализира пълният ѝ потенциал, включващ използването на минералните води и опазването на културните практики по къпане. Поради тази причина се настоява за това банята да бъде функционираща отново, а не просто съхранена като архитектурна даденост. Това, от своя страна, свидетелства за формирането на комплексна представа за наследството сред местните хора, която надскача традиционните опозиции между култура и природа, материалност и живи практики.

Активистката група прави опити да използва силата на местното знание и памет, реториката, публичния натиск и експертния език, както и други форми на диалог (включващи множество медийни участия), за да се противопостави на доминиращите позиции, да проблематизира потенциалното разрушаване на банята и да го предефинира като решение в ущърб на обществения интерес. Към момента този метод работи успешно и банята все по-често е споменавана наред с по-известните бани на територията на София. Дейността на групата на княжевци насърчи нови пространства за диалог и се включи в разговор с активни партньори – политици и членове на асоциации и други активистки групи. Новосформиралите се граждански сдружения и активистки групи, които се занимават със сходни теми в България, каквато например е Българската асоциация за термално наследство, се явяват движеща сила за местната група от княжевци. Те черпят едни от други енергия, реализират общи проекти и си помагат в идеята за съхраняването и реставрацията на княжевската баня.

Форми на идентичност

В статията Обществената баня като фактор за формиране на локална идентичност (Кънев, 2017) е изказана тезата, че историята на банята в днешния софийски квартал „Горна баня“ и обживяването на пространството около нея я превръщат в средство за общностен живот и създаване на локална идентичност сред местните. Наблюденията на Стамен Кънев са приложими при разглеждане на случая с „Княжево“. Княжевската баня и минералните източници са сред устойчивите символи, които изграждат образа на квартала – тези нагласи се виждат и в гражданските прояви, които се осъществяват напоследък. Минералният извор е изобразен на една от буквите, изписващи името на квартала и поставени наскоро в неговия център (вж. ил. 2), а самата баня е нарисувана на графита срещу трамвайната спирка (вж. ил. 3). Темата за банята и водата са широко обсъждани в кварталната Фейсбук група, като преди време е осъществена инициатива за поставяне на информационни табели на всички три достъпни за наливане на вода извора, а казусът около съдбата на банята е сред най-обсъжданите от местните жители въпроси – с повече от 20 публикации.

Ил. 2. Надпис на квартал „Княжево“. Буква „Ж“ изобразява минералните извори, с които се гордее кварталът. Източник: Столица.bg.	Ил. 3. Графит на стената на старото кметство в Княжево. Сред изобразените символи на квартала е и княжевската баня. Източник: Opoznai.bg.

Значителната ангажираност към въпросите, свързани с банята, от една страна, се дължи на факта, че тя продължава да функционира до много късно и повечето жители имат живи спомени за нейния автентичен вид и действащи функции. Още по-голямо значение обаче има гражданската активност, която дава възможност за поставяне на темата за стойността на банята и опасността от загубата ѝ, което води и до мобилизиране на общността. Въпреки направения паралел с Горна баня, съществува и една съществена разлика. Настоящото проучване показа, че едно от главните различия, което променя и отношението на хората към минералната баня, е нейното местоположение. Банята в Горна баня се намира в самия център на квартала, тя се извисява като значително здание (за разлика от княжевската, която е много по-малка), а в предната си част разполага с площад, който се използва като център за общуване и социализация сред местните и на който се играе неделното хоро. За разлика от това, банята в „Княжево“ е сравнително изолирана – въпреки че е в непосредствена близост до пл. „Сред село“ и е в самия център на квартала, тя не се намира в обособено градско пространство, което да предполага събиране на хора или провеждане на събития. Дори минералната чешма в близост, до която има пейки и зеленина, не е най-предпочитаната локация за наливане на вода и отдих. По време на теренното наблюдение беше регистрирано, че значителен брой хора предпочитат другите два извора, а тези, които наливат вода от чешмата до банята рядко се възползват от възможностите, които пространството предлага за отдих. Това се дължи и на факта, че банята се намира в близост до пътното платно, а трафикът, който ежедневно преминава по булеварда не предразполага посетителите да се задържат за по-дълго. Днес банята и пространството около нея не са част от всекидневния живот на жителите на квартала, което води до изместване на нейния фокус от съзнанието на хората. Това, че те не прекарват време около нея, кара част от членовете на общността да не я виждат като едно от знаковите места за техния район.

Княжевци изграждат своята локална идентичност на базата на минералната вода, но самата обществена баня невинаги фигурира като репер на тази идентичност, дори нейното функциониране да не е прекъснало толкова отдавна. Все още съществуват спомени за посещенията на баня, които са изпълнени с вълнение и носталгия, но въпреки това към момента много хора не я определят като важна част от живота си. Някои жители дори не виждат необходимост от нейното запазване:

Помня аз сградата [на фабрика „Българска коприна“], с години се рушеше, обрасло с трева и дървета, човек да го е страх да мине по тротоара, да не му скочи някой гущер от пущинака. Казвате, че имало архитектурна стойност, за мен си беше змиярник. Направиха сега този магазин – чистичко, спретнато и тротоара отпред оправиха. Кой знае, ако махнат банята могат и там да направят нещо хубаво – да му е спокойно на човек да минава, да е горд, а не да тънем в руини. (мъж, ок. 60 г., разговор на чешмата до спирката на трамвай № 5, август 2023 г.)

Налични са и известни съмнения у хората, които не могат да си представят възможността банята да започне отново да изпълнява първоначалната си функция: „Ходехме ние като малки, цялото семейство, хубаво ни беше… голяма забава с другите деца. Ама сега кой ще ти ходи на баня, нали всеки си има вкъщи… Като архитектурна ценност могат да я запазят, виждала съм други такива, които стават на галерии“ (жена, ок. 60 г., разговор в голямата градинка на квартала, юли 2023 г.).

Невъзможността на някои хора да си представят банята като съвременно пространство, което да обслужва актуалните им нужди, е свързана с хигиенните измерения, които идеята за обществената баня провокира. Това се случва именно заради спомена от посещенията, които в голямата си част (или в по-осъзната си част) са били по необходимост, въпреки че и тогава тя има статут на балнеолечебница. В същото време част от респондентите споделят, че в свободното си време посещават спа курорти и ги смятат за определена привилегия, за която трябва предварително да отделят пари и да планират. Друг основен елемент е усещането за нечистота – лошото състояние, в което е била банята в продължение на много години кара хората да асоциират този вид пространства именно с „мизерия“ и „разруха“, доколкото спа центровете предизвикват усещане за комфорт и определен вид грижа. Тук изниква и въпросът за голотата, която често предизвиква особено неудобство и дискомфорт. Повечето хора, особено тези, които досега не са посещавали обществени бани, възприемат голотата в обществено пространство от този тип за табуирана, срамна, нарушаваща личното пространство и дори опасна (в морално и физическо отношение). Поради тази причина често хората имат резерви към идеята за връщането на банята към нейната първоначална същност и признават, че идеята за подобно къпане им се струва далечна и противоречаща на съвременните разбирания. „Като малка ходех в банята с баба си. Беше много приятно, тя обичаше да ходи с приятелки и винаги се забавлявах с тях… Спрях да ходя пети – шести клас, вече бях голяма и ми беше неудобно да се събличам пред хора. Бях пълничко дете и не беше удобно“ (жена, ок. 60 г., разговор в голямата градинка на квартала, юли 2023 г.).

С оглед на казаното дотук следва да бъде потвърдено, че жителите на квартал „Княжево“ имат двойствено отношение към банята. Тя поражда носталгични спомени и бива свързана с минералните води, които са неизменен символ за мястото, но същевременно са ѝ приписвани негативни черти заради рушащото се състояние, което предизвиква срам, и трудното изграждане на представа за нейното възстановяване. Дори банята да е била част от колективната идентичност на населението в квартала, тази нейна функция е затихнала. Въпреки това активната дейност на основните говорители по въпроса за нейното спасяване, модернизиране и превръщане в пълноценно пространство за балнеолечение, достъпно за всички жители, в лицето на гражданските активисти от кварталната група „Княжевецъ“, динамизират тези процеси и имат потенциала да превърнат банята в репер на местната идентичност днес. Обобщеният профил на активните членове на тази група е хора на средна възраст, които са запознати със съвременните тенденции, имат известно влияние сред местните политически представители и търсят публична трибуна за обговаряне на темата. Именно сред тези представители може да се чуят подобни изказвания: „Добрата развръзка зависи от всички нас като граждани. Банята не е на княжевци, а е абсолютна ценност на цяла България и всички софиянци“ (мъж, ок. 40 г., граждански активист и член на групата „Княжевецъ“, август 2023 г.) или: „Всеки заслужава достъп до водното наследство, което е такова богатство за нашата страна и нашия град. Ние не сме по-различни от другите европейски народи. Има хора с идеи, които могат да променят нещата“ (жена, ок. 40 г., активен член на групата „Княжевецъ“, август 2023 г.). Подобно осъзнаване и изявяване на позиция е по-рядко сред по-възрастните и най-младите жители, някои от които са се преместили наскоро в квартала, а други са изцяло обезверени от отношението на държавните институции по редица обществени въпроси. По време на интервютата сред част от респондентите се забелязваше обострена чувствителност при засягане на темите, свързани с миналото на квартала, както и с неговото състояние днес. Въпреки това голяма част от хората, с които бяха проведени разговори, проявиха живо отношение към темите, които бяха зададени. Повечето негативни и незаинтересовани позиции на хора изхождат от изначалната неинформираност или усещането за невъзможност, което е предизвикано от чувството за системно пренебрегване на проблемите на квартала. Поради тази причина именно в лицето на активните и осведомени жители се открива възможността за насърчаване на интереса, подхранване на чувството за местна идентичност и желанието за гражданско участие.

Ил. 4. Състоянието на сградата днес и през 1940 г. Източник: Фейсбук група „Княжевецъ“.

Потенциал за развитие на квартала като място за балнеотуризъм. Минералната баня като балнеолечебница или спа център

Една от основните тези на активисти и специалисти по темата за минералните води в България гласи, че страната не се възползва пълноценно от своя термален ресурс и пропуска възможността да има свой специфичен балнеотуризъм, който е целогодишен и привлича много хора. Твърди се, че градската термална култура и нейното отваряне към местни жители и туристи биха били плодотворни за развитието на местната икономика и подобряването на начина на живот на хората (Stoyanova, 2020).

От друга страна, държавните институции подхождат с несигурност и съмнение към този термален потенциал. Често се изразява тезата, че не съществува начин термалните бани да донесат достатъчно добра възвръщаемост на големите инвестиции, които са необходими за възстановяването им. В същото време в световен план има редица примери, в които публичните власти инвестират и разработват балнеолечението. Скорошният случай с обновяването на минералната баня в с. Ягода (Община Мъглиж, 2022), проектирана през 20-те години на XX в., пък показва как една общинска инициатива води до засилен интерес и посещаемост (без да навлизаме в темата за предизвикателствата и спорните икономически и практически решения в конкретния случай).

Новите тенденции и възможности, за които свидетелстват чуждестранни и местни примери, доказват на практика, че съществуват начини минералните бани да се използват по предназначение. Да бъдат съхранени не само като обект на културното наследство, деконтекстуализиран и отчужден от изначалното си предназначение (модел, следван при редица бани, превърнати в музеи, галерии или изследователски центрове), но и реставрирани и отворени за хората. В тази връзка, припомняйки същностното значение на минералната вода, някои респонденти споделят: „Освен нуждата от ремонт самите хора имат нужда от такова място, в което да ходят и да си отделят време за здравето, защото водата преди всичко е полезна за здравето“ (мъж, ок. 40 г., граждански активист и член на Фейсбук групата „Княжевецъ“, август 2023 г.). Неслучайно водещ аргумент в дискусията са лечебните свойства на минералната вода, които княжевската баня прави общодостъпни. Жителите смятат, че разглеждането на въпроса за банята през темата за водата като ресурс и общодостъпно благо би привлякло най-много интерес. А щом настоящият собственик в лицето на Министерството на здравеопазването не е склонен да стопанисва този ресурс в обществен интерес, хората не считат за необходимо банята да се експлоатира от държавата. Основната позиция, която изказват местните жители е, че не е задължително държавата да притежава обекта, но дори при продажба на банята или отдаването ѝ на концесия, обществените интереси трябва да бъдат гарантирани. В такъв случай се преследва един идеален вариант, при който банята се използва за лечение и остава достъпна за хората, но същевременно е достатъчно печеливша, за да възвърне инвестициите си.

Проектите за реновиране и модернизиране на баните, превръщането им в спа центрове и комплекси за термално лечение, носят със себе си съществения риск да отделят баните и техните води от хората. Това важи в голяма степен за квартал „Княжево“, който, заради положението си в подножието на планината Витоша и същевременно близостта си до центъра на столицата, започва да страда все повече от презастрояване, появяват се мащабни вилни зони и многоетажни блокове на мястото на старите къщи, които носят духа на този квартал, а вече се наблюдават и строежи на хотели и вериги магазини в околността. По тази причина привличането на вниманието към минералната баня и възможността нейният потенциал да бъде забелязан от инвеститори носи със себе си голям риск както за самия обект, така и за развитието на квартала изобщо, който в цялата си история е бил разглеждан като потенциален туристически курорт. Туризмът създава нови значения и понякога подчертава значимостта на наследството, но често води и до подчиняването на това наследство на икономическия дискурс (Watson, 2023). В този ред на мисли може да откроим едно сериозно предизвикателство, за което ни подсказва изследването на Бела Дикс (2013) върху всекидневното наследство. Става дума за това как трансформираното културно наследство да бъде адаптирано към потребностите на местните жители и същевременно да е от полза на туристите, а с това да оправдае и инвестициите си. „Въобразеният образ“ на миньорите, който се представя на посетителите на музейните експозиции, описани от Дикс (2013), не се различава много от разкрасената представа за естетизираната „турска баня“, която доминира представата на съвременния човек, било той политик, инвеститор и дори потребител. Този образ обаче по-скоро не съвпада със спомените на жителите на „Княжево“, които до неотдавна са ползвали кварталната си баня, макар някои от тях да са повлияни от съвременните икономически дискурси.

Възможността за отчуждаване и отнемане на баните от обикновените жители на града проличава и в стратегиите, които се предлагат и от страна на държавата, и от някои граждани. Цели се банята да бъде включена обратно в живота на хората, но заедно с това нейната хигиенна функция е изцяло изключена. Ценността на обекта бива изтъквана посредством неговата история, архитектура, водния ресурс и потенциала за лечение, но същевременно въпросът за практиките на къпане бива изключен. Това предполага, че дори княжевската баня да извоюва своето възстановяване, тя трудно би предоставила на хората пълния си потенциал. По-възрастните жители на квартала, както и голяма част от възрастните хора изобщо, си спомнят много ясно практиките на ходене на баня. Почти празничното събитие, когато цялото семейство тръгва с пълни торби с кърпи, кесета и налъми. Въпреки че повечето респонденти не са ходили на баня от много години, при спомена за нея веднага се отключва едно топло усещане за това „най-прекрасно изживяване“ (жена, ок. 60 г., разговор в голямата градинка в квартала, юли 2023 г.), едно „страхотно удоволствие“ (мъж, ок 65 г., разговор пред банята, юли 2023 г.), което предоставя пространството на банята, топлата вода и срещата с приятели. Тази „съвсем друга атмосфера, където гласовете кънтят… Мистично като в приказка, в научно-фантастичен филм“ (жена, ок. 65 г., разговор в голямата градинка в квартала, юли 2023 г.) остава запазена в спомените на хората, въпреки далечността на събитията. В облаците пара, изтъркването, което получаваш от теляка и сладката умора, изпитана при излизането след няколкочасовото преживяване в банята, се открива пълнотата на наследството в неговите множество измерения, културна традиция и дори определена гордост, че сме имали „истинска чистота, нищо, че казват, че българите са били мръсни“ (жена, ок. 65 г. разговор пред банята, юли 2023 г.). От тази гледна точка се осъзнава рискът тези преживявания, които все още са живи в спомените на някои хора, да бъдат безвъзвратно загубени, ако се лишим от голотата за сметка на банските костюми, заменим търкането на гърба с хидромасаж или оставим този „социален празник“ (жена, ок. 50 г., активен член на групата „Княжевецъ“, август 2023 г.) само за лекуващите се от определени заболявания.

Княжевската баня и алтернативното отношение към османското наследство?

В сравнение с другите минерални бани на територията на град София княжевската баня изглежда доста невзрачна. Със сравнително по-малките си размери и изчистената си архитектура, тя няма много общо с извисяващите се сгради на баните в „Горна баня“, „Овча купел“ и Централната минерална баня. В архитектурен план сградата не съдържа в себе си сензационни елементи и престижни архитектурни стилове и не привлича погледите отдалеч. Именно в това обаче се състои и нейната специфика и стойност. Като архитектурна ценност от османския период тя е изключително семпла, а новата ѝ част, построена през XX в., днес изглежда органично вписана и човек трудно може да разбере, че двете части са разделени от близо четири века история. Пример за майсторството, което е вложено в построяването, е т. нар. вълчи зъб – вид надпрозоречен корниз, който е характерен за монументални и сакрални обществени сгради през Късното средновековие и Ранния модерен период. Този детайл присъства и при оригиналната, и при новата част и показва готовността за приемственост на елемента и вписване на двете исторически рамки в едно. Не би било докрай вярно банята да се нарече турска, защото в действителност малка част от нея е създадена по време на османското владичество. Все пак прави впечатление приемствеността, с която е подходено при преустройството на сградата, което засвидетелства нейната историческа и архитектурна стойност.

След Освобождението на територията на България, както и в други балкански държави (Yerolympos, 1993), се следва концепция за деосманизация, която цели цялостно изчистване на националната територия от следите от османското минало. Това личи най-ясно в модернизационните политики за общия изглед на населените места и градската архитектура. Едни от най-значително пострадалите архитектурни обекти са джамиите, при които процесите по деосманизация се съчетават и стават равностойни на идеята за деислямизация. Османското и ориенталското наследство, традиции и практики, страдат значително от политиките на новосъздадените национални държави в този период. Както поясняват Страхилов и Каракушева (2015), разрушаванията показват о-без-ценност-яването на сгради и паметници, напомнящи за или останали от османския период в българската история. Въпреки това усвояването на водните ресурси и термалните извори, културата на къпането и обществените бани, построени по онова време, продължават да бъдат ценени или биват преоткривани като стойностни в настоящето. Именно това положително отношение към османските бани и възприемането им като наследена от миналото ценност предлага алтернатива на доминиращия дискурс за османското наследство в България. 

Случаят с княжевската баня е показателен: жителите на квартала я припознават като наследство, тя продължава да присъства (макар и по различен начин) в тяхното ежедневие и те са готови да я разглеждат с елемент на гордост. Всичко това контрастира с обичайното разбиране за османското като чужд, срамен или непотребен пласт от българската история. Разговорите с респондентите показаха определено самочувствие от наличието на бани на територията на нашата страна. „Тука винаги сме си имали бани, имало е хигиена. Хората си ходеха всяка седмица и си беше като празник – дълго беше цялото къпане, а не като сега набързо… На Изток винаги си е имало идея за хигиена, а на Запад едно време само с парфюми карали“ (жена, ок. 65 г., разговор в голямата градинка в квартала, юли 2023 г.). Подобни изказвания, от една страна, намекват за специалното събитие – ходене на баня, което в своята ритуалност следва да бъде обект на отделно изследване. От друга страна, думите на респондентката говорят за определено позициониране в света и гордост от така дефинираната позиция. Тук обичайният стремеж за причастност със Запада и неговата прогресивност е заместен от приемственост с едно минало, свързано с Изтока и Ориента, и дори оценяване на неговите приноси (макар и често пренебрегвани или омаловажавани от българската наука – Peychev, 2023), сред които на ключово място попада именно хигиената. Това, че до ден днешен е запазено знанието за къпането в обществената баня, оригиналните предмети и живите практики, говори за приемственост и потвърждава наблюдението за различното отношение към османското наследство, свързано с водата.

В случая на „Княжево“ благосклонното отношение към османското минало се дължи и на дълбок османски пласт в историята на селището, което в онзи период е подлежало на обгрижване и развитие и е функционирало успешно. Минералната баня не е единственият пример за такова съжителство на различни исторически и културни пластове – подобни знаци може да се открият и в други обекти като тюрбето на Бали ефенди и свързаните с него религиозни практики (Миков и Кметова, 1996; Kosieradzka, 2019). Изчерпателно мнение по този въпрос дава един от активистите и жители на квартала: „Тази баня е един много добър пример за толерантност, нашата църква също е един ярък пример за толерантност. Ти може да видиш една църква с едно тюрбе до нея, може да видиш една турска баня, която е надградена с една българска, но нищо не е унищожено. Тоест тези хора са го запазили и са казали – това е красиво, много е ценно, сега ние ще го надградим. Тази взаимосвързаност е много ценна“ (мъж, ок. 40 г., граждански активист и член на Фейсбук групата „Княжевецъ“, август 2023 г.).

При всички положения оцеляването на банята повече от 350 години и това, че нейното присъствие или риск от загуба все още предизвикват обществен дебат, говорят за стойността, с която тя бива натоварена от местните хора.

Ил. 5, 6 и 7. Вътрешно състояние на банята днес. Източник: Фейсбук група „Княжевецъ“.

Заключение

Минералната баня в квартал „Княжево“ е най-старата баня на територията на град София и единствената запазена от османския период. Тя също така е най-малката и често най-пренебрегваната в публичното пространство. За разлика от другите бани в столицата, около които през последните години се разиграват редица дискусии, обсъждат се възможности за тяхното връщане в употреба, ангажират се организации и се осъществяват протести, банята в „Княжево“ остава в сянка, а също така в опасност от скорошно разрушаване заради частни интереси и планове на местната власт за градоустройствени промени.

Проследяването на онлайн публикациите, публичните дебати и медийните статии, както и провеждането на разговори с местни жители, показват наличието на разногласия относно функцията и статута на банята. За някои тя е непрактична за съвременността и без особена ценност като културен обект, а други виждат в нея пречка за реализиране на модерна визия за София или поредния „змиярник“. Тя се явява също като инструмент за генериране на енергия, а рискът от нейното събаряне дава повод за сформиране на местни граждански инициативи и е причина за разгорещени дискусии. В банята е видян потенциал за спа център, балнеолечебница или баня със свободен достъп за всички хора, макар изброените възможности трудно да съжителстват помежду си.

Настоящото изследване опита да прокара паралел между положението, в което се намира банята, и общата ситуация в квартала. Неглижирането от страна на държавните и общинските институции, противоречивото отношение на гражданите, простиращо се между апатия и активизъм, както и амбициозните, но нереализирани планове за организиране на курортна дейност, показват нарастващото значение на княжевската баня като ярък символ на квартала. Тук проличават активните процеси, водещи до повторното ѝ превръщане в елемент на местната идентичност във време, когато тя вече не е част от всекидневния живот на „Княжево“, но за сметка на това е натоварена с нови функции като ценно наследство, обединяваща кауза и същевременно ресурс за граждански активизъм.

В заключение, ако целта е тази над 300-годишна баня да бъде запазена като наследство (което включва не само сградата и архитектурните ѝ особености, но и практиките на къпане, както и спомените на местната общност), а минералната вода да бъде общодостъпен ресурс, трябва да се намери начин за преодоляване на наличните конфликти и антагонизми. Въпреки че от няколко години в България се води активна дискусия за водното наследство и стойността на минералните извори, в разговорите, документите и публичните позиции по темата личи определена невъзможност за съчетаване на всички аспекти и потенциали на термалното наследство. Граждани, институции и евентуални инвеститори следва да намерят начин за реализиране на общ проект за бъдещето на наследството, отчитайки обществения интерес и вземайки предвид множеството значения и функции, които притежава една баня, особено такава като княжевската.

 

Библиография

Аретов, Николай. 2008. „Балканските народи и Османската империя: Едно отхвърлено наследство“. Литературна мисъл, 1: 55–66.

Българско национално радио. 2022. „Каква е съдбата на княжевската минерална баня?“, 18.05.2022 г. (посетено на 12.08.2023 г.).

Гаджанов, Д. Г. (прев.) 1909. „Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на XVII век“. Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 70: 639–724.

Дикс, Бела. 2013. „Всекидневното наследство и политиките за излагане на показ“. Семинар_BG, 8. (посетено на 15.06.2023 г.)

Иванчев. Ив. 1933. „Княжевски минерални бани“. Княжевска мисъл, 2: 1–2 (посетено на 3.12.2024 г.).

Иванчев. Ив. 1935. „Минералните бани в с. Княжево“. Княжевска мисъл, 6: 3 (посетено на 3.12.2024 г.).

Изложение от княжевските жители по приложението на плана „Мусман“, 10 юни 1938 г. Архив на Гражданска инициатива „Княжевецъ“.

Иречек, Константин. 1899. Княжество България, т. 2. Пловдив: Христо Г. Данов.

Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“. 2023. „Книгата на каузите на ПП-ДБ събра посланията за по-добър живот на още граждански движения“, 30.03.2023 г. (посетено на 26.02.2024 г.).

Кънев, Стамен. 2017. „Обществената баня като фактор за формиране на локална идентичност“. Българска етнология, 3: 281–299 (посетено на 15.06.2023 г.).

Лори, Бернар. 2002 [1985]. Съдбата на османското наследство. Българската градска култура 1878 – 1900 (прев. Л. Янакиева). София: Amicitia.

Миков, Любомир и Кметова, Татяна. 1996. „Софиянецът Бали ефенди – мюсюлмански светец от XVI в.“. Българска етнология, 2: 31–50 (посетено на 15.06.2023 г.).

Миков, Любомир. 2012. „Османските обществени бани по българските земи“. В: Османска архитектура и изкуство в България. Избрани студии, т. 1. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 213–259.

Миладинов, М. 1933. „Княжево като курорт“. Княжевска мисъл, 2: 1 (посетено на 3.12.2024 г.).

Митева, Мария. 2020. „Заравненото минало: към историята на един терен в кв. ‘Княжево’“. Сердика – Средец – София, т. 8. София: Регионален исторически музей – София, 610–619 (посетено на 15.06.2023 г.).

Общ градоустройствен план на София. 1961 (посетено на 15.06.2023 г.).

Общ градоустройствен план на Столична голяма община. 1938 (посетено на 15.06.2023 г.).

Община Мъглиж. 2022. ОП „Минерален бански комплекс – с. Ягода“ (посетено на 15.06.2023 г.).

Пасланджийски, Георги, и Пасланджийска, Кица. 2019. История на Княжево. София: Пропелер.

Столица.bg. 2022. „МЗ за Княжевската баня: Ръководството не счита за целесъобразно да извършва скъпоструващи ремонти“. Столица.bg, 19.04.2022 г. (посетено на 15.06.2023 г.).

Столичен общински съвет. 2024а. Доклад относно придобиване на терени и обекти държавна собственост, описани в АДС № 427(2630)/31.10.1952 г., представляващи поземлен имот с идентификатор 68134.1896.790 и находящите се в него постройки на Княжевската минерална баня. 07.05.2024 г. (посетено на 20.08.2024 г.).

Столичен общински съвет. 2024б. Решение № 242 от 13.06.2024 г. (посетено на 20.08.2024 г.).

Столична община. 2017. Стратегия за използване на потенциала от минерални води и земна топлина (геотермална енергия) на територията на Столична община (посетено на 15.06.2023 г.).

Страхилов, Иво и Каракушева, Славка. 2015. „Османското минало – между наследството и наследеното“. Семинар_BG, 12 (посетено на 15.06.2023 г.).

Тодорова, Мария. 2004. Балкани – балканизъм (прев. М. Йосифова-Хеберле). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Шошева, Анастасия. 1982. Кратка история и спомени за Княжево. Непубл. ръкопис.

De Cesari, Chiara and Herzfeld, Michael. 2015. “Urban Heritage and Social Movements”. In: Meskell, Lynn (ed.) Global Heritage: A Reader. Chichester: Wiley Blackwell, 171–195. 

Hammami, Feras and Uzer, Evren. 2018. “Heritage and Resistance: Irregularities, Temporalities and Cumulative Impact”. International Journal of Heritage Studies, 24 (5): 445–464. DOI: 10.1080/13527258.2017.1378908 (посетено на 15.06.2023 г.).

Jones, Tod, Mozaffari, Ali and Jasper, James M. 2017. “Heritage Contests: What Can We Learn from Social Movements?”. Heritage & Society, 10 (1): 1–25. DOI: 10.1080/2159032X.2018.1428445 (посетено на 15.06.2023 г.).

Jones, Tod, Mozaffari, Ali and Jasper, James M. 2019. “Understanding Heritage Activism”. In: Mozaffari, Ali and Jones, Tod (eds.) Heritage Movements in Asia: Cultural Heritage Activism, Politics, and Identity. New York: Berghahn Books, 32–55.

Kalicin, Maria, and Mutafova, Krassimira. 2001. “Historical Accounts of the Halveti Shaykh Bali Efendi of Sofia in a Newly Discovered Vita Dating from the Nineteenth Century”. Islam and Christian–Muslim Relations 12 (3): 339–353. DOI: 10.1080/09596410120065886 (посетено на 15.06.2023 г.).

Kosieradzka, Angelika. 2019. “The Memory of Architecture, the Architecture of Contentious Memory. Post-Ottoman Edifices of Worship and the Contemporary Spaces of Bulgarian Cities—the Case of Dzhumaya Mosque and the Tomb of Bali Efendi”. Zeszyty Naukowe Towarzystwa Doktorantów Uniwersytetu Jagiellońskiego. Nauki Społeczne, 24 (1): 181–198. DOI: 10.26361/ZNTDSP.10.2019.24.10 (посетено на 15.06.2023 г.).

Peychev, Stefan. 2023. “Sofia as an ‘Oriental City’: The Making of a Stereotype”. In: Dimou, Augusta, Dragostinova, Theodora and Ivanova, Veneta (eds.) Re-Imagining the Balkans: How to Think and Teach a Region. Festschrift in Honor of Professor Maria N. Todorova. Berlin: De Gruyter Oldenbourg, 47–57.

Robertson, Iain. 2016 [2012]. “Introduction: Heritage from Below”. In: Robertson, Iain (ed.) Heritage from Below. Abingdon: Routledge, 1–27.

Stoyanova, Tsvetelina. 2020. Mineral Baths in Bulgaria: The Revival of Wellness Tourism. Technische Universität Wien. DOI: 10.34726/hss.2020.65192 (посетено на 15.06.2023 г.).

Watson, Katherine Georgina. 2023. “Heritage-Making in the Capitalocene: Deconstructing Fishing Heritage and Regeneration in an English Fishing Port”. International Journal of Heritage Studies, 29 (7): 711–727. DOI: 10.1080/13527258.2023.2220329 (посетено на 12.08.2023 г.).

Yerolympos, Alexandra. 1993. “A New City for a New State. City Planning and the Formation of National Identity in the Balkans (1820s‐1920s)”. Planning Perspectives, 8 (3): 233–257, DOI: 10.1080/02665439308725774 (посетено на 15.06.2023 г.).

---

^[1] Статията е резултат от проекта Водата като ресурс, водата като наследство. Османските обществени бани и техните съвременни социално-икономически и културни измерения в България, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ – МОН (договор № КП-06-М55/2 от 16.11.2021 г.).

^[2] Българската асоциация за термално наследство започва своята дейност от Фейсбук страницата „Термално-Нормално“ през 2015 г., а през 2022 г. е официално учредена като сдружение. Тя разглежда термалното наследство в България като част от културното наследство и като съвкупност от три неделими части – ресурс от минерална вода, създадения за него сграден фонд и традиционната култура на банята, като работи за осигуряването на широк обществен достъп до тези ресурси.

---

Биографична справка

Меган Кръстева е студентка в магистърската програма по културна антропология и културно наследство в катедра „История и теория на културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Има бакалавърска степен по културология. Основните ѝ изследователски интереси са в областта на културното наследство, етническите групи и идентичности и религиозните практики.

Email: megan765[at]abv.bg