Хидросоциални истории

През последните години обществените бани в България, особено минералните, се превръщат в обект на различни интерпретации – икономически, социални, културни, политически, екологични, и към тях се прицелват множество интереси. В преплитането на тези често противоречиви интереси се оспорва и предоговаря идеята за обществено благо, поради което баните привличат и все по-голямо внимание от страна на активисти, отделни местни общности, медии и изследователи. Изграждани като значими обществени и общностни институции в различни исторически периоди, днес много от баните в страната са изоставени, рушат се и изчезват физически. Други продължават да се ползват активно, а някои дори биват обновявани и реставрирани, което позволява поддържането и реактуализирането на разнообразни бански традиции и практики. Обществените бани обаче все по-трудно устояват на пазарния натиск и преразпределението на водните ресурси, които все повече биват насочвани към експанзиращата спа индустрия. Въпросът за запазването на широкия обществен достъп до минералните бани придобива значимост на локално и национално ниво, за което свидетелства и учредяването на Българската асоциация за термално наследство през 2022 г. От друга страна, ако сред активистките среди у нас се появи концепцията за термално наследство, то през 2021 г. ЮНЕСКО включи „Великите спа градове на Европа“ в Списъка на световното наследство^[1]. Отреждайки на единайсет европейски курорта статута на „изключително свидетелство за европейския спа феномен“, този институционален акт кодифицира „европейската спа традиция“, от която обаче са изключени редица термални традиции в Европа. В този контекст настоящият брой на Семинар_BG разширява разбирането за „европейски термализъм“, като същевременно предлага исторически и социокултурни перспективи към обществените бани в България, които разкриват множествената ценност на тези институции отвъд доминиращите днес пазарни интерпретации.

Предложените тук текстове проследяват и дискутират сложните хидросоциални истории на баните, като осветляват динамичните отношения между минало, настояще и бъдеще. Авторите в броя реконструират връзките между символните и материалните апроприации на баните на базата на документални и теренни проучвания в специфични исторически, географски, политически и социокултурни контексти. Във всички тях обаче проличава фундаменталната интегрираност на водите в човешките общности^[2], проявяваща се в дългите традиции на къпане в обществените бани. Проблематиката е многопластова и многоизмерна, поради което текстовете, макар и предимно посветени на отделни случаи, влизат в диалог помежду си и насочват към въпроси, надхвърлящи конкретните казуси. Така те подчертават значението на обществената баня не просто като пространство за хигиена, а като институция, която разкрива социални отношения и определени концепции за живеенето в общност, както и много от предизвикателствата пред поддържането на крехката социална тъкан.

Тематичният брой е подготвен в рамките на научноизследователския проект Водата като ресурс, водата като наследство. Османските обществени бани и техните съвременни социално-икономически и културни измерения в България^[3]. В основата на проекта стоеше въпросът за османските обществени бани като терен за по-задълбочено и по-нюансирано разбиране за наследството и османското наследство в частност, отивайки отвъд симплифициращите дихотомии природно/културно, желано/нежелано, припознато/отхвърлено, наше/чуждо. Тази проблематика присъства в няколко от статиите, които показват как османското хидросоциално наследство бива изоставено, отречено или превърнато в абстракция, но едновременно с това разпознават възможността това наследство да съществува отвъд неговата привидно неизменна дисонантност – като обект на грижа и дори като залог на местни мобилизации. В по-общ план представените тук хидросоциални истории демонстрират множествеността на наследствата, които построените през различни периоди бани въплъщават и преконфигурират. Разгледаните примери очертават и контурите на специфични местни разбирания за наследство, които съчетават природни и културни елементи, материални обекти и социокултурни практики, ритуални значения и всекидневна рутина, общностни знания и експертни дискурси, икономически рационалности и традиционни вярвания, официални репрезентации и лични спомени, публични употреби и интимен опит, външни въобразявания и споделена принадлежност.

Променящите се политики към обществените бани се открояват като друга голяма тема в статиите. Тук присъстват както държавните и местните политики по опитомяване на водните ресурси и развитието на различни населени места в първите десетилетия на XX век, така и еволюиращите норми за хигиена, чистота и грижа за тялото под влияние на неравномерно настъпващата модернизация, задвижвана от различни социални актьори. Съществено място в този контекст заемат натрупването на медицински знания и навлизането на балнеологията, при което медикализирането на термоминералните води се среща с традиционните локални практики. Историческият подход ни позволява да направим отчетливо сравнение със съвременните публични политики, които в много случаи дефинират водите като стока и приоритизират частните икономически интереси, поставяйки под въпрос самата идея за водите и техните инфраструктури като обществено благо. Пряко произтичащи от тези развития са динамиките в общностните значения на баните, които потвърждават също така актуалността и важността на хидросоциалното наследство. Много от текстовете подчертават дълготрайните и всепроникващи връзки между отделни местни общности и техните бани или техните води. Като водещ се очертава проблемът за отнемането на водите и обществените инфраструктури под натиска на разрастващата се спа индустрия и по-общите процеси на приватизация и комодификация. На локално равнище тези процеси се усещат като болезнено материално и културно обедняване, което в някои случаи поражда активистки мобилизации и различни форми на всекидневна съпротива, вписващи се в засилващите се напрежения около остоковяването на водата в Европа^[4]. В този контекст статиите насочват вниманието и към значими етнически, религиозни и джендър измерения на съществуващите и задълбочаващи се хидросоциални неравенства.

Разглеждайки тези въпроси на български терен, настоящият брой на Семинар_BG представлява принос към изучаването на хидросоциалните истории на обществените бани, които вече са анализирани в други географски и исторически контексти^[5]. По този начин списанието се включва в съвременните дискусии в полето на антропологията и политическата екология на водата и историята на околната среда, проблематизиращи връзките между вода и наследство^[6]. Статиите в броя обаче представят само частичен поглед към сложна проблематика, която продължава да се развива, поставяйки нови обществени и изследователски въпроси. В този смисъл авторите не само допринасят към съществуващите дебати, но и предлагат посоки за бъдещи изследвания върху социалния живот на обществените бани.

Иво Страхилов, Стефан Пейчев и Славка Каракушева, съставители

 

Корица: Указателна табела в с. Баня, Разложко. Снимка: Иво Страхилов, 2022 г. Дизайн на корицата: Владислав Петков.

 

---

^[1] UNESCO World Heritage Centre. 1992–2025. “The Great Spa Towns of Europe”.

^[2] Вж. Митев, Тихомир. 2014. За водите и хората. Пловдив: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

^[3] Проектът е с базова организация СУ „Св. Климент Охридски“ и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ – МОН (договор № КП-06-М55/2 от 2021 г.).

^[4] Muehlebach, Andrea. 2023. A Vital Frontier: Water Insurgencies in Europe. Durham: Duke University Press.

^[5] Напр. Pasin, Burkay. 2014. A Critical Reading of the Ottoman-Turkish Hamam as a Queered Space. PhD Dissertation, Middle East Technical University; Adams, Jane M. 2016. Healing with Water: English Spas and the Water Cure, 1840–1960. Manchester: Manchester University Press; Kazemi-Zahrani, Zahra. 2016. The Place(s) of Health Tourism in Iran: Hammams in Isfahan. PhD Dissertation, Universidade do Minho; Walsh, Casey. 2018. Virtuous Waters: Mineral Springs, Bathing, and Infrastructure in Mexico. Oakland: University of California Press; Macaraig, Nina. 2019. Çemberlitaş Hamamı in Istanbul: The Biographical Memoir of a Turkish Bath. Edinburgh: Edinburgh University Press; Pollock, Ethan. 2019. Without the Banya We Would Perish: A History of the Russian Bathhouse. Oxford: Oxford University Press; Richelle, Sophie. 2023. Bains publics: se laver en ville (1850–2000). Bruxelles: Éditions de l'Université de Bruxelles; Chabrol, Marie and Bony, Lucie (eds.). 2024. Géographie et cultures, 120–121, Baigner et laver son corps en ville; Peteet, Julie. 2024. The Hammam Through Time and Space. Syracuse: Syracuse University Press.

^[6] Johnston, Barbara R. 2003. “The Political Ecology of Water: An Introduction”. Capitalism Nature Socialism, 14 (3): 73–90; Linton, Jamie, and Budds, Jessica. 2014. “The Hydrosocial Cycle: Defining and Mobilizing a Relational-dialectical Approach to Water”. Geoforum, 57: 170–180; Ballestero, Andrea. 2019. “The Anthropology of Water”. Annual Review of Anthropology, 48 (1): 405–421; Hein, Carola. 2023. “Toward a Research and Action Agenda on Water and Heritage? A First Attempt at Refining Terminologies, Concepts and Priorities”. Blue Papers, 2 (1): 22–33.