Сравнително скоро световната общност започна да обръща реален поглед (не би било невярно да кажем, че в някаква степен преди това го е извръщала) към проблема за оцеляването на планетата. Отличават се гласове на екоактивисти, според които човечеството дори е закъсняло и промените в околната среда са вече необратими, размислите върху антропоцена и продължаващата дисхармония с природната среда извеждат обезсърчаващи заключения за размера на цивилизационното влияние върху състоянието на природните зони.

Тъкмо поради това според мен антропологичната оптика в интердисциплинарни сборници като този, за който става дума в тази рецензия, освен че запълва липси в полето на социалните изследвания, представлява и ценен принос изобщо към разбирането ни защо е опасно желанието на социума да подчинява природата на нуждите си, да я използва в толкова голям мащаб за подобряването на националните икономики и в крайна сметка да подчинява мощта ѝ в името на човешкия прогрес, без да си дава сметка за противоречието в така поставеното тъждество между глобалното развитие на технологиите и растежа в природата. Текстовете в сборника са разделени в три корпуса: Планиране на територията (Част 1), Природа, икономика и експерти (Част 2) и Образът на новата природа (Част 3). Темпорално, Нов екологичен ред. Развитие и трансформация на природата в Източна Европа, съст. Щефан Дорондел и Стелу Шербан (A New Ecological Order. Development and the Transformation of Nature in Eastern Europe, ed. Ştefan Dorondel & Stelu Şerban) се вглежда 170 години назад и може да бъде приемана като регионална перспектива (Източна Европа) върху историята на околната среда, макар самите автори да се съгласяват с валидното уточнение, че въпросите на околната среда са транснационални по своята същност и не могат да имат други граници освен географските маркери. Статиите проследяват в много точен режим на историчност как различни географски места, категоризирани като „непродуктивна“ земя (мочурища, степи и т.н.) непрекъснато са били обявявани/предлагани за развитие от държавни представители и експерти от различни области (геодезисти, инженери, мелиоратори, агрономи, горски работници, бюрократи, планьори, консултанти в големи инфраструктурни проекти и др.), които са обединявали вижданията си в опит да бъдат трансформирани природни зони в името на икономическото развитие на държавите, промотирали са идеи за директна употреба и корекция на природните дадености с утилитарен стремеж в полза на човешката дейност. Текстовете успешно показват как различни групи от хора (агенти на властта, фигури в политическото поле) са решавали как да процедират с нови територии, как са ги колонизирали и как са правили избор в планирането на организацията на икономическа активност около и/или чрез тях.

Изследователският срез се прави през Руската, Османската и Австро-унгарската империи и техния modus operandi при реорганизирането на територии и ресурси. Книгата показва и как с възхода на индустриалния капитализъм през XIX в. модерните държави осъзнават потенциала на определени природни ресурси и започват да „поправят (преправят) гори, реки, обработваеми и необработваеми земи и т.н., така щото да подобрят неизползваната (неконтролирана) природа с помощта на науката и технологията, но и за да освободят себе си от определението за периферия. На източноевропейските правителства от втората половина на XIX в. им се налага да мислят и за „мобилизиране“ на природата с цел по-висока производителност, за преминаване към други модели на развитие с икономически изисквания, други съвременни темпове на урбанизация и модернизация. Авторите предлагат добър преглед на това как при монтажа (и демонтажа) на различните политически режими и икономически модели се е случило и инсталирането на новия екологичен ред: да се конвертира природата в продуктивна сила (в това число например контрол върху реките, изграждането на нова инфраструктура, насипи, диги и кейове, напоителни системи, язовирни стени и т.н.).

Вторият много важен център, около който изданието гравитира, е пътят на идеите. Смислова нишка през всички поместени статии е ролята на западно-европейската експертиза при планирането на големите национални проекти, импортирана и адаптирана, разбира се, за локални нужди. Като тук се няма предвид единствено трансфера на знание по оста по-развитата Западна – към по-малко развитата Източна Европа, но и като взаимодействие и кохерентност между съседни национални държави. Авторите показват точките на контакт и степента на взаимообусловеност между плановете за развитие в исторически обхват, като в някои от статиите на „периферията“ се гледа и от друг ъгъл – като инкубатор за прогресивни, изпреварващи идеи за развитие, експорт (не само импорт) на пътуващи експерти, методики и др.

Препоръчвам книгата (като информативен инструмент) на всеки, който размишлява върху нарушения баланс между човека и природата, като отговор на въпроса иска ли съвремието предвидима природа, опитомена и модифицирана околна среда, която не „сервира“ изненади, но и която поставя всеки агент, тръгнал да „коригира“ природата, в ситуация на цайтнот; намирам я за задължителна за овластените да взимат стратегически решения в сферата на екологията – и много полезна за изследователи, тъй като съдържа широкообхватен справочен материал и предлага критично вглеждане с високо качество в новия световен (екологичен) ред.

Биографична справка

Виктория Лекова (1986) е докторант към катедра История и теория на културата, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите ѝ са в областта на културните и творчески индустрии, ролята на интелектуалците, културна дипломация, култура и политика и др.