Резюме: Статията изследва несиметричните властови отношения, които насочват третирането на медицински отпадъци към места и общности, вече съжителстващи със сериозни антропогенни екологични проблеми, резултат от по-ранни национални политики, ощетяващи същите общности от правото им на безопасна околна среда. Изследването се фокусира върху околностите на град Девня, които са обект на драматични трансформации през изминалите 70 години – от развитието на добивната и химическата индустрии до прехода към складиране и изгаряне на отпадъци, включително биомедицински отпадъци и пестициди. Този текст се опитва да постави въпроса за границите на медицинската етика и ограничените територии, обекти и времеви обхвати, които тя санкционира, в контекста на продължилата в продължение на десетилетия екологична дискриминация в Девненската низина.

Ключови думи: медицински отпадъци, медицинска етика, оползотворяване на отпадъци, история на околната среда, политическа индустриална екология, химически индустрии, Девня, граждански мобилизации, Discard Studies, waste-to-energy

 

“We’re Out of Air. We’re Breathing Against All Odds”*

Slava Savova

Abstract: This article is tracing the unequal power relations that underpin the flow of medical waste. It argues that the discards of medical care are invariably redirected to regions and communities already living within the perimeter of severe anthropogenic environmental damage, the result of decades-long national policies that have restricted the right of the same communities to a healthy and safe environment. The survey is situated in the town of Devnya and its surrounding region, that underwent a dramatic sequence of transformations over the past 70 years. The Valley of Devnya saw the rise and decline of a vast chemical industrial complex and its replacement by multiple waste processing facilities. Through an extended reconstruction of the region’s environmental history, this text is attempting to question the boundaries of medical ethics, by challenging the limited territories, objects, and timeframes it sanctions.

Keywords: medical waste, medical ethics, waste management, environmental history, political industrial ecology, chemical industry, Devnya, civic mobilizations, Discard Studies, waste-to-energy

 

Въведение

Отпадъците не са неутрална материя, управлявана посредством безопасни автоматизирани процеси отвъд погледа ни (и участието ни), а обект с отчетлива действена сила, който трансформира местата (Baumann, Massalha, 2021: 549), край които се обработват, складират или унищожават, изграждайки нови и затвърждавайки съществуващи топографии на неравенството. Процесите, които ги „задействат“, са във фокуса на дисциплината Discard Studies, която обяснява освобождаването от ненужното като властова техника създаваща „ненужни“ места, хора и неща (Liboiron, Lepawsky, 2022: 63). Чрез екстернализирането на екологичните „разходи“ (пасиви) на производствените процеси, или с други думи с прехвърлянето им към трети лица (Baumann, 2021: 36), несвързани с производството или употребата, се създават „центрове“ и „периферии“ (Liboiron, Lepawsky 2022: 22–23) – диференциация, която води до съвсем конкретни пространствени, икономически и социални промени, и очертава ясни властови асиметрии. В условията на ограничени механизми за екологична справедливост, конкретни общности понасят диспропорционално по-голямо натоварване със замърсяване и произтичащите от него щети (Behrsin et al., 2021: 16, 17), особено в пост-индустриален контекст, в условията на който токсичността на дадени региони е нормализирана като историческа предпоставка за допълнителна екологична дискриминация (Taylor, 2014: 94, 95).

Управлението на отпадъците поставя въпроса и за жизнения цикъл на продуктите, от които се освобождаваме (Reslan et al., 2022; Wolf et al., 2012; Venkatachalam et al., 2022), който в случая с Девня иронично „завършва“ на място, изложено в продължение на десетилетия на негативни екологични ефекти на интензивен добив и обработка на суровини, част от които се влагат в производството на синтетични продукти с кратък живот. По този начин едно и също място се превръща метафорично в източник и приемник на един и същи обект, изпитвайки ефектите – от извличането на суровините, необходими за създаването му (Йорова и др., 1998; Узунова и Петкова, 1999; Cuturkova et al., 2000; Йонева и Еленов, 2000а, 2000б; Cuturkova et al., 2001), до „освобождаването“ от него, с което същият обект се влива в околната среда посредством атмосферни емисии, отлагане на химикали в почвите и замърсяване на водите (Mao, 2017: 267–270; WHO, 2018,; Arkenbout, 2018; Makavou, 2021,; Patel et al., 2020: 9, 10; За Земята, 2022; Общински вести, 1 март 2017: 4).

В йерархията на различните видове отпадъци, медицинските заемат особено място, поради специфичния режим на тяхното третиране и токсичностите, с които са натоварени от една страна. От друга са етичните противоречия, заложени и неразрешени в регламентирания път на тяхното производство и третиране (WHO, 2018; Borowy, 2020) и не на последно място – емоционалният отпечатък, който непрякото или прякото съприкосновение с тях има потенциала да предизвика.

Пандемията от COVID-19 и кризисното производство на медицински консумативи за еднократна употреба предизвика огромен ръст в генерирането на медицински отпадъци. Публикациите, анализиращи този проблем, се увеличиха експонентно от 2020 г. насам, като голямата част от тях се фокусират върху технологичните (количествените) и отчасти върху екологичните (качествените) аспекти на проблема (Montgomery et al., 2022; Ngoc et al., 2022; Dehal et al., 2022; Polat, 2022; Mondal et al., 2022; Luhar et al. 2022; Etim et al., 2022). По-комплексен подход обаче, който обвързва медицинските отпадъци с конкретните общности и екосистемите, които поемат техните токсичности – от производствения процес до освобождаването от ненужния, употребен продукт, са по-скоро оскъдни (Wei et al., 2021). Случаят с Девня е показателен за необходимостта от трансдисциплинарен подход – концентрацията на драстични антропогенни екологични промени, които протичат там през изминалите седем десетилетия, и наследените неравенства и тревоги като следствие днес правят технологичния подход, лишен от контекстуализиране, особено проблематичен. Подобен подход подчертава ограничения обсег на събития, които медицинската етика припознава като свързани с практикуването на медицината (WMA, 2022), като по този начин се дисоциира от отпечатъка на собствените си практики отвъд границите на лечебните заведения.

Въпросът за границите на медицинската етика ще бъде поставен през обстойно обхождане на екологичната история на девненския регион, която свидетелства за екстремен антропогенен натиск, чиито отпечатък подхранва актуалните тревоги и дебати сред близките общности, но също така се оказва ключов насочващ фактор за политическите решения, определящи екологичното бъдеще на града и околностите му днес. Град Девня е избран като особено показателен пример за място, където мащабното развитие на добивните и химическите индустрии се е реализирало с минимална загриженост за всички форми на живот в непосредствена близост. Проследяването на акумулацията на различни токсичности подготвя ситуирането на актуалните тревоги на жителите на града, които са концентрирани върху инсинератора за изгаряне на биомедицински отпадъци. Съоръжението, разположено „на прага“ на жилищен квартал „Химик“, илюстрира диспропорционалното разпределение на правото за взимане на решения, от което местната общност е ощетена, оставяйки с единствен инструмент за влияние – правото на протест. Оказва се, че отпадъците са насочени не само към място – обект на дългогодишен екологичен натиск, но и такова, което разполага с ограничени механизми да се противопостави на допълнителен такъв.

Опитът на този текст да се допита до проучванията на няколко дисциплини следва необходимостта от проследяването на процеси, които протичат отвъд границите на всяка една от тях или по-точно от непълните заключения (Barca and Bridge, 2015: 366; Zimmerer, 2015: 150–155), които биха били изведени, ако разглеждаме основното събитие отделно от предхождащите го, както и отделно от различните дейци – човешки и нечовешки, които са „конструирали“ последователността от събития, които дискутираме тук (Gille, 2010; Латур, 2007; Марчева, 1997: 201). Етичният казус, оспорващ границите на медицинската етика, не би бил разбираем, ако не проследим през съществуващите количествени изследвания актуалните екологични проблеми, а присъствието на определени химически елементи в околната среда и процесите, които тяхното наличие отключва, не биха могли да се разглеждат без причините, поради които ги намираме именно в Девненската низина. Историята на околната среда ни препраща към индустриалната политическа екология и властовите отношения, които насочват развитието на тежката промишленост именно към Девня, а оттук се обръщаме към последствията, оставени от дейността на индустриите, и неравностойната позиция, в която близките общности се оказват, десетилетия след индустриалния подем на региона.

Ил. 1. Девня, химическите заводи край кв. Повеляново с депа за съхранение на отпадъчния фосфогипс на заден план, септември 2022 г., снимка: авторката.

Методология

Статията се базира върху етнографско проучване и се опитва да подходи към разглежданите проблеми през погледа на няколко дисциплини. Тази насоченост към трансдисциплинарен подход произтича от естеството на проследяваните процеси, в които екологични, икономически, политически и произтичащите от тях социални и етични проблеми допринасят еднакво към настоящата ситуация, в която са въвлечени дейци с различни времеви и пространствени позиции.

Основните аргументи са подготвени чрез поглед към миналото, който проследява ключови събития през историята на околната среда в контекста на политическата-индустриална екология в Девня от края на Втората световна война до днес. Настоящите властови и екологични отношения са анализирани в контекста на сравнително новата дисциплина Discard Studies (условно преведена като Изследвания на освобождаването от ненужното). Последователността от промени в околната среда, засягащи живота на жителите на града, в настоящия етап на проучването не могат да бъдат обсъдени през погледа на критическата медицинска антропология (според първоначалното намерение), поради липса на изчерпателни статистически данни, каквито отсъстват на институционално ниво. Предизвикателства, които предходния дял очертават, се съпоставят с основните постулати на етиката на медицината. В заключение са предложени нови аналитични подходи за по-нюансиран прочит, в който институционалното, технологичното и неформалното обговаряне на променящата се околна среда са разгледани в съвкупност и отнесени към проследената по-рано история на околната среда.

Проучването се базира на три теренни проучвания, състояли се между септември и октомври 2022 г. с обща продължителност 15 дни, по време на които бяха проведени формални неструктурирани интервюта и неформални разговори с жители на град Девня. Бяха записани интервюта с двама местни активисти от организацията „Дишай Девня“, с жител на кв. „Химик“, който е и представител на политическа партия, с кмета на община Девня, с бившия директор на Завод за хлор и поливинилхлорид-2 (изпълняващ длъжността по време на трагедията през 1986 г.). Отделно бяха проведени неформални разговори в различни условия със седем жители на града, които са пряко или чрез семействата си свързани с индустриите в града. Беше посетена и среща между представители на „Солвей Соди“ АД и жителите на град Девня във връзка с инвестиционно предложение на първите, предвиждащо производство на енергия от отпадъци.

Историята на индустриалното развитие на региона е проследена през проучвания на националните и международните икономически политики на страната, обхващащи периода от края на 1940-те до края на 1980-те години. Този контекст е „приземен“ чрез локалните гласове, които се открояват в местни изворови материали – книги, посветени на индустриалния подем на Девня и местни периодични издания от средата на 1950-те години до края на 1960-те и от средата на 1980-те години, които очертават нееднозначни реакции към случващите се екологични събития, въпреки предполагаемото пропагандно естество на публикациите. Пост-индустриалния контекст на ранния преход е описан чрез количествените стойности на серия от 10-годишни изследвания на състоянието на околната среда в Девненската низина, проведени през 1990-те години. Съвременният контекст (от 2000 г. насам) е очертан през проследяване на публикации в периодични издания и телевизионни репортажи, като източниците са независими и институционални (напр. в-к Общински вести, Девня). Особено внимание е обърнато на административната документация и кореспонденция в този последен от разглежданите периоди. Тук се проследява присъствието или отсъствието на контекстуализиране на инвестиционните предложения за изгаряне на отпадъци в административните практики, с поглед към живущите в близост общности и отношението (или липсата на такова) към антропогенния натиск, който околната среда в непосредствена близост до тези общности би понесла при реализацията им. Тези два вида документи – неформални (масмедии) и формални (нормативни и административни документи) са съпоставени с усещанията на местните жители за променящата се околна среда и с реакцията им към ограничените механизми за влияние върху по-мащабни процеси, които в последните два дяла са отнесени към специфичния казус с обезвреждането на биомедицински отпадъци край девненския квартал „Химик“.

Въпросът за границите на медицинската етика е поставен на фона на така проследените екологични събития, а именно – какви са етичните противоречия, произтичащи от грижата за здравето, когато „пасивите“, генерирани в процеса на практикуването ѝ, се насочват към общности, вече обект на продължителна екологична дискриминация. Към този въпрос се подхожда през три различни мащаба: създаването и движението на (опасни) отпадъци в глобален план; националните политики за обработване на отпадъци и синхронизирането им с международните такива; взаимодействието между граждани и институции на местно ниво в отговор на материализирането на същите политики „на място“. Тези многопластови отношения са разгледани в контекста на дисциплината Discard Studies, като в заключение са направени препоръки за по-нататъшни трансдисциплинарни изследвания. Така могат да бъдат картографирани сложните процеси, които насочват „ненужното“ към едни общности, а не към други, и по този начин превръщащи самите тях в „ненужни“.

Ил. 2. Содовик, 11 ян. 1965, бр. 1, с. 1.

Суровини на прогреса

„Стъпките им потъвали в рохките угари върху следите на орачи и пастири, а гласовете им разбуждали земята, която от хилядолетия сънувала само семена и корени. Непонятните думи: завод, сода, цехове, калцинатори се поемали от уста на уста и пълнели с непознато вълнение сърцата на хората.“
Боров, 1983

В първите години след установяването на комунистическата власт в България икономическите политики на страната се съсредоточават върху ускореното развитие на промишлеността (Марчева, 1992: 82, 92). Решенията взети в рамките на V-ти конгрес на БКП (1948 г.) се опират върху основните постулати на социалистическата стопанска теория и начертават пренасочването на трудов и финансов капацитет от селското стопанство към тежките индустрии – химическата промишленост, металургията, рудодобива, машиностроенето, енергетиката – отрасли, разчитащи на интензивна експлоатация на природни ресурси. В първата петилетка от 1949 г. до 1953 г. приоритетно значение има „производството на средства за производство“, а не средствата за тяхното потребление (Вачков, 2011: 136). Към 1952 г. промишленото производство надхвърля довоенното ниво четири пъти, което полага началото на една „силно капитало-енергоемка индустрия“ (пак там: 137; Марчева, 1997: 206).

Във втората половина на 1940-те години населението на село Девня, заедно със село Река Девня и село Повеляново[1] възлиза на около 4,600 души, като основен поминък са мелничарството, разраснало се около карстовите извори, и земеделието (Ангелов, 2001: 11, 74–98; Ангелов, 1994: 1, 3; Колеманов, 15 ян. 1996: 4, 22 ян. 1996: 4, 29 ян. 1996: 4, 15 февр. 1996: 4). В околностите на селата обаче съществуват всички геоложки, хидроложки и логистични условия за изграждането на един от важните центрове на тежката промишленост в страната. В близост са разположени „практически неизчерпаеми“ залежи на варовик (Боров, 1983: 18), 40 карстови извора, които осигуряват водоизточник с постоянен дебит от 2952 л./сек. и температура 18˚С (Кинджакова и др.., 2015: 113; Георгиев, 2004: 6), а на 20 км. от Девня – в Провадия, се намира Мировското каменосолно находище, чието проучване започва още през 1920-те години.

Два дни след обявяването на България за Народна република (15.09.1946 г.) е внесен законопроект за „учредяване на Минно-индустриално предприятие Химически заводи „Солоподем““, чието функциониране ще бъде обезпечено с провадийска сол и девненски варовик (Боров, 1983: 18). Планира се изграждането на цех за производство на калцинирана сода, сода каустик, хлор, водород, меден оксихидрат, солна киселина, течен хлор, ще бъде изграден и работнически град за 4,000 души (пак там: 19), който да осигури необходимата работна ръка за функционирането на цеха. Производството ще се превърне в изходен пункт на редица индустрии, което в идните десетилетия ще обвърже Девня в сложни регионални, национални (Содовик, 27 авг. 1954: 1) и международни връзки (Марчева, 1997: 220), чрез които процеси, протичащи на макро-ниво, ще имат директно влияние върху функционирането на химическите индустрии в долината и производствения им отпечатък.

Водата е водещ фактор в планирането на мястото на комбината – тя е едновременно ресурс, бъдещо логистично съоръжение и „депо“ за отпадъци. За обработването на „евтините природни суровини“ и функционирането на заводите са каптирани всички карстови извори, с изключение на един (Георгиев, 2004: 6). Така влажните зони са пресушени[2], хидроложката карта и екосистемите на региона са променени драстично, а запазеният басейн на Белославското езеро става приемник на отпадъчните продукти на индустриите.

„[…] водата, солта и варовикът на долината се превръщат в неоценимо народно богатство“ (Боров, 1983: 86), а тяхната експлоатация се обезпечава с изграждането на промишлена инфраструктура, за която в „[…] шестата петилетка беше излят 2-пъти повече бетон, бяха вложени 30 пъти повече бетонно желязо, 56 пъти повече металоконструкции […], 100 пъти повече кабели, бяха извършени 170 пъти повече изкопни работи.“ (пак там: 97)

„Народното богатство“ е от ключово значение за стопанското развитие на България – освен приложението на содовите продукти в производствените процеси на металургичната, петролната, стъкларската, фармацевтичната, химическата, машиностроителната и преработващата индустрии в страната, те се използват и като конвертируема валута (Иванова, 2013: 193) – изнасят се в страни членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и в т.нар. държави по второ направление (капиталистически държави), обменят се срещу фосилни горива (Седем дни, 2 март 1992: 9, Георгиева, 1 авг. 1994: 1, 3). Решенията за експлоатацията на ресурсите, обработването и пласирането на готовата продукция се взимат централизирано от висшите управленчески структури на ЦК на БКП в София и се координират със съответните институционални партньори в СССР – страната, осигуряваща повечето финансови и стокови кредити за индустриалните начинания на България в следвоенните години (Боров, 1983: 27–39; Вачков, 2011: 138–141, 284–291).

Двадесетгодишната програма, приета на VII конгрес на БКП (1962 г.), е изградена върху развитието на четири основни отрасъла, единият от които е именно химическата промишленост. В идните две десетилетия активите на химическата индустрия нарастват 6.5 пъти, а продукцията – 11 пъти (Иванов, 2011: 300 –301). В Девня тези резултати са постигнати чрез производство в режим на постоянно „съревнование“ и „ускорение“ (Содовик, 9 юли 1954: 1, 30 май 1958: 4, Девненски химик, 13 юли 1966: 1), а оптимизацията на производствените процеси ще създаде „верижна реакция“ в изграждането на нови цехове, чиято функция е оползотворяването на отпадъчните продукти, генерирани от съществуващите заводи[3] (Георгиев, 2004: 43; Фархи, 9 фев. 1966: 1; Деведжиев, 1967: 21, 47, 80). По този начин още през 1960-те години в Химическия комбинат се създава „икономия на отпадъците“[4], в която отпадъчните продукти са ре-класифицирани като полезна суровина, чието оползотворяване, подобно на съвременните нееднозначни политики за оползотворяване на боклука като възобновяем източник на енергия (Behrsin et al., 2021), рискува да легитимира извличането на нови ресурси.[5] В условията на подобна индустриална „кръгова икономика“ на ре-експлоатацията, всеки кръг на употреба и пре-употреба оставя своя траен токсичен производствен отпечатък, въвличайки в процеса и добива на нови суровини (Liboiron, Lepawsky, 2022: 12, 49–50). В края на 60-те години се очаква енергийната мощност, необходима за функционирането на комбината, да нарасне 6 пъти в рамките на 15 години, тази мощност обаче се обезпечава с нискокалорични въглища с 4/5 пляка и отпадъци от Централната обогатителна фабрика (Деведжиев, 1967: 47), което предизвиква производствени проблеми и впоследствие води до внос на фосилни горива добити извън страната.

Ил. 3. „Содовото производство в третата петилетка“, Содовик, 30 май 1958, бр. 14, 15, с. 4.

След изграждането на първия завод за содови продукти „Карл Маркс“ (1954), в „Долината на комините“ изникват Циментов завод (1958), Завод за захар (1964), ТЕЦ „Девня“ (1965), Завод за строителни конструкции (1966), Предприятие за ремонт и поддържане на машини и съоръжения за химическата промишленост (1970-1971), Завод за електролизен каустик и поливинилхлорид (1971), Завод за сложни минерални торове (Азотноторов завод, 1974), Пристанище Варна-Запад (1973), Втори завод за калцинирана сода (1974), Завод за хлор и поливинилхлорид (1980) и др., които имат за цел да превърнат “по-бързо […] в национално богатство евтините природни суровини“ (Боров, 1983: 126).

Плановете за мащабна експлоатация на ресурси и производство на суровини предхождат достъпа до пазари – първо се осигурява производствения капацитет, а след това се търсят начини за пласирането на продукцията. В края на 1940-те години содовите продукти необходими за вътрешния пазар на страната, възлизат на под 10,000 тона годишно, но предложеният капацитет на първия завод за сода „Карл Маркс“[6] се равнява първоначално на 40,000 тона, а впоследствие е удвоен на 80,000 тона – с основен аргумент на руските специалисти – намаляване на производствените разходи с 24,5% (пак там: 34–35), с което се появява необходимостта да бъдат намерени международни пазари. Строителството и пуска на содов завод „К. Маркс“ се обявява за „стопанска задача от първостепенно значение“ (цитат от изложбено пано в Музей на мозайките, гр. Девня). В средата на 1960-те години започва изграждането и на втори содов завод, чиито мощности в хода на преговорите нарастват от 650,000 тона годишно на 1,200,000 тона, като едва 8,3% са предвидени за вътрешния пазар (Георгиев, 2004: 63–76). Заводът е открит от Тодор Живков, първи секретар на ЦК на БКП (пак там: 160–161), с което важността на девненските индустрии за икономиката на страна се потвърждава отново.

Ил. 4. Девня – строителна панорама, 1971 г. В: Боров, 1983.

Всъщност огромното увеличаване на капацитета на химическите предприятия и ускорения темп, с който то се реализира, не се случва независимо от геополитическото преначертаване на картата на следвоенна Европа. Финансовите и стокови ангажименти на България към своите кредитори, в условията на силно неизгодни конвертируеми валутни курсове, няколко дългови кризи и серия от краткосрочни спасителни кредити, понижават значително стойността на произведените продукти, от което следва необходимостта от увеличаване на производството и реализирането на по-голям износ – в най-критичните моменти с неколкократно по-големи количества (Вачков, 2011: 138–141, 284–291; Марчева, 1997: 212, 217).

Подобна непрекъсната акселерация на производството допринася за екологични и геологически промени на територията на цялата страна. В случая с Девня, освен варовиковите и солните залежи, които се експлоатират в близост, производственият цикъл е обвързан с доставки и употреба на суровини и отпадъци от други производствени процеси: шлак и коксов прах от „Кремиковци“, захарно цвекло от Толбухин (Добрич), трас и сярна киселина от Кърджали, гипс от Видин и Кошава, амонячна сода и пиритни угарки от Димитровград, бариев сулфид от Стара Загора, магнезиев хлорид от Бургаски солници, карбид от Илиянци и Асеновград, шамотни огнеупорни материали от Русе, кварцов пясък от Разградско, флуорид от Софийско, доломит от гара Белово, въглища от Благоевградско, Перник и Димитровград… Доставят се суровини и от други страни – Чехословакия, СССР, Куба (Деведжиев, 1967: 44–46, 51–52). Дейността на Химическия комбинат задвижва процеси с мащабни времеви и пространствени импликации, променя екологичната география на страната и на региони извън нея и допринася за трайни социо-екологични трансформации (Barca & Bridge, 2015), отвъд общностите в непосредствена близост.

Въпреки привидната позиция на Девня като „център“[7] – от гледна точка на интензивния обмен на суровини и производствения ѝ капацитет, нейната функция и бъдещото ѝ развитие в контекста на акумулиращите се токсичности, които обезпечават производството на „активи“, я поставят в позицията на „периферия“ (Liboiron, Lepawsky, 2022: 23) – място, което в резултат на регионални, национални и международни политики, е приело ролята на дългосрочен приемник на „пасиви“.

Ил. 5. Пласментни връзки на Девненския промишлен комплекс през 1965 г. В: Деведжиев, 1967.

През 1979 г. 18% от продукцията на химическата промишленост на България и 35% от цимента се произвежда в Девня (Боров, 1983: 128; Увалиев, б. д.). Повече от половината производство се изнася в СССР, САЩ, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария, Гърция, Югославия, Куба, Виетнам, Китай, КНДР, Германия, Швеция, Албания, Турция, Англия, Австрия, Португалия, Индия, Канада, Аржентина и др. (Деведжиев, 1967: 87, 91; Георгиева, 1 авг. 1994: 1, 3; Експозиция при Музей на мозайките, гр. Девня). Достъпът до и износът на произведените „активи“ се осигурява благодарение на сложна логистична мрежа, която отново променя геологическата и хидроложката карта на региона. През 1973 г. е открит плавателният канал, който свързва Пристанище Варна-Запад с Черно море, а самото пристанище е открито през 1974 г. – мащабен проект, опоетизиран в серия от метафорични разкази: „строеж като всеки строеж […] който няма да расте нагоре, а ще се врязва в земята с дълбочини и ширини, с плискащи се води“ (Станчев, Димитрова, 1974: 5), край който една планина „[…] я извадиха от дъното на езерото и я поставиха пред нашето село“ (Конакчиев, 1971: 100).

С израждането на пристанището продължителната битка с природата е окончателно спечелена, след като в продължение на две десетилетия „Нито зимния студ и незапомнените бури, нито дъждовните пролетни и есенни дни, нито знойният пек на прашните летни дни уплашиха заводските строители“ (Костадинов и др., 27 авг. 1954: 1, 2). Социалистическите суровини могат безпрепятствено да достигат до капиталистическите пазари.

Ил. 6. Връзки на Девня със света. В: Ангелов и др., 1980. Илюстрация: Тодор Игнатов.

„Отишъл един девненец във Велинград и припаднал“[8]

“Приказна, дневна, престолна,
нова, строителна, стройна,
вечно разровена.
Вечно димяща.”
Девня (В. Иванов, 1971)

Отвъд героичните наративи за триумфа на инженерните постижения над природните стихии, още в първото десетилетие след откриването на содовия завод започват да се открояват критични и тревожни разкази в отговор на акумулиращите се екологични проблеми и потенциалния им отпечатък върху здравето на работниците и живеещите в близост общности.

В годините на индустриален подем жителите на с. Девня, с. Река Девня и с. Повеляново (впоследствие гр. Девня) нарастват трикратно, достигайки 14,000 души в края на 1970-те години (Ангелов, 2001: 11). Част от хилядите работници, прагматично обозначени като „трудови ресурси“ (Деведжиев, 1967: 56–74), ангажирани в цеховете на Химическия комбинат, са привлечени от околните села, а настаняването им е частично обезпечено с изграждането на заводското селище – кв. „Химик“. Сериозното индустриално замърсяване вече е констатирано в края на 1950-те години със забраната да се изграждат жилища в с. Река Девня, въпреки която заводски и частни жилища продължават да се строят в близост до източниците на замърсяване.[9] Предложението селището да бъде изселено, използвайки същия административен механизъм, прилаган при изграждането на язовири на територията на населени места, е отхвърлено по логистични причини. Мерки за инсталиране на пречистващи филтри на комините „почти не са предприети“ към 1966 г. (пак там: 68), а там, където ги има, нощем се спират за икономия на електроенергията[10] (Зидаров, 1974: 35). Междувременно добивите от отглеждането на селскостопански култури край индустриалните терени „системно намаляват“ (Деведжиев, 1967: 68). Към щетите в непосредствена близост се добавят и тези, причинени в процеса на доставяне на суровини – разсолопроводът, който свързва Мировското каменосолно находище, отдалечено на 15 км. от Химическия комбинат в Девня, е източник на аварии, което води до засоляване и унищожаване на високопродуктивни почви (Георгиев, 2004: 280).

Загриженост за увеличаващото се индустриално замърсяване се появява многократно под различни форми в официалните източници, въпреки пропагандния им характер. Критика към управлението на предприятията, условията на труд и замърсяването на околната среда се промъква в сатирични разкази и карикатури на четвъртата, последна страница в местните Содовик и впоследствие Девненски химик (Д. Л., 17 окт. 1958: 4; Копривкин, 2 дек. 1959: 4; Г. К., 2 юли 1965: 4; Девненски химик, 17 дек. 1965: 4; пак там, 15 ян. 1966: 4; Георгиев, 15 ноем. 1966: 4; Девненски химик, 12 април 1967: 4), а съвсем открито – в серия от фоторепортажи, документиращи амортизирана заводска инфраструктура (Содовик, 19 юли 1963: 4; Глогинка, 12 ноем. 1965: 4; Девненски химик, 12 април 1967: 1).

Във „Важно съобщение“ (Г. К., 2 юли 1965: 4) се рекламират две новооткрити заводски минерални бани. В краткия текст са надлежно описани заболяванията, които могат да се третират там, но някои странности и намеци биха могли да останат незабелязани извън контекста на мястото. Баните са всъщност дълбоките локви на междузаводските пътища, а минералните води са напоените с токсични химикали води, които те събират. Подобни индустриални гротески се появяват и в други хумористични истории – съжителството с токсичната работна среда е смекчено и почти нормализирано през шегата, като механизъм за справяне с крайно неприемливи условия, които обаче могат да бъдат адресирани с ограничен набор от инструменти (Baer, 1996: 137). Както става ясно от девненската шега за Велинград, замърсяването на околна среда е станало до такава степен част от телата на девненци, че чистият въздух е вече опасен за тях.

В серия от фоторепортажи, един от които озаглавен „Фото(нехи)г(и)енични обекти“ (Содовик, 19 юли 1963: 4; Девненски химик, 12 април 1967: 1), фотодокументацията предоставя лаконичен коментар за критичното състояние, в което заводската инфраструктура се намира по-малко от 15 години след изграждането на първия цех, и въпреки пропагандната цел на материала, целящ да порицае конкретни колективи за недоброто стопанисване на поверените му съоръжения.

Ил. 7. „На първо място […] в „съревнованието“ за званието „Цех в най-лошо състояние“". Девненски химик, 12 април 1967, бр. 10, с. 4.

С увеличаването на производствения капацитет на комбината започват да се образуват нови „екологии“ и нови топографии на отпадъците в междузаводските пространства и в непосредствена близост около тях. В рамките на 12 години се разпростират „черни“ и „бели“ морета от отпадъчни продукти, чието наименование подсказва мащаба им. Това са сгурохранилища и утаечни басейни за замърсени води и шламове. Водите, изтичащи от „белите морета“, унищожават рибното богатство в река Девня и Белославското езеро, което води до конфликти между ръководството на индустриалния комплекс и Рибното стопанство във Варна, „но напоследък се прие като обективен факт това унищожение и често пъти шламовете от химическите заводи „Карл Маркс“ се изпускат направо в река Девня, без да минават през утаечните басейни“ (Деведжиев, 1967: 83). В „черните морета“ сгурта се складира пирамидообразно, а височината им надминава тази на сградите на цеховете. Правят се експерименти за рекултивацията им в една от заводските лаборатории, като се търси „поне един вид храст“, който „да направи от тия черни баири зелени хълмове и от тия отровни язви на завода – малки бели дробове“ (Пашев, 5 дек. 1966: 3). Единственото растение, което оцелява, е тамариксът, но впоследствие липсват данни дали по-мащабна рекултивация, извън единични експерименти, е реализирана.

Към 1966 г. 16% от индустриалната площ е заета от терени за складиране на отпадъци, чиито растящ обем застрашава функционирането на самите заводи, поради липса на пространство и влошаващи се условия за работа. По официални данни замърсяването на въздуха превишава неколкократно допустимите норми (Деведжиев, 1967: 85), а изграждането на пречиствателни и други съоръжения с цел по-пълноценното оползотворяване на водните ресурси се счита за неоправдан разход. Авторът на тези констатации обаче в заключение се ограничава само със загриженост за потенциалните финансови и производствени загуби за комбината, настоявайки разходите вследствие на екологичното замърсяване и експлоатация „да се включват в плановете за капиталните вложения и за себестойността“ (пак там: 55). Като по-бързо рационално решение е предложено „изнасянето“ на замърсяването на запад – към Авренското плато и село Падина (пак там: 86), където днес се намира широкият 1,7 км. Шламоотвал на „Солвей Соди“ АД. Около девненския комплекс започва да се разраства мащабна инфраструктура за обработване и съхранение на индустриални отпадъци, които ще формират новата антропоморфна топография и новите токсични екосистеми на региона.

Ил. 8. Содовик, 3 авг. 1965, бр. 5, с. 4.

Социалните и екологичните щети, свързани с функционирането на заводите, започват да застигат и по-отдалечени региони в огромни мащаби. С увеличаването на производствените мощности и с пренасочването на част от водите от каптираните карстови извори към Варна и курортите се появява необходимостта от експлоатацията на нови водни ресурси. Между 1969 г. и 1974 г. се изгражда дългият 30 км. язовир „Цонево“, основно за нуждите на комбината (Георгиев, 2004: 129–134), а за да бъде подсигурен производственият процес, като резервни водоизточници към комбината са свързани и язовирите „Елешница“ и „Тръстиково“ (пак там: 131). При изграждането на „Цонево“ (бивш „Георги Трайков“) са принудително изселени жителите на няколко села, попадащи в чашката на язовира (Димов, Пейчева, 2020). След поредица от безводни години от средата на 1980-те индустриалната експлоатация на трите язовира води до почти пълното им пресушаване – обемът им намалява с 94.5% (Георгиев, 2004: 132–133). Национални политики, водени от макро-икономически процеси, предизвикват драматични социо-географски промени, проявяващи се с особен интензитет край промишлените центрове. Екстернализираните разходи на производството на химическите индустрии и глобалният стокообмен оставят своя траен отпечатък върху конкретни общности и екосистеми, създавайки неравенства, независимо от политическите системи, в чиито контекст се реализира производството.

От информацията в наличните извори може да се предположи, че индустриалното замърсяване се отразява негативно върху здравето на жителите на гр. Девня и околностите му и особено върху работниците в комбината.[11] Тревогите за трайния, пагубен отпечатък на химическата промишленост прониква в ежедневния песимистичен фолклор на девненци, които преименуват утвърждаващото наименование на заводите от зората на комбината – „Долината на голямата химия“, на „Долината на бавната смърт“.

В химическите заводи т.нар. „трудови ресурси“ също са обект на експлоатация, което в условията на постоянен икономически натиск и увеличаващ се външен дълг на страната (Вачков, 2011: 138–141, 284–291; Марчева, 1997: 217) означава извънредни часове труд в отговор на увеличаващи се производствени норми, оправдани като „съревнование“ за преизпълнение на производствените плановете (Девненски химик, 13 юли 1966: 1; Вачков, 2011: 136; Боров, 1983: 123; Йорданова, 24 ноем. 1986: 1, 2; Народно дело, 25 ноем. 1986: 1). Това се случва при неблагоприятни и често небезопасни условия на труд (Бораков, 14 авг. 1959: 2; Йорданова, 8 дек. 1986: 1, 2), в крайно замърсена среда (Зидаров, 1974: 34; Содовик, 19 юли 1963: 4; Г. К., 2 юли 1965: 4; Девненски химик, 4 окт. 1965: 4) и посредством остарели технически съоръжения, които не спомагат ефективността на труда и пълноценното оползотворяването на енергийните ресурси и суровините (Содовик, 19 юли 1963: 4; Георгиев, 15 ноем. 1966: 4; Девненски химик, 12 април 1967: 1, 4; Георгиев, 30 май 1967: 3). Текучеството е много голямо (Гроздев, 23 март 1987: 2, 3), а опитът за компенсиране на здравните рискове се фокусира основно върху материалното обезпечаване – чрез възможности за закупуване на недвижимо имущество във Варна при по-добри условия (Георгиев, 2004: 262–269), с по-високи възнаграждения за служителите на най-замърсяващите заводи и достъп до отдих в почивни бази и профилакториуми[12], управлявани от Химическия комбинат (Боров, 1983: 138; Увалиев, без дата). В статия във в-к Поглед (Гроздев, 23 март 1987: 2, 3) се цитира недоволството на работници в Химическия комбинат в Девня, чието пенсионно осигуряване като висококвалифицирани служители попада в същата категория като служителите ангажирани в туристическия сектор в Златни пясъци. Липсата на грижа за по-добри условия за живот в дългосрочен план е отчетлива по отношение на градската среда – скоро след изграждането му, заводският квартал „Химик“ започва да запада поради липса на поддръжка – спортните съоръжения са затворени, липсва инфраструктура за отдих и култура, базисни проблеми, като сметосъбирането (Девненски химик, 15 ян. 1966: 4; Коев, 29 дек. 1986: 2) и поддръжката на зелените площи, остават нерешени (Глогинка, 12 ноем. 1965: 4). Липсва и снабдяване със стоки от първа необходимост (Девненски химик, 17 дек. 1965: 4), включително и храни. Завод за хляб за нуждите на града се изгражда едва през 1990-те години, а дотогава девненци успяват да закупят пресен хляб при посещенията си във Варна (Ангелов, 8 юли 1991: 1, 2; Коев, 2 март 1992: 1).

Ил. 9. „Заврънкулки“, Девненски химик, 15 ян. 1966 бр. 1, с. 4.

Държавните политики се фокусират върху оптимизацията на производството и увеличаването на капацитета му под натиска на макро-икономически процеси, които, съчетани с налични в региона геологическите предпоставки, го превръщат в снабдител на редица суровини и продукти за регионалните и международни пазари. На фона на постоянно увеличаващи се производствени норми, трайните екологични щети са нормализирани като приемлив пасив, чиито негативен отпечатък върху човешки и нечовешки същества и екосистеми би могъл да се разгледа като форма на бавно насилие (Nixon, 2011: 2–10), което се материализира под формата на непосредствена екологична и социална дискриминация от една страна, а от друга ще предопредели регионалните политики за развитието на града, околностите и близките общности за десетилетия напред, дори и след затварянето на повечето химически заводи.

Критичните разкази, отразени в горните изворови материали, почти отсъстват сред съвременните вълнения на девненци, като в спомените им от това време на преден план излиза темата за материалната обезпеченост и сигурността на работното място, каквато респондентите имат усещането, че е загубена след прехода. Паралелно с това обаче сред част от респондентите се появява и неспокойствие и нежелание да бъде отправена открита критика към конкретните източници на актуалните проблеми в града, като едва трима от тях посочват като причина малката общност, в която всички по един или друг начин са обвързани с институции и бизнеси, осигуряващи поминъка на част от населението. Невъзможността за формално и открито обговаряне на проблемите може да се проследи и в по-ранни събития и процеси, в които тревожните разкази за щетите, причинени от химическата промишленост, са изцяло контролирани от държавния апарат в най-критичните моменти.

„Тихи“ катастрофи

“Пуск, набиране на скорост и отново височини”
Н. Йончев, „Като бойци на своя пост“, Девненски възход, 17 ноем. 1986, бр. 46, с. 1

Премълчаването на рисковете, свързани с функционирането на Химическия комбинат, се проявява особено отчетливо като държавна политика в контролираната реакция след производствената авария в Завода за хлор и поливинилхлорид – 2, където експлозия рано сутринта на 1 ноември 1986 г. отнема живота на 20 души и ранява десетки. Екологичните щети не са назовани в официалните регионални източници (Народно дело, 4 ноем. 1986: 1; Девненски възход, 10 ноем. 1986: 3 и последвалите ноемврийски броеве на Полет, Народно дело, Девненски възход).

Първото известие за аварията се появява три дни по-късно в дискретно каре на трета страница, в което в 11 реда читателите се известяват за възникнала производствена авария (Девненски възход, 3 ноем. 1986: 3). В последвалите материали акцентът е върху енергичните възстановителни работи и нормализирането на производствения цикъл (Народно дело, 4 ноем. 1986: 1, 2), а съболезнования на семействата на загиналите са поднесени едва на петия ден в също толкова незабележимо каре на трета страница в Народно дело (5 ноем. 1986: 3).

Фокусът на последвалите репортажи е показателен за значимостта на комбината за производствените и търговски политики на страната. В част от материалите се акцентира върху нормалното функциониране на всички останали мощности (Народно дело, 4 ноем. 1986: 1; Маринов, Георгиев, 5 ноем. 1986: 1, 3; Георгиев, 21 ноем. 1986: 1, 3; Иванов, 29 ноем. 1986: 1, 3; Георгиев, 5 дек. 1986: 1; Русев, 9 дек. 1986: 1; Георгиев, 10 дек. 1986: 1; Девненски възход, 10 ноем. 1986: 3; 8 дек. 1986: 1, 2; 15 дек. 1986: 1), а в останалите се описва героичният подвиг на колективите, които с извънреден труд компенсират загубите, възникнали вследствие на аварията (Народно дело, Мутафчийски, 14 ноем. 1986: 1; Христов, 18 ноем. 1986: 1; Данчов, 19 ноем. 1986: 1; Маринов, 20 ноем. 1986: 1, 3; Народно дело, 25 ноем. 1986: 1; Георгиев, 26 ноем. 1986: 1; Йончев, 17 ноем. 1986: 1; Коев, 24 ноем. 1986: 1,3; Йорданова, 24 ноем. 1986: 1, 2; Йорданова, 1 дек. 1986: 2; Иванов, 22 дек. 1986: 1), като производството се сравнява дори с военен фронт (Георгиев, 14 ноем. 1986: 1, 3). В завода за фосфатни торове се преминава към 6-дневна работна седмица, като постъпленията от шестия ден доброволен труд постъпват по сметка в БНБ, предназначена за преодоляване на щетите от аварията (Йорданова, 24 ноем. 1986: 1, 2), а в Белослав три предприятия обещават 7-дневна работна седмица с цел отработване на 7,200 допълнителни часа работа, за да бъде преизпълнена годишната задача, отново в помощ на възстановителните работи (Народно дело, 25 ноем. 1986: 1). Екстракцията на труд медиира екстракцията на природни ресурси и в кризисни моменти е мобилизирана до краен предел, за да бъдат неутрализирани всички възможни материални загуби. В края на 70-те и 80-те години девненските заводи заемат все по-важно място във външнотърговските политики на страната и са важен източник на конвертируема валута (Иванова, 2013: 191, 193), но произведените суровини са и ключови продукти за редица други производства в страната, чрез които Девня функционира като първо звено от дълга производствена верига (Георгиев, 2004: 57–62).

В тези условия „оздравяването“ се насочва не към пострадалите работници, а към „пострадалите сгради“, чиито „рани“ изчезват една по една благодарение на „мощни кранове […] изпънали стрели“ към тях (Георгиев, 14 ноем. 1986: 1, 3). Човешката трагедия почти отсъства от тези разкази, а единственият наратив извън утвърждаващата линия за непрекъснатия производствен процес са малкото статии, които отбелязват подвига на отзовалите се на мястото на аварията огнеборци и служители на комбината (Марков, 17 ноем. 1986: 1, 4; Иванов, 17 ноем. 1986: 5; Стоянов, 1 дек. 1986: 4, 5).

Ил. 10а., Ил. 10б., Ил. 10в. Първа страница на местни периодични издания в първите им броеве след аварията в девненския Завод за хлор и поливинилхлорид – 2 (Девненски възход, 3 ноем. 1986, Маяк, 6 ноем. 1986, Полет, 3 ноем. 1986).

Крайната трудова експлоатация е преоблечена като демонстрация на трудов героизъм. На заден план обаче се открояват неприемливите условия на работа, голямото текучество, липсата на квалифицирани кадри, остарелите съоръжения и „гоненето“ на плана на всяка цена (Гроздев, 23 март 1987: 2, 3). В статията „Девня: пет месеца по-късно“, Георги Гроздев описва „модерно[то] и опасно“ производство като мирен еквивалент на „фаталното копче“, във военния контекст (пак там). Освен изброените по-горе предпоставки за активирането на „копчето“, основен рисков фактор се оказва достъпът до резервни части, който е възпрепятстван, поради ограничен внос на стоки от второ направление (Иванова, 2013: 193–194; Матеев, 26 ян. 1998: 1, 3; Дяков, интервю 2022), с което стокообмена, в който девненския комбинат е обвързан, се оказва еднопосочен и насочен към най-неотложните нужди на производството на „активи“, но не и към тези свързани с намаляване на рисковете и потенциалните „пасиви“. В условията на непрестанен натиск за увеличаване на количеството на продукцията, заводът се превръща в „мелница за кадри“ (Матеев, 26 ян. 1998: 1, 3), които работят под постоянен риск от промишлена авария.

В последвалите събития след трагедията всички други емоционални реакции отстъпват място на мобилизацията за неутрализиране на материалните загуби от катастрофата. Загиналите и техните близки се споменават спорадично, екологичните щети са премълчани, а социалните последствия за пострадалите се обговарят в малък кръг и при закрити врати – в рамките на делото, разгледано във Върховния съд (Иванова, 2013: 201).

Отпадъци в „преход“

“Преобразена до неузнаваемост равнина – това е равносметката. Преобразена от свободните хора! Те наливаха бетон в основите и развяваха знамена по скелите, те управляват машините и произвеждат стотици тонове над плана.”
„Плодовете на свободата“, Девненски химик, 6 септ. 1965, бр. 14

В началото на прехода серия от дългосрочни изследвания осветляват отпечатъка на химическите индустриите върху околната среда в Девненската низина, където човешки и нечовешки същества се превръщат в неволен приемник на отпадъчните химикали, резултат от добива и обработването на суровини. Данните са събирани в продължение на 10 години на фона на заглъхваща индустриална дейност и постепенна ликвидация на предприятията. Отчита се влиянието на химическата индустрия върху здравето на почвите, селскостопанските култури, дървесните видове, въздуха и водите. Проучвания са проведени в близост до източниците на замърсяване (Азотно-торов завод, ТЕЦ „Девня“, ЕАД „Соди“ и др.), където са отчетени значителни отклонения от нормите и необратими промени в околната среда (Йорова и др., 1998; Узунова и Петкова, 1999; Йонева и Еленов, 2000a; 2000б; Cuturkova et al., 2000; Cuturkova et al., 2001).

В първите години на прехода в почвите е отчетено неколкократно прешиване на съдържанието на тежки метали. В радиус от 500 метра от депата за складиране на отпадъчни продукти – фосфогипс и пиритни угарки, средните норми за концентрация на кадмий са превишени 28 пъти, а на стронций достигат 115 пъти (Петрова, 1991: 16). Същевременно високата концентрация на калций, вследствие на добива и транспортирането на варовик, намалява капацитета на растителността да си набавя необходимите хранителни вещества (пак там: 16). Наблюдава се също замърсяване с прах, сярна киселина, флуорни съединения, сероводород, тежкометални аерозоли. В радиус от 500 метра от предприятията концентрацията на микроелементите мед, цинк и олово в почвите е между 2 и 11 пъти над нормата, а макроелементите калций, фосфор и магнезий я превишават между 2.5 и 9 пъти (Йорова и др., 1998: 37, 40). Експериментите, проведени с три опитни култури от различни дървесни видове, показват, че залесяването има минимално влияние върху здравето на почвите, въпреки способността на дървесните видове да абсорбират и редуцират замърсявания с атмосферен произход. Наблюдават се обаче изменения в храненето и метаболизма на опитните култури, проследени през акумулацията на химични елементи. Без авторите да посочат неоспорим източник на подобни смущения, изказват предположението, че тези нарушения са вследствие на антропогенния стрес, на който дървесните видове са изложени (пак там: 43, 44). Две години по-късно в проучване на Йонева и Еленов (2000a) като единствен източник на замърсяване се посочват химическите индустрии.

В друго 10-годишно проучване, паралелно проследяващо същите дървесни видове в радиус от 500, 1,500 и 15,000 метра от основните източници на замърсяване (Узунова и Петкова, 1999), се отчита инхибиране на скоростта на фотосинтезата с 50% до 80% в сравнение с тази в контролна среда, отдалечена от източници на замърсяване – процес, отдаден на замърсяването с тежки метали. Отчита се и повишена активност на пероксидазата, като предполагаемата причина е обозначена като токсичен стрес. Развитието на дървесните видове е пряко повлияно от въздействие на атмосферните замърсители (пак там: 41, 43).

Замърсяването пътува и отвъд зоните в непосредствена близост. Селскостопанските култури в близост абсорбират химични елементи, като коефициентът на биологично поглъщане е най-висок за житните култури (Йонева и Еленов, 2000б: 307). Тежките метали се внасят „отвън“ чрез отпадъчните води и атмосферните емисии от Девненския индустриален комплекс, като най-силно е присъствието на кадмий, никел, кобалт и живак и в по-малка степен – на мед, олово и цинк. Концентрацията на кадмий е 10 пъти над фоновите концентрации средни за света (Йонева и Еленов, 2000а: 294). Въпреки наличието на алкална почва, която възпрепятства по естествен път тяхното разпространение, се наблюдават изменения на „естествените възможности за възстановяване на биосферата […] близки до своя предел, а в много случаи този предел е достигнат или надминат“ под въздействието на техногенни фактори (Йонева и Еленов, 2000б: 313).

Към края на 1990-те години 10-годишно проучване на атмосферното замърсяване отчита намаляващи стойности на опасни аерозоли, които обаче се запазват над максималните допустими стойности, като основен замърсител е посочен амонякът, превишаващ близо 9 пъти допустимите норми (Cuturkova et al., 2000: 205). Особено високи са стойностите му в кв. Повеляново, отстоящ на по-малко от 3 км. от девненския индустриален комплекс. Концентрацията на прахови частици PM10 надвишава целогодишно максималните допустими норми между 1,7 и 21,2 пъти, като повишение се наблюдава в летните месеци (Cuturkova et al., 2001: 98–99). Като основни източници се посочват интензивният трафик, транспортиращ въглища и кокс до циментовия завод, използването на фосфорит и апатит в торовия завод и кариерите за варовик, експлоатирани от содовия завод (пак там: 99).

Здравето на водните басейни и водоизточниците също е под огромен натиск – биоразнообразието на някои близки водоеми е почти унищожено вследствие не само на замърсяването от производствените процеси, но и след трансформирането им за логистични цели. Според изследването на Кинджакова и др.“Превръщането на Белославското езеро от сладководен в бракичен басейн е довело до почти пълното унищожаване на естествената биота. Дъното е почти безжизнено, особено по западната част на езерото, където се влива р. Провадийска и е разположена промишлената зона – Девня. Изчезнали са всички представители на ихтиофауната, езерния рак, много гнездящи птици и видрата. Акваторията на езерото е силно еутрофицирана” (2015: 115).

Наследството на индустриите не се „утаява“ само във водоемите и в почвите, но излиза на повърхността под формата на структурни неравенства, които се обострят в условията на икономическата криза, но водещи началото си десетилетия по-рано в последователното неглижиране на безопасността на трудещите си и живеещите край комбината хора и съвсем директната дискриминация по отношение на достъпа до базисни общи блага и услуги. В статия озаглавена „Въздух, вода, хляб“, председателя на ВиК при ОБНС–Девня Здравко Ангелов адресира неотложните проблеми на града – правото на достъп до най-основното – „чист въздух, бистра вода и хляб на трапезата си“ (Ангелов, 8 юли 1991: 1, 2). Замърсяването на въздуха постоянно надвишава пределните допустими норми, части от Девня са подложени на постоянен режим на водата и в града не се доставя пресен хляб, тъй като такъв не се произвежда в близост.

Карстовите извори край града, които осигуряват постоянен дебит от близо 3,000 л./сек. първоначално се експлоатират от химическата промишленост, а впоследствие са пренасочени към Варна и морските курорти за питейните им нужди (пак там; Деведжиев, 1967: 53). Същевременно Здравко Ангелов посочва, че до началото на 90-те години в части от града вода за домакинствата се доставя в цистерни, а канализация липсва във всички квартали – такава е изградена само за обществените сгради и малкото на брой жилищни блокове (8 юли 1991: 1, 2). Оказва, че Девня няма достъп дори до собствените си ресурси от питейна вода.

Проблеми с осигуряването на хранителни продукти, които се загатват още през 60-те години в сатирични текстове (Девненски химик, 17 дек. 1965: 4), остават нерешени в продължение на десетилетия: „[к]огато […] се харчеха милиони за изграждането на промишлените гиганти, тогавашните ръководители на Девня не помислиха за ежедневието на хората, за хляба…“. Хлебозавод е изграден едва през 1992 г. със средства на ТК „Соди“ ЕООД (Коев, 2 март 1992: 1).

Ил. 11. „Къде ли изтича водата на Девня? Говори се, че е получила „билет“ за Златни пясъци? Интересно – чужденците вода не пият, а девненци жадни ходят…“ Седем дни, 8 юли 1991, бр. 19, с. 1.

В условията на задълбочаваща се икономическа криза грижите и тревогите се насочват към съвсем базисното – материалната обезпеченост, „защото днес като че ли най-големият дар е да имаш работа“. Девненският вестник Седем дни (Савов, 2 март 1992) посочва, че химическите заводи реализират все по-трудно своят продукция, която се пласира основно в страни от новосформираната ОНД (Общност на независимите държави), където производствата, използващи суровини, произведени в Девня, също забавят ход. Като решение обаче авторът подсказва ограничаване на правата на работниците, с което себестойността на продуктите ще спадне, а с това конкурентоспособността спрямо западните пазари ще се повиши (пак там).

Въпреки продължилото десетилетия съжителство с токсичните отпадъци на химическата индустрия, служителите на комбината са далеч от обезпечени за приносът им към развитието на икономиката на страната и пасивите, които поемат от работната и жизнената си среда. През 1960-те години ключови в избора на местоположението на новите химическите заводи са т.нар. „трудови ресурси“, които се разглеждат в съвкупност с всички останали ресурси като обект на екстракция за добивните и преработвателните индустрии (Георгиев, 2004: 83). Тяхната експлоатация приключва с ликвидацията на предприятията, без решение за осигуряване на друга заетост (Иванова, 12 юли 1999: 1). Към 2002 г. населението на гр. Девня възлиза на 8336 (НСИ, 2002) – спадът, който започва още през 80-те години, възлиза на близо 40% от населението.

Ил. 12. Содовият завод „Карл Маркс“, изобразен на банкнота от 10 лева, емисия от 1962 г. Снимка: авторката.

Грижите за околната среда остават второстепенни – въпреки припознатите проблеми във „Въздух, вода, хляб“ (Ангелов, 8 юли 1991: 1, 2), три години по-късно авторът на текста – вече кмет на града, признава, че екологична програма липсва в плановете за управлението на града, защото не може да бъде „финансово и ресурсно обезпечена, нещо което сега е утопия“ (Ангелов, 1 авг. 1994: 1, 2). Подобна програма отсъства и в плановете на следващите кметове – в мандатната програма на кмета Атанас Кузев за 2007–2011 г. една от приоритетните цели е „опазване на околната среда“. В подробно изброените стъпки на програмата му обаче присъстват само три точки, адресиращи тези цели, свързани с изграждане на нови депа за отпадъци (битови и неопасни промишлени) и ремонт на градската пречиствателна станция (Общински вести, февр. 2008: прил.), споменава се и закриването и рекултивацията на съществуващо депо в Падина. Останалите мерки са пожелателни и общи, а по отношение на отпадъците – обхващат само битовите такива.

Новите полета на старите индустрии

“Осигурени бяха материали, чрез които децата изработиха и нарисуваха различни картини от природата. След приключване на мероприятието всяко дете получи лакомства, осигурени от ръководството на „Девня Цимент“ АД”[13]
„Световен ден на околната среда“, Общински вести, юни 2014, бр. 143, с. 3

“Световният ден на околната среда[14] отново се отбелязва с помощта на Девня цимент. Темата е „Седем милиарда мечти. Една планета. Нека се погрижим.“ Те показаха желание и знания за опазване на компонентите на околната среда, за което получиха много подаръци от организаторите – „Девня цимент“ АД и Община Девня.”
„Община Девня отбелязва световния ден на околната среда“, Общински вестник, юли 2015, бр. 151, с. 2

След 1989 г. по-голямата част от предприятията в Девненската низина са закрити, а трите най-големи са приватизирани от международни компании – новият содов завод, азотно-торовия завод и циментовия завод.[15] Регионът продължава да живее с рисковете, породени от съжителството с отпадъчните продукти на химическите индустрии, дори и от производства, които са закрити отдавна (Общински вести, април 2008: 3, февр. 2014: 5; март 2017: 3, 4, 5, юни 2017: 4, 5, окт. 2017: 3, 4; Урумова, 8 авг. 2017; Nova, 16 ян. 2018; БНТ, 17 септ. 2016). Общината страда от недостиг на средства за поддръжка на обществената инфраструктура, а това се оказва ниша за реализиране на кампании за корпоративна отговорност от страна на ръководствата на приватизираните предприятия (Общински вести, февр. 2008: 8, юни 2008: 6, юни 2012: 4, юли 2015: 2, дек. 2015: 2, ноем. 2016: 3, 5, март 2017: 3, юни 2017: 2, 3, 1 юни 2018: 7).

В един и същи брой на девненския в-к Общински вести на две поредни страници се съобщава за общинска кампания за засаждане на дървета, в която са засадени над 700 декоративни храста и плодни дръвчета, и обгазяване на града от „Агрополихим“ (Общински вести, април 2008: 2, 3). Във втората статия според контролните органи нарушение няма, а тревогите на жителите на кв. Повеляново, отстоящ на по-малко от 3 км. от Химическия комбинат, са неоснователни – „мирише, но това не е опасно за хората“. Новините в общинския вестник се редуват между козметични кампании за опазване на околната среда на границата с домашен еко-активизъм (пак там, юни 2012: 4, юни 2014: 3, юли 2015: 2) и констатации за кризисни ситуации на ръба на мащабни еко-катастрофи (пак там, февр. 2014: 5, март 2017: 4, 5, юни 2017: 4, 5, окт. 2017: 4), които ясно очертават ограничения капацитет на институциите.

Докато се провеждат камерни кампании, опитващи се да обединят граждани, община и бизнеси в усилието на последните да делегират екологична и социална отговорност върху първите[16] (Петрова, 2012: 259), серия от аварии продължават да излагат жителите на града и служителите в близките предприятия на екстремно индустриално замърсяване. Силно токсичен отпадък трихлоретан и търговски продукт – дихлоретан[17], складирани при компрометирани условия на терен на фалиралото предприятие (Offnews, 26 окт. 2018) „Полимери“ АД, са причина за обявяване на частично бедствено положение през 2014 г. и 2017 г. Съдебни процедури и липса на средства (Постановление №118 от 22 юни 2017 г. 27 юни 2017) забавят обезвреждането на 1537 т. от химикала, които трябва да бъдат обработени в Кале, Франция. Малкият капацитет на предприятието в Кале обаче означава, че процедурата ще отнеме 5 месеца, а самото транспортиране може да се осъществи след получаване на разрешителни от всички страни на транзитно преминаване (Общински вести, февр. 2014: 5, март 2017: 7, юни 2017: 5). Такова се осъществява впоследствие при засилени мерки за сигурност (Nova, 16 ян. 2018).

Отпадъчните емисии на индустриите влошават качеството на въздуха системно (Урумова, 3 април 2017; Урумова, 8 авг. 2017; Общински вести, март 2017: 3, 4, 5, юни 2017: 4, окт. 2017: 4). В статия от март 2017 г. обаче представителка на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна се опитва да прехвърли вината за замърсяването на въздуха върху жителите на града и битовото им отопление, въпреки че същата институция през изминалите години неколкократно налага глоби на индустриалните замърсители „Агрополихим“ и ТЕЦ „Девен“ („Солвей Соди“ АД), а трафикът от камиони, превозващи суровини в Низината, е друг значителен източник. Данните от измервателните станции постъпват с ден закъснение, така че хората не могат да бъдат известени в моментите на пиково замърсяване. Станцията в града е разположена на 12 км. от индустриалния комплекс, а друга – в кв. Повеляново – е разположена на стадион, обграден от водопръскачки и широколистни дървета. Жителите се оплакват, че градът се обгазява през нощта и през почивните дни (Общински вести, март 2017: 4, 5). Данните от по-късно инсталираната автоматична измервателна станция (АИС) „Изворите“, които трябва да бъдат видими в реално време (Общински вести, окт. 2017: 3), днес не са достъпни (Община Девня, 22 фев. 2022) на сайта на общината. Извън фоновото замърсяване, близките населени места живеят под постоянен риск от производствени аварии, които са отговорни за серия от тревожни ситуации, с които усещането на хората за системна екологична и институционална дискриминация се обостря (Урумова, 3 април 2017; Урумова, 8 авг. 2017; Атанасова, 10 окт. 2022).

Жителите на града ясно артикулират недоволството си, че градът и околностите са експлоатирани от частните бизнеси, но в замяна те не полагат грижи за да компенсират щетите. На среща, свикана заради системното обгазяването на кв. Река Девня, общински съветници посочват, че „[п]ечалбите им са гарантирани, а за девненци остават разбити пътища“ и „[с]амо им дишаме отровите и прахоляците и си трошим колите в дупките“ (Общински вести, март 2017: 3), заради което в собствениците на предприятията хората виждат „едни използвачи, които черпят ресурсите на нашата община, а не дават нищо насреща“ (пак там, ноем. 2016: 5). В статията общинските съветници посочват, че нямат връзка с институциите относно проблеми с околната среда и често научават за проблеми в предприятията от медиите (пак там, март 2017: 3). На въпроса как хората понасят миризмата от близките заводи, жител на кв. Повеляново отговаря, че „няма вече хора тука“ (Урумова, 8 авг. 2017).

Ил. 13. Индустриалния комплекс в Девненската низина, поглед от кв. Девня, септември 2022 г., снимка: авторката.

Кметът на града – г-н Свилен Шитов, в интервю от 2017 г. (Общински вести, март 2017: 4) едновременно заявява амбиция да възстанови природата на Девня и да си сътрудничи с големите корпорации, чиято основна дейност разчита на експлоатацията ѝ, но стъпки за първото не са посочени. На фона на чести обгазявания със серен диоксид, азотни оксиди, прах, въглероден оксид и амоняк (Общински вести, юни 2017: 4, окт. 2017: 4; Урумова, 3 април 2017; Урумова, 8 авг. 2017) се провеждат екоакции за засаждане на фиданки, една от които под мотото „Децата и гората на България за бъдещето на зелена Европа“ (Общински вести, юни 2018: 7), с което се очертава крайният дисбаланс между властовата позиция на големите индустрии и механизмите, с които местните институции разполагат за защита на жителите на града от негативното влияние на производствените процеси на големите индустриални предприятия. На една и съща страница в същия вестник се съобщава за изграждането на нов химически завод на площадката на фалиралото предприятие „Полимери“ АД и опасенията на жителите, че измервателната апаратура за мониторинг на качеството на въздуха е в неизправност (пак там, юни 2018: 8).

Всички тези епизоди очертават задълбочаващите се неравенства и екологична дискриминация, които продължават да се наслояват върху региона, без значими опити от страна на държавни и местни институции да адресират тревогите на жителите на града и екстремната деградация на околната среда. В изминалите десет години започва реориентиране на утвърдените в региона индустрии към допълнителни способи за усвояване на капитали чрез оползотворяване на т.нар. „алтернативни“ енергийни източници, рамкирайки ги като възобновяеми (Общински вести, май 2015: 9). Самото създаване на тези категории обаче е част от сложни политики на класификация и ре-класификация, в които проличава значимата тежест на големите индустрии в процеса на предоговаряне на границите на собствената им дейност (Behrsin et al., 2021).

От „Долината на голямата химия“ до „Долината на боклука“

„Премиерът Бойко Борисов и Карло Пезенти, главен изпълнителен директор на „Италчименти Груп“, прерязаха лентата на най-новата и модерна производствена линия за производство на цимент и клинкер в България пред публика от над 1000 души, включително представители на държавните институции и местната власт […]“
„„Девня цимент“ откри най-модерното съоръжение за производство на цимент и клинкер в България“, Общински вести, бр. 150, с. 9

През 2015 г., 41 години след откриването на Содов завод – 2 от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, в Девня пристига друга високопоставена политическа фигура, която отново потвърждава значимостта на Низината за икономическото развитие на страната. Новите производствени съоръжения към „Девня Цимент“ са открити от тогавашния премиер Бойко Борисов, а новооткритата инсталация (Геотехмин, б.д.) ще отвори пътя към значителна трансформация на региона чрез използването на нов вид суровини – в Девня започват да се използват „алтернативни горива“ – RDF (refuse-derived fuel) (Девня Цимент, б.д.), произведени от нерециклируеми обработени отпадъци. Според представители на предприятието те ще доведат до намаляване на праховите и въглеродните емисии, като за целта ще се използват ресурси от Варна, Девня, Провадия и Търговище, също и от Завода за преработка на отпадъци край с. Белослав (Спасов, 31 май 2015; Общински вести, май 2015: 9). Компанията обаче заявява интерес и към софийския боклук (Бочева, 8 ноем. 2015), а впоследствие започва да внася такъв и от Северна Италия (БНР, 22 юли 2016), след като получава разрешително за обработка на трансгранични отпадъци (kmeta.bg, 21 юли 2016).

Разказите на местните хора обаче противоречат на очакванията за съвременното технологично решение описано по-горе от представители на предприятието (Екология & инфраструктура, 17 дек. 2013). Очакваното редуциране на екологичния отпечатък на производствата, чрез прилагане на waste-to-energy производствени практики, все още е обект на проучвания с нееднозначни резултати, които в изминалите няколко години променят нагласите и политиките в глобален мащаб в посока ограничаване на финансирането и прилагането им (Mao, 2017: 255, 258, 267–270, 273; Arkenbout, 2018; Makavou 26 май 2021; Patel et al., 2020: 9, 10; Freer et al., 2020; De Weerdt et al., 2022; За Земята, 2 ноем. 2022; BMWK, 13 юли 2022). В Девня и близките населени места неспокойствието на жителите на региона се засилва от медийни публикации (Христова, 20 юли 2016), спекулиращи относно произхода на отпадъците. Появяват се репортажи за нерегламентирано складиране на отпадъци на терен на предприятието в близост до кв. Река Девня, жителите подават сигнали за силни миризми, идващи от завода и изказват тревога, че не знаят нищо за произхода на отпадъците (БНТ, 16 март 2017; пак там, б. д.,; Общински вести, март 2017: 4, Less Plastic, 12 дек. 2019; Милчева, 16 дек. 2019). Междувременно на заседание на местния общински съвет се обсъжда системното обгазяване на жилищния квартал в близост до завода през нощта и през почивните дни, като граждани и общински съветници заплашват с протестни действия ако „Девня Цимент“ не промени производствените си практики (Общински вести, март 2017: 3).

Вследствие на сигналите за редовно обгазяване е свикана среща между представители на местната власт и „Девня Цимент“ АД. Отправната точка са щетите, които производството нанася на града, мерките обаче не са насочени към намаляването им, а към финансова компенсация – от завода се очаква да се включи в изпълнението на капиталовата програма на общината, предложени са и законодателни промени, така че част от корпоративния данък, който предприятието изплаща на държавата, да постъпва в общинската хазна. С тази среща се дава заявка за сключване на меморандум за сътрудничество между индустриалните гиганти и местната власт, с който заводите да поемат ангажименти към социалната програма на общината (Общински вести, юни 2017: 2). По този начин общината легитимира екологичния натиск върху общността, срещу което получава съдействие в изпълнението на социалните си политики, които очевидно не включват правото на безопасна околна среда.

На фона на кампании за корпоративна отговорност, в рамките на които се ремонтират детски градини и се оборудват класни стаи (Общински вести, ноем. 2016: 3, март 2017: 3, окт. 2017: 2, юни 2018: 7; Барометър, 5 сеп. 2019), постъпват все повече инвестиционни предложения[18] за обработка и складиране на отпадъци в девненската долина, входирани от големите индустриални предприятия и от нови, по-малки бизнеси, които в някои случаи се установяват върху площадките на по-рано съществувала заводска инфраструктура. Много от тях рамкират обработката на отпадъци като оползотворяване на полезен ресурс за производство на алтернативна енергия използвайки съществуващото законодателство (Закон за управление на отпадъците: гл. 1, чл. 5 (1), (2), чл. 6 (1), чл. 30 (5) Допълнителни разпоредби § 1, т. 13, 14, Приложение № 2 към § 1, т. 13; Европейска Комисия, 26 ян. 2017: 2, 4, 6, 8, 9, 12; Директива 2000/76/ЕО; Gendebien et al., 2003; Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2010, 3 дек. 2019). Тази ре-класификация на отпадъците обаче просто удължава с едно звено еднопосочната индустриална верига, която отдавна е скъсала цикъла на преупотребата, която в миналото е намирала нови приложения на ценните материали (Strasser, 1999: 19). С използването на отпадъците като „алтернативен“ енергиен източник, те се връщат в околната среда, без да я подхранват, а в редица случаи допринасят към нейната деградация.

Методите на обработка на отпадъци, заложени в инвестиционните намерения за Девненската низина са неглижирани от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, като за немалка част от предложенията се издават решения, че не подлежат на задължителна оценка на въздействието върху околната среда (РИОСВ–Варна, №ВА-85/ПР/2018; №ВА-92/ПР/2018 ; №ВА-94-ПР/2018; №ВА 115-ПР/2018; №ВА-138/ПР/2018; 13 дек. 2019; №ВА-16/ПР/2021; №ВА-96/ПР/2021; №ВА-2/ПР/2022), включително и за такива, разположени на метри от жилищни сгради. Хората от най-близо разположените населени места организират серия от протести, насочени не срещу едно, а срещу множество предприятия и депа, като в някои от случаите свидетелстват за опити за сплашване от страна на представители на бизнесите и местната власт (Няголова, 10 ноем. 2017; Trakia World, 14 окт. 2018; Девня-древна и модерна, 20 окт. 2018). В интервютата със засегнатите жители се откроява липса на доверие в институциите, обезверяване и ясно съзнание за неравностойната позиция, в която се намират, споделят неспокойствието си от липсата на информация и прозрачност относно реализацията на инвестиционните предложения.

Ил. 14. „Село Езерово скочи на бунт срещу завода за обработка на отпадъци“, Девня – древна и модерна (20 окт. 2018).

Скорошните опити за по-прозрачна реализация на инвестиционно намерение и иницииране на диалог с местната общност от страна на „Солвей Соди“ АД/“Девня Енерджи“ ЕАД не успяват да променят нагласите след като срещата, която цели да информира жителите на гр. Девня за изграждането на „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“ с годишен капацитет от 450,000 т. RDF, e обявена едва два дни преди провеждането ѝ. По време на срещата състояла се на 6 октомври 2022 г. става ясно, че новата заводска инсталация ще разчита на внос на отпадъци[19], поради липса на достатъчни количества, произведени в страната. Математическото моделиране за оценка на кумулативният ефект върху качеството на атмосферния въздух е извършено от самия инвеститор „Девня Енерджи“ ЕАД (За земята, 2 ноем. 2022), а план за противодействие на промишлени аварии все още не е изготвен. В информационната брошура се отбелязва създаването на 120 постоянни работни места и до 500 такива в първите месеци на изграждането на инсталацията. В същото време обаче други мощности ще преминат към изцяло роботизиран режим на работа (Филипова, 1 дек. 2022), а операции, по-рано ръководени от 30 служители, днес се управляват от един.

Със създаването на новата производствена линия на „Девня Цимент“ и с предложението на „Солвей Соди“ за изграждане на инсталация за изгаряне на RDF градът отново се оказва в центъра на разнопосочни икономически и политически процеси, към които този път се прибавя трансграничният обмен на отпадъци, който в случая със содовия завод ще бъде двупосочен – опасните пепели, генерирани от изгарянето на отчасти вносен боклук, ще бъдат изнасяни в Германия, поради липса на подходящи депа за съхранение в България (Солвей Соди, брошура, 2022), с което крайното оползотворяване на отпадъка се оказва променлива величина, генерираща допълнителни екологични разходи. В оптимистичното представяне на проекта през октомври 2022 г., подобно на проучвания от края на 1990-те години, които представят изгарянето като устойчиво решение (Tammemagi, 1999: 145–165), отсъства контекстуализиране на намеренията: липсва анализ на дългогодишно наслагващия се антропогенен натиск, упражняван върху региона и града, не е обсъдена актуалната екологична география, а емоционалното и психическо натоварване, което най-близките общности понасят от десетилетия съжителство с химически производства и трайните здравни щети, отсъстват напълно.

Медицински отпадъци и ненужни общности. Случаят с квартал „Химик“

„Липсата на критерии за „край на отпадъка“, продължаваща вече години наред, оказва негативно влияние и препятства развитието на екологични проекти, свързани с третиране (оползотворяване) на отпадъци по безвреден за околната среда и здравето начин при положение, че съществуват безспорни условия тези отпадъци да престанат да бъдат разглеждани като отпадъци. Тази липса на критерии и най-вече непредприемането на действия и решения за преодоляването ѝ е в разрез с политиката на ЕС за преминаване към кръгова икономика. Както е известно чрез методите и технологиите на кръговата икономика ще се ограничи екологичното замърсяване, ще се намалят трудностите за набавяне на суровини, ще се стимулират иновационната активност и конкурентоспособността на предприятията.“
Писмо от Красимир Богданов (ВМРО) чрез Председателя на народното събрание г-жа Цвета Караянчева до Председателя на Комисията по околната среда и водите г-жа Ивелина Василева от 11 юни 2020 г., Вх № 054-04-127

Девненската низина, първоначално продуктивен регион, постепенно се превръща в депо и в краен приемник на произведеното и вече ненужното под различни форми, което след финалната си трансформация се връща в околната среда под формата на вредни емисии, отпадъчни води и токсична пепел (Mao, 2017: 267–270; Arkenbout, 2018; Makavou 26 май 2021; Patel et al., 2020: 9, 10; За Земята, 2 ноем. 2022; Общински вести, март 2017: 4). Този процес се простира отвъд техническите параметри на съоръженията за обработка и оползотворяване на алтернативни горива и количествените резултати от мониторинга на състоянието на околната среда, а в институционалното му обговаряне загрижеността за свързаността на близките общности с жизнената им среда остава периферна.

Това, което на пръв поглед прилича на проблем, засягащ малка общност, бореща се с локално замърсяване, всъщност е резултат от глобални процеси – производството и акумулацията на нерециклируеми отпадъци (OECD, 22 фев. 2022; Gazzotti et al., 2022), управлението им посредством международно законодателство и трансграничното им движение (Basel Convention, 2019; OECD, 2009; Директива 2008/98/ЕО; Malinauskaite & Jouhara, 2019; Wen et al., 2021; Chen et al., 2020), механизмите на рекласифицирането им като „възобновяем“ източник на енергия (Behrsin et al., 2021), механизмите за финансиране на тяхното оползотворяване (Решение (ЕС) 2020/519; EESC, 2017; Киркова, 2020; BMWK, 13 юли 2022), търговията с въглеродни емисии (European Commission EU ETS; Европейска сметна палата, 2020; Банкеръ, 15 дек. 2007), и реструктурирането на големите замърсители, особено тези, произвеждащи суровини за строителния сектор чрез преход от въглища към waste-to-energy инсталации (Jovović, 25 дек. 2017; Brock et al., 28 окт. 2021), без същевременно да се търсят начини за ограничаване на създаването на отпадъци на първо място (OECD, 22 февр. 2022).

В този контекст един конкретен случай очертава в особено отчетливи контури контрастните властови позиции на различните дейци в гр. Девня и по-точно неравностойното положение, в което се намират жителите на града и околностите му, на фона на продължила десетилетия екологична дискриминация вследствие на съжителството с химическите индустрии, обострящи се неравенства в резултат на западането на обществената и социалната инфраструктура и ограничен достъп до информация, който води до деградиране на доверието в институциите. Край силно обезлюдения, но все още съществуващ като жилищен квартал „Химик“ се изгражда инсинератор, в който се обезвреждат опасни и неопасни отпадъци, с основен източник – хуманната медицина и отпадъчни химикали от производствени процеси (EcoSafe, Доклад 2020). В този по-специфичен казус, освен институционалните и екологичните конфликти, се наслагват и етични противоречия, свързани с практикуването на медицинската професия, поставящи под въпрос географските очертания на етичната практика. Позиционирането на проекта в гр. Девня е предшествано от предишни натрупвания, които предопределят мястото на реализацията му и по-нататъшното му разрастване, което затвърждава съществуващите неравенства.

През 2017 г. е входирано и одобрено инвестиционно предложение за инсталиране на мобилен инсинератор в покрайнините на града (РИОСВ–Варна, 7 дек. 2017; №ВА-7/2018) за обезвреждането на отпадъци, „за които няма утвърдена практика за рециклиране/ оползотворяване“ (РИОСВ–Варна, №ВА-7/2018: 1), като в документацията инвеститорът класифицира проекта като предприятие/съоръжение с нисък рисков потенциал. Фирмата, която го входира, е регистрирана на един и същи адрес с консорциума по-рано ангажиран за транспортирането на токсичните производствени отпадъци от площадката на фалиралото предприятие „Полимери“ АД до мястото им на обезвреждане в гр. Кале[20], Франция (Областна администрация – Варна, № РД-16-1200-303 (36); Nova, 16 ян. 2018), с което може да се каже, че последствията от дейността на химическите индустрии започват да се експлоатират успешно в условията на новата икономия на боклука, която възниква и се разраства в Девненската низина след закриването на по-голямата част от химическите предприятия.

Инсинераторът в Девня влиза в експлоатация през 2019 г., като съоръжението разполага с разрешително за изгарянето на 231 вида отпадъци – битови, промишлени и опасни, сред които и пестициди (РИОСВ–Варна, № 03-ДО-653-00 от 06.12.2018). В наличната документация (РИОСВ–Варна, №ВА-7/2018) се обсъждат техническите параметри, законодателната и административна рамка на проекта. От така описаните параметри на инсталацията става ясно, че не се очаква негативно въздействие върху флората и фауната, отпадъчните продукти от процеса са локализирани върху площадката, здравният риск за работниците е минимален и може да се избегне при съблюдаване на необходимите мерки, а опасенията за жителите на близките населени места са неоснователни. Съблюдаването на всичко това ще бъде проверявано от самия инвеститор, който ще следи за въздействието чрез собствен непрекъснат мониторинг (РИОСВ–Варна, №ВА-7/2018: 13, 16, 17). Според т. 4 и т. 11 от ОВОС (РИОСВ–Варна, №ВА-7/2018: 13, 14) са известени всички компетентни органи и заинтересовани страни и не са постъпили възражения в законния срок. От неформални източници обаче става ясно, че жителите на града не са известени за инвестиционното предложение, а документацията на сайта на РИОСВ–Варна, включително и оценката за въздействие на околната среда (ОВОС), първоначално е недостъпна (Девня – древна и модерна, 12 авг. 2018; Devnya Online, март 2022).

Постъпилото през август 2018 г. възражение от жител на гр. Девня, е извън регламентирания 30-дневен срок за възражения, а съдържанието му е описано като „неоснователно, несъстоятелно, неаргументирано без конкретни, мотивирани доводи и доказателства. То не се базира на експертни анализи […]” (РИОСВ–Варна, №ВА-7/2018: 14), което поставя гражданите в несвойствената позиция да разполагат със сходен или по-голям експертен капацитет от инвеститора и специалистите в Регионалната инспекция, като условие за обратна връзка. Така обществените функции на самата инспекция са поставени под въпрос.

Три дни след входирането на инвестиционното предложение, то е одобрено. Преди изтичането на 14-дневния срок за обжалване на решението и съответно преди влизането му в сила, директорът на РИОСВ–Варна разрешава предварителното изпълнение на проекта срещу гаранция от 40,000 лв. с аргументи: „опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на административния акт“, „огромно оскъпяване на ИП [инвестиционното предложение ]“, вследствие на което инвеститорът ще понесе „не малко вреди“, като с предварителното изпълнение на ОВОС „ще [се] охрани икономическия интерес на възложителя“ и ще „се защитят особено важни държавни или обществени интереси“ (РИОСВ–Варна, № ПИ-2/2018: 3, 5). Отчита се като сериозен и рискът „съществуващото състояние по отношение на генерирането и съхранението на отпадъци в региона […] да остане без положителна промяна“ (пак там: 5).

През 2019 г. ново инвестиционно предложение предвижда дейността на фирмата да бъде разширена, като се предвижда на площадката да бъде разрешено ръчно или полу-механизирано прегрупиране и препакетиране на отпадъци, включително опасни (РИОСВ–Варна, № 26-00-6458/А26/18.02.2019), като не е намерено за необходимо предложените промени да бъдат подложени на ОВОС. Месец по-късно е внесено предложение за още една дейност – „изгаряне с оползотворяване на получената енергия (R1)“ (РИОСВ–Варна, № ОА-8405/А43/18.03.2019), като за целта ще бъде изграден допълнителен модул (Sherrard, 27 ян. 2017) за оползотворяване на топлината. Въпреки че оборудването ще бъде променено, отново е постановено, че оценка на екологичното въздействие не е необходима. Няколко месеца по-късно фирмата прекратява дейността си, която впоследствие поета от друга компания (РИОСВ–Варна; №03-ДО-653-03; №03-ДО-666-00), която се установява в Девня чрез дейност, подобна на предшественика си – обезвреждане на отпадъци с код 070107 (НСИ, 2014) – наследство от химическата индустрия в града (Областна администрация – Варна; 2020а; 2020б).

В следващите три години ще бъдат внесени нови инвестиционни предложения за промени в операциите на инсталацията, като разрешителните за всички се опират върху първоначалната екологична оценка, без тя да се актуализира, въпреки добавянето на нови дейности (РИОСВ–Варна, №ВА-49/ЕО/2019, 10 март 2021; № ОА-8405/А235 /27.01.2022; №ВА-8/П/2022; МОСВ, 25 септ. 2020, 26 окт. 2021). Не всички планирани промени са реализирани (РИОСВ–Варна, №ВА-9/П/2020; Спасов, 23 фев. 2022), но от наличната документация става видно намерението за неколкократно разширение на дейността в количествено отношение, включително и чрез придобиването на допълнителни терени (МОСВ, № 26-00-5189/29 окт. 2019). Всичко това се развива на фона на опитите на местните жители да получат повече информация за случващото се на прага на домовете им и да предприемат своевременни мерки в рамките на законовите им правомощия (РИОСВ–Варна, Вх. № Ж-190/20.07.2018; №26-00 1737/А5/22.10.2018; №94-00-408/22.10.2018; №ЗДОИГ-6913/26.10.2018; №ЗДОИГ-5621/28.08.2018; №ЗДОИГ-5621/А1/29.09.2018; Сдружение „Дишай Девня“, Изх. № 05/22.06.2021).

„Мобилната“ инсталация за обезвреждане на биомедицински и други опасни и неопасни отпадъци, въпреки малкия си капацитет от 2,920 тона годишно, концентрира вниманието и тревогите на жителите на близкия квартал „Химик“ и част от жителите на Девня в контекста на системното накърняване на правото им на безопасна и достойна жизнена среда. В този конкретен случай, отвъд екологичните и законовите конфликти, се наслагват и етични такива поради естеството на отпадъците: ненужното, останало от практикуването на хуманната медицина, става токсична част от жизнената среда на общност, третирана системно като ненужна.[21] Така въпросът за медицинските отпадъци е поставен „на кръстопът между ползите и вредите“, проблем, който не е локализиран само тук, а е едно от големите предизвикателства за глобалното здраве (Borowy, 2020: 233).

Ил. 15. Инсталиране на ново оборудване към инсталацията за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци, включително и биомедицински отпадъци и пестициди край квартал „Химик“, септември 2022 г., снимка: авторката.

В случая с Девня два от основните принципи на медицинската етика – забраната да се вреди и справедливостта /зачитането на човешките права/ (Stanford, б. д.), са нарушени индиректно, като причина за това може да се посочат препоръките за етично практикуване на медицината, които се свеждат до ограниченото поле между лекаря и пациента (WMA, 2022). Но подобно на отпадъците от индустриалното производство, в които се материализират екстернализираните разходи, оставащи невидими за потребителите (Liboiron, Lepawsky, 2022: 20–25), грижата за здравето е изградена върху създаването на „пасиви“, които имат потенциала да нанасят колатерални щети върху общности и околна среда, отдалечени от мястото на практикуването ѝ (Wei, 2021).

Пандемията от COVID-19 очерта особено ясно мащабите на този проблем (WHO, 2022; Ngoc et al., 2022), когато милиарди нерециклируеми медицински продукти за еднократна употреба бяха произведени в отговор на глобалната здравна криза (Bateman, 2022). Изгарянето е един от разпространените методи за третиране, който обаче през изминалите години от предпочитан се превръща в най-малко препоръчван метод (Borowy, 2020: 248), поради риск от разпространение на патогени и токсични замърсители, каквито могат да се предотвратят само при наличието на високотехнологични съоръжения и съблюдаването на безупречната им експлоатация (WHO, 2018).

Описаната по-горе последователност от събития, съпътстващи изграждането на инсинератора край кв. „Химик“ в Девня, поставя под въпрос до каква степен тези изисквания биха били спазени, към което се добавя дългогодишното съжителство с токсичните отпадъци на химическите предприятия и неглижирането на проблема от страна на институциите, което води до хронично недоверие към контролиращия им капацитет сред жителите на града. В официалната документация, от една страна, прави впечатление фокусът върху техническите параметри на съоръженията в отсъствие на анализ на контекста, в който те ще се изградят, а от друга, в текстовете се противопоставя техническата експертиза на специалистите от страна на възложителя на липсата на такава сред гражданите, изказващи несъгласието си (РИОСВ–Варна, №ВА-7/2018: 14), което ги поставя в неравностойно положение във всеки по-нататъшен обмен. Етичните противоречия, заложени в практиката на акумулиране, пренасяне на други места и изгаряне на медицински отпадъци, прави особено наложително разглеждането на тези обстоятелства с поглед към екологичната история на региона, актуалната екогеографията, успоредно с анализа на социалните и икономическите промени, настъпили заедно със западането на по-голямата част от предприятията в региона.

Следващите редове очертават възможен подход към анализирането на този казус, чрез който могат да бъдат преосмислени практиките на насочване на медицински отпадъци към дадени места, а не към други, в сегашния контекст на „производство“ на подобни отпадъци, като въпросът за ограничаването на генерирането на такива не е засегнат и би бил обект на различно проучване.

Етичните казуси, свързани с обезвреждането на биомедицински отпадъци в пост-индустриалния контекст на Девня, биха могли да се изпитат чрез проучване в полето между критическата медицинска антропология и политическата индустриална екология (Newell, 2017) – подход, който би обвързал индустриалната история на града в контекста на глобалните процеси на макрониво със здравните политики в социо-културния контекст (мезониво) и различните манифестации на заболеваемостта при отделните жители (микрониво) (Baer, 1996: 129)[22], като резултатите от подобен анализ могат да доведат до преосмисляне на границите на етичното практикуване на медицинската професия, посредством контекстуализирането ѝ отвъд ограничената територия и времевия диапазон на непосредственото лечение (WMA, 2022). Това първоначално намерение на този текст обаче е възпрепятствано, поради обстоятелство, което едновременно ограничава и допълва основните аргументи на проучването. В горните редове липсва ключова статистическа информация, която да докаже или обори твърдението, че дейността на химическите индустрии и новите предприятия, обработващи отпадъци, имат траен негативен отпечатък върху човешкото здраве. Статистически данни за заболяванията в град Девня не са налични в Националния център за обществено здраве и анализи (Сдружение „Дишай Девня“, Изх. № 29/ 23.10.2022; МЗ, НЦОЗА, Изх. №2627/09.11.22)[23], в Националния статистически институт данните са представени кумулативно за цялата Варненска област (НСИ, 2020; НСИ, 2021), с отделни такива не разполага и Регионалната здравна инспекция – Варна (РЗИ–Варна, вх. № 93-17/24.10.2022)[24], а релевантна дисертация, касаеща временната нетрудоспособност на служителите в химическите заводи, депозирана в Националната библиотека, не бе предоставена към датата на предаването на този текст три месеца след направената заявка за достъп (Иванов, 1975). Данни под някаква форма и касаещи по-отдалечен във времето период вероятно са налични в Държавна агенция „Архиви“ и биха могли да бъдат проучени в рамките на по-задълбочено архивно проучване. Липсата на достъп до актуални данни обаче е показателен за фрагментарния подход по отношение на политиките, които насочват третирането на отпадъците към едни места, а не към други, като в процеса на взимане на решения фокусът е върху моментна картина с минимален контекстуален ареал, без да бъдат отчитани дългогодишни натрупвания.

Специфичният казус край кв. „Химик“ изисква освен времеви разрез и пространствен анализ[25] (Dummer, 2008: 1177), чрез който се онагледяват тревоги, ясно артикулирани от жителите на квартала в комуникацията с институциите и неформалното обговаряне на случая. Съвсем опростена диаграма върху кадастралната карта[26] успява да очертае пространствената манифестация на рисковете, с които жителите на кв. „Химик“ съжителстват, които обаче институциите третират и омаловажават като сетивно възприятие, което може да бъде поставено под въпрос в отсъствието на обговаряне под друга форма, освен текстовата (РИОСВ–Варна, №ВА-7/2018: 14, Общински вести, април 2008: 3, март 2017: 5). Тревогите на жителите имат конкретни пространствени координати, чрез които съществуващите неравенства могат да бъдат „картографирани“. На долното изображение теренът, върху който е разположен „мобилният“ инсинератор, е видим в горната половина вдясно, защрихован в синьо. В писмената документация той се разглежда почти напълно като автономно пространство, което успява да задържи в своите граници провежданата на място дейност (РИОСВ–Варна, 7 дек. 2017; №ВА-7/2018), която в действителност влиза във взаимодействие с околната среда под различни форми и с различен интензитет в зависимост от моментните операции на съоръженията.

Освен близостта на инсинератора до жилищните постройки на „Химик“, е видимо, че кварталът е „пристиснат“ от две страни – защрихованият терен в долната лява половина обозначава мястото на нереализирано инвестиционно намерение, входирано през 2018 г., с цел „Изграждане на завод за ниско-вакуумна преработка на излезли от употреба автомобилни гуми“ (РИОСВ–Варна, №ВА 115-ПР/2018). Теренът иронично е разположен на мястото на някогашния парк, създаден за отдих на работниците в химическите заводи и приватизиран след 1989 г. заедно с активите на първия содов завод „Карл Маркс“. Едно изображение може да свидетелства за множество пластове от екологичната история на града – от изграждането на първите заводи, през прехода, до актуалните взаимоотношения между обитателите и работещите в условните граници на различните терени. Картографирането може да бъде и многоизмерно, използвайки не само очевидните линеарни оси, но и количественото присъствие на различни видове рискове, като по този начин може да се конструира по-акуратна топография на факторите, засилващи неравенствата.[27] В този контекст различните по големина терени, отбелязани в синьо на горното изображение, не биха били непременно източници на пропорционални рискове. По-ясна представа за екогеографията на града и мястото на конкретни обекти спрямо цялостния контекст може да се добие при по-голям мащаб, с какъвто би било удачно да се борави за целите на анализ в полето на критическата медицинска антропология (Wang, 2020).

Ил. 16. Извадка от кадастралната карта на Девня с имоти №20482.309.24 и 20482.124.701 (kais.cadastre.bg). Със синьо са защриховани терените на две инвестиционни предложения за изграждане на съоръжения за обработване на отпадъци. В червено е очертан жилищният квартал „Химик“, отстоящ съответно на 80 и на 350 метра от двете инсталации (по-близката остава нереализирана).

В този контекст може ясно да се открои още едно противоречие по отношение на инсталацията за обезвреждане на биомедицински отпадъци. През ноември 2020 г. са приети законодателни промени, чрез които отпада необходимостта от провеждане на обществена поръчка за изгаряне на медицински отпадъци поради необходимостта от спешното им третиране по време на пандемията от COVID-19. Заедно с тази промяна обаче в същия текст се вмъква още една поправка – отпада необходимостта от обществена поръчка и по отношение на изгарянето на пестициди (Велчева, 24 март 2020; Господинова, 27 ноем. 2020). През 2018 г. инсинераторът край кв. „Химик“ става единственият в България, който има разрешително да изгаря пестициди в страната, а с гласуваните законодателни промени дейността му е улеснена. Една и съща инсталация концентрира в една точка освен рисковете от обработването на биомедицински отпадъци и тези свързани с обезвреждането на опасни химикали, включително и агрохимични, и такива от химическата и от петролната индустрии (РИОСВ–Варна, № 03-ДО-653-00 от 06.12.2018; EcoSafe, Доклад 2020). В наличната документация непосредствената близост с жилищен квартал не е отчетена.

Този казус е важен и в контекста на глобалната криза в управлението на отпадъците, която насърчава изготвянето на проучвания, които легитимират изгарянето на отпадъци като най-ефективен метод, като същевременно делегитимират дейността на гражданските инициативи, мобилизирани срещу изграждането на такива в близост до населени места (Davies, 2004: 276; Tammemagi, 1999; Caferra et al., 2023). В Девня са налични голяма част от „факторите на успеха“, отбелязани в изследването[28] на Dente et al. (1998), което е своеобразен наръчник за преодоляване на опозицията при изграждането на инсталации за изгаряне на отпадъци: население от работническата класа, обезлюдяване, висока безработица, потенциал за предлагане на материално обезпечаване, индустриално наследство от химическата промишленост, добра логистична инфраструктура, контрол върху разпространението на информация и умерено формализиран диалог (пак там: 61–67). Сред необходимите предпоставки е посочено и нивото на екологичната осъзнатост (пак там: 8, 9, 31). Подобно дискриминативно механично категоризиране създава неравенства върху неравенства, процес, допълнително усилен от валоризацията на индустриалните отпадъци (Kabongo, 2013: 2701, 2702, 2705), в контекста на която окрупняването на местата за обработване означава, от една страна, по-ефективни процеси и по-икономична дейност, а от друга – диспропорционална концентрация на замърсяване в малък брой локации (Davies, 2004: 282), какъвто е случаят с инсинератора за обезвреждане на биомедицински и опасни и неопасни отпадъци. Управлението на отпадъците би могло да бъде резултат от взаимно съгласие, „постигнато чрез мрежи на сътрудничество, където обменът предоставя пространство за по-добра комуникация и разбирателство между различните дейци“ (пак там: 279).

В Девненския контекст обаче управлението на опасните отпадъци е резултат от силно централизиран процес, в който основният обмен протича между институции на държавно ниво и техните регионални звена и частните бизнеси, които реализират третирането на отпадъците.[29] Неравностойното положение, в което се намират жителите на квартал „Химик“, може да се проследи в достъпа до информация или в липсата на такъв. Това е обменът между институции и граждани, междуинституционалният обмен, към които се добавят интеракциите в социалните мрежи и неформалните разговори, които често се опитват да компенсират отслабения обмен между първите. В проведените интервюта и неформални разговори с жители на град Девня[30], с представители на неправителствена организация и с член на местното представителство на партия[31] присъства без изключение недоверие в институциите, вследствие на липсата на постъпки за информиране на жителите на града за внесените инвестиционни предложения за инсталации за обработване на отпадъци, което ги оставя с ограничено време за реакции в законовите срокове. Според кмета на града – г-н Свилен Шитов, функциите на общината са сведени до осведомителен орган без правомощия във взимането на решения. Жители на квартал „Химик“ обаче твърдят, че дори тази функция не се изпълнява последователно, след като разбират за инвестиционните намерения в някогашния квартален парк, едва когато започва изсичането на зеленината му. Диалогът е допълнително затруднен от административните методи за придвижване на процедурите, в които дори и непосредствения контекст – като жилищенквартал в близост, често изпада между редовете. Изходящата комуникация на Сдружението „Дишай Девня“ (Сдружение „Дишай Девня“, Изх. № 28/ 23.10.2022; № 36/ 06.11.2022; №47 / 21.11.2022; №49 / 11.12.2022) с редица регионални и национални институции едновременно е свидетелство именно за такъв комуникационен дефицит и може да послужи за картографиране на тревогите в града, които през изминалите години нарастват с появата на все повече инсталации за оползотворяване на отпадъци, сред които инсинераторът за обезвреждане на биомедицински и опасни и неопасни отпадъци е една от централните грижи.

Ил. 17. Терен за нереализиран проект за предприятие за ниско-вакуумна преработка на излезли от употреба автомобилни гуми, разположен върху някогашния обществен парк на квартал „Химик“. Парковата растителност е унищожена през 2018 г. от новия му собственик. Оградата е изградена съгласно Наредба №7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци. Септември 2022 г., снимка: авторката.

Описаното по-горе показва сложния контекст, в който определени властови отношения насочват третирането на отпадъци към кв. „Химик“, превръщайки го в „периферия“, която обезпечава освобождаването на „центъра“ от ненужните и опасни отпадъци на хуманната медицина и химическите индустрии (Liboiron, Levawsky, 2022: 21). Изграждането на инсинератора в Девня свидетелства и за нормализирането на определени политики, които намират в пост-индустриалния контекст естествен приемник на „ненужното“, подлагайки на допълнителна екологична дискриминация общности, съществуващи в среда на задълбочаващи се гео-социални неравенства в резултат на дългогодишната експлоатация на природни ресурси в региона. Либърън и Лепавски посочват серия от четири техники на Discard Studies, чрез които могат да се „разопаковат“ митове и труизми относно отпадъците и създаването им (пак там: 9) Сред тях е „децентрализирането“, с което се поставят под въпрос инфраструктурите, които позволяват на определени форми на живот да процъфтяват, а други се „унищожават, накърняват или ограничават“ (пак там: 24). Жителите на кв. „Химик“ съжителстват с „отпадъците на отпадъците“ – с екологичния отпечатък, остатък от оползотворяването и обезвреждането на ненужното. Така кварталът се превръща в зона, която е допустимо да се „пожертва“ (sacrifice zone) (пак там: 23), в който са „изнесени“ пасивите на безопасното практикуване на хуманната медицина, без да бъдат отчетени конфликтите, които това поставя пред постулатите на етичната медицинска практика, а именно забраната да се вреди и зачитането на човешките права.

„Как да наследим миналото правилно“ [32] /Заключение/

В началото на текста беше проследено как девненската икономия на боклука започва да се развива успоредно с ускореното развитие на тежката промишленост в условията на социалистическата държава, а град Девня се оказва в центъра на интензивен обмен с капиталистическия свят, чрез което производственият цикъл е вплетен в мрежа от глобални връзки и процеси на макрониво. Девненската долина става приемник на огромно количество промишлени отпадъци, отражение на екстернализирането на реалните разходи на производствата, в които експлоатация на природни ресурси се реализира посредством експлоатация на човешки труд, полаган в условията на бързо деградираща околна среда. В процеса на акумулация на токсичности Низината се превръща постепенно, а в изминалите десет години значително по-ускорено, в приемник на „ненужното“ под различни форми, което метафорично се завръща към изходната точка на производствения цикъл, въпреки съществуващата вече на място критична акумулация на отпадъци от първичния производствен процес. Поставяйки „пристигането“ на медицинските отпадъци в този контекст изисква преначертаване на границите на медицинската етика, които се оказват силно ограничени в пространствено и времево отношение. „Ползите“ от грижата за здравето са разпръснати между множество точки, в кратък времеви отрязък и върху единични приемници, докато вредите имат потенциала да окажат негативно влияние на стотици километри от мястото на лечение, концентрирайки „ненужното“, генерирано в множество отдалечени локации, в една единствена, обект на засилващи се гео-социални неравенства, възникнали вследствие на дългогодишното съжителство с химическата и добивната промишленост. В този случай, парадоксално, един и същи обект има две противоположни екологични и здравни прояви – ползата се превръща във вреда посредством материалната му трансформация, веднага щом даденият продукт се превърне в matter out of place.

Наличната официална документация очертава необходимостта от по-чувствителен, нюансиран и информиран подход по отношение на регионалните и националните политики за управление на отпадъците, в които се наблюдава дефицит в разбирането на специфичните локални контексти, които понасят диспропорционално по-голямо токсично натоварване, за да бъде обезпечена безопасността на други населени места, дефинирани от Либърън и Лепавски като „център“ (Liboiron and Lepawsky, 2022: 21). Инвестиционните намерения за изгаряне на отпадъци се артикулират под формата на технологични решения, които се разглеждат в ограничен пространствен контекст, изолиран от реалните екологични дадености, токсични акумулации, здравословни обременености и екологични тревоги. Те често са оправдани с продуктивистки аргументи – производство на електроенергия; замяна на по-замърсяващо гориво с по-щадящо; понижаване на въглеродния отпечатък на производствения процес; оптимизиране на разходите по линия на въглеродните квоти. Ре-класифицирането на отпадъците като „възобновяем“ ресурс обаче е проблематично и в него проличава значимата тежест на големите индустрии в процеса на предоговаряне на границите на собствената им дейност (Behrsin et al., 2021).

Това е начален опит да бъдат адресирани ограничените проучвания на освобождаването от медицинските отпадъци – токсичен процес, който се движи в противоположна посока на ползите, за които същите продукти, са създадени. Опирайки се върху казуса с прекратяването на износа на пластмасови отпадъци от Европа, САЩ и Канада към Китай (Brooks et al., 2018), вследствие на което „периферията“ престава да бъде такава (Liboiron, Lepawsky, 2022: 20, 21), а „центърът“ трябва да адресира собственото си производство на отпадъци, можем да спекулираме (в много умален мащаб) какво би било разместването, какъв вид иновация би възникнала и какви екологични осъзнатости биха се появили в други населени места, ако девненската долина престане да бъде „Долината на боклука“.

Към многопластовото индустриално наследство в Девня и развитието на новите индустрии в долината могат да се отнесат думите на Фолкерс: „[б]ъдещето вече не е „хранилище на възможности“, а се превръща в депо за отговорности, в което минали възможности са се превърнали в бъдещи задължения“ (Folkers, 2021: 232). В този контекст и с поглед към екологичното правосъдие Фолкерс посочва, че новите политики би трябвало да са свързани не с допълнително натоварване, а с изплащане на екологичния дълг, който други дейци имат към дадено място: „[т]ук, климатичните политики няма да бъдат само политики на рециклирането, но се превръщат в политики на преразпределението и репарациите“ (Folkers, 2020: 621–623).

Ил. 18. Пожар върху склоновете на шламоотвала на „Солвей Соди“ АД край село Падина, септември 2022. Снимка: авторката.

Библиография

Белоцерковски, Артем. 1966. Заводът работи без отпадъци или чудните превръщания на шлаката в ситали и шлако пласти. София: Техник.

Вачков, Даниел. 2018. Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация. София: Сиела.

Вачков, Даниел. 2011. „Изграждане на структурите на комунистическата икономика в България. Съветизация на българската икономика“. В: Знеполски, Ивайло (съст.) НРБ – ОТ началото до края. София: Сиела, 135–141.

Вачков, Даниел. 2011. „Курс към ускорено икономическо развитие и опити за реформиране на икономическия модел. В търсене на нови стопански приоритети“. В: Знеполски, Ивайло (съст.) НРБ – От началото до края. София: Сиела, 284–286.

Вачков, Даниел. 2011. „Курс към ускорено икономическо развитие и опити за реформиране на икономическия модел. Първата дългова криза на комунистическа България (1960–1964)“. В: Знеполски, Ивайло (съст.) НРБ - от началото до края. София: Сиела, 287–291.

Виденов, Никола, Грънчаров, Иван, Пеловски, Йончо, Домбалов, Иван. 1987. Химична технология на неорганичните промишлени отпадъци: Ръководство. София: Ико-информ.

Дилковски, Александър, Атанасов, Димитър. 1967. Използуване на дървесните отпадъци за производство на предмети за широка употреба. София: Техника.

Димов, Венцислав, Пейчева, Лозанка. 2020. „По следите на потопеното наследство около язовир Цонево: на терен в Аспарухово (Чéнге)“. Потопеното наследство (посетен на 25.11.2022).

Иванов, Иван. 1959. Използуване на дървесните отпадъци. София: Профиздат.

Иванов, Мартин. 2011. „Курс към ускорено икономическо развитие и опити за реформиране на икономическия модел. Реформените сурогати (1968–1976)“. В: Знеполски, Ивайло (съст.) НРБ - от началото до края. София: Сиела, 298–300.

Иванова, Миглена. 2013. „Случаят Девня или „когато колата се обърне““. В: Колева, Даниела (съст.) Смъртта при социализма. София: Рива, 191–211.

Знеполски, Ивайло (съст.). 2011. НРБ – от началото до края. София: Сиела.

Йонева, Женя, Еленов, Перо. 2000а. „Природогеографски и антропогенни предпоставки за замърсяване на почвите с тежки метали в девненската индустриална зона“. Проблеми на географията, 1–4: 285–299.

Йонева, Женя, Еленов, Перо. 2000б. „Геохимични аспекти на замърсяването с тежки метали на почвите в Девненската индустриална зона“. Географки проблеми, 1–4: 300–315.

Йорова, Китка, Петкова, Красимира, Кондов, Ивайло. 1998. „Влияние на промишленото замърсяване върху състоянието на почвата под опитни култури от различни дървесни видове в района на Девня“. Лесовъдска мисъл, 4: 36–45.

Карсон, Рейчъл. 1969. Смълчана пролет : Унищожаване на природата от хим. средства за борба срещу растителни вредители и от индустриални отпадъци. София: Земиздат.

Катранова, Румяна, Семерджиева, Ана. 1960. Оползотворяване на каучуковите отпадъци: Библиографска справка. София: БАН и др.

Кинджакова, Елена, Крачунов, Христо, Корназов, Николай. 2015. „Анализ на екологичното състояние и качеството на околната среда на Промишлена зона – Девня“. Устойчиво развитие, 1 (22): 112–118.

Киркова, Гергана. 2020. „Състояние на финансиране на сектор отпадъци в югозападния регион на Република България“. Eastern Academic Journal, 4: 9–29.

Куманов, Стефан, Стоянов, Владимир. 1964. Фуражните отпадъци и тяхното използуване. София: Земиздат.

Лирков, Александър. 1984. Ликвидиране на вредните отпадъци от промишлеността и селското стопанство: Обзор. ЦИНТИ: София.

Марчева, Илияна. 1997. „Експериментът с „новия курс“ в стопанската политика на България“. Лица на времето, 2: 201–238.

Марчева, Илияна. 1992. „Идеите за индустриализацията на България“. Исторически преглед, 8–9: 77–96

Латур, Бруно. 2007. Реасемблиране на социалното. София: Изток–Запад.

Ников, Светослав. 1971. Отравяния на селскостопанските животни с промишлени отпадъци. София: Земиздат.

Пенев, Пенко, Сербезов, Атанас. 1961. Оползотворяване на кожарските отпадъци. София: Техника.

Петрова, Велислава. 2012. „Боклукът като граница“. Критика и хуманизъм: списание за хуманитарни и социални изследвания, 39: 265–278.

Петрова, Росица. 1991. „Влияние на хвостохранилищата за пиритни угари и фосфогипс върху земите край химически комбинат – Девня“. Горско стопанство, 9–10: 15–18.

Тотев, Георги. 1984. Хълмове от отпадъци - планини от суровини [очерк]. София: Народна младеж.

Узунова, Александра, Петкова, Красимира. 1999. „Влияние на промишленото замърсяване върху физиологичната активност при дървесните видове в района на Девня“. Лесовъдска мисъл, 5 (1): 37–45.

Цанев, Георги. 1978. Система за събиране, транспортиране и обезвреждане на твърдите отпадъци от стационарите на болниците от общ тип. Дисертация. София.

Чешмеджиев, Боян. 1962. Използуване на промишлените отпадъци за храна на селскостопанските животни. София: Земиздат.

Шведов, В., Ширков, С., Николов, Иван, Михайлов, Михайлов. 1966. Радиоактивни замърсявания на външната среда: Монография. София: Медицина и физкултура

Шофелинов, Любомир. 1957. Оползотворяване на дървесните отпадъци. София: Земиздат.

Aikin A., Harrison J., Hare F. 1977. The Management of Canada’s Nuclear Wastes: Report of a study. Ottawa: Ministry of Supply and Services.

Allegri, Theodore. 1986. Handling and Management of Hazardous Materials and Waste. New York: Chapman and Hall.

Anderson, Larry, Tillman, David. 1977. Fuels from Waste. New York: Academic Press.

Baer, Hans A. 1996. “Bringing Political Ecology into Critical Medical Anthropology: A Challenge to Biocultural Approaches”. Medical Anthropology, 17: 129–141.

Baccini, Peter. 1989. The Landfill: Reactor and Final Storage: Swiss Workshop on Land Disposal of Solid Wastes, Gerzensee, March 14–17, 1988. Berlin: Springer.

Barca, Stefania, Bridge, Gavin. 2015. “Industrialization and Environmental Change”. In: Perreault, Tom, Bridge, Tom, McCarthy, James (eds.) The Routledge Handbook of Political Ecology. Oxon, New York: Routledge.

Bateman, Kayleigh. 2022. “COVID-19 has Caused a Surge in Medical Waste. Here’s What Needs to be Done”. World Economic Forum (посетено на 8.12.2022).

Batstone, Roger. 1989. The Safe Disposal of Hazardous Wastes: The Special Needs and Problems of Developing Countries: Vol. 1–3. Washington DC: World Bank.

Baumann, Franz. 2021. “The Next Frontier – Human Development and the Anthropocene: UNDP Human Development Report 2020”. Environment: Science and Policy for Sustainable Development, 63 (3) :34–40.

Baumann, Hanna, Massalha, Manal. 2021. ““Your Daily Realty is Rubbish”: Waste as a Means of Urban Exclusion in the Suspended Spaces of East Jerusalem“. Urban Studies, 59: 548–570.

Behrsin, Ingrid, Knuth, Sarah, Levenda, Anthony. 2021. “Thirty States of Renewability: Controversial Energies and the Politics of Incumbent Industry”. Nature and Space, 0 (0): 1–25.

Borowy, Iris. 2020. “Medical Waste: the Dark Side of Healthcare”. História, Ciências, Saúde – Manguinhos, 27: 231–251.

Brock, Joe, Budiman, Yuddi Cahya, Geddie, John, Volcovici, Valerie. 2021. “Trash and Burn. Big Brands Stoke Cement Kilns with Plastic Waste as Recycling Falters”. Reuters (посетено на 8.12.2022).

Brooks, Amy L., Wang, Shunli, Jambeck, Jenna R. 2018. “The Chinese Import Ban and its Impact on Global Plastic Waste Trade”. Science Advances, 4 (6): 1–7.

Caferra, Rocco, D’Adamo, Idiano, Morone, Piergiuseppe. 2023. “Wasting Energy or Energizing Waste? The Public Acceptance of Waste-to-Energy Technology”. Energy, 263.

Chen, Meng-Chuen Chen, Bodirsky, Benjamin Leon, Krueger, Tobias, Mishra, Abhijeet, Popp, Alexander. 2020. “The World’s Growing Municipal Solid Waste: Trends and Impacts”. Environmental Letters, 15: 1–12.

Cuturkova R., Bozhilova I., Petrova I. 2000. ”Tendencies of Atmospheric Air Pollution in the town of Devnya”. Годишен сборник (научни трудове) ИМАБ Интернационална медицинска асоциация „България“, 6 (2): 205–207.

Cuturkova R., Mandev M., Bozhilova V. 2001. “Assessment of Ultrafine Particle Levels in the Atmospheric Air of the Towns of Devnya and of Varna”. Годишен сборник (научни трудове) ИМАБ Интернационална медицинска асоциация „България“, 7 (1): 98–100.

Davies, Anna R. 2005. “Incineration Politics and the Geographies of Waste Governance: a Burning Issue for Ireland?”. Environment and Planning, 23: 375–397.

Dehal, Ashish, Vaidya, Atul Narayan, Kumar, Asirvatham Ramesh. 2022. “Biomedical Waste Generation and Management during COVID-19 Pandemic in India: Challenges and Possible Management Strategies”. Environmental Science and Pollution Research, 29: 14830–14845.

Dente, Bruno, Fareri, Paolo, Ligteringen, Josee. 1998. The Waste and the Backyard. The Creation of Waste Facilities: Success Stories in Six European Countries. Vol 8. Dordrecht: Springer Science+Business Media B.V.

De Weerdt, Loïc, De Jaeger, Simon, Compernolle, Tine, Van Passel, Steven. 2022. “How an Incineration Tax Changes Waste Management Practices among Firms”. Resources, Conservation and Recycling, 180.

Dummer, Trevor J.B. 2008. “Health Geography: Supporting Public Health Policy and Planning”. Canadian Medical Association Journal. 178: 1177–1180.

Editorial. 2021. “Concrete Needs to Lose its Colossal Carbon Footprint”. Nature, 597: 593–594.

Etim, Mmemek-Abasi, Omole, David O., Araoye Oyindamola V. 2022. “Impact of COVID-19 on Medical Waste Management and Disposal Practices in Nigeria”. Cogent Engineering, 9 (1): 1–27.

Folkers, Anderas. 2020. “Air-appropriation: The Imperial Origins and Legacies of the Anthropocene”. European Journal of Social Theory, 23 (4): 611–630.

Folkers, Andreas. 2021. “Fossil Modernity: The Materiality of Acceleration, Slow Violence, and Ecological Futures”. Time & Society, 30 (2): 223–246.

Gazzotti, Stefano., De Felice, Beatrice, Ortenzi, Marco Also, Parolini, Marco. 2022. “Approaches for Management and Valorization of Non-Homogeneous, Non-Recyclable Plastic Waste”. International Journal of Environmental Research and Public Health, 19: 1–17.

Gille, Zsuzsa. 2010. “Actor Networks, Modes of Production, and Waste Regimes: Reassembling the Macro-social”. Environment and Planning, 42: 1049–1064.

Hansen, Johni, Sallmén, Markku, Seldén, Anders I., Antilla, Ahti, Pukkala, Eero, Andersson, Kjell, Bryngelsson, Ing-Liss, Raaschou-Nielsen, Ole, Olsen, Jørgen H., McLaughlin, Joseph K. 2013. “Risk of Cancer Among Workers Exposed to Trichloroethylene: Analysis of Three Nordic Cohort Studies”. Journal of the National Cancer Institute, 105 (12): 869–877.

Jovović, Aleksandar. 2017. “Possibilities and Effects of Using Waste Materials as Energy in Cement Industry”. Balkan Green Energy News. (посетено на 10.12.2022).

Kabongo, Jean D. 2013. “Waste Valorization”. Encyclopedia of Corporate Social Responsibility. 1st ed. Springer Reference, 2701–2706.

Liboiron, Max, Lepawky, Josh. 2022. Discard Studies. Cambridge, MA, London: The MIT Press.

Luhar, Ismail, Luhar, Salmabanu, Abdullah, Mohd Mustafa Al Bakri. 2022. “Challenges and Impacts of COVID-19 Pandemic on Global Waste Management Systems: A Review”. Journal of Composites Science, 6 (271), 1–30.

Makavou, Kassandra. 2021. “The EU is Clear: Waste-To-Energy Incineration Has no Place in the Sustainability Agenda”. Zero Waste Europe. (посетено на 23.12.2022).

Malinauskaite, Jurgita, Jouhara, Hussam. 2019. “The Trilemma of Waste-to-Energy: A Multi-Purpose Solution”. Energy Policy, 129: 636–645.

Mao, Da. 2017. “The value of citizen science: The Controversy over Municipal Solid Waste Incineration and Dioxin Pollution in Contemporary China”. Global Environment, 10 (1): 253–275.

Miller, Sabbie A., Horvath, Arpad, Monteiro, Paulo J. M. 2018. “Impacts of Booming Concrete Production on Water Resources Worldwide”. Nature Sustainability, 1: 69–76.

Mondal, Ramkrishna, Mishra, Siddharth, Pillai, Jawahar, S. K., Sahoo, Mukunda, C. 2022. „COVID 19 Pandemic and Biomedical Waste Management Practices in Healthcare System“. Journal of Family Medicine and Primary Care, 11 (2): 439–446.

Newell, Joshua P., Cousins, Joshua J., Baka, Jennifer. 2017. “Political-Industrial Ecology: An Introduction“. Geoforum, 85: 319–323.

Nixon, Rob. 2011. Slow Violence and the Environmentalism of the Poor. US: Harvard University Press.

Ngoc, Suong-Mai Vu, Nguyen, Mai-Anh, Nguyen Thanh-Lam, Thi, Hue Vu, Dao, Thi Loi, Bui, Thi Minh Phuong, Hoang, Van Thuan, Chu, Dihn-Toi. 2022. “COVID-19 and Environmental Health: A Systematic Analysis for the Global Burden of Biomedical Waste by this Epidemic”. Case Studies in Chemical and Environmental Engineering. 6: 100245.

„Occupational safety and health guidance manual for hazardous waste site activities“. 1985. National Institute for Occupational Safety and Health (NIOSH), Occupational Safety and Health Administration (OSHA), U.S. Coast Guard (USCG), U.S. Environmental Protection Agency (EPA). Washington D.C.: Government Printing Office.

OECD Editorial. 2022. “Plastic Pollution is Growing Relentlessly as Waste Management and Recycling Fall Short, Says OECD”. OECD. (посетено на 23.12.2022).

Perreault, Tom, Bridge, Gavin, McCarthy, James. 2015. The Routledge Handbook of Political Ecology. Oxon, New York: Routledge.

Polat, E. G. 2022. “Medical Waste Management during Coronavirus Disease 2019 Pandemic at the City Level”. International Journal of Environmental Science and Technology, 19: 3907–3918.

Purdue, Mark P. 2013. “Trichloroethylene and Cancer”. Journal of the National Cancer Institute, 105: 844–846.

Reslan, Maya, Last, Noah, Mathur, Nehika, Morris, K. C., Ferrero, Vincenzo. 2022. “Circular Economy: A Product Life Cycle Perspective on Engineering and Manufacturing Practices”. Science Direct, 105: 851–858.

Strasser, Susan. 1999. Waste and Want. A Social History of Trash. Macmillan.

Tammemagi, Hans. 1999. The Waste Crisis. Landfills, Incinerators and the Search for a Sustainable Future. New York, Oxford: Oxford University Press.

Taylor, Dorceta E. 2014. Toxic Communities. Environmental Racism, Industrial Pollution, and Residential Mobility. New York and London: New York University Press.

Venkatachalam, Venkateshwaran, Pohler, Merlin, Spierling, Sebastian, Nickel, Louisa, Barner, Leonie, Enders, Hans-Josef. 2022. “Design for Recycling Strategies Based on the Life Cycle Assessment and End of Life Options of Plastics in a Circular Economy”. Macro Molecular Chemistry and Physics, 223 (13): 1–26.

Wang, Fahui. 2020. “Why Public Health Needs GIS: a Methodological Overview”. Annals of GIS, 1: 1–12.

Wei Y., Cui M., Ye Z., Guo Q. 2021. “Environmental Challenges from the Increasing Medical Waste since SARS Outbreak”. Journal of Cleaner Production, 291.

Wen, Zongguo, Xie, Yiling, Dinga, Christian Doh. 2021. “China’s Plastic Import Ban Increases Prospects of Environmental Impact Mitigation of Plastic Waste Trade Flow Worldwide“. Nature Communications, 425: 1–9.

WHO. 2018. “Health-care Waste” (посетено на 4.11.2022).

WHO. 2022а. “Fortune Favours the Prepared: Fixing the COVID-19 Waste Problem to Build Back Better and Tackle Climate Change” (посетено на 6.11.2022).

WHO. 2022b. “Tonnes of COVID-19 Health Care Waste Expose Urgent Need to Improve Waste Management Systems” (посетено на 6.11.2022).

Zimmerer KS. 2015. “Methods and Environmental science in Political Ecology”. In: The Routledge Handbook of Political Ecology. London: Routledge, 150–168.

Извори

Ангелов, Атанас. 2001. Девня – страници от историята. Русе: Дунав прес.

Ангелов, Ангел, Чукачев, Христо, Игнатов, Тодор, Максимова, Красимира, Каназирска-Ангелова, Констанца. 1980. Национален младежки обект – Промишлен комплекс Девня. София: Народна младеж.

Боров, Върбан. 1983. Голямото Начало. София: Профиздат.

Георгиев, Ивайло. 2004. Сага За Бялото Злато. Варна: График.

Деведжиев, Марин. 1967. Девненския промишлен комплекс и плавателния канал Варна-Девня. Варна: Държавно издателство.

Зидаров, Емил. 1974. Девненски хроники. Варна: Народна младеж.

Иванов, Иван. 1971. Девня – Древна и млада. Девня: ГК на БКП.

Конакчиев, Николай. 1971. Поколение в полет. София: Народна младеж.

Станчев, Петър, Димитрова, Елена. 1974. Морето се завръща в долината. Девня: ГК на БКП.

Увалиев, Николай. б.д. Девня. Варна: Сп. “Реклама”.

Извори – периодика

Алтернативни горива. б.д. Devnya Cement (посетено на 12.05.2022).

Ангелов, Здравко. 8 юли 1991. „Въздух, вода, хляб“. Седем дни, 19: 1, 2.

Ангелов, Здравко. 1 авг. 1994. „Девня загуби брилянтната си микросреда и самобитност“. Музей, 8: 1, 2.

Антонов, Антон. 27 авг. 1954. „Главният инженер на строежа Антон Антонов“. Содовик, 22: 1.

Атанасова, Мария. 10 окт. 2022. „Граждани сигнализират за поредно обгазяване в Девня“. Факти (посетено на 6.12.2022).

Банкер редакция. 15 дек. 2007. „Квотите на вредни емисии ще свият производството ни“. Банкеръ (посетено на 26.10.2022).

Барометър редакция. 5 септ. 2019. „„Девня Цимент“ получи специално отличие от община Девня“. Барометър (посетено на 7.12.2022).

БНР-Варна редакция. 22 юли 2016. „Боклукът от Италия - гориво за циментовия завод в Девня“. БНР – Варна (посетено на 5.12.2022).

БНТ редакция. б. д. “Bulgaria Begins Re-export of Containers of Waste Illegally Delivered from Italy”. БНТ (посетено 6.12.2022).

БНТ редакция. 16 март 2017. „Община и завод спорят има ли замърсяване в Девня“. БНТ (посетено на 5.12.2022).

БНТ редакция. 17 сеп. 2016. „Спор за депото с фосфогипс в Девня“. БНТ (посетено на 5.12.2022).

Бочева, Надежда. 8 ноем. 2015. „Три циментови завода поискаха да изгарят отпадъците на София“. Investor.bg (посетено на 5.12.2022).

Бораков, Ст. 14 авг. 1959. „Злополуките могат да се предотвратят“. Содовик, 27: 2.

БТА. 3 ноем. 1986. „Съобщение“. Девненски възход, 44: 3.

Василев, В. 24 ноем. 1986. „Усилена ремонтна и възстановителна дейност“. Девненски възход, 47: 1, 2.

Велчева, Свилена. 24 март 2020. „Ще горят тонове опасни пестициди край Девня“. Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие. Посетено 9 дек. 2022.

Георгиев, Д. 15 ноем. 1966. „Биография (фейлетон)“. Девненски химик, 19: 4.

Георгиев, Ивайло. 14 ноем. 1986. „Тук сега е фронт“. Народно дело, 232: 1, 3.

Георгиев, Ивайло. 21 ноем. 1986. „Родена от силата“. Народно дело, 237: 1, 3.

Георгиев, Ивайло. 26 ноем. 1986. „До волята – мъжество“. Народно дело, 240: 1.

Георгиев, Ивайло. 5 дек. 1986. „Увереност и морален дълг“. Народно дело, 247: 1.

Георгиев, Ивайло. 10 дек. 1986. „Награда за силните“. Народно дело, 250: 1.

Георгиев, Иван. 30 май 1967. „Дребни ли са тези неща?“. Девненски химик, 143: 3.

Георгиева, Невена. 1 авг. 1994. „Разговор с Венко Стайнов, зам. дир. по техн. част на “Соди” ЕАД и с Георги Маринов, завеждащ Бюро Външно-търговска дейността и реклама“. Музей, 8: 1, 3.

Г. К. 2 юли 1965, „Важно съобщение“. Девненски химик, 12: 4.

Глогинка. 12 ноем. 1965. „С фотоапарат из селището“. Девненски химик, 17: 4.

Господинова, Веселина. 27 ноември 2020. „Къде ще горят опасните отпадъци“. Капитал (посетено на 16.12.2022).

Гроздев, Георги. 23 март, 1987. „Девня, пет месеца по-късно“. Поглед, 12: 2, 3.

Данчов, Кольо. 19 ноем. 1986. „В подкрепа на призива“. Народно дело, 235: 1.

Девненски възход редакция. 10 ноем. 1986. „Ходът на възстановителните работи“. Девненски възход, 45: 3.

Девненски химик редакция. 4 окт. 1965. „Намерили му лесното“. Девненски химик. 15: 4

Девненски химик редакция. 17 дек. 1965. „В заводското селище не се вземат мерки за изхвърляне на сметта.“ Девненски химик, 19: 4.

Девненски химик редакция. 17 дек. 1965. „В заводското селище не се доставя редовно хляб и работниците се принуждават да купуват салам от бюфета, за да си вземат и хляб“. Девненски химик, 19: 4.

Девненски химик редакция. 15 ян. 1966. „Карикатура“. Девненски химик, 1: 4.

Девненски химик редакция. 13 юли 1966. „За името и честта на заводите“. Девненски химик, 11: 1.

Девненски химик редакция. 12 април 1967. „На първо място в съревнованието…“ (карикатура). Девненски химик, 19: 4.

Девненски химик редакция. 12 април 1967. „Това култура на производството ли е?“ Девненски химик, 10: 1.

Девня – древна и модерна. 13 юли 2018. „ТЕЦ „Девен“ се готви да тества RDF отпадъци за горивни цели“. Фейсбук група Девня – древна и модерна (посетено на 6.12.2022).

Девня – древна и модерна. 12 авг. 2018. „На вниманието на всички девненци“. Фейсбук група Девня – древна и модерна (посетено 4.12.2022).

Девня – древна и модерна. 20 окт. 2018. „Село Езерово скочи на бунт срещу завода за преработка на отпадъци“. Фейсбук група Девня – древна и модерна (посетено 6.12.2022).

Д. Л. 17 окт. 1958. „Баня за закаляване на нервите“. Содовик, 28–29: 4

Екология & инфраструктура редакция. 17 дек. 2013. „Девня Цимент и Вулкан Цимент, Серж Шмит: Гордеем се с дългогодишния си ангажимент към устойчивото развитие“. Екология & инфраструктура (посетено на 5.12.2022).

Иванов В. 22 дек. 1986. „Предпусково настроение“. Девненски възход, 51: 1.

Иванов, Димитър. 29 ноем. 1986. „Дни на проверка“. Народно дело, 240: 1, 3.

Иванов, Ив. 17 ноем. 1986. „Тя не се забравя“. Девненски възход.; 46: 5.

Иванова, Ели. 12 юли 1999. „Ели Иванова – Кмет на Община Девня: Възмутена съм...“. Седем дни, 14: 1.

Иларионова М. 6 сеп. 1965. „Плодовете на свободата“. Девненски химик, 14: 4.

Йончев Н. 17 ноем. 1986. „Като бойци на своя пост“. Девненски възход, 46: 1.

Йорданова. 24 ноем. 1986. „Помощ равна на дълг“. Полет, 47: 1, 2.

Йорданова, Благовеста. 1 дек. 1986. „Само очите не стигат-сърцето трябва да вижда“. Полет, 48: 2.

Йорданова, Благовеста. 8 дек. 1986. „Пристрастно за надеждата“. Полет, 49: 1, 2.

Кабаиванов, Атанас. 15 ян. 1966. „Заврънкулки“. Девненски химик, 1: 4

Кирилов, И. 8 дек. 1986. „Време за проверка“. Девненски възход.; 49: 1, 2.

Кирилов, И. 15 дек. 1986. „Силно ядро от химици“. Девненски възход, 50: 1.

Коев, Атанас. 24 ноем. 1986. „Пълна мобилизация на силите“. Девненски възход, 47: 1, 3.

Коев, Атанас. 29 дек. 1986. „Проблемите не са непреодолими“. Девненски възход, 52: 2.

Коев, Атанас. 2 март 1992. „Хляб с дъх на симид“. Седем дни, 9: 1.

Колеманов, Райко. 15 ян. 1996. „Село Река Девня в моите спомени“. Седем дни, 2: 4.

Колеманов, Райко. 22 ян. 1996.“ Село Река Девня в моите спомени“. Седем дни, 3: 4.

Колеманов, Райко. 29 ян. 1996. „Село Река Девня в моите спомени“. Седем дни, 4: 4.

Колеманов, Райко. 15 фев. 1996. „Село Река Девня в моите спомени“. Седем дни, 5: 4.

Копривкин. 2 дек. 1959. „Една нощ на портала“. Содовик, 39: 4.

Костадинов, Цв., Полянов, Б., Жечева, Недялка, Панайотов, Кирил. 27 авг. 1954. „Героични дни“, Содовик, 22: 2, 3.

Марков, В. 17 ноем. 1986. „След първите пет минути“. Девненски възход, 46: 1, 4.

Марков, В. 24 ноем. 1986. „Единодушна подкрепа“. Девненски възход, 47: 1.

Маринов, Христо, Георгиев, Ивайло. 5 ноем. 1986. „Денонощията на химиците“. Народно дело, 225: 1, 3.

Маринов, Христо. 20 ноем. 1986. „Старите похвати са изчерпани...“. Народно дело, 236: 1, 3.

Матеев, Йордан. 26 ян. 1998. „Съдебният фарс за трагедията в Девня бе сътворен от Политбюро!“. Седем дни, 3: 1, 3.

Милчева, Емилия. 16 дек. 2019. „Какво се случва под носа ни? Че нещо много замириса“. DW (посетено на 7.12.2022).

Мутафчийска А. 8 дек. 1986. „Предпускови дни“. Девненски възход, 49: 1.

Народно дело редакция. 4 ноем. 1986. „Ритъмът в Девня не спира“. Народно дело, 224: 1.

Народно дело редакция. 5 ноем. 1986. „Съболезнование“. Народно дело, 225: 3.

Народно дело редакция. 25 ноем. 1986. „Обещания за спорни дела“. Народно дело, 239: 1.

Община Девня. 22 фев. 2022. „Качество на атмосферния въздух в община Девня“ (посетено на 4.12.2022).

Общински вести редакция. Фев. 2008. „Мандатна програма на кмета Атанас Кузев за развитието на община Девня в периода 2007–2011 г.“. Общински вести, 85: прил.

Общински вести редакция. Фев. 2008. „Общината прие дарение от “Солвей Соди” АД“. Общински вести, 85: 8.

Общински вести редакция. Април 2008. „„Агрополихим" обгази Девня“. Общински вести, 85: 3

Общински вести редакция. Април 2008. „Включихме се в инициативата “Да засадим дърво““. Общински вест, 87: 2.

Общински вести редакция. Юни 2008. „Министър Петър Димитров се срещна с крупните инвеститори в общината“. Общински вести, 89: 6.

Общински вести редакция. Юни 2012. „Участвахме в инициативата „Да изчистим България за един ден““. Общински вести, 131: 4.

Общински вести редакция. Фев. 2014. „Частичното бедствено положение в “Полимери” АД е отменено“. Общински вести, 140: 5.

Общински вести редакция. Юни 2014. „Световен ден на околната среда“. Общински вести, 143: 3.

Общински вести редакция. Май 2015. „„Девня цимент“ откри най-модерното съоръжение за производство на цимент и клинкер в България“. Общински вести, 150: 9.

Общински вести редакция. Юли 2015. „Община Девня отбелязва Световния ден на околната среда“. Общински вести, 151: 2.

Общински вести редакция. Дек. 2015. „„Девня цимент“ разпръсква духа на Коледа“. Общински вести, 153: 2.

Общински вести редакция. Ноем. 2016. „„Агрополохим“ ще назначава с предимство девненци“. Общински вести, 156: 5.

Общински вести редакция. Ноем. 2016. „Бизнесът в Девня инвестира в образованието“. Общински вести, 156: 3.

Общински вести редакция. Ян. 2017. „„Полимери“ отново в бедствено положение, прехвърлят спешно тежките фракции“. Общински вести, 157: 7.

Общински вести редакция. Март 2017. „Бизнесът оборудва модерни кабинети за новите паралелки в СУ „Васил Левски““. Общински вести, 157: 3.

Общински вести редакция. Март 2017. „Кметът: Държавата да преведе авансово парите за „Полимери““. Общински вести, Март: 157: 7.

Общински вести редакция. Март 2017. „Местната власт в общ фронт срещу големите корпорации“. Общински вести, 157: 3.

Общински вести редакция. Март 2017. „РИОСВ: Девненци са виновни за замърсяването на въздуха“. Общински вести, 157: 5.

Общински вести редакция. Март 2017. „Свилен Шитов: Амбицирани сме да засенчим индустриалния имидж на Девня“. Общински вести. 157: 4

Общински вести редакция. Март 2017. „Съветници готвят блокада на „Девня цимент““. Общински вести, 157: 4.

Общински вести редакция. Юни 2017. „300 хил. лева струва на девненци бедственото положение в „Полимери““. Общински вести, 158: 5.

Общински вести редакция. Юни 2017. „„Агрополихим“ инвестира 100,000 лв. в облагородяване на Девня“. Общински вести, 158: 3

Общински вести редакция. Юни 2017. „Глобиха „Солвей Соди“ за наднормено замърсяване с амоняк“. Общински вести, 158: 4.

Общински вести редакция. Юни 2017. „Местната власт и индустриалните гиганти сключват меморандум за сътрудничество“. Общински вести, 158: 2.

Общински вести редакция. Окт. 2017. „Дишаме наднормено замърсен въздух и в неотоплителния сезон“. Общински вести, 159: 3.

Общински вести редакция. Окт. 2017. „Доклад: ТЕЦ „Девен“ замърсява наднормено въздуха с отровни газове“. Общински вести, 159: 4.

Общински вести редакция. Окт. 2017. „Първият випуск специалисти за девненските заводи прекрачи школския праг“. Общински вести, 159: 2.

Общински вести редакция. Юни 2018. „„Агрополихим“ инвестира 100,000 лева в ДГ „Здравец““. Общински вести, 161: 7.

Общински вести редакция. Юни 2018. „Екоацкия“. Общински вести, 161: 7.

Общински вести редакция. Юни 2018. „Изграждат нов химически завод на стойност 30 млн. евро“. Общински вести, 181: 8.

Пашев, Антон. 5 дек. 1966. „Върху дигите ще цъфнат цветя“. Девненски химик, 20: 3.

Русев Неделчо. 9 дек. 1986. „Задачите се изпълняват успешно“. Народно дело, 249: 1.

Савов, Тончо. 2 март 1992. „Големият застой“. Седем дни, 9.

Сантова, Анина. 7 дек. 2020. „Само „Девня цимент“ поиска да изгаря част от софийския боклук за 3.5 млн. лв.“. Капитал (посетено на 5.12.2022).

Седем дни редакция. 7 авг. 1991. „Къде ли изтича водата на Девня?“ (снимка с коментар). Седем дни, 19: 1.

Седем дни редакция. 2 март 1992. „България получи статут на най-облагодетелствана нация в търговията“. Седем дни, 9.

Содовик редакция. 9 юли 1954. „Всички сили за произвеждане на родна сода“. Содовик, 17: 1.

Содовик редакция. 27 авг. 1954. „Наша родна сода“. Содовик.; 22: 1.

Содовик редакция. 30 май 1958. „Содовото производство през третата петилетка“ (илюстрация). Содовик, 14–15: 4.

Содовик редакция. 19 юли 1963. „Фото(нехи)г(и)енични обекти“. Содовик.; 12: 4.

Содовик редакция. 3 авг. 1965. „В младежкия блок не се поддържа нужната хигиена“ (карикатура). Содовик, 21: 4.

Спасов, Спас. 31 май 2015. „Циментовият завод в Девня за 320 млн. лв. вече работи“. Капитал (посетено на 5.12.2022).

Спасов, Спас. 20 ян. 2020. „Собственик на инсталация е поискал да изгаря повече опасни отпадъци на площадката си в Девня“. Дневник (посетено на 14.12.2022).

Спасов, Спас. 23 фев. 2022. „Дружество “ЕкоСейф” иска да складира медицински отпадъци в с. Тополи край Варна“. Дневник (посетено на 14.08.2022).

Стоянов, Николай, Господинова, Велина. 13 дек. 2019. „Как започва вносът на боклуци в България“. Капитал (посетено на 19.12.2022).

Стоянов, Тодор. 1 дек. 1986. „Два живота, един дълг“. Девненски възход, 48: 4, 5.

Урумова, Искра. 3 апр. 2017. „ОБГАЗЯВАНЕ: Хиляди страдат заради пушек от завод в Девня“ (СНИМКИ). Nova, Новини (посетено на 6.12.2022).

Урумова, Искра. 8 авг. 2017. „Остра миризма на амоняк стресна жителите на Девня“. Nova. Новини (посетено на 6.12.2022).

Фархи, Азаря. 9 фев. 1966. „Низина на химията“. Девненски химик, 3: 1.

Филипова, Иглика. 1 дек. 2022. „„Солвей Соди“: Да имаш цех без хора и осветление, само с роботи“. Капитал (посетено на 7.12.2022).

Христова, Виолина. 20 юли 2016. „Боклукът на Неапол и Палермо тръгва за България“. 24 часа. (посетено на 12.05.2022).

Христов, Димитър. 18 ноем. 1986. „В подкрепа на призива“. Народно дело, 234: 1.

bTV редакция. 21 юли 2016. „Внасяме боклуци от Италия, за да се преработват и изгарят у нас“. bTV (посетено на 5.12.2022).

Devnya Online редакция. 22 март 2022. „Вижте опасните и неопасни отпадъци на фирма „Екосейф“ в Химик“. Devnya Online (посетено на 6.12.2022).

Kmeta.bg редакция. 21 юли 2016. „Италиански боклук – гориво за циментовия завод в Девня“. Kmeta.bg (посетено на 6.12.2022).

Less Plastic Bulgaria редакция. 12 дек. 2019. „В Италия спряха 815 тона пластмаса, предназначена за България“. Less Plastic Bulgaria (посетено на 6.12.2022).

Nova редакция. 10 ноем. 2017. „ЗАРАДИ СМЕТИЩЕ: Десетки блокираха пътя Девня–Суворово“. Nova. Новини (посетено на 6.12.2022).

Nova редакция. 16 ян. 2018. „Транспортират 2500 тона опасен химикал от бивш завод в Девня“. Nova, Новини (посетено на 6.12.2022).

Offnews редакция. 26 окт. 2018. „Кои са фамилия Баневи“. Offnews (посетено на 6.12.2022).

Trakia World редакция. 14 окт. 2018. „Еко-бомби цъкат в Девня! Вместо да ги спрат, заплашват и пресират жена, която се бори с безобразията на община – Девня!“ Trakia World (посетено на 5.12.2022).

Извори – други

Агрополихим. б.д. Агрополихим АД е водещ производител на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове на Балканския полуостров. „Агрополихим“ АД (посетено на 13.01.2023).

Геотехмин. б.д. Нова линия за производство на цимент в Завод „Девня Цимент“ (посетено 5.12.2022).

Девня Цимент. б.д. История. Девня Цимент. „Девня Цимент“ АД (посетено на 13.01.2023).

Sherrard, Alan. 27 ян. 2017. Triogen launch “e-box 170”, a plug & play 170 kWe ORC. Bioenergy International (посетено 12.12.2022).

Solvay България. б.д. Накратко в цифри. „Солвей Соди“ АД. (посетено 13.01.2023).

What are the Basic Principles of Medical Ethics? б.д. Stanford (посетено на 19.12.2022).

Доклади

Вълчанов, Веселин. 2018. Доклад за оценка степента на въздействие на план/програма: „Общ устройствен план на община Белослав“ с предмета и целите на защитени зони по директивата за птиците 2009/147/ЕИО: BG0002046 „Ятата“ BG00000191 „Варненско-белославско езеро“ и Защитени зони по Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО: BG0000622 „Варненско-белославски комплекс“ BG0000132 „Побитите камъни“. Община Белослав.

Европейска комисия. 26 ян. 2017. Съобщение на Комисията до Европейския Парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. ролята на производството на отпадъци за кръговата икономика.

Европейска сметна палата. 2020. Схемата на ЕС за търговия с емисии — необходимо е безплатното разпределяне на квоти да бъде по-добре насочено. Специален доклад 18/2020.

НСИ. 2021. Здравеопазване 2020. Национален статистически институт, Национален център за обществено здраве и анализи към министерството на здравеопазването.

НСИ. 2022. Здравеопазване 2021. Национален статистически институт, Национален център за обществено здраве и анализи към министерството на здравеопазването.

Янев, Валери. 2016. Регионален доклад за състоянието на околната среда през 2016 година. Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Варна.

Arkenbout, Abel. 2018. Hidden Emissions: A Story from the Netherlands. Zero Waste Europe.

Freer, Martin et al. 2020. Energy from Waste and the Circular Economy. Net-Zaro and Resource Efficient by 2050. The Birmingham Policy Commission/University of Birmingham.

Gendebien A, Leavens A, Blackmore K, Godley, A., Lewin, K., Whiting, K. J., Davis, R.. 2003. Refuse derived Fuel, Current Practice and Perspectives (B4-3040/2000/306517/MAR/E3) Final Report. European Commission – Directorate General Environment.

Montgomery, Maggie, Hayter, Arabella, Klu, Joyce, Bruce, Gordon. 2022. Global Analysis of Health Care Waste in the Context of COVID-19: Status, Impacts and Recommendations. WHO.

Patel D, Moon D, Tangri N, Wilson M. 2020. All Talk and No Recycling: An Investigation of the U.S. “Chemical Recycling Industry”. Global Alliance for Incinerator Alternatives.

Wolf, Marc-Andree, Pennington, David. et al. 2012. Life Cycle Indicators for Resources, Products and Waste. Development of Life Cycle Base Macro-Model Monitoring Indicators for Resources, Products and Waste for the EU-27. Joint Research Center, Institute for Environment and Sustainability.

Нормативни

Директива 2000/76/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 декември 2000 година относно изгарянето на отпадъците. 2000. Официален вестник на Европейския съюз, 271–292.

Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви. 2018 Ш

Закон за управление на отпадъците. 2012. Министерство на околната среда и водите.

Постановление №118 от 22 юни 2017 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2017 г. 2017. Държавен вестник, 51: 3–4.

Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския Парламент и на съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на регламент (ЕС) 2019/2088. 2020. Официален вестник на Европейския съюз.

Решение За Изпълнение (ЕС) 2019/2010 на Комисията от 12 ноември 2019 година за установяване на заключенията за най-добрите налични техники (НДНТ) за изгаряне на отпадъци, съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета; 2019. Официален вестник на Европейския съюз.

Решение (ЕС) 2020/519 на Комисията от 3 април 2020 година относно секторния справочен документ за най-добри практики за управление по околна среда, секторни показатели за екологични резултати и еталони за отлични постижения за сектора на управление на отпадъците съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 относно доброволното участие на организации в Схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS). 14 април 2020. Официален вестник на Европейския съюз.

EU Emissions Trading System (EU ETS). European Commission.

Basel Convention & Basel Protocol on Liability and Compensation. 2019.

OECD. 2021. Guidance Manual for the Control of Transboundary Movements of Recoverable Wastes.

Medical Waste Tracking Act, 1988. US EPA.

WMA international Code of Medical Ethics, 2022. World Medical Association (посетено на 12.01.2023).

Други документи

Агрополихим. б.д. Уведомление за инвестиционно предложение за изработване на СПУП-ПЗ. „Агрополихим“ АД.

Агрополихим. б.д. Уведомление за инвестиционно предложение „Разширение на действащо депо за фосфогипс чрез изграждане на две нови клетки (5 и 6) в поземлени имоти с идентификатори [...]“. „Агрополихим“ АД.

За Земята. 2021. Становище на Дишай, Девня срещу изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци в района на Девня (посетено на 5.12.2022).

За земята. 2022. Становище на ЕС „За Земята“ относно инвестиционно предложение „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“, предоставено от „Девня Енерджи“ ЕАД (посетено на 8.12.2022).

Йонтех. 20 март 2019 г. Уведомление за инвестиционно предложение. „Йонтех Инженеринг“ ООД.

МОСВ. Вх. № 26-00-5189/29 окт. 2019.

МОСВ. Вх. № 26-00-8405/А133/28 ян. 2021.

МОСВ. Вх. № 26-00-4494/А15/23 юни 2021.

МОСВ. Вх. № 08-01-7104/27 авг. 2021.

МОСВ. Вх. № 26-00-7508/14 септ. 2021.

МОСВ. Вх. № 28-00-8853-А31/4 окт. 2021.

МОСВ. Вх. № 26-00-6100/А1/18 април 2022.

МОСВ. Вх. № 26-00-5174/9 юни 2022.

МОСВ. Вх. № 26-00-1471/А122/27 юли 2022.

МОСВ. Вх. № 26-00-8134/А1/5 окт. 2022.

МОСВ. Вх. № 26-00-4733/А1/23 ноем. 2022.

МОСВ. Вх. № 26-00-8289/А13/10 окт. 2022.

МОСВ. 25 септ. 2020. Изграждане на инсталация за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергия в поземлен имот с идентификатор № 20482.124.704 по КККР на гр. Девня, община Девня, област Варна оползотворяване на енергия.

МОСВ. 26 окт. 2020. Отговор на уведомление за ИП „Изграждане на инсталация за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергия“.

МОСВ. б.д. Уведомление за инвестиционно предложение. „Екосоник“ ЕООД.

МТГ Делфин. 2021. Годишен доклад за 2020 за изпълнение на дейностите за които е издадено комплексно разрешително на „МТГ Делфин“ АД, гр. Варна, площадка в землището на гр. Белослав, №563-НО/2018.

Народно събрание. Вх. №054-04-127/11.06.2020

НСИ. 2002. Население по населени места и пол. Национален статистически институт. Инфостат.

НСИ. 2014. Списък на отпадъците.

Областна администрация – Варна. 2020а. Договор за подизпълнение. 2 ян. 2020.

Областна администрация – Варна. 2020б. Протокол №1/07/01/2020 г.

Областна администрация – Варна. Техническо предложение. Вх. № ПД-16-1200-303(36) от 12.05.2017.

Община Девня. 22 февр. 2022. Качество на атмосферния въздух в община Девня (посетено на 16.11.2022).

РИОСВ–Варна. Изх. № 26-00-6458/А26/18.02.2019.

РИОСВ–Варна. Изх. № ОА-8405/А43/18.03.2019.

РИОСВ–Варна. Изх. № ОА-8405/А235 /27.01.2022.

РИОСВ–Варна. Решение № ВА-7/2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-85/ПР/2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-92/ПР/2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-94-ПР/2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА 115-ПР/2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-138/ПР/2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение № 03-ДО-653-00 от 06.12.2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение № ПИ-2/2018 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-3/П/2019 г.

РИОСВ-Варна. Решение №ВА-49/ЕО/2019 г.

РИОСВ–Варна. Решение № 03-ДО-653-00 от 23.08.2019 г.

РИОСВ–Варна. Решение № 03-ДО-666-00 от 23.08.2019 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-9/П/2020 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-16/ПР/2021 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-96/ПР/2021 г.

РИОСВ–Варна. Решение №03-ДО-662-02 от 8.10.2021 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-2/ПР/2022 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-8/П/2022 г.

РИОСВ–Варна. Решение №ВА-16/ПР.2023 г.

РИОСВ–Варна. 7 дек. 2017. Представено от „Ви Пи Екосолюшънс” ООД уведомление за инвестиционно предложение (ИП) за „мобилна инсталация за термична преработка на отпадъци“.

РИОСВ–Варна. 21 март 2018. Представено от „Еко Сейф” ООД, уведомление за инвестиционно предложение (ИП) за „Площадка за сепариране на смесени битови отпадъци и подобни на тях отпадъци в т.ч. подготовката им с други видове неопасни отпадъци, с последващо оползотворяване с производства на алтернативна енергия“.

РИОСВ–Варна. 20 дек. 2019. Представено от „ЕкоСейф“ ООД, уведомление за инвестиционно предложение (ИП) „Увеличаване на капацитета на предвидените за изгаряне в инсталацията за термично третиране опасни /ОО/ и неопасни /НО/ отпадъци с включване на нови кодове отпадъци“.

РИОСВ–Варна. 13 дек. 2019. Представено от „Он енерджи“ ЕООД, уведомление за инвестиционно предложение (ИП) „Площадка за събиране и временно съхранение на неопасни отпадъци, преди предаване за оползотворяване“.

РИОСВ–Варна. 24 фев. 2020. Представено от „Ем-Ен“ООД, уведомление за инвестиционно предложение (ИП) за „Производство на ел. енергия от преработка на биоотпадъци, пластмасови опаковки от бита и промишлеността“.

РИОСВ–Варна. 10 март 2021. Представено от „Екосоник“ЕООД, уведомление за инвестиционно предложение (ИП) за „Монтаж на технологично оборудване за обработка и автоклавиране на опасни отпадъци от лечебни заведения“.

РИОСВ–Варна. Уведомления за инвестиционно предложение съгласно чл.95, ал.1 от ЗООС и чл.4 ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС.

Сдружение „Дишай Девня“. Изх. № 28/ 23.10.2022 г.

Сдружение „Дишай Девня“. Изх. № 29/ 23.10.2022 г.

Сдружение „Дишай Девня“. Изх. № 36/ 06.11.2022 г.

Сдружение „Дишай Девня“. Изх. № 47/ 21.11.2022 г.

Сдружение „Дишай Девня“. Изх. № 48/ 27.11.2022 г.

Сдружение „Дишай Девня“. Изх. № 49 / 11.12.2022 г.

Скрап Металс. б.д. „Уведомление за инвестиционно предложение“. „Скрап Металс С.М“ ЕООД.

Солвей Соди. 2017. „Уведомление за инвестиционно предложение на „ДЕВЕН” АД за провеждане на Индустриален тест за изгаряне на алтернативно гориво – енергийни пелети (пелетизиран RDF)“. „Солвей Соди“ АД (посетено 6 дек. 2022).

Солвей Соди. 4 окт. 2022. „Уведомление за инвестиционно предложение от ДППИ и „Солвей Соди““. „Солвей Соди“ АД (посетено на 6 дек. 2022).

ATSDR. 2022. 1,2-Dichloroethane -ToxFAQs^TM. 2022. Agency for Toxic Substances and Disease Registr.

Five Decades In, World Environment Day Continues To Shape A Global Movement. UN Environment Programme (посетено на 13.01.2022).

BMWK. 2022. National Fuel Emissions Trading: End to Exceptions for Burning of Coal and Waste. Bundesministerium für Wirtschaft und Klimaschutz (BMWK) (посетено на 9.12.2022).

United Nations Conference on the Human Environment, 5-16 June 1972, Stockholm. UN. (посетено на 13.01.2023).

EESC. 24 ян. 2017. Waste-to-Energy Under the Circular Economy. European Economic and Social Committee.

World Environment Day. UN Environment Programme (посетено на 13.01.2023).

 

---

* Заглавието е от интервю с Ваня Захариева, председател на Сдружение „Дишай Девня“

Благодаря за помощта и отделеното време за разговори на (по азбучен ред) Ваня Захариева (Сдружение „Дишай Девня“), Добринка Иванова (жител на кв. „Химик“ / ПП „Изправи се“), Иван Сутев (директор, Музей на мозайките гр. Девня), Илия Захариев (Сдружение „Дишай Девня“), Надя Алиева (студент от гр. Девня, Икономически университет – Варна), Румен Дяков (бивш директор на Завод за хлор и поливинилхлорид-2), Свилен Шитов (кмет на гр. Девня), Цветан Борисов (жител на гр. Девня), на служителите на Народно читалище „Просвета-1900“ и на жителите на гр. Девня, които пожелаха да останат анонимни, но отделиха време, за да съдействат на това проучване.

Авторката на текста следи събитията в Девня от 2021 г. насам, когато в София бе представена изложбата на фотографката Теодора Георгиева – „Малки истории за хората и комините на Девня“ – инициатива на Сдружение „Дишай Девня“. Текстът е подготвен с помощта на Национален фонд „Култура“, програма „Творчески инициативи“ 2021.

[1] Бъдещи квартали на гр. Девня.

[2] Този период е белязан с интензивна деградация на влажните зони, под натиска на развиващите се индустрии и селско стопанство в цяла България (БНР, 2010).

[3] Отпадъчните субстанции се използват за производство на нови суровини, но също и за готови продукти – Цех „Ширпотреба“ оползотворява отпадъчни материали от завод „Карл Маркс“.

[4] Литературата на тази тема на български, датираща от същия период, се фокусира върху оползотворяването на специфични отпадъци от индустриите (Пенев, Сербезов, 1961; Иванов, 1959; Шофелинов, 1957; Куманов, Стоянов, 1964; Катранова, Семерджиева, 1960; Чешмеджиев, 1962; Дилковски, 1967; Белоцерковски, 1966), с единични изключения, в които фокусът е изместен към замърсяването (Шведов и др., 1966). Множеството публикации на „Техника“ и „Земиздат“ подсказват за координирани държавни политики по отношение на оползотворяването на индустриалните отпадъци – проследяването на тези политики обаче не е обект на настоящето проучване. Отвъд тези прагматични насоки, друг поглед върху темата почти липсва. Тя става по-актуална в края на 1970-те години и през 1980-те години, когато започва да се засяга екологичния отпечатък на индустриалните отпадъци (Тотев, 1984; ЦИНТИ, 1984; Виденов и др., 1987; Ников, 1971, Цанев, 1978), като междувременно за българските читатели стават достъпни и редица западни изследвания – преведени и в оригинал (Allegri, 1986; Anderson, Tillman, 1977; U.S. Gov. Print Office, 1985; Aikin et al., 1977; Baccini, 1989; Batstone, 1989). Тук като изключение трябва да се отбележи българският превод на Рейчъл Карсън Смълчана пролет: Унищожаване на природата от хим. средства за борба срещу растителни вредители и от индустриални отпадъци публикуван от „Земиздат“ през 1969 г.

[5] Със създаването междузаводски връзки за ефективно оползотворяване на отпадъците, се добавят и нови мощности и нови видове продукти. В някои случаи се предвижда 800% ръст на продукцията в идните 10 години (Деведжиев, 1967: 34). Естествено с увеличаване на продукцията нараства пропорционално и „полезният отпадък“.

[6] Проектиран и изграден съвместно с МИНХИМПРОМ (Министерство на химическата промишленост на СССР) и ГИПРОХИМ (Проектантски институт по химическа промишленост, СССР).

[7] В литературата от периода обозначено като „съсредоточие“, което се изгражда самостоятелно „на база на базата на цялостното използване на природните ресурси във връзка с развитието на нови промишлени ресурси“ (Деведжиев, 1967: 6).

[8] Девненски виц.

[9] Тази информация се базира на изворови материали (Деведжиев, 1967), архивно проучване е необходимо, за да бъде цитиран точно процесът на обговаряне на екологичните проблеми на институционално ниво.

[10] Замърсяването е с циментов прах, серен двуокис, пепел, флуорид, азотни и серни съединения, серен двуокис и серен триокис (Деведжиев, 1967: 143)

[11] Към датата на предаване на този текст един от малкото документи от периода, засягащи здравето на работниците, дисертация от 1975 г. на Кирил Иванов, озаглавена Заболяемост с временна нетрудоспособност на работниците от химическата промишленост – Девня, не бе предоставен от Национална библиотека повече от три месеца след подадената заявка. Актуални статистически данни са заболяванията в региона липсват – данните за гр. Девня за вписани в общата статистика за Варненска област (НСИ, 2020; НСИ, 2021), отделни данни за Девня са посочени единствено в дял I, т. 7 „Население, живородени деца и умрели през 2020 г. по области и общини“.

[12] В Златни пясъци, Китен, Бургаски минерални бани, Банкя, Вършец, Паничище.

[13] Циментът е един от най-големите замърсители на околната среда в световен мащаб – производството му е отговорно за поне 8% от глобалните въглеродни емисии (Nature, 2021) и 9% от водата, използвана за индустриални нужди (Miller et al., 2018: 1). Парадоксално, въпреки екологичните пасиви, които се наслагват трайно в региона вследствие на производството му, за българския пазар през 60-те години (а вероятно и след това) остава нискокачествената продукция, в която се използва рециклиран фосфогипс (Деведжиев, 1967: 144).

[14] За повече информация вж.: World Environment Day, United Nations Conference on the Human Environment, 5-16 June 1972, Stockholm, Five decades in, World Environment Day continues to shape a global movement.

[15] Содовият завод от „Солвей Шишеджам Холдинг“ (Solvay България, б.д.), азотно-торовият завод от Агрополихим АД с българско и белгийско акционерно участие (Агрополихим, б.д.) и циментовият завод първоначално от ItalCimenti, впоследствие придобит от Heidelberg Cement Group (Девня Цимент, б.д.).

[16] Отбелязване на Световния ден на околната среда по инициатива на „Девня Цимент“ АД в ЦДГ „Незабравка“ и с ученици от девненски училища (Общински вестник, юни 2014, юли 2015), кампания „Да изчистим България за един ден“ с участието на „Девня Цимент“ АД и „Солвей Соди“ АД (пак там, юни 2012)

[17] Трихлоретан е считан за потентен канцероген и неговата употреба в изминалите години става все по-ограничена (Hansen et al., 2013; Purdue, 2013), за дихлоретан също има данни за негативно влияние върху човешкото здраве, включително и като канцероген (ATSDR).

[18] Входирани са и са одобрени част от инвестиционни предложения за „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци“ в местност Карачанлъка гр. Белослав (МТГ Делфин, 2021: 6; Вълчанов, 2018: 25), за „мобилна инсталация за термична преработка на отпадъци“ (РИОСВ-Варна, 7 дек. 2017), за „Провеждане на Индустриален тест за изгаряне на алтернативно гориво – енергийни пелети (пелетизиран RDF)“ (Солвей България, 2017; Девня – древна и модерна, 13 юли 2017; РИОСВ-Варна, №ВА-3/П/2019), за „Увеличаване количества на разрешени отпадъци, с които се извършват дейности по третиране на отпадъци“ върху имот с площ 15,000 м² (Скрап Металс, 2018?), за изграждане на „Мобилна инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци“ (РИОСВ–Варна, № 03-ДО-653-00/06 ян. 2018), за създаване на „Площадка за сепариране на смесени битови отпадъци и подобни на тях отпадъци в т.ч. подготовката им с други видове неопасни отпадъци, с последващо оползотворяване с производства на алтернативна енергия“ край с. Падина (РИОСВ–Варна, 21 март 2018), за „Изграждане на завод за ниско-вакуумна преработка на излезли от употреба автомобилни гуми“ на мястото на някогашния парк на заводския квартал „Химик“ върху имот с площ 91,029 м² (РИОСВ–Варна, №ВА 115-ПР/2018), за „Изработване на СПУП-ПЗ за промяна предназначението на поземлени имоти в горски територии“ с цел разширение на депото за неопасни отпадъци върху обща площ 248,623 дка (Агрополихим, б.д.), за изграждане на „Предприятие за рециклиране на метали и техни съединения от отпадъци с инсталация за третиране на Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО)“ (Йонтех, 2019), за създаване на „Площадка за събиране и временно съхранение на неопасни отпадъци, преди предаване за оползотворяване“ с. Падина с площ 20,000 м² (РИОСВ–Варна, 13 дек. 2019; №03-ДО-662-02/8.10.2021 г), за „Увеличаване на капацитета на предвидените за изгаряне в инсталацията за термично третиране опасни /ОО/ и неопасни /НО/ отпадъци с включване на нови кодове отпадъци“ върху имот с площ 3,612 м² (РИОСВ–Варна, 20 дек. 2019), за „Производство на ел. енергия от преработка на биоотпадъци, пластмасови опаковки от бита и промишлеността“ в част от имот с площ 60,000 дка (РИОСВ–Варна, 24 фев. 2020), за „Изграждане на инсталация за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергия” върху имот с площ 4,417 м² (МОСВ, 25 септ. 2020), за „Монтаж на технологично оборудване за обработка и автоклавиране на опасни отпадъци от лечебни заведения“ върху имот с площ 3,612 м² (МОСВ, № 26-00-8405/А133/28 ян. 2021, РИОСВ-Варна, 10 март 2021), за „Изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци с капацитет 95 т на денонощие и 34,000 тона годишно“, на терен от 491,492 м² (РИОСВ-Варна, №ВА-16/ПР/2021), за „Извършване на дейности по събиране и съхраняване преди предаване за последващо оползотворяване на пластмасови отпадъци“ с площ 49,477 м² (МОСВ, № 26-00-4494/А15/23 юни 2021), за „Извършване на дейности по третиране (събиране и съхраняване) на пластмасови отпадъци, увеличаване количеството на вече разрешени отпадъци – излезли от употреба гуми (ИУГ), добавяне на нови дейности по третиране (рязане, рециклиране) на вече разрешени отпадъци – ИУГ […]“ на площадка с площ 49498 м² (РИОСВ-Варна, №ВА-16/ПР.2023), за „Увеличаване на работните часове на съществуващите линия за механично третиране към МБТ инсталацията и шредираща линия за производство на гориво от отпадъци (RDF), включени в обхвата на действащото КР 506-НО/2015г.“ и „Приемане за сортиране в съществуващата линия за механично третиране на следните нови отпадъци: хартия и картон, пластмаса и каучук, други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11, и пластмаси“, „За дейности по третиране на отпадъци“ в с. Езерово (МОСВ, № 26-00-7508/14 сеп. 2021), за „Обособяване на площадка за разполагане на контейнери за разделно събиране на масово разпространени отпадъци от населението“ с обща площ 1,068 м² (МОСВ, № 26-00-4494/А15/23 юни 2021), за „Разширение на действащо депо за фосфогипс чрез изграждане на две нови клетки (5 и 6)“ с обща площ 248 625 м² (МОСВ, 28-00-8853-А31/4 окт. 2021; Агрополихим, б. д.), за „Обособяване на площадка за извършване на дейности с отпадъци от черни и цветни метали и метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства, излезли от употреба гуми, негодни за употреба батерии и акумулатори“ с площ 13,034 м² (МОСВ, № 26-00-6100/А1/18 април 2022), за „Обособяване на нова площадка за събиране, съхранение на ОЧЦМ, ИУЕЕО, ИУМПС, НУБА и неопасни отпадъци – метални опаковки, излезли от употреба гуми, отпадъци от хартия, картон, пластмаса, стъкло и техните опаковки, разкомплектоване на ИУМПС, разглобяване на ИУЕЕО и сортиране и рязане на ОЧЦМ“ с обща площ 22,443 м² (МОСВ, № 26-00-5174/9 юни 2022), за „Изграждане на инсталация за газификация на отпадъци с когенерация на енергия“ с площ 20,000 м² (МОСВ, 26-00-1471/А122/27 юли 2022), за изграждане на „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“ с площ 85,806 дка (МОСВ, № 26-00-8134/А1/5 окт. 202, За земята, 2 ноем. 2022), за „Обособяване на площадка за разполагане на съдове за разделно събиране на масово разпространени отпадъци от физически и юридически лица“ на имот с площ 1,832 м² (МОСВ, № 26-00-8289/А13/10 окт. 2022), за „Обособяване на площадка за третиране на отпадъци от ИУЕЕО, ОЧЦМ, ИУМПС и неопасни отпадъци от опаковки“ върху имот с площ с площ 14,998 м² (МОСВ, № 26-00-4733/А1/23 ноем. 2022). Списъкът вероятно е непълен. В него не са включени инвестиционните намерения за близкото село Тополи, което също се очертава като център за изграждане на площадки за складиране и обработване на отпадъци (РИОСВ–Варна).

[19] Община Варна генерира 66,000 тона годишно.

[20] Транспортирането на токсични отпадъци от един „периферен“ град до друг може да е обект на отделно проучване.

[21] Препратка към термина discard (условно преведен като „освобождаване от ненужното“) около който се разгръщат проучванията в полето на Discard studies.

[22] Подходът на Баер е особено релевантен, тъй като обръща еднакво внимание на процесите протичащи в капиталистическите, след-революционните и държавите в преход от социалистически към капиталистически модел.

[23] Предоставени от Сдружение „Дишай Девня“.

[24] Предоставено от Сдружение „Дишай Девня“.

[25] Не е наречен „географски“ поради необходимостта от по-сериозна технологична база и подготовка.

[26] За липсата на познания за пространственото позициониране на инвестиционните предложение говори Добринка Иванов, жител на кв. „Химик“.

[27] Тук се има предвид вид обработвани отпадъци спрямо установените категории, капацитет, вид съоръжения, вид отпадъчни продукти вследствие на обезвреждането им и др.

[28] Заглавието на книгата The Waste and the Backyard: The Creation of Waste Facilities: Success Stories in Six European Countries е препратка към движението Not In My Backyard (NIMBY), с което се обозначават множество отделни мобилизации възникнали през 1980-те години срещу изграждането на индустриални съоръжения източник на значими екологични рискове в близост до населени места

[29] Покана за интервю отправена до директора на фирма „ЕкоСейф“ ООД не бе приета.

[30] В пет от неформалните разговори, проведени в града, се откроява недоверие в институциите, безнадеждност, подозрение и неспокойствие, поради опасения, че изразено несъгласие или недоволство спрямо бизнесите и общината може да доведе до някакъв вид негативни последствия. В два случая беше изразено спокойствие и увереност в подобряването на качеството на живота, както и желание за сътрудничество с големите бизнеси в долината. В тези разговори на преден план излизат подобренията в градската инфраструктура с помощта на големите предприятия. В един от разговорите беше изразен скептицизъм, защото „за пръв път кмет прави нещо за града“, но дори това няма ефект, защото държавата е „такава“.

[31] Бяха отправени покани за разговор до пет партии, представени в града – БСП, ГЕРБ, Изправи се, ИТН, Демократична България. От тях откликна представителката на Изправи се, г-жа Добринка Иванова, и кметът на града – г-н Свилен Шитов от ПП ГЕРБ.

[32] Folkers, 2021: 237.

 

---

Биографична справка

Слава Савова е изследователка в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките. Тя е част от „Европейският Левиатан: наследството на следвоенната медицина и общото благо“, проект на Европейския изследователски съвет, категория „Синергия“ с ръководител доц. Анелия Касабова.

Email: slava.savova[at]iefem.bas.bg, ssavova[at]protonmail.com