Кръглата маса с представители на гражданския сектор бе част от Националната конференция „Феминизъм: мобилизации и контексти“, организирана от Мрежата за културни изследвания с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените и проведена на 28–29 януари 2022 г. Дискусията с активисти беше модерирана от Владислав Петков.

В началото на разговора активисти, представители на неправителствени организации и колективи представиха своята дейност и поставиха акцент върху променения контекст, в който работят след обществения дебат по ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, добила известност като Истанбулска конвенция (ИК). Обсъжданията на документа в публичния дебат бяха съсредоточени основно върху спорове около значението и превода на думата „джендър“ и доведоха до сезиране на Конституционния съд, който обяви Конвенцията за противоречаща на Конституцията на Република България.

Юлия Андонова, директор „Развитие и комуникация“ във Фондация „П.У.Л.С.“, която от 23 години оказва помощ и подкрепа на пострадали от насилие хора (предимно жени), сподели, че във Фондацията са били шокирани от обществения дебат за Истанбулската конвенция. Организацията дълго време е работила за ратифицирането на документа и опасенията им са били не толкова, че той ще бъде отхвърлен, колкото че ще бъде приет формално, без да повлияe положително върху предотвратяването на насилието и оказването на подкрепа за пострадалите от него. Юлия Андонова определи публичната дискусия за Истанбулската конвенция като игра със страховете на хората, всяване на неверни твърдения, изопачаване на факти... Според нея неправителственият сектор е бил, от една страна, принуден да защитава документ, който държавата е поела ангажимента да ратифицира, и от друга, да защитава собствената си дейност. Акцент в изказването беше осъзната необходимост обществото да бъде по-добре запознато с работата на Фондация „П.У.Л.С“ (а и на други организации), за да стане ясно колко е важна ролята им за подкрепата на жени, пострадали от насилие; всъщност държавната издръжка за кризисните центрове, в които жертвите на насилие могат да потърсят закрила, е недостатъчна, поради което те се нуждаят от подкрепата на неправителствени организации.

Рада Еленкова, програмен директор в Българския фонд за жените (БФЖ), потвърди, че дебатът за Истанбулската конвенция е довел до отдръпване на правителството, оставяйки по този начин неправителствените организации „на първа линия в борбата с консервативни нагласи и крайнодесни групи“. Като „исторически пропуск“ определи Рада Еленкова нератифицирането на Конвенцията, което е можело да доведе до подобряване не само на положението на жените, но и на целия дискурс за права на жените и човешки права. След пароксичните обществени обсъждания БФЖ и отделни негови членове са станали обект на нападки. Рада Еленкова определи това като „шамар в лицето на гражданския сектор“, последиците от който са свиването на този сектор и ограничаване свободата на словото. Наблюдава също влошаване на диалога и сътрудничеството с институциите след 2018 г., като обаче изразява надежда, че избраното през декември 2021 г. правителство на Кирил Петков може да възобнови взаимодействието на държавата с неправителствения сектор.

Изпълнителният директор на Фондация „Билитис“, която модераторът Владислав Петков определи като „стожер на ЛГБТ движението в България“, Лили Драгоева наблегна върху подменянето на дебата за ИК с „истерия около джендърите“, довело до демонизиране на ЛГБТ общността и особено на транс хората, за които след решението на Конституционния съд се е оказало още по-трудно от преди да сменят пола в личните си документи по съдебен път. За ЛГБТ организациите е станало невъзможно да работят с училища и ученици, тъй като в това се съзира риск „да развратят децата“. След 2018 г. в обществото остават неверните представи за „джендъра“, преповтаряни публично, включително от членове на парламентарно представена партия. Лили Драгоева завърши изказването си с констатацията, че ще бъде необходима допълнителна работа за преодоляване на насадените по време на дебата за ИК негативни представи за хората от ЛГБТ общността.

Маргарита Спасова, експерт „застъпничество“ в пловдивската Фондация „Екатерина Каравелова“ и автор на доклада „Участие на жените в политиката“, изтъкна колко е важно работата на организациите да се основава на проучвания и данни от теренни изследвания. Тя посочи едно позитивно следствие от обсъжданията през 2018 г., а именно активизирането на сектора, но и една негативна тенденция към намаляване участието на жени в политиката (в 47то Народно събрание броят на жените народни представители е 54). Според Маргарита Спасова обществото не осъзнава напълно проблема с липсата на равнопоставеност в България, което налага работа за повишаване чувствителността на гражданите в това отношение.

Мария Атанасова, носител на наградата „Млад европеец на годината“ за 2020 г., активист в сферата на ромското включване и младежките дейности, открои наблюдаваното от нея пренасочване на омразата от едни групи в обществото към други. Това произвежда ефект на солидарност и води до осъзнаването, че различните потиснати групи имат общи цели, за които могат да работят заедно. Запитана от модератора дали смята, че ромските жени са забравени, Мария Атанасова отговори, че те поначало никога не са били във фокуса на вниманието. Проблемът за интеграцията и неравенството на ромите според нея е останал извън обществения и политическия дискурс, въпреки че не е бил решен. Първите стъпки от страна на неправителствените организации за припознаване важността на ромските жени са налице, но са все още недостатъчни.

Доротея Стефанова от Хоризонталния автономен колектив „Феминистки мобилизации“ разказа за създаването на организацията с цел да води борбата за равноправие и на улицата, да оформи общност от не толкова професионализирани, но овластени хора, които да изграждат феминистко пространство и да отвоюват публични пространства както за всички жени (работещи, роми, полагащи грижовен труд и т. н.), така и за всички куиър хора. Тя обърна внимание и на важността на медийната репрезентация на феминистките мобилизации, както и на отразяването на насилието над жени. Доротея посочи и нещо ново, а именно солидарността с ЛГБТ движението след атакуването на общностното пространство Rainbow Hub през 2021 г.

Дарина Коконова, също част от колектива, допълни, че съществува положителен аспект в последиците от дебата за ИК: той е успял да ядоса много хора и да ги мотивира да заемат позиция, като се включват в протестни действия, като шествието на 8 март и протеста срещу насилието над жени под надслов „Нито една повече“ на 25 ноември 2021 г. Според „Феминистки мобилизации“ движението трябва да настоява за признаване на заслугите му и да се гордее с резултатите от работата си, когато ги има, без да позволява например на правителството да не отдава дължимото на гражданския сектор за положените от него усилия.

Дискусията между участниците се разгърна около две основни теми. Първата беше какви са положителните аспекти на променената ситуация, както и какви възможности за постигане на положителен ефект имат организациите; втората беше фокусиран около трудностите, които следва да бъдат преодолени.

Юлия Андонова остана резервирана в оптимизма си въпреки новото правителство, тъй като въпросът за човешките права и правата на ЛГБТ общността остават „деликатни“ теми и българското общество е поляризирано по тях. Освен това тези въпроси много лесно се използват за постигане на политически цели от определени субекти. Основният очертаващ се източник на оптимизъм се оказа възможността за съвместна работа между различните организации и подкрепата, която си оказват една на друга.

Рада Еленкова от БФЖ също изрази известен скептицизъм по отношение на новата политическа среда. Тя посочи липсата на жени като ролеви модели в политиката, като застъпнички за правата на жените и ЛГБТ общността; това е сигнал, че тези проблеми остават неразпознати от лицата на водещи политически позиции. Рада Еленкова отбеляза и необходимостта да бъде чуван гласът на всички маргинализирани групи, а не само на тези от големите градове.

И Маргарита Спасова изрази резервиран оптимизъм и посочи като притеснителен пример решението на Комисията за взаимодействие с гражданското общество да не включи направление „Равнопоставеност и права на жените“, въпреки че такова е имало в предишни народни събрания. Според Маргарита Спасова това показва, че правата на жените и проблемите с равнопоставеността не са приоритет.

Лили Драгоева бе по-оптимистично настроена, тъй като в управляващата в момента коалиция липсват представителите на крайни националистически и десни формации, които използват език на омразата и насаждат разделение, атакувайки ЛГБТ общността, ромите, бежанците… Добър сигнал е и солидарността, проявена след нападението на Rainbow Hub, както и безпрецедентната политическа подкрепа за общността по този повод.

Мария Атанасова показа оптимистично отношение към бъдещето и надежда, че ще бъде възможен плодотворен диалог с управляващите, както и създаването на връзки между различни групи от гражданския сектор.

Друг въпрос, поставен от модератора В. Петков, беше каква е ролята на гражданския сектор и активистите, какво планира всеки от тях в бъдещата си работа.

Юлия Андонова отбеляза, че е необходимо да се обърне повече внимание на ЛГБТ хората, които са обект на насилие от страна на партньорите си, за да знаят, че организациите са готови да окажат подкрепа и на тях, както на всички останали. Тя подчерта и необходимостта от психологическа и емоционална подкрепа за работещите в сектора, които също страдат от атаките вследствие на влошената публична атмосфера.

Рада Еленкова потвърди ангажимента на БФЖ да оказва финансова подкрепа и да изгражда капацитет за истинско гражданско общество, което да бъде коректив на властта и да бъде ценено за това. Обществото като цяло трябва да развие чувствителност за важността на равенството между половете, за което е необходимо и мъжете да се включат активно в диалога и борбата за равноправие. Тук Юлия Андонова добави, че през миналата година един от най-големите мотоклубове в България, както и няколко по-малки, са се обявили против насилието над жени и домашното насилие, което е важна стъпка в положителна посока.

За Фондация „Екатерина Каравелова“, представена от Маргарита Спасова, приоритет остава активната политическа работа и участието във взимането на решения; стремеж на фондацията е включването на жените от цялата страна, като със своя формат „Тя във ...“ се опитват да дават глас на жени, чийто глас обичайно не се чува в публичното пространство. Вторият приоритет, очертан от Маргарита Спасова, е продължаването на изследванията за нуждите и проблемите на жените в България при прилагане на интерсекционален подход.

Лили Драгоева акцентира върху необходимостта темата за ЛГБТ хората да бъде нормализирана. За „Билитис“ е важно партньорството между различни организации не само от България, но и от чужбина, което ще продължи да бъде важна част от работата на Фондацията. Друга предстояща дейност е възстановяването на Rainbow Hub на ново място, както и организирането на 15ти София прайд.

Катерина Клинкова от „Феминистки мобилизации“ се отнесе с отчетлив скептицизъм към настоящата ситуация в страната и въведе разграничението между различните видове феминизъм – либерален, grassroots, социалистически, интерсекционален и др. За „Феминистки мобилизации“ полето на феминизма в България е доминирано от либерално ориентирани групи и организации с неговите недостатъци – например пренасяне на западни модели и в по-малка степен отчитане на българското наследство в борбата за правата на жените от социалистическия период. Акцентът в нейното изказване беше, че феминизмът трябва да има отношение и към езика на омразата, и към всекидневния сексизъм, и към полицейското насилие, образованието, социалния статус на жените, достъпа до детски градини и ясли, работнически права и изобщо един широк спектър от проблеми, които са свързани с положението на жените и на други маргинализирани групи. Като недостатък на либералния феминизъм тя посочи и отказа да се употребява понятието „фашизъм“, за да се назове с истинското му име съществуващ проблем в България, който става особено видим при ежегодното провеждане на Луковмарш в София например.

След изказванията на участниците дискусията беше отворена за всички присъстващи.

Калина Дренска от феминисткия колектив „ЛевФем“ отбеляза необходимостта феминизмът да се мисли не само в рамките на човешките права и насилието над жени, но и по отношение на трудовите права, икономическото насилие, институционалния расизъм, институционалното насилие; необходимо е да се мисли за мястото на жената в обществото, как ще се промени ситуацията вследствие на климатичните кризи и др. Калина Дренска изрази известно съмнение, че непознаването на дейността на неправителствените организации от обществото е проблем, тъй като организациите, които са били особено активни в борбата срещу приемането на Истанбулската конвенция, също не са били особено известни, но това не им е попречило да постигнат целите си. Затова е необходимо феминистките организации да намерят начин да навигират и променят дискурсивното поле в своя полза.

Мила Минева реагира на критиката на Катерина Клинкова като сподели, че вижда притеснителен симптом в припознаването на либералните организации като „враг“ поради техния либерализъм и попита дали не е смущаващо феминистки организации да споделят общ противник (а именно либералните организации) с крайнодесни националистически и консервативни организации. Акцентът в изказването ѝ беше във важността различните феминистки организации да работят заедно, пред което вътрешните разделения могат да се окажат пречка.

Галина Лачева репликира Мила Минева, като посочи, че е несправедливо да се отъждествяват радикално отричащите всякакви форми на дискриминация и радикално отричащите човешки и културни права. Тя посочи също така, че е необходима устойчива солидарност, а не конкуренция, споделяне на ресурси и пространства при работата по общи каузи като дестигматизиране на понятието „джендър“ и джендър равнопоставеността. Галина Лачева подчерта важността на създаването на връзки както в рамките на страната, така и в чужбина и очерта една друга посока на работа, а именно мъжете да приемат ролята и на разобличители на насилието от страна на други мъже.

Стойо Тетевенски се обърна към Мила Минева, като посочи, че няма основание доброжелателната критика на Катерина да става повод за говорене за „общ враг“ и за привиждане на нещо общо с крайно десни, консервативни и националистически организации. Стойо Тетевенски наблегна на легитимността на отправяните към определените като либерални организации критики, когато изтъкват пропуски в дейността им, за да могат да бъдат запълнени. Той подчерта важността на демократизирането на женското движение и посочи като ключова дейността на „Феминистки мобилизации“ в това отношение. Той отправи критика към ЛГБТ организациите в България, в които липсва подобен демократичен принцип и даде примери как те пренебрегват критиките, отправяни от страна на леви колективи към някои аспекти по провеждането на София прайд, като връзките на организаторите с някои представители на мултинационални компании, които експлоатират труда на жени в България. Все пак беше подчертано, че съдействието между организациите продължава, но е важно да съществува пространство за критика вътре в движението.

Дарина Коконова също се включи с коментар към изказване на Мила Минева, като допълни, че желанието на колектива е да се осъзнае, че либералният феминизъм също е идеологически повлиян и не бива да се приема като неутрален или подразбиращ се. Би следвало да има възможност и за борба срещу системите, които създават неравенства – патриархатът, фашизма, капитализма.

Последното изказване беше на Доротея Стефанова, която подчерта необходимостта от отваряне на пространство за взаимна критика в движението, обединено от общата си борба срещу фашизма дори когато са налице различни и понякога несъвместими стратегии за справяне с проблемите и на жените, и на всички други маргинализирани групи.

В заключителните минути модераторът Владислав Петков обобщи дискусията като очертала както някои напрежения в движението, така и множество примери за съвместна работа между различните групи. Въпреки влошаването на социалните контексти след 2018 г., очертано от всички участници, работата за правата на жените продължава и феминисткото движение в България ще продължи да се бори за равнопоставеността на различни групи от обществото. Кръглата маса завърши с призив за участие в протеста срещу Луковмарш в София на 12 февруари и в шествието по случай Международния ден на жената – 8 март.