Резюме: В статията са разгледани стереотипните полови роли, представени в популярния детски сериал „Прасенцето Пепа“. Акцент е поставен върху възможните дефиниции на самите „полови роли“, както и какво би означавало това за мъжете и жените. Текстът търси отговор на въпроса доколко героите от сериала отговарят на бинарното патриархално семейство като модел и роли и има ли утвърдени модели, различни от хетеронормативния. Разглеждайки един-единствен продукт от детската популярна култура, но за сметка на това широкодостъпен у нас и по света, статията се впуска в анализ на основните герои и техните социални роли.

Ключови думи: популярна култура, пол, стереотипи, деца, патриархално семейство, прасенцето Пепа

How the Genderless Becomes Gendered? Gender Stereotypes in the Popular Children’s TV Show Peppa Pig

Eleonora Staykova–Misheva

Abstract: The current article explores stereotypical gender roles represented in the children’s TV show “Peppa Pig”. It accentuates the possible definitions of “gender roles”, in addition to exploring what that might mean for men and women. The paper looks for answers whether the characters from the TV show represent the binary patriarchal family model and if there are models different from the heteronormative one. By focusing on only one product of the children’s pop culture – but with distinctive worldwide popularity – the paper analyses the main characters and their social roles.

Keywords: pop culture, gender, stereotypes, children, patriarchal family, Peppa Pig

 

Увод

Настоящият текст разглежда особеностите на половата идентичност и половите репрезентации в популярната култура, насочена към деца на възраст между 2 и 5 години. По-конкретно обект на изследване представлява един изключително харесван и широкоразпространен анимиран сериен филм, разглеждайки и анализирайки главните герои: сериалът „Прасенцето Пепа“. Основните въпроси, на които текстът ще търси отговори, са в две направления: от една страна как е представен полът като характеристика на героите в цитираните филми? Дали посредством стереотипните социални роли, типични за мъжкото и женското, може всъщност да се говори за социално конструиран пол в контекста на детската популярна култура или героите са представени по значително по-опростен начин, без да са утежнени от социални роли и полови очаквания? И от друга страна, ако пък се окаже, че детските филми, насочени към най-малките като аудитория, представят именно опростената, бинарна представа за пола, то как това послание е предадено, без да се навлиза в сложни наративи за биологическа или социокултурна предопределеност на пола? Търсейки отговори на тези въпроси няма как да не се спомене и възможността да бъдат допускани множество интерпретации (Бътлър, 2003: 22) на пола: дали това, което се възприема за мъжко и мъжествено, е свързано с героите на момчета и мъже в сериала и доколко жената и женственото са характеристики на момичетата и женските персонажи. Тук ще се вземе предвид и целевата аудитория на детския филм – в „Прасенцето Пепа“ главна героиня е Пепа, 4 годишно момиченце, като действието се фокусира основно върху нейните преживявания в семейството и в училище.

Анализирайки героите в детските филми, начинът по който изглеждат и говорят, любимите им занимания/професии и черти от характера, се надявам да намеря отговор на това как едни традиционно безполови герои (като семейство прасета, овце или пък кучета) стават полово украсени, а и доколко тази окраска е в контекста на типичното за едно патриархално общество бинарно полово разделение. Това, което се очаква в такъв случай, са стереотипните проявления на мъжкото и женското в популярната култура: момчетата са дейни, активни, дори агресивни (но с цел постигане на нещо добро), имат повече реплики и автономност. Момичетата пък са статични, емпатични, добронамерени, умеят да разрешават конфликти по сравнително неагресивен начин, имат по-малко реплики и като цяло екранно време и не са в постоянно движение като мъжките персонажи. Тези черти на телевизионните герои се наблюдават в редица продукти от популярната култура, следвайки „формулата“, разкрита от Бъргър– „момчетата действат, а момичетата се появяват“ (Berger, 1972).

Критериите, по които се спрях именно на сериала „Прасенцето Пепа“ се базират най-вече на достъпност и популярност. Сериалът може да се гледа по разнообразни стрийминг платформи, достъпни у нас (на някои места и озвучен на български) или като част от канала Nick Jr, също озвучен на български език. Освен като детски филм, децата могат да се запознаят с героите и посредством детски книжки[1] – образователни и дори помагала за предучилищни групи; също са достъпни и играчки, пъзели, стикери, разнообразни детски стоки. Ликовете на прасенцето Пепа и нейното семейство често присъстват върху детски дрехи, бельо, чорапи, чаршафи и одеяла, раници, чаши, кутии за обяд и т. н.[2]

Полът като социален конструкт

Полът е важна част от живота в обществото, включително и в традиционните такива. От векове съществуват най-различни начини, по които бременната може да „гадае“ какъв пол ще бъде бебето, което чака. Днес, към средата на бременността, може би почти няма акушер-гинеколог, който да не съобщава пола на бебето, което вижда на ехографския монитор. Или поне да попита родителите дали искат да го узнаят. Всичко това идва с различни поверия от това каква е любимата храна на бременната, какъв е коремът като форма, през “правила” какъв цвят дрешки трябва да се купуват/подаряват за бебето, а после като поотрасне и излезе от бебешката фаза – същото важи и за играчките, книжките, спортните занимания... Определено забавна част от популярната култура в този аспект са и т. нар. gender reveal партита,[3] където родителите използват всеки стереотип, познат на популярната култура, за да покажат на роднини и близки недвусмислено дали очакват момче или момиче. Розови или сини торти, балони, конфети; арка с еднорози или багери, розова или синя гривна за майка и бебе в болницата – децата са въведени в една бинарна и ясно разделена полово стереотипна култура от най-ранна възможна възраст, често преди да са поели първия си дъх извън майчината утроба.

Всички тези ритуали и „правила“ обаче доколко се отнасят до физическата, чисто биологична категория за пол? Разбира се, розовите еднорози и строителните машини имат малко общо с нея и са по-скоро социокултурен продукт. В общество, в което има ясно дефинирани мъжки и женски роли, следователно може да очакваме и определени характеристики, качества и дори професии да са считани за типично мъжки или женски.

С други думи:

“половите роли са поредица от поведенчески и социални норми, чрез които всеки разбира какво е подходящо или не за мъжете и жените в социална или лична взаимовръзка. Тези роли могат да варират в зависимост от влиянието на социални, културни и психологически фактори. Поради тази причина половите роли никога не са универсални. Важно е да разберем, че условията на средата и социализацията между половете и културите също могат да влияят на това как е редно да се държим. От мъжете най-общо се очаква да са мъжествени, уверени и конкурентноспособни докато от жените – да бъдат пасивни, чувствителни и подкрепящи. Културата на всеки човек обхваща различни поведенчески очаквания (Arnold et al., 2015: 3)

Именно това възприятие за качества, които се очаква един мъж или жена да притежават, ще се има предвид като стереотипни полови роли в контекста на настоящата работа. Вземайки предвид това, бих могла да изведа следните бинарните характеристики за двата пола:

Мъже    Жени   

агресивни

уверени

състезателни

рационални   

активни     

спокойни

меки

подкрепящи 

емоционални

статични

 

 

 

 

 

 

Дали обаче това са универсални характеристики? Т. е. може ли да се открият и в популярната култура, особено тази, насочена към най-малката детска аудитория?

Полова идентичност и социализация

Без съмнение, един от основните начини, по които децата разбират що е това пол и започват да осъзнават собствената си полова принадлежност, е посредством семейната среда. Не само какво родителят говори или обяснява за пола като понятие, а и какъв пример детето вижда пред себе си. Дали то е член на хетеронормативно семейство, с двама родители, сключили брак? Или пък живее в семейство с един самотен родител, а защо не и двама еднополови родители? Как са разпределени домашните задачи между родителите? Какви хобита практикуват те в свободното си време? Носи ли татко рокли и поправя ли мама автомобили или е по-скоро обратното?

Така, от една страна, семейството е сред основните социализиращи фактори за развиващия се детски мозък – и нуклеарното, и семейството в по-широк смисъл. На следващо място, роля във формирането на възприятията за света, в това число и пола, заема социалната среда – ясла, детска градина, училище, лагери, приятелски кръг и др. Как говорят учителите, другите родители и връстниците на детето за различните полове? Правят ли забележка на момчето, което носи розова тениска с пайети на училище, или на момичето, чиято любима играчка е фадромата? Може да отбележим и трети аспект, допринасящ за формирането на разбирането за пол от най-ранна възраст, а именно културният фактор. Тук имам предвид най-вече културните продукти, които консумира малкото дете – какви книжки с картинки разглежда, какви филмчета гледа (ако му се разрешава екранно време), до какви играчки има достъп и не на последно място – какъв тип дрехи преобладават в гардеробчето му. Медиите предоставят „подходящи“ модели за мъжко и женско поведение, което на свой ред дооформя детското възприятие за това какво е да си мъж/жена в обществото (Arnold et al., 2015: 4). Така, комбинирайки примера от семейството, средата и консумираните продукти от медиите и популярната култура, децата интернализират разбирането за това как е редно да се държат те самите, а и техните връстници, според това дали са момчета или момичета. Медиите и продуктите на популярната култура не съществуват сами по себе си. Те си взаимодействат с другите важни социализиращи фактори каквито са семейството, връстниците, училището или дори религиозните институции (Comstock and Scharrer, 2007: 241). Всеки от тези социализатори се грижи за това да снабди децата с такава информация, каквато се счита за „правилна“, т. е. до аудиторията стигат социокултурни ценности, които се смятат за „успешни“ в обществото, ако човек се придържа към преобладаващите норми (пак там: 287) .

В тази връзка теорията на Джордж Гербнер за култивацията заема централно място. Според нея посланията, до които имаме достъп посредством консумираните медийни и културни продукти, повлияват на начина, по който човек гледа на света, респективно влияейки и на неговото отношение, поведение и ценностна система (пак там: 253).[4]

В този ред на мисли, достъпът до популярна култура сред деца на възраст, в която още се учат за това как е устроен светът и попиват безкритично огромна част от посланията, които стигат до тях, без съмнение оформя немалка част от тяхната полова идентичност. С това идват възприятията за техния собствен пол и какво се очаква от тях, както и редица „правила“ за това как е редно да се държат връстниците им според половата им идентичност. Не на последно място тук идва и умението децата да определят пола на свои връстници, а впоследствие и на заобикалящите ги възрастни. Следователно, ако медиите, които ги заобикалят, почиват на полови стереотипи и предразсъдъци, то това неминуемо ще доведе до полови предразсъдъци и сред самите деца. Според изследване на Шау и Скот (Schau and Scott, 1984) половите предразсъдъци имат негативен ефект върху децата, показвайки че сексистките материали, до които имат достъп, затвърждават още повече половите предразсъдъци (Hamilton et al., 2006: 764). Това впоследствие би могло да има влияние върху интересите на децата, отношението им към другите, както и върху това какви цели (професионални и в личен план) си поставят. Предвид факта, че в повечето книжки, филми и въобще медии преобладаващите персонажи са от мъжки пол, докато момичешките имат по-малко сцени, по-малко говорят и като цяло по-малка популярност сред детските герои, това в крайна сметка би могло да доведе до ниска самооценка сред момичетата и неравностойно по-висока такава сред момчетата (пак там: 758). Чрез тази широка достъпност сред детските аудитории на филми, книги и сериали, утвърждаващи половите стереотипи и предразсъдъци, неминуемо се увековечава един хетеронормативен, патриархален модел на семейството и в по-общ план – на обществото.

В една такава общност няма място за хора с различна сексуална ориентация или определящи се с пол, различен от рождения, за семейства с един родител или семейства с две майки/двама татковци; няма място за чувствителни момчета и борбени момичета, за жени-трактористки или мъже-гримьори; за майки-кариеристки и бащи, съдени по същия стандарт, по който обществото съди майките. Или поне така изглежда за мнозинството деца на възраст между 2 и 5 години, които имат достъп до подобни медийни продукти и информация.

Ето защо и темата за детските филми и популярна култура като цяло, таргетираща сред своите аудитории най-възприемчивите си и чувствителни зрители на 2–5 годишна възраст, носи своето обществено значение и принос. Разглеждайки едни от най-известните и харесвани детски сериали, може да бъде проследено доколко сериалите спазват половите стереотипи, споменати по-горе , както и механизмите, по които това се случва.

„Прасенцето Пепа“ и социалният конструкт на пола там

На пръв поглед изглежда, че не е лесна задача даден филм или книга да носи имплицитна информация за пола като социален конструкт и за отношенията между половете като цяло. Това е така, защото в „Прасенцето Пепа“ героите са антропоморфизирани животни. Всички действащи лица принадлежат към различни животински видове – бозайници. Главните герои, около които се развива действието, са семейство прасета, най-добрата приятелка на Пепа е овчица; в класа ѝ има понита, зайчета, лисици, кучета и т. н.

„Прасенцето Пепа“ е серийно анимационно филмче с около двайсетминутни епизоди, разделени на няколко глави, които не са смислово свързани. Фокусът на историята е Пепа – прасенце–момиче на 4 години, нейните ежедневни преживявания и случки, както и новите уроци, които научава посредством общуването си с важните възрастни в нейния живот, училището и приятелите ѝ на същата възраст. Семейството на Пепа се състои от Татко Праско и Мама Праси,[5] както и по-малкото ѝ братче Джордж, който е на около годинка и половина, предвид факта че ходи, но още има сравнително ограничен речник и като цяло начин на вербално изразяване. Естетиката на самата анимация е малко по-различна от масовата такава, значително по-опростена – сякаш дете е нарисувало героите. Може би заради това и много деца са фенове на Пепа, успяват да се идентифицират с нея и да я разберат. Накъсаността на фабулата вътре в самите епизоди също подпомага разбирането, тъй като за най-малките би било трудно да проследят и осмислят няколко свързани събития в период от около двайсет минути.

Какво обаче прави впечатление за начина, по който изглеждат героите, освен специфичния начин на рисуване и факта, че всички са животни? Макар в центъра на действието да е момиче, което вече прави „Прасенцето Пепа“ иновативно детско сериалче, защото се фокусира върху женското преживяване основно, филмът си служи точно с тези полови стереотипи и предразсъдъци, които бяха споменати по-горе, за да предаде недвусмислено съобщението от какъв пол са персонажите на екрана.

Всички майки и баби носят рокли и имат грим около очите, докато дядовците и татковците са с ризи и панталони и имат някакво окосмяване по лицето – може да е съвсем лек мустак или брада като на дядо Коледа, но този белег за мъжественост присъства сред възрастните мъжки персонажи във филма без изключение. Гласовете, които озвучават героите, също са непогрешимо мъжки или женски. Дори детето да е прекалено малко да различи визуално героите – тъй като те са изрисувани в доста сходна естетика и когато са от един животински вид, това може да е трудно – би могло да се ориентира единствено по гласа кой персонаж е Мама Праси и кой – Татко Праско.

Ил. 1. На снимката отляво надясно: Татко Праси, Пепа, Джордж, Мама Праси. Източник: https://fictionhorizon.com/peppa-pig-characters-names-height-age-birthday/ (последно посетено на 15.11.2022 г.)

A ето и как чисто визуално можем да различим мъжките от женските персонажи в семейството от прасенца – майката и дъщерята са облечени с рокли, таткото и сина – не; Татко Праско има брада и очила, а Мама Праси – очна линия и дълги мигли. Разглеждайки в дълбочина героите виждаме че Татко Праско работи в офис и цял ден отсъства от дома. Мама Праси отговаря за пазаруването, приготвянето на вечерята, отглеждането на децата. Има епизоди, в които тя работи, но го върши от дома и често желанието ѝ за работа е осуетено от някаква беля, в която Пепа и брат ѝ се забъркват. Пепа е известна с това, че обича да скача в кални локви – не много стереотипно момичешко поведение, но същевременно обича да играе на принцеса или да се преструва, че е балерина. По-малкият ѝ брат Джордж, от друга страна, обожава динозаври – това е и единствената дума, която успява да изрече. Обича също да скача в кални локви, но не харесва момичешки неща като цветя, балет или игра на принцове и принцеси. В не един епизод възниква конфликт между Пепа и по-малкия ѝ брат, защото тя иска да играе по-тихо и подредено на замък или пък на болница, докато Джордж предпочита да играе на джунгла или топка, разваляйки нейната подредба. В първия момент персонажът Пепа грабва с това колко е разчупена и за миг зрителят може да си помисли, че това е детски сериал, който бяга от патриархалния семеен модел. Виждаме едно жизнено, любопитно момиче, което задава въпроси, не се страхува да участва в разнообразни игри, скача в кални локви и като цяло е изключително дейна и активна. Тук и тя, също като типичните мъжки персонажи, които сме свикнали да гледаме, действа. Не е статична, пасивна или представена като прекалено емоционална. Напротив, тя изпитва разнообразни емоции, които не биха могли да се определят като присъщи за един или друг пол, а по-скоро имат за цел да покажат на зрителя (дори и най-малкия) различна палитра от човешки емоции и да дадат идеи как те биха могли да бъдат овладени. При по-задълбочен поглед обаче в семейната среда на Пепа, както и в тази на нейните връстници, става ясно, че подобна интерпретация е един необоснован ентусиазъм.

За бинарната семейна среда в сериала

Действително, сравнявайки „Прасенцето Пепа“ с Дисни класики от средата на миналия век, като „Пепеляшка“ или „Снежанка“, героинята на Пепа е активно действащо лице, което случва събитията около себе си. Определено не е безгласна и пасивна жертва, която чака нейният принц или който и да било друг мъжки персонаж да я спаси или да ѝ помогне с нейните трудности.

При все това, тази разчупеност и освободеност от половите стереотипи се оказва привидна, защото родителите на Пепа представляват нуклеарното хетеронормативно семейство до най-малки детайли. Присъства образът на работещия татко, който се затруднява и с най-елементарните домашни задължения и се налага съпругата му да го „спасява“. От друга страна, майката е основно отговорна за отглеждането на децата, за воденето и вземането им от различни дейности, класове и рождени дни. Често се налага да съвместява домашни и работни задължения едновременно в рамките на дома, като неведнъж домашните такива заемат превес. Макар братчето на Пепа да има немалко сцени, в които плаче и се разстройва от различни детски казуси,[6] той също е стереотипното момче. Харесва камиони, коли и динозаври, а също и да дразни по-голямата си сестра. Обръщайки поглед към връстниците на Пепа, виждаме, че това е общовалидно и за тях. Сузи Овчица – най-добрата приятелка на Пепа, често е неин партньор в игрите. Има немалко сцени, в които двете играят на гоненица, карат велосипед или тротинетки или усвояват някакво ново умение. Но сред любимите им игри са въображаемите такива на замък и принцеси, болница, магазин и други подобни.

Отново сравнявайки „Прасенцето Пепа“ с някои детски класики от миналия век (най-вече тези на Дисни, бидейки сред най-популярните за времето си), трябва да се каже, че женските герои там имат повече свобода и автономност. Мама Праси, както и другите майки, често виждаме зад волана – дори когато цялото семейство отива някъде, т. е. бащата не е шофьор по подразбиране, само защото е мъж.

Ил. 2. На снимката: Мама Праси шофира, Татко Праско е до нея, а отзад се возят децата. Източник: https://peppafanon.fandom.com/wiki/Sow_Castle (последно посетено на 15.11.2022 г.).

При все това, мъжките и женските персонажи са натоварени с немалка част от примерните бинарни характеристики, изредени по-горе. Мама Праси – както всъщност и останалите майки – има мек и неконфликтен подход към децата и другите членове от семейството. От друга страна, няма да ги видим да практикуват индивидуален или групов спорт – тази територия е запазена за „татковците“: има епизоди, в които играят футбол или бягат маратон. Дори Татко Праско да е комично уморен и зачервен след сравнително кратко бягане, сериалът дава да се разбере, че физическото усилие и упорство е дейност, подходяща само за мъже.

Необвързаната жена срещу семейната жена

Има една особено колоритна героиня – Госпожица Зайче, която няма собствено семейство или партньор и работи на няколко места едновременно. Виждаме я като касиерка в супермаркета или зоопарка, медицинска сестра, шофьор на училищния автобус, дори пожарникар.

Ил. 3. На снимката: Госпожица Зайче в униформа приема обаждане за възникнал пожар. Източник: https://www.denofgeek.com/tv/the-perplexing-mysteries-of-peppa-pig/ (последно посетено на 15.11.2022 г.).

В почти всеки епизод на „Прасенцето Пепа“ Госпожица Зайче върши различна работа, за която е нужно допълнителна квалификация или образование. В света на Пепа, Госпожица Зайче е сестра на Мама Зайче – майка на четири деца, която ги отглежда у дома, докато съпругът ѝ Татко Зайче ходи на работа. Всъщност Госпожица Зайче е единствената героиня, която е толкова ангажирана с работни задължения. Контрастът между нея и останалите, които са и майки, е чувствителен. Най-силно това личи като сравняваме сестра ѝ Мама Зайче, която макар да се грижи основно за четири деца, не се налага да се опитва да съвместява и работни ангажименти към домашните. Госпожица Зайче, от друга страна, съвместява множество задължения, като в сериала остава мистерия как успява да се справи, без да се преуморява или да се налага да бъде на няколко места едновременно. В епизод 37 на сезон 3 – „Почивният ден на Госпожица Зайче“ – тя е със счупен крак и не може да изпълнява всичките си задължения. Цялото градче на Пепа се опитва да се притече на помощ, но останалите жители не успяват да се справят ефективно със задачите, докато Госпожица Зайче я няма. В сезон 4 пък Кралицата трябва да награди Госпожица Зайче за принос към индустрията. Поради множеството си ангажименти обаче тя не може да намери достатъчно време, за да си получи наградата. Ето защо Кралицата обявява Национален празник и почивен ден, за да може Госпожица Зайче да е свободна от всичките си работни ангажименти и да приеме добре заслужената си награда.

При все че тя съвместява много и различни функции, всички с голяма важност за градчето или за децата (или и двете), професиите като лекар, ветеринар, учител, са запълнени. Лекар е Доктор Кафява Мечка (мъжки персонаж), Татко Праско е инженер, учителка е Мадам Газела – която не е майка и няма семейство, а ветеринарен лекар е Госпожица Хамстер, която също не е майка. Професиите, за които се изисква специализирано образование, са запазени или за татковците, или за жените, които не са майки и съответно са „свободни“ да се отдадат на кариерата си. Подобно тълкуване в известна степен поставя под въпрос доколко Госпожица Зайче се чувства щастлива с нуждата да съвместява многото функции на човек от работническата класа, без да може да намери момент почивка и спокойствие. Едно по-негативно тълкуване на нейния персонаж може да ни отведе до извода, че, ако една жена няма семейство и не е с висока степен на образование, я очаква цял живот нискоквалифициран труд, както и работа на няколко места, за да може доходите ѝ да са достатъчни за цената на живота в днешно време. Послание, което едва ли може да се определи като прогресивно-феминистко. В тази светлина особено силно контрастират героини като Мама Праси, Мама Овчица и Мама Зайче, които живеят сравнително удобен и лишен от сътресения живот, грижейки се за семейството, бидейки материално осигурени от работещите си съпрузи.       

Ето как без излишна претенция да бъде образователно предаване, с всеки свой епизод „Прасенцето Пепа“ de facto показва на най-малките сред аудиторията си следните „истини“:

  • семейството се състои от мама и татко, като мама е непогрешимо жена с грим и лесно разпознаваем женски глас, а татко е непогрешимо мъж – работещ, осигуряващ материалното благоденствие на семейството, с брада/мустаци и лесно разпознаваем мъжки глас;
  • за да може човек да е отдаден на работата си, трябва да е или мъж, или да няма собствено семейство;
  • майките отговарят за приготвянето на храната, помагат на децата с домашните и техните занимания; тяхната работа е (в) дома;
  • бащите „отговарят“ за игрите и спорта;
  • момчетата се интересуват най-вече от колички и динозаври, не харесват да играят с кукли или цветя;
  • момичетата имат повече свобода да се отдават на „момчешки“ занимания, в които има физическа активност или цапане, но обичат да се грижат за другите, да играят с кукли и да са принцеси.

Привидната опростеност на персонажите, в частност външният им вид – водейки се от идеята да изглеждат така, сякаш дете ги е нарисувало за по-лесна идентификация, вероятно се оказва подплатена с множество послания, които затвърждават патриархалния ред, който беше споменат в началото на текста. Жените са представени като дълбоко свързани с дома и децата, а мъжете – „навън“ – с материалната грижа за семейството. Героите от различните полове са бинарни, лесно идентифицируеми и затвърждават половите стереотипи и предразсъдъци, които бяха отличени по-горе.

Участието на публиката

При все това, има и лъч светлина в този тунел на полова детерминираност. В един от последните епизоди на „Прасенцето Пепа“ от сезон 7, наречен „Семейства“, в градчето се появява семейство, състоящо се от две майки полярни мечки и тяхното дете. И двете майки са нарисувани в типичната за филма стилистика на женските персонажи – с грим около очите и рокли. Ясно е, че и двете са родители, макар да са от един и същи пол. По думи на самото дете – полярно мече, едната майка ходи на работа, а другата – приготвя спагети. Това се случва за пръв път в историята на „Прасенцето Пепа“.

Уви, този епизод за момента не е излъчен у нас, а е достъпен единствено за родната си аудитория във Великобритания. Оригиналната му дата на излъчване е 6.09.2022 г.

Ил. 4. На снимката: Пени Полярна Мечка обядва с двете си майки. Източник: https://www.today.com/parents/parents/peppa-pig-introduces-sex-couple-rcna46765 (последно посетено на 15.11.2022 г.).

Подобен тип репрезентация на семейството определено е иновация в популярните детски сериали, към които спада и „Прасенцето Пепа“. Особено любопитно в случая е, че именно този сериал е дългогодишно критикуван заради липсата на разнообразие сред семействата на героите и заради многократното затвърждаване на патриархалното семейство. Пени Полярна Мечка и двете ѝ майки се появяват след критики и петиция, стартиращи от 2019 г. насам и целящи в света на Пепа да има място и за по-нетипични семейства, каквито са тези с родители от един и същи пол например. Мотивите на петицията са, че „децата, гледащи „Прасенцето Пепа“, са във възраст, в която лесно се впечатляват, и изключвайки еднополовите семейства, ги учим, че само семейства с един родител или двама родители от различен пол, са нормални. Това означава, че децата с родители от един и същи пол, биха се чувствали отчуждени от Пепа и че другите деца е по-вероятно да ги тормозят поради незнанието си“.[7] Заключвайки, че това е сериал, който не само дава забавление и отдих, но и неминуемо „образова“ децата, петицията е активна и до днес и всеки желаещ може да я подкрепи. Важно уточнение е, че тя е написана на английски език, видимо таргетираща целевата аудитория на сериала в неговата родна страна – Великобритания. Разбира се, всеки по света може да я подпише и подкрепи, но не е ясно доколко тези гласове биха повлияли на излъчването на „Прасенцето Пепа“ в други държави. Епизодът „Семейства“, както бе отбелязано по-горе, не е излъчен в България. В стрийминг платформата HBO Max за деца са достъпни само сезони 3 и 4 на „Прасенцето Пепа“, което прави недостъпни за българската аудитория немалка част от по-новите (и в някакъв смисъл по-прогресивни) епизоди на сериала. Това е поредният случай, в който публиките показват, че техният глас има значение и че имат възможността и силата да повлияят на филмовата индустрия, ако са достатъчно упорити и изискващи.

В заключение, определено е видно, че един от най-обичаните и известни детски персонажи Пепа затвърждава статуквото и хетеронормативния ред. Създателите ѝ обаче показват, че са склонни да се учат и да направят нужните промени, за да може Пепа и уроците, които преподава на децата, да останат актуални за времето си и да включват все повече и повече видове хора и семейства. Мога единствено да се надявам, че Пени Полярна мечка често ще се завръща в света на Пепа, за да нормализира за всички семействата с родители от един и същи пол. Може да е само един герой, който се появява сравнително късно в историята на сериала, но е малка стъпка в правилната посока, а именно – репрезентации в популярната култура на по-малко разпространени и дори маргинализирани семейни ситуации.

Библиография

Бътлър, Джудит. 2003. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. София: ИК „Критика и хуманизъм“.

Arnold, Larisa, Seidl, McKenna, and Deloney, Ariel. 2015. “Hegemony, Gender Stereotypes and Disney: A Content Analysis of Frozen and Snow White”. Concordia Journal of Communication Research, 2 (1) (последно посетено на 15.11.2022 г.)

Berger, John. 1972. Ways of Seeing. London: BBC Enterprises.

Comstock, George and Scharrer, Erica. 2007. Media and the American Child. Amsterdam: Academic Press.

Gerbner, George, Gross, Larry, Morgan, Michael, Signorielli, Nancy and Shanahan, James. 2002 [1994]. “Growing up with Television: Cultivation Process”. In: Bryant, Jennings and Zillmann, Dolf (eds.) Media Effects: Advances in Theory and Research, 2nd ed. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates, 43–67.

Hamilton, Mykol C., Anderson, David, Broaddus, Michelle and Young, Kate. 2006. “Gender Stereotyping and Under-representation of Female Characters in 200 Popular Children’s Picture Books: A Twenty-first Century Update”. Sex Roles, 55: 757–765 (последно посетено на 15.11.2022 г.).

Schau, Candance Garrett, Scott, Kathryn P. 1984. “Review of 21 Cause and Effect Studies”. Psychological Documents, 76: 183–193.

[1] https://www.ozone.bg/product/nauchi-123-s-pepa/ – Научи се да броиш с Пепа (последно посетено на 01.10.2022 г.)

[2] https://zahlapeto.bg/detski-animacionni-geroi/detski-drehi-igrachki-peppa-pig – Разнообразни детски стоки и дрехи с лика на Прасенцето Пепа (последно посетено на 01.10.2022 г.)

[3] gender reveal – разкриване пола на бебето както за родителите, така и за техните близки и приятели. Самите родители не знаят дали очакват момче или момиче, това е известно на техния лекар и организатора на партито. В плик се слага информацията и организаторът организира украса със съответната „тема“ според пола – розово за момиче или синьо за момче. Родителите могат да открият това чрез разрязване на торта (цветните блатове са от вътрешната страна) или сини/розови конфети и т. н.

[4] Теорията за култивацията на Джордж Гербнер е описана подробно в Gerbner et al., 2002 [1994].

[5] Във вселената на Пепа „мама“ и „татко“ се използват като лични имена, а видът животно е фамилията на героя.

[6] Трябва да се изтъкне като плюс на сериала, че няма случай, в който някой от възрастните персонажи или пък децата да прави забележка на Джордж (или който и да било друг), че не бива да плаче, защото е момче.

[7] Цитат от петицията: https://www.thepetitionsite.com/takeaction/520/622/303/ (последно посетено на 14.10.2022 г.).

Биографична справка

Елеонора Стайкова–Мишева е докторант в докторска програма „Медии и популярна култура“ в катедра История и теория на културата, Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преди това е завършила специалност Културология през 2013 г. и Културна антропология през 2016 г. в същия университет. Изследователските ѝ интереси включват популярна култура, изследвания на пола и културни влияния в детската психология.

Email: eleonora.staykova[at]phls.uni-sofia.bg