Резюме: Статията представлява (ре)конструкция на съвременното майчинство през призмата на два от най-популярните блогове, посветени на майките и техните проблеми, в българското интернет пространство. Блоговете мобилизират гласовете на жените, чрез споделяне на личен опит, като създават една своеобразна общност, която често надхвърля границите на виртуалното.

Ключови думи: майчинство, блогове, общности, споделен опит

Contemporary (Re)Presentations of Motherhood in Internet

Elena Petkova–Antonova

Abstract: The article presents a (re)construction of contemporary motherhood through the prism of two of the most popular blogs dedicated to mothers and their problems in the Bulgarian internet space. The blogs mobilise women’s voices by sharing personal experiences, creating a kind of community that often goes beyond the virtual.

Keywords: motherhood, blogs, communities, shared experience

 

Майчинството е един от най-емоционалните и интензивни периоди в живота на жените, както и причина за редица промени. Освен това майчинството и ролята на майката не оставят никого безучастен, сякаш всички сме компетентни, задължени и отговорни да имаме отношение по тези въпроси. В същото време майчинството е много лично преживяване, което няма еднозначно определение.

Майчинството според джендър теорията и феминистките

Според джендър-теорията взаимовръзката между жените и майчинството се използва за определение, категоризиране и оценяване на жените. Традиционно, майчинството се счита за основен елемент от женствеността и жени, които не са майки, културно са определяни като „незавършени“ или „провалени“. Майчинската роля заедно с репродуктивните възможности на жените се използват, за да се подкрепят тезите за съществуването на „женската природа“, както и тезите за рационалното джендърно възпроизводство и подчинение на жените. Както многократно се подчертава от феминистките изследователи, майчинство и бащинството са асиметрични термини и „да бъдеш майка“ не е равнозначно на „да бъдеш баща“ (O’Brien, 2009).

Феминистките също не представят майчинството еднозначно: Симон дьо Бовоар го определя като „странен компромис между нарцисизъм, алтруизъм, мечта, искреност, недобросъвестност, всеотдайност, цинизъм“ (дьо Бовоар, 2000 [1949]: 680). Шуламит Файърстоун посочва майчинството като основна причина за подчинението на жените ( Firestone, 1970: 72). Според Нанси Чадъроу майчинството на жените се приема за даденост и е един от малкото универсални и трайни елементи на разделението на труда между половете (Chodorow, 1978: 3). Американската феминистка Ейдриън Рич твърди, че институцията на майчинството трябва да бъде премахната, като осъжда неоспорваната идеализация при отглеждането на деца, която за продължителен период от време се възприема като основна причина за това жените да се чувстват завършени (Rich, 1976). В началото на 80те години на ХХ в. френската философка и феминистка Елизабет Бадентер атакува социалните митове, които ни подвеждат да мислим за майчиния инстинкт като за вътрешноприсъща черта на жените (докато възхвалява свободния избор на майчината любов) (Badinter, 1981).

Съвременното майчинство е и културно противоречие, според Шарън Хейс. Тя твърди, че съвременният културен модел на майчинството се определя от идеологията на интензивното майчинство, според която то е джендърно обусловено и съветва жените да „харчат“ огромно количество време, енергия и пари при отглеждането на децата си в общества, в които по-голямата част от майките работят. Освен това в тези общества, личната печалба е водеща при поведението на възрастните индивиди и една инвестиция като майчинството, такова, каквото масово го познаваме, е културно противоречие (Hays, 1996).

В началото на ХХI в. Бадентер, разсъждавайки върху моделите на съвременното майчинство, стига до извода, че то „все още е голямото неизвестно, за някои може да бъде причина за несравнимо щастие и завършена идентичност. Други се опитват да дадат най-доброто от себе си в стремежа си да съгласуват противоречащи си изисквания, а трети не успяват да се справят и мислят за себе си като за провал, но никога не биха признали“. В съвременното общество, казва още Бaдeнтер, „да признаеш, че не ставаш за майка, би ти донесло малко удовлетворение, но ще те бележи като безразсъдно чудовище“ (Badinter, 2011: 15).

Майчинството в български контекст

Традиционното схващане за майчинството в България се определя от патриархалния ред, според който жената е в подчинена на мъжа роля, икономически зависима, която се грижи за дома и семейството. Етнографската литература дава богата информация за майчинската роля, разглеждана като вътрешноприсъща и едновременно еманация на женствеността. Традиционните ритуали, които съпровождат всекидневието на жените в прехода им като майки, задават дневния ред.

Моделът на майчинството по време на социализма, от своя страна, следва идеологическото триединство на женските роли – „майка, труженичка, общественичка“ – и въпреки стремежа на държавата да поеме част от семейните функции, поставя жените в позиция на „двойно задължени“. Икономическата еманципация на жените по време на социализма не преодолява основната им роля в частната сфера, която се отнася до грижата за дома и семейството, това е „двойното задължение“ на жените. И както отбелязват Сюзън Гал и Гейл Клигман, това създава модела на социалистическата супер–жена, като в същото време инфантилизира мъжете (Gal And Kligman, 2000).

Според съвременната нормативната база в България „жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и социални помощи“ (чл. 47, ал. 2 от Конституцията на Република България). В Кодекса на труда са уредени сроковете на отпуските преди и след раждане, както и трудовата закрила на майките. Кодексът за социално осигуряване урежда финансовата помощ при отглеждане на деца.

Законовата база по отношение на репродуктивните функции на жените в България транспонират законодателството на Европейския съюз относно половата равнопоставеност на пазара на труда. Както отбелязват Мария Генчева и Живка Маринова в своето проучване за развитието и тенденциите в българското законодателство по отношение на статута на майката обаче, българското законодателство продължава да закриля основно репродуктивните функции на жените, без да се мисли целенасочено и структурирано по въпроса за създаването на политика за съвместяване на професионалния и личния живот (Генчева и Маринова, 2004).[1]

Съвременните културните представи за майчинството в България представляват съвкупност от патриархалния традиционен модел на българското семейство, патерналистичната идеология на социализма и егалитарните модели на Западния свят, към които се стремим като общество след 1989 г. В резултат на което в България битуват едновременно и традиционните схващания за жената майка, която се грижи за дома и семейството, организира домакинството, отглежда поколението, съхранява и предава семейните традиции и т. н., и модерните егалитарни родителски модели, според които родителите разделят грижата и отговорностите в отглеждането на децата. Съвременното майчинство е сбор от традиционни схващания, които отмират и се преобразуват с различна скорост, и модерни тенденции, но можем уверено да твърдим, че все още жените са основно заетите с майчинството.

Теоретични аспекти в изследванията на майчинските блогове

Дигиталните технологии предоставят нова среда, в която майчинството може да бъде разказано и договаряно. По този начин онлайн пространството се превръща във важен домейн, в който се артикулират разкази за майчинството. Изследователите разсъждават и теоретизират комплексните идентичности и очакванията, които са свързани с майчинството. Все по-голяма част от новопоявилите се изследователи на дигиталния терен очертават често срещаните начини, по които интернет средата едновременно освобождава и ограничава. В периоди на преход, на географска и социална изолация, трансформации в идентичността и непознати до този момент изисквания (такъв период е майчинството за жените) – дигиталната социална мрежа може да предостави утеха, подкрепа и социален капитал за майките (Drentea and Moren–Cross, 2005; Madge and O’Connor, 2006; Moravec, 2011). В същото време тези онлайн пространства могат да бъдат източник на конфликти, така че разказите за майчинството, идентичностите, опита, понякога се оспорват.

Блоговете се наложиха като онлайн попкултура в началото на XXI в. Блоговете на майките като жанр описват „практикуването“ на майчинството и семейния живот. Споделянето на преживяването онлайн, на майчинството като опит формира една база от наративи за майчинството, които западните изследователи наричат мамасфера (Friedman, 2013). Не съм сигурна, че на български е удачно да използвам този термин, за това използвам словосъчетанията блоговете на майки или майчинските блогове, като си давам сметка за непохватното звучене.

Майчинските блогове обикновено се пишат от първо лице, тонът на текстовете е личен и неформален, предоставят информация за живота с деца или семейния живот – открито и без задръжки. Майките блогърки пишат на много и разнообразни теми, а някои западни изследователи ги определят едновременно като радикални и отговарящи на доминантния дискурс на майчинството. Те предоставят многоизмерен поглед върху майчинството и върху живота в частно–публичната сфера (Peterson, 2015). Блоговете на майките, както твърди Кейт Ортън–Джонсън, отбелязват личното като политическо, но също така „укрепват“ идентичността, свързана с домашната сфера и статута на майката (Orton–Johnson, 2016: 19) .

Блоговете, като дигитални пространства, създават широка публична сфера на репрезентации на майчинството и по-важно – създават пространство, в което доминиращите дискурси на майчинството се поставят под въпрос, предоговарят се и се предефинират. Майките блогърки създават и поддържат пространства, които допринасят за съвременните конструкти на родителството като културна идеология. Идентичностите и практиките на майчинството се (ре)конструират и (въз)произвеждат в специфични социоикономически, културни и технологични контексти. Майчинските блогове не са само видими гласове на блогъри и коментатори. Аудиторията на читателите също взаимодейства и се ангажира с тези репрезентации, като ги използва в своите собствени (ре)конструкции и (въз)производства на майчинството. Тази аудитория се подразбира, но, както отбелязва Ортън–Джонсън, често е невидима. Популярността на някои блогове надхвърля тесните приятелски и роднински кръгове, както и националните граници. По този начин репрезентациите на майчинството се обсъждат и „консумират“ от много по-големи аудитории, които се ангажират във всекидневието си по един или друг начин с тези наративи. Като взема предвид тази особеност на блоговете, Кейт Ортън–Джонсън предлага една класификация на блоговете от гледна точка на читателите-консуматори. Използването на конкретната класификация на Ортън–Джонсън в моето изследване е удачно по две причини: 1. Като изследователка съм в ролята на „читател-консуматор“, а не на „блогър“, т. е. на автор на съдържание; 2. Съдържанието на блоговете е в известна степен унифицирано, т. е. надскача националните културни особености. Могат да се открият множество прилики в темите, конкретни преводи от чужди блогове, позовавания и др.

Според Кейт Ортън–Джонсън първият тип блогове са тези, които описват т. нар. интензивно майчинство. Интензивното майчинство е термин, който се използва за пръв път от американската социоложка Шарън Хейс (Hays, 1996) и описва един културен модел на майчинството, който се фокусира върху добруването на децата и поставянето на техните нужди на първо място. Майките са тези, които основно се грижат за децата си, те са длъжни да осигуряват колкото е възможно повече от своето време, внимание, преданост и ресурси, както и са единствено отговорни за децата и домашната сфера.

Блоговете от този тип често представят една идеалистична картина на майчинството, с която читателите често са наясно и се подиграват на техните автори. Според Ортън–Джонсън потребяването на блогове от подобен тип е авторефлексия за майките читателки. По този начин те (пре)осмислят собствения си опит в родителството, както и управляват личните си разбирания за майчинство и конструираните идеалистични репрезентации, които дават блоговете.

Вторият тип блогове са т. нар. „реалистични“, в които семейният живот е документиран с цялото си разхвърляно ежедневие. Те представляват своеобразни сериали и също така носят прозрението, че публично могат да бъдат споделяни банални, но пък автентични истории и практики от майчинството.

Третият тип блогове са т. нар. „изповеднически“. Те развиват тази представа за автентичност и реалност, която е по-подривната версия на майчинството и която използвайки сарказъм и хумор, „ дружелюбно съди съпротивата“ (Orton–Johnson, 2016: 24) Изповедническите блогове оспорват „мита за добрата майка“, като представляват своеобразен бунт срещу идеалистичните и утопични версии на майчинството, които често присъстват в публичната сфера.

Типологията на Ортън–Джонсън очертава блоговете, посветени на майчинството, като пространство, в което майките могат да обменят информация, да разказват истории, да споделят страхове и в резултат на тези взаимодействия и връзки те могат да открият овластяване и социален капитал, които да преобразуват или променят техния опит и разбирания за майчинството (пак там: 25).

Блоговете създават също така у своите читатели чувство за принадлежност и ангажираност с културни модели, които описват майчинството извън мейнстрийма. Блоговете действат като своеобразна леща, през която идентичностите се валидират, преговарят, преосмислят и отхвърлят. Многообразието на мамасферата осигурява на читателите собствен набор от майчински идентичности. По този начин блоговете служат като междинно звено (мезо-ниво) между макро-конструкциите и репрезентациите на майчинството в популярната култура, политиката, държавните, политическите и социалните институции и микро-нивото на вътрешните персонални връзки и индивидуални избори (пак там: 27). Концептуализирането на мамасферата като мезо-ниво на взаимодействие и опит е важно в контекста на разбирането за Интернет като повсеместна и рутинна част от съвременния живот (пак там).

В настоящото изследване типологията на Ортън–Джонсън служи като отправна точка и ориентир в многообразието от блогове, които заемат място в българското интернет пространство, в което се срещат блогове от всички типове, описани по-горе. Избраните от мен сайтове представляват в известна степен съвкупност от всички типове на Ортън–Джонсън, може би с доминация на последния тип – изповедническия. Хуморът и самоиронията в текстовете са отличителна черта и на двата сайта – обект на проучването, въпреки, че авторите са различни. В същото време се срещат и идеализирани постове, посветени на различни аспекти от майчинството и живота с деца, които изглеждат като реклами на преживяването. От друга страна, реализмът в текстовете е търсен ефект, т. е. авторите се стремят да звучат автентично.

Методология

Блоговете са привлекателни обекти за изследване, когато се интересуваме от събиране на достъпна и разнообразна лична (споделена от първо лице) информация на всекидневна база. В тази връзка блоговете могат да се разглеждат като „документиращи живота“ и допринасят за качествено вникване в многообразието от опит, процеси и практики и как те са разказани и разбрани. Освен това блоговете представляват достъпно публично съдържание, което може да бъде използвано за сравнителни лингвистични, антропологични, етнографски др. анализи и изследователски цели (Hookway and Snee, 2017).

Настоящото изследване представлява онлайн етнография (Sade-Beck, 2004; Robinson and Schulz, 2009; Hine, 2017), а анализът, който използвам, е наративен. Интересувам се от съдържанието на репрезентациите на личния опит, споделен на страниците на блоговете, както и от своеобразната лавина на споделяне, която предизвикват (по Сиксу (Cixous, 1976), предизвикателството към жените да пишат за себе си). Интерпретирайки личния си опит, авторите на блогове създават значения и конструират идентичности (Riessman, 1993). По този начин майчинството, представено през личния опит в интернет, представлява съвременен социален конструкт, който, ако и да не е представителен и общовалиден, е популярен. В конкретното проучване се интересувам от културните идентичности, които се създават на страниците на сайтовете Майко мила и Мама Нинджа, като си давам сметка за ограниченията, които те задават от гледна точка на своите аудитории, а и по отношение на принадлежността на техните създателки, които могат да бъдат причислени към средната класа в България. Изборът на адресат е право на всеки създател на сайт, така че ми се струва излишно да коментирам отсъствието на личния споделен опит на представители на отделни маргинални групи. Въпреки това, и на двата сайта се забелязва чувствителност към актуални социални проблеми – например детското здравеопазване, институционалната грижа за деца, професионалната помощ при раждане и т. н. Настоящото изследване е предварително, в бъдеще планирам разширяване и уплътняване с емпирични данни от интервюта на потребители.

Майчинството в българското интернет пространство

Майчинството присъства в българското интернет пространство вече доста години. Порталът БГ-МАМА[2], който е създаден през 2002 г. от Марина Кузманова, и до сега е може би най-популярният сайт за майчинство, бременност, кърмене и пр. Порталът е организиран по теми във форуми и според информацията в Уикипедия темите в него са над 500 и са много разнообразни.[3] Сайтът все още е активен, т. е. продължава да се поддържа и обновява, но потребителите му не са. Това е следствие от навлизането на Фейсбук и другите социални мрежи, които, естествено, изместиха по-старите мрежи и форми на общуване, каквито са форумите. Порталът БГ-МАМА също така е нарицателно за майките в интернет, използва се като пейоративен или подигравателен израз. Все още могат да се намерят скрийншотове от форумите, които се постват и репостват из интернет-пространството, с цел осмиване на потребителите на портала. БГ-МАМА е и типичната виртуална общност, както отбелязва Валентина Георгиева, с изградени връзки на доверие, емоционална подкрепа и взаимопомощ (Георгиева, 2017).

Oт друга страна, от БГ-МАМА започват повечето популярни сайтове и блогове, посветени на родителство, майчинство и т. н., например под-форумът за помощ при кърмене впоследствие прерасна в мрежа за подкрепа на кърменото. С развитието на социалните мрежи и технологиите се видоизменят и интернет пространствата, свързани с майчинството. Към днешната дата вече има майки блогърки, влогърки, такива, които притежават подкасти, инфлуенсърки и др.

Блоговете Майко мила и Мама Нинджа

Интересът ми към конкретните два блога[4] – обект на изследването тук – разбира се, се появи, когато се подготвях да ставам майка. В опита си да се ориентирам в множеството он- и офлайн съдържание, което се отнася до подготовката, раждането и отглеждането на деца, тези два блога предизвикаха вниманието ми основно заради чувството си за хумор. И двата блога започват като лични проекти на своите създателки, като техни странични занимания. Причините за тяхното създаване според самите авторки са свързани с възможностите за споделяне на свои мисли, без да се притесняват от това. Създателките на Майко мила – Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова са майки, които общо имат 4 деца – едната има три, другата – едно. Мама Нинджа или Мария Пеева е майка на четири деца. И двата блога са стартирали във време, в което децата или поне едно от тях е било около 3- годишно или по-малко, т. е. във време на интензивна грижа за малки деца. Освен личните истории на създателките си, и двата блога споделят и истории от други автори, което ги прави в известен смисъл платформи за споделяне на истории, както и социални мрежи, защото и двата блога успяват да обединят съмишленици и подкрепящи, които участват по един или друг начин в различни общи каузи, проекти и др.

Популярността на двата блога също е от значение В началото блогът на Мама Нинджа се споделяше на сайта на Офнюз, а текстове от Майко мила се препечатват в различни електронни медии. Тук трябва да спомена и факта, че Майко мила има награда „Жена на годината“ в категория Интернет, на списание Грация за 2017 г.

Според типологията на Ортън–Джонсън, цитирана по-горе, двата блога се отнасят най-общо до изповедническия тип. Съдържанието представлява основно споделяне на личен опит. Създателките и на двата сайта бяха основни авторки в началото на създаването им, по-късно се появиха други автори, които бяха поканени да пишат по конкретни теми – например има текстове от лекари, които обясняват и дават съвети по здравни въпроси, текстове на психолози, които засягат адаптация, възпитание, поведение на деца и младежи, професионални текстове за детския сън, храненето и т. н. Друга част от авторите са читатели на сайтовете, които са предизвикани да пишат за собствения си опит в различни ситуации.

Тъй като следя сайтовете почти от самото им създаване, наблюдавах тяхното разрастване и трансформация. И двата блога претърпяха технологични подобрения, свързани с разширяването на платформите им. Те присъстват и като страници във Фейсбук, където основно се коментират постовете в блоговете. Освен това и двата сайта имат паралелни Фейсбук групи с множество потребители, които развиват собствени теми и проблеми и могат да бъдат определени и като фенски общности, и като мрежи за (само)помощ.

Понастоящем Мама Нинджа вече се самоопределя като „сайт за деца животни и оцеляване в голямо семейство“, а Майко мила, освен че е сайт, „роден с една основна цел – да даде на майките облекчение и подкрепа, а заедно с това – и да ги развесели, показвайки им, че много други майки имат същите преживявания и терзания като тях“, е и фондация, чиято основна цел е „да помага на майки на деца с увреждания да работят и да се издържат сами, защото системата в България не позволява на много жени да се върнат към активен начин на живот и ги обрича на физическа, финансова и емоционална изолация“. Мама Нинджа и Майко мила споделят актуална информация, която има отношение към отглеждането на деца в България, също така и двата блога са поле за лични позиции по горещи въпроси – като липсата на места в детските градини, насилието над жени, законодателните промени или липсата на такива в социалната политика най-общо. Трябва да кажа, че авторките нямат претенции на експерти, но в същото време позициите им, особено по някои въпроси, са категорични, което оказва влияние върху общата чуваемост по съответните проблеми, а и моделира до известна степен мнението на общността на читателите на сайтовете.

Може да се каже, че и двата блога успешно балансират между хумора и сериозните социални теми, а обединявайки и увличайки своите последователи в каузите си, успяват да постигнат и реални промени. Тук имам предвид реалните резултати от каузите, зад които застават блоговете, различни кампании за набиране на средства за лечение, благотворителност и др. Или, ако ползвам изводите на Ортън–Джонсън (Orton–Johnson, 2016), въвлечени в общите каузи, читателите и създателите изграждат общо чувство на принадлежност и ангажираност с така създадения културен модел на майчинството, като предоговарят и осмислят идентичността си. В резултат на това репрезентациите на майчинството се утвърждават на макро-ниво, а това има ефект върху в конкретни политически решения, например извоюваната компенсация за неприетите деца в детските градини. Популярността и на двата блога нараства и те генерират своеобразни (свръх)вълнения поставяйки майчинството в публичното пространство. Паралелно с развиването на блоговете, авторките и на Майко мила, и на Мама нинджа „произвеждат“ и други продукти. Например от авторките на Майко мила и колектив са книги като: Как да оцелееш като родител (два тома) и Стигнахме ли вече? Семеен пътеводител. Майко мила участват в стендап-програми, Създадоха приложението за бременни „Майко мила, бременна съм“ и настолната игра „Да оцелееш като родител“ – всичко това от създателките на Майко мила.[5] Мама Нинджа също е авторка на 3 книги: Дневник на котарака беглец, Инцидент в Мадрид, Новата съседка. Освен това майките са и инфлуенсъри в социалните мрежи според класацията за инфлуенсъри в България за 2020 г.[6] Майките са популярни персони в интернет пространството, при това популярността им надхвърля строгото специализираното съдържание, т. е. освен, че са популярни със сайтовете си, те са популярни и с мненията си като инфлуенсъри, които не се отнасят само до теми, засягащи майчинството и отглеждането на деца. Като резултат, майчинството започва да се възприема и като попкултура, със своите фенове и противници. И този културен модел може би започва да измества традиционния, според който майчинството изисква основно жертви, отговорност и е бреме, което всяка жена следва да понесе без да се оплаква.

Майките блогърки успяват да покажат, че майчинството може да бъде забавно, истерично, трудно, неприсъщо на жените, обучение през цялото време, както и може да е извор на вътрешна сила, осъзнаване, саморефлексия и пр. И всички тези борещи се помежду си състояния и определения са обичайни, те не са изключения, тъй като много жени ги преживяват. Чрез реконструкциите на преживяното, блоговете нормализират съвременното майчинство като съвкупност от различни, а понякога и взаимоизключващи се дейности, емоционални състояния и мисли.

Блоговете на майките се опитват да намерят баланса между личното удовлетворение от майчинството, признаването, че не се справят добре или по-скоро не винаги и не във всички ситуации, и клеймото на „безразсъдното чудовище“ (по Бадентер (Badinter 2010)). Освен това споделянето на личния опит на жените в ролите им на майки може да бъде разгледано и в контекста на „женското писане“ на Елен Сиксу, която в увода на своето есе „Смехът на медуза“, публикувано през 1976 г., призовава жената да описва себе си, да пише за жените, да подтиква другите жени да пишат, тъй като са били прогонени насилствено от писането така, както са прогонени от телата си. Жените трябва да „бъдат поставени в текста, така, както са поставени в света и историята“ (Cixous, 1976: 875).

Интернет средата на блоговете като социална подкрепа има своите предимствата. На първо място, блоговете на майките са достъпни от вкъщи, а и от всяко друго място, при наличие на интернет и техническо устройство. На второ място, осигуряват възможност за контакт с други хора, отново леснодостъпен. Майчинството е период на социална изолация в някаква степен, а блоговете са възможност тя да бъде преодоляна, макар и виртуално. Трето, в България като цяло отсъства формалната социална подкрепа към майките в първите месеци след раждането. В най-добрия случай в родилния дом са получили някакви основни насоки за грижи за бебето, но като цяло майките са оставени сами да търсят информация и да се справят с новата си роля на майки. Блоговете, поддържани от майки, запълват тази ниша с разказите си от първо лице. Така новите майки се чувстват част от една по-голяма общност от хора, които ги разбират, съчувстват им и също като тях не са особено уверени в действията си. По този начин блоговете имат и социализираща функция.

Заключение

В заключение може да се каже, че все още доминира ролята на майката при отглеждането и възпитанието на децата, както и традиционните стереотипи за вътрешноприсъщите черти на жените, които предполагат едно или друго качество в ролята им на майки. Показателно също е и това, че обикновено майките са тези, които се съмняват дали са добри родители, бащите по рядко се тормозят с вина по отношение на родителската си способност, макар да са толкова неумели, колкото и майките преди децата. Друго, което прави впечатление, е поведението на инфантилния мъж, описано от Гaл и Клигман (Gal and Kligman, 2000), т. е. жените често гледат със снизхождение и умиление на опитите на мъжете да се включват в домакинството и родителството, жените поемат повече задължения и отговорности по отглеждането и възпитанието. Майчинските блогове, описани тук, обаче успяват да реконструират всекидневната действителност като забавно и общностно преживяване на автори и читатели. И ако се върна на тезите на Ортън–Джонсън, блоговете, посветени на майчинството, предоставят необходимия социален капитал за майките, както и променят техния опит и разбиранията за майчинството като цяло (Orton–Johnson, 2016).

Блоговете, създадени от майки, дават глас на жените, осигуряват възможност и пространство за личните преживявания и споделен опит. Практическите съвети, които засягат отглеждането на деца, са една част от блог-съдържанието, но не са основната. Тези блогове не са ръководства по майчинство. По-скоро са своеобразно „защитено място“, където никоя жена не следва да бъде унизявана или упреквана в личните си избори, които прави по отношение на майчинските си функции. Което, от своя страна, допринася за съществуването на по-уверени и удовлетворени от себе си майки.

Българските майчински блогове в интернет не се изчерпват с изследваните два, тук поставих началото на едно по-широко изследване на социалните мрежи, свързани с майчинството.

Библиография

Източници

БГ-МАМА: https://www.bg-mamma.com/ (последно посетено на 6.08.2022 г.).

Блогът Майко мила: https://www.maikomila.bg/ (последно посетено на 6.08.2022 г.).

Блогът Мама Нинджа: https://mamaninja.bg/ (последно посетено на 6.08.2022 г.).

Конституция на Република България: https://www.parliament.bg/bg/const (последно посетено на 6.08.2022 г.).

Симеонова, Лора. 2020. „Класация на българските инфлуенсъри“, Е-вестник, 6.01.2020 г., (последно посетено на 6.08.2022 г.).

Литература

Ангелова, Вяра. 2009. „БГ-МАМА – виртуални „количкарки“ и кърмачки на гражданското общество“. В: Дичев, Ивайло, Спасов, Орлин (състав.) Новите млади и новите медии София: Институт отворено общество.

Генчева, Мария, Маринова, Живка. 2004. Статутът на жената майка в българското законодателство: Развитие и тенденции. София: Център за изследване и политики за жените.

(последно посетено на 6.08.2022 г.).

Георгиева, Валентина. 2017. Множества на несъгласните. Антропология на протестните движения в България (2009–2013). София: УИ „Св. Климент Охридски“.

дьо Бовоар, Симон. 2020 [1949]. Вторият пол. София: ИК „Колибри“.

Badinter, Elisabeth. 1981. Mother Love: Myth and Reality. Motherhood in Modern History. New York: Macmillan Publishing.

Badinter, Elisabeth. 2011. The Conflict: How Modern Motherhood Undermines the Status of Women. New York: Metropolitan Books.

Cixous, Helene. 1976. “The Laugh of the Medusa”. Signs, 1 (4): 875–893 (последно посетено на 6.08.2022 г.).

Chodorow, Nancy. 1978. The Reproduction of Mothering: Psychoanalysis and the Sociology of Gender. Berkeley: University of California Press.

Drentea, Patricia and Moren–Cross, Jennifer. 2005. “Social Capital and Social Support on the Web: The Case of an Internet Mother Site”. Sociology of Health and Illness, 27 (7): 920–943.

Firestone, Shulamith. 1970. The Dialectic of Sex: The Case for Feminist Revolution. New York: Bantam Books.

Hays, Sharon. 1996. The Cultural Contradiction of Motherhood. New Haven and London: Yale University Press.

Friedman, May. 2013. Mommyblogs and the Changing Face of Motherhood. Toronto: University of Toronto Press.

Gal, Susan and Kligman, Gail. 2000. The Politics of Gender after Socialism. Princeton: Princeton University Press.

Hine, Christine. 2017. “Ethnographies of Online Communities and Social Media: Modes, Varieties, Affordances”. In: Fielding, Nigel G., Lee, Raymond M. and Blank, Grant (eds.) The SAGE Handbook of Online Research Methods. London: SAGE, 401–415.

Hookway, Nicholas and Snee, Helene. 2017. “The Blogosphere”. In: Fielding, Nigel G., Lee, Raymond M. and Blank, Grant (eds.) The SAGE Handbook of Online Research Methods. London: SAGE, 380–398.

Madge, Claire and O’Connor, Henrietta. 2006. “Parenting Gone Wired: Empowerment of New Mothers on the Internet?”. Social and Cultural Geography, 7 (2): 199–220.

Moravec, Michelle (ed). 2011. Motherhood Online. Newcastle upon Tyne: Cambridge Schoolar Publishing.

O’Brien, Jodi (ed.). 2009. Encyclopedia of Gender and Society. Vol. 1 & 2. London: SAGE.

Orton–Johnson, Kate. 2016. “Digitally Mediated Motherhood: Mommy Blogs and Reading Motherhood”. In: Arnold, Lorin Basden and Martin, Bettyann (eds.) Taking the Village Online: Mothers, Motherhood and Social Media. Bradford: Demeter Press, 17–30.

Peterson, Emily January. 2015. “Mommy Bloggers as Rebels and Community Builders: A Generic Description“. Journal of Motherhood Initiative for Research and Community Involvement, 6 (1): 9–30 (последно посетено на 1.03.2022 г.).

Rich, Adrienne. 1976. Of Woman Born: Motherhood as Experience and Institution. New York: Norton.

Riessman, Catherine Kohler. 1993. Narrative Analysis. Newbury Park, CA: SAGE.

Robinson, Laurа, Schulz, Jeremy. 2009. “New Avenues for Sociological Inquiry: Evolving Forms of Ethnographic Practice”. Sociology, 43 (4): 685–698.

Sade-Beck, Liav 2004. “Internet Ethnography: Online and Offline”. International Journal of Qualitative Research, 3 (2): 45–51.

[1] Проучването е от 2004 г. и е част от изследванията им, свързани с мониторинга на равнопоставеността между половете на Центъра за изследвания и политики за жените.

[2] Вж. Ангелова, 2009.

[3] https://bg.wikipedia.org/wiki/BG-Mamma.

[4] Използвам блог в широкото му значение на динамичен сайт, където постовете се показват в обратен хронологичен ред. Първоначално блоговете са своеобразни електронни дневници с един автор, по-късно се появяват блоговете с множество автори, с професионални редактори и т. н.

[5] Елисавета Белобрадова от Майко мила понастоящем е и политик, депутат в 46то, 47то и 48то Народно събрание на Република България.

[6] Вж. Симеонова, 2020.

Биографична справка

Д-р Елена Петкова–Антонова е главен асистент в Секция „Етнология на социализма и постсоциализма“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките. Области на професионален интерес: политики към пола, маргинални групи, модернизация и др.

Email: elena.petkova[at]iefem.bas.bg