Първи май – от „класова борба“ към „национално единение“. Политическо усвояване и официално преобразяване на празника през 30-те и 40-те години на ХХ век

Красимира Канева

Резюме: Настоящата статия е опит за историческа реконструкция на Първи май през 30-те и 40-те години на XX в., в контекста на авторитарните рамки, в които той попада, и публичният дебат, който се води относно ролята и значението му. Текстът си поставя за цел да изследва трансформацията в представите относно провеждането на Първи май тогава. За целта въвежда в тематиката с кратка историческа ретроспекция на празника, онагледявайки промените в идейните основи на честването му. Същинската част на изследването проследява различните подходи към същността, ролята и значението на Първи май през 30-те и 40-те години на XX в., на страниците на периодиката, пречупени през призмата на политическите, обществени и културни условия в страната, като илюстрира промяната в смисловите и съдържателните му употреби. В края на проучването се затвърждава хипотезата, че повторяемостта в програмата на Първи май е и цел, и следствие от усилията на държавната политика, изменяйки неговите идейни ориентири.

Ключови думи: Първи май, периодика, дебат, празник, честване, държавна политика, труд

May Day – from „Class Struggle“ to „National Unity“ – Political Absorption and Official Transformation of the Celebration in the 1930s and 1940s

Krasimira Kaneva

Abstract: The article aims to present a historical reconstruction of May Day in the 1930s and 1940s of the XX century, in the context of the authoritarian framework within which it is organised, and the public debate on its role and significance. The text explores the transformation in the perceptions regarding the holiday. For this purpose, it introduces topics in a brief historical retrospect of the holiday to illustrate changes in the ideological foundations of the celebration. The main part of the text follows different approaches to the nature, role and significance of May Day in the 1930s and 1940s, traced on the pages of periodicals, analysed through the prism of the political, social and cultural conditions in Bulgaria, and illustrates the change in its meaningful and substantive uses. It confirms the hypothesis that the repetition of the program of May Day is both the purpose and the effect of the state’s policy efforts altering its ideological orientations.

Keywords: May Day, periodicals, debate, holiday, celebration, public policy, labour

Първи май днес се празнува като ден на труда и международната работническа солидарност. Ретроспективният поглед във времето от края на XIX в. и началото на XX в. илюстрира символиката в смисловите послания, които празникът носи. Публичният дискурс в периодичния печат проследява дебата за същността и съдържанието, с които Първи май е натоварен през 30-те и началото на 40-те години на XX в., в контекста на държавно направляваното му политическо усвояване.

Работата върху материал, свързан с Първи май, бе продиктувана от изследователския ми интерес относно ролята и аспектите на труда през 30-те и началото на 40-те години на миналия век, имащи отношение към неговата уредба като средство за възпитание в ценностите на родното, националното, които реферират към идеологическото му усвояване и прекрояване през този период.

Целта на настоящата статия е да докаже и илюстрира как държавно зададените нормативни и идеологически рамки, наред с публичния дебат, воден в някои периодични издания, инициират промяна в смисловите и съдържателните употреби на Деня на труда. Обект на изследването е празникът Първи май, а негов предмет е промяната в ценностите, които се налагат в конкретния период чрез изграждането на празничната рутина, като символ на вече установени норми. Методите на изследване, които използвам в проучването, са историческа реконструкция и анализ на печатни и периодични издания.

История на Първомайските чествания

Проследяването накратко историята на Първи май през годините от конституирането му като празник, свързван с борба за по-добри условия на работа и социална солидарност, до утвърждаването му като ден на радостта от труда, е необходимо, за да се анализира неговото политическо усвояване. С промяната на празника през годините се изменя и смисълът, с който се натоварва, като условно могат да се разграничат два периода. Първият се характеризира с отрицателните нагласи, които падат върху труда, във време, когато той е схващан като „задължение“, „ангария“, „бреме“. На този етап представите за радостта от него са твърде далечни. Вторият период е белязан от държавно постановените ценности, с които е натоварен. Реабилитацията му от „трудово задължение“ към „трудово право“ и източник на радост и удовлетворение за всеки трудещ се гражданин е свързана с „новия прочит“ на работническия Първи май като „всенароден празник на труда“, след средата на 30-те години на XX в.

Отбелязване на Първи май по света и в България

Едно от първите отбелязвания на празника Първи май се случва в САЩ под формата на манифестации. На определената дата в град Чикаго работници от завод „Мак Кортик“ обявяват стачка, като исканията им са за въвеждане на осемчасов работен ден. Органите на реда обаче осуетяват събитието, предприемайки стрелба срещу участниците. Няколко дни по-късно в знак на протест работниците свикват митинг на най-големия площад в града, но той също е неуспешен, арестувани и осъдени на смърт са работнически водачи. Жертвите, дадени от това съсловие, мотивират създаването на традицията за честване на Първи май, като боен празник на трудещите се – протест срещу експлоататорската класа, капитализма и за утвърждаване на социална справедливост (Карапанчев, 1992: 57).

В България празнуването на Първи май започва през 1893 г., когато печатарски работници в София, по инициатива на своето професионално дружество, честват празника (пак там: 58). Опити за по-ранно отбелязване на Деня на труда у нас се правят още от 1890 г., както и през следващите две години, но чествания не се провеждат поради полицейска намеса.

Първото масово празнуване на Първи май се случва по инициатива на Общия съвет на Българската социалдемократическа партия, начело с Димитър Петков, Никола Габровски и Георги Георгиев. Публичното оповестяване в периодиката може да бъде проследено в някои материали, между които „Уводна статия за Първи май“, поместена на страниците на вестник Работник, предвидливо излязла няколко месеца по-рано – на 10.03.1893 г. (Цанев, 1956: 13).

Чествания на Първи май в България в началото на XX в.

Новият век ознаменува следващ етап в историята на честванията на Първи май. Един от най-важните лозунги, под които се провежда празникът през този период, е борбата против капиталистическата експлоатация на работническата класа – за осемчасов работен ден и промени в законодателството (пак там: 29).

Появата на работническото съсловие датира от края на предходното столетие, в което се случва преходът от традиционно към модерно общество. Трудностите при възприемане на новия модерен начин на живот са основополагащи за разбирането на зараждането на трудещото се съсловие у нас и факторите, които го отграничават от „европейското“. Възприемането на работещите като социална група, свързвана единствено с мизерия и деградация, не може да се счита за напълно релевантно по отношение на настроенията за нея. Според някои автори появата на тази социална категория у нас по-скоро се разглежда в контекста на „селския“, „еснафския“, „чиновническия“ въпрос (Еленков, 1997: 24).

Трудещите се в периодиката от 30-те и 40-те години на XX в.

В периодичния печат от 30-те години на XX в. темата за трудещите се е богато представена и дискутирана, изключително в контекста на марксисткото ѝ означение, което до известна степен се възприема от българската социална демокрация. Последното гласи, че „никоя класа не може да извърши освобождението на човечеството от страданията на днешната наредба, освен работническата“, откъдето и работническият въпрос се мисли като преустройството на социалния строй и социалистическа революция (пак там).

Въпросът за трудещите се и държавната политика

Модернизацията, като глобална стратегия за българското бъдеще, е насочена към утвърждаване на нови модели в икономиката и трансформация на традиционните форми на социален живот. Правителствената работническа политика се реализира в три основни направления – законодателна обосновка на наемния труд като нова стопанска дейност, мерки, регламентиращи обществените функции на работника, създаване на държавни институции за прилагането и контрола ѝ. Приемствеността в създаването на държавните учреждения, свързани с прилагане на трудовото законодателство, се открива в следването на готови идеи, като учредяване на Комитети по труда във всеки град. Последните ангажират най-важните обществени лица (кмет, лекар, околийски, училищен инспектор). Първите инспектори по труда с висше образование, назначени до Първата световна война, донякъде остават повлияни от марксизма и идеите за обществена солидарност и социална хармония. Мотиви с подобна идеологична насоченост могат да се открият в работническата политика и десетилетие по-късно (пак там: 28).

Държавните инициативи, асоциирани с въпроса на трудещите се у нас през 30-те години на XX в., предполагат разглеждането му като проблем на правителствената политика, които имат важно отношение към явленията на прехода от традиционно към модерно общество.

Предистория на Първомайските чествания у нас

Преди Първата световна война границата между „богати“ и „бедни“ не е ясно изразена (особено в малки населени места), като изключение правят индустриалците, преуспели в професията си, и тези, които разполагат с капитал. Началото на честванията на Първи май в малък, но оживен град като Троян например, могат да илюстрират развитието на социалистическата пропаганда на местно равнище, тъй като тя до известна степен е свързана с празника. Описанието на едно от първите отбелязвания на Първи май в Троян онагледява началния етап на празничните чествания, допринася за разбиране на идеите, седящи в основата му. Червените портрети на Карл Маркс, по-късно заменени с българските и работническите знамена, както и с портретите на Царя, отразяват идеите, върху които се изгражда концепцията за почитане на символи и авторитети, като разделител между
„богати“ и „бедни“ (Хаджийски, 2010: 496).

Реакцията на гражданството към социалистическите манифестации по повод Деня на труда отначало е насмешлива, примесена с учудване и неразбиране, особено в занаятчийските среди. Работещите, в лицето на „фабричния пролетариат“ от единствената фабрика в Троян, обрисуват картина, напълно противоположна на тази на „страдащите работнически маси“, борещи се за „хляб“. Проблемите на тази прослойка стават мост между двете социални категории, олицетворяващи „бедни“ и „богати“, посредством целенасочена комуникация помежду им, засягаща редица наболели теми (пак там).

Фигурата на „роден водач“, с „пленяващ глас“, със „сърдечни нотки“ на внимание, състрадание – са прийомите, които представителите на богатите и последователите на социалистическите идеи използват, за да увлекат след себе си възможно най-голям брой привърженици из средите на низвергнатите. Привидната солидарност, върху която се изграждат отношенията между двете съсловия в малък град като Троян, посредством помощ и наставничество, допринася за повдигането на работниците, което се използва като доказателство за необходимостта от тях. Организацията, сформирана около социалистите в Троян, цели започване на „непримирима класова борба“ в защита на интересите на техните „членове“. Стачките, организирани от тях сред работещите, с времето се налагат като елемент, пряко или косвено свързан с Деня на труда (пак там).

История на отбелязването на Първи май у нас през годините

Първи май през 20-те години на XX в.

Първи май през 20-те години на XX в. се отбелязва с многобройни манифестации из цялата страна, лозунгите се чуват все по-силно и категорично, в съчетание със сложната политическа обстановка, се установява устойчив модел на празничност във времето.

Първи май през 30-те години на XX в.

Деветнадесетомайският преврат от 1934 г. прекратява свободното профсъюзно движение и поставя началото на различна уредба под знака на прекия държавен контрол. Новата идеологическа платформа се отличава със силна пропаганда, представяща го като революция, адресирана срещу буржоазната либерално-демократична система. Прокламира се надпартийна власт, в служба на цялата нация, управлявана от „компетентния политически елит“. Унищожаването на партийната система в България и ориентацията към безпартийно управление, се разглежда като решаващата стъпка за установяване на авторитарен режим (Иванов, Маринова, 1995: 220–221).

В следствие на промените старите профсъюзи се разпадат. С наредби се учредяват държавни професионални организации със задължително членство и разпространение на териториално-клонов принцип (Даскалов, 2005: 297). Паралелно с тези процеси се променя и философията на професионалното обединяване, за която лайтмотивът за класова борба се трансформира в идеята за класов мир и обществена солидарност, под опеката на държавата (пак там). Свободното професионално сдружаване бива заменено с държавно направляваното, свободното членство преминава в задължително на практика, като паралелно с това се задават и идеологически задачи, с морално-възпитателен характер. В тази обстановка се заражда и развива новата идея на Първи май като празник на труда, обединяващ мотивите за „национално ценното“.

Ролята на Българския работнически съюз

В учредителния документ на Български работнически съюз са заложени неговите цел и същност. Принципът за общото, а не индивидуално добруване, намира израз още в чл. 1 от Устава му: „БРС обединява всички работнически професионални сдружения в Царството“ (Устав, 1936). Държавно ръководеното учреждение дефинира в чл. 3 от същия, че : „БРС и неговите поделения целят обединението на разпокъсаните сили на българското работничество в единно цяло под знамето на нацията и общия професионален интерес“, „защитават моралните и материалните му потребности пред всички официални и частни лица и места“, „грижат се за възпитание в национален дух на членовете си и за развито чувство за привързаност и култ към държавата“ (пак там).

Замисленият масов характер на инициативите на Българския работнически съюз са в пълно съзвучие с идеите за обединение, равенство и справедливост, а въз основа на учредителните и нормативните му документи може да се заключи, че е носител на „новата“ идеология. Културно-пропагандната дейност на Съюза се характеризира с организирана система от инициативи, имащи за цел да покрият всички аспекти на материалната и духовната култура на работещите. Професионалните празници на последните, както ще бъде показано по-нататък в текста, са подчинени на строга ритуалност, в тона на идеите, които се очаква да разпространяват.

Един от най-съществените компоненти в структурата и дейността на Съюза, който може да се приведе като пример за горното твърдение, са неговите събрания, с времето превърнали се в неотменна част от замисъла и подготовката на празника на труда. Утвърждават се като единствено средство, чрез което се осъществява колективно творчество, личностните и индивидуалните амбиции и желания се претопяват пред стремежа за всеобщо добруване и равенство, чийто идеен носител е Първи май (План и наставления, 1937: 12–13).

Важна част от агитационно-пропагандната дейност на Български работнически съюз се явява неговият дружествен орган вестник Труд, който играе съществена роля не само при отразяването на празника, а и за извеждането му пред широката общественост, предвид задължителния абонамент към периодичното издание (за членовете на Съюза). Доказателство за повсеместното разпространение на идеите, пропагандирани на страниците на вестник Труд, е кратката статистическа информация, според която от 1936 г. до 1942 г. броят на абонатите му се увеличава от 11 657 на 14 141. Безплатното разпространение на изданието, в унисон с идеите за равни условия на всички съсловия, осигурява на все повече от трудещите се достъп до информация.

Проследяване на честванията на Първи май в периодиката

Възстановката на Деня на труда – Първи май – се осъществява посредством анализ на публичното му отбелязване, което се открива на страниците на вестник Труд, издаван от 1936 до 1944 г. На Първи май вестникът посвещава общо 28 броя, като разпределението на материалите за него не е равномерно през отделните месеци, а се отбелязва концентрация в периода преди и след празника. За сравнение, в списание Професионална мисъл статии за Деня на труда, придружени със снимков материал, се откриват в два броя, а в списанията Труд и радост и Труд и воля – съответно 1 и 2 статии.

През следващите години статистическите данни показват, че броят на статиите в текущата периодика (основно във вестник Труд) за Първи май е следният – за 1937 г. – 7, за 1938 – 23, за 1939 – 23. 40-те години на XX в. означават нов етап в преобразуването на смислово-съдържателното значение на празника; въпреки това броят на материалите, посветени на него в текущия печат, не се увеличава рязко. През 1940 г. във вестник Труд са публикувани 6 материала, през 1941 – 15, през 1942 – 27, през 1943 – 21 и през 1944 – едва 4 публикации. Неравномерният брой статии, посветени на Първи май, може да се обясни донякъде с променената политическа обстановка в страната. Данните за честотата на публикуване на материали за Деня на труда отразяват процесите, свързани с активизиране на оживлението, съпътстващо празника от 30-те и началото на 40-те години на XX в. у нас. В същото време могат да се разглеждат и като отправна точка за разсъждения относно трансформацията на идеята и посланията на Първи май.

Публикации за Първи май по категории

Групирането на публикациите, посветени на Първи май, по категории, свързани със съдържанието и вида им, позволява да се проследи логиката на промяната в идеята за празника през годините, както и дава възможност да се засегнат всички аспекти на празничния ритуал, подложени на промяна, лозунгите, които той носи и разказът, който трябва да се разкаже.

Вид на материалите

За целите на анализа разделям статиите на няколко вида – „общи статии“ (предоставящи обща информация за празника, почини, инициативи, програми и т. н.), „статии–декларации“ (материали, съдържащи приветствия от високопоставени лица), „статии–речи“ (а именно речи на високопоставени и официални лица по случай Първи май) и „статии–репортажи“. От статистическа гледна точка разпределението на публикациите за Деня на труда е следното: „общите статии“ са 40, пожеланията (декларациите) са 6, речите – 8, а най-голям е броят на репортажите – 50.

Публичното отразяване на Първи май в периодиката от втората половина на 30те и до средата на 40-те години на XX в. проследява трансформацията на идеите и наративите, подложени на държавно вмешателство, с цел налагането и възприемането им от трудещите се. Заглавията на публикациите в печата са първият индикатор, въвеждащ в промяната на ценностните ориентири на празника, като процесът през следващите години добива все по-ясни и категорични очертания.

Общи статии

Първата група материали, дефинирани като „общи статии“, обхваща всички проучени публикации за Първи май, предоставящи информация за него – подготовка, програма, апели, призиви и покани за отбелязването му. В първите години на издаването на вестник Труд статиите, посветени на Деня на труда, са насочени главно към българското работничество: „Софийското работничество и Първи май“ (Труд, 1936, бр. 7), „Цялото работничество иска празнуването на Първи май“ (Труд, 1936, бр. 8), „Блестяща манифестация на трудовата солидарност“ (Труд, 1936, бр. 9), „Първи май – символ на творчество“ (Труд, 1936, бр. 10), „Хляб и справедливост“ (пак там). След първите стъпки в утвърждаването на новия път, по който трябва да поеме Първи май, се задават и начините, посредством които да се осъществят. През 1938 г. заглавията в периодичния печат са кратки, ясни, конкретни: „Пред Първи май“ (Труд, 1938, бр. 113), „Гответе се за празника на труда“ (Труд, 1938, бр. 112). През следващата година няма съществени изменения в смисловите послания: „Първи май“ (Труд, 1939, бр. 167–168), „Първи май символизира ролята на работничеството“ (пак там). Първата половина на следващото десетилетие маркира друг етап в разбирането за Деня на труда, като процесът се разгръща в контекста на идеите за всенародни ценности едва към 1943–1944 г. Заглавията от този период, от една страна, се дублират с тези от предходните години, а от друга – онагледяват тенденциите към преобразуването на държавно зададения разказ за тържествения ден на труда: „Първи май“ (Труд, 1940, бр. 220–221), „След Първи май“ (Труд, 1941, бр. 276), „Празникът на труда Първи май става всенароден празник“ (Труд, 1941, бр. 277), „Великият празник на труда“ (Труд, 1943, бр. 377), „В деня на осмото си отпразнуване на Първи май БРС е вече една мощна и масова организация“ (Труд, 1943, бр. 377), „Първи май – празникът на свещения български труд“ (Труд, 1944, бр. 422), „Вечна слава на труда“ (пак там). В средата на 40-те години „празникът на труда“ се трансформира във „великия празник на труда“. Сакрализирането и оценностяването на труда, съчетано с мотивите за общонародни ценности, илюстрира новата държавно дирижирана политика за национално обединение и манифестацията му.

Статии–речи и декларации

Публикациите в категория „статии–речи“ имат пропагандно-агитационен характер и дават информация относно символните означения на Първи май – как следва да се празнува, както и декларации за важността на деня на българските работници, маркират пътищата, по които да се променят честванията. Заглавията на статиите тук гласят: „Нашият празник“ (реч от господин Денчо Недялков, председател на БРС, пред Радио „София“, на 1 май 1937 г.), (Труд, 1937, бр. 64), „Из речта на министъра на търговията, промишлеността и труда, произнесена на празника на националния труд“ (Професионална мисъл, 1943, бр. 5–6), „Височайшите пожелания на Негово Величество Царя до българските работници по случай Първи май“ (Труд, 1943, бр. 377).

Статии–репортажи

Четвъртата категория публикации позволява да се проследят механизмите, посредством които се реализират държавните укази за отбелязване на Деня на труда, онагледява празничния ритуал, разкривайки еволюцията в идеите за значението на тържествения ден.

Трансформацията на „деня на труда“ в „празник на националния труд“, съпроводена от епитети като „величествена“, „небивала“, „масово“, „тържествено“, са доказателство за повишеното значение на този ден както за трудещите се, така и като инструмент на държавната политика.

Въвеждащи материали за Първи май в периодичния печат

Общите или въвеждащи статии от печата очертават рамките, в които се реализира политиката, свързана с институционализирането на Деня на труда като професионален празник на всички работещи. Във вестник Труд този тип публикации излизат няколко седмици преди събитието, съдържат агитационни призиви, с помощта на които се очаква от работниците да го припознаят като собствен празник, утвърждава се новото значение на труда – на обединител.

Според справката из страниците на Труд от средата на 30-те години на XX в., за пръв път Денят на труда се празнува „действително“ у нас през 1936 г. Разединението сред работниците дотогава, недостатъчно ясната роля на труда за националното обединение и премахване на класовите различия, са основните пречки пред истинското тържество на Първи май. Една от първите публикации на страниците на Труд, посветена на Първи май, датира от 12 април, 1936 г., в брой 7, който е обявен за агитационен и цели да подготви работничеството за тържественото честване на деня на труда. Свикването на т. нар. предмайски събрания – събитие, установило се като постоянна практика, част от организацията на Деня на труда, оправдава усилията по подготовката за празника, покрива цялата територия на страната и утвърждава държавната инициатива, свързана с честването му (Труд, 1936, бр. 9).

Символната трансформация на Първи май започва, като този тържествен ден следва да се мисли като емблема на творчество, а не само като знак на борба. Този процес върви паралелно със стремежа и задачата за организирането на българското работничество около възприемането на Деня на труда за негов патронен празник. На българските работници се възлага отговорността да подчертаят своята общност на интереси с работниците от всички нации, независимо от религиозните им убеждения, вярвания и организационни тактики (пак там). Първи май трябва да се превърне в празник, на който трудещите се ще излязат от фабриката и работилницата и ще манифестират своето единение и възторг от своя труд, който вече не е бреме, а радост, не разделя, а обединява (пак там). В статиите от този период родолюбието се налага като висша ценност, а символ на национално единство ще бъде носителят на най-голямото отличие на Българския работнически съюз – Негово Величество Царят, като по-късно ще бъде изяснена ролята на държавния глава в утвърждаването на новата идея на Първи май, особено в началото на 40-те години.

Тенденцията към императивни призиви се запазва и през 1938 г., когато отново се задава как трябва да бъде празнуван Първи май: „с всичкия размах и величие на несъкрушимия дух на българското работничество“. Масовите събрания се свикват из цялата страна още от средата на месец април, а малко преди тържествения ден излиза наредба на Илия Кожухаров, според която: „всички работници, организирани в Български работнически съюз, да вземат пряко и деятелно участие в празненството на Първи май.“, „всички работодатели да дадат на Първи май на работниците си членове на БРС еднодневен отпуск“ (Труд, 1938, бр. 113).

40-те години на XX в. илюстрират развитието в символно и смислово отношение на Първи май. Акцентът през първата година на новото десетилетие пада върху труда, което съвпада с държавно провежданите по това време мероприятия „Труд и радост“ – национална програма за рационализация на бита на основата на ценностите на труда. „Трудът е основна проява на човешката личност, затова празникът на труда е велик“, казва в публикацията си Иван Димитров – съществено изречение, което в няколко думи представя вижданията за труда и значението на неговия празник (Труд, 1940, бр. 220-221).

В периодиката по традиция освен публикации, преди Първи май, се поместват и такива непосредствено след него. В публикация от 10 май 1941 г. на Труд озаглавена „След Първи май“, се акцентира върху нарастващото значение на празника (Труд, 1941, бр. 276). Официализирането на Първи май с решение на държавното управление задава и по-нататъшния път и посока на неговото развитие, като отправна точка към политиката, основана върху националните ценности и трудът като техен проводник.

Министърът на труда Никола Захариев през 1943 г. пише материал за вестник Труд, в който говори за Първи май като празник на възраждащата се природа, велик ден, в който работничеството манифестира сплотеност, високо национално съзнание и готовност за саможертва пред България и Негово Величество Царя (Труд, 1943, бр. 377). За важността на Първи май се произнася и директорът на професиите Никола Шумелов – „По случай празник на труда“. Сравнението ‚преди–сега“ отново е от водещите мотиви – войната между работници и работодатели е заменена от обединението им и равностойно оценяване на труда в служебната йерархия (пак там).

Статии–речи

Разглежданият период се характеризира с подмяна на старата смислова натовареност на празника с нова, която да утвърждава конкретни ценности сред трудещите се. Появяват се нови лозунги, целящи да наложат новото значение на Първи май не само за работничеството, но и за цялата нация. През първата организирана година на отбелязване на Деня на труда – 1936 г., публикуваните във вестник Труд „речи и декларации“ на официални лица, агитиращи към нови символи и ценности на празника, са насочени към трудещите се. Характерен елемент на всяка публикация е обръщението към работничеството – „Братя работници“, „Другари работници“ – показателен момент, онагледяващ пропагандните идеи за братство между всички членове на нацията (Труд, 1936, бр. 11).

Значението и символиката на Първи май са акцент и в празничната реч на министъра на търговията, промишлеността и труда, публикувана през 1943 г., на страниците на списание Професионална мисъл: „никой празник не съдържа в себе си толкова много смисъл, величие и символика. Това е празник на вечно творящия човешки дух и неговия устрем към съвършенство“, пише той (Професионална мисъл, 1943, бр. 5–6). Променените отношения между работник и работодател, елиминирането на експлоатацията на труда, обединяването на двете категории в службата на държавата представлява пътят, по който трябва да се развива държавната политика – с помощта на труда към всенародно национално обединение – оттам и налагането на Първи май като манифестация на тези идеи (пак там).

Статии-репортажи

Последната категории публикации, които ще бъдат разгледани, е „статии-репортажи“, които отразяват протичането на празника на труда. Материалите от този тип се публикуват редовно във вестник Труд – в деня на празника и няколко седмици след него. Придружени са от богат снимков материал за онагледяване броя на участниците в честванията.

В началото на организираното отбелязване на Първи май исканията на работниците представляват апел за въвеждане на осемчасов работен ден, неделна почивка, защита на женския труд, достатъчно дневно заплащане, по-добри условия на труд, както и по-човешки обноски и отношения от страна на работодателите (Труд, 1937, бр. 64). През следващите години техните желания придобиват по-голяма конкретност: „искаме трудови инспектори от работническите среди“, „незабавно сключване на колективни трудови договори“, „спазване на социалното законодателство“ (Труд, 1938, бр. 116–117).

Преди да разгледам празничната рутина, нека с няколко думи опиша общото представяне на тържеството. Още в първия брой на Труд Първи май е дефиниран като „знаме на национален възход“, „символ на социален мир и обществена справедливост“, „празник на благоустрояване на обществения и правния подбор“ (Труд, 1936, бр. 11). Трудът е главен акцент в преобладаващите количествено публикации и в следващите броеве на изданието. Тенденцията към разделението му отстъпва пред осъзнатата му ценност – както за икономическото благосъстояние на страната, така и за обществения просперитет: „трудът във всичките му видове и качества е в основата, върху която стои целият скелет на стопанството“, „животът на отделния човек чрез труда е свързан с този на обществото“ (пак там).

„Изобретяване“ на празнична рутина – възможен сценарий или опит за такъв

Първата стъпка, която отбелязва празничната рутина, е подготовката, която, от една страна, е свързана с теоретичната обосновка на празника (речи, пожелания, публикации за периодиката), а от друга – с практическата организация на самото тържество – свикване на предмайски събрания, приготовления за празничния ден (маршрут за манифестации, венци за поднасяне, писане на речи за събранията.).

Тържествата по случай Деня на труда протичат по определена програма, разграфена по часове и дейности, публикувана във вестник Труд предварително, за да достигне до възможно най-голяма аудитория. В брой 10 от 1936 г. например е публикувано разписанието на празничното събитие в София, като се предполага, че задава ориентирите, по които денят трябва да протече и в другите населени места в страната. Честванията започват рано сутринта, когато работещите трябва да се съберат на определена локация (сборен пункт на поделенията), след което да се отправят към площад или друго ключово публично място в града.

Откриването на тържествата за Първи май е последвано от всеобщо отправяне към площад в населеното място (в София – пл. „Александър Невски“), където в определен час се освещават знамената на поделенията на БРС. Следващата стъпка е с патриотично внушение – полагане на венци пред паметници на важни за историята личности – акт на оценностяване на родното. Празничната програма продължава с манифестация на вече строените работници по маршрут, обхващащ ключово разположени публични места, последвана от приемане на поздравления от представители на официални учреждения (Труд, 1936, бр. 10). Следва отправяне на шествието към Съюзния дом, където се откриват първомайските събрания, на които присъстват официални лица и най-видните членове на организацията, произнасят „декларации“ по случай Деня на труда.. В продължение на времето те се превръщат в трибуна за пропаганда, агитация и издигане на лозунги – за утвърждаване ценността на труда, обединението на нацията, солидарността – около една фигура, олицетворение на авторитарния режим на управление. Тържественият ден приключва най-често с празнични обеди или „вечеринки“, които имат за цел сближаване и споделяне на празничното усещане и преживяване. Във вестниците и списанията заглавията на публикациите, посветени на празника, се обогатяват с епитетите „възторжено“, „величествено“, „тържествено“, „блестящо“.

Публичността, която се демонстрира с празничния арсенал на Първи май, цели както утвърждаването ѝ като единствена и нетърпяща самоволни интерпретации, така и демонстрация на единение под знамето на труда. Ключов елемент е присъствието на държавния глава – Негово Величество Царя – портрети на кралското семейство или пожелания, публикувани на страниците на периодичното издание на БРС – символ на покровителството на държавата към политиката за издигане на труда като „национален обединител“.

През следващите две години новият смисъл, който се придава на Първи май, се затвърждава. Труд запълва все по-голям брой страници с тази тема, което свидетелства за повишеното внимание, отделяно на празника. Вестникът посвещава цели пет броя на Деня на труда през 1938 г., като се стреми да отрази мащабността на събитието. В бр. 116 от същата година на първите страници на изданието е поместен материал, носещ впечатляващото заглавие „100 000 работници манифестираха на Първи май“, с подзаглавие „Небивало чествуване на празника на труда. Столицата беше свидетелка на едно рядко тържество и на една дълбоко затрогваща картина“ (Труд, 1938, бр. 116). Денят на труда преминава под строга програма – показател, който свидетелства за политиката на планиране на празника, тъй като всеки елемент от нея съдържа послания, които трябва да достигнат до работещите граждани (ил. 1).

Ил. 1. Знамена и портрети на Техни Величества Царя и Царицата. Източник: Труд, 1938, бр. 116, стр. 2.

Грандиозното честване на Първи май е увенчано с присъствието на Нейно Височество Царицата, посетила работническата болница „Царица Йоанна“, където се извършва водосвет от Негово Високопреосвещенство софийския митрополит Стефан. Акцентира се значението на болницата за Българското работничество като светъл паметник на връзката между Царския дом и българския работник (ил. 2). Символиката на този акт е недвусмислена – диалог между държавата и работника, показател за ликвидиране на класовите различия и обществена солидарност (Труд, 1938, бр. 116).

Ил. 2. Молебенът, отслужен от митрополит Стефан. Източник: Труд, 1938, бр. 116, стр. 3.

Важен момент, присъстващ в краткия обзор на празника в по-малките населени места, са събранията по случай тържествения ден. На тях присъстват официални лица, като началник на гарнизон, областен директор, околийски управител, инспектор по организиране на професиите, кмет на града, които изнасят декларации за значението и символа на Първи май.

През 1938г. излизат още няколко броя, посветени на Първи май (вкл. 117 бр. с впечатляващ брой репортажи за празника – 7). Материалите отразяват всичко, свързано с честванията по градове, като акцент е поставен върху по-големите от тях. В рубриката „Пишат ни от“ е поместен материал за град Варна. Подготовката за тържествения ден заема важно място в репортажа, изразена в отпечатването на позиви и лозунги за разпространение сред работничеството. Ритуалът и тук следва вече познати стъпки, започвайки от събирането на работниците на видно публично място в града, преминавайки през величествена манифестация из главните улици (4000 души) и неизменното първомайско събрание (ил. 3).

Ил. 3. Официалните лица на Варна в празничния ден. Източник: Труд, 1938, бр. 116, стр. 3.

В Бургас честванията по случай Празника на труда преминават „особено тържествено“. Сборният пункт е работническият клуб. Празничната програма и тук не изневерява на зададените стъпки, като започва с отправянето на манифестиращите работници към площада на катедралната църква „Св. Св. Кирил и Методий“, където е отслужен молебен, на който присъстват официални лица, като областен директор, началник на гарнизон, кмет на града. „Внушителната“ манифестация е съпроводена с много плакати и лозунги с исканията на работничеството, които са идентични с тези на трудещите се от цялата страна – „това бе манифестация, каквато бургаското гражданство не е виждало досега“ (Труд, 1938, бр. 117).

„На Първи май манифестираха 10 000 работници“ е заглавието на статията по случай празника в град Пловдив. Присъстващите са строени в редици, тъй като организацията на всичко е от ключово значение – колоездачи, военна музика, носещите знамена, официалните лица, управата на околийския синдикат, клоновите поделения – своеобразен йерархичен ред, който указва различните нива в съсловията и демонстрира тяхната близост. „По същия ред и под строга дисциплина“ манифестацията продължава по пловдивските главни улици, за да достигне до избрано предварително място, където се състои традиционното събрание, открито за всички, които желаят да присъстват. Началото му се поставя с почитане на българския химн и Работническия марш (ил. 4).

Ил. 4. Част от манифестацията. Източник: Труд, 1938, бр. 117, стр. 4.

През 1939 г. на Деня на труда са посветени четири броя от вестник Труд. Заглавната и първите няколко страници от изданието са заети с материал със заглавие „София не помни по-тържествено чествуване на Първи май“ (Труд, 1939, бр. 169), и с подзаглавие „Как бе отпразнуван Първи май в столицата“. Тържеството е описано като „величествено“ и с много висока посещаемост (ил. 5). Сборният пункт на работниците – игрището „Юнак“ – е „почернял“ от работници, броят на които надминава 12 000 души. Обстановката е по-тържествена от всеки друг път, работниците са разпределени по групи, професионални интереси или по типа на заетостта им (ил. 6). Това е нов елемент от отбелязването на празника, който свидетелства за все по-голямата държавна намеса в честването му. В 9 ч. главният секретар на БРС Ив. Димитров открива тържеството с поздравително слово, посрещнато от безпрекословното внимание на трудещите се: „само високото съзнание за величието на празника на труда, съзнанието за професионалния дълг на работника към себе си и към държавата, е това, което бе в състояние само в един миг да превърне едно такова море от хора в спокойна и дисциплинирана аудитория“ (Труд, 1939, бр. 169).


Ил. 5. Софийското работничество в очакване на манифестацията, Източник: Труд, 1939, бр. 169, стр. 3.	Ил.6. Плакатът на Софийския синдикат. Източник: Труд, 1939, бр. 169, стр. 4.

Празничната програма за Деня на труда във Враца по традиция започва с организирането и събирането на работниците от ранно утро на централна локация, където се отслужва молебенът за празника. Събранието за Първи май се провежда в салона на дружество „Развитие“. Речите и поздравителните декларации са от официални лица, а съдържанието засяга значението и ролята на Първи май. „Внушителната“ манифестация обединява над 1200 работници, дошли да заявят своите искания за добри условия на труд.

„Кръшни национални хора на Първи май в Котел“ е красноречивото заглавие на публикация–репортаж за Деня на труда, поместена в брой 172 на вестник Труд от 1939 г. (Труд, 1939, бр. 172). Работниците от малкото балканско градче масово отпразнуват своя „велик ден“. Сборният пункт за откриване на тържеството – Клубът – от ранно утро се пълни с „весели, засмени и окичени с трицветни ленти“ граждани. Първомайското събрание е очаквано събитие, на което присъстват околийският управител, кметът на града, председателят на синдиката. Те изтъкват придобивките, които работничеството е извоювало чрез своя „единен и мощен Български работнически съюз“. След събранието се пеят работнически старонародни песни, играят се хора и танци до вечерта, когато се слага край на тържествения ден (пак там).

Четвъртото десетилетие на XX в. маркира нов етап в честванията на Първи май, като процесите, свързани с налагането на идеята за труда и националното единение, достигат завършеност в промяната в названието на празника и новия смисъл, който придобива той. Периодиката отново отразява подробно всичко, свързано с Първи май. Подготовката за Деня на труда с годините става все по-сериозна и ангажирана с широк спектър от дейности – конференции, събрания – които не само целят подобрение на празничните чествания, но и са показателни за обществената роля на организацията на българските работници.

През 1941 г. в Труд са поместени над 10 репортажни материала за Първи май. Акцент в публикациите вече е не протичането на празника, а постиженията и нововъведенията, които са направени за организирането на работниците с цел възпитаване в любов към труда и ценностите за народното единение (Труд, 1941, бр. 273–274).

След непретенциозното отбелязване на Деня на труда в първите години от новото десетилетие, през 1942 г. тържествата добиват по-величествен вид. В бр. 327 на Труд през тази година на първа страница е поместена обширна публикация – „Голямата първомайска акция“. „За първи път обединена България празнува празника на националния труд“ – започва репортажът, като акцентира на масовото отразяване на великия ден из цялата страна, изразено в първомайски събрания, на които се отдава почит и преклонение пред „всепобедния и благодатен труд“. За първи път празникът на труда ще бъде честван с „подобаваща“ тържественост, а „песента на труда“ ще прозвучи от всички краища на страната. Трудът, който се проявява по „ниви, лозя, ливади, градини“, както и в „училища, казарми, канцеларии, университети, фабрики и заводи“, е факторът, който ще спомогне за издигането на българския народ (Труд, 1942, бр. 327).

„Първи май в провинцията“ е заглавието на обзорна публикация от същата година, в която е проследено накратко протичането на празника в различни градове – Бургас, Габрово, Враца, Асеновград, Ловеч, Разград, Търново, Казанлък, Пещера и други (ил. 7). Задължителен елемент остават първомайските събрания, които са „тържествени“ и масово посетени. Уважени са от присъствието на официални лица, като представител на родната армия, кмет на съответния град, околийски управител, областен директор, член от Централното управление на Съюза, председател на комитета „Труд и радост“, членове на ръководните тела на професионалните организации. В речите основните акценти падат върху значението на празника, поздрави и обръщения към работниците за техните постижения и заслуги за издигане на труда като национална ценност и предпоставка за просперитет на народа, а самият ден е дефиниран като „празника на всички работници (Труд, 1942, бр. 273–274).

Ил. 7. Плевенската манифестация, 1942 г. Източник: Труд, 1942, бр. 328, стр. 3.

Важно е да се подчертае мотивът, според който търсеното национално единение е възможно да бъде реализирано, благодарение на новия тип безпартийни и безкласови настроения и политики, които характеризират събитията, белязали края на 30-те и началото на 40-те години на XX в. (Труд, 1942, бр. 327). В духа на призивите за национално единение, много от публичните градски места получават названия, съответстващи с тях – „Площадът на свободата“, площад „Освобождение“. На този етап ясно се различава тенденцията за трансформацията на Първи май от Ден на труда към Всенароден празник на труда.

През 1943 г. периодиката за пореден път отбелязва подобаващо честванията: „На първи май целият български народ ще чествува с въодушевление великият празник на благословения и творящ труд“ е заглавието на първа страница на бр. 377 на Труд (Труд, 1943, бр. 377) Същата година със специално постановление на Министерски съвет Първи май е обявен за неприсъствен ден за всички държавни, общински, обществени учреждения, за всички предприятия и заведения и за всички граждани. Това се прави въпреки държавната политика за по-малко свободни от работа дни, което показва огромното значение на празника.

Нарастващото значение на Празника на труда налага нови и по-строги мерки от държавната инициатива, като украса със знамена на общински, обществени и частни сгради, а на предприятия и фабрики – със зеленина. Символиката, заложена в това нареждане, разкрива две основни насоки. Първата е свързана с естетизацията на публичните и частни пространства – засилва се „празничният дух“ Посредством втората се отдава почит на държавните власти и институциите, свързани с труда. Програмата по традиция е зададена предварително, одобрена от Министър-председателя, който още на предния ден в точно определено време произнася своята реч. Тя се разпространява из цялата страна чрез излъчването ѝ в ефира на Радио „София“.

До този момент словата от официални лица са форма на монологично общуване с работещите, указващо определен начин на мислене и поведение. Включването им в празничността свидетелства за променените отношения между работодатели и работещи, между държава и граждани, между тези, които получават нареждания и тези, които ги изпълняват (Труд, 1943, бр. 377).

Общата трапеза за работници и работодатели, устроена за празничния ден, свидетелства за усилията, които се полагат за изграждане на реалност, в която цари (привидно) социална солидарност, без класови раздори. Материалните стимули, раздадени на „трудолюбивите и родолюбивите“, под формата на парични награди, при условие, че работниците, които ги получат, трябва да са организирани – членове на Общия съюз на българските работници, са доказателство за съзнателно насърчаваната политика за задължителна принадлежност към Съюза (ил. 8). Забавленията, изразени в танцувално-музикална програма, обединяват различни групи хора като артисти, писатели, хумористи, танцови и хорови състави, като редът, по който преминават увеселителните събития, е одобрен от Комитета и продължават до точно определено време от деня.

Ил. 8. Общ съюз на български работници на Първи май 1943 г., Източник: Труд, 1943.

В столицата пред традиционния сборен пункт за начало на честванията на празника – Работническия дом – „величествено декориран“ със зеленина и знамената на държавата и Съюза – символ на възраждането и преоткриването на труда, мощта на организираното работничество и професионалните организации, е показател за празничния дух, който трябва да бъде усетен от участвалите в честванията. На величествената манифестация се различава своеобразна йерархия – от Царя – символ на национално обединение, през всички структури на Съюза до обикновените работници и граждани, отразява и отношенията и комуникацията между тях – ясно разграничени по власт, обществено положение, но обединени под знака на труда и в името на нацията. Тържеството за Първи май е открито с речите на председателя на БРС Борис Попов, който говори за значението на празника, за манифестацията като израз на „безрезервната любов“ към България, призиви, според които денят на националния труд трябва да бъде „най-големият нравствен бараж на всебългарското вдъхновение“ (Труд, 1943, бр.378-379).

По случай честванията на Първи май към редакцията на вестник Труд са изпратени стотици телеграми от цялата страната, които накратко предават протичането на празника. В Бургас над 10 000 трудещи се и техните работодатели вземат участие в честването на Първи май. Тетевен не „помни“ по-величествено отбелязване на тържеството на труда, като акцентът пада отново на факта, че в манифестацията участват работници и работодатели. В Смолян над 2000 работници вземат участие в честванията, а в Пловдив над 10 000 трудещи се, мотивирани от „родолюбиви чувства“, отбелязват задушевно Първи май (ил. 9).

Ил. 9. Работническо веселие в Плевен. Източник: Труд.

Овладяването на Празника на труда от Български работнически съюз, казионен и задължителен професионален съюз, е преломният момент, който маркира трансформацията на Първи май от ден на класови борби в ден на „радост от труда“ и на всенародно обединение и социална солидарност.

Ангажирането на трудещите се в професионална централизирана система е важен етап, който отбелязва пътищата, по които следва да се развиват честванията на Първи май, а ритуалността на тържествените действия, както бе проследено в дебата, разпрострял се върху страниците на вестник Труд, е доказателство за предварително зададена политика, свързана с отбелязването на тържествения ден. Празничната рутина, съчетала различни елементи, като събиране и строяване на работниците, тържественият молебен и освещаването на знамената, първомайските събрания, манифестациите и увеселенията, разгръща задълбочаването на съдържателната натовареност на Първи май – от ден на труда и работническата солидарност към всенароден празник на труда.

Проучените материали, посветени на промяната в оценностяването и символното значение на празника на труда Първи май, маркират една тенденция към целенасоченото му усвояване и прекрояване, добило най-концентриран израз след средата на 30-те години на XX в., когато с провеждането му се заема Българският работнически съюз. Изводите, до които достигнах, недвусмислено извеждат Първи май като празник, който става инструмент за прокарване на политика, целяща да издигне труда като ценност за национално обединение. Мотивацията за последното следва дас се търси в тесните връзки между БРС и тепърва „прохождащата“ програма „Труд и радост“, за което няма преки доказателства.

Учредяването на БРС като една от най-важните казионни професионални организации у нас от втората половина на 30-те години на двадесетото столетие е тясно свързано с променения дискурс на Празника на труда от същия период, тъй като самите правни рамки на организацията имат заложени като планови дейности постепенното овладяване на заниманията на включените в редиците и членове, засягащи не само трудовия процес, но и свободното от него време.

Къде е тук мястото на Първи май може да се досетим, чрез съотнасяне със същността и интерпретацията му, като ден за манифестация на борбата за по-достойно съществуване. От друга страна, овладяването на свободното от труд време, в което празникът се вписва, обуславя превръщането му в инструмент за затвърждаване на идеите за социално равенство и достъп до различни блага.

Създаването на Български национален комитет „Труд и радост“ към едноименната програма през 1937 г. се явява логическо продължение на целенасочената работа в областта на усвояването на свободното време на работещите, тъй като в целите му е заложено развитието на културно-просветна дейност, чрез изнасяне на сказки, организиране на вечеринки, събори, както и други развлекателни начинания. Следвайки логиката на тази линия на разсъждение, може да се откроят тесните връзки и приемствеността между казионния БРС и социалната програма „Труд и радост“. Последната може да бъде мислена като своеобразно продължение и допълнение към дейността, целите, задачите и мисията на една политика, която да изведе „гетоизираното работничество от социалните предградия към представителните места в обществото и националната култура на България“ (Еленков, 2013: 11). Активизирането в честванията на Деня на труда след средата на 30-те години, както и усилията по „изобретяване“ на празничната му рутина, могат да се разглеждат като опит за интеграция на ценностите, които трябва да бъдат утвърдени и произтичащите от тях социални придобивки за трудещите се. Първи май е единственият тогава празник, който, от една страна, се вписва в „културната“ линия, която трябва да се следва, задоволявайки духовните потребности на работещите, а от друга страна – засяга и този аспект от техните борби, който е израз на постигането на стремежите им за социална справедливост и адекватни условия на труд.

Повторяемостта, заложена в организацията на празничната програма и събитията, свързани с нея, и обявяването на Първи май за празник на всенародния труд към средата на 40-те години на XX в., са колкото цел, толкова и следствие на държавно провеждана политика за усвояване на Деня на труда като празник на всички граждани, манифестиращи величието и важността на труда за национален просперитет и социално равенство.

Библиография

Периодичен печат

„Блестяща манифестация на трудовата солидарност“. Труд, 1936, 9: 1.

„Възторжено честване в провинцията“. Труд, 1936, 11: 4–7.

„Голямата първомайска акция на работническия съюз“. Труд, 1942, 327: 1.

Димитров, Иван. „Първи май“. Труд, 1940, 220–221: 1.

„Класи и съсловия“. Труд, 1937, 83: 5.

„Кръшни национални хора на Първи май в Котел“. Труд, 1939, 172.

„Масови събрания и манифестации“. Труд, 1939, 165: 1.

„Нашият празник“. Труд, 1937, 64: 1–6.

„Небивало досега честване на Първи май“. Труд, 1938, 112: 1.

„Празник на труда и осъществяването на българските национални идеали“. Труд, 1941, 273–274: 1–2.

„Празникът Първи май става всенароден празник на труда“. Труд, 1941, 277: 3.

„Пред Първи май“. Труд, 1938, 113: 1–4.

„Приготовления за Първи май в Пловдив“. Труд, 1938, 114–115.

„Повече от 150.000 организирани работници в границите на обединена България чествуваха тържествено празника на националния труд“. Труд, 1942, 327: 3–6.

„Програма за честването на Първи май в София“. Труд, 1936, 10: 4.

„Програмата на грандиозното отпразнуване на празника на труда“. Труд, 1938, 114–115.

Професионална мисъл, 1943, 5–6.

Професионална мисъл, 1943, 7–8.

Професионална мисъл, 1943, 9–10.

„Първи май 1936“. Труд, 1936, 10: 1.

„Първи май“. Труд, 1939, 167–168: 1.

„Първомайските пожелания на ръководителя на Български работнически съюз г-н Б. Попов“. Труд, 1941, 275: 1–3.

„Първомайски поздрави на Негово Величество Царя“. Труд, 1936, 11: 1.

„Реч на министър Велев“. Труд, 1936, 11: 2–3.

„След Първи май“. Труд, 1939, 170: 1.

„София не помни по-тържествено отбелязване на Първи май“. Труд, 1939, 169: 1–5.

„Социалната солидарност“. Труд, 1938, 137: 2.

„Съюзен живот“. Труд, 1939, 170: 2–5

„Трескави приготовления за Първи май – празника на труда“. Труд, 1939, 166: 1.

Труд, 1936, 5.

Труд, 1936, 12.

Труд, 1938, 116.

Труд, 1938, 117.

Труд, 1938, 118.

Труд, 1939, 171.

Труд, 1940, 223.

Труд, 1941, 276.

Труд, 1942, 325–326: 1–11.

Труд, 1942, 328: 3-6.

Труд, 1943, 377: 1–5.

Труд, 1943. 378-379: 1–4.

Труд, 1944, 422.

Труд и вяра, 1939, 1.

Труд и вяра, 1939, 3.

„Хляб и справедливост. Празнуването на Първи май – един светъл ден за работничеството“. Труд, 1936, 10: 3.

„Цялото работничество иска празнуването на Първи май“. Труд, 1936, 8: 1.

Документи

План и наставления за организационната, стопанска, финансова и културно-просветна дейност на Български работнически съюз. 1937. София: Български работнически съюз.

Устав на Български работнически съюз. 1936. София.

Литература

Даскалов, Румен. 2005. Българското общество – 1878–1939, Т. 2: Население. Общество. Култура. София: Гутенберг.

Еленков, Иван. 1997. „Работническият въпрос в България“, Изток, 20.

Еленков, Иван. 2013. Труд и радост, отдих и култура. София: Център за академични изследвания.

Иванов, Рашко, Маринова, Маргарита. 1995. Социално-политическа история на България (1878–1944). Свищов: Акад. изд. Ценов.

Карапанчев, Георги. 1952. Първи май – сборник. София.

Хаджийски, Иван.2010. Бит и душевност на нашия народ, Т. 1. София: Изток-Запад,

Цанев, Петър. 1950. Първомайските чествания у нас 1893–1944. София: Издателство на БКП.

Биографична справка

Красимира Канева е докторант по специалност „История на българската култура – XX в.“ в катедра „История и теория на културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Бакалавър е по Културен туризъм и Магистър по Културология. Изследователските ѝ интереси са ситуирани в полето на градската култура и структурите на всекидневното съществуване, в контекста на трансформациите в „българския дом“ от началото на XX в.