Нарасналата популярност на публични събития, които можем най-общо да определим като празнични, е несъмнена: културните календари на общини и държавни институции, съдържанието на социалните мрежи, бързото увеличение на академичните изследвания и практическите наръчници са свидетелство в подкрепа на това твърдение. Група изследователи, докторанти и студенти от специалност Културология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в продължение на почти пет години се опитваме да изясним съдържанието, причините, значението и възприемането на този феномен.^[1] Едно от първите ни наблюдения беше разширяването на обхвата на практиките, които могат да бъдат свързани (а и да дефинират) новата празничност. При някои от тях, като комеморативните събития (годишнини от кончината на известно лице или травматично събитие), споменаването на празник изглежда едва ли не еретично. Други са изцяло подчинени на политически стратегии, които като че ли отнемат смисъла на индивидуалното преживяване. Трети са неразделна част от бизнес стратегии и произвеждат оксиморона бизнес–празник. Независимо от това разбягване, изследваните от нас събития, както установихме, имат няколко общи особености: физическо събиране на хора в общо действие; общо преживяване независимо от емоционалния регистър; атрибути и елементи, налагащи се като универсални. В серия публикации се постарахме да представим наблюденията и хипотезите си.^[2] Настоящият брой на Семинар_BG се насочи в една различна, но важна посока: отпечатъкът на времето, корените и дълбочината на наблюдаваните явления, за които мислим като традиции, независимо дали желаем да приемем или не. Този интерес обедини теми от еснафския празник до Тангра-национализма, от Първи май до Великден и официалните празници по времето на комунизма; от кукерските фестивали до манифестациите. И той ни изправи пред един парадокс, който е важно да изследваме: колкото повече се опитваме да се отдалечим от миналото, толкова повече заемаме от репертоара му. Заглавието дойде естествено: „Когато измисляхме празниците“... 

Райна Гаврилова, съставител

Корица: Владислав Петков 

^[1] В рамките на проекта „Новата празничност: общности, идентичности и политики в XXI век“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ – МОН (договор № ДН 05/7, 14.12.2016 г.).

^[2] Вж. напр.: Гаврилова, Райна (съст.). 2018. Българска етнология, 4: Храна и публичност; Колева, Даниела и Троева, Евгения (съст.). 2018. Българска етнология, 2: Новата празничност 1; Колева, Даниела и Троева, Евгения (съст.). 2018. Българска етнология, 3: Новата празничност 2; Дичев, Ивайло и Петков, Владислав (съст.). 2020. Семинар_BG, 19: На терен в културата: автентично, зрелищно, не(видимо); Бакърджиева, Фотина. 2017. „Прабългарско фентъзи“, Семинар_BG, 14; Страхилов, Иво. 2017. „Траките отвръщат на удара: антично наследство и култура на участието“, Семинар_BG, 14; Bolgurova, Rossitsa. 2020. “Company Celebrations in International Firms in Bulgaria. Are We What We Celebrate?”, Südosteuropa, 68 (4): 485–504; Koleva, Daniela. 2020. “Belene: A Case of Pedagogy of Memory?”. In: Ashton, Paul, Evans, Tanya and Hamilton, Paula (eds.) Making Histories. Berlin, München, Boston: De Gruyter, 113–125; Petrova, Velislava. 2020. “Experiencing the Spectacle of Fine Dining. New Forms of Festivity in Sofia, Bulgaria and Diversion of Public Space”. In: Marinescu, Valentina (ed.) Food, Nutrition and the Media. Palgrave Macmillian, 189–201.