Резюме: Статията представлява урбанистичен и архитектурен анализ на площад Ротондата пред Централна железопътна гара София, както и на преустройствата, извършени върху него, с цел откриване на причините за техния неуспех и обобщаване на приложими изводи за правилното развитие на подобни пространства.

Въведение

Подземният „предгаров“ площад, наричан Ротондата, е част от модернистичния комплекс на Централна гара София, изграден през 1974 г. (фиг. 1, фиг. 2). В годините след това площадът функционира като представително публично пространство за огромното мнозинство пътници, ползващи железопътния транспорт в страната.

 

 

фиг. 1 Общи изгледи на Централна гара: отпред, от Ротондата (2013), от пероните, интериор, 2012

фиг. 2 Разположение на Ротондата и Централна гара, върху снимка от maps.google.com

Но след 1989 г. се разпада социалистическата система на управление и в страната се усещат дълбоките промени на прехода. В градовете се появяват досега непознати, подтискани проблеми като улична престъпност, проституция, наркомании, скитничество, чиито групи-носители са привлечени от мястото и трайно се установяват тук. Същевременно значението на жп транспорта рязко намалява, потокът пътници почти секва (но е достатъчен да поддържа дребен, непредставителен бизнес на границата на закона), а Ротондата, от място, представящо красива София (каквото представя и централната скулптура - фиг. 4) пред гостите на града от страната и чужбина, се превръща в една от отворените рани на града.

Ето как е описано мястото през 2000 г.: “Ъндърграундът пред гарата е опасен за здравето…Там всички изглеждат като кастинг за филм на Кустурица. Едни работят на сергиите, други сърбат N-та цедка кафе, трети също работят, но не на сергиите. В този ъндърграунд има всичко, с очевидно разбиране на нуждите на пътуващите[1].“

Поради тази причина през годините 2002 – 2006 се провежда мащабно и скъпо преустройство на площада, имащо за цел (по наши наблюдения) да възвърне красивото лице на мястото, да го обживи и да увеличи потокът от хора чрез търговия и така да „изтласка“ маргинализираните групи от него. Площадът се развива на две допълнителни нива нагоре – приземно и надземна тераса, с които се цели максимално увеличаване на търговските площи. Сложени са скъпи настилки, осигурена е (според тогавашните разбирания) достъпна среда, всичко е осветено, изчистено и ново (фиг. 3). Дали това променя по някакъв начин средата?

 

фиг. 3 Снимки от откриването на обновените Ротонда и подлези, автор: Милан Добрев, личен архив, 2006

 

фиг. 4 Куполът над Ротондата, 2012

Ето как е описано мястото през 2012 г.: „На истински кадри от филм на ужасите могат да попаднат посетителите на София. Подлезът пред Централна гара, известен като „Ротондата”, посреща пътуващите с влак хора с мизерия и престъпност…стотици квадратни метра общинска търговска земя стоят без наематели, а в необитаваните магазинчета са се населили клошари и наркомани[2].“

 

 

фиг. 5 Конструктивно състояние на купола и интериорни пространства, 2013

 

фиг. 6 Демонтаж на купола, автор: Илияна Овчарова, 2013

И така целта на преустройството не е постигната и всъщност то се превръща в забележителен провал, в който новите части сякаш подчертават (или предизвикват?) още повече проблемната среда. Магазините стоят неизползвани и пълни с мръсотия, празните пространства кънтят под стъпките на забързан, оглеждащ се в тъмните сенки пешеходец, белезите от занемареност личат навсякъде (фиг. 5). Същевременно, в странно противоречие, самата Централна гара, смятана преди за също толкова западнала, бавно, но постепенно променя своето лице; в съседство се изгради представителната Централна автогара, Международната автогара, както и пазар на открито, който не представя нито един от проблемите на Ротондата (фиг. 7).

 

 

фиг. 7 Интериор на гарата и снимки от открития пазар, 2013. В търсене на причините за упадъка

Ще се опитаме да анализираме мястото, както и проектът за преустройство, от функционална, архитектурна и дизайнерска гледна точка, за да разберем причините за техният неуспех и ако е възможно, да обобщим приложими изводи за подобни публични места.

Можем да разделим всеки един подобен проект и неговите проблемите на три нива

1. Макрониво, касаещо общото решение и отношението към града                            

2. Средно ниво, относно функционалната схема, подходите и движението на хора                

3. Микрониво, даващо решението на отделни функционални и декоративни елементи от средата

Разглеждайки проблемите на макрониво, впечатление прави самата липса на концепция за съществуването на подобно място. „Предгаров“ площад е трудно обяснимо понятие, защото дефакто гарата е, сама по себе си, аналогично публично място. Предплощаден площад не е място, не е възел в системата на функциониране на (публичните пространства на) града, а е свързваща, транспортна линия: подход. Площад може да се „генерира“ при пресичането на няколко такива линии (и в схемата на мястото като че ли тези линии са показани), но тук, както ще разгледаме по-долу, това не се случва.

Площад (или най-общо: публично пространство) може да бъде и място, към което хората от града целенасочено отиват, каквито са и търговските центрове („молове“) - самостоятелен обект със ограничен достъп и атрактивност, привличаща клиенти, а не преминаващи пътници (фиг. 8)

фиг. 8 подход към преходно място, възел („node“) и към самостоятелно място („mall“)

 

фиг. 9 Поглед към Ротондата откъм бул „Мария Луиза“,2012; поглед от горно към подземно ниво, 2013

Горното, ново ниво на Ротондата сякаш е трябвало да стане точно такова място. Сложната винилова конструкция (наричана на шега от софиянци „вимето“ и „гащите“) сякаш е направена с целта да го подчертае като място (фиг. 4). Но разглеждайки неговите посетители, виждаме колко ограничен е всъщност достъпът към него, и това място разчита на посетителите на гарата, а не на града и е в пряка, неравностойна конкуренция с нея. Допълнително, най-лесният достъп до гарата е отдолу (и е избран от 10 от всеки 11 пътници), през центъра на Ротондата към подземието на гарата и пероните (фиг. 11). И все пак естетическите стойности на мястото, според нас, можеха да привлекат посетители от гарата поне в началото, ако не беше отрицателното влияние на упадъкът от „катакомбите“ отдолу, напълно видими за това ниво.

Тоест имаме създадено място без предпоставки за място, възел с характеристики на линия, мол без клиенти. Социалната среда тук е напълно вносна – явление, типично за представителните пространства на социалистическа България, както и на други модернистични пространства от средата на 20ти век.

На макрониво има и организационни проблеми като разликата в собствеността на гарата (държавна) и ротондата (общинска), както и неумението на двете власти да си сътрудничат: в процес, например, е проект за мащабна реновацията на сградата на гарата[3], но без да се засяга ротондата в съседство.

Също така, ако приемем, че основната цел на проекта е привличането на хора, пребиваващи за повече време, то с предлагането само на една допълнителна функция (търговия на дребно) едва ли се предлага кардинална промяна в ползването на мястото. Отново ротондата ще има преминаващи, а не клиенти.

2. Обсъждайки на средно ниво функционалната схема, можем да продължим разсъжденията за разликите между линия и възел (място) по-горе:

Ако разгледаме движението на хората, както и следващите ги бизнеси, ще видим строга, осова линеарност от градските транспортни линии към ж.п. гарата. Метрото е изпълнено (през 2012г.) по различен начин от предвиденият в проекта, а подлезът към „Транспортна болница“ е ненужен, защото улицата над него е малка. Тези промени ограничават ползването на различните, пресичащи се маршрути в подземието (фиг. 10). Така очакваното насищане с потоци хора така и не се осъществява (фиг. 11).

 

фиг. 10 Движение на преминаващи през подземието, основен път и вход към метрото, 2013

фиг. 11 Схема на движението на преминаващите през подземната част на комплекса [4]

Подземното ниво обаче предлага възможност за кръгово движение, със странични коридори (фиг. 13). Подобно решение – за обикаляне - би предложило едно самостоятелно място („мол с клиенти“), каквото тук нямаме (фиг. 8, фиг. 12). Подземните преходи са разпространено решение в страните с по-суров от българския клима, но в тях – по наши наблюдения – местата са линейни, по протежението на прехода.

фиг. 12 Вероятност/липса на вероятност за посещение при различни схеми на достъпа към обект, свързан с възел

Тези съвсем ясни в план, но лабиринтообразни на място коридори са най-западналата и опасна част от ротондата, място за бездомници, проституция и престъпност (фиг. 14). Затова и собствениците на заведение и магазини долу са се отделили физически с гипсокартонена стена от страничните „галерии“ (фиг. 14).

 

 

фиг. 13 Подземни галерии в Ротондата, 2013

фиг. 14 Проблемни места на подземно ниво

Горното ниво, от своя страна, е почти напълно изолирано - само един от 11 човека, преминаващи през Ротондата, заобикаля (големият отвор) през него. То е отделено от гарата чрез улица, от града чрез булевард, трамвайно трасе и паркинги (фиг. 9). То е форум без център, сложна, красива в план, серия от тераси, нива, рампи и оградки. В него също има редица търговски сгради, чакащи своите наематели. Тук се повдига въпроса дали е верен известният „принцип“ построй го и ще дойдат?

 

фиг. 15 Усложнената градска среда на горно ниво

Куполът, който изглежда е трябвало да завърши идейно мястото (всяка ротонда в крайна сметка има купол), допълнително го отделя визуално и физически и от гарата и от града. На третото, „наблюдателно“ ниво, се предлага съмнителната гледка към по-западналите части на града и към самия купол. В края на 2012 г. покритието се скъса и сложната му, скъпа, но ненужна конструкция бе премахната (фиг. 6). Опитът за символично обособяване на място всъщност довежда до неговата функционална деинтеграция от града.

Така се показва формализма, типичен за проектите от това време – те имат площни, конструктивни и технически параметри (самият купол е даден като задание от общината), но не и социално-икономически, подкрепени от изследвания, такива. Проектът е разработен на политически, централизиран (в общината на града) принцип. Архитектурната част в случая дава верните отговори на грешно задание. Подкрепена и от сериозна естетическа разработка в детайл на всякакви декоративни елементи, без внимание към съществуващата среда. Даже и сега, след 10 години на деградация, си личи вниманието, вложено в естетическото изграждане на пространството (фиг. 16).

 

фиг. 16 Неуспешни детайли на градската среда

На микрониво отново впечатление прави непознаването на контекста на средата. Ако целта е спирането на скитничеството, елементи с формата на малки килийки на мястото са неподходящи. Ако целта е повишаването на сигурността, тесните странични коридори в подземията не помагат. Ако търсим по-лесен достъп и повече хора, големият брой нива и стълбища на приземното ниво изглеждат добре в чертеж на план, не предразполагат към увеличаване на потока хора (фиг. 16).

Общи изводи

Важен аспект е заразният начин, по който упадъкът се пренася от болните места към контактните им зони: от галериите към центъра на Ротондата, от долното ниво нагоре. Много лесно „лошите“, болни места правят добрите по-лоши, а обратното: естетизиране, по конкретния пример, е много трудно. Директната корелация между публичност и упадък са добре изследвани – „липсата на употреба води до запуснатост, която носи влошаване на средата, която от своя страна намалява употребата още повече [5]“.

За нас, вината на проектантите и възложителите е, че не се опитват да създават места, а обекти – функционално, комуникационно и даже символно сегрегирани, самодостатъчни неща, които са в конфликт с околната си среда.

Естетизирането на пространството не трябва да е самоцел, а да е резултат от социално-икономически анализи, изследващи възможностите за позитивно повлияване. Не е възможна революция в развитието на дадено място, а еволюция, базирана на неговите дадености.

Конкретни решения

Дотук разглеждахме проблемите на страничните галерии в подземната система. Затова възможно решение би било премахването на „заразените“ части от системата на Ротондата и запазване само на тези, които следват линейния модел на движение на пешеходците (фиг. 16).

фиг. 17 Предложения за функционално обособяване и промяна на проблемните зони

Неизползваните площи могат да се обособят в две основни части: западна и източна и техните функции да се променят (фиг. 17). Едни от основните услуги, които се предлагат чрез обяви в подлеза са на евтини стаи под наем, и едната част може да се превърне в хостел, който да използва неизползвания североизточен вход и да няма пряка връзка с прехода.

Ако основните „клиенти“ на мястото са бездомници, то тогава съвсем естествено може да се използва и тази социална среда за развитие като се направи център за тяхното временно настаняване. Неговият вход трябва обаче да е през неизползвания подлез на запад, което ще измести „контингента“ извън Ротондата.

Диференцирането на функциите на мястото е много трудно. Не можем да предложим алтернативи на досегашното ползване. Възможна нова интегрирана част в подземната система може да е вкарването на голям хранителен магазин (каквито примери има на други места в София), който синергично да повлияе на Ротондата и да използва потокът пътници като клиенти.

За горното ниво показахме, че е без лесен достъп, ненужно на гарата, без да е свързано с града. Възможно решение е изчистването на това ниво и изграждането на зелена градска градина, която да е лесна за наблюдение и поддръжка, да предлага алтернатива на гарата като място без да ангажира с активно съдържание.

 

Библиография:

Jacobs, J. Death and Life of Great American Cities. Vintage book edition, 1992 (New York : Random house, 1961)

Shaftoe, H. Convivial Urban Spaces: Creating Effective Public Places, London: Earthscan, 2008

Trancik, R Finding Lost Space: Theories of Urban Design. NY: John Wiley & Sons, 1986

Wilson, J., Kelling, G. Broken windows, Atlantic Monthly, March, 1982, pp. 29-36

Worpole, K., Knox, K. The Social Value of Public Spaces, York: Joseph Rowntree Foundation, 2007

Добрев, М. , Павлов П., Павлов, Х. Реконструкцията на предгаровия площад в София. Системи на информация, градско обзавеждане, реклама и художествено-архитектурен синтез. Архитектура, 3/2004 САБ, София, стр. 30

Други източници:

Конджаиванова, А., Централна гара - София ще се модернизира за 52 млн. лв., Капитал, 30.8.2012, София

Мизерия и престъпност посрещат пред столичната жп гара, http://btvnews.bg/bulgaria/mizeriya-i-prestpnost-vilneyat-pred-stolichnata-zhp-gara.html, 13.06.2012

Рудникова, И. “Среднощен експрес” дерайлира на Централна гара, Капитал, 21.1.2000, София

 

Биографична справка: Димитър Механджиев завършва архитектура през 2008 в катедра "Градоустройство", УАСГ, София. През 2013 защитава докторантура на тема постиндустриалното развитие на промишлените градски територии в Институт за изследване на изкуствата, БАН. Работи в София самостоятелно и в Сдружение „Трансформатори“ по проблемите на градската среда и градското обновяване. За контакти: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Илияна Овчарова завършва магистратура по архитектура през 2007г. в катедра "Промишлени сгради", УАСГ, София. В периода 2009 – 2012г. е докторант в Институт за изследване на изкуствата, БАН по темата за повторното използване и адаптация на неизползвани индустриални сгради и структури. За контакти: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

* Тестът е представен като доклад по време на международната конференция „Esthétisation de l’espace public, 20 април 2013 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София

** Всички снимки, които нямат описание, са с автор Димитър Механджиев.

---