Резюме: Чрез примера на Клермон-Феран, бивш индустриален френски град, предлагам да наблюдаваме как дисциплинарните и контролирани пространства, създадени за работниците, се трансформират в контролирани пространства на наслаждение, създадени за мениджърите.

 

Предприятието Мишлен се установява във френския град Клермон-Феран през 1832 година. Трансформациите на световния капитализъм, в който то играе главна роля, имат като локален ефект закриването на повече от 18 000 работни места и днес броят на работниците е по-нисък (по-малко от 6000) от броя на т. нар. „кадри“ и „сътрудници“[1] (повече от 6000). Тази статия си поставя за цел да разгледа начина, по който градската община съдейства за популяризирането на една „нова градска обстановка“, за да привлече онези, които попадат в обширната категория „висш управленски персонал“, докато успоредно с това създадените от Мишлен и в рамките на една патерналистка политика пространства на труд, домашно обитаване и свободно време се трансформират, за да се адаптират към новата социална ситуация на служителите в предприятието[2].

Corine 1

Снимка на автора, 2005. Изходът на заводите Мишлен.

Дисциплинарният индустриален град: раждането на Мишленвил.

Успехът на Мишлен води дотам, че през 1982 г. съвкупността от неговите служители достига 30 000 и Клермон-Феран, от градче на винари, градинари и занаятчии, се превръща в индустриален град с четири завода и всички характерни за тях обществени съоръжения (жилищни блокове, училища, стадион, спортна зала, болници, кооперативи и пр.). Тогава тези съоръжения символизират една патерналистка политика, насочена към създаването на лоялни към предприятието работници, които в началото пристигат от селските региони на Франция, а по-късно и от чужбина (най-вече от южна Европа и северна Африка).

Тази политика е елемент от онова, което жителите на Клермон-Феран наричат „духът Мишлен“: симптоматичен израз за предприемаческата мисъл и за свързаните с нея практики. Всъщност „духът Мишлен“ представлява не само култура на предприятието, която произвежда форми на интеграция посредством разпространяването на споделени ценности, а съответства и на духа на капитализма (Weber, 1964), така както го разбира Мишлен. В този смисъл „духът Мишлен“ е идеология, която легитимира капитализма, направлява неговите етически принципи (Boltanski et Chiapello, 1999) и се развива благодарение на неговите трансформации, като снабдява служителите с основания за тяхната посветеност на работата и лоялност към предприятието.

В „Мишлен“ тези основания са от икономически, социален, морален и свързан със сигурността порядък; те са отстоявани в ясен дух, артикулиран през норми за поверителност и аскетизъм, както и през морални и християнски ценности, чийто гарант е фигурата на образцовия баща, въплътена от Франсоа Мишлен. Така че служителите възприемат този дух, основно защото той им предлага идентичностна рамка, която е структурираща и признавана от другите и заедно с това им гарантира защита и социална сигурност.

Corine 2 Corine 3

Снимки на автора. Вляво: заводът „Мишлен Катару“. Вдясно: църквата „Исус-работник“ в квартал „Мишлен дьо ла Плен“.

Един от начините за пренасяне на „духа Мишлен“ върху работния персонал е организацията на пространството. Като притежател на голяма част от недвижимото имущество в Клермон-Феран, предприятието произвежда и организира един индустриален град по модела на своя дух, който от 1928 г. насетне журналистите наричат Мишленвил[3]. Дисциплинарният дух се наслагва върху заводските, публичните и домашните пространства и така тяхната рационална организация цели задържането и възпроизводството на работна ръка в пространства на контрол. Имената на улиците в квартал „Ла Плен“, например, изразяват пространственото вписване на моралността (улиците „Добродетелност“, „Милосърдие“, „Вяра“, „Смелост“, „Дълг“, „Воля“ и т. н.).

От друга страна, ако за голяма част от работния персонал на Мишлен, идваща от село, е било от значение да запази някакъв обработваем парцел, за да поддържа по символен начин земеделския труд и същевременно да подпомага отделното домакинство, то предприятието отдава на всяка квартална общност обработваеми градини, не толкова от грижа за загубилото своите корени население, колкото за да попречи на работника да посещава местата за срещи с други. Трудът в зеленчуковите градини закотвя всеки в неговото собствено пространство (Frey, 1989) и освен зеленчуци трябва да култивира благочестивия дух, проповядван от семейство Мишлен. Предпазна мярка срещу рисковете от нездравите и опасни от гледна точка на ръководството срещи – такава е културната роля на тези „островчета на моралността“ (Murard et Zylberman, 1976 : 21). Опасността за предприятието се състои не толкова в това, че главите на семейство се напиват в кръчмата – тъй като то им позволява да се напиват в завода, за да направят поносим тежкия труд, – колкото че те могат да общуват помежду си, да осъзнаят своята ситуация и да се организират срещу ръководството. По същия начин отсъствието на публични пространства, на кафенета и бакалии поставя граници на организацията на социалния живот. Проповядването на легитимно съжителство между мъжа и жената, препятстването на конкубината и изолирането на ергените стоят в основата на критериите, които дават достъп до кварталните общности на Мишлен.

Морализиращите пространства са, най-сетне, и пространства на хигиенно, културно, спортно и училищно образование. Целта е да бъдат формирани „добри“ работници, като техните качества се измерват със степента на тяхната приобщеност към „духа Мишлен“.

Така Мишленвил представлява индустриален град, чиито пространства изразяват духа на предприятието, който е аскетичен, таен (и следователно затворен), патерналистки, моралистки и дисциплинарен. Всички тези характеристики са въплътени в една пространствена организация, която отнема на нейните обитатели правото на град (Lefebvre, 1972), като отделя работническите квартали от центъра на града, лишава ги от публични пространства и засилва пространствената сегрегация посредством всеобщия надзор и отсъствието на социално разнообразие.

Разбира се, социалните актьори винаги бриколират с правилата (De Certeau, 1990), но обитателите на работническите квартали на Мишлен най-често се приспособяват към тях в замяна на хигиенични жилища. Много от тези обитатели преживяват достъпа до квартала като издигане в обществото и като придобиване на удобства, които изпъкват в сравнение със състоянието на жилищата от по-рано.

„Всички жилища в Клермон бяха неимоверно мръсни. А тук, във всеки квартал, имаше нови жилища с всички удобства, душ, перално помещение, градина (…) Всички бяха щастливи. Работникът беше щастлив: имаше си своето кварталче, своята градинка – истинска мечта. Прибирахме се на колело и с раничка на гърба (пенсиониран работник в Мишлен, 80 годишен).

Новият дух на предприятието, предназначен за кадрите.

От 1980-те години нататък участието на Мишлен в глобализацията на капитализма и на работната ръка води до два ефекта на местно ниво. Първо, броят на работниците в завода намалява наполовина и някои цехове биват затворени в полза на увеличаване броя на висшите ръководни кадри и разкриване на офиси за научно-изследователска работа. На второ място, се преустановява патерналистката политика, насочена към работниците.

Краят на патерналистката политика настъпва окончателно с напускането на Франсоа Мишлен в полза на неговия син Едуард през 1999 година. Новият шеф въплъщава точно този нов дух на легитимиране на неолибералния капитализъм, който се насочва към кадрите, „новите двигатели на производството“ (Boltanski et Chiapello, op. cit.), които трябва да бъдат привличани и направени лоялни към предприятието. Люк Болтански и Ев Капело показват как капитализмът се подхранва от критиката към него през 1960-те години и по този начин доразвива духа на собственото си легитимиране. През онези години капитализмът е обвиняван, че посяга на индивидуалната свобода и е извор на потисничество посредством йерархична власт, дисциплинарен авторитет и строг надзор, чиито проявления забелязахме в Мишленвил. Изправени пред необходимостта от изработване на нови аргументи за подтикване към всеотдаен труд, предприятията развиват „нов дух“, който обещава индивидуално развитие и свобода, както и смекчаване на надзора. Ключовите идеи в този организиран по модела на проекта дух са риск, краткосрочност, мобилност, гъвкавост, свобода и автономия и свидетелстват за важен обрат. Не са малко онези, които остават няколко години у Мишлен, само за да им бъдат издадени, по техните думи, „посетителски карти“, преди впоследствие да продадат своите компетенции на друго място.

Така предприятията отново се сблъскват с проблема за лоялността, пред който работниците вече са ги изправяли в периода на индустриален възход и който до голяма степен е бил решен чрез патернализма. Отсега нататък два основни фактора мотивират дошлите от цял свят кадри да се задържат на едно място: тяхното професионално развитие и качеството на живот, което предлага градът. Само че Клермон-Феран от дълго време страда от лоша репутация, свързвана най-вече с Мишленвил. Този образ до голяма степен е подхранван от медиите, най-вече по време на скандала, предизвикан от Едуард Мишлен, три месеца след като заема ръководния пост: компанията декларира увеличаване на печалбата със 17,3%, докато в същото време в рамките на три години е закрила 7500 работни места в Европа. Още на следващата сутрин акциите на Мишлен скачат с 12%... Медийното отразяване се съсредоточава върху социалните последици от финансовия капитализъм и описва Клермон като работнически град, изоставен от предприятието и от неговия нов, безскрупулен шеф.

Оттук моята хипотеза е, че Мишлен и градът се оказват изправени пред едни и същи проблеми, свързани с подобряване на репутацията за целите на привличането и задържането на кадри, и от 1999 г. нататък развиват съвместно една политика на градоустройството и на неговия образ, която да върне на Мишленвил предишната му слава.

От индустриален дисциплинарен град към „град в движение“.

Клермон-Феран извършва сравнително успешно икономическия обрат към сектора на услугите, донякъде с помощта на филиалите на Мишлен, които компенсират изгубените работни места в местните заводи. Тези филиали предоставят техническа помощ и подкрепа за развитието на нови дейности в региона. Целта е да бъде развит сектор от подизпълнителни фирми и да бъдат привлечени кадри, които да бъдат мотивирани да се преместят в една „високопроизводителна и диверсифицирана професионална област“ и да им бъде предложено „бързо усъвършенстващо се“ качество на живот благодарение на „изобилието“ от възможности за забавление, културни активности и атрактивни условия за живот…

Така задачата на самия град е не толкова да подкрепи икономически преобразуването на една индустриална област, което да замени залязващата производствена дейност, а да даде политическо рамо на развитието на едно от най-големите предприятия в света. Заедно с това задачата е и да бъдат модернизирани образите на завода и на града, за да бъдат съблазнени, привлечени и задържани идващите от цял свят млади кадри. Следователно трябва да бъде подчертана стойността на всички местни икономически, градски, социални и културни козове, а патерналисткият образ на предприятието да бъде трансформиран в символ на модерност, престиж и съвършенство.

От своя страна Мишлен работи за своето развитие посредством разпространяването на един нов дух на предприятието, който не е толкова строг и дисциплинарен, а по-отворен и динамичен и предлага възможности за професионално развитие благодарение на свободна организация и автономно вземане на решенията. Социалните промени и свързаното с тях развитие на духа на предприятието трябва да бъдат отразени и в трансформацията на пространството. Ето защо Мишлен реновира и преквалифицира своите овехтели заводи, затвърждавайки редуцирането на работническия персонал чрез разрушаването на цеховете или преобразяването на техните пространства в офиси.

Колкото до жилищата, които са собственост на предприятието, от 1984 г. насетне те или биват реновирани от компаниите за социални жилища, или биват откупени от своите наематели и от някои инвеститори в града. Разкрепостяването на кварталите минава едновременно през обновяването на фасадите, чиито цветове скъсват с предишните монотонност и строгост, откриването на търговски и административни обекти, които прекъсват изолацията, организирането на колективни пространства, които приканват жителите да излязат от своята затвореност, и социалното рекомпозиране на всеки квартал, което прекъсва социалната сегрегация. Семействата от средната класа са силно заинтересовани от покупката на тези къщички с гараж и градина, разположени в рамките на града. Така бившите квартали на Мишлен се оказват между реадаптирането на техните предишни обитатели и усвояването им от страна на новодошлите, претърпявайки забележителни трансформации в композицията, пейзажа, употребите и съответно в социалния живот. На задоволяването на нуждите посредством зеленчуковата градина е противопоставено търсенето на удоволствия чрез цветни градини, люлки, шезлонги и други инструменти за безгрижие и лентяйство, срещу които предприятието по-рано се е борело.

Corine 4 Corine 5

Снимки на автора. Реновирани квартали, снабдени с обществени пространства.

Впоследствие, за да постигнат тяхната обща цел, градската община и предприятието съумяват да развият отношения на партньорство, които почиват върху набор от преговори и компромиси. Заедно те усъвършенстват местната инфраструктура в градски, университетски и икономически план. През 2003 г. в едно интервю, общинският асистент по проблемите на градоустройството ни информира за провеждането на двумесечни срещи в кметството между общински съветници и представители на предприятието, на които се обсъждат градоустройствени проекти като цяло и в частност жилищното настаняване на кадрите. Настаняването на кадрите има две последици за градския център на Клермон: джентрифициране на историческия център и изграждане на нови жилища и модерно оборудвани хотели.

Що се отнася до градоустройствените проекти, те се занимават с въвеждането на едно ключово за съвременните градски политики съоръжение, а именно въведеният през 2006 г. трамвай… върху пневматични колела.

Един от тези проекти е реализиран през 2005 г. на площад „Жод“: той провъзгласява настъпването на „грандиозна промяна“ и представлява първата стъпка към развитието на една „Нова градска обстановка“[4] чрез съчетаването на средства от различен порядък: архитектурен и градоустройствен (създаване на нови пространства и съоръжения и преобразяването на старите), художествен и културен (усвояване на пространството от различните изкуства и улични спектакли), пейзажен и свързан с културното наследство (подчертаване на културната стойност на пространството). Тази грижа за градската обстановка е чужда на индустриалния град и отсъства до началото на 2000та година. От тогава насетне тя е в центъра на градоустройствения дискурс за пространствено и символно „преобразяване“ в Клермон-Феран, както и в градската политика за диференциране през маркетингови образи. Тя насърчава жителите да съучастват в конструирането на нова идентичност посредством производството на една нова градска форма: „градът в движение“ от лозунгите на общината, които приканват към нови практики и начини на съществуване в града.

От пространства за морализиране на работниците към пространства за наслаждение с цел контрол върху кадрите.

Строгите дисциплинарни пространства на Мишленвил постепенно отстъпват място на естетизираните пространства за отдих и забавление. По същия начин тесните публични пространства са заменени от рекламното им организиране[5], а географската изолация на бившите работници в Мишлен е изместена от грижата за предлагане на недвижими имоти на новите служители на предприятието. Това води до появата на шикозни магазини, специализирани в прет-а-порте и в декорацията, които силно се различават от работническите кооперативи на Мишленвил.

Колкото до пространствата за свободно време, те се изместват от градинките, които по-рано трябва да предотвратяват достъпа на работниците до местата за забавление, тъкмо към места за забавление. Барове, лаундж зони, ресторанти, художествени галерии, театрални зали, кина, спортни салони се множат, за да задоволяват новите кадри, които по този начин биват контролирани през пространства за наслаждение. В този нов град несемейните, вместо да бъдат изолирани, са привличани в т. нар. „динамични“ квартали, които осигуряват задоволяването на техните нужди.

По този начин Клермон-Феран е един от свидетелите на прехода от патерналистка политика, която позволява привличане и производство на лоялни работници посредством социална защита, осигурявана чрез социални и икономически преимущества, към съблазняване на служителите посредством личното професионално и градското развитие. В тази динамика маркетинговото разкрасяване на града позволява влизане не само в конкурентната игра между градовете, но и по-общо в играта на привличане с помощта на градското потребление. Описаният от Дейвид Харви (Harvey 1990) град-спектакъл, който предлага себе си на потребителите на илюзии, става театър на нови пространства на контрол, които вероятно са по-подмолни. Тези пространства изразяват прехода от забрана за наслаждение чрез надзор и индустриална дисциплина към повеля за наслаждение чрез контролираното потребление на предлаганите забавления, култура и естетика. Но в този преход не са ли новите кадри именно по-впримчени и по-нормализирани, доколкото са се превърнали в обект на внимание от страна на публични и на частни политики?

С оглед на местните дискурси и политики на града можем да заключим, че те свидетелстват развитието на духа на капитализма. Моята втора хипотеза е, че критиките към стария дух на капитализма и към патернализма в действителност са тясно свързани с критиките на индустриалния живот. Заедно с това упреците към функционалния, дисциплинарен и замърсяващ град задвижват маркетинговия дискурс за устойчивия град с „неповторимо“ културно наследство, естетика (тъй като е „изящен“), култура и забавления (тъй като е „най-атрактивен“). Обещанието за лично развитие в рамките на предприятието се изразява посредством обещанието за благоденствие и качество на живот, което носят градските политики и в частност „големите градски проекти“ като този за площад „Жод“.

Днес идеите на „новия дух на капитализма“ се прилагат към „неолибералния град“, както по-рано идеите на стария дух (като рационалност, функция, ефикасност, дисциплина) са били прилагани в индустриалния град.

В този контекст градоустройственият проект представлява истински политически проект, който обещава идентичностно обновление и социална кохезия на онези, които Франсоа Тома (Thomas 1995) нарече „граждани-фенове“, мобилизирани от различни градоустройствени и културни проекти.

Какво мислят за всичко това самите жители? Също както работниците от Мишлен са били „щастливи“ в техните квартали, кадрите демонстрират удовлетворение от „качеството на живот“, което предлага градът. От пространствена гледна точка единствените реални „губещи“, както на други места, са нестабилните населения от центъра на града, които биват преместени на друго място. Колкото до работниците от Мишлен – те безгласно наблюдават прогресивното закриване на цехове, придружавано от изчезването на народните градски пространства.

Тези размишления ни отвеждат до въпроса какво се случва с изключените при тези социопространствени трансформации от идентичностен ред. Къде и какво произвеждат те с оглед на идентичността, културата и градските пространства? Моето предположение е, че изключванията в града се проявяват и през символния достъп до нови пространства, като по този начин извикват нови градски форми в отговор на преобразяването на тези форми. Какви са в такъв случай начините на съпротива, компетенциите и ресурсите, развивани от онези, които се оказват извън тях?

Превод от френски: Момчил Христов

 

Библиография:

Boltanski, L. ; Chiapello, E. 1999. Le nouvel esprit du capitalisme, Paris, Éditions Gallimard.

de Certeau, M. 1990. L’invention au quotidien, 1. Arts de faire, Paris, Éditions Gallimard.

Frey, J.-P. 1989. « Le Creusot. Familles, économie sociale, urbanité de l’habitat », Les Annales de la recherche urbaine, n°41, p. 5-14.

Harvey, D. 1990. « The urban face of capitalism », dans J. Frasert Hart (sous la dir. de) Our changing cities, Baltimore and London, The John Hopkins University Press, p. 51-66.

Lefebvre, H. 1972. Le droit à la ville, Paris, Editions Anthropos.

Murard, L. ; Zylberman, P. 1976. Le petit travailleur infatigable, Paris, Recherches.

Thomas, F. 1995. « Projets urbains et projet de ville. La nouvelle culture urbaine a vingt ans », Les Annales de la recherche urbaine, n°68-69, p.134-137.

Thuriot (sous la dir. De), Stratégies identitaires de conservation et dévalorisation du patrimoine, Paris, L’Harmattan, p. 89-98.

Weber, M. 1964. L’éthique protestante et l’esprit du capitalisme, Paris, Plon.

 

Биографична справка: Корин Ведрин е антрополог, изследовател в Център „Макс Вебер”, гр. Сент Етиен, Франция и лектор във Висшето училище по дизайн и архитектура, гр. Лион.

 


[1]  Категория, дефинирана в правилника на предприятието и обхващаща мениджърския състав, техниците и административния персонал.

[2]  Настоящият анализ е продължение на дисертационен труд върху духа на предприятието Мишлен. Проучването стъпва на полуструктурирани и неструктурирани интервюта със служители в предприятието, градски жители, политически представители в общината, както и с различни обществени дейци. То се опира и на анализ на различни документи на предприятието и на общината във връзка с развитието на града (брошури, общински вестник, представяне на градски проекти) между 1999 и 2005 година.

[3]  (Бел. Ред.) Michelinville от името на предприятието и думата за град (ville).

[4]  Този лозунг съпътстваше кампанията по популяризиране на проекта за новия площад.

[5]  “Градът организира публични пространства и ви информира за тях“ е рубрика в месечника на общината.