Резюме: Настоящото изследване е фокусирано върху процеса на превръщане на центъра на старобългарската държава в туристическа дестинация, в място за национално поклонение пред „предците“. Разгледан е периодът от края на XIX до началото на XXI век, през който руините в Плиска, Преслав и Мадара се трансформират в културно-историческо наследство от национално значение благодарение на политики на централни и местните власти и организации, като стремежът е символният капитал на миналото да бъде използван за актуални за съответния период идеологически послания. Коментира се създаването на едно заместващо наследство, при което водещо е визуализирането чрез исторически възстановки и изграждане във височина на сгради, запазени само в основи. Като част от съвременната популярна култура историческите реконструкции предлагат нов формат за връзка с въобразеното национално миналото, за формиране и преживяване на идентичност.

Ключови думи: патриотичен туризъм, комодификация, историческо наследство, Плиска, Мадара, Преслав, 1300-годишнина

 

"From Here Bulgaria Begins". Cultural Policies for Identity and Patriotic Tourism

Evgenia Troeva

Abstract: The study is focused on the process of transforming the centre of the old Bulgarian state into a tourist destination, a place of national worship of the “ancestors”. The period from the late 19th to the early 21st century is considered, during which the ruins in Pliska, Preslav and Madara are transformed into a cultural and historical heritage of national importance thanks to policies of central and local authorities and organisations, the symbolic capital of the past being used for current for the respective period ideological messages. The creation of a substitute heritage is commented on, in which the leading point is the visualisation through historical reenactments and construction in height of buildings, preserved only in foundations. As a part of modern popular culture, historical reconstructions offer a new format for connection with the imagined national past, for the formation and experience of identity.

Keywords: patriotic tourism, commodification, historical heritage, Pliska, Madara, Preslav, 1300th anniversary

 

Процесът на създаване на модерни нации и национални държави е придружен от конструиране на национална история и памет, които са базови за формирането и поддържането на национална идентичност. При конструирането на колективна памет далечното начало и произход се ползват с особено значение (вж. Zerubavel, 1995: 6–7). Нацията отдава почти сакрално значение на основаването на държавата, тъй като актът на основополагане се осмисля като гарант на правата на националното тяло над определена територия от далечното минало до настоящето. В България обяснимо ролята на държавността и на първоначалието са особено изтъквани в североизточната част на страната, където е центърът на ранносредновековната българска държава. В хода на XX и началото на XXI век регионът на Плиска, Мадара, Шумен и Преслав концентрира различни политики за превръщане на старините в обекти за формиране, укрепване и засвидетелстване на национална идентичност и за развитие на патриотичен туризъм. Те са част от проявите на етнокултурния национализъм в страната, който в съвременността бележи възход (вж. Luleva, 2017).

Настоящият текст е фокусиран върху процеса на превръщане на центъра на старобългарската държава в туристическа дестинация, в място за национално поклонение пред „предците“, за формиране на представи за етнически континуитет, на национално самочувствие и гордост. Разгледан е периодът от края на XIX до началото на XXI век, през който потъналите в забвение руини, които се ползват единствено като кариери за добив на вар и камък, се трансформират в културно-историческо наследство от национално значение благодарение на политики на централни и местните власти и организации, като стремежът е символният капитал на миналото да бъде използван за актуални за съответния период идеологически послания. Изследването споделя разбирането за диалогичния модел на наследството, което възниква от връзката между хора, обекти, места и практики (Harrison, 2013: 4). Като изворов материал за разглеждания процес са използвани архивни материали, археологически изследвания, краеведски и медийни публикации, лично проведени етнографски интервюта със съвременни жители на Плиска, Мадара и Шумен, както и с участници в исторически фестивали в НИАР Плиска, Мадара и Велики Преслав.[1]

Вписване на Плиска, Мадара и Преслав в националната културна памет през първата половина на XX век

В годините след 1878 г. младата българска държава започва да изгражда културната си инфраструктура, като се съгражда кохерентен наратив за историята за нацията. „Откриването“ на доказателства за величавото средновековно минало е важно в контекста на всестранните усилия за европеизация на страната и скъсване с османското минало. В края на XIX в. руините до Плиска, Мадара и Преслав са разпознати като центрове на първата българска държава и „възкръсват“ в националната културна памет.[2] Братя Шкорпил идентифицират през 1898 г. старините при мюсюлманското село Абоба с първата българска столица, което се потвърждава с проведените от Руския археологически институт разкопки (братя Шкорпил, 1901: 17; Успенский, 1905: 1, 6; Георгиев, 2015: 15). Първи сведения за Мадарския релеф предоставят Ф. Каниц и К. Иречек, а началото на проучванията на района дават Карел Шкорпил (през 1895 и 1900 г.) и Рафаил Попов (през 1903 и 1908 г.) (Отчет, 1945: 7–8) (ил. 1). През същия период започват и първите изследвания в Преслав, осъществени от Ф. Успенски, В. Златаров и Й. Господинов.[3]

Ил. 1. Гробът на Карел Шкорпил, НИАР Плиска, 2014 г. Сн. Е. Троева.

С голяма роля за проучването и популяризирането на историята на Първата българска държава е Комитетът за българската старина, основан през 1924 г. в град Варна под почетното председателство на Варненски и Великопреславски митрополит Симеон (Шкорпил, 1924: 3). Археологическото сдружение „Българска старина“ има свои подразделения в редица селища на Североизточна България и е с основен принос за изследване на Мадара, Плиска и Преслав, в което активната роля играе и Народният музей в София. На дружеството са отпуснати държавни земи за стопанисване, а доходите от тях се използват за поддържане на старините в Плиска, Преслав и Мадара (Отчет, 1945: 18). Така в първите десетилетия след създаване на Третата българска държава в проучването на изследвания регион се съчетават усилията на местни обществени организации, подпомогнати финансово от държавата и експертно от професионализиращата се българска археология в лицето на Народния музей.

В десетилетията след възстановяване на българската държава регионът на старите столици преживява значими демографски промени. Мнозина турци и татари от Плисковското поле се изселват на вълни, а на тяхно място се заселват българи от други региона на страната, което постепенно променя етническия облик на селата Абоба и Мадара.[4] Паралелно на процеса на българизиране на селищата, се предприемат стъпки и към промяна на турските им названия, като село Абоба приема името Плисков през 1925 г. (Мичев, Коледаров, 1989: 214). В междувоенния период, особено при управлението на „Звено“, но и след това, се променят много от турските наименования на селища с български, като в Североизточна България са предпочетени имена на успешни владетели, военачалници, политици като напр. Безмер (старо название Авдула), Белгун (Дуранлар), Войсил (Кара башлъ), Кардам (Харман куюсу), Телериг (Кюселер), Тервел (Куртбунар) (Назърска, 2011: 582), Исперих (Кемаллар).[5]

Археологическото проучване на региона е възстановено в междувоенния период, за който е характерен един осезаем акцент върху прабългарския компонент на българската народност, респективно се подчертава прабългарският характер на паметниците в Плиска и Мадара. През 1924 г. Рафаил Попов започва системни седемгодишни разкопки в Мадара с използване на работна ръка по държавна трудова повинност (Отчет, 1945: 7–8). Определеният за „народен парк“ район се огражда, строят се сграда на музей, чешми, поправят се пътеки до обектите, започва залесяването на района, който към този момент е почти лишен от растителност, прокарва се шосе от с. Мадара до скалния масив (пак там: 11). С цел старините да се популяризират сред населението сдружението „Българска старина“ организира три „народни събора“ – на 15 май 1924 г. в Плиска, на 15 май 1927 г. в Мадара и на 24 май 1929 г. в Преслав, последният по повод 1000-годишнината от управлението на цар Симеон (пак там: 20). За ден на тържествата в Плиска и Преслав е избран 15 май, отбелязван като ден на св. Цар Борис-Михаил I Покръстител по стар стил. Той е и патрон на храма в Плиска (ил. 2), където на тази дата се провежда ежегоден събор в следващите десетилетия. Програмата за народния събор в Преслав по повод 1000-годишнината от управлението на цар Симеон[6] предвижда посещение на най-високо държавно равнище – на цар Борис III и на министри, освещаване на храма „Св. Св. Кирил и Методий“, панихида за цар Симеон и книжовниците от Златния век при Златната църква, молебен за преуспяването на българския народ, парад на войскови части и „родолюбиви организации“, „народна трапеза“, народни песни, „юнашки игри“, хоро, както и излет до моста на Омуртаг и поклонение в Патлейна.[7] На тържеството по освещаването на храма Митрополит Симеон произнася „молитвено слово“ при освещаване на огъня, запален по случай 1000-годишнината от царуването на Симеон Велики.[8] Отбелязването на 1000-годишнината от управлението на цар Симеон през 1929 г. е първият по-значим опит на властите да организират „всенародно“ честване на знакова за националната история дата от средновековната история. Юбилеят е знак за настъпилата след Балканските войни реабилитация на Средновековието като източник за териториално-идентичностни аналогии между „Великите Българии“ на Симеон Велики, Йоан Асен II и неосъществената Санстефанска България (Хранова, 2011: 233–234).

Ил. 2. Храм Св. Цар Борис, гр. Плиска, 2014 г. Сн. Е. Троева.

Проучванията в стара Плиска се задълбочават след 1936 г., а в Преслав – след 1939 г., когато е постигнато отчуждаване на частни земи в района на старините (Отчет, 1945: 3, 4). Продължава и процесът на благоустрояване, като в Плиска през 1937 г. се построява сграда на музей и се поставя началото на музейна сбирка (Антонова, 1963: 5). През 1939 г. като част от трудовата повинност е определено 15 „пешака“ от Плиска и 15 коларя да оказват помощ на дружество „Българска старина“ в проучване на старините.[9]

През 30-те години на ХХ век се интензифицират усилията за подобряване достъпа до старините, в което значима роля имат местните власти. На заседание на общинския съвет в с. Плиска от 31 декември 1934 г. кметът докладва, че

нашето село и старините се посещават от много гости (наши и чужденци), които отиват до старините да видят какъв е бил животът и културата на нашите прадеди. За да отидат до там обаче те трябва да минат през селото и от там по криви пътища и орани ниви, което става много трудно. Още повече се затруднява пътуването ако се случи в дъждовно време. За това трябва съвета да се замисли и иска прокарването на това шосе.

 Общинският съвет взема решение да се прокара шосе до старините, което да се включи в общинската мрежа.[10] Въпросът за построяването му продължава да бъде актуален и през следващите години. На заседание на общинския съвет от 20 юли 1939 г. кметът на селото подчертава, че

за общината от най-голяма необходимост и от голямо държавническо значение е включването в тая мрежа на пътя от спирка „Плиска“ на ж. п. линия Каспичан–Русе до старините „Плиска“. Това ще бъде от полза за тези, които искат да посетят първата българска столица и „да видят културата на нашите працаре“.

Желанието на общината е пътят да бъде включен в системата на държавните третокласни пътища.[11] В изпълнение на тази цел през 1940 г. и 1941 г. по над 200 човека изпълняват трудовата си повинност (за 1940 г. 77 пешаци и 173 колари от Плисков, както се нарича селището през периода) и работят по шосиране на пътя от селото до старините.[12]

Друг инфраструктурен проблем е водоснабдяването на археологическите паметници. Разискване на общинския съвет в Плиска от 28 февруари 1940 г. на проблема с водоснабдяването на селото констатира, че водоснабдяването на старините е

крайно наложително, тъй като този дворец на цар Крум и Омуртаг представлява спомен за миналото величие на нашата родина. Те се посещават годишно от около 50 000 поклонници, на които трябва да се даде културни условия за пребиваване и приятна отмора в едно напълно благоустроено място, което е показател на грижите и уважение към това минало от страна на настоящето поколение.[13]

Любопитно в случая е използването на определението „поклонници“ за посещаващите старините туристи, което насочва към сакрализиране на първопрестолна Плиска. В същия дух е обръщение на читалищни дейци от Плиска към цар Борис III, които в контекста на провелите се тържества по повод рождението на престолонаследника Симеон молят владетеля да отпусне средства за доизграждане на читалищната им сграда, за да може един ден, когато Симеон дойде на „поклонение“ в Плиска, определена като Българския Йерусалим, да му се каже кога е построено читалището.[14]

Социалистически период, 1300-годишнината и монументализацията

През втората половина на XX век новата господстваща класово-партийна идеология и просъветска ориентация променят официалния разказ за основаването на българската държава, като водеща става тезата за нейната славянска първооснова (по-подробно вж. Троева, 2017). Подновяват се усилията за уреждане на културната инфраструктура в Плиска, Мадара и Преслав. На 20 май 1956 г. е открита постоянна експозиция в музея под Мадарския конник (Иванов, 2018). С министерско постановление № 161 от 5.08.1958 г. старините в разглежданите обекти са обявени за Национални историко-археологически резервати. Решенията по отношение на тяхното развитие се вземат централизирано, с водеща позиция на властите в София и в окръжния град Шумен (за периода на „култа към личността“ назован Коларовград).

В изпълнение на 161-о постановление на МС Окръжният народен съвет на Коларовград с решение 82 (протокол 9 от 18 март 1959 г.) изпраща писма до общинските народни съвети с искане постановлението да се разгледа в Плиска, Преслав и Мадара; отделите „Просвета и култура“ да организират с масовите организации „широко популяризиране и масово посещение на паметниците на културата от трудещите се и учащата се младеж“, през летния сезон бригади от ученици да извършват разкопки на историческите обекти, да се издават дипляни и брошури за обектите в окръга; училищата да поемат шефство над определени обекти в селищата; Окръжното пътно управление да довърши асфалтирането на пътя до обектите в Плиска и Мадара.[15] През 60-те години на ХХ век по решение на Окръжния народен съвет на Коларовград учениците поемат шефство за почистване и поддържане на историческите паметници в района.[16] Налице е активизиране на държавните и местните власти, които задвижват процес „от горе“ за популяризиране на средновековното минало и за активно приобщаване на населението към поддръжката на наследството през училищните структури и казионните масови организации. За тази цел се използват съществуващи и нововъзникващи културни събития и мероприятия.

С цел облагородяване на ландшафта на археологическите старини се използва ежегодната Седмица на музеите и паметници на културата. На Окръжния съвет на профсъюзите е вменено задължението да организира колективни посещения на старините в Плиска, Преслав и Мадара.[17] Посещения до историческите обекти през Седмицата на музеите и паметници на културата трябва да организират и военнослужещите.[18] Окръжният народен съвет нарежда на Общинския народен съвет в с. Плиска да поеме грижата за историческите паметници в района на селата Плиска, Златна нива и Върбяне (могили, девташлари, наречени „побити камъни“) и да предотврати тяхното разораване със селскостопанска техника (протокол от 11 април 1960 г.).[19] За Седмицата на музеите и паметници на културата в с. Плиска се организира „тържествено събрание“ с лектор от окръжния музей и прожекция на исторически филм.[20] През 1961 г. Министерството на просветата и културата изпраща становище до Окръжния народен съвет в Коларовград, че подготвеният до старините пионерски лагер би имал неблагоприятни последици за руините и за провежданите разкопки.[21] През май 1962 г. въпросната Седмица се провежда в чест на VIII конгрес на БКП и се предвижда шефство от ученици над паметници, които да бъдат почистени.[22] В плана на общинския организационен комитет в Плиска е залегнало екскурзоводи от музея да изнесат беседи на населението, пионерската организация в с. Плиска да проведе трудов ден за почистване на старините, туристическото дружество в селото да организира поход до музея в резервата, в кината в региона да се прожектират исторически филми, да се организира мотопоход до старините; да се събират археологически и етнографски материали за музея.[23] Окръжният народен съвет в Коларовград издава заповед при строителни работи да се внимава за археологически находки,[24] такива да се предават в музея, да не се разравят землените валове около старата столица, да не се вземат камъни от редиците девташлари и да не се вадят камъни от лицевата страна на Мадарския масив.[25] Забранителният характер на тези мерки насочва към вероятността такива рушащи старините действия да се били извършвани. Преизползването на дяланите камъни от старините в Плиска и Преслав за нови градежи в региона, както бе споменато, е вековна практика.

През април 1963 г. по заповед на Окръжния народен съвет в Коларовград се събира комисия, съставена основно от археолози, с цел да се състави план за мероприятия в Плиска, Мадара и Преслав по повод провеждането на славянски конгрес в България през септември 1963 г.[26] Вземат се решения за благоустрояване района на старините в Плиска с градинки и алеи, боядисване на врати, прозорци и пейки, асфалтиране на пътя от Източната порта до Голямата базилика;[27] довършване на електрификацията на помещенията и външното осветление, изграждане на „подкрепителен пункт“ извън крепостната стена, подновяване и превод на надписите на старините, мерки за консервация; разширяване на обществената тоалетна в с. Плиска.[28] Предвижда се премахване на торниците, намиращи се в близост до шосето от с. Плиска към старините, до шосето да се направи тротоар, грозните сгради от двете страни на шосето да се съборят и да се построят нови, да се подновят оградите, площадът да се благоустрои, както и градинката,[29] на важни места да се поставят плакати.[30] За резервата Мадара се предвиждат сходни мерки: почистване на пътеките в парка, боядисване на врати, прозорци на музея и на пейки, обновяване градинката до музея, разширяване на площадката под релефа, увеличаване броя на пейките,[31] подновяване на лапидариума до музея, почистване на района от храсти и от счупени дървета около обектите, подновяване на надписите. Разпоредено е в с. Мадара да се съборят грозни сгради до шосето, водещо към старините, направата на тротоар от жп прелеза до края на селото,[32] боядисване на къщите от двете страни на шосето към старините, поставяне на плакат на ключово място.[33] За Преслав се планира асфалтиране на отклонението от шосето до музея, поправка на пътеките от музея към старините, почистване на храсти, подравняване,[34] озеленяване на площите около историческите обекти, опресняване на надписите, направа на обществена тоалетна, ремонт на храм-паметника.[35] За Преслав също е разпоредено да се махнат грозящи сгради и огради от двете страни на шосето към старините, сградите да се боядисат, да се поставят плакати. Предвижда се ТКЗС на Плиска, Мадара и Преслав да отпуснат работници за извършване на посочените дейности.[36] Мерките на властите са кампанийни, по повод конкретни събития и годишнини, насочени основно към фасадни промени и показност. Както се вижда, основната тежест по благоустрояване на резерватите и селищата до тях пада върху местното население, което едва ли е приемано еднозначно от жителите. През 1967 г. общинският съвет на с. Плиска отчита, че заетите местни хора в изграждането на водоснабдителна система за резервата в Плиска отиват без желание, защото заплащането е ниско, а работата е по-тежка.[37]

През август 1964 г. общинският народен съвет в с. Плиска разглежда предложение на Аспарух Манчев от гр. София за изграждане на паметник на хан Аспарух в с. Плиска, като е решено въпросът да се отнесе до окръжния народен съвет.[38] През 1965 г. историческото дружество в Коларовград съвместно с Окръжния музей отбелязва 1100 г. от покръстването в Плиска на 15 и 16 май.[39] През 1966 г. се подготвят проекторешения от сесии на Окръжния народен съвет в Шумен с Комитета по култура и изкуство, БАН и Главно управление по туризма към Министерски съвет за необходимостта от по-интензивно проучване на археологическите резервати в Плиска, Преслав и Мадара; поставяне на паметници на Аспарух, Борис и Симеон и бюстове на бележити ханове; изграждане на лифт на Мадарските скали; въвеждане на постоянен транспорт до резерватите от 1968 г. и включването им в туристически маршрути на „Балкантурист“; преименуване на хижи, хотели и др. с названията Плиска, Абоба, Преслав, Патлейна, Мадара.[40] Предвиденото показва, че властите все повече се ориентират към превръщане на резерватите в активно посещавани туристически обекти, разполагащи със съответни удобства и излъчващи патриотични послания.

През 60-те години на ХХ век за туристите в с. Плиска вече е изграден малък хотел и ресторант, а при старините – „подкрепителен пункт“ (Станчев, 1966: 22). През 70-те години между стара и съвременна Плиска е построен мотел с ресторант. Старопрестолна Плиска става част от Стоте национални туристически обекти в България и през 1970 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. В края на 60-те и началото на 70-те години правителствени решения дават началото и на национални археологически програми за проучване и консервация на средновековните български столици Плиска, Преслав и Велико Търново (Еленков, 2009: 627). В резултат на това те постепенно се превръщат в популярни туристически обекти, които оказват въздействие върху обществените представи за средновековното минало на българите.

Регионът на Плиска, Шумен, Мадара и Преслав фокусира особено внимание при организираните чествания на 1300-годишнината от създаването на българската държава. През 1968 г. председателят на Комитета за изкуство и култура Павел Матев и Рахо Аврамов, председател на изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Шумен, изпращат доклад до Тодор Живков, тогава първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет, за наближаващата 1300-годишнина и развитието на археологическите резервати в Плиска, Преслав и Мадара – „средища на първата българска държава“. В подкрепа на решения на пленум ЦК на БКП за патриотично възпитание на младежта „в обич към българската държава“ в обръщението се излагат идеите за „Тринадесет века България – Първата славянска държава! Тринадесетвековна история – неизчерпаем източник за патриотично възпитание...“.[41] След възхвала на владетелите Аспарух, Тервел, Крум, Пресиян, Борис и Симеон авторите на изложението излагат „общи положения за подготовката на чествуването“, която да премине на два етапа – 1968–1971 г. и 1971–1981 г.[42] Предвижда се ускоряване на археологическите проучвания в Плиска, Преслав и Мадара, консервация и възстановяване на обекти, организиране на национални младежки бригади за разкопките поради липса на работна ръка, както и включването на „трудоспособни пенсионери“.[43] Предлага се изработване на макетни реконструкции на монументалните обекти.[44] Устройството на резерватите към онзи момент (1968 г.) се оценява като „окаяно“ и се предвижда благоустройство – водоснабдяване на резерватите (само Плиска е водоснабдена), изграждане на музейни сгради, паркинги, мотели, павилиони за посетителите, бази за учениците с по 150–200 места, с оглед патриотичното им възпитание. Предлага се да бъдат издигнати паметници на владетелите Аспарух, Крум, Омуртаг, княз Борис и цар Симеон, както и монументален паметник, „маркиращ люлката на Българската държава“.[45] Предвижда се подобряване на електрификацията на обектите, както и запалване на „вечен огън“ в Плиска.[46] Изложението до Тодор Живков предлага да се разгърне популяризаторска дейност в страната и в чужбина, да се създадат произведения във всички жанрове и изкуства, посветени на ранната история; младите военни командири да се произвеждат в резерватите и випуските им да носят имената на „славните ханове и царе“, да има юбилейни марки и монети с ликовете на последните, да се въведе орден „1300 години българска държава“ за изтъкнати творци и учени.[47] С оглед осъществяването на набелязаното Министерският съвет трябва да излезе с постановление за създаване на Национален комитет и разгърната програма за честванията.[48] Предлага се съгласно 165 Постановление да се изместят гробищата на Преслав и Мадара извън границите на резерватите, да се оформят горовите райони в трите селища, да се подобри и развие пътната инфраструктура, да се благоустроят съседните селища,[49] като за целта на честванията да се ангажират ОФ, ДКМС и профсъюзите. В следващите години се преминава към реализиране на поставените задачи, като набелязаното се обогатява и видоизменя в поредица от национални програмни документи (вж. Еленков, 2008).

На местно ниво също започва подготовка за юбилея. През 1970 г. общинският съвет взема решение профсъюзите, комсомолът и пионерската организация да се включат в озеленяването на Плиска във връзка с подготовката на честването на 1300-годишнината.[50] През същата година общинските съветници коментират откриването на павилион за посетителите в Плиска от март 1970 г. и неговото снабдяване, както и организацията за производство на сувенири.[51] Отчита се и изоставане на подготовката на „Аспаруховите дни“,[52] нов елемент в културния календар на общината.

Засиленото внимание към района е белязано и от посещение на Тодор Живков в Мадара, който, по подобие на цар Борис, засадил секвоя в подножието на Мадарския конник през 1937 г., засажда дъб на 12 март 1971 г.[53] В подножието на релефа е проведен митинг, на който „конници в старинни дрехи поднасят на Тодор Живков урни с пръст от Плиска, от Велики Преслав, от братските могили на загинали антифашисти, от социалистическите строежи в окръга и от кооперативните поля“ (Живкова, 2008). Над скалите са запалени 13 „юбилейни огъня“, академик Ангел Балевски произнася слово за ролята на Плиска, Мадара и Преслав в българската история, а Тодор Живков „открива мемориална плоча с послание към поколенията“ (пак там).

На следващата 1972 г., на 28 май в с. Плиска се организират тържества „13 века България“, определени като „традиционни“.[54] Ученици подготвят рецитал, посветен на 1300-годишнината от основаването на държавата. В празника участват организациите, носещи името на първия български владетел – гимназия „Хан Аспарух“ от гр. Нови пазар и ТКЗС „Хан Аспарух“[55]. В подготовка на „новия туристически сезон“ управата на резервата и местните власти в Плиска си поставят задача да осигурят редовен транспорт до старините, редовно снабдяване на павилиона в резервата от местната потребителна кооперация, като се отчитат незадоволителното състояние на осигуряването на храна и напитки за растящия брой туристи – с по 15 000 – 20 000 на година според документите, както и да се подобри „украсата“ с историческа тематика в чест на 1300-годишнината по пътя от Нови Пазар и от Каспичан към Плиска.[56]

Ил. 3. Реконструкция на Източната порта в НИАР Плиска, 2014 г. Сн. Е. Троева.

Интензивната подготовка за честванията на 1300-годишнината на национално ниво започва през 1976 г. с решение на секретариата на ЦК на БКП (Еленков, 2008: 359). В тази връзка се провеждат мащабни разкопки на първите столици, всички вече включени в 100-те национални туристически обекта.[57] Крепостните стени на Плиска и Преслав, както и елементи на Голямата базилика са частично възстановени в обем, за по-силно визуално въздействие върху посетителите (ил. 3). През 1979 г. Мадарският релеф е включен в листата за световно културно наследство на ЮНЕСКО.[58] В археологическия резерват в Преслав е изграден нов музей през 1981 г. През юбилейната година Плиска получава статут на град (Мичев, Коледаров, 1989: 214), реконструира се центърът на селището, като е оформен представителен площад, организирано е посещение на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Оценката на мероприятията от гледна точка на един от техните реализатори на местно ниво, партиен деец от гр. Плиска, е с акцент върху патриотичния им характер – „всичко бе за възпитаване на българщина“.[59] 1300-годишният юбилей играе важна роля в налагане на (културния) национализъм като част от стратегията на управляващите за легитимация на режима (Dragostinova, 2021: 60). Всички организирани мероприятия целят да внушат идеята за континуитет в българската история, чието най-висше достижение е социалистическа България.

Ил. 4. Паметник Създатели на българската държава, Шумен, 2010 г. Сн. Е. Троева.

В парадигмата на национализма е реализацията на решение на Министерски съвет от 14 март 1977 г. за изграждане на културно-исторически комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен. Официалното откриване на монумента, извисяващ се над града (ил. 4), е на 28 ноември 1981 г.,[60] като на събитието Тодор Живков заявява, че паметникът трябва да се види от всеки българин.[61] Комплексът се състои от паметник с 18 фигури, 7 каменни надписи и 520 кв. м. мозайка, парк с тревни площи и водни каскади, стълбище с „над 1300 стъпала“ към центъра на града.[62] Водещи са фигурите на „хановете Аспарух-Основателят, Тервел-Дипломатът, Крум-Законодателят, Омуртаг-Строителят, цар Борис-Покръстителят и цар Симеон-Книжовникът“, а извисяващата се на 50 метра височина фигура на лъв олицетворява „силата на държавата и непобедимия български дух, устоял тринадесет столетия“ (Юбилейно издание „30 години комплекс Създатели на българската държава“, б.г.). В предложение до председателя на Комитета за култура Георги Йорданов местното ръководство предлага функционирането на комплекса да се обезпечи с 40 щата и той да се обособи като отделен национален обект.[63] В отговор Комитетът за култура разпорежда паметникът да се управлява от Окръжната дирекция „Културно-историческо наследство“ и да му се отпуснат 31 щатни бройки, които в годините се редуцират.[64] За да могат визуалните послания на монумента да достигат до по-широка публика, е създадена фотоизложба „Създатели на българската държава“, която обикаля редица български градове, както и населени места в чужбина (Полша, Швейцария, Украйна). Общинският народен съвет в Ардино например отправя покана през 1988 г. до народния съвет в Шумен за гостуване на фотоизложбата в община Ардино по повод Празниците на културата, провеждани в чест на Октомврийската революция и Освобождението на Родопите.[65] Става дума за район с преобладаващо мюсюлманско, основно турско, население и в контекста на проведеното преименуване на турците в страната (т. нар. „Възродителен процес“).

Според Историческата справка за паметника „Създатели на българската държава“ на 24 май 1983 г. е открит и Информационният му център с видеозала, а през 1985–86 г. – търговски обекти, с което се разширява функционалността на комплекса. През 1984 г. е изработен Статут за съвместна работа между ръководството на паметника, професионалните съюзи, ДКМС, ОФ и Центъра „Знаме на мира“ с цел „издигане на идейно-възпитателната и културно-масовата дейност“.[66] Предвижда се мемориалът да се използва за сцена при връчване на трудова или профсъюзна книжка с ритуал „Аз от класата ставам частица“ и на комсомолски билети; за срещи с антифашисти; за отбелязване на празници. През 1984–85 г. паметникът, по думи из Летописната му книга, „започва да се превръща в место за патриотично възпитание“, където се провеждат „мероприятия, ритуали и събрания“, там например деца получават червените си връзки на пионерчета.[67] Насочеността е към събития, чиито идеологически послания трябва да бъдат подсилени от импозантната обстановка на монумента. През 1984 г. комплексът е посетен от 280 202 посетители, на които са изнесени 1953 беседи на български и 394 на чужд език.[68] На 12 юни 1986 г. тържествено е посрещнат милионният посетител. Сценарият за посрещането му предвижда да се закупят цветя, които той да поднесе на скулптурата на Аспарух, а деца от центъра „Знаме на мира“ и школи по изкуствата да поднесат гирлянд на групата, от която той е част.[69] В справка за дейността на комплекса през 1988 г. паметникът е определен като „естествена среда за идеологическо въздействие“, като от откриването си до 1988 година е посетен от близо милион и половина туристи, салонът е използван от шуменски колективи за различни поводи, а информационният център – за изложби.[70] Окръжният народен съвет на Шумен възлага създаването на филми – „Създатели на българската държава“, „Да пребъде“ (за строителството на паметника), „Шумен – минало, настояще и бъдеще“,[71] които се прожектират във видеозалата на туристическите групи. Така юбилейната образност, увековечаваща българското величие през вековете, трябва да въздейства на посетители от близо и далеч в парадигмата на късния социалистически национализъм, с налаганите нормативни емоции (вж. Дичев, 2017).

Постсоциалистически период – криза, социализация и фестивализация

След социалните сътресения от т. нар. „Възродителен процес“ и последвалата т. нар. „Голяма екскурзия“, смесеният в етническо и религиозно отношение район на старите столици изпитва и финансовите последици от прехода към пазарна икономика, много хора мигрират към по-големи градски центрове или в чужбина. В десетилетието след 1989 г. икономическите кризи се отразяват и на динамиката на археологическите проучвания, които значително намаляват по обем. Недостигът на финансови средства води и до влошаване на инфраструктурата в района, в упадък е туризмът, мотелът до старините в Плиска е изоставен и разграбен. Така напр. броят на посетителите на Монумента „Създатели на българската държава“ намалява десетократно и през 1997 г. те са едва 26 399. Редуцира се и дейността на комплекса, като в първите години на прехода залата му се използва за театрална сцена – т. напр. през 1990 г. там е представен моноспектакълът „Покръстването“,[72] а през 1991 г. в информационния център се провежда бенефис на шуменски актьор.[73] От 1992 г. комплексът участва в туристическите борси в София и Варна, дейността му се комерсиализира, помещения се отдават под наем, от 1992 г. комплексът поема ресторанта „Българска юрта“[74]. С решение на Общинския съвет на Шумен от 16 април 1992 г. в информационния център започват да се провеждат „радостни“ ритуали – сключване на граждански брак, които са 16 за 1992 г. и 98 за 1998 г.

Ил. 5. Паметник на княз Борис I Покръстител, гр. Плиска, 2014 г. Сн. Е. Троева.

В началото на новото хилядолетие и по-благоприятната икономическа ситуация в страната регионът на старите български столици се опитва да възвърне позиции, като разчита на реактивиране на културния туризъм. Същевременно се забелязва подновен интерес към Плиска, Мадара и Преслав и на национално ниво. В средата на август 2004 г. под патронажа на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков се провежда Втори Общобългарски народен събор „Мадарски конник“ (Стойкова, 2006: 4). През 2005 г. президентът Г. Първанов инициира кампания с участието на ученици и студенти за разчистване на редица археологически обекти с цел тяхната по-добра социализация, като сам посещава младежките бригади в старите столици.[75] След дарителска кампания и под патронажа на президентството на 2 май 2007 г. в центъра на гр. Плиска е открит паметник[76] на княз Борис I Покръстител по повод 1100 години от смъртта му (ил. 5). На тържеството присъстват президентът с представителна рота гвардейци.[77] По повод на събитието дейци на шуменския клон на Национално дружество „Традиция“ представят „исторически етюд – жива картина“, посветен на княз Борис I.[78] Паметникът показва новия акцент върху историческото минало на първата столица – а именно покръстването, оставайки на втори план основаването на държавата и фигурата на хан Аспарух. На централния площад в града е издигнат и паметник на първите изследователи на района Фьодор Успенски и Карел Шкорпил (ил. 6). Според жители на съвременна Плиска княз Борис-Михаил е завършил земния си път в манастира до Голямата базилика. Същевременно за символно „притежание“ на владетеля покръстител претендира и Преслав, където се популяризира идеята, че владетелят покръстител е починал в манастира Патлейна.[79] С указ на президента през 1993 г. името на населеното място е променено на Велики Преслав, в синхрон с нарастващите националистически тенденции на местно и на национално ниво. През същата 1993 г. е реновиран храмът „Св. Св. Кирил и Методий“ в археологическия резерват (ил. 7), като сред дарителите са княз Кирил Преславски и Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Завършването на ремонта е отбелязано със св. литургия в съслужение на Българския Патриарх Максим, Румънския Патриарх Теоктист и представители на Вселенската, Руската, Сръбската Патриаршии и други местни църкви.[80] В годините след 1989 г. се водят спорове за собствеността върху бившите манастирски постройки до храма, отнети през социалистическия период от Преславския манастир, като част от тях се използват като база за археологическите проучвания.[81]

Ил. 6. Паметник на Ф. Успенски и К. Шкорпил, гр. Плиска, 2019 г. Сн. Е. Троева.	Ил. 7. Храм Св. св. Кирил и Методий, Преслав, 2019 г. Сн. Е. Троева

В постсоциалистическия период ново значение придобива въведеното през 1979 г. териториално деление, според което Плиска губи самостоятелността си на общински център и заедно с Мадара минава към община Каспичан. Това поражда недоволство сред жителите им, тъй като финансовите ресурси се разпределят в общинския център и плисковчани се чувстват ощетени – „ние подхранваме Каспичан“, „всички средства са благодарение на името Плиска“ споделят те, като напомнят, че при финансирането на 1300-годишнината също „всичко отива в Шумен, пък тука (в Плиска) – нищо“.[82] Шеговито дори се споменава за тегнещо над гр. Плиска „Каспичанско робство“.[83] Опитът за референдум в Плиска за отделяне от община Каспичан през 2001 г. не е признат, въпреки заявеното желание на местните жители.[84] При проведен референдум през 2000 г. Мадара обаче се отделя и преминава към Община Шумен, потвърдено с нов референдум през 2021 г.[85] Последният референдум в Мадара през 2021 г. е по инициатива на кмета на селото, като искането е населеното място да се върне в община Каспичан по финансови причини:

Въпреки, че нашето село е културно-историческа туристическа дестинация за посетители от целия свят, през годините откакто Република България е член на Европейският съюз в селото не са постъпили нито едно евро за подобряване на инфраструктура и бизнес климата. Предвид, че в новият програмен период на ЕС отново са предвидени значителни средства за развитие на селските райони, то аз считам за недопустимо да бъде пропуснат шанса да се възползваме от тези средства, а това може да стане единствено като станем част от община, класифицирана като община от селски тип.[86]

Обосновката на искането за отделяне от община Шумен се аргументира и с туристическа целесъобразност:

Само фактът, че община Каспичан ще обедини в едно цяло столицата на Първата българска държава – Плиска с нейният духовен център – Мадара е предпоставка за развитието на един мащабен туристически продукт, който може да донесе не само престиж, но и финансов дивидент, както за жителите на селото, така и на цялата община.[87]

Въпреки тези съображения, мнозинството от гласувалите на референдума (съотношението е приблизително 3:1) предпочитат село Мадара да остане в рамките на община Шумен, което показва, че за местните хора важни са и други мотиви – по-големият регионален център Шумен осигурява например по-добри административни и медицински услуги. Отпусканите целево средства за проучване, консервация и възстановителни дейности в Плиска и Преслав се разпределят на археологически екипи и консерватори централизирано през Министерство на културата и кметствата нямат достъп до тях, а самите археологически резервати са административно свързани не с близките селища, а с регионалните исторически музеи в градските центрове. Тези напрежения водят до искане от местните управи на Плиска, Преслав и Велико Търново да се приеме закон за старите столици, който да им осигури целево финансиране като „исторически градове“.[88] Кметът на гр. Плиска има идея и за вземане на концесия на Голямата базилика през общината и за участие в проекти.[89] Очевидно е забелязаното от изследователите отношение и за ред други обекти като към ресурси, при което водещо е не съхранението на паметника, а превръщането му атракция, която да донесе икономически дивиденти (вж. Страхилов, 2016). Местната власт в Плиска подкрепя идеята за възстановяване на обектите в обем, за да станат атрактивни:

Не е ли атрактивен, историческият туризъм няма бъдеще. Да, този паметник е красив и в руини, но те не стигат. Рейсовете си вървят, но от 800 000 туристи на морето тук идват едва 30 000. Ще дойдат повече, когато има какво да видят. Ако стане атрактивно, ще гледат, ще се снимат за Фейсбук, ще видят други и те ще дойдат. Имаме впрочем проект на макетна форма на целите старини в мащаб 1:500 върху 20 дка, но зацикли. Археолозите го стопираха, защото туристите щели да гледат само макета, а да пропускат базиликата.[90]

Въпреки противопоставянето на подкрепящи и отхвърлящи възстановяването на исторически обекти, визията за ново наследство се реализира на не малко места в страната (Страхилов, 2016). Подобно на много други исторически обекти и националните археологически резервати получават финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие“ (2008–2013). В НИАР Плиска от 2008 г. се изпълнява проектът „Възстановяване и социализация на НИАР „Плиска““, по който е извършено значително подобряване на инфраструктурата.[91] В Преслав общината и музеят реализират проект „Векът на цар Симеон оживява“ (вж. Страхилов, 2016). И на български терен е видно как историята се превръща в наследство чрез процеса на комодификация с оглед нуждите на „потребителя“ на наследството (вж. Ashworth, 2013: 16–18). Продължава тенденцията и към създаване на заместващо наследство. Т. напр. в плана за развитие на община Велики Преслав за периода 2021–2027 г. е залегнало създаването на „макетна възстановка (миниатюри) на основни сгради дворцов център, поставяне на восъчни фигури на Цар Симеон и други туристически атракции“.[92]

С особено обществено внимание в първите десетилетия на XXI век се ползва дискусията за евентуалното възстановяване на Голямата базилика. Ежегодно на празника на гр. Плиска в деня на св. Цар Борис (2 май) в присъствието на високопоставени лица (президент, патриарх, премиер, депутати) в базиликата се извършва масово кръщение на деца като част от стремежа за възстановяването и превръщането ѝ в действащ храм. Водеща роля за реализирането на идеята в годините назад има Божидар Димитров, който вижда в обемното архитектурно изграждане предпоставка за развитие на историческия и религиозния туризъм при Голямата базилика, определяна като „майка на всички български храмове от зората на християнизацията на българите и средоточие на първия български манастир след покръстването“[93]. С политическата и финансова подкрепа на правителствата на „Герб“ започва изграждане във височина на част от базиликата (ил. 8). През лятото на 2019 г. в централната зала на БАН е учреден пореден инициативен комитет за възстановяването ѝ, в който участват редица академични лица и фигури от строителния бизнес.[94] Предвижда се и изграждане на „Алея на владетелите“ по протежение на стария път до Голямата базилика.[95] Инициативата за възстановяване на Голямата базилика се вписва в тенденцията към възстановяване на редица исторически обекти, мотивирана както от желание за развитие на културния туризъм, така и от засилващия се национализъм (вж. Троева, 2017). Същевременно това предизвиква и неодобрение, аргументирано с факта, че новият строеж обезличава автентичните елементи на обекта, а извършването му е проява на „параистория“ и „лъженаука“.[96]

Ил. 8. Изграждане на Голямата базилика, 2019 г. Сн. Е. Троева.

Редица инициативи в региона на старите столици са насочени към популяризиране на представата за първоначалието, което е техен своеобразен символен капитал. Не случайно песента „От тука започва България“ (създадена 1978 г.)[97] с решение на общинския съвет става химн на град Шумен през 2000 г.[98]:

Оттука започва България –

пет пръста в железен юмрук,

обвързани с древно предание,

калени в поход и труд.

Припев:

Че тука се раждаше изгрева,

понесен от буйни коне

и грей над земята ни гиздава

тринадесет века до днес.

Оттука започва земята ни –

от рало на беден орач,

от хапките сухи, пресмятани

и тъжните песни по здрач.

Оттука започва родината –

със гроб на незнаен юнак,

над който смъртта е преминала,

смъртта не и вражия крак.[99]

 

Ил. 9. Шумен, фестивал на плодородието, 2014 г. Сн. Е. Троева.

Все по-често мотото „От тук започва България“, освен като източник на местен патриотизъм, се използва и като реклама за туристически продукт в регионалния център. През 2009 г. Общинска администрация Шумен регистрира в Българското патентно ведомство запазена марка „Оттука започва България“ като название на интегриран туристически продукт, предназначен да рекламира Шумен и региона като туристическа дестинация.[100] В района е реализиран проект „Оттука започва България“ (2010) с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ (2007–2013)[101], по който се извършват ремонтни дейности и благоустрояване районите на Мадарския конник, Шуменската крепост и паметника „Създатели на българската държава“. Една от целите е „да се осигури повишаване атрактивността и достъпността до обектите с туристическо и културно-историческо значение на територията на община Шумен, както се разнообрази туристическото предлагане и нарасне удовлетвореността на посетителите от атракциите в общината“.[102] Очевиден е стремежът на по-големия общинския център Шумен да се възползва от намиращите се в рамките на административното му управление исторически обекти за привличане на инвестиции като приватизира марката „Оттук започва България“ (ил. 9), въпреки че де факто Плиска е част от съседната община Каспичан. Наблюдават се и съвместни усилия на общините за рекламиране на региона като туристическа дестинация. Пример за последното е проектът „Корените на България – Началото“, реализиран по ОП „Регионално развитие“ от общините Шумен, Велики Преслав и Каспичан.[103] Логото „Оттук започва България“ се разпростира и върху други активности, като напр. Национален песенен празник, организиран от Туристическо дружество „Мадарски конник“ и Община Шумен,[104] туристически поход по повод на Деня на жената 8 март с посещение на исторически обекти в региона.[105] „Оттука започва България“ е название и на вербатим спектакъл, композиран от интервюта с шуменци по значими теми.[106] Ежегодно се провежда и детски конкурс с категории „Изобразително изкуство“ и „Литература“, наименуван „Оттука започва България“, като отличените получават награди в навечерието на националния празник 3 март.[107] Разработен е и маршрут „Оттука започва България“ на Шуменското плато.[108] В условията на пандемията от SARS-CoV-2 химнът на Шумен „Оттука започва България“ е изпълнен онлайн по повод празника на града от 34 шуменски певци, живеещи в България, Финландия и Южната африканска република.[109]

През 2008 г. в процедурата за избиране на „глобален символ на България“ Община Шумен провежда шоу в подножието на Мадарския конник, на което актьор изпълнява „монолог на Аспарух“ от етюда „Оттука започва България”, а жокеи пресъздадат установяването на прабългарите по днешните български земи и победата им над Византия[110]. Мадарският конник печели в надпреварата и е обявен за глобален символ на страната (ил. 10). През 2011 г. в с. Мадара е осветен храм „Св. Георги и св. Тривелий“ (ил. 11), като вторият патрон е наложен по настояване на Божидар Димитров, въпреки някои резерви на местните и хипотетичния характер на тезата за покръстването на Тервел/ Тривелий (Троева, 2020). В решението за патрона на църквата надделява мнението на местната власт, че младите трябва да се привличат „чрез историческото, а не само с религиозното, историческият превкус да привлича младите хора“[111].

Ил. 10. Резерватът Мадара, 2014 г. Сн. Е. Троева.	Ил. 11. Храм „Св. Георги и св. Тривелий“, с. Мадара, 2014 г. Сн. Е. Троева.

Многобройни са инициативите в Шуменско през 2013 г., които са организирани в подкрепа на кандидатурата на гр. Шумен за Европейска столица на културата през 2019 г. През април 2013 г. колаж от детски рисунки с размер 300 кв. м. е спуснат от паметника „Създатели на българската държава“. Колажът е съставен от букви, изписващи името на града, и е изработен по проект на общината „Шумен – живият град“, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет.[112] В рамките му през април 2013 г. в Шумен гостува изложбата на Павлин Петров „Глаголица и прабългарски руни“ (първият ѝ цикъл е от 2008 г.).[113] Като част от кампанията за европейска столица на културата през май 2013 г. общината подготвя 3D спектакъл „Шумен – символ на първите“ с прожектиране върху сградата на общината на образи, сред които картини от Плиска и Велики Преслав, на националния трикольор. В парка до сградата на общината е разположено „Селището на историята“, посветено на първото честване на делото на Кирил и Методий в Шумен през XIX век, популяризирано като първото за страната. Селището е открито с възстановката „Княз Борис посреща учениците на Кирил и Методий – Наум, Климент и Ангеларий“. В него са представени 12 „живи картини“, посветени на развитието на писмеността и културата в региона.[114]

В подкрепа на кандидатурата на гр. Шумен за европейска столица на културата през септември 2013 г. общината, регионалният клон на НД „Традиция“ и Регионалният исторически музей организират Националния събор „Доблест и слава“ край Шуменска крепост. Демонстрират се бойни умения, предлага се възможност за обличане на средновековни костюми, за изпробване на стрелба с лък, копие и арбалет. Възстановчиците от шуменския клон на „Традиция“ приготвят чеверме, определено като „типично за Средновековието“. Акцент е реконструкция на превземането на Шуменската крепост от рицарите през 1444 г., а членовете на шуменския клон на НД „Традиция“ изпълняват спектакъла „Създатели на българската държава“. Възстановчиците от шуменския клуб „Крум Страшний“ демонстрират фрагмент от битката при Върбишкия проход между войските на хан Крум и византийския император Никифор І Геник от 811 г.[115]

През лятото на 2013 г. до паметника „Създатели на българската държава“ е изложена „прабългарска юрта“, изработена по проекта „Прабългарска юрта – история, бит и обичай на прабългарите“, като целта на „атракцията“ е да привлича повече туристи. От общинското предприятие по туризъм „Мадарски конник“ мотивират начинанието с идентичностни аргументи – „Трябва да бъдат запазени тези традиции, да бъдат търсени, съхранявани, популяризирани, да си ги обичаме, защото това сме ние“.[116] На официалното откриване на юртата присъстват ръководни лица от общинската управа, както и туроператори, а членове на клуб „Вояк“ демонстрират конна езда. Предвидено е екскурзоводите на комплекса да запознават туристите и с юртата. На посетителите се предлага възможност за стрелба с лък, тъкане на вертикален стан и снимки с дрехи, реплики на прабългарски костюми.[117] Така импозантният скулптурен комплекс, създаден да внушава патриотични чувства и преклонение, е допълнен с атракция, която освен идентичностни послания, дава възможност на посетителите да се забавляват.

Ил. 12. Юрта в НИАР Плиска, 2014 г. Сн. Е. Троева.

Подобна „прабългарска“ юрта е издигната и в НИАР Плиска (ил. 12), с манекени на мъж и жена с „прабългарски“ облекла, съдове, тъкани. Интересното в случая е как един по своята същност любителски атракцион, се вписва и придобива легитимност и „автентичност“ в контекста на археологическия резерват (Троева, 2020). Впоследствие „прабългарски юрти“ стават неотменна част на средновековните фестивали в страната, визуализиращи нарасналата тежест на прабългарите в представите за българския етногенезис в съвременността.

Успешно бизнесначинание, стимулиращо патриотичния туризъм в района, е откритият в гр. Плиска през 2015 г. комплекс „Стара Плиска“ с хотел и прилежащ Двор на кирилицата, представляващ неофициален музей с макети на кирилските букви (ил. 13), голям кръст, паметници на Кирил и Методий, на Борис I, параклис „Св. Борис I Покръстител“, галерия и силиконови фигури на български владетели от Първото царство (ил. 14). Комплексът бързо печели популярност и привлича туристи от цялата страна.

Ил. 13. Двор на кирилицата, гр. Плиска, 2016 г. Сн. Е. Троева.

Ил. 14. Силиконова фигура на хан Крум в Двора на кирилицата, гр. Плиска, 2019 г. Сн. Е. Троева.

През октомври 2018 г. в резервата в Мадара е открит нов информационен център с финансовата подкрепа на Кампанията „Ние обичаме България“, организирана от хранителната верига „Била“–България, подновени са и информационните табла в района (Vladev, 2019: 107). Последната инициатива е пример за включването на големи хранителни вериги в „патриотични“ инициативи за финансова подкрепа на исторически обекти.

Глобални тенденции за развиване на индустрията на преживяванията и фестивализация на културата, в това число чрез т. нар. жива история и артистични възстановки, намират изражение в организираните средновековни събори в Плиска, Мадара и Преслав. От една страна, те са в синхрон с традицията за стимулиране на патриотичния туризъм от централните и местните власти, а от друга – дават възможност за свободно изразяване и дискутиране на конкуриращи се представи за далечното минало на българите.

Ил. 15. Дни на предците, НИАР Плиска, 2014 г. Сн. Е. Троева.

В първата българска столица от 2012 г. ежегодно се провеждат „Дни на предците“ (ил. 15). Фестивалът се реализира от Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции „Авитохол“ от град Варна с партньорството на Община Каспичан, НИАР Плиска и РИМ Шумен, сдружения и клубове за исторически възстановки като „Крум Страшни“ от Шумен,[118] „Традиция“ от Търново, конни бази и клубове, занаятчии и майстори.[119] Най-голям интерес у зрителите предизвикват демонстрациите на ездачески умения, битки и представените занаяти (ил. 16). Посланието към участници и зрители на фестивала в старопрестолна Плиска е, че събитието, на което присъстват, е израз на преклонение пред „предците“ и същевременно автентична тяхна репрезентация (Троева, 2017). „Дни на предците“ през 2019 г. се откриват с думите „Намираме се на свещена земя“[120] (ил. 17). Територията на първата столица се сакрализира, периодът на фестивала е време за среща на „потомци“ с културата на „предците“ първооснователи, която въвлечени в събитието преживяват емоционално.

Ил. 16. На сергия на фестивала Дни на предците, Плиска, 2019 г. Сн. Е. Троева.	Ил. 17. Участници в Дни на предците, НИАР Плиска, 2019 г. Сн. Е. Троева.

През 2016 г. Регионален исторически музей – Шумен поставя началото на Национален средновековен събор „Магическата Мадара“, отново с ключовото участие на сдружение „Авитохол“ (ил. 18). Замисълът на фестивала е да се представят възстановки на ритуали и обичаи, „връщащи ни към корените и към българската древност“ (Йоргов, 2019). Съборът „Магическа Мадара“ се провежда ежегодно в дните около 24 юни (Еньовден) с респективни възстановки на традиционни за лятното слънцестоене обичаи и вярвания. Целите, които подобни възстановки си поставят, са в спектъра на патриотично-носталгичните послания:

Мястото и времето на провеждането на събора (Магическа Мадара) не са избрани случайно – Еньовден – древния празник на лятното слънцестоене, съчетал в себе си християнство, езичество и губещ дирите си в предисторически времена. Във връзка с него ще бъдат възстановени и изпълнени ритуали и обреди – християнски и езически, връщайки ни към корените, към оная българска древност, изгубена във времето, в които би трябвало да потърсим сила и опора за да не се изгубим като народ.[121]

Ил. 18. Фестивалът Магическа Мадара, 2019 г. Сн. Е. Троева.

Ил. 19. Худижествена реконструкция, Магическа Мадара, 2019 г. Сн. Е. Троева.

Интересът към старобългарското езичество е едно от проявленията на (пост)модерния патриотизъм (вж. Гончарова, 2021). При възстановките (ил. 19, 20) могат да се наблюдават както екстраполации на обреди от българската традиционна култура (напр. Еньова буля) към прабългарските вярвания, така и повлияни от ню ейдж и неоезичеството ритуални практики (вж. Троева, 2020). Същевременно на 6 май част на Шуменския гарнизон отдава почит на св. Георги в подножието на Мадарския конник, независимо от предхристиянския характер на паметника (Vladev, 2019: 106). Очевидно в случая надделява асоциацията с войнската хипостаза на светеца, избран за покровител на армията. През 2019 г. се слага началото на още един средновековен фестивал – в НИАР Велики Преслав, наречен Събор на средновековното културно наследство „Преславни дни“ (ил. 21). В него отново водеща е ролята на сдружение „Авитохол“, сходен е и съставът на презентиращите средновековния живот групи и клубове, които участват в „Дни на предците“.[122]

Ил. 20. Хоро при Даул таш на фестивала Магическа Мадара, 2019 г. Сн. Е. Троева.	Ил. 21. Фестивал Преславни дни, НИАР Велики Преслав, 2019 г. Сн. Е. Троева.

Така през второто десетилетие на новото хилядолетие историческите възстановки се утвърждават като предпочитан елемент на събития, свързани с културно-историческото наследство и неговото популяризиране. Игровата форма, интерактивността, нагледността извън залите на музея предопределя по-големия интерес към подобни форми на „общуване“ с миналото пред по-академичния, но и по-статичен музеен разказ. На въпроса ми какво кара млади хора да се връщат към толкова далечно минало възстановчик в „Дни на предците“ през 2014 г. отговори „Първо, майка България, и второ – самото забавление, защото това е забавление“. Патриотичното преживяване се обвързва с емоционалния заряд на живото участие. То не се прави по задължение, спуснато като мероприятие от ОФ, ДКМС или профсъюзите, както се процедира няколко десетилетия по-рано. Съвременните посещения на фестивалите в археологическите резервати са въпрос на избор, в който определящи са желанията за приятно прекарване извън дома, съчетано с познавателни възможности и с досег до ценностно натовареното минало на „предците“. В конкурентната среда на туризма и проектното финансиране общини, музеи, археологически резервати включват в проектните си предложения възстановки и атракции с цел привличане на публики. Заличена е разграничителната линия между експертното знание (в лицето на музейни служители) и популярна реализация (възстановките) доколкото мнозина от музейните служители участват в реконструкциите или са техни консултанти, а резерватите са домакини на изяви, които се разминават с научните визии за исторически личности, обекти, събития, процеси. Като част от съвременната популярна култура фестивалите и историческите реконструкции предлагат нов формат за връзка с въобразеното национално миналото, за формиране и преживяване на идентичност.

Процесът на превръщане на някогашните центрове на Първата българска държава в туристически обекти продължава десетилетия, през които старините се разкриват, изследват, реставрират, надстрояват и експонират. Целта е да онагледят величавато минало на нацията и да предложат благоприятна среда за патриотично изживяване. Успоредно с развитие на инфраструктурата се създават респективни културни институции (музеи), информационни центрове, благоустрояват се близките селища, урежда се статутът на обектите (превърнати в национални резервати), проучванията им получават целево финансиране. В съвременността активно се използват възможностите на проектната система, основно по оперативните програми за регионално развитие. В годините са положени усилия районите на старините в Мадара, Плиска и Преслав да се превърнат и в природни паркове, което в наши дни е особено видимо в резервата Мадара. Ангажираните на локално ниво институции се фокусират върху развитие на културния туризъм с разнообразяване на атракциите за посетителите, както и върху инициативи за развитие на чувство на гордост и самочувствие у местните жители. Свидетелство за тяхното интернализиране е поставянето на българския трибагреник на редица къщи в с. Мадара, намиращи от двете страни на пътя, водещ до релефа, като на една дори е изобразен конникът (ил. 22). Десетилетните политики на идентичност са формирали високо самочувствие на „плисковчани“ у съвременните жители на гр. Плиска.

Ил. 22. Къща в с. Мадара с изображение на Мадарския конник, 2012 г. Сн. Е. Троева.          

Символните ресурси на ранносредновековното минало се използват за различни цели, като опитите за монументално възстановяване на сгради в археологическите резервати се инициират основно на национално ниво, като продължение на традицията от времето на късния социализъм за монументализъм и в контекста на стремежа за превръщане на историческите обекти в места за национално поклонение. Така се създава едно заместващо наследство, при което водещо е визуализирането, било то чрез исторически възстановки, издигане на юрти, изграждане във височина на сгради, запазени само в основи.

В инициативите за развитие на обектите в последните десетилетия се променя съотношението център – периферия по отношение на властовите решения, като се наблюдава много по-активно участие на актьорите на местно ниво – общини, музеи, неправителствени организации, клубове, школи. Запазва се обаче ролята на регионалния център Шумен като произвеждащ културни политики към Мадара, Плиска и Преслав, като в това отношение определено значение има и друг градски център – Варна, от където са едни от основните организатори на фестивалните прояви в региона. Диверсификацията на включените в обживяването на старините актьори води и до разнообразяване на репрезентациите на миналото. В този смисъл Шумен, Плиска, Преслав и Мадара запазват ролята си от предходните периоди на топоси за идеологически внушения, макар и с някои нови послания и акценти.

             

Библиография

Антонова, Вера. 1963. Плиска. Водач за археологическите обекти и музея. София: Наука и изкуство.

Георгиев, Павел. 2015. „Заслугата на Карел Шкорпил за откриването на Плиска и за някои негови интерпретации“. В: Георгиев, Павел, Янко Димитров (ред.) Плиска – Преслав. Том 11. София, 13–19.

Гончарова, Галина. 2021. „Патриотичните култове и виртуалните следи на тангра-национализма“. Семинар_BG, бр. 20, (последно посетен на 5.03.2022 г.).

Дичев, Ивайло. 2017. „В памет на паметника“. Семинар_BG, бр. 15, (последно посетен на 5.03.2022 г.).

Еленков, Иван. 2008. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма – политическо управление, идеологически основания, институционални режими. София: Сиела и Институт за изследване на близкото минало.

Еленков, Иван. 2009. „Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции“. В: Знеполски, Ивайло (ред.) История на Народна република България. Режимът и обществото.. София: Сиела и Институт за изследване на близкото минало, 617–645.

Живкова, Надя. 2008. „Мадарският конник, „мадарщината” и нашето национално самочувствие“. В: Историята – професия и съдба. Сборник в чест на 60-годишнината на член-кореспондент д. ист. н. Георги Марков. София: ТАНГРА ТаНакРа, 243–259.

Иванов, Даниел. 2018. „Археологически резервати и археологически музеи in situ в България. Поява и историческо развитие“. История, 26 (3): 292–317.

Йоргов, Юри. 2019. „Национален средновековен събор „Магическата Мадара““. Известия на Регионален исторически музей – Шумен, кн. 18, 455–456.

Колева, Даниела. 2015. „Наследство, туризъм, възпитание. 100-те национални туристически обекта и техните метаморфози“. Семинар_BG, бр. 12, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

Маздрашка-Михова, Фани. 2015. „Историческите възстановки като специално събитие“. Newmedia21.eu, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

Мичев, Николай, Петър Коледаров. 1989. Речник на селищата и селищните имена в България 1878–1987. София: Наука и изкуство.

Назърска, Жоржета. 2011. „Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878–1944)“. В: Гюзелев, Васил (ред.) Оттука започва България. Материали от втората национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 14–16.05.2010 година. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 572–586.

Отчет за двадесет годишна дейност на археологическото сдружение „Българска старина“ (от 1924 до 1944 г.). Шумен, 1945.

Станчев, Станчо. 1966. Мадара, Плиска и Преслав. София: Медицина и физкултура.

Стойкова, Светлана. 2006. Паметник „Създатели на българската държава“. 25 години. Шумен.

Страхилов, Иво. 2016. „Инвестиции в миналото“. Семинар_BG, бр. 13, (последно посетен на 30.10.2021 г.).

30 години комплекс Създатели на българската държава. Юбилейно издание. Б.г.

Троева, Евгения. 2017. „Историческа етнология на Плиска“. Във: Васева, Валентина (съст.) Етнологията на ХХI век – теория и практика. Сборник от конференция в памет на проф. Ст. Генчев. София: Издателство на БАН „Проф. М. Дринов“, 130–146.

Троева, Евгения. 2020. „Исторически реконструкции и преживяване на миналото: „прабългарите““. Семинар_BG, бр. 19: На терен в културата: автентично, зрелищно, не(видимо), (последно посетен на 30.10.2021 г.).

Успенский, Феодор. 1905. „Историко-археологическое значение Абобы и ея окрестностей“. В: Материалы для болгарских древностей. Абоба-Плиска. Известия Русского археологического института в Константинополе. Т. 10. София, 1–15.

Хараланова, Бета, Тинка Бозова. 2011. „Неизвестното за химна на Шумен „Оттука започва България““. В: Оттука започва България. Материали от Втората национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“ – Шумен, 14–16.05.2010. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 682–689.

Хранова, Албена. 2011. Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХІХ-ХХ век. Т. 1. София: Просвета.

Шкорпил, Карел, Хермин Шкорпил. 1901. Първата българска столица до Абоба. Варна: Печатница „Взаимност”.

Шкорпил, Карел. 1924. В защита на българската народна старина. Варна: Комитет за българската старина.

Ashworth, Gregory. 2013. „From History to Heritage: From Heritage to Identity: In Search of Concepts and Models“. In: Ashworth, Gregory, Peter Larkham (ed.) Building a New Heritage. Tourism, Culture and Identity in the New Europe. London, New York: Routledge, 13–30.

Dragostinova, Theodora. 2021. The Cold War from the Margins. A Small Socialist State on the Global Cultural Scene. Ithaca, London: Cornell University press.

Harrison, Rodney. 2013. Heritage: Critical Approaches. New York, London: Routledge.

Luleva, Ana. 2017. „Das Nationale versus das Europäische in der bulgarischen Gedächtniskultur. Zeitschichten konfliktreicher Erinnerungspraktiken“. In: Götz, Irene, Klaus Roth, Marketa Spiritova (eds.) Neuer Nationalismus im östlichen Europa. Kulturwissenschaftliche Perspektiven. Bielefeld: Transcript Verlag, 101–117.       

Vladev, Dimitar. 2019. „Current Risky Geomorphological Processes for Tourists in the Area of the Madara Historical – Archаeological Reserve“. In: Proceedings of Second International Scientific Conference „Challenges of tourism and business logistics in the 21st century“. Goce Delcev University of Stip, 105–114.

Zerubavel, Yael. 1995. Recovered Roots: Collective Memory and the Making of Israeli National Tradition. Chicago, London: The University of Chicago Press.

---

[1] Изследването е част от работата ми по финансирания от Фонд „Научни изследвания“ проект „Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките.

[2] За Плиска виж по-подробно у Троева, 2017.

[3] Уеб сайт на музея в НИАР Велики Преслав. https://museum-velikipreslav.com/za-muzeya/prouchvaniya.html, (последно посетен на 26.10.2021 г.)

[4] В Плиска се преселват българи от Севлиевско, Търновско, Софийско, а в Мадара – от Благоевградско и Кюстендилско.

[5] Уеб сайт на Община Исперих. http://www.isperih.bg/index.php/bg/forisperih, (последно посетен на 26.10.2021 г.).

[6] Държавен архив (ДА) Шумен, ф. 298, о. 1, а.е. 3, л. 43.

[7] ДА Шумен, ф. 298, о. 1, а.е. 3, л. 43.

[8] ДА Шумен, ф. 298, о. 1, а.е. 3, л. 46.

[9] ДА Шумен, ф. 30 К, о. 1, а.е. 28, л. 83.

[10] ДА Шумен, ф. 30 К, о. 1, а.е. 26, л. 6.

[11] ДА Шумен, ф. 30 К, о. 1, а.е. 29, л. 23.

[12] ДА Шумен, ф. 30 К, о. 1, а.е. 29, л. 42, 71.

[13] ДА Шумен, ф. 30 К, о. 1, а.е. 29, л. 45-46.

[14] ДА Шумен, ф. 298 К, о. 1, а.е. 19, л. 47.

[15] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 1, л. 136.

[16] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 67.

[17] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 70.

[18] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 71.

[19] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 73.

[20] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 74.

[21] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 152.

[22] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 176.

[23] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 178.

[24] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 181.

[25] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 182.

[26] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 166.

[27] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 167.

[28] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 186.

[29] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 169.

[30] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 170.

[31] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 170.

[32] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 171.

[33] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 172.

[34] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 172.

[35] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 173.

[36] ДА Шумен, ф. 49, о. 2, а.е. 28, л. 174.

[37] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 4, л. 13.

[38] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 19, л. 32, 33.

[39] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 13, л. 25.

[40] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 10, л. 2, 4, 7; ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 10, л. 8, 10, 11.

[41] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 108.

[42] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 109.

[43] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 110, 111, 112.

[44] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 113.

[45] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 113, 114.

[46] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 115.

[47] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 116, 117.

[48] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 118.

[49] ДА Шумен, ф. 862, о. 1, а.е. 5, л. 120.

[50] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 5, л. 32.

[51] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 25, л. 2.

[52] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 25, л. 6.

[53] Уеб сайт на с. Мадара. https://madara.bg/about/, (последно посетен на 17.04.2021 г.).

[54] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 27, л. 8.

[55] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 27, л. 9.

[56] ДА Шумен, ф. 49, о. 3, а.е. 27, л. 12.

[57] За списъка на 100-те обекта като „канон“ за комунистическо-патриотичното възпитание вж. Колева 2015.

[58] Информация за обществени поръчки по Оперативна програма „Регионално развитие“ (2007–2013). http://rud.exdat.com/docs/index-812052.html?page=2#3853584, (последно посетен на 8.04.2021 г.).

[59] Лично интервю с респондент от гр. Плиска, 2014 г.

[60] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, л. 1.

[61] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 1, л. 3.

[62] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 1, л. 9.

[63] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 1, л. 5.

[64] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 1, л. 6, 7, 9.

[65] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 14, л. 1.

[66] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 6, л. 1, 2, 3.

[67] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 10, л. 9.

[68] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, л. 1.

[69] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, л. 13.

[70] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 14, л. 12.

[71] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1.

[72] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 23, л. 44.

[73] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 14, л. 66.

[74] ДА Шумен, ф. 1769, оп. 1, а.е. 14, л. 66.

[75] Информация на BTV Новините от 25.07.2005 г. https://btvnovinite.bg/43338-Prezidentat_e_na_poseshtenie_v_Pliska_i_Preslav.html, (последно посетен на 22.03.2020 г.).

[76] Паметникът е висок 11 метра и е дело на скулптора Борис Кондов, архитекта Димитър Кръстев и конструктора Иванка Димова. http://infobulgaria.info/news.php?itm=1743, (последно посетен на 22.03.2020 г.).

[77] Уеб сайт на Областна администрация Шумен. http://oblastshumen.government.bg/new/oblastniyat-upravitel-valentin-aleksandrov-gost-na-chestvaniyata-v-pliska-posveteni-na-pokrstvaneto-na-blgarite/, (последно посетен на 22.03.2020 г.).

[78] Уеб сайт на Национално дружество „Традиция“. https://www.traditsiya.eu/20_years_3.html, (последно посетен на 22.03.2020 г.).

[79] Тезата е изложена и на общинския уеб сайт на Велики Преслав. https://velikipreslav.bg/wp/?page_id=101, (последно посетен на 29.10.2021 г.).

[80] Уеб сайт на Община Велики Преслав. https://velikipreslav.bg/wp/?page_id=6805, (последно посетен на 30.10.2021 г.).

[81] Уеб сайт „Двери на православието“. https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,10627/view,article/, (последно посетен на 30.10.2021 г.); Уеб сайт „Православие.бг“. https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%81/, (последно посетен на 30.10.2021 г.).

[82] Интервюта с жители на Плиска, 2014 г.

[83] Интервю с жител на Плиска, 2014 г.

[84] Интервю на Кръстана Тасева с кмета на гр. Плиска. http://epicenter.bg/article/archive/47303/11/34, (последно посетен на 27.10.2021 г.).

[85] Информация от 26.09.2021 г. на Vesti.bg. https://www.vesti.bg/bulgaria/referendum-selo-madara-ostava-v-obshtina-shumen-6131577, (последно посетен на 27.10.2021 г.).

[86] Информация от 10.01.2021 г. на уеб сайта Shumenonline.bg. https://shumenonline.bg/2021/01/10/%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D1%82/, (последно посетен на 27.10.2021 г.).

[87] Пак там.

[88] Интервю на Кръстана Тасева с кмета на гр. Плиска. http://epicenter.bg/article/archive/47303/11/34, (последно посетен на 27.10.2021 г.).

[89] Пак там. Същата идея е изразена и в лично интервю, проведено през 2014 г.

[90] Интервю на Кръстана Тасева с кмета на гр. Плиска. http://epicenter.bg/article/archive/47303/11/34, (последно посетен на 27.10.2021 г.).

[91] По-подробно виж у Иванов, 2018.

[92] План за интегрирано развитие на община Велики Преслав 2021 – 2027 г. https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwiBmJ63wu_zAhWggv0HHXKhDMM4HhAWegQIFBAB&url=https%3A%2F%2Fwww.strategy.bg%2FFileHandler.ashx%3FfileId%3D26488&usg=AOvVaw0j-FZ0PynsRBuGQzFmGJkI, (последно посетен на 29.10.2021 г.).

[93] Информация от НИМ, публикувна на уеб сайта Vesti.bg от Христо Боснев на 16.08.2016 г. https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/arheolozi-napraviha-novo-otkritie-v-pliska-6057549, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[94] Ярослава Прохазкова публикува информация за заседанието на 2.07.2019 г. в 24 часа. https://www.24chasa.bg/novini/article/7539680, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[95] Информация за намеренията на инициативния комитет, публикувана на 3.07.2019 г. http://stroitelstvoimoti.com/изграждат-алея-на-владетелите-до-гол/, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[96] Информация за протестно писмо на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство до министъра на културата от 6.06.2017 г. https://offnews.bg/kultura/giokin-restavratciata-na-goliamata-bazilika-v-pliska-ia-obezlichava-i-657980.html, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[97] Неин автор и композитор е Хачо Мисакян (Хмаяк Харутюн Амира Мисакян), един от основателите на Радио „Шумен“ (Хараланова, Бозова, 2011). Текстът на песента е на Антонин Горчев. Информация от 28.09.2009 г. https://dariknews.bg/regioni/shumen/obshtina-shumen-zapazva-marka-s-imeto-ottuka-zapochva-bylgariq-406104, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[98] https://www.shumen.bg/council/1101287.pdf, (последно посетен на 24.01.2020 г.).

[99] Уеб сайт на Община Шумен. https://www.shumen.bg/za-obshtinata/himn-na-shumen/, (последно посетен на 31.10.2021 г.); Телевизия Шумен. http://tvshumen.bg/novina/shumenci-pqha-himna-na-grada-zaedno-onlain/7439, (последно посетен на 8.04.2021 г.).

[100] https://dariknews.bg/regioni/shumen/obshtina-shumen-zapazva-marka-s-imeto-ottuka-zapochva-bylgariq-406104, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[101] Информация за обществени поръчки по Оперативна програма „Регионално развитие“ (2007–2013). http://rud.exdat.com/docs/index-812052.html?page=2#3853584, (последно посетен на 31.10.2021 г.). Проектът „Оттук започва България“. https://www.shumen.bg/deinosti/proekti/17050713.pdf, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[102] Информация за обществени поръчки по Оперативна програма „Регионално развитие“ (2007–2013). http://rud.exdat.com/docs/index-812052.html?page=2#3853584, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[103] Информация на Дарик нюз от 15.01.2014 г. https://dariknews.bg/regioni/shumen/predstavqt-shumenskiq-turisticheski-region-na-izlozhenie-v-holandiq-1202528, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[104] Грамота на Община Шумен от 2011 г. https://www.trapezitca1902.com/SNIMKI/Horove/2011/May%202011/GramotaShumen2011-a.jpg, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[105] Уеб сайт на Българския туристически съюз с информация за похода. https://www.btsbg.org/activen-kalendar/p-r-v-i-l-za-provezhdane-na-tradicionen-pohod-ottuk-zapochva-blgariya-13-14-april, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[106] Информация за постановката на театрален уеб сайт. https://theatre.art.bg/%D0%BE%D1%82%D1%82%D1%83%D0%BA-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_3316_52_28, (последно посетен на 31.10.2021 г.)

[107] Информация на Радио Шумен.

[108] Информация на уеб сайт на Природен парк „Шуменско плато“. http://shumenskoplato.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B8/%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B8/, (последно посетен на 29.10.2021 г.).

[109] Телевизия Шумен. http://tvshumen.bg/novina/shumenci-pqha-himna-na-grada-zaedno-onlain/7439, (последно посетен на 8.04.2021 г.).

[110] Информация на Дарик нюз от 29.06.2008 г. https://dariknews.bg/regioni/shumen/dnes-priklyuchva-klasaciqta-za-globalen-simvol-na-bylgariq-266172, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[111] Интервю с респондентка от с. Мадара, 2019 г.

[112] Информация от 2013 г. на новинарски уеб сайт. http://theme.ro-ni.net/news/news2013.html, (последно посетен на 31.10.2021 г.).; https://www.novinite.bg/articles/36260/?fbclid=IwAR3zaEgGc7pJogKfVPIeAOMuVY7iMW30PSEZQsyYvSxJMSmE4BbnQ4KbO0g, (последно посетен на 31.10.2021 г.)

[113] Изложбата е излагана в Аулата на Софийската духовна семинария и Информационния център на Европейския съюз в България, а през 2010 година - в Министерството на образованието, младежта и спорта. http://theme.ro-ni.net/news/news2013.html, (последно посетен на 24.03.2021 г.).

[114] http://theme.ro-ni.net/news/news2013.html, (последно посетен на 24.03.2021 г.).

[115] http://theme.ro-ni.net/news/news2013.html, (последно посетен на 24.03.2021 г.).

[116] Информация на Здравка Русева по БНТ на 19.06.2013 г. https://bntnews.bg/bg/a/103105-prabylgarska_urta_radva_turistite_v_shumen, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[117] http://theme.ro-ni.net/news/news2013.html, (последно посетен на 24.03.2021 г.).

[118] Организацията е основана през 2008 г., повече за възстановките виж у Маздрашка-Михова, 2015.

[119] Проведеното теренно наблюдение на „Дните на предците“ през 2014 и 2019 г.

[120] Лично наблюдение на „Дни на предците“ през 2019 г.

[121] Информация на Даниел Руменов от РИМ Шумен на уеб сайта на Института за приложна музеология, публикувана на 30.06.2016 г. http://www.museology.bg/bg/upcoming/i26/%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F.html, (последно посетен на 31.10.2021 г.).

[122] Лично наблюдение на фестивалите във Велики Преслав, Плиска и Мадара през пролетта и лятото на 2019 г.

---

Биографична справка

Доц. д-р Евгения Троева работи в секция „Историческа етнология“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките. Изследванията ѝ са фокусирани върху проблеми на религиозността, културното наследство и културната памет, идентичностите, етно-културните взаимодействия. Автор е на книгите „Демоните на Родопите“ (2003 г.), „Религия, памет, идентичност: българите мюсюлмани“ (2011 г.) и съавтор (с Ана Лулева и Петър Петров) на монографията „Принудителният труд в България (1941–1962). Спомени на свидетели/ Zwangsarbeit in Bulgarien (1941–1962). Erinnerungen von Zeitzeugen“ (София, 2012).