Резюме: Статията анализира нормативността на флирта в България днес като разглежда една конкретна общност – тази на майсторите-свалячи или по-модерната дума, която те самите употребяват при себеидентификация – „пикап артистите“ (от разговорен английски език, „pick-up“ означава свалка, флирт). Течението, наречено „пикап артисти“, се появява в САЩ в края на 1990те и сравнително бързо се превръща в глобален феномен, като една растяща мрежа от форумни дискусии, имейл листи, сайтове, блогове за дарови обмен на съвети. В статията е изследван българският сайт http://pickup-project.net, който се посещава от около 20 хиляди уникални потребители месечно.
Ключови думи: флирт, игра, любовни отношения
Abstract: The paper analyses the normativity of flirting in Bulgaria today through exploring a concrete community – the community of master-flirters or as they self-identify – pick-up artists. The trend of pick-up artists emerges in the U.S. in the late 90s and relatively fast becomes a global phenomenon as a growing network of forum discussions, mailing lists, websites and blogs for gift exchange of advises. The paper studies the Bulgarian website http://pickup-project.net which is visited by 20 000 unique visitors monthly.
Key words: flirt, game, love relations
Флиртът, независимо от неговите исторически специфики, е бил свързан винаги с някаква нормативност: правила на поведение, степени на експертност, нива на овладяване на тънкостите. Той неминуемо е обозначавал и определен период от време: от запознанството до първата целувка/ до първия сексуален контакт/ до определянето на връзката като „сериозна“. Своеобразна прелюдия към любовта, в която социалната „игра“ се заменя с „автентични“ отношения.
Този текст се интересува от нормативността на флирта днес в България. За целта той представя една конкретна общност – тази на майсторите-свалячи или по-модерната дума, която те самите употребяват при себеидентификация – „пикап артистите“ (от разговорен английски език, „pick-up“ означава свалка, флирт). Говоря за общност, тъй като те самите имат съзнание за такава, ясно посочват фигури, които за тях носят експертността на групата, имат конкретни ритуали за доказване и приобщаване, разполагат със свои „свещени текстове“ и т.н. За разлика от повечето други внесени наготово глобални моди, „училището за флирт“, където общността е видима онлайн и участва активно със споделен опит, не стъпва само на референции към чуждестранни сайтове, а създава свой собствен, български контекст. Тук става въпрос не само за семинари, статии, видео курсове, които най-общо представят видовете и структурата на свалките, както и демонстрации и проиграване на конкретни ситуации, но и за книги, написани на базата на местен опит във флирта, като „Изкуството да бъдеш успешен с жените“ и „Пътят на пикап артиста” на Илиян Топчиев, според самия автор – първата като въведение, а втората като „ново ниво в Играта“. Всички те се базират на емпиричен материал: техники, „фийлд рипорти“ (записки от терен), интернет чатове, примерни истории.
Общността на свалячите е от хетерусексуални мъже, които си обменят съвети и техники за съблазняване на жени. В българското виртуално пространство не е видима паралелна женска общност, освен ако не си представим онази въобразена публика, отново в глобален план, която чете списания като „Космополитън“ и безбройните им рубрики „10 начина да...“ или гледа сериали като „Сексът и градът“. „Женско“ училище за флирт обаче няма.
Освен мъжка, общността е и предимно виртуална. Още от своето създаване, тя просъществува чрез интернет платформи, блогове, видео семинари, форуми. Едва след редица инициационни ритуали ядрото се измества и в офлайн пространството, където доказалите се като успешни свалячи могат да излязат заедно с другите на показна практика. Офлайн е реалното преживяване, онлайн е разказването, хваленето, теоретичното осмисляне.
Течението, наречено „пикап артисти“ се появява в САЩ в края на 1990те и сравнително бързо се превръща в глобален феномен, като една растяща мрежа от форумни дискусии, имейл листи, сайтове, блогове за дарови обмен на съвети. Расте с пълна скорост, може би защото съблазняването е представено през две привлекателни призми: тази на играта и тази на експертността. В този смисъл флиртът е хем забавен, хем научваем и овладяем. Комерсиализацията идва с развитието на степени на овладяване на това „изкуство“ и съответно създаването на книги, лекции, тренировъчни лагери за новобранците. Обучителите хващат модерната вълна на личностно развитие,[1] като всеки предлага своя собствена вариация и метод на съблазняването, в рамките на голямата идеологическа шапка. Така неминуемо се появяват локални специфики на общността, предопределени от местната опитност на майсторите-свалячи.
Темата става медийно актуална през последните години и бива обяснявана предимно като резултат от „хаотичната“ съвременна сцена на запознанствата, последствие както от овластяването на жените и промените в традиционните роли на двата пола, така и от заговарянето за биологични императиви при мъжете и жените.
Резултатите на този анализ се основават на изследване на сайта http://pickup-project.net и включените в него 72 статии, 7 интервюта с водещи пикапьори, коментари в чат форума по общо 7119 теми от 3342 официално регистрирани членове в момента на писане на статията. В този смисъл благодарността за събраните емпирични данни дължа изцяло на създателите и авторите в сайта. Мисията, която си поставят те, е разглеждането, изучаването и преподаването на комуникация между двата пола. По думите на основателя на проекта, Slayer: „Без значение дали си изкусен прелъстител, сваляч, донжуан или имаш проблем с жените, ние ще ти помогнем да разбереш защо и как се случва всичко в изкуството на съблазняването или както ние го наричаме простичко – Играта…“. В началото започват няколко приятели, които правят обучения и семинари по „пикап“ само за удоволствие. От 2006 г. решават да изготвят по-сериозен бизнес план и да изведат дейността на печалба, като разработват сайта, пускат в продажба обучителни дискове и семинари. Сайтът и форумът се посещават от около 20 хиляди уникални потребители месечно. Бизнесът вече не е на загуба, но все още не може да позволи на създателите си да се издържат само с него.
 |
 |
Ил. 1 и 2. Източник: http://pickup-project.net.
Табута
Участниците в групата на свалячите имат строго определение за „пикапа“, към което често реферират и във форумните си дискусии, за да определят доколко дадена практика може да бъде приемана за „истинска“ или като „недобре овладяна“. Определението е следното:
„Най-бързо, ефективно и по-възможност без външни ресурси съблазняване. Това означава да сваляш жени, играейки на емоционално ниво (създавайки необходимите емоции) основно с вътрешни качества, поведение, мироглед, ранг, сексуалност и т.н., а не играейки разпространената в обществото АФЦ-свалка, където жената избира мъжа, според това, какъв провайдър е – тоест какви външни ресурси притежава и инвестира в жената“.
Първото нещо, което прави впечатление, е, че ролята на сваляча е единствено и само мъжка роля. Очевидно подобно определение отговаря на болезнена противопоставеност с мъжката фигура, наложила се с новобогаташите от българския преход и с образа на жената-материалистка. Своеобразно болезнено отношение е ясно видимо във всички статии, коментари, чатове, то е онази тънка линия на съгласие, през която се легитимират и основните граници на групата. Първата от тях е споменатата в самото определение „АФЦ свалка“. Под това се разбира определен тип неправилно поведение, от което всеки истински мъж трябва да се отграничи. То е свързано с изначално заемане на доминирана позиция или на практика със себеизтъкване „с цел да се направи добро впечатление и да се влезе в одобрителната рамка на жената“. Форумите изобилстват от примери за АФЦ неправилно поведение: „...Да кажем отиваш при дадена жена и я заговаряш по следния начин: „Аз съм мениджър в един коя си фирма. Карам еди каква си кола. Работя еди къде си. Всеки ден тренирам във фитнеса. Знам три чужди езика...“ (автор nachko). Както ще обобщи по-теоретично Slayer: в АФЦ-свалките силата и изборът са при жената, а мъжът приема, че има по-нисък ранг и той е гонещият, като се стреми да компенсира тази своя позиция с позоваване на материални придобивки, мило поведение, нагаждане към жената и т.н. Очевидно „пикапът“ изисква точно обратното: мъжът доминира, той налага своята реалност, но не като „комплексар“, който да трябва да купува женското внимание, а като умел играч, който създава необходимите емоции и е достатъчно сексуален, за да „разпали“ жената. Не е трудно да си представим как в България подобен дискурс ще намери незабавен емоционален отклик у младите мъже. Предвид годините им (средно между 20-30), те не помнят дефицита на еротичното, така като е описан в сборника „Любовта при социализма“: буржоазната сантименталност следва да бъде избягвана в контекст, в който интимността е отнета от частната сфера и е включена в нормалната биография на социалистическите хора и може да бъде легитимна само през брака като институция, която свързва желанието на двойката с целите на държавата; не само „светостта“ на брака е де-еротизирана, но еротично натоварената любов/сексуалност е табуизирана, за да се достигне изобщо до оскъдност на еротическото и липсата на език, на който да се говори за него (Колева, 2015). Същевременно обаче тези мъже помнят, че след прехода дойде времето точно на една опозиционна вулгарно-телесна култура, която се отвори много лесно към всякакви метафорични и не дотам форми на сексуално изживяване и разголване. Всъщност „пикап“ артистите продължават с пълна сила нейната „еротична“ линия, но заклеймяват „материалистичната“. Тоест и при тях отново ще говорим за доста експлицитна сексуалност, но умението да се провокира тя ще бъде отдадено не на материален статус, а на игрови умения.
Тъй като сваляческата игра е „мъжка“, пикапьорът трябва да олицетворява и специфична роля, в случая – онази на „алфа-мъжа“, или, по определението на самата общност, това е мъжът, който доминира не само жената, но и останалите индивиди в „стадото“. Ето защо АФЦ свалката и всяко поведение извън идеала за алфа-мъж ще бъдат превърнати в основно табу за групата.
Колкото до традиционни „любовни табута“, свързани предимно с идеята за вярност, трябва да се отбележи, че те не съществуват. В сайта има статии за флиртуване с момиче пред нейното гадже, за флиртуване с цел тройка, за приятелско завоюване на една и съща цел и т.н.
 |
 |
Ил. 3 и 4. Източник: http://pickup-project.net.
Кодове в свалката
В цитираното по-горе определение за „пикапа“ се говори и за „емоционалната“ игра. Тя изглежда свързана със специфични кодове на сваляческо поведение, които могат да бъдат структурирано изведени и да се намерят както във вариант за „онлайн“, така и за вариант „офлайн“ свалки.
Офлайн играта
Няколко са основните обществени места за свалка, които се споменават във всички статии и постове на общността: морето, бара, улицата, мола. Първите две се считат за по-лесни, доколкото изглеждат „по-традиционни“ или места, които в голяма степен предполагат флирт. Вторите две – като по-големи предизвикателства, изискващи прекрачване на социални стереотипи. В този смисъл, обикновено обученията, които се провеждат в рамките на семинарите за свалки, „предизвикват“ участниците с по-трудните. Най-важно е постоянното ескалиране на провокациите или по думите на един от изявените в групата свалячи с никнейма Ki: „Нямам любими места – мен ме кефи навсякъде. Най често съм пред НДК и по „Витошка“ и в „Брилянтин“, просто защото има повече хора и като излезем да си тренираме нещо, там има повече материал“.
В едно изследване върху флирта във Великобритания Кейт Фокс ще открои именно ключовите фактори, които правят едно място подходящо за флирт и които тя определя чрез така наречения SAS (Sex-Alcohol-Shared Interest) тест, според който добрите места за флирт съчетават поне два от изброените три фактора за социализация: 1. достъпността на мястото и улесненията, които предлага, да се инициират разговори с непознати; 2. алкохол, който остава основен помощник за флирта; 3. среда, в която хората имат общи интереси (Fox, 2004). Очевидно посочените места съчетават предимно първите два фактора – възможност за среща на непознати, в някои от тях и алкохол, а третият остава на заден план.
Местата се обуславят и от факта, че един истински пикап артист следва да излезе от социалния си кръг. Неговите цели са непознатите момичета. В това отношение групата има и ясно изразена норма: пет заговорени непознати жени всеки ден. „И ако не можеш някой ден да заговориш пет непознати жени, а заговориш само две – на другия ден трябва да компенсираш и да заговориш осем“ (автор Илиян). Самата провокация се счита за истинската „мисия“ на „пикапа“, който, както почти всички съвременни техники за любовта, се концентрира върху личностното израстване на търсещия я. Ето защо основна част от обучителните семинари за усвояване на сваляческия занаят включват и договорени в рамките на групата наказания при проявен страх или нерешителност в изпълнението на задачите-предизвикателства (такова наказание например е изгарянето на определена сума пари от всеки един участник, който се е провалил). Личностното израстване при „пикапа“ е свързано с преодоляване на социални норми, наложени в детството, със смелост и с умение за приемане на възможно отхвърляне, с изграждане на самочувствие, което не се основава на външни оценки, а на вътрешни самовнушения и конкретни практики.
Свалката се структурира в няколко етапа. Първият е така нареченият „опънер“ или „заговаряне на сет“ – начинът на влизане в комуникацията. Той е кратък, със средна продължителност не повече от 2 минути, и представлява моментът за създаване на първо впечатление, както у момичето-обект на интерес, така и у евентуални други участници в сета (нейното обкръжение например).
Втората стъпка е демонстрация на висок ранг и използване на „нег хитове“. Всъщност идеята за ранг в групата е свързана с реалната оценка – свалячът поставя ранг както на момичето, така и на самия себе си, а правилото е, че всеки трябва да „играе“ в категорията си. Още веднъж по-голямото качество, а и количество на завладените женски сърца, зависи от личното усъвършенстване. В случая рангът нараства с умението да засилваш интереса към себе си, дори и това да е без покритие. Една от основните теми, които засягат водещите свалячи от групата е именно фактът, че повечето от тях са 5-6 ранг (по десетобалната система), което означава например, че не са много високи, нямат хубава работа, нямат кола, но въпреки това могат да се похвалят със значителен успех сред жените. Те го отдават в голяма степен на овладяването на техниките за създаване на интерес. А висок ранг може да бъде показан най-вече в поведение, мироглед („фрейм“) и начин на живот.
Втората съставка от тази фаза, така наречените „нег-хитове“, са още по-показателни за новия начин, по който се конструира интереса към себе си. Нег-хитовете са част от своеобразна дисквалификационна теория, при която мъжът демонстрира, че има опции и не смята да гони, впечатлява и търси одобрение от никого. Ето и няколко примери за такъв тип нег-хитове, дадени от самите участници в групата: „Изглеждаш готина, жалко, че си чернокоса и не си мой тип.“, „Хубава блуза – нова ли е купена?”, „Имаш нещо между зъбите”, „Не питам теб, многознайке“, „Хехе, гласът ти е точно като на Бъгс Бъни, хаха, много забавно” и т.н. Ki, на 21 години, разказва своя лична история за това как „спича“ жената срещу него: „...Например скоро с една, тя ми вика: „Аз съм много грижовна, бля-бля-бля...“, аз й викам: „Хах, ти ли си грижовна – с тия маникюри ти не си мила чинии и не си си оправяла стаята през живота си...“. Тя започна да ми се обяснява… И естествено: „Оки, другия път като се видим идваш в нас да ми оправиш стаята, че нали знаеш момчешка стая…“. Леко презрителният тон има задачата да свали „щита“ на момичето, като щит се използва от общността с негативна конотация и обозначава степента на превзетост у „мацката”. Именно за да покаже, че той ще диктува правилата, мъжът следва да е независим от нейната преценка, да покаже, че не я поставя на пиедестал и добре да подчертае, че дори когато й прави комплимент, е с ясното съзнание за всички нейни недостатъци. Нег-овете се прилагат най-вече при високоранговите момичета. С тях не трябва да се прекалява – обикновено около два са напълно достатъчни, но основната идея е те да бъдат просто властово подхвърлени, разговорът да не се задълбочава в тях и те да не стават повод за дискусия.
След тези две фази на себедоказване: първо впечатление и засилване на интереса към себе си с обратно на традиционното поведение на „възхвала“ на жената, най-накрая следва и показването на интерес към нея. Това е т. нар. период на „валидейшън“. Идеята в тази фаза е свалячът да помогне на момичето то самото да го съблазни, да се бори за него, да се доказва, защото пропускането на тази фаза е равносилно на смъкването на ранга на мъжа. Неслучайно мацката се „валидира“ с нещо различно от външен вид (по презумпция именно той е, който е привлякъл сваляча към нея, така че тя няма какво да се доказва в областта, следва да го впечатли с нещо друго, иначе властовата позиция сякаш остава в нея).
Следващата стъпка е на „отделяне“ на целта от обкръжението й. Идеята е по този начин да се пристъпи към най-дългата фаза – „комфорт“ фазата, която трае около четири часа и чиито подетапи са: създаване на „рапорт“, „доверие“ и „емоционална връзка“. Тук вече започва да се използва и специалната КИНО техника (свързана с физически досег), първо в нейния лек, а впоследствие и твърд вариант: от леки непринудени докосвания, погалвания до по-сериозно сексуално възбуждане.
Така се преминава и към последната пета фаза, свързана вече с „тежко КИНО“ или сексуално възбуждане, много често последвано от „LMR“ (съпротива в последния момент) и секс.
Ил. 5. Източник: http://pickup-project.net.
Онлайн играта
В онлайн играта принципите са сходни, но полето, а оттам и някои тактики, изискват вариации. И тук, както и при офлайн свалките, най-хубавото е „изобилието“ от жени. По този повод един от водещите пикапьори ще заяви: „Проблемът ми е, че мразя протакането. Ако в първите няколко минути или съобщения ми се прави на 2 метра висока, просто натискам „некст“. Проверката на следващата алтернатива като основна стратегия на всички сайтове и онлайн апликации за запознанства се счита подходяща и за онези, които нямат първоначалната енергия за еженощно посещение на клубовете. Такъв е случаят и с майстора-сваляч Diablodh, на 38 г., който след провален брак, се включва интензивно в онлайн играта. Според него половината от успешната свалка е профилът. Печелившият изисква точно определени компоненти: три внимателно подбрани снимки, първата – паспортна, на която се вижда лицето, другите две – показващи интересен начин на живот (най-добре с компания на заден план, някакъв вид спорт или хоби). Текстът трябва да говори за умение да се изразяваш, да има закачлив тон и нотка на самоирония. Примерът, който той самият дава, е илюстративен в това отношение. Според него на текст към профила от типа: „Аз съм оптимист, когато пиша на някоя, а тя не ми отговори си мисля, че е припаднала от кеф, че съм й писал.“, ако не получиш отговор на първото си съобщение, можеш да напишеш второ, в което да попиташ жената дали се е възстановила от припадъка. Отново, както при офлайн свалката и изненадващата за жената тактика на нег-овете, пикапьорът трябва да намери нетрадиционен подход за започване на разговор, който се мисли като алтернатива на създалата се в тези платформи рутина. В този случай майсторлъкът се заключава в това да напишеш лично съобщение, а не да изпратиш едно и също на 200 профила. В този смисъл като удачна норма се счита писането на не повече от 5-6 профила на ден, но добре премислено.
Тук идеята за успешната онлайн свалка също е ясно структурирана. Първото съобщение трябва да съдържа 2-3 изречения, свързани с контекста на профила или снимките на момичето. То следва да включва три елемента: позитивен коментар върху част от профила или снимка, неутрален комплимент, който можеш лесно да обърнеш в нег и въпрос, с който да дадеш на момичето повод да ти отговори. Следва изграждане на „рапорта“. Diablodh споделя: „Отварям няколко теми в разговора, за да не се стига до задънена улица ако темата се изчерпи, вкарвам елементи от вицове и лафове, за да я разсмея. Постепенно насочвам разговора към лични теми и се стремя да го направя по-сексуален. Тук вече почват тестовете и спрямо това колко добре ги минеш или засилваш интереса, или той просто изчезва. Липсата на тестове е сигурен признак за нисък ранг жена“. Създаването на интерес трае около 30 минути, след което разговорът е насочен към определяне на среща. Най-често сексуалният контакт се случва на втора среща: „По сигурният вариант е игра за клоуз на втора среща (в терминологията на общността „клоуз“ е резултатът от „добре изигран сет“; в този смисъл участниците говорят за взимане на телефон – „фоун клоуз“, целувки – „кис клоуз“, секс – „секс клоуз“, като за изцяло завършен сет се счита онзи, при който се стигне до секс клоуз), като на първата се ограничавам до съвсем леко КИНО и поглед тип „изглеждаш вкусно“.
В чат дискусията „Опитвам да зарибявам по Фейсбук индиректно и неопитно“ от март 2017 откриваме и други съвети, свързани с правилното поведение на виртуалното тяло. Онлайн играта изисква още по-голямо внимание, тъй като самата динамика е по-различна от тази на улицата или в бара: „често почваш не от нулата, а от минус, и калибровката иска доста умелост и похвати“. Похватите се свързват освен със снимките и с текста, с темпото, с което отговаряш и което изглежда основна част от играта, която в интернет е лишена от почти всякаква друга телесност. В този смисъл съветите на играчите са да се използват техниките за „тайминг“ (включваш се/ изчезваш от чата), както и за „игнорване“ (мъжът, а не жената, „трябва да сменя опциите сийн/ънсийн“), бавене на чата („Ако мацката отговаря веднага или след 2 минути, ти отговаряй през 10-25 минути“).
В училището за флирт очевидно не става въпрос за еднократна игра с цел завоюване на дамата на сърцето, а за овладяване на игра, при която важна е не конкретната цел, а принципното умение за постигането й. Това изглежда илюстративно изобщо за онзи аспект в съвременната култура, в който идолопоклонничеството към „избора“ често заменя правенето на избор, което в любовта ще означава постоянното свеждане на другия не до приоритет, а само до възможност. Бързият преход към сексуални отношения при съвременното поколение е благоприятствано също и от няколко странични фактора, сред които разделянето на сексуалния акт от брака или трайното съжителство, разделянето на практикуването на сексуалния акт и придобиването на материална автономност (материалната независимост като собствен дом, кола и т.н. се случва на по-късен етап, първите сексуални контакти най-често се практикуват в дома на родителите).
Можем да кажем, че изкуството на „пикапа“ е свързано с фазата от запознанството до първия секс: заговарянето, взимането на телефонен номер, среща/ срещи, физическа ескалация, изолация до място за уединение и накрая секс. Това са и уроците в сайта на общността. Интересно е, че на въпроси за любовта и намирането на жена, с която да споделят живота си, майсторите-свалячи отговарят с надежди и идеализъм. Може би най-показателен за противоречивата им позиция спрямо жените е коментарът на Nefertum: „Аз лично съм сигурен, че ще намеря достойната за мен жена, в която искрено и безгранично ще се влюбя и заедно ще бъдем щастливи, но преди да я намеря, съм също толкова уверен, че ще срещна достатъчно много други жени, за да мога да я открия“. Пикапът изглежда като необходим опит, благодарение на който най-накрая се прави съзнателен и правилен избор относно „единствената“. Всъщност самото определение за флирт обикновено съдържа два основни компонента: игровото, несериозното, действието без емоционално посвещение, от една страна, и същевременно някаква цел, свързана с ухажването и избора на партньор. Тук по-скоро се набляга на първата част, но, както видяхме, същевременно втората е легитимирана като невъзможна без първата.
При теоретичното осмисляне на историята на флирта социолозите ще говорят за няколко основни промени, обуславящи съвременната концепция за свалките: намаляването на възрастта за влизане в пубертета, навлизането, а впоследствие и широкото разпространение на смесените училища, социалното отделяне през втората половина на ХХ век на първите целувки и прегръдки от семейния живот и от сексуалния акт, тоест появата на независим сексуален опит извън сексуалния акт.[2] Сексуалната модерност се счита за периода, при който нараства ролята на целувките с хора, които няма да бъдат нито първият сексуален партньор, нито бъдещият брачен партньор. Бумът на флирта, за който започва да се говори след 1950те, се свързва с извеждането на междуличностните отношения в автономна сфера и една много важна културна промяна, особено през 70те години – новото място на плътското удоволствие при избора на партньор и оценностяването на флирта сам по себе си като процес на селекция – сюжет изключително разработен и в популярната култура. Именно за това ново място на плътското удоволствие свидетелства и сайтът на пикапьорите. Неслучайно в други интервюта, които съм правила с български младежи, все повече се прокрадва идеята за проверка на сексуалната съвместимост преди всякаква друга проверка: по интереси, интелектуална, социална, материална и т.н. Първо идва играта за секса, а после играта за опознаването. В този смисъл флиртът е кратък (както видяхме той трае от няколко часа до най-много две срещи), а презумпцията изглежда доста различна от тази на традиционните и възприемани като вече много архаични отношения, които следва да протичат по-скоро от запознанство към опознаване, обвързване и впоследствие сексуални отношения.
Мачизъм с ирония
Можем да се досетим, че описаните по-горе постановки на общността ще предизвикат сериозни възражения в медийното пространство, особено от страна на феминистки движения, които ще се обявят против идеята, че жените могат да бъдат програмирано съблазнени и въобще ще говорят за нечовешкото в подобни практики. Същевременно други перспективи, като тази на Ерик Хендрикс, чието теренно изследване е в Германия, ще покажат, че голяма част от съвременния дискурс и практика за самопомощ всъщност се върти около странното преплитане на публично осъдените чисто хедонистични цели с някаква форма на монашески аскетизъм по Вебер (Hendricks, 2012). Според него аскетизмът при общността на свалячите може да бъде търсен както в самодисциплината на членовете й, която не е религиозна, но също се вписва в систематичното усилие за постигане на трансформация на себе си, така и в осмислянето на страданието през необходимостта на сваляча да рационализира и обективизира социалните си и интимни взаимоотношения и постоянно да се поставя в стресови и предизвикателни ситуации „извън зоната му на комфорт“.
В заключение, струва ми се, че общността на пикапьорите отключва поне още два въпроса. Първият е свързан с разсъжденията на участниците относно какво е това да си „истински“ мъж. Позицията на майсторите-свалячи е ясна, по думите на Slayer: „Мъжът трябва да е мъж, а жената жена – и не, това не е мислене на средновековен абориген... Всяко феминизиране на мъжете и обратно, поставянето на мъжки качества у жените ще води до още по-сериозни социални проблеми и отчуждаване на хората, неразбиране и смесване на ролите на половете“. Дали, макар и с техни думи, мъжете не влизат в дебата, за който говори и Ева Илуз (Illouz, 2012) относно феминизма, който разомагьосва любовните отношения, защото неутрализира традиционния ореол на съблазняването, на романтичната любов, при която жените са се отдавали на известна мъжка доминация? Тази специфична форма на мачизъм, която наблюдаваме в сайта, е изградена като отговор на конкретни женски доминации, срещу които се бунтуват свалячите, като например срещу това мъжът да бъде оценяван спрямо социални критерии извън неговата ловкост в играта на флирта и неговия лайфстайл, срещу отстояването от страна на жените на непристъпността като ресурс или пък срещу изнасянето на идеята за романтично общуване само и единствено в общосподелени консуматорски практики, при които мъжът следва да плаща.
Вторият въпрос е свързан със саморефлексията, която някои от играчите проявяват относно връзката между овладяването на игра, в която всяка една (независимо коя) жена може да бъде съблазнена и изграждането на арогантност и цинизъм в отношението към жените изобщо. От една страна, овладяването на новата структура на флирт може да бъде интерпретирано както като цивилизационен процес в момент, в който външните принуди върху сексуалността стават все по-слаби, така и като желание за въвеждане на някакви форми на контрол/себеконтрол (в случая не като лишаване от сексуален акт или отлагането му във времето, но по-скоро като контрол върху преценката относно себе си и другите). Същевременно обаче, като опозиция на този цивилизационен напън, отново съществува и ясен конформизъм – години за първи сексуален контакт, точно определен брой срещи преди сексуален контакт, сюжет за протичане на свалката и т.н. При положение, че флиртът трае толкова кратко, целта на свалячите са по пет непознати жени на ден, сексуалният контакт се осъществява почти веднага, в техните коментари се усеща някакъв страх от бъдещо разочарование, свързано с дълготрайния социален резултат от сексуалния успех на прекалено много свалки. Страх, че иронията от нег-овете, която е част от стратегията на завладяване, ще се прехвърли върху противоречивото усещане от липсата на незавоювани жени.
Библиография
Колева, Даниела (съст.). 2015. Любовта при социализма. Образци, образи, табута. София: Център за академични изследвания.
Fox, Kate. 2004. “The Flirting report”. Report of research conducted by The Social Issues Research Centre. Oxford : SIRC, последно посетено на 11.06.2017 г.
Hendriks, Eric C. 2012. “Ascetic Hedonism: Self and Sexual Conquest in the Seduction Community”. Cultural Analysis, vol. 11, последно посетено на 11.06.2017 г.
Illouz, Eva. 2012. Why Love Hurts: A Sociological Explanation. Cambridge: Polity press.
[1] Виж статията „”Себе си” като проект: психологичните игри на ставане-друг“ в същия брой (бел. ред.).
[2] Виж например Lagrange, Hugues. 1998. „Le sexe apprivoisé ou l’invention du flirt”. Revue française de sociologie. Vol. 39, n. 1, 139-175.
Биографична справка
Ния Нейкова е доктор по културна антропология от Университет „Жан Моне“, Сент-Етиен, Франция и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя е асистент в Института за изследване на обществата и знанието, Българска Академия на Науките и работи като хоноруван преподавател в катедра „Теория и история на културата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Основните й изследователски интереси са в областта на социално въображаемо, медии и комуникации, младежки култури, антропология на любовта.
