Като цяло изследваните притежават различни материали и фен-предмети, свързани с аниме-културата, които обаче са много еднотипни поради ограниченото разпространение на анимето в България. Интервюираните имат тениски, значки, японски сервизи, картини на мангаки по стените, чанти, японски екшън-герои и манга (японски комикси). Най-разпространени са тефтерчета и тетрадки с образи на аниме-герои, които се намират навсякъде, но по-често снабдяването с аниме-атрибути става от инициативните представители на общността, които се заемат да ги правят.

На въпросите ми за специфичен стил на общуване или обличане интервюираните не конкретизират съществуването на такива, но определено обръщат внимание на това, че много често в общуването помежду си използват научените японски думи и реплики от аниме- филмчетата, които са неразбираеми за хората без интереси в областта.  В стила си на обиличане на вплитат нищо от филми, освен, ако не организират някое тематично парти.

От интервютата получих информация за местата,  на които се събират аниме-феновете от София, като това основно става по лична инициатива на най-запалените. Напоследък са се определили някои вече утвърдени топоси за срещи в точно определено време. Всеки, който е свободен тогава и желае да сподели интересите си с други като него, може да участва. Няколко пъти в годината се организират национални срещи, които събират любители на японската анимация от цялата страна, като най-голям е ежегодният фестивал „Анивенчър", който през 2008 г. е събрал над 500 души.

Особено важен въпрос за настоящото изследване е отношението на другите към различната култура. На интервюираните бе зададен въпросът по какъв начин реагират техните приятели и близки на увлечението им към японското изкуство - аниме? Някои обясняват, че кръгът им от познати и близки са много отворени хора. В повечето случаи  те проявяват любопитство и искат да научат повече. Една от участничките сподели, че аниме-феновете се приемат за малко смахнати или вдетинени, защото за повечето хора, които не са се интересували от аниме и манга, това са „някакви детски истории". Естествено, повечето от приятелите й също споделят този стил. Малкото, които не го възприемат, вече са свикнали и са толерантни - дори и да не им харесва, не го коментират. Друг участник в дискусията обяснява, че близките му се забавляват с увлеченията му, приятелите му го приемат много добре, а в училище - не са правени коментари.