.

Индекс на статията

Томислава Гецова е студент в специалност "Културология"  

image042.jpg

Аниме е японска дума, съкращение от анимация. Анимето се отличава със специфичен стил на рисуване, както и с това, че голяма част от анимационните филми са предназначени за подрастваща или по-възрастна аудитория. Тъй като японската анимация е световно разпространена, „аниме" се използва за анимация, правена в Япония. Най-често сюжетът е фантастичен, въпреки че това не е задължително. Обикновено филмчетата са с продължителност около 24 минути. Историята на аниме-анимация в Япония започва в началото на 20-ти век, когато художници експериментират с различни техники, изучавани в Западна Европа (Франция, Германия), САЩ и Русия.

На фона на не добре развитата филмова индустрия, анимето бързо добива популярност в Япония. През 70-те години на 20-ти век в тази страна нараства популярността и на друг специфичен вид комикси - манга и особено на mecha-мангата като „Gundam". В началото на 80-те години сагата Gundam се превръща в класика. През 90-те години анимето вече е може би най-популярната анимация не само в Япония, а и в света като цяло.

По-долу са представени някои специфични жанрове:

  • v Екшън (Action) - Анимета с екстремно действие, престрелки и кръв.
  • v Мистерия (Mystery) - Заплетени анимета с трудно предвидим край.
  • v Ужаси (Horror) - Брутални анимета с много кръв и битки.
  • v Самурай (Samurai) - Обикновено са свързани с реални исторически събития и личности (например Rurouni Kenshin, Тайната на нинджата). Включват впечатляващи битки между самураи, като се акцентира на качества като чест и хладнокръвие.
  • v Еччи (Ecchi) - Този тип анимета са предназначени за младежи или по-възрастни групи от хора. Съдържат нудизъм и еротика, а героите са похотливи.
  • v Мека (Mecha) - Мека идва от механично. Тези анимета са с роботи и машини.
  • v Спорт (Sports) - Анимета на спортна тематика.
  • v Научна фантастика (SciFi)
  • v Демони (Deamons) - Включва демони и служители на мрака (дявола и др.) както и вампири. Едно от най-известните анимета в този жанр е „Хелзинг".
  • v Сайбър пънк (Cyber Punk) - Още един поджанр на SciFi. В историята на тези анимета са вплетени кибернетика, хакване и всякакви високи технологии. Неоспорим култов продукт в този жанр е „Ghost in the Shell".
  • v Игра (Game) - Аниме, правено по игра, например „Съдба (остани нощ)".
  • v Бишонен (Bishonen:, на японски език 美少年) - Красиви момчета, чиято красота няма полови граници.
  • v Бишоуджо (Bishoujo:, на японски език 美少女) - Красиви момичета, чиято красота няма полови граници.
  • v Шоунен-ай (Shounen-Ai) - Момчешка любов. Може да се срещне като Yaoi.
  • v Шоунен (Shounen: на японски език 少年, означава момче) - Аниме/манга, насочена към момчешката аудитория. Обикновено се характеризира с доста екшън, например „Mobile Suit Gundam, Dragon Ball, Кралят на Шаманите, One Piece".
  • v Шоуджо-ай (Shoujo-Ai) - Момичешка любов. Може да се срещне като Yuri.
  • v Шоуджо (Shoujo: на японски език 少女 - момиче) - Аниме/манга, насочена към женската аудитория. Обикновено е свързана с драма/романтика.
  • v Махоу-шоуджо (Mahou Shoujo: на японски език 魔法少女 -магическо момиче) - Примери: „Sailor Moon", „Cardcaptor Sakura", „Tokyo Mew Mew", „Magic Knight Rayearth", „Pretty Sammy" и др.
  • v Сейнен (Seinen: на японски език 青年) - Жанр, насочен към мъжка аудитория. Например: „Berserk", „Акира", „Ghost in the Shell", „Sin", „Monster", „xxxHolic" и др.
  • v Джосей (Josei: на японски език 女性) - Еквивалент на сейнен, но отправен към женската аудитория.


Популяризиране на анимето

Японската анимация достига в България през 70-те и 80-те години най- вече под формата на пълнометражни филми: "Котаракът в чизми", "Трима звездни мускетари", "Машината на времето" и "Космическата огнена птица". В началото на 90-те години в страната започват да се излъчват първите телевизионни сериали "Буревестниците", "Волтрон"  и "Тайнствените златни градове". В началото на 2000 г. нови аниме-заглавия като „Покемон", „Кралят на шаманите" и „Ю-Ги-О" бързо стават най-популярните анимационни сериали в България.

В българските кина е прожектирано само едно аниме - "Mononoke Hime". Малко по-различно обаче изглеждат нещата с японската анимация, която се разпространява на видео касети. Единствените официално издадени анимета са "Mononoke Hime", "Pokemon", "Cowboy Bebop ", "Memories", но има и много други, разпространяващи се безплатно в интернет пространството. Сред „пиратски издадените" анимета могат да се намерят следните заглавия: „Galactic Pirates", „Dominion Tank Police", „Street Fighter 2", „Wind of Amnesia", „The Heroic Legend of Arislan", „Akira, Venus Wars", „Green Legend Ran", „Macross, Tenchi Muyo", „Moldiver, Crying Freeman", „Vampire Hunter D", „Gunnm" и други.

Може да си зададем въпроса „Защо в България анимето не е така популярно, както в другите страни?" Тук не може да се даде еднозначен отговор. Може би, защото съзнанието на повечето българи не е готово да възприеме идеите, които се крият зад заплетения сюжет на едно аниме. Може би, защото някои все още свързват думата анимация с детски филмчета. А други щом чуят за японска анимация, си мислят, че става въпрос за порно. А може би защото повечето хора не знаят съдържанието на думата „аниме" .

Изследване

Проучване на интернет сайтове

Основните страници, където може да се намери най-обширната информация за разпространението на анимето у нас и специфичните интереси на аниме-феновете, са следните:

http://www.animes.bg/

http://anime.ludost.net/forum/

http://www.aspace.hit.bg/.htm

http://nakama-bg.com/index.html

http://www.anime-bg.com/


При задълбочен преглед на съдържанието на предложените сайтовете се констатира, че основните интереси са свързани основно със световните събития на аниме-обществата, както и с организирания в България ежегоден фестивал. Друга главна тема са самите аниме-филмчета, разпространяването им, превеждането им, актулана информация за последните създадени серии, как да бъдат намерени, преразкази на сюжети и други интересни дискусии, свързани със съдържанието на филмчетата. Най-често обсъжданите теми в интеренет-пространството се отнасят до новите анимета; как да си намеря аниме; епизоди; липсащи епизоди; кой какво още не е гледал; коментират се и най-новите фирми-производители.

Много от профилите на участниците в дискусиите са с псевдоними имена на герои от аниме-филмчета и по-рядко понятия от анимето. Друга част от участниците във форумите се вписват със собствените си имена или думи, несвързани с аниме субкултурата.

Основните места, където се събират аниме-феновете у нас, са свързани и с различните им интереси, които по някакав начин също ги обединяват. По-активните си организират пикници, купони, събирания по клубове, партита на музикални групи и концерти, посещения на театрални постановки, както и различни общонародни празници и малки аниме-инициативи. Най-активните групи в интрнет са от големите градове на България - Пловдив, София, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Велико Търново.

По-долу е представена анкета, проведена сред аниме-фенове в сайта Animes.bg:

1.На колко години сте?      

Под       13 - 2 % (173)

       13-17 - 34 % (2003)

       18-25 - 49 % (2923)

       26-35 - 8 % (482)

          35+ - 4 % (280)

 Гласували общо: 5861

2. ПОЛ

 Мъжки 75 % (2126)

Женски 24 % (677)

Гласували общо: 2803

3.По колко часа на ден гледате аниме?

Половин-един - 20 % (156)

      Между 1 и 2 - 23 % (178)

      Между 2 и 3  - 21 % (164)

      Между 3 и 6  - 20 % (158)

    Между 6 и 10  - 6 % (53)

               Над 10  - 7 % (58)

Гласували общо: 767

4. Колко често посещавате Animes.bg?

По няколко пъти на ден -  51 % (609)

             По 1 път на ден - 13 % (160)

     През ден - 6 % (78)

    2-3 пъти в седмицата - 10 % (124)

         1 път в седмицата - 2 % (34)

          2-3 пъти в месеца - 4 % (53)

        1 път на високосна - 10 % (128)

Гласували общо: 1186

5. Какво мисли половинката ви за това, че гледате аниме?

                   Гледа с мен - 20 % (131)

              Не го одобрява - 6 % (44)

            Безразлично и е - 16 % (107)

          Нямам половинка - 53 % (350)

Вече не гледам, за да имам време за нея/него - 2 % (19)

Гласували общо: 651


Въз основа на данните от тази анкета могат да се направят няколко изводи. Почти половината от анкетираните аниме-фенове са във възрастовата група между 18 и 25 години, следвани от онези между 13 и 17 години (34%). Само 2% от аниме-феновете са под 13 години и 4% са над 35 години. Прави впечатление, че мъжете се интересуват повече от жените от този жанр - респективно 75% и 25%. Най-продължителното време за гледане на аниме е над 10 часа на ден, но само 7% от запитаните правят това. Болшинството гледат аниме вежду един и два часа дневно (23%) или максимум два-три часа дневно (21%). Аниме-сайтът Animes.bg се посещава по няколко пъти на ден от 51%, докато 4% от запитаните влизат само два-три пъти в месеца. От отговорите на въпроса „Какво мисли половинката ви за това, че гледате аниме?" става ясно, че 51% нямат партньор, а 2% са спрели да гледат, за да имат повече време за личен живот. 20% от анкетираните гледат заедно с любимия човек.

Един от наи-интересно представените сайтове е http://www.animes.bg/, тъй като стилът, който се използва в него е точно както в аниме-филмче. Той съдържа и по-специфични раздели като:

Игри/Линкове/Искаме] [+OST]

Линк за игри

Японска култура

Всичко, свързано с японската култура

Азиатското кино

Информации за азиатското кино

Азиатскат музика

Новини относно азиатската музика

Срещи

Всякакъв вид аниме-срещи из България


Към този сайт е зададен и въпосът: „От колко време гледате аниме?"

Няколко дни

5.98% (188)

Няколко седмици

3.66% (115)

Няколко месеца

16.47% (518)

1 година

16.66% (524)

2 години

7.31% (230)

Повече от 2 години

49.94% (1571)

Общо гласове: 3146

Друг интересен сайт е  http://anime.ludost.net/, защото е изработен като форум, който препраща към различна информация за провеждането на аниме-събития, организирани в България. В него могат да бъдат открити и текстове за японското изкуство, култура и среда, бойни изкуства, японски автори, аниме-прожекции, специални записвания за участие в големи аниме-събития. Интересна рубрика в този сайт е и „Кой съм аз", където са предтсвени различни любители на анимето, членове на дадената група, както и линкът за лично творчество FANART.

Сайтът http://www.aspace.hit.bg/ вече не е активен, но предоставя добра база данни за аниме-културата. Има линкове с тексове за аниме- филмчета, обяснения за основни елементи на японската анимация и история на  мангата. Сайтът предлага и подробна информация за аниме събитията, провеждани у нас и по света като препраща към многобройни сайтове, свързани с аниме-обществата. В тази страница могат да се намерят още: полезни програми, тапети за PC, музика, видео-файлове, игри, скрийнсейвъри, свързани с японската анимация, анимето и мангата.

Най-интересен с оглед на нашето изследване обаче е http://nakama-bg.com/, специфичен сайт, организиран около едно определено общество. Страницата включва разнообразни рубрики като: Какво e аниме, Дейности на обществото, Как се става член, Галерия Връзки, Партньори, Събития, Лекции, Workshop, Изложби.


Какво всъщност е НАКАМА? На японски език думата означава приятел, другар, приятелски кръг. Това всъщност е първят официален клуб за аниме и манга в България, кръг от приятели на модерната японска култура, „който постоянно се разраства".

Накама е мястото, където всички приятели на японската анимация и комикси могат да споделят интересите си и да участват в аниме събития. Но, освен аниме и манга, в този сайт може да се намери и много повече - всичко свързано с японската музика, култура, традиция, изкуство, а освен това и хора, които споделят общи интереси - интерес към японската анимация и култура като цяло.

Накама организира седмични сбирки за членовете си, чрез които се стреми да им предостави достъп до материали, свързани с дейността на клуба: списания, книги и др.; изнасят се лекции и се правят демонстрации (workshop), свързани с аниме, манга, игри, японска култура, мода и т.н. Част от дейността на Накама е и организирането на сбирките на прилежащия към него арт-клуб, чиято цел е да развие творческите дарби на младите хора.

Една от най-значимите дейности на Накама е организирането на годишен фестивал, посветен на аниме и манга културата (Aniventure) и свързаните с него събития, лекции, демонстрации, конкурси и изложби за млади таланти. Освен това клубът насърчава интереса на членовете си към източните култури и активния българо-японски обмен.

Годишният фестивал се организира в края на месец август в рамките на два дни, през които се провеждат изложби, игри, турнири, различни конкурси, лекции, специфично шоу (Cosplay) - разиграване на сцени от филмите или боеве. Този фестивал има своя страница, където всяка година се публикуват различните събития, свързани  с подготовката и провеждането му (http://aniventure.net/). 


Анализ на проведените интервюта

Бяха проведени пет кратки интервюта под формата на дискусия. Изследваните лица са на въздраст между 18 - 22 години, като 3 от тях са момичета и 2 момчета. Всички са учащи - студенти и ученици и са родом от различни градове на България, но живеят в София заради обучението си. Четирима от петимата причисляват себе си към групата на аниме и манга-фенове, харесващи японската култура и изкуство. И само един се представя като самостоятелен фен на аниметата, защото не обича групирането по различни признаци. За него единствената група са приятелите му, с които се забавлява. На въпроса „Какво Ви накара да изберете аниме-стила?" се получиха разнообразни отговори, но основното е любопитството и по-нататъшният интерес към японската култура и в частност анимацията, в който намират разнообразяване и осмисляне на свободното си време.

Една от участничките в дискусията изразява запознаването си с анимето като „Проба и грешка". Тя споделя, че опитваш нещо, за да видиш дали ще ти хареса. Тя е опитала и се влюбила. Смята, че изкуството се състои в това да го намериш за първи път. „Иска се известна доза откривателски интерес, иначе ще го подминеш сред всичката останала плява".

Друга интервюирана е започнала да гледа аниме покрай сестра си, още, когато е около 6-годишна и тогава това не е бил неин избор - просто се гледа това, „което и кака". Тя споделя: „Когато попорастнах малко, започнах да развивам това фенство, което се превърна в мания (тук „вина" имат и две определени приятелки, които започнаха усилено препоръчване на добри заглавия)".

Като цяло участниците в дискусията заявяват, че разнообразието, което предлага анимето развива въображението, дава информация за богатата японска култура и нестандартното мислене на японеца, които предразполагат към разглеждането от различни гледни точки на всичко, което ни заобикаля.

Основните източници, чрез които интервюираните са се запознали с японската анимация и анимето са Интернет, техни приятели и хора, с които общуват и са запалени по този стил. Наред с това се забелязва и лична инициатива на излседваните при опознаване и задълбочаване на интереса им към анимето.

Това, което най-много се харесва на интервюирните аниме-фенове е свързано със сплотенността на групата, общите интереси и език, на който могат да разговарят. Привлекателна за тях е и цялостната атмосфера, където всеки е свободен да говори за това, които го интересува и това, което му харесва. Много атрактивна им изглежда и голямата доза креативизъм, както и основни теми на анимето като паранормалното, психологическото, мистериозното, пост-апокалиптичното, детективското и други.


Като цяло изследваните притежават различни материали и фен-предмети, свързани с аниме-културата, които обаче са много еднотипни поради ограниченото разпространение на анимето в България. Интервюираните имат тениски, значки, японски сервизи, картини на мангаки по стените, чанти, японски екшън-герои и манга (японски комикси). Най-разпространени са тефтерчета и тетрадки с образи на аниме-герои, които се намират навсякъде, но по-често снабдяването с аниме-атрибути става от инициативните представители на общността, които се заемат да ги правят.

На въпросите ми за специфичен стил на общуване или обличане интервюираните не конкретизират съществуването на такива, но определено обръщат внимание на това, че много често в общуването помежду си използват научените японски думи и реплики от аниме- филмчетата, които са неразбираеми за хората без интереси в областта.  В стила си на обиличане на вплитат нищо от филми, освен, ако не организират някое тематично парти.

От интервютата получих информация за местата,  на които се събират аниме-феновете от София, като това основно става по лична инициатива на най-запалените. Напоследък са се определили някои вече утвърдени топоси за срещи в точно определено време. Всеки, който е свободен тогава и желае да сподели интересите си с други като него, може да участва. Няколко пъти в годината се организират национални срещи, които събират любители на японската анимация от цялата страна, като най-голям е ежегодният фестивал „Анивенчър", който през 2008 г. е събрал над 500 души.

Особено важен въпрос за настоящото изследване е отношението на другите към различната култура. На интервюираните бе зададен въпросът по какъв начин реагират техните приятели и близки на увлечението им към японското изкуство - аниме? Някои обясняват, че кръгът им от познати и близки са много отворени хора. В повечето случаи  те проявяват любопитство и искат да научат повече. Една от участничките сподели, че аниме-феновете се приемат за малко смахнати или вдетинени, защото за повечето хора, които не са се интересували от аниме и манга, това са „някакви детски истории". Естествено, повечето от приятелите й също споделят този стил. Малкото, които не го възприемат, вече са свикнали и са толерантни - дори и да не им харесва, не го коментират. Друг участник в дискусията обяснява, че близките му се забавляват с увлеченията му, приятелите му го приемат много добре, а в училище - не са правени коментари.


Отношенията в групата са приятелски. Общността е отворена за нови членове, които харесват японската култура и изкуство. Неформални лидери присъстват, като това не поставя общността в някакви йерархични зависимости, а само подпомага организацията на по-големи събития. Като цяло има по-активни членове или такива с повече опит в аниме-обществото и това са тези, които събират феновете от цялата страна на големи мероприятия. Благодарение на единствения регистриран клуб у нас - „Накама аниме" - групата на интервюираните от мен фенове се занимава с популяризиране на японската култура и привличане на нови членове. Пряката им връзка с хората, които се интерсуват от анимето е Българският фестивал за Аниме, манга и японска култура „Анивенчър", където се провеждат лекции и различни забавни събития, свързани с японската музика, традиции, анимации, комикси и др. Като цяло интервюираните показват голяма ангажираност към инициативите на обществото, само един от тях заявява категорично, че не участва в никакви общи мероприятия и организиране на събития.

Запитани дали са политически ангажирани и дали гласуват, двама от участниците в дискусията отговарят, че гласуват, защото смятат, че гласът им е важен, ако искат да се промени нещо и защото ги е грижа за България. Един отговаря: „Абе не съм от най-политическите личности, но поне гласувам редовно". Две от участничките заявяват, че досега не са имали възможност да участват в някакви избори, поради факта, че са били непълнолетни.  

Друга основна линия на изследването е отношенията на интервюираните и тяхната група към медиите. Проучих каква техника за комуникация и получаване на информация използват. Основното им средство за информация е Интернет и по-рядко телевизията. Чрез мрежата те се осведомяват за световните събития и случващото се в България, но и се сдобиват с новини за развитието на анимацията и най-новите филмчета, както и се свързват с други фенове. Споделят, че без Интернет културата им изобщо не може да съществува. Ежедневието им е неразривно свързано и с комуникацията по мобилния телефон. Телефонът си изпозлват предимно за разговори, писане на текстови съобщения, събуждане, слушане на музика, но и нерядко в телефоните има и снимки на аниме-герои. Както вече споменах, основният канал за информация сред аниме- феновете са интернет сайтове, форуми, скайп. Интервюираните участват в много от съществуващите български форуми за аниме и манга („Animes", „Anime Ludost", „Nakama", „Kinki"), като само един от изследваните намира информация за интересите си, без да комуникира във форуми.

Прави впечатление, че телевизията се използва рядко като средство за получаване на информация в тази група. Интервюираните почти не гледат телевизионни предавания, а харесваните от тях анимета се излъчват по ограничен брой телевизионни канали, недостъпни за всеки потребител. Същото положение се забелязва и в липсата на интерес към вестници и списания. Изследваните лица четат рядко, само безплатни издания или вестници и списания, свързани с японската култура, които обаче не са често срещани.

 

 

Съдържание на брой 11

Съдържание на брой 12

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност