За няколко дни сякаш целият свят говореше за салата „Снежанка”, салфетки, мишки и разбира се, за Доби. Това ми стана пределно ясно в ранната пролет на 2011 г., когато влязох в стаята си в Студентски град и видях съквартирантите ми – по принцип мълчаливи и дръпнати хора – да се смеят пред мониторите си и да викат: „Още един мем, още един, хаха, тоя е велик!”. След като неразбиращият ми поглед не бе достатъчен и трябваше да попитам какво е провокирало ентусиазма им, получих повече, отколкото очаквах – покана за рождения ден на Доби и на пръв поглед безкрайна поредица от смешни картинки, направени от „случайни хора”.

„Но коя е Доби и какво й е интересното? ” – ще е навярно най-логичната реакция на хората, които четат този кратък очерк. Аз също си задавах тези въпроси и реших, че стотиците картинки в събитието във Facebook (над 600 за 4 дни), трейлърите във Vbox7, авторските песни, дори тениските за рождения ден не са ми достатъчни и са нужни по-радикални действия. А именно – да разбера кой стои зад проекта „Доби” (защото нямаше съмнение, че това е някакъв вид блъф) и какъв е поводът за цялата акция.

За мой късмет добре осведомен колега вече беше започнал разследване – имахме кеш-страници от nenovinite.com, един от първите сайтове, които отразиха рождения ден на Доби, но по неизвестна причина свалиха новината от интернет. Онлайн „разследването”, което проведохме в крайна сметка се ограничи до въпросните страници, запазени от Google след изтриването им и със статията от nenovinite:

(Не! Новините, 29 март 2011,

Хайде на рожден ден!

На девети април отиваме на рожден ден на Добромира в Дружба.

Молим всеки да се съобрази с това, че апартаментът е малък и да доведе със себе си само най-близките си приятели и да не взима салата снежанка, защото Добромира мрази снежанка. 

 Може да има нужда от няколко сгъваеми стола, ако се съберем повече хора, но все пак не сме там, за да седим! Ако някой има флашка - нека вкара малко mp3-ойки, че Добромира нямала място на харда за новите песни на Преслава и Галена!

Нека направим един незабравим рожден ден за Добромира от Дружба!

(zhelyo).

С елементарен семантичен анализ на използвания език и стил на писане, съпоставихме малките и главни букви от страницата във Facebook с тези от свалените страници, сверявахме часове на пускане на новината и на Facebook събитието. Целта беше да проверим дали е възможно zhelyo, създаделят на nenovinite, да е геният в сянка, meme кралят-творец на Доби? Тъй като тази нишка така и не намери своя ясен и категоричен завършек, ще я оставим настрана, за да опишем следващите събития.

Няколко кратки дни след онлайн „разследването”, на 2-и април 2011, с въпросния колега се срещнахме на Окръжна болница, качихме се на автобус и се упътихме към „Дружба” 1. Още с пристигането в столичния квартал включих апарата си и започнах да снимам клип, белязан от самото си начало с приповдигнати, лошо изпълнени импровизации по смешни картинки за Доби. Нямаше проблем да влезем в заветния вход „В” на бл. 43 и с повече емоции, отколкото са ни учили да показваме в лекциите по антропология, започнахме да задаваме въпроси на учудените пенсионери от блока. „Ние сме студенти от Софийския университет, учим Културология и търсим Доби, която трябва да живее тук”.

      Блокът на Доби според популярен мем.                        Блокът в действителност.

Оказа се, че във входа липсва апартамент 51 и че въобще няма момиче на 22 или близо до тези години. Оказа се, че има пеленачета и възрастни баби, но момичета няма. Въпреки че никой не очакваше Доби да се появи, фактите видимо ни омърлушиха. Приехме това като знак от някаква неясна инстанция, че трябва да оставим събитията на естествения им ход и с шега на уста сложихме край на усилията да разсеем мъглите около въпросите за Доби. Оставихме първоначалните си хипотези неизяснени – без сериозни доказателства, че zhelyo е създал Доби и още повече – без никакво свидетелство „защо”.

Едва седмица по-късно, на 9-ти април, датата на рождения ден, всякакви питания останаха на заден план. Вече бяхме в „Дружба” 1 и за свое учудване видяхме как в градинката до „блока на Доби” се събират все повече хора – общо над 100 човека. Почти всички носеха познатите атрибути (салата „Снежанка” и салфетки), имаше знаме на троловете (вж. статията „Троловете онлайн” в същия брой), маски и плакати.

Първоначалните смутени минути бяха разтопени бързо с много снимки за спомен, със забавни тениски, пеене на “Happy birthday, Dobi!” и рисуване със салата по асфалта. След близо 3 часа обаче по сигнал на местен жител цялата група от хора беше изгонена от полицейски патрул.

                        http://www.youtube.com/watch?v=gn5rZYJHF8Q

Вероятно в главите на много от разотиващите се хора се е въртял въпросът за Доби. Но не дали е била истинска или не (от самото начало това не интересуваше никого), а може би какво предизвика? И аз усетих, че се питам същите неща: Коя е Доби? Тя се оказа изкуствено създаден символ, който без видима кауза, без на пръв поглед смислени доводи, провокира непринудена еуфория у доста хора (повече от 20 000 във Facebook и над 100 на самото събитие). Ключовият момент в цялата онлайн хореография не беше реалното съществуване на тази „кифла”, а безпрецедентният поток от креативност, който я използва като флаг.

До този момент българското интернет пространство не познаваше такъв случай. Бяха направени стотици уникални картинки в онлайн традицията на най-успешните мемове, български студенти от Виена, качени на покрив, възпяха Доби, а цялата история, кулминирала в импровизирано парти в столичната „Дружба” 1 по блестящ начин въплъти определението “viral” - Светия граал за маркетолози и PR-и от целия свят. И най-вече – случката с Доби беше кратка, успя да спечели огромно внимание, предизвика страхотен смях и после утихна бързо. Също като много добра шега, която окупира цялото ти внимание за момент, после свършва бързо и оставя у теб само приятни емоции.       

Колкото и да се търсеха връзки с компании, които биха могли да стоят зад случая с Доби, се оказа, че липсва такава връзка. Което ни насочва силно към идеята, че цялата тази трудноопределима, на пръв поглед незначима еуфория, е плод на „хората”, на участниците в събитието, та дори и на хората от блока в „Дружба”, които ни махаха от прозорците си, както и на местните полицаи, на които им отне около час да ни изгонят от детската площадка.

До този момент българското интернет пространство не беше ставало свидетел на толкова мащабна кампания, която въпреки всичките упреци за безсмисленост и въпроси за корпоративна принадлежност, в крайна сметка изпълни една-единствена цел: да провокира безпрецедентен прилив на онлайн креативност и да даде място за истинско, непринудено забавление и да освети любопитната фигура на българските тролове.

                  http://www.youtube.com/watch?v=aEOsv_wXhXY&feature=player_embedded