В този брой няма да срещнете народни носии, напеви, коледари – с една дума музейни стилизации. Новият интернет фолклор ще бъде обследван като жива практика за справяне с все по-бързо усложняващия се глобален свят.

Творческата енергия на анонимния потребител се излива все повече във форми на културен микс, техно-пародии, трансгресивно и смехово принизяване на високите ценности. Старите градски субкултури напомнят различните майтапи и агресивни поведения (например „троленето”), които започват да добиват своя жанрова специфика.

Мирогледната функция на фолклорното мислене е илюстрирана с конспиративните теории, които упорито циркулират из мрежата въпреки понякога откровено абсурдния си характер. Авторите в броя търсят ролята на подобни митологии в приемането на неравенствата и безпомощността на малкия човек днес. Шеметно се разрастват в мрежата формите на взаимопомощ от всякакъв тип, пример за които тук е (само)лекуването онлайн. Още по-озадачаващи са различните окултни, магически и религиозни практики: до каква степен те се възприемат сериозно, какво изобщо означава „вяра” в дигиталния свят? Парадокс съдържат подписите и петициите, които циркулират в мрежата, заменили старите масови движения и протести: политическо действие ли целят, или запълват емоционално междуличностните контакти?

Разбира се, когато кажем „фолклор”, представяме си общност, някакво „ние”, което културните практики удържат и разграничават от комшиите. Проблемът с аматьорската наука и нейните идентичностни употреби за прекрояване на символичната карта на Балканите ще бъдат илюстрирани с войните около новите ДНК-изследвания, обсъждани страстно в YouTube. На анализ е подложена и платформата Wikipedia, където воюват дали има такова нещо като „помашки етнос”. В исторически план, подобен анализ ще бъде направен на емблематичното за българското въображение „турско робство” и неговото ново дигитално битие. Приватизираната памет за комунизма под формата на частни музеи, чиито репрезентации битуват най-вече онлайн, е един от странните ракурси на деинституционализирания глобален свят.

В приложение предлагаме набор от дигитални умотворения, които да илюстрират невероятния свят на дигиталния фолклор. „Не е възможно, това е някаква шега” – ще бъде първата ви реакция. Но защо този абсурд се възпроизвежда от хиляди и хиляди потребители? Защо тъкмо той, а не друг възможен абсурд? Това, надяваме се, ще ни насочи към основния въпрос на броя: как стана така, че най-хипермодерното – интернет, усилва най-древното – фолклора?

Ивайло Дичев, Юлия Роне, съставители

Художник на корицата: Красимир Терзиев

Брой #7 на списание Семинар_БГ "Киберфолклор: творчеството на дигиталните народни маси" е осъществен с подкрепата на програма "Идеи" на МОН.