Новата мобилност след края на 90те и промените във възприятието на гражданството и идентичността

 

 

 

Проект за изследване

проф. дсн Ивайло Дичев - ръководител

участници: Ния Нейкова, Силвия Петрова, Десислава Колева

Общо представяне. Предмет, хипотези

Настоящият проект предлага изследване на новата мобилност в перспективата на две понятия: гражданство и идентичност.

 

1. "Гражданство" тук се използва в английската и отчасти френска традиции за обозначаване на комплекса от права, задължения и форми на участие, които свързват човека с мястото, където живее. Гражданството от гледната точка на социалните науки е винаги конкретно поради винаги конкретните традиции, правила, очаквания, форми на легитимация. Нека спомена и специфичният проблем, който поставя пост-комунистическата ситуация, която наследи практиките на едно гражданство, основано не на универсалността на правата, а на партикуларността на привилегиите.

Какво става с гражданството в света на де-териториализираните човешките потоци?

Две са възможните хипотези тук. От една страна възможно е "втечняването" на обществото да поражда нова, космополитна форма на гражданство, по-силното преживяване на човешките права, множествени форми на участие и сложна геометрия на социо-културните компетентности. Възможно е обаче да се случва и тъкмо обратното: мигрантите да губят представата за правата си, да се отчуждават от всякакви форми на участие, да стават по-покорни. Досегашните ни теренни наблюдения накланят везните по-скоро в посока на втората хипотеза. Нека да направим и една трета, компромисна. Може би ще се окаже, че мобилността създава нови неравенства, които се изразяват и в сферата на гражданството. "Високите" мигранти (така ще наричаме образованите, редовно заминаващи, знаещи някакъв език, имащи определена степен на гаранции) ще развиват космополитен тип гражданство, "ниските" (необразовани, нелегални, разчитащи единствено на приятелски или етнически мрежи) ще губят граждански рефлекси, представата за права и отговорности.

 

2. Ако гражданството е разположено в сферата на практиките, идентичността е свързана с въображаемото, където се прокарват винаги произволните граници между "ние" и "те". Както показа френският философ Жак Рансиер, идентичността върви в обратната посока на гражданството - тя е единичност, то - универсално. Можем да кажем, че идентичностната реакция се появява там, където се пропуква универсалният принцип на гражданството, където трябва да се легитимират привилегии на своите и отказват права на другите. В този смисъл колкото по-тежка кризата на гражданството, толкова по ревностно ще е производството на идентичности.

 

Оттук и хипотезата, която ще ни води при това изследване: подвижният човек, разкрачен между световете, е благоприятна почва за избуяване на националистически митове, расистки и ксенофобски квазинаучни небивалици.

Хомогенизира ли се глобалната култура или напротив, смешението е фактор на хетерогенизиране? Империя ли е глобалната епоха (Негри-Хардт) или архипелаг, с все повече и повече острови (Вилар, Велц, Зиглер)? Изследването на културата на мигрантите ще тръгне от две противоположни хипотези: че тяхната култура и идентичността която тя поражда е все по-световна или, обратно, че липсата на единна образователна и изобщо национална политика прави тази култура все по вътрешно противоречива?

 

3. Накрая следва да изясним защо наричаме мобилността днес "нова" и кои ще бъдат изследваните от нас групи.

Този въпрос следва да бъде поставен в една по-широка историческа перспектива. Във времето на Живков България (както другите европейски социалистически страни) изнася предимно квалифицирана работна ръка, инженери, лекари, учители, строители с висок разряд. Посоката на тази трудова миграция е третият свят. Тъкмо обратното е положението в съседна Югославия, където от 70те години Тито поема курс към изнасяне на нискоквалифицирани гастарбайтери в Европа за погасяване на дълговете на страната си. Тази политика е далеч по-"нормална", за една бедна страна, в смисъл че до такова състояние се стига тогава, когато не съществува политическа воля за противодействие на световните икономически процеси.

Днес България е в това "нормално" състояние, когато масовата трудова емиграция е на нискоквалифицирани хора, а "високите" мигранти са единици и най-често преминават през някакво образование в чужбина или брак.

Деветдесетте години, които обикновено наричаме с идеологизираното понятие "преход" (1989-2001), се характеризираха и с промяна в миграционния режим: "високата" трудова миграция беше заменена от "ниска". Паническата емиграция на част от елитите - понякога в доста напреднала възраст - може да се обясни с инерцията от живково време и неразбирането на новата ситуация, където колкото по-нависоко в обществото, толкова по-трудно си намираш работа. "Нова миграция" ще наричаме стабилизирането на процеса в новата точка на равновесие - масова покорна "ниска" миграция от една страна, индивидуализирана, бореща се за права "висока" миграция на елитите, най-вече бъдещите елити - студентите.

 

Обект, цели

 

Изследването ще си постави за цел да конструира представителни за двете категории групи от по десетина младежи между 20 и 30 години, които се характеризират с повишена мобилност (ходили са по няколко пъти в чужбина, работят там, свързват жизнените си планове с по-нататъшна мобилност) - първите образовани, информирани, с уредено положение, вторите - нискообразовани, разчитащи единствено на познанска информация, без уредено положение. Основният разделителен белег в конструирането на групите ще бъде познаването на някакъв чужд език. Методите ще са качествени, такива, каквито ги практикува антропологията.

Ще се направят

-         Изследване на дебатите, които текат по интернет между заминалите в чужбина, между тях и онези, останали в страната, съветите, които се дават за заминаване, достъпните виртуални издания на диаспората

-         Две фокус групи за всеки тип

-         Дълбинни интервюта с мигранти от двата типа.

-         Включено наблюдение - пътуване заедно с мигрантите с автобус до Германия, Испания и Франция (евентуално наместо една от тези дестинации - Гърция)

-         Анализ на социалния контекст на миграцията в родното им място (близки, приятелите, помагачи) във времето на кратко теренно изследване

Целта е да бъдат разбрани промените, които настават вътре в диалектическия комплекс гражданство-идентичност - представата за права, практиките на участие, културните компетентности, динамиката на представите за българското.

 

 

 

Продукт

 

В резултат на изследването ще бъде написана студия.

На специалност "Социология" ще бъдат предложени

-         публична дискусия на тема "Гражданство и идентичност на подвижния човек"

-         лекционен курс за бакалавърската програма от проф. Ивайло Дичев с примерно заглавие "Флуидно гражданство/твърди идентичности? Парадокси на съвременната мобилност"

-         ще бъде предложено ателие в рамките на магистърската програма на тема "Мобилни културни контексти", в което още се обсъждат резултатите от изследването

 

 

Организация на изследването и времева рамка

 

1.     Преглед на направеното до сега от социалните науки. Събиране на количествени данни за миграцията (януари 2006)

2.     Конструиране на изследователската методология, инструментариума, дефиниране на изследваните групи представляващи двете категории мобилни младежи (януари 2006)

3.     Изследване на виртуалните форуми и издания на диаспората, Съюз на българите по света, Проект 681, Идея за България, в. Будилник и пр. (февруари 2006).

-         Четири фокус групи в София, по две за всяка категория за общо очертаване на проблематиката (февруари-март).

-         Включено наблюдение: извършване на три пътувания по траекторията на мигрантите с автобус: Германия, Испания, Франция (искат се пари само за автобусните билети) (между февруари и юни 2006).

4.     Според идентифицираните траектории - 2 х четири дни теренна работа на по двама души от екипа (общо човекодни 16) в населено място, откъдето тръгват някои от изследваните мигранти. Не можем отсега да определим мястото - би било добре то да е белязано по специфичен начин, например - Правец (спомен за Живков), Гоце Делчев (силно местничество) и пр. (май 2006)

5.     Обобщение на данните, доклад, публична дискусия (юни 2006)

6.     Написване на статия, подготвяне на курса и ателието (юли - сепетември 2006).

 

 

 

 

Бюджет

 

Материали	100 лв
Интервюта, сваляне на интервютата, фокус групи	700 лв
3 пътувания с автобус по траекторията на миграцията	1450 лв
20 човекодни терен	720 лв
Общо	2970 лв

 

 

 

 

Работа по темата

 

Ръководителят на изследването

 

проф. Дичев е ръководил и участвал в многобройни теренни изследвания, свързани с темата.

Сред публикациите, посветени специално на темата са:

Тематичния брой

- "Град - граници - гражданство" на сп. "Социологически проблеми" брой, 3-4/2003 (автор и съставител)

Монографията

- От принадлежност към идентичност. Политики на образа, ЛИК, София, 2003

Статии в престижни научни издания като:

- Fluid Belongiongs? Citizenship and Postcommunism, Ethnologia Balkanica, 7/2004

- The Eros of Identity, in : Balkans as Metaphor, ed. Bielic, Savic, MIT Press, Cambridge MA, 2002

- Les métamorphoses de l'identité bulgare, Ethnologie française, avril, 2001

 

Теренистите

 

са избрани заради изследователските проекти, в които са участвали, интеркултурния им опит и контактите им с мрежи на емиграция.

 

 

 

 

 

 

Библиография

 

Град - граници - гражданство, специален брой на сп. Социологически проблеми, 3-4, 2003

Кръстева, А. (съст.), (2004) От етничност към миграция, НБУ

Baubock, R. (1994) Transnational citizenship : membership and rights in transnational migration, Aldershot, Edward Elgar

Esping-Andersen, G., ed, (1996) Welfare States in Transition. National Adaptations to Global Economy, London, Sage

Isin E. et al (eds) (2002) Handbook of Citizenship Studies, Sage, London

Katherine V. (1998) Transnationalism, nationalism and property. Eastern Europe since 1989, American ethnologist, vol. 25, p. 291-306

Leca, J. (1986) Individualisme et citoyenneté, in: Birnbaum and Leca (eds), Sur l'individualisme, Presses de la FNSP, Paris

Liebitch, A. et al (eds) (1995) Citisenship East and West, International, London and New York

Magnette, I (1999) La Citoyenneté européenne, Université de Bruxelles, Bruxelles

Marshall, T. (1965) Class, Citizenship and Social Development, Anchor Books, New York

Ong, A. (1999) Flexible Citizenship: The Cultural Logics of Transnationality, Durham, Duke University Press

Rancière, J. (2000) Citoyenneté, culture, politique, in: Mondialisation, citoyenneté et multiculturalisme, Mikhaël Elbaz et Denis Helly (eds), Harmattan/Presses Universitaires de Laval, Paris,