Проект „Социални неравенства в трансформиращото се пространство на един софийски квартал"
(Случаят Драгалевци)
Тематична област: Неравенства и жизнени шансове
Ръководител на проекта: гл. ас. д-р Светла Маринова
1. Предистория и теоретични предпоставки на изследователския проект
Идеята за предложения изследователски проект води началото си от дискусиите в рамките на теоретичния семинар Социология на социалните неравенства, проведен през учебната 2007/ 2008 г[1]. и два изследователски проекта, разработени и защитени в рамките на този курс[2]. Общата идея на тези два проекта, която е ключова предпоставка на настоящия изследователски проект, е, че в условията на динамични обществени трансформации през последните десетилетия в българското общество класическите макромодели на проблематизиране, теоретизиране и изследване на социални неравенства не са адекватен изследователски модел. Като основна ориентация настоящият проект за изследване се стреми да продължи и развие тази идея, т.е. ориентиран е към изследване на конституирането на социални неравенства в съвременното българско общество на микроравнище, по-конкретно на равнището на един софийски квартал.
При формулирането на проблеми и задачи изхождаме от методологически и теоретични постановки, дискутирани в рамките на курса.
В методологическо отношение проектът се позовава на основни положения от изследването на Н. Елиас "Утвърдените и аутсайдерите" (Еlias, Norbert/John Scotson 1992: Etablierte und Aussenseiter, Frankfurt a. M. Suhrkamp), което представлява "микроскопско изследване на казус" - отношенията на властово неравенство в една отделна община (лондонско предградие). Приемаме методологическата му теза, че едно подобно "микроскопско" изследване на ограничен случай е предпоставка за придобиване на по-диференцирани познания относно неизследвани отношения на неравенство. В смисъла на Елиас и Скотсън едно такова изследване може да служи като "емпирична парадигма" и да се използва като "шаблон" в сходни изследвания.
С оглед на тази изходна точка изследването си поставя методологическата задача да разработи модел за изследване на социални неравенства в едно динамично трансформиращо се общество, който да бъде приложим (със съответните условности и ограничения) към други сходни казуси. Допускането ни е, че подобен "микроскопски" подход е по-чувствителен към скритите не чисто икономически критерии и механизми на конструиране на отношения на неравенство.
В теоретично отношение предпоставката, от която тръгва изследването е конструкцията на П. Бурдийо за връзката между физическо и социално пространство. По-точно тезата, че социалното пространство (структурата на отношенията между различните видове капитали) се обективира във физическото пространство, което се представя като "разпределения на различни видове блага и услуги, както и на достъпа на групата актьори до тях, в зависимост от физическото им разположение" (Bourdieu, P. et. al. 1993: 161). С оглед на разполагането на капитали се увеличават или намаляват шансовете на достъп до тези блага и услуги. С други думи, изследването на структурата на физическото пространство позволява реконструиране на социалната структура, обективирана в него.
2. Основни проблеми и въпроси
От гледна точка на тази теоретична предпоставка основният изследователски въпрос, който си задаваме, е: Какво социално пространство или отделен негов "регион" (Бурдийо) се обективира в организацията и структурата на физическото пространство на даден квартал?
С тази теоретична конструкция, която приемаме само като теоретичен инструмент, по-точно с нейното прилагане в българското общество, е свързано и най-важното изследователско предизвикателство в настоящия проект. За френското общество (валидно донякъде и за другите европейски и американското общества) Бурдийо установява ясно разделяне между гета и луксозни квартали. Първите се характеризират и дефинират чрез отсъствие (отсъствието на държавата и всичко свързано с нея: полиция, училище, здравно обслужване и т.н.). Докато луксозният квартал се характеризира с наличие на блага, услуги и привилегирован достъп до тях, основаващ се върху разполагането с различни видове капитали. На кратко: според този модел във физическото пространство се обективират ясни социални опозиции, като луксозен - беден, Париж - провинция. Нашето допускане е, че оттеглянето на държавата и местната администрация от осигуряване на публични блага, като транспорт и инфраструктура, не превръща един квартал автоматично в "гето". Напротив, може да го превърне в пространство на демонстрация на лукс и привилегирован стил на живот при много голяма разлика в разполагаемостта с ресурси от всякакъв вид. От гледна точка на това нашата хипотеза е, че за разлика от ясното разделение на "гето" и "луксозен квартал" специфика на изследвания квартал е неговата социална нехомогенност[3]. Ако това допускане се потвърди, тогава въпросът е: Какви са механизмите и практиките, чрез които се конституират отношения на неравенства?
С оглед на хипотезата за социалната нехомогенност на квартала значим ни се струва още един проблем: Какви са ефектите от пространственото, в смисъл на физическо пространство, сближаване на отдалечени в социалното пространство актьори? Възможно ли е физическото сближаване да доведе до социално сближаване или по-скоро предизвиква напрежения и конфликти между отдалечени в социалното пространство групи и актьори? Допускането ни е, че физическото сближаване би довело по-скоро до битки между актьори с различни социални позиции[4]. Предмет на изследване тук са два типа битки:
1) Политически: жилищни политики на държавно и общинско ниво на равнището на стратегиите на частни строителни фирми. Интересно е да се изследва кой има монопол върху пространството - държавата, общинската администрация, частните фирми или банките с кредитните си политики?
2) Всекидневни: колективни и/или индивидуални битки между заемащите различни социални позиции обитатели на един и същи квартал за достъп до ценни, но не всеобщо достъпни блага.
От друга страна допускаме, че е възможна появата на нови форми на солидаризация между социалните играчи като стратегия за справянето на определени групи с една нехомогенна среда, в която физическото пространство не може да гарантира равен достъп на всички. Тогава в ключови се превръщат индивидуалните и колективните капитали, които могат да имат за следствие също толкова нехомогенни актове на солидаризация.
Проверката на тази изследователска хипотеза би могла да доведе до отговор на въпроса: Дали изследването на структурирането на физическото пространство в отделните квартали е значимо поле, през което може да бъде разбрана спецификата на трасформационните процеси в българското общество?
И друг изследователски въпрос, на който би могло да се даде отговор, при условие, че се провери тази хипотеза, е дали различните практики на обживяване на физическото пространство (включително употребите на транспорт и публичните блага на инфраструктурата) имат символна стойност за неравното разпределение на капиталите? С други думи, можем ли да съдим по практиките на обживяване как са разпределени капиталите, което е предпоставка за конструиране на отношения на неравенство?
Това са само основните въпроси, които си задаваме, произтичащи от предварителни дискусии. Същевременно поради неизследваността на поставените проблеми очакваме в хода на изследването да бъдем изненадани от нови проблеми и хипотези, които не сме предвидили в теоретичната концепция. Т.е. изследването е отворено към формулирането на нови изследователски проблеми, непредвидени в теоретичния модел. Най-вече поради това, (но не само), смятаме за важно изследователският опит на колектива да бъде представен под формата на приложен семинар след приключването на изследването. Т.е. екипът на изследването се ангажира да проведе семинар, представящ предпоставките, хода и резултатите на изследването през летния семестър на учебната 2008/ 2009 година, който ще допълва провеждания през същия семестър курс по Социология на социалните неравенства.
3. Основни понятия, предмет и обект на изследването
Понятието за "неравенство", с което ще работим, е разработено в рамките на теоретичния курс и има за своя отправна точка социологически концепции, които не се фокусират единствено върху неговите икономически и структурни параметри. Под "неравенство" разбираме отношения, които са социално конструирани (т.е. не природни) и които имат исторически, структурни, възприятийни и културологични предпоставки. При определени исторически предпоставки (появата на идеала за "естественото равенство" между хората), на определени структурни предпоставки (заемане на непривилегирована позиция в социалната структура) и наличие на вертикални схеми на класификация различията между хората, които са в основата на социалния ред, могат да бъдат възприети и драматизирани като "неравенства". Това на свой ред е възможно да доведе до действия, променящи установените структури на отношения (вкл. критериите за структуриране на социалния ред). И обратно: нерефлектираните практики, съответстващи на заеманата позиция в установения социален ред функционират за неговото легитимиране и възпроизвеждане.
От тези позиции предмет на нашето изследване ще бъдат, от една страна, практиките (групови и/или индивидуални) на обживяване на физическото пространство и употребите на публичните блага (транспорт и инфраструктура), възпроизвеждащи структурите на обективираното социално пространство, от друга - дискурсите за неравенство, съдържащи в себе си потенциала да генерират действия за промяна на установените и натурализирани във физическото пространство социални структури.
Обект на нашето изследване е квартал Драгалевци. Ясно е, че той не попада в нито един от по-горе описаните типове (гето - луксозен квартал). На пръв поглед изглежда, че в най-голяма степен се доближава до понятието "субурбанизирана зона", под което се разбира преустроени села или покрайнини на града, характеризиращи се с по-ниска гъстота на населението и повече свободни пространства (наличието на природа, гледка, спокойствие и еднофамилни къщи). Друга характеристика на "субурбанизираната зона" е трансформирането на социални отношения, включително и отношенията на неравенства, което е аргумент квартал Драгалевци да изглежда сходен с този тип. Според изследователите на процеса на субурбанизация[5], обаче, в определен момент се достига до хомогенност на групите в този тип квартали, обитавани най-често от групи, принадлежащи към средната или високата средна класа. Предварителните ни наблюдения за сега показват, че квартал Драгалевци не отговаря на критерия за социална хомогенност, доколкото в него могат да се наблюдават поне три качествено различаващи се групи (местни хора от селото, хора с висок социален статус от времето на социализма - например артисти, певци и други представители на т.нар. „творческа интелигенция" и новозаселници от "средите на бизнес елита"[6] след 1989 г.). Допускаме, че поради това той е представителен терен за изследване на процесите на социална трансформация и по-конкретно: трансформацията на различни типове капитали и утаяването им в определен стил на живот, включително и в обживяването на пространството и употребите на публични блага и услуги.
4. Задачи на изследването
- Да се реконструира социалната структура, обективирана във физическата организация на пространството на квартал Драгалевци.
- Да се реконструира историята на квартал Драгалевци, което цели да разбере: 1) логиката на социално структуриране на самия град (и причините за възникването на процеса на субурбанизация или на вече субурбанизираното селище); 2) трансформирането на квартала от позиционирано в близост до града селище в субурбанизирана зона, което вероятно води до изграждане на нов тип практики и социални отношения.
- Да се изследват политиките на различни равнища, които участват в конструирането на физическото пространство и създават предпоставки в него да се обективира точно определена социална структура респ. "регион" на социалното пространство: 1) държавни и/ или общински за планово развитие на града. Има ли такъв план? Какви са стратегиите за развитие на града? 2) политиките на частните строителни компании и 3) политиките на банките при жилищно кредитиране.
- Да се изследват практиките (групови и/или индивидуални) на обживяване на физическото пространство и стиловете на употреба на обществените блага и услуги, чрез които се легитимират и възпроизвеждат установените структури или трансформират и конституират нови.
- Да се провери кои практики на обживяване на физическото пространство пораждат дискурс за неравенства и при какви условия този дискурс може да се превърне в сила, която да промени установените структурни отношения на неравенство. В тази връзка да се изследва логиката на властовите стратегии между тези групи и/ или индивиди (примерно "битки" между местните обитатели и новите заселници. По какъв начин новите заселници се ориентират при избора им на квартал? Как квартала се изгражда в "пред-разсъдъчна" социална карта в контекста на град София?).
- Да се провери дали чрез изследването на политическото конструиране и обживяване на физическото пространство могат да се формулират социологически значими изводи относно социалната структура на едно трансформиращо се общество.
- След привършването на теренната работа да се преосмисли теоретичния инструментариум с оглед на емпиричните данни и изследователския опит. Целта е да се преработи стария теоретичен модел и да се изработи нов за целите на бъдещо аналогично изследване.
- След края на изследването членовете на екипа да проведат приложен семинар, в който да представят цялостния му ход и резултатите пред студенти, с цел дискусия и критика в по-широк контекст.
5. Методи на изследване
- Анализ на документи (градоустройствен план)
- Проучване на архивни материали с цел реконструиране историята на квартал Драгалевци
- Интервюта с представители на районното кметство
- Интервюта със собственици на частни строителни фирми и брокери
- Интервюта с кредитни експерти в областта на жилищното кредитиране
- Интервюта с обитателите на квартал Драгалевци
- Включени наблюдения (всекидневни практики и физическа среда) и визуални методи
6. Изследователски екип
- гл. ас. д-р Светла Маринова - ръководител
- Леа Вайсова, Любомир Пожарлиев, Давид Кюранов - членове на изследователския екип
- екип от технически изпълнители (анкетьори, интервюери и т.н.)
7. Бюджет
- провеждане на интервюта - 1250 лв. (50 интервюта х 25 лв.)
- транскрибиране на интервюта - 1500 лв. (около 750 стр. х 2 лв. на страница)
- включени наблюдения, визуални методи и анализ на документи - 500 лв.
- транспортни карти - 300 лв.
- канцеларски материали - 470 лв.
________
4020 лв.
8. Време за провеждане на изследването
Тъй като една от основните задачи е провеждането на приложен семинар, представящ предпоставките, хода и резултатите на изследването, който да се проведе през летния семестър на учебната 2008/ 2009 година, успоредно и като допълнение на теоретичния семинар по Социология на социалните неравенства, екипът предвижда изследването да стартира в началото на ноември 2008 и да приключи по възможност в края на февруари 2009. В случай, че изследването не е приключило в тези времеви рамки, екипът се ангажира да стартира приложния семинар, успоредно с довършителните работи по изследването.
9. Библиография
Бурдийо, П. 1997: Социално пространство и символно пространство, в: Бурдийо, П. Практическият разум, София.
Георгиев, Г. 1983. София и софиянци 1878 - 1944. Наука и изкуство, София
Грекова, М. 2003: "Градът-столица: поглед към София и Париж", В: сп. Социологически проблеми, 3-4: 64 - 87
София - 120 години столица. 2000. София: Академично издателство "Марин Дринов"
Сп. "Сердика"/ сп. "София
Böhm, S.; Jones, C.; Land, Ch.; Paterson, M. 2006. Against automobility. Oxford
Bourdieu, P. 1982. Die feinen Unterschiede. Kritik der gesellschaftlichen Urteilskraft. Frankfurt/M.
Bourdieu, P. 1982: Die feinen Unterschide. Frankfurt am M. (нешибликувани преводи на 2 текста от изследването).
Bourdieu, P. 1983: Oekonomisches Kapital - Kulturelles Kapital - Soziales Kapital, in: Kreckel R. (Hg.) 1983: Soziale Ungleichheiten. Sonderheft 2 der Zeitschrift 'Soziale Welt', Goettingen: 183-198 (непубликуван превод).
Bourdieu, P. 1985: Sozialer Raum und Klassen, Frankdurt a. M.
Bourdieu, P. et. Al. 1993: Das Elend der Welt. Zeugnisse und Diagnosen alltaeglichen Leidens an der Gesellschaft. Paris.
Еlias, Norbert/John Scotson 1992: Etablierte und Aussenseiter, Frankfurt a. M. Suhrkamp
Mulíček, O. 2002. „Suburbanizace v Brně a jeho okolí." In: Sýkora, L. (ed.) Suburbanizace a její sociální, ekonomické a ekologické důsledky. Ústav pro ekopolitiku, Praha.
Musil, J.2002. „Co je urbanizace." a „Co se děje s českými městy dnes". In: Horská, P., Maur, E., Musil, J. Zrod velokoměsta: Urbanizace českých zemí a Evropa. Praha, Pasek
Ouředníček, M. 2003. „Suburbanizace Prahy" Sociologický časopis. Vol. 39, No. 2.
Schultheis, Fr. Kristina Schulz (Hg.) 2005: Gesellschaft mit begrenzter Haftung. Zumutungen und Leiden im deutschen Alltag. Konstanz.
Sýkora, L. 2003. „Suburbanizace a její společenské důsledky". Sociologický časopis, Vol 39, No 2.
Координати за връзка с евентуални препоръчители
проф. дсн. Майя Грекова
катедра Социология, ФФ, СУ "Св. Климент Охридски"
адрес: бул. Цариградско шосе 125, бл. 4, кабинет 426
служебен телефон: 02/ 9711002 (в. 353)
e-mail:
проф. дсн. Николай Тилкиджиев
катедра Публична администрация, ФФ, СУ "Св. Климент Охридски"
адрес: бул. Цариградско шосе 125, бл. 4, кабинет 104
служебен телефон: 02/ 9711002 (в. 228)
e-mail:
[1] Макар фокусиран върху изучаване на основните парадигми в Социология на социалното неравенство, курсът се опитваше да удържа изследователската перспектива, т.е. различните парадигми да се дискутират с оглед на изследователските възможности и ограничения, които предлагат.
[2] Сблъсъкът между "стари" и "нови" обитатели в квартал Изгрев (курсов проект) на Леа Вайсова; Драгалевци - кварталът на контрастите (курсов проект) и Транспорт и инфраструктура в поле- зрението на социологията (доклад и презентация на студентска научна конференция на тема "Полета на социологията" в ПУ "Паисий Хилендарски") на Любомир Пожарлиев
[3] Теза, заложена в курсовия проект Драгалевци - кварталът на контрастите на Любомир Пожарлиев
[4] Проблемът е заложен в курсовия проект Сблъсъкът между "стари" и "нови" обитатели в квартал Изгрев на Леа Вайсова
[5] Ср. по-подробно: Musil, J.2002. „Co je urbanizace." a „Co se děje s českými městy dnes". In: Horská, P., Maur, E., Musil, J. Zrod velokoměsta: Urbanizace českých zemí a Evropa. Praha, Pasek; Sýkora, L. 2003. „Suburbanizace a její společenské důsledky". Sociologický časopis, Vol 39, No 2.; Mulíček, O. 2002. „Suburbanizace v Brně a jeho okolí." In: Sýkora, L. (ed.) Suburbanizace a její sociální, ekonomické a ekologické důsledky. Ústav pro ekopolitiku, Praha.; Ouředníček, M. 2003. „Suburbanizace Prahy" Sociologický časopis. Vol. 39, No. 2.
[6] Така е описан квартал Драгалевци в един от най-популярните сайтове за покупко-продажба на имоти www.mirela.bg
