Проект: Малцинства в града. Ромите в София: от изолация към интеграция

Майя Грекова

Малцинства в града. Ромите в София: от изолация към интеграция

(проект за социологическо изследване)

1. Социален контекст

В началото на ХХІ век, когато с термина "глобализация" се бележат нови процеси в световен мащаб, вниманието - научно, политическо, всекидневно - продължава да се привлича от "малцинства" като оградени от своето различие, изолирани заради тяхното различие човешки групи. Независимо как точно се мисли глобализацията, неотменна нейна характеристика е преодоляване на "граници" или оттегляне на акцента на значимост от тях. Несъмнено е, че отварянето на политическите и икономическите граници поражда немислима доскоро мобилност, при това не само на равнището на политическите и икономическите субекти. Но заедно с това става ясно, че процесът на отваряне, достъпността на света изобщо и на различни светове за индивида, се съпътства от процес на затваряне, на акцентиране върху някакви идентичности, които неизбежно ограждат полета на значимост, формират някакво "ние", на което другите по необходимост се оказват непринадлежащи, чужди, понякога враждебни; станалите достъпни светове се оказват непристъпни. Отслабването на значимостта на националните граници - и в пространствен, и в социален смисъл - не само не отслабват, но в някои случаи дори втвърдяват "границите" на малцинствените групи. Какви са онези социални практики и промени в държавни и регионални/градски политики, които могат да отслабят въздействието на тези "граници" върху индивидуалните взаимодействия и биографични траектории е въпрос, който придобива изключително значение в съвременния свят.

Ключовият въпрос е: Възможно ли е и при какви условия е възможно локалното и/или националното и/или наднационалното регулиране и гарантиране на правата на малцинствата да не действа като допълнителен фактор за тяхното самозатваряне и за усилване на негативното им белязване и изтласкване, а да съдейства за интеграцията на съответното общество (т.е. за снемане на проблема малцинство поне във формата на расови и/или етнически малцинства)?

2. Теоретична рамка

"Малцинство" е понятие, което се конструира на основата на политическо акцентиране върху значимостта на дадена социална характеристика, при което "притежателите" на определени нейни разновидности се оказват негативно белязани. "Малцинство" има реалност и заедно с това специфика единствено в границите на национална държава. "Национално малцинство" бележи политическата принадлежност на всяко политически конструирано и добило социална реалност малцинство - то е малцинство в териториалните граници на съответната национална държава като нейно творение и нейна реалност.

Една общност е малцинство тогава и само тогава, когато е налице политическо акцентиране върху съдържателното различие, което е конституирало общността като споделено пространство, и то е породило негативно белязване отвън на общността (като генерираща различието) и на конституиращите я "членове" (като носители на различието).

От гледна точка на различието, което конструира социалната реалност на конкретните национални малцинства, те могат да бъдат: етнически, религиозни, възрастови, според сексуалната ориентация и т.н.

Всекидневното мислене на "малцинство" и на конкретните малцинства се формира под въздействието на националната образователна политика и на медийното говорене на политици, журналисти и социални учени - на излъчваните от медиите образи и представи. Във всекидневните действия и отношения се възпроизвеждат исторически формирали се социални практики на отнасяне към различното и модели на избягване на взаимодействията с представителите на малцинства като носители на негативно белязано различие.

Социалната интеграция на етнически малцинства е процес на:

- разчупване на доминиращия етнически определен модел на социални взаимодействия;

- рушене на предразсъдъци за етнически различния, на стереотипи на отнасяне към него, на очаквания за неговите действия;

- преодоляване на етнически обусловено неравенство във възможностите за: образование, трудова реализация, местожителство, здравеопазване, участие в местната власт.

Ако си представим, че е възможно протичането на такъв процес, то той би завършил, когато и доколкото етническият произход (идентичност) престане да бъде основание за групова изолация, отпадне като значимо определящ индивидуалната съдба фактор. Тогава бихме могли да твърдим, че обществото (българското общество) е интегрирано по отношение на етническото своеобразие: не защото всички сме "станали еднакви" и не защото сме "забравили етническата си специфика", а защото етническата специфика не предопределя взаимното ни разпознаване и взаимното ни отнасяне.

3. България, началото на ХХІ век

3.1. Малцинства/роми

Анализът на медийния дискурс върху "малцинство" и малцинствата в България и на всекидневните представи за тях[1] дава достатъчно основание да се твърди, че понастоящем в България е налице по-скоро нагласа за изолиране на "малцинствата" и със самото това за укрепваме на границите между неясно точно как и защо така разбираните малцинства и "обществото като цяло".

Етническите малцинства в България днес - от гледна точка на накратко описаното по-горе разбиране за малцинство - са турците и ромите[2].

Ромите в България са етническо малцинство, доколкото:

- етническото различие се приема като значимо различаващо българските граждани;

- ромите се приемат като етническа група, притежаваща значимо различаващи се обичаи, традиции, всекидневни практики, език;

- спецификата на ромите като група и на всеки принадлежащ/отнасян към групата се мисли предимно (ако не изцяло) негативно[3];

- негативното белязване на ромите като такива е довело до тяхната пространствена и социална изолация;

- пространствената и социална изолация се възпроизвежда, независимо от говоренето за "социална интеграция на ромите в българското общество"[4].

На фона на публично валидния и хомогенен негативен образ на ромите в България се наблюдават и различни локално обусловени и/или ситуативни разграничения:

- в много случаи - главно в относително малки населени места - има разлика между начина на мислене, образа на, и отнасянето към ромите в рамките на българското национално общество и ромите като локална/локални общност/и вътре в границите на конкретното селище - ромите и "нашите" роми;

- в много градове в България има обособени квартали/махали в периферията (или в бившата периферия) на градското пространство, които са населени от роми, но в някои градове (напр. Сливен, Монтана...) са се оформили два "цигански" квартала: единият е във "вътрешния" град, населяван от "интегрирани" роми; другият - в покрайнините на града, населяван от "несоциализирани" цигани[5];

- на някои ромски подгрупи се приписват специфични негативни характеристики (едно относително ново публично валидизирано чрез медиите знание за ромски "подгрупи") и съответно принадлежащите към тях се отделят на фона на масата "бедни, неграмотни, безработни, несоциализирани и т.н." роми - "цигани-престъпници" и "цигани-жертви";

- на някои индивидуални представители на групата се признава "отклонение" от груповия образ - "‘той/тя‘ е станал като нас"; независимо че то не снема напълно принадлежността към негативно белязаната група (винаги остава нещо, което напомня, че той/тя е от "тях"), той/тя се е нормализирал/стреми се да се нормализира чрез отклонението си.

3.2. Ситуацията в София

По данни от последното преброяване от 2001 г., в област София-град живеят 17 885 роми. Трябва да се допусне, че техният брой е значително по-голям доколкото:

- при попълването на преброителната карта етническата самоидентификация не е задължителна;

- неизвестно какъв брой роми се идентифицират като българи/турци - независимо дали това е действителна или декларирана идентичност;[6]

- неизвестно какъв брой роми се заселват в столицата и остават нерегистрирани.

Сайтовете на районните кметства в София[7] предоставят частична информация (с неясен източник) - роми се споменават единствено в районите "Красна поляна" ("60 000 жители, от които 15 000 са роми"), "Слатина" ("На територията на района се намира кв. Христо Ботев с компактно ромско население. Вече започна изграждането на ромски жилища с финансиране поравно от Столична община и Европейската банка за социално развитие в Страсбург. В тях ще се настаняват роми само от този квартал, които са картотекирани според изискванията за крайно нуждаещи се от жилище граждани и имат редовна адресна регистрация") и "Връбница" ("Поради гъстата заселеност с роми, живеещи в крайна бедност и при лоши битови условия, по прилежащите брегове на реките са образувани нерегламентирани сметища").

3.3. Проблемни кръгове

- Кога и как в София-град се заселват роми? Как се формират/променят ромските квартали? Как се разселват ромски семейства в нововъзникващи комплекси в София? Как ромите в София са се оказали пространствено изолирани и какви са начините, по които се търси преодоляване на пространствената им изолация?

- Как младите роми/ромите говорят за своята изолираност от/заселеност сред българи? Къде и как общуват с българи? Какво за тях означава "социална интеграция"? Представят ли си/как си представят промяна в начина/мястото на съществуване в близко бъдеще?

- Как българите говорят за изолираността на ромите/заселеността им сред българи? Къде и как общуват с роми? Какво за тях означава "социална интеграция на ромското малцинство"? Представят ли си/как си представят промяна в начина на съществуване на ромите в близко бъдеще?

- Какво се случва като процес на "интеграция" на учениците от ромски произход в т.нар. приемни/интегрирани училища? Какво мислят учениците от ромски произход и техните родители за съществуващите "цигански" училища? Как учителите (от приемните/интегрирани и от "циганските" училища) си представят "интеграцията на ромите"?

- Каква е гледната точка на местни граждански организации и институции? Как те виждат проблемите на изолираните ромски квартали и на "интегрираните" роми? Какви са техните конкретни действия за "интеграция" на ромите и оценката им за резултатите?

3.4. Конкретизация на обекта

Ще бъдат изследвани два ромски квартала[8]:

- "Факултета" - около 36 000 жители-роми и 1000 българи от смесен брак; инфраструктурата в квартала е в лошо състояние, има отделни нови постройки; има едно ОУ и едно СПТУ; в квартала функционира Ромски обществен съвет и НПО: "Романи Бахт", "Обединен спортен клуб Рома-М", младежка НПО, "Етнокултурен диалог";

- "Христо Ботев" - 15 000 жители, от които около 6000 роми и малък брой българи, както и роми-"пришълци", към които отношението е крайно негативно от страна на местните - роми, българи и "смесени"; инфраструктурата е добра в някои части на квартала; има едно ОУ и едно СПТУ; в квартала функционира Обществен ромски съвет, Асоциация за подобряване на качеството на живот на ромите и НПО "Ромска младеж".

3.5. Цели на изследването

- Да се реконструира историята на изолирането на ромите в София в хомогенни "цигански" квартали и на тяхното разселване в новостроящи се комплекси: общинска политика и действия на общинската власт; реалността на кварталите "Факултета" и "Христо Ботев" и на циганското присъствие в многоетажните блокове.

- Да се анализират гледните точки на всички реални или потенциални участници в т.нар. интеграция на ромското население, със специален акцент върху гледната точка на младите роми от обособените ромски квартали и от жилищни блокове в "Люлин" и "Обеля".

- Да се изведат конкретни препоръки към Столична община и към кметствата на районите, в границите на които попадат изследваните ромски квартали/квартали, населени със значим брой ромски семейства, за формиране на адекватни на съществуващите реалности общински политики, насочени към "интеграция на ромите".

3.6. Методи на набиране на информацията

- Анализ на документи на Столична община и на държавни институции относно пространствената локализация на ромското население в София в периода 1945-2005 година. [9]

- Интервюта с представители на софийските районни кметства в районите "Красна поляна" и "Слатина".

- Интервюта/фокус-групи с роми-младежи, живеещи в кварталите "Факултета" и "Христо Ботев".

- Наблюдение в училищата в кварталите "Факултета" и "Христо Ботев" и в районите "Красна поляна" и "Слатина", в които учат значим дял деца от ромски произход.

- Интервюта с директорите на съответните училища и с учители.

- Интервюта/фокус-групи с представители на НПО в кварталите "Факултета" и "Христо Ботев".

3.7. Бюджет

- Ксерокопия на документи, карти - 250 лв.

- Провеждане и транскрибиране на интервюта и фокус-групи (около 100 Х 15 стр.; 10 лв. за провеждане на интервю; 1.5 лв. за една транскрибирана страница) - 3250 лв.

Общо: 3 500 лв.

3.8. Изследователски екип

- проф. дсн Майя Грекова - ръководител

- студенти от специалност Социология (ІV курс);

- студенти от МА програма "Социологическа диагностика на съвременността", записали избираемата дисциплина "Градът: пространство на различие";

- младежи-роми от НПО/студенти в социални и хуманитарни специалности на СУ.

3.9. Време на подготовка и провеждане на изследването

15. 03. 2007 - 15. 07. 2006

[1] Вж. напр. Грекова, М. 2001: Mалцинство: социално конструиране и преживяване. София: Критика и хуманизъм; Социалната интеграция на младите роми. Доклад на изследователския екип. 2000-2001. София: Dialogue Development; Грекова, М. 1998: "Всекидневни представи за ‘малцинство‘". В: A.Кръстева (съст.) Общности и идентичности в България. София: Петекстон; Националната идентичност в ситуация на преход: исторически ресурси. 1997. (М.Грекова, Л.Деянова, Сн.Димитрова, М.Якимова, А.Бунджулов, М.Канушев). София: "Минерва"; Грекова, М., А. Кирилова, Н. Гологанова. 1996. "Как циганите присъстват в света на българина". Социологически проблеми, 2.

[2] Съществено различното в начина на мислене на двете малцинства от страна на българина е, че докато турците са заплашителни на групово равнище - т.е. като малцинство ("заплаха за националните интереси", "турци ни управляват"), докато на индивидуално се декларира "нормално съжителство" (а и наблюденията показват, че поддържането на "нормални" всекидневни отношения между българи и турци е разпространена практика), циганите са заплашителни и на двете равнища - на групово, доколкото "малцинството" непрекъснато нараства и "ще превърне ‘нас [българите]' в малцинство", на индивидуално - доколкото всеки циганин/циганинът като такъв е "заплаха за мен".

[3] Вж. напр.: Социалната интеграция на младите роми... 2000-2001. София: Dialogue Development; Томова, И. 1995. Циганите в България в преходния период. София: МЦПМКВ; Марушиакова, Е, В. Попов. 1993. Циганите в България. София: "Клуб ‘90". Етнокултурната ситуация в България. Доклад на изследователския колектив. 1993. София: Архив на МЦПМКВ.

[4] Самото говорене за "социална интеграция на ромите" е знак за начина на мислене на процеса на интеграция и за фактическото поддържане на разграничаването на българските граждани по етнически признак - в частност, продължаващо стигматизиране на ромите като "непълноценни граждани на България".

[5] Опитът - реализиран/транслиран основно чрез медиите - да се заговори на политически коректен език по отношение на безспорно различните, чрез замяна (като първа стъпка) на названието "цигани" (натоварено със силно негативни значения) с "роми" има и такъв "страничен" резултат. От друга страна, силно негативното звучене на "цигани" безпроблемно се пренася и върху "роми". От трета страна - някои "роми" предпочитат да бъдат наричани цигани. И като обобщение: назоваването с приетото като стигматизиращо "цигани" или с политически коректното "роми" не е индикатор за съдържателните характеристики на имания предвид образ на групата/нейни представители и съответно - нееднозначно се възприема от назоваваните.

[6] Вж. напр. Марушиакова, Е, В. Попов. 1993. Циганите в България. София: "Клуб ‘90", с. 92-95 и табл. на с. 93, от която се вижда значимо разминаване на данните, макар и за минали години. Вж. също данните от 1995 г. за няколко софийски квартала в: Томова, И. 1995. Циганите в България в преходния период. София: МЦПМКВ, с. 90-92, според които само в кварталите "Константин Величков", "Факултета", "Филиповци", "Христо Ботев" и "Суходолска" живеят 43 500 роми.

[7] Вж. www.sofia.bg

[8] Данните за двата квартала са предоставени от местен координатор на Кеър Интернешънъл-България в рамките на проекта Интеграция на ромското население (ФАР 2001/НСЕДВ) - 2004 г.

[9] Тази част от изследването е в заключителна фаза: издирени и обработени са голям брой архивни документи от ЦДА, ЦПА, ДА-София. Първа публикация по темата: "Да се вгледаме в архивите: ромите в София, 1945-1989". В: Отвъд дисциплинарните (само)ограничения. (В чест на проф. Елена Михайловска). Университетска библиотека № 460. (Съст. М. Грекова, П. Кабакчиева.) София, Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 2006.