„Познавателни възможности на статистическите инструменти за управленски цели: вторичен анализ на данните от атестацията на преподавателите във Философки факултет на СУ „Св. Климент Охридски""

Гл. ас. Калоян Харалампиев

І. Извършени дейности:

            1. Допълнени, коригирани и прецизирани данните от атестационните карти на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели от Философски факултет;

            2. Проведено допълнително анкетиране на студенти с цел попълването на липси в данните за студентска оценка. Бяха анкетирани 130 студента, които оценяваха четирима преподаватели по пет дисциплини (един преподавател беше оценяван за две дисциплини);

            3. Проведена научноизследователска практика със студентите от специалност „Социология" в рамките на проекта. В практиката участваха четирима студенти от четвърти курс и един студент от трети курс;

            4. Проведен анализ на данните от атестацията на хабилитираните преподаватели. Анализът е в най-голяма степен на завършеност (тъй като беше правен съвместно със студентите по време на изследователската практиката);

5. Проведени работни срещи с участието и на колеги от катедра „Социология" с цел препоръки за бъдещото прецизиране на атестационния инструмент и предложения за промяната му.

            6. Към настоящия момент изследователският екип на изследването работи върху:

Ø  анализа на данните от атестацията на нехабилитираните преподаватели;

Ø  анализа на данните от студентската оценка.

            7. Предварителните резултати от статистическата обработка на данните от атестацията на хабилитираните преподаватели бяха представени на председателя на Комисията по атестацията към Философски факултет и на декана на Философски факултет. Тези резултати бяха представени и на семинар на катедра „Социология", организиран от доц. Петя Кабакчиева.

 

            ІІ. Предварителни резултати

            Както вече беше посочено по-горе, предварителни резултати от този проект вече бяха представени пред различни аудитории. Тук ще представим обсъждания текст с някои допълнения, произтичащи от свършената междувременно работа.

            Основните задачи на изследването бяха:

1. Да се установят диференциращите възможности на инструмента за атестация;

2. Да се установи как отделните критерии влияят върху крайната оценка, респективно върху възможността й за диференциация.

 

Крайната оценка се получава като претеглена средна от оценките от петте критерия. А оценките по петте критерия са бални - незадоволителната оценка получава бал 1, задоволителната оценка получава бал 2, а положителната оценка получава бал 3. Следователно, претеглената средна ще се изменя в интервала от 1 до 3, но не непрекъснато, а със стъпка 0,1[1]. Затова може да се направи разпределение на средните стойности, което е показано в таблица 1 и на фигура 1.

 

Таблица 1

Разпределение на преподавателите по крайната средна оценка (в %)

 

Среден бал	Нехабилитирани	Хабилитирани	Общо
1	0,0	0,0	0,0
1,1	0,0	0,0	0,0
1,2	0,0	0,0	0,0
1,3	0,0	0,0	0,0
1,4	0,0	1,1	0,7
1,5	0,0	0,0	0,0
1,6	0,0	0,0	0,0
1,7	1,9	0,0	0,7
1,8	0,0	0,0	0,0
1,9	1,9	0,0	0,7
2	0,0	2,3	1,4
2,1	1,9	1,1	1,4
2,2	3,7	3,4	3,5
2,3	3,7	3,4	3,5
2,4	0,0	0,0	0,0
2,5	9,3	3,4	5,6
2,6	16,7	25,0	21,8
2,7	11,1	3,4	6,3
2,8	42,6	53,4	49,3
2,9	0,0	0,0	0,0
3	7,4	3,4	4,9
Общо	100,0	100,0	100,0

Фигура 1. Разпределение на преподавателите по крайната средна оценка (в %)

 

            От таблица 1 и фигура 1 е видно, че най-големи натрупвания има в положителната оценка, и то в сравнително високите стойности на положителната оценка. Освен това трябва да се държи сметка и за факта, че някои от преподавателите все още нямат студентска оценка, което означава, че техните средни са изкуствено занижени. В момента, когато си получат и студентската оценка, техните средни ще станат още по-високи, отколкото са в момента.

            Всичко това означава, че гледано през крайната оценка, имаме една голяма хомогенна група преподаватели с положителна оценка (88,0% от всички атестирани преподаватели) и отделни единици с по-ниски оценки.

            За да се провери този извод, можем да видим какво се случва с всеки критерий поотделно, но не като бал, а като оригинални точки, от които е получен балът. За целта точките по всеки критерий са подредени във възходящ ред и подредбата е показана графично[1] - фигури 2, 3, 4, 5 и 6.

---

[1] Целият последващ анализ е направен само за хабилитираните преподаватели.

Фигура 2. Точки по първи критерии „Учебно-преподавателска дейност", подредени във възходящ ред

Фигура 3. Точки по втори критерии „Качество на учебно-преподавателската дейност", подредени във възходящ ред

 

Фигура 4. Точки по трети критерии „Научноизследователска дейност", подредени във възходящ ред

Фигура 5. Точки по четвърти критерии „Участие в дейността на академичната общност", подредени във възходящ ред

 

Фигура 6. Точки по пети критерии „Студентска оценка", подредени във възходящ ред

 

            На всички фигури се виждат две характерни особености:

            - първо, всички графики са с ясно изразен наклон, т.е. има различия в точките между отделните преподаватели. При това разликата между най-малките и най-големите точки е в пъти!

            - второ, наклонът в голямата си част е плавен, а не стъпаловиден, т.е. липсват „естествени" граници, където бихме могли да поставим разделителите между отделните бални оценки.

            Тези характерни особености поставят въпроса „Как е възможно да има такива различия в точките между отделните преподаватели, а в крайна сметка всички да са хомогенни положителни като крайна оценка".

            Възможна хипотеза е, че няма преподаватели, които да са най-добри по всички пет критерия, както и че няма преподаватели, които да са най-лоши по всички пет критерия. Иначе казано, едни преподаватели са по-добри по едни критерии, други - по други.

Проверката на тази хипотеза е направена с помощта на метода „многомерно скалиране" отново само за хабилитираните преподаватели. Предимството на този метод е, че той работи с оригиналните точки по всеки критерии, а не с баловете. Тъй като, както вече беше казано, не за всички преподаватели има студентска оценка анализът е направен веднъж без и веднъж със студентската оценка - фигури 7 и 8.

Фигура 7. Многомерно скалиране по първите четири критерия на атестацията (без студентската оценка)

Фигура 8. Многомерно скалиране по всичките пет критерия на атестацията (със студентската оценка)

 

            На фигури 7 и 8 ясно се потвърждава верността на проверяваната хипотеза - преподавателите във Философски факултет са хомогенни, гледано и през оригиналните точки едновременно по всички критерии. Доколкото съществуват изключения, те са единици.

 

            Втората поставена задача - да се установи как точките по отделните критерии влияят върху крайната оценка - беше решена с помощта на „класификационните дървета" и то с една конкретна негова разновидност - „класификационни и регресионни дървета". Това е направено два пъти - с крайна оценка във формата на среден бал и с крайна оценка във формата на три категории - незадоволителна, задоволителна и положителна - фигури 9 и 10. И в двата случая петте критерия са измерени в техните оригинални точки, а не в балове.

Фигура 9. Подреждане на критериите по важността им за крайната оценка (под формата на среден бал)

Фигура 10. Подреждане на критериите по важността им за крайната оценка (под формата на категории)

 

            От фигури 9 и 10 е видно, че, независимо от формата на крайната оценка, най-важният критерии за определянето й е научноизследователската дейност, следван от студентската оценка. Третото място си поделят учебно-преподавателската дейност и нейното качество, които и без това са трудно отличими като критерии. На последно място е участието в дейността на академичната общност.

           

В заключение:

Както стана ясно по-горе изработеният атестационен инструмент беше приложен единствено във Философски факултет (където бяха атестирани почти всички преподаватели). Следователно изводите от направения горе анализ се основават единствено на данните от ФФ:

Настоящият анализ установи, че инструментът за атестация не диференцира изследваната съвкупност.

Независимо от формата на крайната оценка, критериите за определянето й (т.е. тези, които оказват най-голямо влияние при формирането й) са както следва, подредени по важност:

1. Научноизследователска дейност;

2. Студентска оценка;

3. Учебно-преподавателска дейност и нейното качество;

4. Участие на преподавателите в дейността на академичната общност.

---

[1] Тази стъпка е определена от теглата, които са съответно 0,2; 0,2; 0,3; 0,1 и 0,2, т.е. те самите са с