Проект „Познавателни възможности на статистическите инструменти за управленски цели: вторичен анализ на данните от атестацията на преподавателите във Философки факултет на СУ „Св. Климент Охридски"
Тематична област на проекта: Социални компетентности в общество на знанието
Форма на включване в учебния план на специалност „Социология": Избираем курс
Научен колектив:
Ръководител на проекта:
Гл. ас. д-р Калоян Харалампиев
Консултант:
Теодора Ангелова
Описание на научното изследване
1. Анализ на поставения проблем и предхождащи изследвания
Дейността на различните по своята специфика организации често е съпроводена от записването и съхраняването на данни от определен тип, независимо от това, че предметът на дейност на тези организации може да бъде най-разнообразен. Това, което ги обединява е, че създаваните бази от данни обслужват ежедневната дейност на съответната структура и събирането им се случва сякаш „от само себе си", като най-често информацията, която се съхранява: 1) не е еднородна; 2) липсва стратегия за нейната обработка и анализ - процедури, които биха спомогнали дейността и увеличили качеството на резултатите на съответните структури, с една дума - подборът и механизмите на съхранение се извършват хаотично, без да отговарят на елементарни изисквания. Но тази информация така или иначе съществува и може при желание да се анализира и отвъд предварително дефинираните цели за събирането й. Другият най-често срещан случай е информацията да съществува просто като архив, който единствено се актуализира и уголемява. (Харалампиев 2006).
Представеното на Вашето внимание изследване ще има за своя основа данните от атестацията на преподавателите във Философски факултет на СУ. В нейната реализация се създаде и база данни за цялостната академична изява на всички членове на ФФ, без участниците в Атестационната комисия. При създадената база данни за ФФ се наблюдават някои прилики, но и съществени разлики от общата ситуация, описана по-горе относно архивите от социална информация. Основната разлика е, че събирането на данните е извършено целенасочено за административно-управленски нужди, но пък така, че да бъде възможно атестирането на всеки от щатните преподаватели във факултета. Но прилики с изложената по-горе ситуация също са налице. Те са свързани основно с това, че веднъж събрана, тази информация беше използвана единствено за това преподавателите да си получат индивидуалните си атестационни оценки. След това тази информация беше архивирана и никой[1] повече не показва признаци за интерес към нея. Това, най-просто, означава, че използването на информацията е стигнало единствено до нивото на индивидуалния случай, без да се оцени възможността да се „види" цялото, отвъд конкретните резултати за всеки преподавател. Иначе казано, видяхме дърветата, но не видяхме гората. А можеше... Защото научната изява, пък и по-общо академичната изява на нашите колеги, не е нито аморфна, нито хаотична. Тя е цяло тяло и, естествено, има структура. Но засега тя остава невидима или поне скрита в архива.
Това, че може структурата да се извади на показ, както и това, че при подобно статистико-математическо осветляване на данните стават наложителни управленски действия, се видя при реализацията на проекта „Научноизследователската дейност в СУ „Св. Климент Охридски"", в който проект членовете на настоящия колектив взеха активно участие. За целите на изследването на научноизследователската дейност беше направен вторичен анализ само на данните по един критерии (третия - научноизследователската дейност на щатните преподаватели) от атестационната карта. Резултатите са обнадеждаващи[2]. Но може още...
2. Цел.
Това, което още може да бъде направено, е вторичен анализ на целия масив от атестацията на преподавателите във Философски факултет[3]. Процедурата включва самооценката на преподавателите (първите четири критерия), но и студентската оценка. Нещо повече, студентската оценка съществува в две форми - като средно число, което е използвано за атестацията на конкретния преподавател, но и като масив от отговорите на всички студенти, от които това средно число е получено. Т.е. отделен масив, който подлежи на самостоятелен вторичен анализ.
Тук е мястото да бъде обоснована необходимостта от вторичен анализ на събрания емпиричен материал, която не е очевидна. Защото практиката е показала, че правенето на анализ заради самия анализ не е особено продуктивно.
Основната цел на изследването е да открои вътрешните взаимовръзки между:
- отделни критерии за атестацията;
- отделни индикатори в рамките на конкретен критерии;
- отделни индикатори от различни критерии;
- отделни индикатори и крайната оценка от атестацията.
Този изследователски процес ще цели да покаже различните познавателни възможности на различните аналитични инструменти. Само като пример ще посочим, че за целите на анализа на структурата на факултетната научна дейност бяха използвани основно средни стойности. Но тази употреба в един момент се натъкна на определени граници, защото получените резултати биха имали съвършено различна интерпретация, ако дисперсията, стояща зад "средна", е от един порядък, и коренно противоположна, ако порядъкът на разсейването е друг. А това е особено важно, защото от него могат да възникнат управленски последици.
Всъщност, основната идея на изследователския проект е върху конкретния масив от емпирични данни да се проиграят различни математически модели за обработка, за да се види как приложението на различни аналитични техники би дало съдържателно различни резултати.
Адресат на тази информация е Декаканското ръководство, което ще може да прави информиран избор за стратегия на бъдещото (текущо) атестиране в зависимост от това дали цели уеднаквяване на атестационните резултати или търси различия, за да ги възнаграждава или санкционира.
Открояването на вътрешните взаимовръзки би имало практическа полза поне в две посоки:
Първо, за деканското ръководство на факултета. Ако се окаже, че между някои от индикаторите съществува силна връзка, това може да се използва за целите на управлението. В две посоки:
- когато факторите не са под наш контрол, да предвидим какъв би бил резултата, ако конкретен факторът се промени;
- когато факторите са под наш контрол, да преценим как да манипулираме конкретен фактор, така че да получим желан резултат.
Второ, за оптимизирането на самата атестация. Защо да събираме данни за много и най-разнообразни индикатори, ако поради силната връзка между някои от тях, информацията за един, съдържа в себе си голям процент от информацията за останалите (а това е факт за индикаторите по критериите за научноизследователска дейност)? Казана направо, резултатът от това изследване би опростил (а следователно и облекчил, и ускорил) атестационната процедура, което не е маловажно при хипотезата, че поне във ФФ ръководството няма нищо против научното управление на академичните процеси. Как иначе ще градим общество на знанието?
3. Методи
Вторичен статистически анализ на данни. Както бе посочено по-горе, всъщност зад общото наименование "статистически анализ" имаме предвид употреба на целия пакет от аналитични величини и методи, които студентите така или иначе изучават, но в случая приложението им не само ще е подчинено на специфичен предметен интерес, но и на управленските последици, които биха произтичали от употребата на информацията. При това, характерът на информацията - предимно количествени характеристики - определя и използването на количествени методи - статистически методи, социален нетуърк анализ, теория на вероятностите.
4. Очаквани резултати
Както беше посочено по-горе очакваните резултати са два:
- конкретни предложения към деканското ръководство за провеждане на конкретни мерки въз основа на разкрити взаимовръзки между индикаторите или най-малкото за информиран избор на атестационна политика;
- предложения към комисията по атестацията във Философски факултет за оптимизиране на атестационната карта и на анкетната карта за студентското мнение.
Не подлежи на съмнение, че същественото упростяване на методиката на атестацията решително ще повиши шансовете на тази процедура да стане рутинна практика в целия университет, а според нас именно инструменталните свойства на проектния продукт ще са от интерес за цялата академична общественост в страната, доколкото атестацията е всеобщ механизъм за поддържане на качеството във висшето образование
5. Основни специфики на избираемия курс
Смисълът от избираем курс по вторичен анализ на данни е в това студентите да свържат предмет и метод. Досега в курсовете по „Статистически методи в социологията", SPSS, „Приложение на бейсовската статистика в социалните науки", „Социален нетуърк анализ" те научават, че има много и разнообразни по своята същност и познавателен потенциал методи, които могат да се използват за решаването на различни познавателни проблеми, т.е. „един метод - много приложения". Тук искаме да обърнем фокуса - „един проблем - много методи". Целта е да научим студентите, че, първо, винаги има контекст на приложението на методите, второ, наличието на контекст води до избор на едни методи и до отхвърлянето на други, и трето, почти никога методите не се прилагат в техните идеални варианти, а почти винаги се налага да се правят модификации, обусловени, разбира се, от контекста.
И още нещо, предметът може да се променя, но необходимостта от вторичен анализ остава. Като пример могат да бъдат посочени и други курсове в учебния план на специалност „Социология", които на практика се занимават с вторичен анализ. Това са, например, практиката „Изследване на оценяването във висшето и средното образование" в бакалавърския курс и избираемият курс „Образователна система и пазар на труда" в магистърската програма „Трудови пазари и развитие на човешките ресурси". Изобщо, членовете на научния колектив имат богат опит именно в провеждането на вторични анализи, което ни дава увереност, че в дългосрочен план бихме могли да осигуряваме всяка година различен масив за анализ. Все пак атестацията е до време...
План-график
|
Етапи[4] |
Продължителност |
|
Осигуряване и проучване на специализирана литература, свързана с изследване и управление на образованието
|
2 месеца |
|
Вторичен анализ на данните. Участие в семинарите, организирани от "Изследователски център по социални науки", с оглед представяне на междинните резултати от провежданото емпирично изследване. Участие в конференции по изследваната проблематика
|
2 месеца |
|
Подготовка на публикация (публикации) с резултатите от изследването
|
1 месец |
|
Представяне на резултатите: - пред деканското ръководство - пред комисията по атестацията - пред всички заинтересувани
|
1 месец |
|
Общо |
6 месеца |
Бюджет
1. Заплащане на технически изпълнители 2100 лв.
2. Командировки 600лв.
2. Информационни продукти и услуги 800 лв.
3. Канцеларски разходи 500 лв.
_________________________
Общо: 4000 лв.
Литература
Stoilova, R., K. Haralampiev. 2008. Stratification in Bulgaria. Measuring the Impact of Origin, Age, Gender, and Ethnicity on Educational Attainment and Labour Market Placement. Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет, книга „Социология", том 101, 2008, (под печат)
Гоев, В. 1996. Статистическа обработка и анализ на информацията от социологически, маркетингови и политически изследвания с SPSS. С.
Димитров, Г. и кол. 2004. Проблеми на оценяването на студентите в специалност "Социология" при Софийски университет. Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет, книга „Социология", том 95, 2004 (под печат)
http://www.su-sociology.hit.bg
Манов, А. 2001. Статистика със SPSS, С.
Съйкова, И., А. Стойкова - Къналиева, С. Съйкова. 2002. Статистическо изследване на зависимости, С.
Харалампиев, К. 2006. Информацията - архив или ресурс. (Разглеждане на случаи.) В: Статистиката и предизвикателствата на информационното общество през ХХІ век. Университетско издателство на Икономически университет - Варна
Харалампиев, К. 2003. Кандидатстудентска кампания 2002 година - различия в намеренията на жените и мъжете. Стратегии на образователната и научната политика, брой 1/2003
Харалампиев, К. 1999. Страничен продукт от едно социологическо изследване. (електронна публикация) http://www.sociology.bg
Чипева, С. 2005. Статистически анализ на категорийни данни с SPSS., С.
Лица за препоръки:
проф. д.с.н. Пепка Бояджиева
е-mail:
тел.: (+ 359 2) 980 90 86
ст. н.с. Румяна Стоилова
e-mail: r
тел. (+ 359 2) 943 13 32; 980 90 86
Приложение 1
(към изследователския проект)
СТРУКТУРА НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ В СУ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИМЕРА ОТ ЕДИН ФАКУЛТЕТ
(Резултати от обработката на данните за научноизследователската дейност, получени от атестацията на преподавателите от Философски факултет)
Философски факултет е един от онези, които през последните десетилетия поддържа дух на авангардност чрез иновации и практики, ориентирани към развитие на качеството на академичните дейности. Така че не може да е изненада фактът, че той е измежду малкото (ако не единствен), които вече са завършили напълно атестацията на щатните преповадатели, съобразно изискванията на ПУДСУ. При все това обаче, от гледна точка на видовете дейности и степен на интензитет на научно-изследователските дейности, ФФ е интересен като типологически представителен, а не като изключителен случай. Преди да бъдат завършени обработките на данните от Алманаха за научната дейност, екстраполации на изводите от наблюдението върху този единичен случай върху целия университет биха били прибързани, ако не и неоправдани.
*
Научноизследователската дейност е един от критериите (третият) при атестацията на щатните преподаватели от Философски факултет. Този критерии е разделен на четири подкритерия:
1) Научни публикации - 21 индикатора;
2) Участие в научни изяви - 6 инидкатора;
3) Участие в проекти - 13 индикатора;
4) Награди - 2 индикатора.
Общо - 42 индикатора, които със сигурност обхващат в пълнота всевъзможните видове участие в научния живот. Близко е до ума, че съдържателната тежест на всеки от тях е съществено различна, но интуицията е безсилна да ни каже каква е тежестта на съответния индикатор. Ето защо се налага с прилагане на прецизен статистически апарат да се установи специфичния принос по всеки от индикаторите към "научната тежест" на съответния колега. Става дума за това, че има индикатори, които влияят на тежестта, и такива, които не влияят - независимо колко често се срещат. Например, човек може да участва в регионални конференции и да не бъде голям учен, а може да е голям учен и да не участва в такива научни форуми. Обръщаме внимание върху обстоятелството, че специфичната значимост на всеки индикатор се определя не чрез съпоставка с друг, а чрез начина, по който той диференцира научната общност - т.е. със степента на статистическа корелация между високи/ниски стойности на научната изява по този индикатор и високи/ниски стойности на цялостната научна изява.
За да се установи важността на всеки един от тези индикатори, бяха направени 42 модела на връзката между конкретния индикатор и общия брой точки по критерия „Научноизследователска дейност" за 85 хабилитирани и 52 нехабилитирани преподаватели. След това индикаторите бяха подредени по стойността на коефициента на определеност, който показва каква част от различието на крайния брой точки се дължи на съответния индикатор. В таблица 1 е показана ранглистата на индикаторите (показани са само тези индикатори, които обясняват повече от 30% от общото разсейване на крайния брой точки).
Таблица 1
Ранглиста на индикаторите
|
Индикатор |
Коефициент на определеност |
|
|
Хабилитирани преподаватели |
Нехабилитирани преподаватели |
|
|
1. Индивидуален международен научен проект |
0,58 |
0,39 |
|
2. Авторски статии и студии във водещи чуждестранни специализирани списания (вкл. електронни) |
0,49 |
0,62 |
|
3. Авторски статии и студии в специализирани сборници на реномирани чуждестранни издателства |
0,46 |
0,41 |
|
4. Приет пленарен доклад на международна конференция, без да е публикуван |
0,34 |
0,60 |
|
5. Участие в международни научни проекти |
0,30 |
0,30 |
|
Индивидуален български научен проект |
|
0,51 |
|
Координатор на голям институционален български научен проект |
|
0,51 |
|
Авторски статии и студии в специализирани сборници на чуждестранни издателства |
|
0,51 |
|
Координатор или ръководител на българската част на международни научни проекти (4 и повече институции) |
|
0,47 |
|
Ръководство на голям институционален български научен проект (до 3 институции) |
|
0,47 |
|
Приет пленарен доклад на национална конференция, без да е публикуван |
|
0,42 |
|
Авторски статии и студии в български специализирани списания |
|
0,40 |
|
Ръководство на малък български групов проект (до 5 участника) |
|
0,40 |
От таблицата е видно, че има пет индикатора, които са силно свързани с крайния брой точки и при хабилитираните, и при нехабилитираните преподаватели. Обърнете внимание, че всичките се отнасят до различни форми на участие в международен научен живот.
Освен това има още осем индикатора, които влияят силно върху крайния резултат само на нехабилитираните преподаватели. По-нататъшния анализ ще продължи с описанието само на тези тринадесет индикатори.
След като сме намерили, кои са значимите индикатори за научна изява, то вече можем да видим как съпричастността към тези форми на научен живот диференцират факултетната общност от учени.
Тук отново е необходима предварителна уговорка. Тъй като процедурата по атестация предвижда 3-годишен отчетен период за нехабилитирани и 5-годишен отчетен период за хабилитирани преподаватели, няма как сравненията да се правят по натурални бройки изяви. Налага се да въведем условен показател - изява за една отчетна година, който ще ни позволи да сравняваме двете общности на хабилитирани и нехабилитирани преподаватели. На второ място, следва да се има предвид, че не е задължително индивидуалната стойност по този условен индикатор да е цяло число. Например, ако лицето Х има една публикация на година, то той ще има 100 процентно участие във въпросната научна изява. Но, ако има 1 публикация на две години, то стойността на показателя в този случай ще е 50 на сто; ако е 1 публикация на 3 години - 33 на сто, 1 на 5 години - 20 на сто, а две публикации за година съответно ще бъдат 200 на сто.
Горната забележка е важна, защото нас ни интересуват не индивидуалните резултати, а структурната характеристика на факултетната научна изява. Погрешно би било да сумираме изявите по определен признак и да ги делим на броя на членовете на факултетната общност, защото това средно аритметично няма съответствие с реалната въвлеченост в тази научна изява.
Затова описанието ще бъде направено чрез изчисляването на средния годишен брой на изявата и на процентът на преподавателите с нулева активност по този показател.
Таблица 2
Индивидуален международен научен проект
|
Преподаватели |
Средногодишен брой изяви |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,35 |
42,4 |
|
Нехаблитирани |
0,36 |
48,1 |
Таблица 3
Авторски статии и студии във водещи чуждестранни специализирани списания (вкл. електронни)
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,12 |
81,2 |
|
Нехаблитирани |
0,06 |
94,2 |
Таблица 4
Авторски статии и студии в специализирани сборници на реномирани чуждестранни издателства
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,21 |
70,6 |
|
Нехаблитирани |
0,05 |
86,5 |
Таблица 5
Приет пленарен доклад на международна конференция, без да е публикуван
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,15 |
67,1 |
|
Нехаблитирани |
0,29 |
69,2 |
Таблица 6
Участие в международни научни проекти
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,09 |
72,9 |
|
Нехаблитирани |
0,08 |
84,6 |
Таблица 7
Индивидуален български научен проект
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,31 |
41,2 |
|
Нехаблитирани |
0,58 |
36,5 |
Таблица 8
Координатор на голям институционален български научен проект
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,02 |
90,6 |
|
Нехаблитирани |
0,10 |
82,7 |
Таблица 9
Авторски статии и студии в специализирани сборници на чуждестранни издателства
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,14 |
67,1 |
|
Нехаблитирани |
0,12 |
82,7 |
Таблица 10
Координатор или ръководител на българската част на международни научни проекти (4 и повече институции)
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,07 |
78,8 |
|
Нехаблитирани |
0,08 |
88,5 |
Таблица 11
Ръководство на голям институционален български научен проект (до 3 институции)
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавател за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,04 |
90,6 |
|
Нехаблитирани |
0,03 |
94,2 |
Таблица 12
Приет пленарен доклад на национална конференция, без да е публикуван
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,18 |
63,5 |
|
Нехаблитирани |
0,37 |
71,2 |
Таблица 13
Авторски статии и студии в български специализирани списания
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,84 |
22,4 |
|
Нехаблитирани |
0,42 |
51,9 |
Таблица 14
Ръководство на малък български групов проект (до 5 участника)
|
Преподаватели |
Средногодишен брой |
Процент на преподавателите с нулева активност за целия отчетен период |
|
Хабилитирани |
0,16 |
67,1 |
|
Нехаблитирани |
0,10 |
82,7 |
От тези таблици могат да се направят два извода:
Първо, в методически план, ясно се вижда, че показателят „средногодишен брой" не е адекватен, защото има преподаватели, които извършват съответната дейност - в някои случаи, повече от веднъж, но и други колеги, които не я извършват нито веднъж за отчетния период, като вторите са преобладаващо мнозинство в повечето от посочени по-горе случаи.
Второ, достъпът до различните форми на научни изяви е като правило асиметричен за хабилитирани и нехабилитирани преподаватели с единствено изключение - участие в индивидуален международен проект. Нехабилитираните преподаватели са в крайно неизгодна позиция от гледна точка на научната си реализация. Нека проверим дали това наблюдение върху изучаваната съвкупност ще се потвърди, ако погледнем картината в цялост. Освен нулевата активност индикатор по индикатор, може да се проследи и нулевата активност общо по всички индикатори. Тук това е направено само за първите пет индикатора, имащи доказано пряко въздействие върху крайната "тежест" на научната дейност, които са общи за хабилитираните и нехабилитираните преподаватели. В допълнение е дадено и разпределението по брой активности, в които участват преподавателите (таблица 15), без обаче да се отчита по колко изяви има всеки преподавател в съответната активност през отчетния период.
Таблица 15
Разпределение на преподавателите по брой активности, в които са участвали
(в %)
|
Преподавателят има участие в |
Хабилитирани преподаватели |
Нехабилитирани преподаватели |
|
Нула активности |
31,8 |
34,6 |
|
Една активност |
21,2 |
28,8 |
|
Две активности |
16,5 |
25,0 |
|
Три активности |
17,6 |
9,6 |
|
Четири активности |
5,9 |
0,0 |
|
Пет активности |
7,1 |
1,9 |
|
Общо |
100,0 |
100,0 |
Ако прегрупираме тези резултати в категориални типове научна изява, ще получим следната картина:
Таблица 16
Разпределение на преподавателите по активност (в %)
|
Типове според степента на участие |
Хабилитирани преподаватели |
Нехабилитирани преподаватели |
|
Пасивни |
31,8 |
34,6 |
|
Слабо активни - 1 форма на изява |
21,2 |
28,8 |
|
Средно активни - 2 или 3 форми на изява |
34,1 |
34,6 |
|
Много активни - 4 или 5 форми на изява |
13,0 |
1,9 |
|
Общо |
100,0 |
100,0 |
Структурата на научната дейност по интензитет на участието показва няколко много сериозни проблема:
- наличието на малък брой хипер активни хабилитирани преподаватели, чиято научна изява създава илюзорна видимост за значителен обем научна продукция (на равнище сумарна факултетна продукция), всъщност прикрива факта, че около една трета от преподавателите - както хабилитирани, така и нехабилитирани на практика не са включени в научноизследователски дейности.
- всъщност една трета от преподавателите, безотносително към ранга им, са средно активни: комбинацията от този факт и посочени по-горе трудно биха защитили претенцията на академичното звено да е собствено научноизследователско. Сред нехабилитираните пасивните и слабо-активните в научните си изяви са близо две трети от преподавателите.
- големият проблем пред университетската наука е именно преобладаващата пасивност сред младите университетски учени (виж таблица 15 - колкото по-интензивна е степента на изява, толкова е по-малка групата на попадащите в нея.) Очевадно е, че това не е въпрос на лична нагласа и възможности. Това е проблем на институционални възможности за научна изява на младите колеги. На първо място - достъп до академична наука в чужбина. Така че проблемът не е в трудната/тромава процедура по хабилитация, а в бариерите пред научните изяви, които отвеждат към реална научна тежест!
Атестацията във факултета завърши с всеобща положителна оценка.
[1] Под „никой" разбираме управленски субект, който би могъл да я използва за вземане на някакви конкретни управленски решения или за провеждането на конкретни политики.
[2] Виж приложение 1
[3] Тук е мястото да бъде направено следното уточнение - изследването ще работи единствено със събрания масив от емпирични данни безотносително на лицата, които са ги подали. Анонимността ще бъде максимално гарантирана.
[4] Тъй като формата на включване в учебния план на специалност „Социология" е избираем курс, участието на студентите се предвижда на първите два етапа - проучването на специализираната литература и анализа на данните (като разбира се не се изключва и възможността за предложение за публикация на успешна студентска разработка, ако такава се появи).
