Метакултура
След като установихме наличието на блогърски общности в България, нека обсъдим техния характер. Какво е характерно за блогър културата? Много от нещата, които ще открием за нея, са общи места, топоси за цялата постмодерна култура. При блоговете обаче те се открояват особено ясно очертани, черно на бяло.
На първо място, определението, което често срещаме в отговорите на респондентите: блогър културата е ексхибиционистична. Това е култура на погледа, на личната перспектива, която изважда личното Аз в заглавието и го оставя отворено за коментари. Аз сред другите. Култура, в която съзерцателите и наблюдателите често наблюдават самите себе си.
На второ място, големите наративи в Мрежата са се разпаднали. Липсва усещането за една единствена Истина. Максимумът, който можем да получим, са много гледни точки. И колкото повече, толкова повече. Има фрагментарност на дискурсите, множественост на перспективите. Блогър културата е разкъсана и неединна.
Трето, изворите на информация са много. Колкото са и тълкуванията и пречупванията им. В този контекст по-добре е да говорим не толкова за корени (roots), колкото за маршрути на информацията (routes). В тази система на взаимно рефериране без цензура и коректив може да се получи и дезинформация.
Четвърто, всички блогове препращат едни към други. Знаците, препращат към други знаци, а не към означаемо. Няма реалност отвъд блоговете. Тяхната реалност е хиперреалност, легитимирана във веригата от препращания. Не може да се проследи изворът на информацията. Никой не разбра откъде точно тръгна протеста. Блогърите го организираха, те създадоха протеста, но не създадоха ли в много по-голяма степен образа на протеста? С воайорска наслада блогърите се напредварваха кой първи ще качи снимки и ще напише личното си впечатление. Хората си тръгваха от протеста, за да напишат първи за него. И не се ли получи в крайна сметка така, че протестът загуби голяма част от ударната си сила именно в своите репрезентации, в своето обговаряне.
Пето, след вълната от статии за протеста (http://www.bogomil.info/2126/), днес никой не говори за него. Блогосферата е вманиачена от новото, интересното, шокиращото. Това може да се види буквално по начина, по който старото отива надолу, докато напълно отпадне в архивите. Блогосферата живее само в настоящето.
Шесто, това настояще всъщност е множественост от едновременни настоящета. Часовниковото време се противопоставя на едно незабавно време (instant time), в което едновременно съжителстват най-неочаквани неща. Блогосферата е място на т.нар. мултитаскинг, където прехвърляш поглед върху различните публикации, докато едновременно вършиш и нещо друго. Тя е място на т.нар. от Jameson „шизофренично фрагментиране на времето". Времето се разпада на все по-малки и малки единици, които съжителстват едновременно. Микроблогването позволява да четем всяка минута публикациите на някой. Същевременно времето за блогосферата винаги е откраднато време. Това не е свободното време на човека, който в неделя разгръща голям вестник и чете. Това е напрегнатото време на някой, който е на работа, някой, който има да върши нещо и буквално се лишава от сън, почивка и пр., за да пише или чете.
Същността на блогосферата се състои в едно непрекъснато разсейване, прехвърляне от едно място към друго. Но това е и разсейване на смисли, на значения и послания. Тя е ярко доказателство за конститутивната разсеяност на съвременния човек, който непрекъснато се опитва да бъде другаде[12]. Това, което търсим винаги е другаде, но то е и тук, между нас, в интер-пространството. Мета-пространството, което е едновременно между и след.
Седмо, блогосферата е място за множество едновременни идентичности. Александър Кръстев има блог за „лични преживявания, медии и култура", блог за книги, блог за политика, съвместен блог с най-добрия му приятел, блогове за различните проекти, в които участва. Дори и в рамките на един блог можем да видим тагове под различните публикации, които ги класифицират. Този стремеж за самокласифициране може да се обясни с желание за по-лесна навигация в сайта, но той е показателен и за това как авторите преценяват различните роли, които играят, различните си лица: забавно, политическо, небрежно, критично и пр. Еклектизмът е белег за индивидуалното разнообразие.
Това сегментиране, разпадане на личността на тагове, може да се разгледа и на по-глобално ниво като сегментиране на Интернет пространството. При традиционните субкултури в постмодерността се забелязва едновременно съжителство на различните субкултури.
