Ю: А има ли някаква обща кауза за блогърите? Смяташ ли, че могат да се обединят?

А: Ами да: свобода на словото...неприкосновеност на личната комуникация, което е основното, което получава едни блогър. Лично според мен блогърите са журналисти, но извън традиционните медии.

Ю:  А някаква да ми кажеш кауза или проект, по който сте се събирали последно, на живо?

А: Аз лично скоро не съм ходил, но лятото имаше няколко протеста срещу наредба 40 на МС, която щеше да позволи на ДАНС да ползва информация от интернет доставчиците, за да следи кой потребител с кой друг потребител е комуникирал и в кой точно момент.

Е: Примерно, опитите за подслушване, когато ДАНС решиха да се правят на сериозни и да демонстрират мускул и да подслушват Интернет, което мнозина не го одобриха, не им хареса. И имаше блогърски протест.

Ю: Блогърите стоят ли зад някакви идеи и ангажират ли се в обществени прояви? Какви?

Яв: Най-вече зад свободата на изразяване в Интернет. Това ги обединява. Иначе има много каузи, подкрепяни от различни блогърски групи.

Странно е, че хора, които ежедневно ни преследват с лични факти от своя живот, разказват ни какво са закусили, къде са ходили, понякога дори минута по минута, се борят за неприкосновеността на личните си данни. Но може би ключовото тук е въпросът за избора - каква точно информация ни представят, кога и как. Свободата е основното нещо, за което те се борят. И макар всички блогъри да отричат да са против системата, точно това е, което наблюдаваме от много време насам. Неслучайно полицията не обича блогърите. Блогърите са ловко обиграни съучастници, организирани в групировки. Едно от основните им престъпления напоследък е отвличане на медийното внимание, а предпочитаното оръжие - личното мнение. Мястото на местопрестъплението, по подразбиране, е Интернет.