ЛЕГИТИМИРАНЕ НА НЕРАВЕНСТВАТА
Свободноизбираем курс за студенти от бакалавърските програми на специалност "Социология"
Изготвил:
д-р Тодор Христов
Курсът има за цел да представи изследването ‘Легитимиране на социалните неравенства в съвременното българско общество', проведено в рамките на Центъра за изследвания по социални науки на СУ "св. Климент Охридски". Тъй като замисълът на изследването бе да прецени легитимността на социалните неравенства в българското общество като реконструира съществуващите обосновани всекидневни теории за неравенствата, основната задача на курса е да представи тези теории, както и следите, които те са оставили в досегашните проучвания на неравенствата, отношението им към други релевантни теми на българската социология и проблемите и възможностите, които те пораждат пред изследванията в областта на политическата социология. На представянето на тези теории е посветен вторият дял на курса. Първият има за цел да въведе в теоретичния фон на изследването. С тази цел е резюмирано общото състояние на философските теории за легитимността на неравенствата, социологическите парадигми, в рамките на които биват изследвани, и основните социологически концепции за легитимността (представени откъм проблема за неравенствата, като правило вписан в самата им логическа структура и позволяващ те да бъдат четени като социологически описания на легитимирането на неравенства).
Предварителна програма:
1. Въведение във философията на неравенствата
Формиране на модерното понятие за равенство. Политически употреби. Вкоренеността на тези употреби в действителни неравенства. Нормативни модели на равенството в модерната политическа философия - просто равенство, утилитаризъм, либертаризъм, равенство на благосъстоянието, ресурсите, възможностите за благоденствие и напредък; разпределение според способностите. Нормативните модели на равенство като стратегии за легитимиране на неравенствата.
2. Въведение в социологията на неравенствата
Социологически подходи към неравенствата - консервативни и радикални; функционални и конфликтни; икономически, насочени към социални взаимодействия и микроподходи. Отношение между неравенство и стратификация. Четири основни парадигми на изследване на стратификацията - марксистка, веберианска, на рефлексивната и емпиричната социология. Съвременни версии на първите две парадигми (Е. Райт и У. Голдторп). Проблеми пред изследването на неравенствата в контекста на тези парадигми.
І. Социалното легитимиране на неравенствата
3. Вебер
Веберовото понятие за легитимност. Легитимност и социално действие. Легитимност и валидност на социалния ред. Типологии на основанията за валидност. Изградената въз основа на тях типология на легитимността на господството (рационална, традиционна и харизматична легитимност). Проблемът за легитимирането на неравенствата у Вебер. Отношението му към Веберовите понятия за класа, социален статус и политическа власт. Социалните неравенства като необходими условия на легитимирането.
4. Парсънс
Легитимността като функция на политическата система. Социално действие и социална система. Структура на социалната система. Отношение между политическата и останалите подсистеми. Властта като продукт на политическата система. Властови канали и санкции. Отношение между власт и легитимност. Проблемът за легитимирането на неравенствата. Социалните неравенства като необходимо условие за функционирането на социалната система. По-късни функционалистки теории на неравенствата.
5. Хабермас
Социалната система в интерпретацията на Хабермас. Кризата на легитимността и неравенствата. Социалната държава като опит за преодоляване на кризата в легитимирането на неравенствата. Обречеността на този опит. Възловото му значение за формирането на съвременното понятие за социално неравенство. Стратегии на легитимиране на неравенствата след кризата на социалната държава - идеологическият консенсус, инструментализирането на социалните взаимодействия, колонизирането на жизнения свят. Необходимостта от една нормативна критическа теория на легитимността. Основни черти на теорията на Хабермас. Легитимност и комуникативно действие. Легитимност и публичност. Легитимност и рационален консенсус. Отношението на теорията на Хабермас към проблема за легитимирането на неравенствата.
6. Лиотар
Критика на нормативната теория на легитимността на Хабермас. Проблеми пред Хабермасовите понятия за комуникативно действие и рационален консенсус. Легитимирането като езикова игра. Еманципацията като принцип на модерното легитимиране. Големите разкази за еманципацията и тяхната социална употреба. Проблемът за еманципацията от неравенствата. Дискурсивните неравенства и ситуацията на differend.
7. Бурдийо
Легитимност и символна власт. Символна власт и признание. Критерии за признание. Символна власт и перформативност. Перформативност, хабитус и езиков пазар. Отношение между символна власт и неравенство. Легитимирането на неравенствата и неговата перформативна структура. Отношение към разработеното от Бурдийо понятие за социално неравенство. Проблемът за легитимността на неравенствата в Дистинкции.
8. Тили, Бийтъм
Легитимирането на държавната власт като автономна дейност. Критика на схващането на легитимността като съгласие на подвластните. Легитимирането като договаряне между политически актьори. Механизми на автономно легитимиране. Легитимиране и държавно насилие. Проблемът за самолегитимирането. Отношение към легитимирането на неравенствата. Механизми на легитимиране на неравенствата в съвременните постсоциалистически общества. Самолегитимирането на постсоциалистическия елит.
ІІ. Всекидневни теории за неравенствата в българското общество
9. Въведение в изследването на легитимността на неравенствата в съвременното българско общество
Проблеми пред изследването на легитимността на неравенствата. Възможности за преодоляване на тези проблеми. Изследване на легитимността на неравенствата през изследване на всекидневните теории за тях. Изграждането на обоснована теория като качествен метод. Основни методологически правила при изграждането на обоснована теория. Критерии за надеждност на резултатите. Специфика на всекидневните обосновани теории. Проект и организация на изследването.
10. ‘Либерални' теории за социалните неравенства
Всекидневният ‘либерализъм'. Отношение към либералната теория. Основни понятия и формули. Обща картина на българското общество. Допустими и недопустими неравенства. Всекидневния език на ‘либерализма'. Начини на употреба на всекидневните ‘либерални' теории. Социални групи, показващи склонност към ‘либерални' теории. Представителни случаи.
11. Либертаристки теории
Всекидневният ‘либертаризъм'. Отношение към философския либертаризъм и консервативните теории на социалните неравенства. Основни понятия и формули. Обща картина на българското общество. Допустими и недопустими неравенства. Всекидневния език на ‘либертаризма'. Начини на употреба. Социални групи, показващи склонност към ‘либертаристки' теории. Представителни случаи.
12. Меритократични теории
Всекидневни представи за ‘заслуга'. Отношение към меритократичните философии на социалните неравенства. Отношение към проблема за природната надареност. Основни понятия и формули. Обща картина на българското общество. Допустими и недопустими неравенства. Всекидневния език на ‘заслугата'. Начини на употреба. Социални групи, показващи склонност към ‘меритократични' теории. Представителни случаи.
13. Икономически теории
Икономическата власт и държавният разум. Всекидневни теории за икономическата власт. Отношение към икономическата теория. Основни понятия и формули. Обща картина на българското общество. Допустими и недопустими неравенства. Начини на употреба. Социални групи, показващи склонност към ‘икономически' теории. Представителни случаи. Примери за различни типове икономии, наблюдавани в хода на изследването.
14. Конспиративни теории
Конспиративните теории и културната логика на късния капитализъм (Джеймисън). Поетика на конспиративните теории. Всекидневни конспиративни теории на държавното управление. Всекидневни конспиративни теории на неравенствата. Основни понятия и формули. Обща картина на българското общество. Допустими и недопустими неравенства. Начини на употреба. Социални групи, показващи склонност към ‘конспиративни' теории. Представителни случаи.
15. Осъбитийностяване на неравенствата
Понятие за осъбитийностяване. Логиката на възникването му в късните работи на Фуко. Тезата на Фуко за осъбитийностяването на социалното недоволство. Отношение към проблематиката на социалните неравенства. Осъбитийностяването на неравенствата и неговите ефекти - овсекидневяване, морализиране, разсейване на неравенствата; микрополитики на неравенство. Легитимирането на неравенствата и легитимирането чрез неравенство в съвременното българско общество.
Литература:
БУРДИЙО, П. 1997. Практическият разум. Върху теорията на дейността. София: КХ
ВЕБЕР, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: УИ "св. Климент Охридски"
ВЕБЕР, М. 1998. Върху някои категории на "разбиращата социология". В: ВЕБЕР, М. Смисъл и ценност. София: КХ /с.155-98
ВЕБЕР, М. 2001. Основни социологически понятия. В: ВЕБЕР, М. 2001. Генезис на западния рационализъм. София: КХ /с.11-57
ЛИОТАР, Ж.-Ф. 1996. Постмодерната ситуация. София: Наука и изкуство
МАРКС, К. 1957. Критика на Готската програма. В: МАРКС, К. Ф. ЕНГЕЛС. Събрани съчинения. Т. 19. София: Издателство на БКП
НОЗИК, Р. 2006. Държава, анархия, утопия. София: КХ
РОЛС, Д. 1998. Теория на справедливостта. София - С. А.: София
ТИЛКИДЖИЕВ, Н. 2002. Социална класификация и средна класа. ЛИК: София
ХАБЕРМАС, Ю. 1999а. Философия на езика и социална теория. София: ЛИК
ХАБЕРМАС, Ю. 1999b. Морал, право и демокрация. София: Дом на науките за човека и обществото
BEETHAM, D. 1991. The Legitimation of Power. London: Macmillan
BOURDIEU, P. 1984. Distinction: A Social Critique of the Judgment of Taste. London: Routledge
BOURDIEU, P. 1991. Language and Symbolic Power. Cambridge: Polity Press
BOURDIEU, P. et al. 1999. The Weight of the World: Social Suffering in Contemporary Society. Cambridge: Polity Press
CROMPTON, R. 1998. Class and Stratification: An Introduction to Current Debates. Polity: Oxford
DANN, O. 1975, "Gleichheit", in: Geschichtliche Grundbegriffe, ed. by V. O. Brunner, W. Conze, R. Koselleck, Stuttgart: Klett-Cotta 1975, pp. 995-1046
DAVIS, K. 1949. Human Society. New York: Macmillan
DEAN, H. 1991. In Search of the Underclass. In: BROWN, P, SCASE, R. (eds) Poor Work: Disadvantage and the Division of Labor. Cornell UP: Ithaca
DWORKIN, R. 2000. Sovereign Virtue. The Theory and Practice of Equality. Cambridge: Harvard University Press
FIREBAUGH, G. 2003. The New Geography of Global Income Inequality. Cambridge MA: Harvard UP
FRANKFURT, H. 1997. Equality and Respect. Social Research 64: 3-15
FRASER, N. 1996. From Redistribution to Recognition: Dilemmas of Justice in "Post-Socialist" Age In: FRASER, N. Justice Interruptus. Routledge: London / 11-40
GOLDTHROPE, J., MARSHALL, G. 1992. The promising future of class analysis: A response to recent critiques. Sociology 26 (3), 381-400
HABERMAS, J. 1975. Legitimation Crisis. Boston: Beacon Press
HINSCH, W. 2001. Gerechtfertigte Ungleichheiten. Berlin, New York: de Gruyter
LYOTARD, J.-F. 1988. The Differend: Phrases in Dispute. Minneapolis: Minnesota UP
MARSHALL, T. 1963. Citizenship and Social Class. In: MARSHALL, T. Sociology at the Crossroads. Heinemann: London
PARSONS, T. A Revised Analytical Approach to the Theory of Social Stratification. In: BENDIX, R., LIPSET, S. 1953. Class, Status, Group: A Reader. Harvard: Harvard UP
ROEMER, J. 1998, Equality of Opportunity, Cambridge: Harvard University Press
SAUNDERS, P. 1990. Social Class and Stratification. Routledge: London
SEN, A. 1992, Inequality Reexamined. Oxford: Clarendon Press, Cambridge: Harvard University Press
TEMKIN, L. 1993, Inequality. Oxford: Oxford University Press
TILLY, C. 1985. War Making and State Making as Organized Crime. In: SKOCPOL, T. (ed.) 1985. Bringing the State Back In. Cambridge: Cambridge UP /pp.169-91
WESTEN, P. 1990, Speaking Equality. Princeton: Princeton University Press
WRIGHT, E. 1994. Inequality. In: Interrogating Inequality. London: Verso
WRIGHT, E. 1997. Class Counts. Cambridge UP: Cambridge
