Проект за социологическо изследване
на тема: "Какво стои зад разказите за "студентските бригади"? "
в рамките на изследователска практика
на студенти от магистърска програма
"Социологическа диагностика
на съвременността"
Доц. Петя Кабакчиева, Стефан Матеев, Давид Кюранов и други
Област: Мобилност и идентичност
- Мотивировка на проекта, цел и основни въпроси
В последните няколко години студентските бригади в САЩ и Западна Европа са честа тема на неформални разговори между студенти и формални обсъждания на преподаватели. Това включва както все по-разнообразяващите се и все повече препредаваните разкази на вече участвали в тях студенти, така и отправените въпроси от и споделените планове на студенти, неучаствали още в такива бригади; както и чуденето на преподавателите и академичните ръководни органи как да регулират поразстроилия се в резултат от това явление учебен процес. Зад все още екзотичността на това явление, което обаче започва да се превръща в норма, стоят сериозни въпроси, засягащи преживяването на основни характеристики на съвременния свят като мобилността; разчупването на границите на институциите; статуса на образованието; които в крайна сметка определят по особен начин жизнения път и идентичности на младите хора.
Непосредственият въпрос, от който екипът тръгва е: защо студентите отиват на бригади, влияят ли бригадите върху житейските им планове, променят ли ги, как се мислят ползите от тези бригади, капитализират ли се те?
Зад отговорите на тези въпроси могат да се реконструират различни ценностни нагласи към света, както и мястото на образованието в цялостния светоглед на студентите.
Съзнавайки грубостта и схематичността на разграничението, все пак ще въведем следната диференциация:
Обикновено модерното светоусещане полага статуса като непротиворечиво обвързващ високо образование, престиж на професията и добри доходи /Г. Ленски, Кингсли и Дейвис/. Този висок статус е резултат от упорит труд, ясна професионална ориентация, стабилни житейски планове.
Същевременно постмодерното светоусещане акцентира повече върху lifestyle, обвързан с възможности за мобилност; качество на живот, отговарящо на западни стандарти на средна класа; професионална реализация, предполагаща гъвкавост и незакотвеност на едно работно място, невтренченост в "единственото добро" образование и учене през целия живот.
Израз на какво са студентските бригади - на сериозна инвестиция в бъдещето - пари за образование, търсене на полезни контакти, трупане на културен и социален капитал; или са част от постмодерен lifestyle, за който самата мобилност е самоценност, опита, преживяването, събирането на пари за едно по-добро потребление?
Студентските бригади как се мислят - повече като студентски или като бригади? Иначе казано съотнасят ли се по някакъв начин с ролята на студент и с някаква визия за висше образование? Съвременни изследвания върху висшето образование показват /Типология на корупционните практики във висшите училища - представително за висшите училища в страната ЕСИ, 2005/, че за близо половината от студентите висшето образование е преди всичко студентски начин на живот, половината не приемат, че да си висшист е непременно престижно и че това гарантира по-висока заплата. Голямата част от студентите обвързват висшето образование с "по-добра професионална реализация" и с "влизане в среда, която те движи напред". Иначе казано, визията за висше образование се оказа твърде нееднозначна и е интересно да се проследи сред тази специфична група.
Следователно, основната цел на изследването е да реконструира зад разказите за "студентските бригади" основни ценности и нагласи на съвременните студенти, как и къде те си представят бъдещата си реализация; дали се вписват в един постмодерен контекст, дали се себепредставят като модерни рационални хора, инвестиращи съзнателно в реализацията си. Висшето образование е ли значим посредник в представата им за бъдеща реализация?
Същевременно зад разказите за "студентските бригади" се крие и проблемът за срещата с чуждата култура и влиянието й върху идентичността/идентичностите на студентите Тук възникват следните въпроси: дали сблъсъкът с чуждата култура произвежда комплекси, стабилизиращи една национална идентичност или води до фрагментарни, рециклиращи се идентичности /З. Бауман/; дали провокира космополитно съзнание или гетоизира /отново по З.Бауман/.
- Основни хипотези
Основна хипотеза /Стефан Матеев/, която подлежи на потвърждение или отхвърляне, е, че темата, наративният топос, повествователният мотив "студентски бригади", пряко съотнесен и съотнасян с пространствено-мобилната практика на участие в студентски бригади, е автономен спрямо индивидуалните включвания в тази практика и като такъв структурира начините на (пре)разказването им, на свързаното говорене за тях.
Тази хипотеза ще ни даде отправна точка и поле за иначе трудно осъществими съпоставяния; от нея ще извлечем следните подхипотези:
Посещаването на САЩ и/или западна Европа се интерпретира от самите участници (и/или тези, които са адресати на съответната информация за участие в студентски бригади) през вече сложилите се теми за "виждането на свят", "българина, сблъскващ се със западния начин на живот", ...
От друга страна, темата за участието в бригади се пресича и с темата за прекарването на извънучебното време на студентите (където се конкурира с "работа в България", "почивка в България", "почивка извън България" и др.), а тъкмо последна тема е съществена за формирането на социалната идентичност на студента, т.е. тази част от цялостната му/й/ личностна идентичност, с която част той/тя/ най-често се представя пред колеги и връстници /понятието "идентичност" се използува в смисъла на А. Гидънс - като "история" за себе си, като удържаща се в наратива./
Тук можем да прибегнем до понятийният апарат, разработен и приложен от Пиер Бурдийо: ако придобитите от участието в бригада парични доходи са финансов капитал, то придобитият опит с чуждата страна, усвоените там "културни компетенции", натрупаните поводи за разказване, са символен капитал. И както финансовият капитал може да бъде повече или по-малко успешно инвестиран и оттук умножен, така и символният капитал може да бъде употребен и умножен. Успешността и в двата случая ще зависи освен от инвеститорските умения и навици на придобилият ги социален агент, така и от социалните полата, в които той е избрал да вложи капиталите си. В случая придобитият символен капитал е под формата на набор от случки в САЩ, лесно преводими в интересни разкази; нови контакти с чужденци и други българи-бригадири, които контакти не просто да се изполват като източник на полезна информация и услуги, а да се представят като допълнителни плюсове при разказването на себе си (пред слушащите други). Полетата за умножаване на този капитал са основно ситуациите на неформални разговори с други студенти и връстници.
Изполвайки понятието на Бурдийо "символен капитал" ние сме принудени да обърнем внимание и на функциите му за възпроизвеждането или промяната на социалния статус на притежателите му . Т.е. (грубо казано) ако дългото пребиваване и обучение в северозападна държава се възприема като сериозен фактор за постигане на успех в България сред българи, то неговото общодостъпно (за студентите) карикатурно подобие, каквото са бригадите може със симулацията си за натрупване на финансов и символен капитал да функционира като механизъм за възпроизводство на социалните неравенства, за своего рода (симулационен) отдушник на потребността за опитване на равните шансове за себереализация в чужбина; отдушник, който я травестира и заставя да се осъществи само като потребност от спорадично участие в това опитване. Т.е. който я подменя и оставя субектите й в доволната-недоволност на вече използвания шанс, притъпявайки съзнанието за това, че той изобщо не е бил шанс. Участникът в бригада е ходил, бил е мобилен, но не съвсем. Идентичността му обаче, тенденцията да не я нарушава го принуждава да запамети и разкаже мобилността си като такава, а не като подменена.
Така се получава, че налаганото чрез медиите и ежедневните разговори убеждение, че пълноценната съвременна идентичност на младия човек трябва да включва непосредствени опити и за чужди (предимно западни) култури (взаимоотношения, светогледи, начини на живот) е всъщност подмяна на идеята за идентичност, доколкото шансовете, които това убеждение предполага като вече налични, са шансове за една симулация на мобилност (доколкото тя не позволява такова натрупване на финансов и символен капитал, което да промени статуса, да допринесе за социалната мобилност на извършителя си). Инцидентното географско придвижване напред-назад, взето в съвкупността на извършващите го, съдействува за примирението с настоящият социален ред и осигурявайки възпроизводството му.
Разбира се, това е радикализирана хипотеза, напълно възможно е, в зависимост от специалността и стабилността на представата за възможна бъдеща реализация /наличието на друг по значим разказ/, студентските бригади да се разглеждат като ресурс, капитализиращ ползи за тази бъдеща реализация.
- Методи
Изследването е качествено. Основният метод е глъбинно интервю със студенти били на бригади в САЩ или Западна Европа през лятото на учебната 2004-2005 г.; както и малка контролна група от студенти от същите курсове, които не са ходили на бригади.
Ще се интервюират студенти от 3-ти курс от следните четири специалности на СУ:
Стопански факултет - специалност Финанси
Философски факултет: специалност Философия
Специалност Социология
Специалност Европеистика
Специалностите са подбрани съобразно различния профил и различната професионална реализация, която предлагат, за да се провери хипотезата има ли връзка между специалността и бъдещата професионална реализация и типа „капитализиране" на бригадите: икономически профил /Финанси/; хуманитарен профил /Философия/; специалност, даваща социални компетенции /Социология/; специалност, изискваща и налагаща познаването на европейския контекст /Европеистика/.
Избираме студенти от 3-ти курс, защото те са имали възможност да бъдат на бригади, а и имат възможност да повторят. Допускаме, че четвъртокурсниците, които завършват бакалавърска степен, по - трудно ще бъдат открити и по-трудно ще се съгласят да дават интервю поради по-голяма заетост.
Ще бъдат интервюирани по-около 15 човека от всяка специалност, които са били на бригада /предварителни проучвания показват, че средно между 15-20 човека са били на бригада от тези курсове/ плюс 5 човека, които не са ходили - средно около 20 души на специалност от 3-ти курс.
Общ брой на респондентите - около 80.
На този етап ще се прави най-обща интерпретация на получените данни на базата на типологично характерни отговори. Набраните интервюта обаче дават възможност и за по-нататъшна обработка - контент-анализ; въвеждане на типологиите и търсене на връзки между различните типове отговори и основни характеристики на респондентите.
- Очаквани резултати
Научно-изследователски:
Провеждане на изследване, пряко релевантно на темата на магистърската програма - социологическа диагностика на съвременни процеси; при това проясняващо и визията за ролята на образованието в СУ в настоящия момент
Представяне на текстове за публикация.
Дидактични:
Learning by doing - как се прави качествено изследване. Скрит ефект - промисляне на ролята на образованието в „тук и сега" ситуацията и на собствената статусна и личностна идентичност
Релевантни към правенето на политики:
Представяне на кратка policy paper пред ръководните органи на ФФ и Стопански факултет, свързана с обясняване на ролята, и предложение за регулиране, на масовата вече практика на студентски бригади.
- Дейности и времеви график
Съдържателно проектът ще се проведе от март до 20 юли 2006 г. Представянето на резултатите от него през есента е допълнителна дейност, която формално не се калкулира.
|
Период |
Дейност |
Резултат |
|
Март |
Подготовка на теоретичен модел, основни хипотези, структуриране на основни теми във въпросника |
Теоретичен модел и хипотези |
|
1 - 10 април |
Подготвяне на двата въпросника, описание на курсовете |
Окончателен вариант на въпросниците, списък на респондентите |
|
10 Април - 10 май |
Провеждане на интервютата и начало на свалянето им |
Аудиофайлове с интервюта |
|
10 Май - 10 юни |
Сваляне на интервютата, правене на типологии |
Писмен архив с всички интервюта, типологии по най-важните въпроси |
|
10 юни - 10 юли |
Интерпретация на данните, подготовка и обсъждане на текстове от всеки член на екипа |
Първи вариант на текста |
|
10 юли - 20 юли |
Доработка на текстовете |
Окончателен вариант на текстовете. Ръководителят на екипа представя кратка policy paper |
|
Октомври |
Публично представяне на резултатите от проекта |
Миниконференция във ФФ |
- Бюджет
|
Дейност |
Единична цена |
Общо |
|
Провеждане на 80 глъбинни интервюта |
10 лева |
800 лева |
|
Сваляне и транскрибиране на интервютата - очакван обем средно по 10 страници на интервю - около 800 стр. |
1 лев на страница |
800 лева |
|
Закупуване на 3 цифрови диктофона, които остават за магистърската програма |
200 лева |
600 лева |
|
Консумативи /касети, дискове, дискети, батерии, хартия/ |
|
200 лева |
|
|
Обща сума |
2 400 лева |
- Екип
Изследователската практика на студентите от магистърската програма Социална диагностика на съвременността" ще се ръководи отМ
доц. Петя Кабакчиева - Катедра Социология /приложено CV /.
В нея ще участвуват следните студенти от магистърската програма "Социална диагностика на съвременността":
Стефан Малеев /който е основен съавтор в този проект/
Давид Кюранов /инициатор на проекта/
Явор Цветанов
Ивайло Спасов
Сава Първанов
Препоръчители:
Проф. Елена Михайловска
Проф. Ивайло Дичев
