III. Електронната музика в България
А в България дори усилено се води спор дали изобщо е останало нещо подобно на underground култура. Окупирането на големите и станали култови клубове от субекти от тъмните групировки успява за кратко да превърне хауса в доходен бизнес. Прокарва се единствено/предимно това, което се продава. Слушащите хаус са почти толкова, колкото са и чалга феновете. Интересният звук все по-рядко достига до ухото и то само след споделянето на името на артист/проект/радио, никому известен досега. Изключително малко са хората в България, които създават експериментална музика и те са предимно независими, непродуцирани от големи лейбъли.
Любов към хаус културата има, но по-скоро към нейния "стилен" вариант.
Посещението на някои от известните клубове е присъщо на младите, добре изглеждащи - т.е. fashion people - стилни, urban хора. Институцията, в която се превърнаха MTV и Fasfion TV, налага един и същи модел на поведение, една и съща визия.
Изводи от проведените интервюта
I. Характеристика на представителите на електронната култура
1) възраст - фенове на електронната музика могат да бъдат открити сред доста широк възрастов диапазон, но определено най-активни са младежите от 13 до 30 години. Хора, необвързани още със семейство и "сериозна" работа. След 30-годишна възраст повечето напускат тази субкултура и я заменят с друга, като в музикално отношение се насочват към по-спокойно и меко звучене, към ретро хитове, а нерядко и към попфолк. Възможно е запазване на принадлежността, но след известно "омекотяване" - музиката вече не е "за парти", а нещо по-релаксиращо, неангажиращо, позволяващо водене на разговори в приятелски кръг. В повечето от под-стиловете на електронната музика обаче подобно нещо е невъзможно. Единият от анкетираните, бивш барман в няколко столични клубове, сподели, че при него се е натрупал "прекалено много хаус...", наситил се е на клубен живот по дискотеки и вече посещава предимно по-малки и спокойни заведения (но където музиката отново е хаус) или пиано баровете. Липсата на желание да остава цяла нощ на парти свързва с "остаряването" и "улягането" си. Доста често над 30 години са онези членове на групата, които имат професионално отношение към електронната култура - диджеи, продуценти, организатори, собственици на клубове и т. н.
Извод: Електронната култура в България може да се определи към младежките субкултури.
2) образование и работа- предимно високо образовани или в процес на придобиване на такова. Всички представители имат изявен интерес към високите технологии, новите тенденции, владеят чужди езици. Голяма част от тях са креативно мислещи - занимават се с различни области на дизайна - интериорен, моден, графичен; в рекламата, в развлекателния бизнес, с възможност за чести пътувания в чужбина и "задължителното" посещение на някой култов клуб (т.н. клубен туризъм). Демонстрират претенции за "западен стил и мислене", нехарактерен за балканците. По отношение на работата си, една част са добре платени, поддържат висок стандарт на живот; работното им място най-често е в офиси, ателиета, редакции. Други обаче просто имитират "благосъстояние". Некомерсиалните творци в повечето случаи имат друга добре платена работа - в областта на дизайна, превода, издаване на списания и пр. При тях обаче липсва показност.
3) местоживеене - почти 100% от феновете в световен мащаб живеят в големите градове. Това са хора, които харесват динамичността на града, неговото многообразие, шумове, активния нощен живот, анонимността и възможността за свободен избор на забавления, по-трудното налагане на родителски контрол, постоянното обновление в програмата на културните институции и на заведенията, смяната на стоките по магазините.
Любов към хаус културата има, но по-скоро към нейния "стилен" вариант.
Посещението на някои от известните клубове е присъщо на младите, добре изглеждащи - т.е. fashion people - стилни, urban хора. Институцията, в която се превърнаха MTV и Fasfion TV, налага един и същи модел на поведение, една и съща визия.
