Когато преди три месеца реших и аз да създам свой профил във „Facebook”, имах твърдото намерение да го направя като някакво опозиционно действие, в случая – исках да видя какво ще се случи, ако остана пасивна (не търсех никого, не се включвах в никакви покани, каузи, ако те сами не идваха до мен, единственото, което правех, бе да приемам всички заявки, които получавах).

Опитът ми показа, че, ако не желаеш доброволно да бъдеш запленен от „магията Facebook”, то самата платформа започва да те използва в магическите практики, чрез които най-често натрупва потребители, реклами и финансови изгоди. Оказа се, че моите „приятели” /за някои от които изобщо не си спомням, а други съм виждала по-малко от три пъти в живота си/ са изключително активни по доста странен начин. Най-честите съобщения, които получавах, бяха призиви да се включа в странни групи, наименовани „You’re Gorgeous”, „Hug me!”, безсловесни послания с цветя, сърчица и плюшени мечета или тестове от типа какъв е идеалният мъж за мен.

В началото мислех това като илюстрация предимно на факта, че комуникацията във „Facebook” рядко е чрез думи и почти никога в дълги словесни излияния, вероятно, защото всички имат достъп – в този смисъл думите са много по-издайни, докато наборът от снимки е въпрос на тълкуване (сякаш чрез тях просто констатираш действителността и не носиш отговорността на личното споделяне). Впоследствие обаче установих един доста по-мощен стимул да получавам толкова много съобщения от този тип, без никога да отговарям. Кликвайки върху изображенията, разбрах, че, за да видя картинките и получа отговор на тестовете, освен че трябва да дам съгласието си системата да придобие достъп до всички данни от моя и на приятелите ми профили, се налага и да препратя съответното съобщение на поне още 5-10 мои познати. Оказа се, че онези, с които общувам, вече добре са вплетени в стари магически практики на контагьозен принцип, пренесени във виртуалното пространство, според които, за да разбере например пророчествата за „голямата й любов”, някоя от приятелките ми трябва да накара мен и още няколко души да се поинтересуват от същия факт за себе си и едва тогава да получи от „Facebook” своята информация.

Така, макар и пасивна, аз неволно се оказах част от важни съставки като нокътя, косъма или перцето за магиите и предсказанията, които се осъществяваха чрез „Facebook” (в случая един от онези задължителни „приятели”, които трябва да извършат същия обред върху себе си )! Вероятно това беше и една от скритите причини да имам толкова много и ревностни в комуникацията приятели.