Когато преди три месеца реших и аз да създам свой профил във „Facebook”, имах твърдото намерение да го направя като някакво опозиционно действие, в случая – исках да видя какво ще се случи, ако остана пасивна (не търсех никого, не се включвах в никакви покани, каузи, ако те сами не идваха до мен, единственото, което правех, бе да приемам всички заявки, които получавах).
В началото мислех това като илюстрация предимно на факта, че комуникацията във „Facebook” рядко е чрез думи и почти никога в дълги словесни излияния, вероятно, защото всички имат достъп – в този смисъл думите са много по-издайни, докато наборът от снимки е въпрос на тълкуване (сякаш чрез тях просто констатираш действителността и не носиш отговорността на личното споделяне). Впоследствие обаче установих един доста по-мощен стимул да получавам толкова много съобщения от този тип, без никога да отговарям. Кликвайки върху изображенията, разбрах, че, за да видя картинките и получа отговор на тестовете, освен че трябва да дам съгласието си системата да придобие достъп до всички данни от моя и на приятелите ми профили, се налага и да препратя съответното съобщение на поне още 5-10 мои познати. Оказа се, че онези, с които общувам, вече добре са вплетени в стари магически практики на контагьозен принцип, пренесени във виртуалното пространство, според които, за да разбере например пророчествата за „голямата й любов”, някоя от приятелките ми трябва да накара мен и още няколко души да се поинтересуват от същия факт за себе си и едва тогава да получи от „Facebook” своята информация.
Така, макар и пасивна, аз неволно се оказах част от важни съставки като нокътя, косъма или перцето за магиите и предсказанията, които се осъществяваха чрез „Facebook” (в случая един от онези задължителни „приятели”, които трябва да извършат същия обред върху себе си )! Вероятно това беше и една от скритите причини да имам толкова много и ревностни в комуникацията приятели.
