Емотиконата представлява текстово обрисуване на настроението на пишещия или на неговото лицево изражение. Тя се използва, за да подготви четящия за посоката или настроението на твърденията и може да промени или подобри интерпретацията на самия текст. Названието „емотикона” идва от английските думи „изпитвам емоция” (to emote) и „образ”, „изображение” (icon). Макар емотиконите да станаха особено популярни последното десетилетия с навлизането на Интернет и интензифицирането на неговото използване, първите известни емотикони са от 19 в., когато са били употребявани при представяне на хумористични текстове. В дигитален вариант първата емотиконка се появява на 19 септември 1982 г. в съобщение на Скот Фалмън . Той предлага знаците „:-)” и „:-(„ да се използват за изобразяване на емоции.

Според danyvladov (регистриран в 6 различни форума, предимно за автомобили) „днес употребата на емотикони при представянето на почти всякакъв вид текст се приема за напълно естествено”. Повечето емотикони изразяват отношение посредством лицето. Това се е наложило до такава степен че преобладаващо образите са без тела и тази функция е пренесена върху главите им.

Според случая емотиконите са с или без ръце и крака, но тялото им изцяло е погълнато от лицето. Дори една тълпа е изобразена като събрани на куп лица. Така вниманието на реципиента се фокусира именно върху лицето на човечето и изобразената емоция.

Емотиконите успяват да представят с нужната сила и интензивност както емоцията, така и отношението към извършваното действие. Докато при комуникацията лице в лице вярното предаване на информацията зависи от уменията на участниците да представят и съответно да декодират съобщението, при интернет общуването това не е така. Понякога чрез емотиконите се предава информация и чувства, които не биха могли да бъдат предадени чрез думи или лично от комуникатора.

Радостта, тъгата и яростта (агресията) са трите основни емоции , които винаги присъстват в емотиконите (виж текста на Ивайло Дичев в същия брой).

Радостта е една от основните човешки емоции и изследванията показват, че е сред най-разпознаваемите емоции при личен контакт. Но тя има различна интензивност. Човек може просто да се усмихва, да се радва или да се смее с пълна сила. Емотиконите спомагат за изразяване на тези нюанси и интензивност.
                   
Избраната емотикона показва силата на радостта или щастието. Тя може да обозначава и просто положително отношение. Понякога леко усмихнати емотикони се използват, за да се замени очевидно невъзможното изразяване на кимване при разговор, тоест, за да се покаже на ответната страна, че вниманието е привлечено и задържано. В този смисъл усмихнатите човечета могат да носят различен смисъл в зависимост от ситуацията.

Така е и с емотиконите, изразяващи тъга. При тях също има изразяване на определена степен на чувството, като се започва от „леко съм тъжен”, до разплакани човечета.
           
Последната емоция, която присъства под една или друга форма във всеки набор от емотикони е агресията. В тази категория влизат всички емотикони, изразяващи ярост, гняв, физическо насилие и т.н.
       
Освен емотиконите, които биха могли да се съотнесат към винаги присъстващи емоции, има определена специфика на използваните емотикони, произтичаща и от водещите теми във форума.
           
Бързото развитие на емотиконите е довело и до появата на полови белези на самите човечета. Преобладаващите във форумите за автомобили и спорт са от мъжки пол, докато онези във форумите за деца, сватби, козметика и диети са с женски белези. На места се появяват емотикони, които извършват едно и също действие, но могат да бъдат открити и в двата пола, така че потребителят да „съумее да се идентифицира с тях” (danyvladov).
               
Така за пишещия е много по-лесно да се постави на мястото на съответното изображение и да припознае показаната емоция като своя. От друга страна, и за четящия е по-лесно да възприеме емотиконата като мини образ на другия човек и да съпреживее с него емоцията. Това полово разделение се забелязва и при появата на форуми, посещавани предимно от мъже или от жени. Зададените като възможни емотикони за използване са съотнесени с преобладаващите интереси на пишещите. Не е изненадващо, че в един форум за бъдещи майки съществува специална емотикона, която изразява положителен тест за бременност () или че в спортен форум има множество емотикони, изразяващи принадлежност към определен отбор () или спортна агитка ().
Със сходна цел – съпреживяване на случилото се, се появяват и  емотикони, които изразяват цялостни действия. Те не водят до предизвикване на определена емоция, а по-скоро подпомагат процеса на визуализация на това, което е правил или ще прави пишещия, като по този начин помагат на четящия по-лесно да възприеме ситуацията. Същият ефект, който например имат снимките, съпоставени с разказите от едно пътуване. Реципиентът много по-лесно може да възприеме разказа, ако той е съпроводен с картинки. Изследванията показват, че в един вестник или списание читателите забелязват първо снимката към статията и чак тогава прочитат текста, тоест визуалният стимул е много по-силен.
 
                  
Като използва тези емотикони, за четящия е много по-лесно да възприеме дейността на пишещия и така комуникацията се улеснява. Според debcho (регистрирана в 7 форума, предимно за деца, семейство и красота) „този тип емотикони могат спокойно да заместват цели думи или изречения. Например не е нужно да обяснявам, че ще мия чини и ще гладя. Достатъчно е само да поставя съответните емотикони.”
 
Емотиконите се характеризират и с още една функция – те скъсяват много бързо разстоянието между комуникаторите. Изпращането на емотикона за прегръдка или целувка ускорено сближава индивидите. В същото време отсъства вероятността от навлизане твърде много в личното пространство на индивида. Поставена е една граница, обусловена от липсата на възможност за физически контакт.
  
Чрез емотикони могат да се изразяват и действия и емоции, които нямаме възможност да покажем при комуникацията лице в лице.
  
Обикновено тези емотиконки показват преувеличено някакво желание на индивида. „В повечето случаи те отразяват едно метафорично представяне на нещата. Голяма част от хората на практика не биха разбили компютъра си с бухалка или чук, но на мен например в определени случаи много ми се е искало да го направя” (danyvladov). Такива емотикони могат да заместят определени думи или дори цяло изречение.
Понякога самите емотикони съдържат определено текстово послание  и емоция . По този начин четящият съумява да постави пишещия на мястото на изобразеното човече и така емоцията и посланието да му въздействат много по-силно. „Очевидно думата „съжалявам” не би имала същото въздействие в сравнение с един очевидно притеснен и дори разплакан човек, който моли за извинение” (debcho). Именно този ефект се опитва да предизвика използването на подобни емотикони, съчетаващи текст и изображение.

Емотиконите успяват да създадат допълнително значение или нюанс на предавания писмено текст. Те показват отношението и посоката и заместват, това, което би могло при лична комуникация да се постигне чрез тембъра, височината и ритъма на гласа. По този начин те улесняват и най-вече изясняват комуникацията. Правят я по-достъпна за четящия, като в същото време, поради лесното им използване, не затрудняват и пишещия. Емотиконите, подобно на йероглифи, съдържат определено значение зад образа. С развитието на самите емотикони започват да се появяват изображения, показващи все по-сложни действия и емоции, които без проблем могат да заместят изцяло текстовия елемент от посланието.
     
„Отидох да изпия една бира, вечерях, но се оказа, че съм пил твърде много бира и ми стана лошо, затова се прибрах и си легнах” (mi456).