Печат на тази страница
Неделя, 24 Май 2020 20:05

Места и роли на околната среда в работата на служителите на чистотата в градовете

Марин Беген

Резюме: Опазването на околната среда се е превърнало в социален и политически въпрос днес. Това, което преди е било обществена услуга в полза на конкретните жители, се е превърнало в услуга, допринасяща за „политики в областта на околната среда“, които са от полза за всички. Тази статия описва подробно как политиките за опазване на околната среда трансформират начините на мислене и изпълнение на работата на сметосъбирачи и улични метачи в градската зона на Нанси. Ръководителите на сметосъбирачите и уличните метачи искат допълнителни инвестиции от своите възложители, за да организират работата си в посока опазване на околната среда. Първата част на статията анализира начина, по който „екологичният ред“ се предава на служителите на терен, и начина, по който те го приемат. Тези нови императиви носят много нови ограничения за почистващите градовете. Втората част на текста описва всички тези нови ограничения, проследява как хората се справят с тях и как адаптират работата си. В последната част е обсъдена темата за въздействието на екологичните въпроси както върху практикуващите различните почистващи дейности, така и върху останалите жители на градовете. Променя ли тази „екологична работа“ възприятието, което градските чистачи имат за работните си места, но и на себе си? Излиза ли дейността на събирачите на боклук и уличните метачи извън тази рамка? Работата им оказва ли влияние върху екологични практики в града?

Ключови думи: околна среда, сметосъбирачи, улични метачи, „мръсна работа“

Roles of the Environment in the Work of the Garbage Collector and the Street Sweeper

Marine Béguin

Abstract: Today, preserving the environment has become a social and political exigence. For instance, what had been only a collective service for the benefit of residents has become a service contributing to “environmental policies” that benefit everyone. This article describes how an environmental policy transforms the ways the garbage collectors and street sweepers think and perform their work in the urban area of Nancy. The managers of the garbage collectors and street sweepers request additional investment from their agents in order to green their work. The first part of the paper analyses the way the “ecological order” is transmitted to the field agents and the way they receive it. These new imperatives bring a lot of new constraints for urban cleaners. The second part of the paper demonstrates all these new constraints, how people are dealing with them and how they adapt their work. The final part discusses the question of the impact of these environmental issues on those who practice them as well as on others. Does this “ecological work” change the perceptions that urban cleaners have on their jobs but also on themselves? Does the activity of garbage collectors and street sweepers go beyond this framework? Does their work have an impact on urban environmental practices? 

Keywords: environment, garbage collector, street sweeper, “dirty work”

 

Във Франция днес опазването на околната среда е социално и политическо изискване, за което свидетелстват думите на Пиер Лакум: „в рамките на няколко години околната среда и нейните проблеми се превърнаха в политическа цел, натоварена с такава сила на очевидност, че изглежда почти невъзможно този проект, превърнал се в медиен императив, да бъде обявен за противоречив“ (Lascoumes, 1994: 7). „Екологизацията на обществата“ (Kalaora, 2001: 592) се е отразила и на професионалните дейности, свързани с околната среда. Такъв е и случаят на сектора на услугите, обезпечаващи дейностите, свързани с градската чистота, по-конкретно в Нанси[1], включваща както сметосъбирането[2], така и почистването[3]. Това, което през 90-те години на ХХ в. е просто колективна услуга в полза на жителите, днес се е превърнало в услуга, допринасяща за „политиките на околната среда“, полезна за всички индивиди.

Със сигурност е възможно да бъдат проследени преобразуванията, които екологичните цели са предизвикали в начините на мислене и самата работа свързана с градската чистотата, извършвана от служителите на сметоизвозването (все по-често наричани „боклукчии“[4]) и служителите по почистването (разговорно наричани „метачи“) на агломерацията на Нанси. Ръководителите на сметосъбирачите и метачите настояват за увеличаване на инвестициите в техните служители, за да се екологизира трудът им.[5] Как се предава тази „екологична повеля“ на служителите на терен, натоварени със задачата да я приложат, и как те я възприемат? Бихме могли да предположим, че тези нови изисквания водят до задължения, с които служителите по градската чистота не са се сблъсквали преди и към които боклукчиите и метачите са принудени да се приспособят (Béguin, 2011). Накрая е интересно да се изследва въздействието на тези екологични цели както върху онези, които ги прилагат, така и върху останалите. Тази „екологична работа“ променя ли представата, която служителите на градската чистота имат за професията си, но и за самите себе си? А може би дейността на боклукчиите и метачите излиза извън тази представа? Има ли работата им отражение върху практиките на градските жители, свързани с околната среда?

Екологизирането на работата по градската чистота: от говоренето към практиките

Франция е загрижена за околната среда от тридесет години, пише Флориан Шарволен (Charvolin, 2003). Затова бихме могли да очакваме градовете все повече да са загрижени за нея и съответно служителите по градското почистване да имат все по-значима роля. Каква е реалността? Какво е екологичното измерение на устройствения план на голямата община на Нанси? Как тези нови съображения биват предадени на служителите на терен? Смислени ли са те за тях?

В институционалното говорене: градската чистота се представя като екологична

Екологичните цели: едно засилващо се политическо и социално изискване

Екологичните цели изглежда са навлезли в градските политики през последните двадесет години посредством мерки като Agenda 21 (План 21), Grenelle Environnement (Грьонел за околната среда[6]) или строежа на еко-квартали. Държавите и общините са задължени да полагат усилия, за да опазват околната си среда. Голямата община Нанси се старае да покаже, че е включила тези грижи в своя проект за градско развитие, провеждайки редица акции (присъединяване към План 21 през 1992 г., откриване на „Къщата на чистотата“ през 1999 г. или приемането през 2006 г. на местен План 21), насочени към управлението, транспорта, електроенергията, но и към отпадъците. Що се отнася до „Веолия Чистота“, екологичните цели също са се превърнали в необходимост.  Техният единственият клиент – Голям Нанси – счита цената на услугата за твърде обременителна и изисква да работят устойчиво и екологично, за да оправдаят разходите. Вследствие на това „Веолия Чистота“ се старае да покаже, че действа в тази посока. Предприятието е организирало разделното събиране на домакинските отпадъци, поставило е контейнери за рециклируеми отпадъци и се опитва да намали емисиите на въглероден диоксид от боклукчийските камиони. Екологичните цели следователно имат своето отражение върху градското почистване и управлението му.

До 90-те години на ХХ в. метачите и боклукчиите са имали за основна задача да премахват отпадъците. Днес от тях се изисква повече: те трябва да премахнат сметта от градовете, но и да направят това по екологичен начин. Така разделното събиране е въведено в Нанси през 1994 г., а обезтревяването става ръчно. Боклукчиите и чистачите вече имат задачи, които преминават отвъд самото събиране на отпадъците. Те трябва също така да преследват и екологични цели, към които началниците им твърдят, че са особено чувствителни. Защо? Какво се разиграва в екологизацията на тези услуги?

Екологизация на Голям Нанси от 90-те години на XX в. досега
1992 г.: Голям Нанси се присъединява към идеята за План 21.
1994 г.: На територията на агломерацията е приложено разделно сметосъбиране.
1997 г.: Голям Нанси подписва с правителството Харта за околната среда, целяща да насърчи опазването на природната среда и подобряването на качеството на живот на жителите.
1999 г.: „Къщата на чистотата“ отваря врати. Мястото има за цел да развие у жителите чувствителност към околната среда и по-конкретно – към разделяне на отпадъците.
2002 г.: Създаден е Комитет за устойчиво развитие, към който по-късно се добавя и Съвет по развитието. През 2008 г. двете инстанции се преобразуват в един Съвет по устойчиво развитие, който участва в подготвянето и обсъждането на големите проекти по планиране и развитие на агломерацията.
2006 г.: Голям Нанси приема местен План 21.
2008 – 2009 г. и 2010 – 2011 г.: Голям Нанси е награден с Лента за устойчиво развитие.[7] Освен това местният План 21 се увенчава със запазена марка на национално ниво.
2011 г.: Нанси е избран измежду 66 европейски града за изпробване на идеята за Устойчив европейски град. Изпробването на този план цели да приведе в практика общите цели на устойчивото развитие, формулирани в Хартата от Олборг (1994 г.) и от Лайпциг (2007 г.). Същата година Голям Нанси е отличен за своите еко-квартали като този в Плато дьо Е, който получава Голямата национална награда за еко-квартал.


Околната среда в сърцевината на маркетинга на града

Един град трябва да работи по образа си, да се грижи да излъчва навън блясъка на съблазнителна, атрактивна, красива територия. Това е необходимо условие, за да бъдеш привлекателен и конкурентен. Жил Пенсон дефинира проектите на градовете като „процеси на териториална мобилизация, целящи да преобразят физическата форма, икономиката и образа на градовете в контекста на междуградска конкуренция“ (Pinson, цит. по Blanc, Hamman, and Henninger, 2009: 52). И така, градовете практикуват маркетинг на града, който означава „всички практики по териториална комуникация, които се опират на съществуващи или изграждащи се пространствени структури с оглед на тяхното промотиране, поддържане, привлекателност и подбуждане към ползването им, към инвестиране в тях на труд, свободно време или капитал“ (Dumont and Devisme, 2006: 3). В контекста на силна конкуренция между градовете да си и да изглеждаш като устойчива територия изглежда необходимост, тъй като опазването на околната среда е оценностено и оценностяващо; то може в крайна сметка да донесе на един град добавена стойност (Ingallina, 2007). Затова Голям Нанси си е поставил екологични цели и секторът на градското почистване също е въвлечен в тази кауза. Работата на метачите и боклукчиите допринася за брандирането и за маркетинга на града. За да бъде привлекателен, един град трябва да бъде чист, хигиенен, здравословен, екологичен, защото грижата за хигиената на градското пространство и на околната среда са част от конструирането на положителен образ на дадена територия. В крайна сметка градската чистота отговаря не само на нуждата от здравословен живот, но значително надхвърля тези въпроси, откъдето и необходимостта за един подход, който да не е само функционалистки.

В практиките: каква чувствителност се развива към околната среда?

Развиване на неформална чувствителност

Агломерацията Нанси и „Веолия Чистота“ изглежда са възприели идеята, че градската чистота трябва да бъде поддържана при отчитане на екологичните изисквания. Как новите задачи и новите подходи, по-съвместими с едно устойчиво развитие, биват предадени на служителите на терен? Може да се стори изненадващо, но служителите на градската чистота не получават институционално образование, т.е. професионално образование за работа, съобразена с екологията. Когато се взима решение за разделно събиране и ръчно обезтревяване, отговорниците на групи са натоварени със задачата да обяснят на подопечните си служители измененията в работата им. Но днес, предвид че тези мерки са наложени от години, те вече не се нагърбват с предаването на една екологична етика, а се задоволяват с това да напомнят обосноваността на екологичните практики, когато преценят, че е нужно. Така метачи, които ползват прекалено много препарат, за да почистят една улица, и боклукчии, които смесват в боклукчийския камион разделните и домакинските отпадъци, биха били порицани от висшестоящите в йерархията. Развитата от Далбо и Жорион (Dаlbos and Jorion, 1990) дихотомия между формално и неформално предаване на знанията изглежда уместна в случая. Неформално е придобиването на знания и умения в хода на работа, а формално – предаването им във време, предвидено именно за тази цел (Tolley, 2004). Развиването на екологична чувствителност у метачи и боклукчии е още едно знание, предавано неформално от колегите, доколкото знанията се предават по повод на ситуации, възникнали при работата, в хода на конкретното действие, а не са предмет на професионално образование.

Екология: далеч ли са отговорните лица?

Институционалните актьори имат парадоксален поглед към екологичното въздействие на служителите на терен. Те искат да мобилизират метачите и боклукчиите да работят по природосъобразен начин и същевременно потвърждават, че  имат малка роля спрямо обема на заложените цели. Тези, които решават, предпочитат да поставят акцент върху действията и усилията на потребителите на услугите. В случая с разделното събиране например, първостепенна роля имат живущите – те са тези, които имат желанието и полагат усилия да разделят отпадъците си. Но боклукчиите също имат важна функция, тяхната роля е на второ място, тъй като те събират сметта. На практика усилието на жителите на града остава напразно без работата на сметосъбирачите, които имат също толкова екологична функция като тези, които разделят боклука.

По отношение на обезтревяването установяваме същото положение. Директорите се поздравяват с това, че са успели да се лишат от химически обезтревител, който замърсява, но не споменават служителите по почистването, които са били принудени да променят цялата организация на работата си. При това положение изглежда, че трудно би могло тези служители да бъдат мобилизирани за екологичната кауза, ако едновременно с това те не бъдат похвалени, насърчени за положените усилия. Предвид това обстоятелство, което бихме могли да приемем като дефект на цялостната организация, как бива възприета екологичната повеля от служителите на терен?

Възприемането на заповедта от служителите на терен

Метачите и боклукчиите възприемат екологичните цели разнородно. 35% от тях смятат, че играят важна роля в опазването на околната среда, 40% оценяват влиянието си като средно по значимост, 18% преценяват своя принос като незначителен и 6% смятат, че въобще не допринасят за опазването на околната среда.[8]

Прекъсване на връзката между околна среда и почистване

Работата на боклукчиите, както и тази на метачите се състои в това да стане чисто онова, което не е, и за 6% от наетите не надминава това измерение. Те събират отпадъците, метат улиците, мият тротоарите и не си представят, че действията им биха могли да имат отражение върху околната среда. Така се прави много ясно разграничение между, от една страна, събирането на отпадъци и чистенето, и от друга, опазването на наследството и околната среда. Тези служители на терен смятат, че играят само незначителна роля в опазването на околната среда. Считат, че са само брънки в една верига, в която, без присъствието и действието на другите, те не биха могли да направят абсолютно нищо и не биха имали никакво въздействие върху екологията. Действително служителят на градската чистота, който поставя „кучешки торбички“ на разположение на собствениците на кучета, не би могъл да се справи без съдействието на самите собственици. По същия начин, за да може един боклукчия да събира разделни отпадъци, е необходимо жителите на Нанси да ги разделят.

Наистина ли градското почистване е екологично?

18% от боклукчиите и метачите считат, че работата им е екологична в ниска степен откъм практики и материали, които според тях не са екологични по същината си. Те дори намекват, че градската чистота е услуга в пълно несъответствие с опазването на околната среда. Например служители на градската чистота, без значение дали са метачи или боклукчии, казват, че материалите и инструментите, които ползват в работата си по почистване или събиране на отпадъци, все още са силно замърсяващи. В този смисъл те виждат действията си като противоречащи на екологията: „За мен опазване на околната среда няма, защото пак замърсяваме. Дори с камионите, с много неща пак замърсяваме, така или иначе не пазим околната среда“ (Хари, 39 г., боклукчия, 23 години стаж). Други не възприемат работата си като екологична, защото си припомнят различни случаи, когато дадени препоръки според тях са били пренебрегнати. Така например някои боклукчии си спомнят как са били принуждавани от началниците си да смесват рециклируемите отпадъци с битова смет. Метачи си спомнят как им е било разпоредено да използват препарати във вредни за околната среда количества с цел безупречно почистване на улица.

Околната среда като двигател на работата

35% от служителите по чистотата в агломерацията на Нанси считат, че посредством работата си те имат съществен принос за опазването на околната среда. Тези служители са убедени, че тяхната работа не се състои единствено в това да почистят града, а показват и отношение към екологичните проблеми. Те са особено загрижени за околната среда и правят всичко по силите си, за да я съхранят, дори когато тези дребни действия, които са част от реалната им работа, излизат извън рамките на зададената им такава, както я описват Дежур и Жерне (Dejours and Gernet, 2012).[9] В резултат на това те принасят към работата си една добавена стойност, която, макар в очите на началниците им да не е абсолютно необходима, бива положително оценена, за да запази човек мястото си в градската чистота.

Ръководителите на боклукчиите и метачите впрочем разграничават два типа служители. От една страна е служителят, който определяме като „образцов“: изпълнява разпорежданията, върши това, което се изисква от него, а именно чисти града от отпадъци, но в реалната си работа поема инициативи, които не се изискват от него, без при това да върви срещу правилата на своята служба. В този смисъл разпоредена и реална работа са допълващи се. Така например „образцовите“ метачи биха се отклонили малко, за да съберат отпадъци, които се намират извън маршрута им, „образцовите“ сметосъбирачи не биха се поколебали да съберат смет, която потребителят не е изхвърлил в кофата. От друга страна, имаме служителя, когото наричаме „класически“: придържа се към разпоредената работа, върши онова, което се изисква от него и нищо повече. И именно защото той не носи добавена стойност, началниците му предпочитат негов колега, който в по-голяма степен е отдаден на работата си. Какви могат да бъдат последствията за онези, които само и единствено събират отпадъците и чистят публичните пространства? Изглежда съпричастността или напротив – безразличието към екологичната кауза, има последствия за кариерите на служителите на градската чистота. Служителите, оценени като по-малко взискателни, се радват на по-малко поощрения. Така например за такива работници по сметоизвозването ще се забави разпределянето на маршрут или такива метачи не биха получили възможността да работят допълнителни часове.

Какво е кариерното развитие на сметосъбирачите и метачите?

Кариерното развитие е рядко и трудно в този сектор.

Що се отнася до боклукчиите, повечето от тях се надяват да се издигнат до позиция на шофьор на боклукчийски камион, тъй като тази дейност е по-добре заплатена, но и позволява да завършиш кариерата си, като по-малко се излагаш на трите различни типа трудности: физически,[10] психологически[11] и социопсихически,[12] според класификацията, предложена от Стефан Льо Ле (Le Lay, 2009). За тези, които останат боклукчии единственото предимство е да им разпределят маршрут в географски район, който предпочитат и чиито жители боклукчията преценява като приятни. Постоянният маршрут, от една страна, печели време и намалява труда, тъй като боклукчията познава кварталите. „Така [боклукчиите] могат по-добре да разпределят усилията си“ (Michel, 2011: 177). Те знаят къде и по кое време са най-мъчните участъци, които не позволяват да се качиш на стълбичката на камиона близо километър. Постоянният маршрут дава и възможност, заради ежедневните и дълготрайни контакти, да се изгради обществена връзка с тези, които боклукчиите наричат свои „клиенти“.

При метачите не може да имаш постоянен маршрут, тъй като техните началници отдават голямо значение на многофункционалността на своите служители. Въпреки това старшинството и внимателното годишно оценяване позволяват на метачите определен маршрут понякога да бъде запазван за тях, да могат да работят допълнителни часове и да се развиват в йерархията.

 

Околната среда като движеща сила в работата и извън нея

Една част от онези 35% служители, които определяме като „еко“,[13] са били напълно и дълбоко преобразени от своята професия. Реториката и практиката им са се преобърнали. Преди да започнат да работят за Голям Нанси като метачи или за „Веолия Чистота“ като боклукчии, някои мъже[14] въобще не са били чувствителни към екологичната кауза. Те например са смятали, че да разделяш отпадъците си е чудновато. Но навлизането им в професиите, свързани с чистотата, се отразява на гледната им точка и те стават особено загрижени за околната среда. Подобно на Пол (стругар в работилница), когото Джордж Фридман (Friedmann, 1960) описва като работник, чието преобразяване от професионалната дейност в работата му се отразява и извън нея, навлизането в професиите по градското почистване дълбоко е изменило навиците и говоренето на някои боклукчии и метачи. Това превръщане в по-„еко“ служител на градската чистота, изглежда, преминава през три етапа.

Първият етап протича в хода на самата работа: метачите и боклукчиите показват повече внимание в спазването на екологичните насоки по време на обиколката си за почистване или за събиране на отпадъци. Такива служители на терен са особено старателни например в разделянето на отпадъците или отказват да употребяват химически продукти за почистването на улиците, предпочитайки да ползват „работната си сила“.

Вторият етап протича извън работата: служителите на градската чистота придобиват и започват да практикуват екологични навици, за които не биха си и помислили във времената, когато не са упражнявали днешната си професия. Така тези сметосъбирачи и метачи започват да разделят битовите си отпадъци и/или повече да използват обществен транспорт.

Третият и последен етап също протича извън работата и е виден по-скоро в реториката на служителите на градската чистота: те показват загрижеността си за околната среда като дори опитват да развият такава чувствителност у своите близки, семейство или приятели.

Всичко описано дотук показва, че метачи и боклукчии виждат промяна в убежденията си не само по отношение на работата, но също така и в извънслужебните си изказвания и действия. В този смисъл описаните промени могат да бъдат анализирани като идентичностни ефекти на професията.

Последствия на екологичната проблематика за работата на служителите на градската чистота

За да могат да постигнат екологичните цели, метачите и сметосъбирачите са се принудили да променят начина си на работа и на мислене по отношение на чистенето и събирането на отпадъци. Някои изоставени от служителите на градската чистота практики са въведени отново в работата им, с което тя става още по-мъчителна, а отговорностите им се увеличават. Под претекста, че е важно опазване на околната среда, безопасността на труда за служителите се влошава. Неволно околната среда инжектира малко повече „мръсна работа“ (Hughes, 1971) в професии, които и без това включват много такава.

Екологичен напредък срещу социален упадък?

Разделното събиране: завръщане към техниките на миналото

Делфин Кортеел и Стефан Льо Ле (Corteel and Le Lay, 2011), както и Серж Волков (Volkoff, 2004, 2006) са изследвали професията на сметосъбирача. Споменатите автори установяват, че тази професионална дейност е тежка в психологически (трябва да си в състояние да направиш това, което малцина от нас биха желали да правят), обществен (трябва да се изправиш пред общественото обезценяване, свързано с професиите, заети с мръсното) и физически план (трябва да приемеш определен ритъм, работно време, отговорност и т.н.). Въпреки това през последните трийсет години двете професии са станали по-малко тежки от физическа гледна точка поради навлизането на механизацията. Впрочем „бившите сметосъбирачи ясно разграничават сегашните и предишните условия на работа“ (Volkoff, 2006: 65). Действително материалите са се подобрили и умножаването на контейнерите намалява усилията на боклукчиите (De Silguy, 2009). Но разделното събиране връща в употреба някои техники на събиране, които сметосъбирачите преценяват като обременителни. Това разделяне отначало обърква французите, но днес хората, които разделят боклука са повече от 40 милиона, т.е. съответното количество отпадъци трябва да бъдат обработени (Barbier, 2002). Сметосъбирачът е принуден да се приспособи към нов тип събиране, което се оказва напълно различно от това, с което е свикнал. Сметосъбирачът, който преди търкаля пълния с битови отпадъци контейнер до камиона, закача го и чака механизмът да свърши останалото, вече се навежда, влачи, повдига, носи, хвърля торби, обичайно наричани „екоторби“, съдържащи отпадъци, предназначени за рециклиране.[15] Това отчасти е връщане назад: напредъкът от гледна точка на физическото натоварване, постигнат чрез увеличаването на контейнерите и механизацията, се неутрализира от повторното въвеждане на торби. Въпреки че като цяло те са по-леки от тези за битовите отпадъци, понякога някои сметосъбирачи не успяват сами да ги преместят, което свидетелства за увеличената трудност и натоварване на разделното събиране.

Освен това бесният ритъм, на който сметосъбирачите са били подложени, с времето е смекчен, заради правилата за безопасност, забраняващи „спринтовете“.[16] Разделното събиране обаче изглежда отново въвежда тази практика. Действително, този нов тип събиране не позволява на боклукчията никакъв отдих, защото той трябва да носи повече торби и да ги оставя в камиона. Напротив, събирането на битови отпадъци позволява повече почивки – сметосъбирачът може да си поеме дъх за няколко секунди, докато механизмът повдига контейнера, изсипва отпадъците и го сваля.

Обезтревяването или въвеждането на ново бреме

Що се отнася до метачите, екологичните цели променят обезтревяването, за което те са отговорни. Тази задача поставя под въпрос самата представата за град и опо-специално мястото на природата в неговия контекст. Обезтревяване предполага тревата да бъде приемана като мръсотия, но такава ли е тя в действителност? Ръководителите на метачите в Нанси считат, че тревата няма място по тротоарите и по бордюрите, но напротив, трябва да изобилства в парковете и градинките. Това е чудесен пример за развитата от Мери Дъглас (Douglas, 2001) теза, че един предмет става мръсен в зависимост от мястото, където е разположен. Щом е парк, се настоява за трева, на тротоара тя се обявява за неприемлива. Ръководителите на служителите по чистотата си представят града като „антропизирано пространство, където не трябва да съществува никаква следа от спонтанност“ (Menozzi, 2004: 6). Затова природата има място в градското пространство, само при условие че е опитомена, организирана, формализирана; приемливата природа вече не е естествената, а по-скоро изкуствена „подредена природа“ (Kalaora, 2001). Няма място за т.нар. случайни растения, тъй като те създават образ на безредие, на мръсотия и следователно трябва да бъдат премахнати от града, който планьорите си представят като подреден и чист. Но ако за началниците на метачите тревата като цяло представлява проблем, служителите по почистването се придържат по-скоро към едно схващане за „дива природа“ (пак там). Те действително се затрудняват да видят мръсния характер на това, което считат за нормално или дори приятно. Въпреки собствените си усещания обаче, метачите нямат друг избор, освен да се подчинят на висшестоящите и да приемат това антропизирано виждане за градското пространство. Все пак обезтревяването далеч не е любимата им задача, тъй като, откакто отново е станало ръчно, то изисква значително физическо усилие. Действително до 2008 г. тази работа е относително лека. Върши се химически: служителите по чистотата напръскват тревата с химикал, който убива растението. Сега обаче, следвайки идеята за по-малко замърсяване, метачите са принудени отново да прибегнат до „работната си сила“. Въпреки факта че този метод е по-щадящ към околната среда, той остава противоречив, доколкото служителите по чистотата трябва да полагат повече усилия, за да извършват изморителни операции в неудобни пози. Става дума за стържене, дърпане, скубане, копаене, за да се справиш с тези треви, обявени за нежелани. Затова и хората считат обезтревяването за „каторжническа работа“,[17] която, освен всичко друго, дори не дава удовлетворителен резултат: тревите много бързо поникват отново.

Отговорностите: недостатъци на организирането

Парадоксалните разпореждания за разделно събиране

С развитието на разделното събиране боклукчиите са натоварени с нови отговорности. Това събиране предполага те да инспектират съдържанието на торбите: трябва да проверят дали няма забранени отпадъци като например стъкло или дърво. Трябва също така да вземат решение дали да съберат торбата или не, в зависимост от това дали боклукът в нея е добре или недобре разделен. Така те попадат в една ситуация на „двойния възел“ (Bateson, 1977), защото са обвързани от две противоречиви нареждания. Ако сметосъбирачът не събере торбата, той се сблъсква с недоволството на потребителя, който може да се ядоса за това, че не го е освободил от отпадъците му. Но той се съобразява и с изискванията на висшестоящите. Ако събере торбата, може да загуби време на служителите по сортирането, които ще трябва да отделят отпадъците, които не подлежат на рециклиране. Сметосъбирачът излага последните и на риска да се наранят с налични във вътрешността на торбата предмети.[18] Същевременно той не би вървял и срещу желанията на потребителите. Не е възможно едното изискване да бъде спазено, без да бъде нарушено другото, и няма вярно решение. Неспособността да реши тази морална дилема[19] кара някои боклукчии да се откажат от работата по проверка на съдържанието. Най-често от този контрол се отказват новите в професията и онези, които нямат желание да продължат по този път. Титулярите на маршрута също не винаги спазват това изискване, тъй като то води до напрежения с потребителите, които ежедневно срещат и с които се стараят да поддържат добри отношения. Поради това често събират торбата дори и да е зле сортирана. Отговорностите, които разделното събиране добавя към работата на сметосъбирачите, не са били предвидени и следователно сблъскват тези служители с недоволството на гражданите, които изпробват новата практика на разделно събиране. От сметосъбирачи, които просто събират отпадъци, те се превръщат в контрольори и инспектори, които трябва, ако е необходимо, да порицаят недобросъвестните сортировачи. Тук трябва да се запитаме дали няма грешка в разпределянето на отговорностите. Действително боклукчиите не винаги са готови да приемат тази роля, тъй като смятат, че това не е тяхна работа и че не са достатъчно подготвени за тези нови отговорности.

Ръчното обезтревяване: несъвършен технически диспозитив

От 2008 г. метачите са принудени да ползват инструменти, с които дотогава не са били свикнали да боравят: копачка и „бутни-дръпни“.[20] Според служителите по чистотата тези приспособления не са добре обмислени, защото ефикасността им е ниска и боравенето с тях не е лесно, а ползването им прави работата по обезтревяването мъчителна. Иначе казано, изглежда, че отказът от използване препарати за обезтревяване не е бил добре подготвен и премислен, поради което предложените на служителите по чистотата инструменти не са пригодни за поставените им цели. Бихме могли да предположим, че Голям Нанси, принуден да промени метода на обезтревяване в доста кратък срок, не е бил способен да предвиди това изменение и да предложи на метачите подходящи механизми. В този смисъл бихме могли да говорим за недостатък на диспозитива.

Приспособяване към екологичните цели

Автономията в работата се дефинира като „способността на един субект (индивидуален или колективен) свободно да определя правилата на действие, на които се подчинява, да определя, в рамките на своето пространство на действие, точните модуси на своята дейност без нещо външно (в случая формалната организация) да му налага нормите си“ (Chatzis et al., 1999: 29). На пръв поглед, работата по градската чистота, извършвана от сметосъбирачите и метачите не изглежда много автономна. Действително те са изпълнители. Не участват в „изработването на плана на маршрутите за сметоизвозване или за метене и не могат да практикуват автономия“ (Bouville, 2006: 12), защото началниците им надзирават тяхната дейността. Работата на Биде (Bidet, 2011) обаче и още повече на Дьо Терсак (De Terssac, 1992) или на Крозие и Фридберг (Crozier and Friedberg, 1977) подсказват, че всеки актьор разполага с някакво поле на свобода дори и в най-принудителните ситуации. Така например функционирането на една организация се различава от предписанията, от определените от управителите правила. Реалността на труда „се крие и в приспособяванията, които изпълнителите изработват, изправени пред предписанията“ (Jounin and Wolff, 2006: 21). Какво тогава е полето за маневриране, с което разполагат служителите на градската чистота – сметосъбирачи и метачи – по отношение на осъществяването на екологичен труд?

Екологията: за допълнителен труд – допълнително време…

Екологичните цели безспорно са увеличили трудовата натовареност на служителите на градската чистота: разделното събиране е допълнителна задача, която отнема допълнително време, също както и ръчното обезтревяване. Вследствие на това, метачите и боклукчиите заявяват, че обиколките им отнемат повече време от времето, когато задачите им не са имали толкова ясно изразен екологичен характер. На някои от тях извършването на работата действително ангажира повече време, но други, изглежда, се възползват от тази неопределеност и преднамерено забавят темпото си на работа, макар тази стратегия всъщност да им пречи да свършат обиколката си. Те оправдават това закъснение с извършването на допълнителни дейности.

Пространственост на екологията

Изглежда, че при извършването на екологичния си труд служителите на терен взимат предвид едно пространствено измерение. В зависимост от мястото, където работят, метачите и боклукчиите имат различно отношение към екологията. Кварталите, включващи места, които биха могли да бъдат уподобени на някаква форма на природа, като паркове и градини, се радват на особено внимание от страна на метачите. Действително, предвид това, че тревата в парковете, зелените площи и градинките е желана, служителите по почистването не се стараят да обезтревяват улиците и тротоарите около тях. Метачите смятат, че тук тревата намира своето „естествено“ място. Така служителите по почистването се противопоставят на разпорежданията на Голям Нанси по отношение на опазването на околната среда, според които всички улици и тротоари трябва да бъдат обезтревявани; те изобретяват, конструират собствено разбиране на екологичния труд.

Що се отнася до по-туристическите места, „приемливото ниво на чистота“ (Corteel, 2006) – т.е. такава степен на чистота, която не би могла да предизвика отрицателна оценка на труда от страна на администрацията, кметството, жителите или туристите – е завишено. Тук се изисква полагането на особени грижи. В тези квартали „са фокусирани грижите и средствата на градската чистота, в ущърб на периферните, нестратегически зони“ (Deleuil, 2002: 96). Така например квартал „Станислас“[21] предполага съвсем специално внимание от страна на метачите и сметосъбирачите, от които се изисква тук да бъдат особено прецизни. Затова служителите по чистотата ползват сапун, за да измият площад „Станислас“. Според метачите това е единственият начин да се постигне изискваната степен на чистота. Така в този случай очевидно има противоречие между чистота и околна среда: чистотата на едно място, поради това че то е емблема на града, изглежда по-важна от екологичните предписания.

Въздействието на екологичното действие

Могат ли служителите по градската чистота да открият в приноса си към опазването на околната среда противодействие на обезценяването на труда им от обществото? Придава ли тази задача смисъл на това, което правят? И най-вече, могат ли метачите и боклукчиите да предизвикат у потребителите нови навици, облагодетелстващи околната среда?

Участието в опазването на околната среда: мотивация за един обезценен труд

Професиите метач и боклукчия без никакво съмнение са обезценени и онези, които ги упражняват, са жертви и на една потискаща и трудно поносима стигматизация. Огромната част от задачите им се състои в „мръсна работа“, което много усложнява конструирането на положителна обществена и професионална идентичност. Затова участието в опазването на околната среда може да се окаже една първа стъпка към оценностяването. Да си кажеш, че не само събираш отпадъци, но и допринасяш, макар и незначително, за опазването на планетата, би могло да е източник на приемане на задачите и на професията. Свързаните с околната среда задачи биха могли да позволят на служителите по градската чистота да се превърнат в ценени индивиди или поне по-малко недооценявани. Действително метачите и боклукчиите, които най-добре понасят своите професиите, са онези, които са могли да открият в работата си мотивация отвъд това да направят града чист и здравословен. Така целите свързани с опазването на околната среда, съпричастността към образа на града или социалността, които професионалната им дейност им позволява, се разкриват като аспекти за конструиране на труда им като по-ценен. Метачите и боклукчиите, които най-добре понасят занаята си и дори го ценят, са онези, които най-много влагат себе си в тези екологични въпроси: „Да, да, мотивиращо, не, не, вярно е, аз си харесвам работата, харесва ми да си казвам, че това, което събираме, не отива на друго място, не е в горите“ (Кристоф, 45 г., боклукчия, 25 години стаж).

Метачи и сметосъбирачи: възпитатели по околна среда?

Благодарение на някои дейности, присъщи на работата на боклукчиите и метачите, жителите на градовете възприемат нагласи, които в по-голяма степен съответстват на опазването на околната среда. Така например увеличаването на броя на кофите за боклук в Нанси и агломерацията, би улеснило според метачите е улеснило включването на гражданите. Служителите по чистотата действително са констатирали, че след поставянето и особено след повсеместното разпространение на тези кофи за отпадъци в града, гражданите по-малко хвърлят отпадъците си на земята. По същия начин поставянето на „кучешки кутии“[22] постепенно е допринесло за това жителите по-рядко да оставят изпражненията на кучетата си на земята. Изглежда, някои градски жители споделят представата за едно чисто пространство без много отпадъци, щом са склонни да облекчат работата на метачите, извършвайки част от труда им. Агентите по почистването биха успели да делегират  от мръсната си работа подобно на медицинските сестри, които поверяват най-неблагодарните задачи на санитарите (Arborio, 2001).

Що се отнася до боклукчиите, от тях се изисква да мотивират жителите към поведение, загрижено за околната среда. Сметосъбирачите реално имат дял в правилното функциониране на разделното събиране. Те събират както битовата смет, така и разделените отпадъци, като при последните имат и допълнителна задача: да възпитават в разделянето, да бъдат посланици на събирането.

Действително, ако торбата е зле сортирана, те имат разпореждане да я оставят на място. Това цели да подскаже на потребителите, че торбата съдържа отпадъци, които са забранени, и че съответно трябва да внимават повече. Макар и незаявена, ролята на боклукчиите е да спомагат за възпитаването на добри навици за разделяне. В случай че неправилното разделяне се възпроизвежда, сметосъбирачите също така трябва да уведомят началниците си,[23] които от своя страна да възложат на други служители да се свържат с потребителя, за да му обяснят защо отпадъците му не са били събрани. Така на онзи, който повторно намира изхвърлената си торба, му бива припомнено какъв е начинът на разделяне, което, предполага се, ще го превърне в добър сортировач. Така, работата на боклукчиите позволява да развиват направят по-чувстителни гражданите по отношение на необходимостта от разделно събиране на отпадъците и начините, по които това се прави. Освен това сметосъбирачите трябва да бъдат способни да предават ясни насоки за разделяне, да отговарят на въпросите на жителите. Така те влизат в ролята на възпитатели, обучители, посланици на разделянето. Някои я приемат на драго сърце, тъй като ги отдалечава от изпълнителската работа, от работническия труд, но други не са готови да поемат тези нови отговорности.

Заключение

Екологичните цели дават своето отражение върху начините на мислене и практиките на служителите по почистването на града. Едни от тях вярват, че химическото обезтревяване вече не е приемливо или че разделното събиране в днешно време е екологична необходимост. Други обаче възприемат грижите за околната среда като принуда (загуба на време, добавено бреме), пред която не са готови да отстъпят. Новите екологични съображения оказват въздействие върху практиките на служителите по чистотата на града. Някои, действително припознали каузата, са възприели нови практики в полза на околната среда, които биха били немислими преди опита от “занаятите на мръсното”. На други служители опазването на околната среда изглежда сложно и те се затрудняват да видят евентуалните ефекти от собствената си роля. Как е възможно човек да се убеди в своята „екологична полезност“? Отпадъците, разбра се, изчезват, но в същото време камионите замърсяват все повече и по-дълго време околната среда заради увеличеното количество отпадъци и удължаването на маршрутите, предизвикано от градското планиране. Освен това екологичните цели затрудняват работата по почистването на града. Метачите и боклукчиите не само трябва да се справят с нови отговорности, но са принудени и да изпробват нови методи и инструменти, които в някои отношения са влошили условията им на труд. Въпреки това някои служители на градското почистване наистина вярват в тази кауза, предават я на гражданите и ги приучават на навици в полза на околната среда. От чистачи те са станали обучители. Тази обществена функция е помогнала на метачите и сметосъбирачите да открият в работата си мотивация, която преди трудно са намирали. Това може би им е позволило вече да не се възприемат и да не бъдат възприемани само като онези, които събират отпадъците на другите, но и като тези, които опазват и ни карат да опазваме околната среда.

превод от френски: Мартин Петров

 

Библиография

Arborio, Anne-Marie. 2001. Un personnel invisible: les aides-soignantes à l’hôpital. Paris: Anthropos.

Barbier, Rémi. 2002. “La fabrique de l'usager. Le cas de la collecte sélective des déchets”. Flux, 2: 35–46.

Bateson, Gregory. 1977. Vers une écologie de l’esprit. Paris: Seuil.

Béguin, Marine. 2011. “Les ‘petits métiers’ de la propreté urbaine: simples nettoyeurs ou ‘principes actifs’ de l’élan vert?”. Communication présentée au Congrès de l’AFS, RT 1 et RT 38 Sociologie de l’environnement et du risque, Écologisation des métiers et gouvernement des conduites, Grenoble.

Bidet, Alexandra. 2011. L’engagement dans le travail qu’est-ce que le vrai boulot? Paris: Presses Universitaires de France.

Blanc, Christine, Hamman, Philippe, and Henninger, Flore. 2009. “Le développement durable urbain: défi des grandes villes françaises”. In: Bourdin, Alain, and Prost, Robert (eds.) Projets et stratégies urbaines. Regards comparatifs. Marseille: Parenthèses, 52–69.

Bouville, Gregor. 2006. “Absentéisme, âge et manque d’implication au travail: l’exemple des éboueurs”. Communication présentée au XVIIe Congrès de l’AGRH – Le travail au cœur de la GRH, Reims.

Charvolin, Florian. 2003. L’invention de l’environnement en France: chroniques anthropologiques d’une institutionnalisation. Paris: La Découverte.

Chatzis, Konstantinos, Mounier, Céline, Veltz, Pierre, and Zarifian, Philippe (eds.). 1999. L’autonomie dans les organisations. Quoi de neuf ? Paris: L’Harmattan.

Communauté urbaine du Grand Nancy. 2012. Rapport de Développement durable du Grand Nancy 2011. Nancy.

Corteel, Delphine. 2006. “La propreté négociée, étude des pratiques professionnelles des éboueurs de la Ville de Paris”. Communication présentée à Travailler avec, travailler sur, être travaillé par: les acteurs professionnels de l’action publique face aux instruments de régulation, Aix en Provence.

Corteel, Delphine, and Le Lay, Stéphane (eds.). 2011. Les travailleurs des déchets. Toulouse: Erès.

Corteel, Delphine, and Le Lay, Stéphane. 2011. “Travailler aux abords des déchets: un clair-obscur contemporain”. In: Corteel, Delphine, and Le Lay, Stéphane (eds.) Les travailleurs des déchets. Toulouse: Erès, 16–32.

Crozier, Michel, and Friedberg, Erhard. 1977. L’acteur et le système: les contraintes de l’action collective. Paris: Seuil.

Dalbos, Geneviève, and Jorion, Paul. 1990. La transmission des savoirs. Paris: Maison des sciences de l’homme.

De Silguy, Catherine. 2009. Histoire des hommes et de leurs ordures. Du Moyen âge à nos jours. Paris: Le Cherche-Midi.

De Terssac, Gilbert. 1992. Autonomie dans le travail. Paris: Presses universitaires de France.

Dejours, Christophe, and Gernet, Isabelle. 2012. Psychopathologie du travail. Issy-les-Moulineaux: Elsevier Masson.

Deleuil, Jean-Michel. 2002. “L’organisation de la propreté à Grenade, ville touristique”. In: Botta, Henri, Chantal Berdier, and Deleuil, Jean-Michel (eds.) Enjeux de la propreté urbaine. Lausanne: Presses polytechniques et universitaires romandes, 95–105.

Dodier, Nicolas. 1995. Les Hommes et les Machines. La conscience collective dans les sociétés technicisées. Paris: Métailié.

Douglas, Mary. [1967] 2001. De la souillure. Essai sur les notions de pollution et de tabou. Paris: La Découverte.

Dumont, Marc, and Devisme, Laurent. 2006. “Les métamorphoses du marketing urbain”. EspacesTemps.net, Objets (посетен на 28.03.2020 г.).

Friedmann, Georges. 1960. “Qu’est-ce que le travail?”. Annales. Économies, Sociétés, Civilisations, 15 (4): 684–701.

Grand Nancy. 2008. Le Guide de la Communauté Urbaine du Grand Nancy. Nancy.

Hughes, Everett Cherrington. 1971. The Sociological Eye: Selected Papers. Chicago and New York: Aldine-Atherton.

Ingallina, Patrizia. 2007. “L’attractivité des territoires”. L’attractivité des territoires: regards croisés, 9–18.

Jounin, Nicolas, and Wolff, Loup. 2006. Entre fonctions et statuts, les relations hiérarchiques dans les établissements de santé (посетен на 28.03.2020 г.).

Kalaora, Bernard. 2001. “À la conquête de la pleine nature”. Ethnologie française, 88 (4): 591–597.

Lascoumes, Pierre. 1994. L’éco-pouvoir environnement et politiques. Paris: La Découverte.

Le Lay, Stéphane. 2009. “La violence ordinaire des conditions de travail. L’exemple des éboueurs”. Communication présentée au RT1 du Congrès de l’Association Française de Sociologie, Paris.

Menozzi, Marie-Jo. 2004. “L’homme, la mauvaise herbe et la ville”. Communication présentée aux Deuxièmes rencontres régionales sur la lutte biologique en ville, Valence.

Michel, Frédéric. 2011. “Quand tout un univers prend sens dans son rapport à la pénibilité de la tâche. Etude d’une entreprise privée d’éboueurs en Belgique”.  In: Corteel, Delphine, and Le Lay, Stéphane (eds.) Les travailleurs des déchets. Toulouse: Erès, 169–190.

Tolley, Cedric. 2004. “Formation scolaire ou formation sur le tas chez les bergers de Provence”. Sociétés contemporaines, 55b (3): 115–139.

Volkoff, Serge. 2004. Des éboueurs au bout du rouleau: entretiens avec des retraités de la collecte d’ordures ménagère. (Rapport de recherche). Noisy-le-Grand: Centre d’études de l’emploi.

Volkoff, Serge. 2006. “‘Montrer’ la pénibilité: le parcours professionnel des éboueurs”. Actes de la recherche en sciences sociales, 163 (3): 62–71.


[1] Настоящият текст е пряко вдъхновен от моя докторат по социология, чийто предмет са две „професии“, свързани с градската чистота в агломерацията на Нанси (разположена в североизточна Франция, в Лотарингия, съставена от двадесет общини и обединяваща около 260 000 жители). Той се основава на теренно изследване, съчетаващо качествени (интервюта и наблюдения) и количествени (анкети) методи.

[2] „Веолия Чистота“ има договор с Голям Нанси (както разговорно е наричана агломерацията на Нанси разговорно). Предприятието предоставя пет основни услуги по сметосъбиране: 1. събиране на домакински отпадъци от врата на врата, 2. извозване на вкопаните или полувкопани контейнери на големите колективи, 3. отстраняване на разнородни предмети, 4. извозване на разделно събраните опаковки, и 5. събиране на стъкло и хартия. За целта „Веолия Чистота“ разполага със 165 работници по сметосъбирането: 115 сметосъбирачи и 50 шофьори. За тези служители на терен отговарят служители по управлението, които от своя страна са подчинени на отговорник по експлоатацията и на директора на обект.

[3] Почистването се осигурява от „Чистота“ на Голям Нанси и нейните 180 служители. Тя има за цел да почиства, мие, мете публичното пространство на агломерацията на Нанси. Услугата е разделена на пет географски района и разчита на различни технически центрове. Чистотата се управлява от директор и неговия заместник. Последният бива подпомаган от колега, който се занимава повече с планирането. Преките началници на служителите на чистотата са разпределени по географски райони.

[4] На френски думата, която се използва, е ripeurs.

[5] Екологията може да се мисли като клеймо, етикет, позволяващ да се подобри образа на тези дейности, които имат репутацията на замърсяващи.

[6] Названието препраща към т.нар. Споразумения от Грьонел (фр. les accords de Grenelle) от 25 и 26 май по време на студентските движения от 1968 г., свързано е с адреса на Министерството на труда на ул. „Грьонел“ в Париж. Самото название влиза отново в употреба след 2000 г. и се използва за важни споразумения и дискусии по обществено значими теми (бел. ред.).

[7] Лентите за устойчиво развитие (фр. Rubans du développement durable) са ежегодно отличие, връчвано въз основа на национален конкурс, за местни власти, които включват устойчивото развитие във всички свои политики, реализирайки конкретни иновативни образцови проекти.

[8] Всички споменати в настоящия текст проценти се основават на 246 анкети, проведени с боклукчиите и метачите от агломерацията на Нанси.

[9] Зададената работа е онова, което се очаква от служителя и е формализирано в процедури, заповеди, служебни характеристики. Реалната работа е онова, което служителят реално прави.

[10] Работата е физически по-лека. На завет в кабината шофьорът в по-малка степен е изложен на стихиите и полага много малко физически усилия, за разлика от боклукчията.

[11] Тази дейност полага дистанция спрямо отпадъците, на шофьора на камион не се налага да пипа отпадъците и е в по-малка степен изложен на вида и миризмата на отблъскващи материи.

[12] Шофьорската професия е в по-малка степен обществено обезценена, отколкото тази на сметосъбирача именно защото шофирането изисква умения, които, за разлика от тези на боклукчията, биват удостоверени с диплома, а именно разрешително за управление на тежкотоварни МПС.

[13] Това определение се споделя от всички служители, които имат отношение към проблема.

[14] Извадката ми се състои само от мъже.

[15] При преминаването към разделно събиране торбите са били предпочетени за сметка на контейнерите, защото е трудно всяка къща да бъде снабдена с втора кофа, а при жилищните блокове липсата на място принуждава към ползване на торби.

[16] Това е думата, която ползват сметосъбирачите: става въпрос за тичане от една кофа до друга, за да се печели време и да се поддържа ритъм.

[17] В интервютата метачите често употребяваха този израз за обезтревяването.

[18] Понятието техническа солидарност, развито от Додие (Dodier, 1995), тук добива нагледен смисъл. Действително торбата се явява връзката между потребителите от града, боклукчиите и служителите по сортирането.

[19] Тук излизаме извън рамките на този текст, но проверяването на съдържанието на торбите поставя въпроса за обществения контрол. Имат ли боклукчиите право да проверяват какво потребителите хвърлят?

[20] Този инструмент се състои от дървен прът, на чийто край е закрепено метално острие.

[21] Където е съсредоточено архитектурното наследство на Нанси, а именно площад „Станислас“.

[22] Кучешките кутии са контейнери с торбички за собствениците на кучета, с които сами да събират и изхвърлят изпражненията на своето животно.

[23] Електронен диспозитив в задната част на камиона позволява на боклукчиите незабавно да известяват началниците си за зле разделена торба.


Биографична справка

Марин Беген е доктор по социология от Университета на Лотарингия от 2013 г. Дисертацията ѝ се фокусира върху две „невидими професии“ в града – сметосъбирач и уличен метач – и начина, по който хората понасят „мръсната си работа“. В момента заема позиция на експертен консултант по човешки фактори и ергономика в инженерно-консултантска компания, специализирана в управление на риска в секторите на ядрената енергетика, нефтохимията и индустрията, наречена Seres Technologies в гр. Лион.

Прочетена 246 пъти