Проект на Вероника Димитрова
научен ръководител: гл. ас. Милена Якимова
„Жената, здравето, болестта и хигиената в София: към социалното конструиране на тялото на гражданина"
(сравнителен анализ на женските списания Икономия и домакинство, Модерна домакиня и Жената днес през периодите 1927 - 1934 г. и 1949 - 1956)
В нашето съвремие имаме специфични представи за болестта и здравето, които разглеждаме като универсални аисторизирани истини. Тялото, неговото здраве и влизащата в отношение с него болест се разглеждат като принадлежащи към зоната на природното, като даденост и много рядко се проблематизират. Но не бива да забравяме, че представите за биологическото тяло са конструирани в дълъг исторически процес на борби и битки, тоест те не са единствено валидните, а са станали такива. В дипломната си работа ще се опитам да уловя един от процесите, в които представите, формулирани в медицинското научно знание, започват да се утвърждават в София и/или когато се усилват опитите да се промъкнат във всекидневната култура на софиянци. Изследването ще реализира сравнителен анализ в два периода (1927 - 1934 г.[1] и 1949 - 1956 г.) на няколко различни списания (Икономия и домакинство, Модерна домакиня и Жената днес), разпространявани в София.
Тук е нужно кратко пояснение. Градското на това изследване не е само във факта, че ще бъде проследено как представите, формулирани в научното знание се утвърждават в София. Нещо много по-важно - самата социална хигиена е ефект на урбанизацията, посредством която настъпват сериозни промени в архитектурната и социална тъкан на града, раждат се нови типове пространства, формират се нови хабитуси и стилове на себеотнасяне, присъщи на градския жител, обитателят на градското пространство се конституира като гражданин. В последното, разбира се участват и ред други дискурси като този на избирателното право, но хигиената и хигиенната пропаганда е част от просвещението на гражданина и от полагането на градския обитател като граждански субект.
Изборът на посочените периоди не е случаен. През периода 1927 - 1934 г. в София и страната в медицинските дискурси започва процес на утвърждаване на тезата на "ораховистите"[2], привърженици на д-р Петър Ораховац, че за общественото здравеопазване е много по-важна профилактиката, отколкото лечението[3]. Те се застъпват за общественото здравеопазване, за медицинска грижа на селското, бедното и неграмотното население, с акцент върху профилактиката и подобряването на хигиенните условия на живот. В този смисъл градоустройството вече започва да се разглежда от самите лекари-хигиенисти като важна стъпка към подобряване на здравеопазването, те оплитат единния дискурс на „здравето" на колективното тяло с градоустройството и превръщат градоустройствения план от функционален в социален и морален въпрос. Със Закона за Народното Здраве от 1929 г. нормативно се закрепя тезата на "ораховистите", че за общественото здравеопазване е много по-важна профилактиката. В закона се променя и субектът на намеса в здравеопазването, а именно майките или жените, отговорни за отглеждането на децата ("бъдещето на населението"). Списанията Икономия и домакинство и Модерна домакиня извършват именно тази функция по информиране на жените относно всякакви проблеми, засягащи здравето. Може да се каже, че съществува натиск за промяна на функциите на жената - идеята е тя да се превърне в "добре информиран гражданин" (Шютц 1999) относно всякакви въпроси, засягащи здравето и хигиената[4]. А този натиск е концентриран предимно в град София поради няколко причини: градът в Известията на Министерство на Народното Здраве се определя като най-застрашен от епидемии; в София са съсредоточени най-много лекари; списанията се разпространяват предимно в София. Основен проблем обаче е, че през периода 1927 - 1934 г., въпреки промяната и утвърждаването на хигиенистите-профилактици, държавата все още няма ресурса да провежда биополитики (Фуко 1997) поради няколко причини: трудности при събиране на статистическа информация - от една страна има сериозни трудности да се убедят самите лекари за "добросъвестното" събиране на статистическа информация, а от друга е трудно да се обхване цялостно населението, защото все още няма достатъчно болници и лекари в страната и София, а и липсва връзката между населението и лекарите (все още голяма част от населението ходи на врачки, знахари, баби).
Във втория изследван период (1949 - 1956 г.) лекарската мрежа е много по-развита, има много повече завършили лекари, медицински сестри, фелдшери, болниците са се увеличили многократно, а и позициите на ораховистите са се укрепили, защото от 1929 г. Законът за Народното Здраве е променян частично на няколко пъти[5] чрез отпадане на някои негови членове, но цялостният корпус на закона остава непокътнат. След проведената централизация държавата има много по-голям ресурс да провежда биополитики, които обаче се укрепват от хигиенното просвещаване и умелото възпитание на жените. През втория изследван период 1949 - 1956 г. все още продължава процесът на медицинско възпитание на жените, но в този случай то е в много по-голяма степен поето от институциите (здравни центрове, центрове за майки, детски градини, училища, работни места и пр.). Вторият период е също внимателно избран измежду няколко периода, защото проектът ми има по-цялостен замисъл, в който трябва да има няколко плана на сравнение. Първият е 1927 - 1934 г. с 1934 - 1939 г., защото във втория период се прави сериозен опит да се централизира държавата и в този смисъл да се прилагат по-ефективно биополитически стратегии. Вторият план на сравнение е 1927 - 1934 г. с 1944 - 1948 г., защото тогава държавата е управлявана от ОФ и все още текат битки за централизирането на властта от комунистическата партия и в този смисъл биополитиката не е първата грижа на властта. Третият план е 1944-1948 г. с 1949-1956 г. През 1949 - 1956 г. се утвърждава еднопартийната власт и именно тогава има най-мощен ресурс за биополитики. Четвъртият план е 1927 - 1934 г. с 1949 - 1956 г., който според мен е най-контрастен и чрез него най-силно могат да се покажат разликите между предсоцилизма и социализма. Първоначалното ми намерение бе да сравня периодите 1927 - 1934 г. с 1944 - 1948 г., но се оказа, че в Народна библиотека всички годишнини на Жената днес от 1944 до 1948 г. са на реставрация. Ето защо избрах четвъртия план на сравнение за магистърската си дипломна работа. Освен това трябва да отбележа, че избирам да направя сравнителен анализ, а не хронологичното проследяване, защото последното създава рискове като недоглеждане както на разликите, така и на сходствата.
Избирането на 1949 г. за долна граница на периода е съпътствано от няколко процеса и събития: 1. последната промяна на Закона за Народното Здраве през 1947 г., съвпадаща с гласуването на новата Конституция и налагането на хигиенно-предпазните принципи пред тези на лечителството; 2. установяване на "еднопартийната"[6] система, съпътствано от спечелването на изборите от ОФ и приемането на закона за петгодишния държавен народостопански план на Народна Република България на 29.12.48 г., който "освен икономическото е закон за общественото развитие на нашата страна"[i]; 3. радикалното преустройство на икономиката - през 1949 г. национализацията вече е проведена, целият производствен и финансов сектор е съсредоточен в ръцете на държавата; 4. започналият през 1948 г. процес на "открито налагане на сталинизма в България" (Калинова 2002), съпътстван от тотална преориентация към СССР и като следствие в медицината - регламентираното привличане на руски специалисти в България. През 1949 г. в София се създава Институтът по градоустройство и архитектура. Работата му е съсредоточена в няколко сектора. Един от тях е секторът „Градоустройство", чиито дейности са насочени към "изследване на сегашното състояние, установяване на норми и показатели; планиране на озеленяването; ориентация при градско планиране[ii]". В Известията на Института по градоустройство и архитектура се поставя особен акцент върху ролята на градоустройството в хигиенно отношение. В този смисъл тогава градът и градоустройството стават хигиенен проблем в много по-голяма степен.
Горната граница на периода е 1956 г. - годината, в която пада Вълко Червенков и започват критиките срещу култа към личността и т.нар. размразяване на българския терен, на власт идва Т. Живков и като цяло режимът донякъде се смекчава, но при всички положения се видоизменя.
Изборът на списания също не е случаен - Икономия и домакинство и Модерна домакиня са двете списания с най-голям тираж, разпространявани в София през периода 1927 - 1934 г., а Жената днес е списанието с най-голям тираж през периода 1949 - 1956 г.
Цели, обект
Въпросите, които ще водят анализа са - какви са приликите и разликите в стратегиите и тактиките (дьо Серто 2002: 49) на хигиенната пропаганда за промъкване на медицинското знание на всекидневно ниво през двата периода; дали и как връзката на всекидневно и научно ражда нови образи на здравето, болестта, добрия живот, ролевите отношения; както и какви са социалните значения на тези образи, какви позиции и роли променят, конструират или удържат в специфичния контекст на град София.
Изследователското намерение е да се реконструират и сравнят образите на здравето, болестта и хигиената през периодите 1927 - 1934 г. и 1949 - 1956 г. в най-многотиражните женски издания Икономия и домакинство, Модерна домакиня и Жената днес, за да се проследи формирането на нагледите за тях не в специализираните медицински дискурси (те ще бъдат удържани контекстуално), а през наместването им в „подръчностите" на всекидневието. Обект на анализ няма да бъдат само специализираните статии, а и тези, които непреднамерено провеждат образите на здравето, хигиената и болестта, както и по-широките образи, в които се поместват. Все пак при изследване на такъв тип издания (вестници и списания) винаги стои проблемът - кой, на кого, какво и как казва. В този смисъл анализът ще надхвърля рамките на текста и ще се насочва към социалния контекст. Конкретен предмет ще бъдат образите на здравето, болестта и хигиената от перспективата на проследяването на процеса за въз/производството на социално валидни смисли, не само посредством провеждане на групови интереси чрез дискурса, а и посредством съпротивите, които според мен създават нови смисли.
Методи
- Дискурс анализ;
- Анализ на статистически данни;
- Визуален анализ
- Нестандартизирани интервюта
Основният методологически инструментариум, който ще използвам, ще бъде дискурс анализ. Под дискурс анализ разбирам не просто семиотичен анализ на определени текстове, а по-общ анализ на нагледите, схемите на възприятие и самоотнасяне, правилата и нормите като кристализации на практиките, които определят в рамките на дадено общество и период какво може да се каже и какво не (Фуко 1996). Езикът може да се разглежда като удържащ, конструиращ или променящ социалните отношения. Тук обаче стои въпросът за връзката между практики (например практики на тялото) и езикови схеми.
Въпросът за отношението актуална практика - образ-схема е изключително важен. Образите могат да не дават практическо отношение, например в дома, но да произвеждат практическо отношение чрез език, да формират схеми на възприятие и самоотнасяне, да създават теми на разговор. Тоест дори и да не променят радикално практиките, например на поддържане на дома, те сменят дискурсите върху тях и ги поставят в нова координатна система. Доколко те са ефективни е друг въпрос, защото езикът като корпус е едно, а непосредствената практика съвсем друго. Но все пак те предполагат промени на ориентациите - бацилът като нечовешки агент предпоставя коренно различни действия. Тук има нужда от известно пояснение. Перспективата на това изследване предполага, че в своите всекидневни практики ние взаимодействаме както с други човешки същества, така и с нечовешки агенти. Какъв е „светът" на нечовешките агенти в решаваща степен зависи от валидните интерпретативни схеми. А тъкмо с такива боравят и провеждат женските списания.
Схемите на възприятие и самоотнасяне, според мен, съдържат потенциалната възможност да се променят практиките. Но трябва да имаме предвид, че практиката най-малкото се нуждае от материалните си условия - ограничаването, изолирането на болния и болестта, например, може да се приложи тогава, когато има отделни стаи в дома. Затова ще трябва да видим какво представляват градските домове в София в изследваните периоди, колко е голямо тяхното пространство и по какъв начин то е разпределено функционално, както и какви са проектите в градоустройството за хигиенизиране на града. За целта, освен релевантните образи в списанията, на анализ ще бъдат подложени статистически данни (с важната уговорка, че за периода 1949 -1956 г. такива липсват, а доколкото са налични, са силно съмнителни), нормативни документи, свързани с градоустройството и здравеопазването, мемоари.
Освен това предефинирането на грижата за болния през термините на борбата с болестта предполага определени изменения във валидните гещалти. Ще трябва да видим и какви са те.
Изследването ще се съсредоточи върху следните подтеми:
- Институционален контекст:
- на медицината (Ще бъдат проследени Известията на Министерството на народното здраве през периода 1949 - 1956[7])
- на градоустройството (Ще бъдат проследени Известията на Института по градоустройство и архитектура)
- Как списанията се наместват в историческата действителност. Опит за реконструкция - кои жени имат достъп до списанията в София. Какви функции изпълняват списанията.
- ще бъде проведено микроизследване за достъпа на различни групи до списанието Жената днес (образование, доходи, мрежи на разпространение, възраст на читателките и пр.) Предвиждат се 10 нестандартизирани интервюта с: редакторите, пишещите статии и разкази, и читателки на списанието Жената днес.
- Дискурс анализ и сравнение на това как темите за болестта, здравето и хигиената се поместват в по-широките образи в списанията[8] - например представите за ролята на жената, за тялото и пространствата. Проследяване и сравнение на образите на здравето, болестта и хигиената в женските списания.
[1] Изследването на този период беше реализирано в рамките на бакалавърската ми дипломна работа на тема "Образите на болестта, здравето и хигиената в списанията Модерна домакиня и Икономия и домакинство през периода 1927 - 1934 г."
[2] "Ораховистите" са идейно противопоставени на русевистите, които са привърженици на д-р Марин Русев и частнокапиталистическите тенденции в медицинското дело, отличаващо се с акцент върху лечението. Може да се каже, че те доминират до 1927 г., когато започва да се утвърждават "ораховистите".
[3] Тук трябва да се подчертае разликата между лечение и профилактика. В единия случай обект е болният, в другия - болестта. Обективирането на болния и болестта си служат с различни техники (на обективация) - в единия случай това е дискурсивното „разчленяване" на тялото на органи, обективира се тялото и му се дава норма за здравото функциониране на органите; в другия случай обект е населението, което се анализира и „разчленява" статистически. Тялото се разболява от дисфункцията на някой орган, а населението се разболява от взаимно свързаните условия на живот и хиперфункцията на някоя невидима с просто око твар, бацил. Единият поглед е качествен - съсредоточаващ се върху болестта в тялото на болния, а другият количествен - изброяващ, измерващ, разчленяващ с цел управление или "власт над живота" (Фуко 1997).
[4] Отношението към болестта и здравето има възможността да промени изцяло всекидневните практики в града - да промени отношенията между различни групи в града, да промени отношението към градската инфраструктура, към дома и пр.
[5] Той е променян през 1933 г., 1934 г., 1935 г., 1940 г., 1943 г., 1944 г., 1945 г., 1946г. А през 1947 г. е преиздаден в отделна книжка.
[6] Редица изследователи считат, че след 1949 г. се установява "еднопартийна" система, въпреки че БЗНС все още съществува.
[7] Известията на Министерството на Народното Здраве за периода 1927 - 1934 г. са проследени в рамките на бакалавърска ми дипломна работа.
[8] Такъв анализ е направен в рамките на бакалавърската ми дипломната работа за периода 1927 - 1934 г.
[i] Труд. Обществено осигуряване. Социални грижи. 1999. Списание на Министерството на труда и социалните грижи. Държавно книгопечатно предприятие "Т. Димитров". Кн. 1-2. 26 с.
[ii] Известия на института по градоустройство и архитектура. 1951. София: Издание на българската академия на науките.
Библиография
Аврамов, Р. 2007. Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало. София: Фондация Българска наука и култура
Георгиев, Г. 1991. София през вековете.Том 2. Столица на нова България 1878 - 1944. Георгиев, Г. 1983. София и софиянци 1878 - 1944. София: Издателство „Наука и изкуство".
Даскалов, Румен (2005) Българското общество 1878 - 1939. София: ИК Гутенберг
Даскалова, К. 1999. Грамотност, книжнина, читатели, четене. София: Издателство "Лик"
Даскалова, К. 1998. От сянката на историята: Жените в българското общество и култура. София: "Дом на науките за човека и обществото"
Дьо Серто, М. 2002. Изобретяване на всекидневието. София: Издателство "Лик". 49 с.
Еленков, И. 1998. Родно и дясно. Принос към историята на несбъднатия „десен проект" в Бългрия между двете световни войни. София: ЛИК
Еленков, И. 2008. Културният фронт.София: Издателство „Сиела"
Зонтаг, С. 1999. Болестта като метафора. София: Издателство "Златорог"
Иванчев, Д. 1976. Български периодичен печат (1844-1944). Анотиран библиографски указател. София: Издателство "Наука и изкуство"
Казасов, Димо. 1959. Улици, хора, събития. София преди половин век. София: Издателство на НС на ОФ
Калинова, Е; Баева, И. 2002. Българските преходи 1939 - 2002. София: Издателство "Парадигма"
Костенцева, Р. 1979. Моят роден град София. София: "Издателство на Отечествения фронт"
Мирчева, Г. Физическото възпитание в българските училища (1879 - 1912). Към заздравяване на колективното тяло. - Критика и Хуманизъм., 2007, кн. 24
Михайлов, Р. 1938. Развитието на столица София и на нейното благоустройство през двадесет годишното царуване на Н. В. Цар Борис ІІІ. Сердика.
Попова, К. 1999. Националното дете. Благотворителна и просветна дейност на Съюза за закрила на децата 1925-1944 г. София: Издателство "ЛИК"
Фуко, М. 1997. Власт. София: Издателство „Критика и хуманизъм"
София: Издателство „Наука и изкуство"
Фуко, М. 1994. Раждане на клиниката. София: Университетско издателство " Св. Климент Охридски"
Фуко, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски"
Фуко, М. 1992а. Защо да изучаваме властта: въпросът за субекта. Във: Фуко, М. Генеалогия на модерността. София: УИ "Св. Кл. Охридски"
Фуко, М. 1992б. Порядъкът на дискурса. Във: Фуко, М. Генеалогия на модерността. София: УИ "Св. Кл. Охридски"
Фуко, М. 1996. Археология на знанието. София: Наука и изкуство
Якимова, М. 2006. Как през дискурси стигаме до идентичности. В: Сп. Социологически проблеми, кн. 3-4
Янулов, Илия. 1927. Морална статистика. София.
Berman, S. 2008. "Political Change and the Rise of Labour in Comparative Perspective. Britain and Sweden, 1890-1920 (review)". In: Journal of Social History, Vol. 41, spring.
Boyle, K. 2005. "Labour, the Left and the Long Civil Rights Movement". In: Social History, Vol. 30, no. 3, August
Dale, P. J. Greenlees, J. Melling. 2007. "The Kiss of Death or a Flight of Fanc? Workers' Health and the Campaign to Regulate Shuttle Kissing in the British Cotton Industry, . 1900-52". In: Social History, Vol. 32
Lampe, John (1984) Interwar Sofia versus the Nazi-Style Garden City. The Struggle over the Muesmann Plan. Journal of Urban History, 11.
Rose, J. (2001) The Intellectual Life of the British Working Classes. New Haven Conn.: Yale Univerity Press.
Schorske, C. (1979) Fin-de-siecle Vienna: Politics and Culture. New York, Knopf.
Бюджет:
|
Бюджет |
|||
|
|
Брой: |
Предвидени суми: |
Общо: |
|
Копирни услуги |
|
500 лв. |
500 лв. |
|
Провеждане на интервюта |
10 бр. |
30 лв. |
300 лв. |
|
Сваляне на интервюта |
10 бр. |
70 лв. |
700 лв. |
|
Анализ |
|
1500 лв. |
1500 лв. |
|
|
|
|
|
|
Общо: |
|
|
3000 лв. |
Времева рамка
|
Дейности: |
Април |
Май |
Юни |
Юли |
|
Прочитане на Жената днес, Известията на Института по градоустройство и архитектура, Известията на Министерство на народното здраве и др. |
------- |
------ |
|
|
|
Провеждане на 10 нестандартизирани интервюта |
|
------ |
|
|
|
Сваляне на интервютата |
|
|
------- |
|
|
Анализ |
|
|
------- |
------- |
