Политика и солидарност в интернет:

изследване на приложимостта на концепциите за

равноправен достъп и е-включеност

в публичните електронни услуги в България

 


Тематична област: Неравенства и жизнени шансове

Въведение:

Присъединяването на България към Европейския съюз открива нови възможности, но също така налага и нови отговорности пред обществото и държавните институции. Един от основните приоритети, пресичащ всички национални политики остава развитието на информационно общество (ИО) у нас. От една страна, то е призвано да осигури необходимите инфраструктурни условия за осъществяване на интеграционните процеси, а от друга - то се разглежда като средство за повишаване на конкурентноспособността на националната икономика и ускоряване на промените във всички области на обществения живот. ("Стратегия за развитие на информационното общество в Република България" 1999) От самото си начало, българската политика за ИО[1] се подчинява на две основни, тясно взаимосвързани, тенденции. Първата е хармонизирането на националната и общностна[2] политики по отношение на техните основни елементи: цели, приоритети, принципи и механизми за реализиране на целите. (Огнянова 2006 непубл.) Втората тенденция е отчитане на националните интереси и спецификите на българското развитие в тази област по отношение както на "наследството на миналото" така и на дългосрочните приоритети на това развитие.

Една от базисните предпоставки и същевременно предизвикателство за успеха на общностната и национална политики в тази насока е осигуряване на възможност за достъп на всеки гражданин и на всяко юридическо лице до технологиите и услугите на информационното общество. През декември 1999 г. Европейската комисия стартира политическа инициатива, наречена "е-Европа - информационно общество за всички". Тя се основава на идеята за създаване на "възможности за онлайн достъп на всеки в Европа - всеки гражданин, всяко училище, всяка компания - колкото се може по-скоро". ("eEurope: An Information Society for All" 1999, p. 5) Тук акцентът пада върху „всеки", т.е. една от основните цели е създаване на правни, финансови и институционални механизми за включеност (inclusion) на всички социални групи в основаното на знание общество. През следващите години със засилващата се конвергенция и разпространение на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и тяхното непрекъснато нарастващо влияние във всички сфери на социалния живот, тази инициатива се превръща в крайъгълен камък за планирането на общностните и национални политики, а проблемът за равноправния достъп до услугите и технологиите на ИО се обособява постепенно като отделна политика. Скоро след нейното ‘раждане' тя получава наименованието "е-включеност" (eInclusion) като визира идеала за справедливо общество, основано на принципа на солидарността, в което основните човешки права са защитени от самото общество, а не са оставени единствено на индивидуалните воля и усилия на неговите членове.

Новата петгодишна инициатива на Европейската комисия - "i2010 - Европейско информационно общество за растеж и заетост" (COM 2005 229 final) посочва политиката за е-включеност като един от трите стълба на тази инициатива. Стратегическото предизвикателство пред тази политика е двойно: да оползотвори напълно потенциала на ИКТ за преодоляване на традиционните форми на изключване, като същевременно създаде условия за справяне с новите рискове, породени от развитието на ИО. Достъпът до информация и необходимите за това ресурси, умения и знание стават основен фактор в изграждането на общество на знанието с висока степен на икономическа и социална кохезия. Поради това, политиката за е-включеност цели да преодолее дигиталното разделение[3] и да го превърне в "дигитални възможности" особено за тези групи хора, които са заплашени от отпадане от пълноценно участие в основаното на знание общество:

-             хора в неблагоприятно положение поради ограничени ресурси или поради образование,  възраст, пол, етническа принадлежност или религия (политика за е-включеност)

-             хора с увреждания (политика за е-достъпност)

-             и тези, живеещи в непривилигировани райони (политики за отдалечени райони)

В тесен смисъл, политиката за е-включеност обхваща само първата група, но в по-широк смисъл, тя включва също политиките от останалите две групи.

 

Предмет на изследването:

Резултатите от изследователския проект "Е-правителство за всички - развитие на политиката за е-включеност в България"[4] показват, че общностната политика за е-включеност се корени във взаимното преплитане на социалната и икономическата политика с цел "да превърне ЕС в най-конкурентната и динамична, основана на знание икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добра заетост и по-висока степен на социално единство".[5] Анализът показа, че в Европа съществуват различни теоретични и политически концепции, обединени под наименованието "политика за е-включеност", което от една страна изисква да се изследва националната политика с цел дефиниране на нейния обхват, а от друга страна - да се изследва доколко концепцията, залегнала в нейната основа отговаря на практическите приложения на тази политика.

Настоящият изследователски проект търси отговор на този втори въпрос, изследвайки конкретния случай на предлагане на публични електронни услуги в България.

Анализът на базисните документи в сферата на общностната политика за ИО и медии показва, че понятието "политика за е-включеност" се използва с различни съдържания и в различни контексти и за обозначаване на политики с различен обхват. Проблемът се задълбочава допълнително от необходимостта за сравнителен анализ, тъй като националните регулативни рамки третират отделни аспекти на този проблем в различни секторни политики и под различни наименования - в съответствие както със спецификите на националния правов ред, така и със спецификите на социално-икономическото, политическо, културно и т.н. развитие на страната. Същевременно, използването на това понятие за именоване на политическа дейност относно проблема за "равноправно участие в ИО" (equal participation in the IS) поставя необходимостта от теоретично осмисляне на въпроса какво означава "социална и икономическа включеност" (социална интеграция, приобщеност или кохезия) и съответно "социално изключване" и "бедност" и как те се променят в общество, основано на знанието. Този въпрос е централен, тъй като редица съществуващи анализи показват, че досегашните политически мерки в тази област визират преди всичко нивото на разпространение и използване на ИКТ в различни социални групи, отколкото процесите на ефективно участие на тези групи в социалния и икономически живот, което е крайната цел на тези политики. (Meyer et al 2006, p. 1)

Анализът на нормативните документи и специализираната социологическа литература показа, че концепциите за "е-включеност" са производни от концепциите за социално включване и социална интеграция, доколкото първият термин (е-включеност) се използва, за да обозначи състояние и/или процеси на социално включване, които са опосредени от употреба на съвременните ИКТ. (OJ C 292/02, 18.10.2001) В социалните науки и по-специално в социологията тези понятия се дефинират най-често като понятие-антипод на противоположното понятие за "социално изключване". Анализът показа още, че развитието на теоретическите концепции за социална интеграция може да се обособи най-общо в три етапа. (Barata 2000) Началото на първия етап се слага с появата на съвременното понятие за социално изключване в началото на 1970-те години във Франция като отговор на проблема за осигуряване на обществена подкрепа за социална интеграция и солидарност. В този смисъл понятието служи за идентифициране на  социалните групи, незащитени от програмите за социално осигуряване и по-специално тези групи, необхванати от социалните помощи, гарантирани от трудовата заетост. (Cousins 1999; Haan 1998 - цит. по Barata 2000, p. 1) Този етап продължава около две десетилетия, през които  концепцията за социално изключване се обвързва с икономическото благосъстояние и преди всичко с дохода като показател за него. В резултат, акцентът е поставен върху проблема за "бедността" (poverty), възприемана като недостиг на финансови средства поради безработица или ниско-платена работа. Специфично за това разбиране на проблема е, че социалното изключване се тълкува предимно като състояние (а не като процес), в което може да изпадне определена социална група поради отпадане от пазара на труда. Следвайки разработките на Шъксмит и Чапмън[6], Раймър нарича това разбиране "дистрибуционен аспект на социалното изключване" (Reimer 2004, p. 77).

Според класификацията на Барата, която допълвам с данни от други източници[7], основните промени, които водят до трансформация на това разбиране в посока на съвременната концепция за социално изключване са следните: (1) промяната в начина на производство, концептуализирана от Даниел Бел като преход към пост-индустриално общество; (2) промяната в структурата на семейството; (3) ограничаване на държавата на благоденствието; (4) засилващ се процес на фрагментация на обществото; (5) промяна в образователната система в посока на диверсификация на специалностите; (6) промените във взаимовръзката между "техническа промяна" и икономическо развитие в съвременните капиталистически икономики, белязана от процесите на "свързване на пазара и технологията" (Чалъков 2000; Акриш, Калон и Латур 1996). Като следствие от комбинираното действие на тези тенденции[8] през 1990-те години се наблюдава промяна в разбирането за феномена "социално изключване". Ключовата трансформация, която тази концепция претърпява е интегрирането и поставянето на преден план на "социален аспект" към  вече съществуващия "дистрибуционен" такъв. (Reimer 2004, p. 77) От днешна, ретроспективна, гледна точка, новата концепция има две основни характеристики. Първо, става дума за многомерно понятие. Това означава, че човек или група може да бъде "изключен" в социален, икономически или политически аспект. Второ, понятието за социално изключване акцентира върху отношенията и процесите, които водят до изключване. (de Haan 2000; p. 26; Reimer 2004, p. 77)

За начало на третия етап може да се говори засега условно, доколкото все още редица специфични черти на тази концепция остават непроменени, въпреки че други нейни основни характеристики претърпяват промяна в края на 20 и началото на 21 век. Официалното "сливане" на социалната и икономическата политика на ЕС в така наречената Лисабонска стратегия и появата на понятието за "е-включеност", което за по-малко от десетилетие се превърна в един от трите "стълба" на политическата стратегия на ЕС е ясен и неоспорим знак за настъпващите промени, които тепърва предстои да бъдат изследвани и осмислени. (COM 2002 14 final) Основната промяна е поставянето на акцент върху "включването" за сметка на концептуализирането на изключването, както и обвързването на тази включеност с развитието на технологиите и услугите на ИО. (Ministerial Declaration, 11 June 2006)

През тези три етапа, концепциите за социална интеграция (социално включване) се развиват  в рамките на три основни теоретични традиции[9]. (de Haan 2000)

Френската републиканска традиция се фокусира върху идеята за социална солидарност, а държавата, схващана като въплъщение на общата воля на нацията, е призвана като държава на благоденствието да бъде средството за подобряване на социалната интеграция. Изключването се дефинира предимно като разкъсване на социалната връзка между индивида и обществото, и се приема като провал на държавата.

Англо-саксонската традиция е преди всичко подчинена на идеите на либералния индивидуализъм. Основният социален актьор е индивидът, а социалната интеграция (включване) се разглежда като резултат от свободния избор на индивида, който по своя воля влиза в социални отношения както с другите индивиди, така и с различни институции. Акцентира се върху договорната обмяна на права и задължения, произтичащи от гражданството, а непотърсените права и икономическите неуспехи се приемат като основни причини за изключване.

Третата традиция е парадигмата за монопола, основаваща се предимно на работата на Макс Вебер и има влияние в скандинавските страни, но също така и във Великобритания, въпреки доминиращата роля на либералната традиция. Тази парадигма "подчертава йерархичните властови отношения в създаването на социалния ред. Груповите монополи се разглеждат като отговорни за изключването. Имащите власт групи ограничават достъпа на неучастващите в тях чрез социално затваряне. Неравенството се мисли като препокриващо се с груповите различия, но то е омекотено от демократичното гражданство и участието в  общността."  (de Haan 2000, p. 28) 

Според междинните резултати от проекта "Е-правителство за всички ..."[10] българската политика за е-включеност попада по-скоро във втория етап от своето развитие и се характеризира с комбинация между френската и англо-саксонската традиции в разбирането на концепцията за социална интеграция. Една от основните причини за първото съждение е факта, че у нас социалната и икономическа политика все още са ясно разграничени, което се потвърждава и от обстоятелството, че различните приоритети за "е-включеност" се разглеждат по-често през призмата на секторните политики, отколкото като взаимосвързани части на едно цяло. Специфичното развитие на държавната социална политика през социализма е по-близко до френската теоретична традиция, а промените, които тя претърпява след 1989 г. въвеждат в нея някои елементи от индивидуализма на англо-саксонската традиция.

 

Ограничения на изследването:

При изследване на развитието на политиката за е-включеност у нас трябва да се има предвид различната институционална и политическа ‘траектория' на тези идеи. Както споменах във въведението, развитието на целенасочена национална политика за ИО започва през 1999 г. Тогава се публикуват и няколко стратегически документи: „Стратегия за развитието на информационното общество в Република България", „Национална програма за развитие на информационното общество", „Национална стратегия за развитие на високите технологии в Република България". През 2002 г. МС приема и „Стратегия за електронно правителство", която поставя началото на практически действия за изграждането на е-правителство в съответствие с препоръките и изискванията на общностното законодателство. Въпреки това, до момента в националната нормативна рамка все още липсва специализирана политика за е-включеност, но отделни теми от тази област се разглеждат в рамките на политиката и дейностите по  изграждане на ИО и е-правителство. Същевременно като резултат от процеса на хармонизиране на националното законодателство с това на ЕС, някои секторни политики също третират различни теми, попадащи в областта на политиката за е-включеност. Такива са напр. политиката за образование и наука и социалната политика. Анализът на нормативните документи показа обаче, че липсва съгласуваност в регулацията на проблема за социалната включеност, в това число и е-включеността.[11] Доколкото тази тема присъства  в отделните документи, тя се разглежда само като аспект на други секторни политики.

Най-често това се прави в политиката и дейностите по изграждане на е-правителство, което се дължи на две основни причини. Първата е значението, което стратегическите документи на ЕС придават на публичните електронни услуги, което се отразява директно на новосъздаваното българско законодателство в тази област. "Публичните услуги са важна част от европейската икономика. Например, търговете за обществени поръчки формират 16% от БВП. Ключово предизвикателство е да направим тези услуги по-добри, по-достъпни и по-ефективни. " ("i2010 - A European Information Society for growth and employment", p. 9) Втората причина е свързана с конкретните специфики на българското развитие. От една страна, политиката за е-правителство в България е един от основните приоритети и ангажименти на две последователни правителства. От друга страна, появата на тази политика всъщност слага началото на предлагането на публични електронни услуги (ПЕУ), тъй като те практически не съществуват преди това. ("Доклад за развитието на електронното правителство в България" 2003, 2004; "е-Община" 2005) Това позволява политиката за е-правителство да бъде изготвяна изключително централизирано и дава възможност за почти пълна свобода в нейното планиране. Същевременно поради нейното интензивно развитие след 2002 г. тя се превръща във водеща политика в областта на изграждане на ИО в България.[12] ("Електронните услуги през 2005 г. Национални представителни изследвания сред бизнеса и населението" 2005; "е-Община" 2005; "е-Община" 2006)

Спецификите на това развитие задават и ограниченията на планираното изследване. От една страна, ПЕУ са в центъра на изграждащата се национална политика за е-правителство и е-включеност като нейн компонент. Поради това те са избрани като предмет на изследване. От друга страна, изследването на приложимостта на политиката за е-включеност в предлагането на ПЕУ налага анализ на множество нейни аспекти в съответствие с двете основни изисквания на теоретическата концепция за включеност/изключване, за които говорих по-горе - многомерност на понятието и анализ на процеси, а не на състояния. Следвайки тези две изисквания, проектът си поставя като самоограничение изследване на приложимостта на тази политика единствено в интернет-сайтовете, предлагащи ПЕУ[13], като изключва от своя обхват изследването на употребата на тези услуги, степента на разпространение или тяхното териториално покритие.

 

Цели:

Стъпвайки на резултатите от споменатия вече проект "Е-правителство за всички - развитие на политиката за е-включеност в България", представящ анализ на националното законодателство и институционалната структура на българската политика за е-включеност, основната цел на настоящият проект е емпирично изследване на обхвата на тази политика и на съответствието между нейните теоретични предпоставки и практическа реализация върху примера на интернет-сайтовете, предлагащи публични електронни услуги.[14] В тази връзка, една от под-целите на проекта е да дефинира индикатори, които позволяват измерване на реалната приложимост на тази политика в България, като същевременно осигури поне частична сравнимост с резултати от други подобни изследвания.

Изследването на приложимостта на политиката за е-включеност в българските интернет-сайтове, предлагащи публични електронни услуги не е самоцелно, а ще се стреми да потърси отговор на следните въпроси:

-             Доколко националната политика за е-включеност е насочена към пълноценна интеграция на потребителите на публични електронни услуги или привилигирова мерките за изграждане на тези услуги и осигуряване на достъп до тях?

-             Съществува ли "дигитално разделение" сред потребителите на наличните публични електронни услуги и ако да, кои са факторите, които го обуславят?

-             Кои социални групи са най-заплашени от неравноправен достъп до тези услуги?

-             Спомагат ли наличните публични електронни услуги за преодоляване на "традиционните" форми на изключване на социални групи в непривилигировано положение?

 

В допълнение на тези изследователски цели, проектът предвижда неговото осъществяване да бъде интегрирано в учебния план на катедра Социология чрез провеждането на изследователска практика за студенти, бакалавърска степен, от втори или трети курс. Неговото осъществяване има няколко образователни цели:

-             студентите да получат възможност за участие в цялостно (макар и с малък обсег) емпирично социологическо изследване, включващо както "количествени", така и "качествени" методи за събиране и обработка на информацията и обхващащо всички етапи - от тяхното планиране, през провеждане на изследването и окончателния анализ на събраните данни.

-             да се запознаят с една нова концепция в публичните политики на ЕС и страните-членки, която до голяма степен е неизвестна у нас

-             да  се запознаят със специфичен метод за изследване на интернет-сайтове, приложим в разнообразни случаи

 

Методология на изследването:

Изборът на теоретико-методологическа рамка за провеждане на изследването се определя от няколко изисквания: Първо, изследване на различните аспекти на обхвата на политиката за е-включеност - социален, регионален, технологичен, икономически, политически, културен и т.н. без избрания подход да привилегирова някой от тези аспекти за сметка на останалите. Второ, използване на мултидисциплинарен подход, съобразен със спецификите на изследвания предмет. Трето, използване на подход, чувствителен към историческата обусловеност на  българската политика и нейните специфични условия на развитие.

Изследването се основава на теории и методи, заимствани от полето на т.нар. социални изследвания на науката и технологиите (science technology studies - STS) и теории за "социално изключване". В съответствие с тях, ще бъде използвана комбинация от методи за събиране и анализ на "количествени" и "качествени" данни - емпирично социологическо изследване на приложимостта на интернет-сайтове (web-sites workability survey) посредством стандартизиран въпросник, дълбочинни интервюта, дискурс анализ, анализ на съдържанието и вторичен анализ на релевантни статистически данни.

 

Дейности по проекта:

В съответствие с целите на проекта и теоретическата и методологическа рамка, изследването включва следните дейности:

-             Идентифициране на българските интернет-сайтове, предлагащи публични електронни услуги (ПЕУ) в съответствие със списъка на 20-те индикативни ПЕУ[15]

-             Изготвяне на списък с теоретични индикатори за приложение на националната политика за е-включеност в тези интернет-сайтове

-             Операционализиране на теоретичните индикатори в емпирични и конструиране на стандартизиран въпросник за регистриране на "работоспособността" на избраните интернет-сайтове по отношение критериите за е-включеност

-             "регистрация" на избраните интернет сайтове посредством конструирания въпросник

-             въвеждане на събраната информация в SPSS, първоначален логически оглед, анализ

-             конструиране на полу-стандартизиран въпросник за дълбочинни интервюта с (потенциални) потребители на ПЕУ

-             провеждане на 15 дълбочинни интервюта с (потенциални) потребители на ПЕУ (представители на социални групи, ангажирани с развитието на тази политика и представители на групи, към които са ориентирани практическите приложения на тази политика)

-             транскрибиране на дълбочинните интервюта и анализ на получената информация

-             вторичен анализ на релевантни статистически данни от предишни изследвания на употребата на ПЕУ в България

-             изготвяне на окончателен анализ по проекта

-             обсъждане на резултатите и дейностите по проекта с цел да се помогне за практическата реализация на получените знания в бъдещи изследвания на студентите

В допълнение към тези дейности, непосредствено след приключване на проекта се предвижда написването на колективна статия от студентите, базираща се на окончателния анализ, която да бъде предложена за публикуване. Тази дейност е предвидено да бъде извън срока на проекта по две причини. От едната страна, изборът дали да се включат в тази дейност ще бъде оставен на самите студенти. От друга страна, графикът на написването на статията ще бъде съобразен с "работната програма" на нейните автори.

 

Очаквани резултати:

Проектът предвижда социологическо изследване на една малко позната у нас област на публична политика, която е относително нова дори в рамките на развитите европейски страни. От тази гледна точка той ще допринесе за по-доброто разбиране на протичащите в тази област процеси по отношение на спецификите в националното ни развитие. Изследването на практическата реализация на политиката за е-включеност от гледна точка на ПЕУ ще спомогне за идентифицирането на потенциални "слаби места" и "добри практики" в тази публична политика и същевременно ще позволи анализ в сравнителен план с подобни изследвания на тази политика в други страни. В образователен план осъществяването на проекта ще позволи на група студенти да се участват пълноправно в дизайна и провеждането на ЕСИ, като едновременно с това се запознаят с нова изследователска методология, приложима при изследване на функционалността на интернет-сайтове в различни случаи.

 

График на дейностите по проекта

Проектът се предвижда да бъде с продължителност шест месеца (февруари-юни 2007 г.)

 

I

II

III

IV

V

VI

Запознаване на студентите с предмета и целите на изследването

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Идентифициране на българските интернет-сайтове, предлагащи ПЕУ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изготвяне на списък с теоретични индикатори

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Операционализиране на теоретичните индикатори конструиране на стандартизиран въпросник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Регистрация" на интернет сайтове посредством конструирания въпросник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въвеждане на събраната информация в SPSS, първоначален логически оглед, анализ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Конструиране на полу-стандартизиран въпросник за дълбочинни интервюта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Провеждане на 15 дълбочинни интервюта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Транскрибиране на дълбочинните интервюта и анализ на получената информация

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вторичен анализ на релевантни статистически данни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изготвяне на окончателен анализ по проекта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обсъждане на резултатите и дейностите по проекта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бюджет на проекта

 

 

брой

единична цена

(в лева)

крайна цена

(в лева)

"Регистрация" на интернет сайтове посредством предварително конструиран въпросник

(приблизително 120 сайта)

120

6.00

720.00

Въвеждане на събраната информация в SPSS

120

3.00

360.00

Провеждане на 15 дълбочинни интервюта

15

15.00

225.00

Транскрибиране на интервюта
(2,50 лв. / стр. - приблизително 15 стр./инт.)

225

2.50

562.50

Закупуване на 1 дигитален диктофон*

1

135.00

135.00

Закупуване на статистически данни

1

250.00

250.00

Ксерокс, принтиране

1

250.00

250.00

Канцеларски материали

1

150.00

150.00

ОБЩО

 

 

2652.50

 

 

Библиография

Акриш, М., М. Калон и Бр. Латур 1996. "На какво се дължи успехът на нововъведенията", в Социологически проблеми, бр. 4/1996, стр. 62-79 , онлайн достъп http://www.ceeol.com

"Доклад за развитието на електронното правителство в България" 2003. Координационен център по комуникационни, информационни у управленски технологии, Министерски съвет на Р България, София, август 2003

"Доклад за развитието на електронното правителство в България" 2004. Координационен център по комуникационни, информационни у управленски технологии, Министерски съвет на Р България, София, септември 2004

"Електронните услуги през 2005 г. Национални представителни изследвания сред бизнеса и населението" 2005. Координационен център по комуникационни, информационни у управленски технологии, Министерски съвет на Р България

 "е-Община" 2005. Фондация Приложни изследвания и комуникации и Координационен център по комуникационни, информационни у управленски технологии, Министерски съвет на Р България

"е-Община" 2006. Фондация Приложни изследвания и комуникации и Координационен център по комуникационни, информационни у управленски технологии, Министерски съвет на Р България

Ивков, Б. 2005. "За понятието ‘социално изключване', в Социологически проблеми, бр. 3-4/2005, стр. 148-164, онлайн достъп http://www.ceeol.com

Огнянова 2006 небупл. "Аудиовизуалната политика на ЕС"

Постановление № 40 на МС от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по проблемите на информационното общество, ДВ бр. 22 от 1998 г.

"Стратегия за развитие на информационното общество в Република България". 1999

Чалъков, Ив. 2000 "Теорията за техно-икономическите мрежи и проблемът за икономическото развитие в непазарната икономика", в: Тилкиджиев, Н. (ред.) "Социологически перспективи", Академично издателство Професор Марин Дринов, София, стр. 120-136

Barata, P. 2000. "Social exclusion in Europe: Survey of literature", prepared for Laidlow Foundation

COM (1998) 590 final - "Job opportunities in the Information Society: exploiting the potential of the information revolution", Report to the European Council from the European Commission

COM (2002) 14 final - „The Lisbon Strategy - Making Change Happen"

COM (2005) 229 final - "i2010 - A European Information Society for growth and employment"

 "eEurope: An Information Society for All", Communication on a Commission Initiative for the Special European Council of Lisbon, 23-24 March 2000, December 1999

de Haan, A. 2000. "Social exclusion: enriching the understanding of deprivation", in: "Studies in Social and Political Thought", University of Sussex, Past Issues - Issue 2 March

Kloprogge, Jo 1998. Social Exclusion in the Netherlands: Discussions and Initiatives. OECD: Centre for Educational Research and Innovation. Online accessed at http://www.oecd.org/els/edu/ceri/con1220299.htm on 12 September 2006

Meyer et al 2006, "eInclusion - Towards a Coherent European Policy Response to Social Inequalities in the Information society", онлайн достъпен на http://www.empirica.biz/empirica/themen/einclusion/material_en.htm (към 03.09.2006)

Ministerial Declaration, 11 June 2006, Ministerial conference "ICT for an inclusive society", Riga, Latvia

Reimer, B. 2004. "Social exclusion in a comparative context", in: Sociologia Ruralis, vol. 44, № 1, pp. 76-94

Room, G. (1995) Beyond the Threshold: The measurement and analysis of social exclusion., Bristol: The Policy Press

OJ C 292/02, 18.10.2001 -  "e-Inclusion - exploiting the opportunities of the information society for social inclusion", Council Resolution of 8 October 2001


[1] За начало на национална политика в тази област може да се приеме създаването през 1998 г. на Координационен съвет по проблемите на информационното общество към Министерски съвет. (Постановление № 40 на МС от 17 февруари 1998 г. за създаване на Координационен съвет по проблемите на информационното общество, ДВ бр. 22 от 1998 г.)

[2] Под "общностна" тук и навсякъде в текста ще разбирам политика на ЕС/ЕО във всичките многообразни форми, под които тя съществува.

[3] Понятието "дигитално разделение" се използва, за да се подчертае факта, че в ИО хората могат да се разделят на две групи - имащи достъп до и способности за използване на съвременните ИКТ и такива, които нямат достъп и/или способности.

[4] Този индивидуален изследователски проект е част от двугодишен проект "Експертно знание за публичните политики и академична промяна" на Философски факултет, СУ "Св. Кл. Охридски" с ръководител доц. д-р Даниела Колева и финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН. (повече информация www.peac-bg.org)

[5] http://www.euractiv.com/en/agenda2004/lisbon-agenda/article-117510

[6] Shucksmith, M. (2001) History meets biography: Processes of change and social exclusion in rural areas. Unpublished paper to Exclusion Zones: Inadequate Resources and Civic Rights in Rural Areas Conference, Queen's University, Belfast; Shucksmith, M. and Chapman, P. (1999) Rural Develpment and Social Exclusion. Sociologia Ruralis 38 (2) pp.225-242 (цит. по Reimer 2004)

[7] Виж Room 1995, Kloprogge 1998, de Haan 2000, Reimer 2004, Ивков 2004

[8] Тук неслучайно говоря за тенденции, тъй като от една страна, тези промени имат различна динамика, а от друга - тяхната класификация е аналитично средство, т.е. в реалността те протичат като взаимодействащи си процеси, които само аналитично могат да бъдат отделени един от друг.

[9] Всички познати ми изследователи са единодушни за съществуването на първите две традиции, които в литературата най-често се именуват като френски и англо-саксонски модел на понятието за социално изключване / включване. Относно третата съществува дебат, въпреки че част от авторите дискутират подобно разбиране, без обаче да го обособяват като отделно наред с другите две.

[10] Поради отлагане финансирането на втората година от проекта с повече от 7 месеца и съкращаване на неговия бюджет, работата по проекта се забави и към момента разполагам само с междинни резултати от изследването, които отчасти имат характера на изследователски хипотези, тъй като предстои да бъдат допълнително потвърдени в текущия анализ.

[11] Подобни изводи правят и други изследователи на национални политики за е-включеност. (виж националните доклади по проект "eInclusion@EU", FP6) В този смисъл, развитието на България в тази област по-скоро попада в един общ процес, а не е изключение.

[12] По същото време общностната социална и икономическа политика акцентира върху ролята на електронните публични услугите в рамките на политиката за е-правителство за по-добрата социална и икономическа кохезия в изграждащото се европейско ИО.

[13] Това са сайтовете на централната и местна (общинска)  администрация и 4 специализирани сайта, създадени като част от държавната стратегия за изграждане на ПЕУ. За тяхното идентифициране ще бъдат използвани досегашните годишни доклади за употребата и разпространението на ПЕУ, годишните доклади "е-Община" и наличните данни за България в релевантните изследвания на Eurostat.

[14] Тази дейност бе предвидена като част от текущия изследователски проект "Е-правителство за всички ...", но поради споменатото намаляване на финансирането в резултат на общо съкращаване на годишния бюджет на Фонд "Научни изследвания" към МОН, нейното осъществяване стана невъзможно и тя отпадна от дейностите по този проект.

[15] "Доклад за развитието на електронното правителство в България" 2003.

* За провеждането на дълбочинните интервюта ще бъде използван и личния ми диктофон, а при наличие на служебни диктофони в катедра Социология, които могат да бъдат ползвани за целите на изследването, ще отпадне закупуването на нов.