.

Индекс на статията

 

Масовата представа за интересите и ценностите на метъла предполага идеята за ъндърграунд пространството като почти сакрално - онова, което принадлежи само на теб и определена група от просветени, нещо, което ти разбираш, а масата - не, и именно за това е ценно, за това привлича. Със сигурност този феномен има и свое психологическо обяснение. Но в социален аспект огромна част от историята на субкултурите, на тяхната интегрираща функция, на свободата и автономията на младия човек, се изразява именно в този тип ърбан арт ъндърграунд главно от втората половина на XX в. Сред респондентите имаше различни настроения за това какво е масово и дали комерсиалното всъщност е нещо толкова лошо. Тенденцията за нетърпимост към популяризирането на тяхната субкултура и съответно отнемането  на някои от основните й качества е доминираща; прокрадва се обаче и мнението, че метълът е станал популярен, че се разпространява все повече, но това не е непременно нещо негативно. Напротив, то предполага все повече хора като теб, предполага една все по-доминираща група, към която ти се причисляваш.

Единодушно обаче е мнението, че използването на метълски символи за различни от метъла култури с цел продажба е дразнещо. Също така се забелязва доста голяма нетърпимост към няколко определени субкултури - тези на емото и чалгата. За чалгата най-често срещаните мнения са, че са „тъпи", че „не харесват начина им на живот". Когато стане въпрос за тази субкултура (доколкото можем въобще да я наречем субкултура, но това вече е предмет на съвсем друго изследване), повечето метъли веднага засягат темата за ценностите, още нещо, по което си личи тяхното обвързване с метъл културата като носител на определен морал. За респондентите чалгата пропагандира единствено низки страсти, пошлост и „простотия". Представителите на емо субкултурата също не са от любимците на метълите. Обикновено не се изброяват конкретни причини. „Емотата" просто ги дразнят с цялостния им поведенчески маниер.

Масовото виждане за метълите е като за една много затворена общност, в която различните от тях са мразени. То определено може да бъде оборено, ако се позоваваме на конкретните изследвания: макар и да изказаха антипатия към други субкултури, всички респонденти бяха категорични, че не избират приятелите си според това, към коя субкултура принадлежат. Това, което определиха като важно за тях, е характерът на човека и неговото поведение. Всички категорично отрекоха да дават оценки за някого според това как се облича или каква музика слуша.

Друг аспект, който ми се иска да откроя, е как дадената субкултура се разполага в сферата на политиката. Голяма част от интервюираните не са политически ангажирани. Макар някои поджанрове на хеви метъла да имат социални и идеологически послания в текстовете си, повечето респонденти отрекоха да гласуват и да се интересуват особено от политика. Можем по-скоро да заключим, че за разлика от някои течения на пънка например, тази субкултура не е натоварена с такъв тип внушения, не е ориентирана „ляво" или „дясно". Същото важи за ангажирането в  обществени прояви. От интервютата става ясно, че много от метълите се присъединяват към различни протести (например екологични), но не като представители на субкултурата си, а провокирани от личните си нагласи. Някои споменаха организирането на благотворителни рок и метъл концерти и „антикомерсиални прояви", но като цяло не считаха, че субкултурата им стои зад определена обществена кауза/идея.

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ