.

Индекс на статията

 

            Историята се връща и по-назад. За незапознатите метъл и класика са абсолютната антитеза. За тях метълът е олицетворение на низки страсти, шум, неподчинение; той е простодушна музика за простодушни хора. Класическата музика е на другия полюс - тя е символ на висока култура, университетски ценности и изтънченост. За метълите обаче има и друга истина. Освен че много от тях слушат и класическа музика, те са и под силното влияние на класическите музиканти. „Това, че много рок китаристи от края на 60-те експериментирали с класическите влияния, може да се разглежда като част от новите музикални търсения - самите те са част от търсенето на социални и концептуални опции, които характеризират десетилетието." (Welser 1993:63). Рок музикантите много често се оказват с класически профил, чиито влияния идват от по-агресивни композитори като Вагнер например (за някои именно Вагнер е първият „метъл"...). Всъщност това е интересен пример - Вагнер е изключителен реформатор, той променя оркестъра, добавяйки туби и още по-басов звук; понякога включва и инструмент, наречен „октабас" - нещо като двойно по големина виолончело, на което свирят двама души - един, който, качен на столче, работи по грифа, и един който движи лъка. Другата най-важна иновация, която въвежда Вагнер, е подредбата на оркестъра - той го поставя на по-ниско ниво, като освен това разменя позициите на някои музиканти. В резултат се получава нов, директен, басов и агресивен звук, който никой не е чувал преди в оперна зала. Той прави и важни промени около театралното представяне на оперите - например приглушаването на осветлението по време на драматичните сцени. 

Метълът отдавна не е просто младежка субкултура. Един от респондентите обърна внимание на това - „Защо младежка? Тя е просто микрокултура.". Със сигурност възрастовата група се е разширила много с годините. На местата за среща на тази субкултура (най-вече метъл барове, заведения) има хора от всякакви възрасти - от тийнейджъри до 40-50-годишни. Интервюираните са с огромен диапазон от занимания и професии.

Не е трудно да се открои външният облик на тази субкултура, въпреки различията между респондентите. Най-явно принадлежността към дадена група се изразява чрез дрехите и прическата. Метълите (говорим и за двата пола) са най-често дългокоси, понякога с татуировки, с предимно черно облекло (макар че често се среща войнишко зелено и дънки), тениски/суичъри с имена или снимки на банди, кубинки, кожени якета, мешки. Алюзията тук е с тъмнината, агресията, войнишкото. Накитите са най-често кожени гривни с капси, гривни на групи, медальони (често пак на групи), вериги. Някои респонденти казват, че носят този стил просто защото им харесва, а не защото искат да кажат нещо определено на хората. Други обаче повтарят: „Да, казвам, че съм различен.". Тази идея за отличаване от останалите е много характерна за метъл субкултурата. По принцип повечето музикални субкултури притежават свои специфични белези, но за метъла концепцията за различие, отличаване, подчертаване на начина на живот показва едно много сериозно и дълбоко отдаване на направения избор. На въпроса: „Как бихте се описали?" повечето отговарят с една дума - „метъл". Тази тенденция показва, че метъл е самоопределение - не е просто част от живота им - това е самият начин на живот.

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ