.
Събота, 25 Юли 2020 13:43

Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма

Новата празничност
Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма Институт за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“. Корица: Веселин Праматаров

Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма

Автор: Даниела Колева

Издание на Института за изследване на близкото минало и Издателство „Сиела“. София, 2020. ISBN: 978-954-28-3219-5.

 

Тази книга има за обект паметта за комунистическото минало: “официалната” памет, създавана от институциите; публичната, моделирана в медии, ритуали, филми и книги, градска среда и пр. и всекидневната, или “вернакуларна” (vernacular) памет. Последната, сондирана чрез устна история, е в началото на това изследване. Заемам термина “вернакуларна” от историчката и изследователка на паметта за Втората световна война Каръл Глък (Gluck 2007), за да означа неофициалната памет, тази, която се развива в “сенчестата” публичност: паметта на индивиди, семейства и поколенчески общности (какъвто е казусът, разгледан в глава 6), както и местната памет, която е част от локалната публичност в обикновено неголеми населени места (такъв казус е разгледан в глава 5). Тази памет е “вернакуларна” както в смисъл на всекидневна, разговорна/комуникативна, така и в смисъл на локална, пространствено или социално ограничена. Предпочитанието ми към недотам елегантния термин е продиктувано от това, че той обема в себе си както личната, така и колективната всекидневна памет, като насочва вниманието към взаимодействията и зависимостите между тях, вместо към разграничаването им.

Въпросът, на който търся отговор, е как се помни близкото минало и от какви обстоятелства е обусловено това помнене. Как социализмът/комунизмът се конституира като публична и културна памет? Дали тези процеси са различни в различните посткомунистически страни? Дали си влияят взаимно? Кой си спомня и какъв ефект има спомнянето върху връзките между личности и групи? Какво е отношението между официалната и вернакуларната памет? Между паметта и справедливостта? Кои културни модели и форми участват в създаването и споделянето на разкази за миналото? Как личните спомени биват повлиявани от публичните речници, образи и тропи? Дали промяната на публичната памет засяга биографичното припомняне? Кои (и дали) спомени на други групи са важни за саморазбирането на собствената група? Как комуникативните стратегии в дадени общности водят до формиране и артикулиране на споделени спомени?

– От въведението

Съдържание:

Лични спомени и публични разкази за комунизма

Благодарности
Въведение: архипелаг Памет

Глава 1
Памет и разказ, или кутията с инструменти

Колко вида памет?
Колективната памет, или кой всъщност помни
Места на памет, или какво се помни
Как се помни: комуникативна и културна памет
От културна памет към култури на памет и политики на памет
Защо тъкмо разказ?
„Големи“ и „малки“ разкази

I част
Политики на памет и култури на памет

Глава 2
Новият „голям разказ“: справяне с миналото
Политики на памет: „холокостизиране“ на комунизма?
Мнемополитическа регионализация: две европейски култури на памет

Глава 3
Политики на справедливост: възстановителното право

Законодателно осъждане и криминализация на комунистическия режим
Справедливост за жертвите
Реабилитация
Реституиране на отнета собственост
Търсене на отговорност от извършителите – от правната в моралната сфера
Наказателно преследване
Лустрация

Глава 4
Политики на признаване

Установяване на фактите – „архивната революция“
Политики на истината и институции на паметта
Изработване на нов исторически разказ
Институти на паметта
Формиране на култури на памет: мемориализация и музеализация
Паметта за жертвите в публичното пространство
Музейни разкази за комунизма

II част
Мнемонични разкази и общности на памет

Глава 5
„Тръни в духа“: травматични разкази

Травма и памет
Колективна травма? Възможно ли е?
Комунистическите репресии като културна травма
Белене като топос в травматичния разказ
Публичната памет: топоси, тропи, сюжети
Местната памет в Белене: топоси, тропи, сюжети
Разказът за общностите: „ние тука сме на две“
Миналото: наводнения, кал, качамак
Социалистически преобразования: къщи, асфалти, тротоари
Островът: „чист рай, злато за нас“
Лагерът в местната памет: травматично изтласкване или ограничена рационалност
Възпитаване на памет?
Оголеният живот и damnatio memoriae
Политиката на състрадание и местната публичност

Глава 6
„Печал, почти надежда“: носталгични разкази

Понятието – от медицината към културологията
Носталгия и неосталгия в постсоциалистически контекст
Ретроспективни миражи: носталгията като биографичен феномен
Всекидневен социализъм
Спокойствие и сигурност
Солидарност в микрообщността: своите, не режимът
Изгубените ценности
Homo nostalgicus без стигма
За нормалността на посткомунистическата носталгия
Пред предизвикателствата на промените
Носталгично поколение?
За ненормалността на посткомунистическата носталгия
Заключение: Има ли надежда за паметта?
Използвана литература

Прочетена 49 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ