Кабелите са изключително експресивен и богат ообект на изследване, исъм много радостен че подхванахме темата. По-долу - някои бележки и отмен:

Кабелите са последния пласт от архитектурната среда на града. Те отричат, коментират и надграждат архитектурата. Архитектурата, катонагънатост на градското пространство, е пречка за разпространението накабелите, и бива атакувана по безмилостен начин от всички, въвлечени викономиката на окабеляването. В тази битка за контрол над градскотопространство, архитектурата е в много по-неизгодна позиция. Тя етромава, статична (въпреки усилията на новата архитектура в БГ, да гонискорост на развитие и "начупеност" на пространството, близки доневъзможното) и има ясен автор. Кабелите се движат бързо, почтианонимно, гъвкави са, и биват адаптирани във всякакви "трудни"ситуации.Постоянно биват вадени ог шахти, полагани отново, прокарвани по, околои през стени, пускани свободно по земята или по стълбове. Геометриятана окабеляването изцяло доминира над геометрията на градското планиранеи архитектура. Под краката ни на улици и тротоари, по фасади и покриви,кабелите чертаят геометрия, която, със своята сложност имногопластовост е отвъд възможностите за рационално планиране.

Отговорните за архитектурата са малко, и проследими. Участниците вокабеляването са много, и на най-различни равнища: от собственици инаематели на жилища, ВИК и Електрификационни дружества, до знайни и незнайни провайдъри на комуникация иинфраструктура.

Не е ясно как новата икономика на бежичното свързване ще промени тона, но битката изглежда за дълго е в полза на окабеляването.

С риск да се превърна в неприятен постоянно само-рефериращ се нарцис, публикувам репродукции от три живописни работи от последната ми изложба, в които окабелявянето е централен обект.

Archaeological Site, 2008, 46/65 cm, acrilics/canvas 

Untitled (Digging deep), 46/65 cm, acrilics/canvas 

Cosmic Junk (unidentified object with remains of a network, entering the space of the local network), 46/65 cm