Въпреки че на пръв поглед графитите изглеждат само цветен фон в сивия град, много от тях всъщност изразяват личния протест на младите хора срещу политическите и социалните проблеми в държавата. Освен подписите и картините на професионалните графити writer-и, по улиците се появяват и следите на нови анонимни автори с нови техники-шаблони, лепенки и др. Графитите са най-външната обвивка на града, последният цветен слой върху сградите, но вглеждайки се по-внимателно ще забележим, че не са толкова повърхностни. Корените им можем да открием в най-древното минало-от скалните рисунки, през фолклора и чак до днес човек явно изпитва необходимост от анонимното изразяване и възприемане.

Графитите са опит за комуникация и начин да оставиш знак:

 

 знак на протест

знак на присмех

знак на артистичност

Няма значение - важното е да отстояваш себе си и идеите си. 

Повечето графити са анонимни и показват мнението на обикновения човек, играят си с авторитета на силните на деня,

дори се подиграват с така наречените обществени ценности.

 

Тема на графитите са конкретни политически фигури
  

актуални събития от града

 

или просто нормални ежедневни гледки.

Несъмнено графитите вече са част от градската култура, като въпреки личностните различия и използваните разнообразни стилове и техники, отделните картини са част от една обща творба - улицата. Тя е сивото пано, върху което всеки оставя знака, изкуството, идеите си.