Текстовете, събрани тук, са опит за интелектуална реакция на извънредното положение. Според Агамбен то позволява на политическата власт да прекрачва самоограниченията, които иначе я легитимират. В света на идеите обаче се случи и друго прекрачване - на мярката, на разумния анализ, а понякога дори на здравия разум. Кризата роди всевъзможни хипотези за край на глобализацията, демокрацията и света, такъв какъвто го познаваме, вкара в публичното пространство смели говорители, които се прославиха в миг с радикални тези, консолидираха движения на динайъри, които излязоха на улицата и дори подпалиха 5G кули в Обединеното кралство.
Извънредните обстоятелство винаги са радикализирали мисленето, когато то се изправи пред непознати заплахи - показва го един поглед към историята на пандемиите. Почувствал се безпомощен, човекът търси сигурност в силни, емоционални обяснения, смели обвинения към властите, самодейни лечения, конспиративни теории. Колкото по-прости са те, толкова по-успокояващо действат.
Но „всичко, що се върши без мярка, е краткотрайно“, пише Бокачо, ето защо „нашата приятна (виртуална) дружина“ реши да използва изблика на радикализми, за да се отдадем на едни по-бавни разсъждения за възможните ефекти на кризата. Писани през април и май 2020 г., тези текстове са един вид дневник на нашето мислене под карантина (първият им вариант не случайно беше публикуван именно в „Дневник“).