Текстът представлява антропологическо изследване на ЛАРП (live action role play = ролеви игри на живо), съществуващ в България от 2004 г. насам. Културният феномен е непознат сред българското общество, а би могъл да се разглежда като бриколаж от изкуство, празничност, терапевтичен метод, ескейпизъм, който учи на социализация, самозащита и самоувереност. Той надхвърля себе си и прелива в специфична културна памет, в която фигурата на автора е съвкупност от всички играчи-читатели-фенове на фантастичното. Без нужда от публика, участниците (близо 200 души от цялата страна), благодарение на хобито, се вдъхновяват да създават поезия, разкази, картини и други произведения, наподобяващи фолклорното творчество. Дали такъв тип игри са бягство от реалността или избор за бягство във видоизменена такава? Дали би могъл фикционален герой, развиван в продължение на 10 години, да заживее чрез поведението, интерпретацията, говора и действията на участника? Защо негова рисунка/снимка бива използвана като аватар на реалния профил на част от играчите във Фейсбук? Могат ли такива игри да се използват за образователни, възпитателни или комерсиални цели и каква би била ползата от подобни идеи – на тези и много други въпроси, породени от любопитството ми и интереса към антропология, отговарям в „Ролевите игри на живо. Живот in и off game”.

Мария Иванова е завършила 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, бакалавър „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента следва магистратура по „Културна антропология“ в същия университет. Изследователските й интереси са в областта на културната антропология, антропология на всекидневието, популярната култура, младежките култури, градската история и фолклористиката.