Мобилността на съвременния човек съдържа дълбоко противоречие. От една страна,възможността да избираш къде да живееш е утопичният хоризонт на живота ни, право, което непрекъснато се разширява и задълбочава. От друга, изтръгването на човешките групи от техните общности, втечняването, задвижването им от селото към града, от Третия към Първия свят представлява горивото, което задвижва машината за господство на модерния капитализъм. Настоящото есе анализира двусмислията на мобилността, разтегната между свободата и покорството, желанието и принудата; то търси формула за гражданство в един все по-отвързан от фаталността на мястото свят.

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет. Изследователската му работа е в сферата на политическите и гражданските култури,на градските и медийните изследвания.  Участва в публичния дебат, автор на есета и литературни текстове. Последна монография: "Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване", София, 2009. В момента ръководи проект на тема "Новите интерактивни култури и балканският град". Инициатор на групата за културни изследвания "Семинар_БГ".