
Веднага след 9 Септември 1944г. в България започва интензивно строителство на паметници на Съветската армия. Редом с тях се нарояват и паметници на партизани и народни герои. Тази програма за идеологическа пропаганда със средствата на монументалната скулптура достига своя връх в широкомащабната кампания през първата половина на 1980-те по повод честването на 1300-годишнината от основаването на Българската държава.
След 1989 г. паметниците са обект на ожесточени битки между привържениците на това те да бъдат заличени, и онези които държат на тяхното запазване. В тези битки са въвлечени не само политически партии, граждански движения, но и държавните администрации както на България, така и на Русия.
В последна сметка паметниците са оставени на природните стихии. Но природата на тези места е особено планирана. Околностите на паметниците са сред малкото останали публични пространства. За това, отвъд всякаква идеология, младите ги присвояват за своите културни практики – скейт бордизъм, графити, лющене на семки. Те често са изнесени извън града, стават ориентир на неделните разходки.
Паметниците са обърнати към вечността. В България обаче, много по-важната им роля е да се обръщат към съгражданите, да ядосват противника, да парадират с власт или пари.
През 90те битката се води по оста комунизъм-антикомунизъм. След 2000та паментиците стават оръжие в етническите битки
- не много официалният паметник в гара Буново, издигнат от крайно дясната Атака, насочен срещу турците
- събореният паметника в Славяново на незнайния турски войни, имащ за цел д аподразни българите и вдигнат в частен двор от създателите на нерегистрирана мюсюлмантска партия
Единственото поле на консенсус е Васил Левски, чиито монументи се мултиплицират безспирно из страната. Има разбира се и екзотика, свързана с вкусовете на новите спонсори.
Въпросът „кои сме ние” с нова сила се поставя в България, за която в ЕС никой нищо не знае. Паметниците са начин да се бележи мястото, да му се даде неповторима специфика. Разбира се главното е да те признаят. Само че как?
Истории с паметници. част 2 / Stories with Monuments. Chapter 2 (09:42 мин.)
СС 2009
проект на Ивайло Дичев, Красимир Терзиев / a project by Ivaylo Ditchev, Krassimir Terziev
сценарий: Ивайло Дичев / script: Ivaylo Ditchev
камера: Красимир Терзиев / camera: Krassimir Terziev
монтаж: Красимир Терзиев / editing: Krassimir Terziev
превод: Светла Казаларска / english translation: Svetla Kazalarska
асистент: Велислава Петрова / assistant: Velisslava Petrova
с участието на: Атанас Бадев, Валентин Старчев, Георги Иванов, Емануил Манолов, Емил Миразчиев, Лъчезар Бояджиев, Николай Вуков
with: Atanas Badev, Valentin Starchev, Georgi Ivanov, Emanuil Manolov, Emil Mirazchiev, Luchezar Boyadjiev, Nikolay Vukov
С благодарности към всички останали, които срещнахме и застанаха пред камера за да ни разкажат историите си.
With many thanks to all the rest whom we met and who stood infront of the camera.
фотографии: Ивайло Дичев, Красимир Терзиев,Мартин Ангелов / photography: Ivaylo Ditchev, Krassimir Terziev, Martin Angelov
във филма са използвани кадри от Youtube: BulgariaXXVek/Stephen J Bell, UK, BulgAryans, BMPO1893, bobzombie15, batuli1, qandqq
Филмът е създаден с подкрепата на програма "Рила" на МОН.
CC 2009. Ивайло Дичев, Красимир Терзиев.
Признание-Некомерсиално 2.5 България