.
Петък, 02 Март 2012 22:15

Троловете онлайн

Елеонора Стайкова

Online Trolls

The following article focuses on online trolls as Internet phenomenon and traces the differences between them and the hacktivist group Anonymous. After a short intro into the problems of online subcultures and Internet communities, the paper explores whether trolls can be described in either of those terms. An attempt is made to define online trolls and to analyze the tools they use to accomplish their goals.

Възможно ли е теоретизирането на троленето, с което се сблъскваме онлайн? И ако да, бихме ли могли да съотнесем троловете към понятията за „субкултура” или „общност”? Или може би троловете и Anоnymous са два онлайн феномена, които почти се припокриват? Целта на тази статия е да разберем как можем да дефинираме онлайн троловете. Как се осъществява принадлежността им към която и да е от трите групи, има ли флуидност или става дума по-скоро за непропускливо затворено общество?

За да успея да отговоря на поставените въпроси, използвах основно методите на етнографското наблюдение и дълбочинното интервю с респондент, определящ себе си като трол. Тъй като е малко спорно да се говори за етнографско наблюдение по интернет, в случая нека понятието се разглежда и в духа на етнографията на въображението на Арджун Ападурай, доколкото в интернет бихме могли да говорим за детериториализирани хора. На първо място ще разгледаме понятията за субкултура, общност и Anonymous, за да проследим доколко троловете се вписват в което и да е от тях. След това ще представим концепцията за самите тролове и това, което правят. Посредством изясняване на понятийния апарат ще видим доколко предложените дефиниции са адекватни на ситуацията в мрежата и достатъчни ли са те, за да (не) се причислят троловете към споменатите групи.

Онлайн субкултури

Какво собствено представлява субкултурата? Джеймс и Лора Дауд в “The Center Holds: From Subcultures to Social World” пишат, че понятието означава група от индивиди, които са част от доминиращата култура, но експлицитно се различават от нея по важни аспекти (Dowd and Dowd 2003: 22). Един от първите маркери, с които може да се афишира принадлежността към определена субкултура, е например стилът на обличане. С течение на времето стиловете започват да се възприемат не като репрезентации на нещо по-дълбоко в културата, а се превръщат в значение сами по себе си. Заемането на елементи от няколко субкултури също става белег за собствен стил – техният подбор и съчетание прави личността уникална и различна. Така комбинирането на различни стилове става основен маркер за изграждане на собствен стил, по който човек да бъде разпознаваем и оригинален. Флуидността, фрагментарността и невъзможността за ясна категоризация на постмодерната личност се умножава многократно, когато обществото навлиза в ерата на интернет. Това ирреално пространство, в което човек присъства без никаква телесност, същевременно давайки знаци за нейното съществуване и включвайки я активно в общуването посредством снимки, аватари и най-вече емотикони, увеличава скоростта неимоверно много.

Изграждането на идентичност в интернет може да се случи по няколко начина в зависимост от това в кое точно онлайн пространство искаме да я съградим. Характерно за всички онлайн идентичности е постоянното обновяване на обявяването – чрез смяна на статус, подпис или на лична информация. Понятието на Питър Бъргър за социална роля като „типизирана реакция на типизирано очакване” (Бъргър 1998: 87) би имало нужда от предефиниране в тези специфични случаи, тъй като в една чат-стая, където всеки присъства единствено с никнейма си и има свободата да се изгражда в хода на разговора, не може да се говори за типизирано очакване и следователно не би могло да има и типизирана реакция. Постоянно превключваме виртуалните пространства и така участваме в тях по различен начин. В комерсиална епоха като сегашната индивидът все по-често се дефинира посредством потреблението на пазарните стоки. Същото с пълна сила може да се каже относно потреблението на интернет ресурси – от сякаш бездънната база данни всеки избира какво точно да употреби и именно съчетанието на тези употреби го прави уникален. Интернет се превръща в новия ни стил.

В такъв случай какво се случва със субкултурата като явление? Променя формата си, без съдържанието да е засегнато. Тези, които се определят към определена субкултура офлайн, се придържат към нея и онлайн. Поради спецификата на мрежата различни са начините, по които съответната субкултура присъства и се „консумира” от членовете си. Пол Ходкинсън пише, че с появата на интернет, границите между субкултурните общности се задълбочават и те стават още по-ясно отграничими (Hodkinson 2003: 285-6). Tова не бива да ни учудва – с появата на форумите представителите на определена субкултура биха могли ежедневно да комуникират помежду си, обменяйки идеи и опит. В тези форуми често се заклеймяват останалите субкултури, като така те се отделят още повече една от друга. Накратко – начините в мрежата за афиширане и развиване на дадена субкултура и опит за репресиране на друга са много – това може да се случва по форуми, във Facebook групи – някои, от които затворени, за да се подчертае запечатаността на субкултурата в самата себе си и т.н. Визуално принадлежността към дадена субкултура свободно може да се демонстрира посредством аватари, цитати от песни или емблематични за субкултурата личности, начин на писане и пр. Често се оказва, че форумците, поддържащи субкултурата си онлайн, се познават и в реалния живот (Hodkinson 2003: 292). Не всеки обаче може просто така да започне да пише във форум на метъли например. Не се ли спазва определен кодекс на поведение, възприет от субкултурата, социалният актьор ще бъде санкциониран и няма да бъде допуснат в групата или ще бъде изхвърлен от нея (чрез блокиране, бан и др.). Следователно това, че субкултурата се пренася и онлайн, не снема от членовете й възприетите от нея норми.

Виртуални общности                                 

Дали виртуалните общности се появяват спонатнно, благодарение на интернет, или подобно на виртуалните субкултури са пренесени в мрежата? Тук е възприета по-скоро втората гледна точка. Независимо, че ускорява нещата неимоверно и имаме възможност да меним маските си постоянно, интернет сам по себе си не носи нищо ново в социалното съществуване на индивида. Хората го правят по-специална реалност, не технологията per se. Това, което се променя, е, че във виртуалните общности участниците са безплътни. Но затова чрез думи, споделяне на общи интереси, възгледи и негодувания връзката между отделните членове на общността се засилва. Форумите по интереси са добър пример за работеща онлайн общност – там се събират хора, питаещи интереси към общи теми или обединени от някаква обща черта. С течение на времето посредством ежедневно общуване се създават силни връзки между отделните участници на дадена интернет общност. Рейнголд казва, че връзките, създадени в общността, са силно емоционални (Rheingold 1993). В такъв случай разликата между субкултура и виртуална общност също сякаш не е толкова ясна, колкото би ни се искало. Важното и общото е следното: и в двата случая участниците търсят и жив контакт, който не е еднократен и така първоначалната анонимност вече не е убежище, в което могат да се скрият.

Тролове и Anonymous

В такъв случай, какво по-точно е трол и какво общо има с предишните две понятия? В Knowyourmeme ще видим, че това е „потребител, който казва нещо с единствената цел да предизвика спор. Обикновено казаното от него е толкова абсурдно, че само най-тъпият от тъпаците ще се обиди и ще отговори”. В Urban Dictionary намираме сходна дефиниция: „някой, който умишлено поства провокативно съобщение във форум или нюзгрупа с единствената цел да предизвика разцепление и смут”. След това най-гласувано определение следват редица други, част от които са натоварени със силен оценъчен характер, определяйки троловете или като глупаци, които поради липса на социален живот тормозят мирните форумни потребители, или като неразбрани герои, чиято единствена цел и мисия е да разобличават чрез сарказъм и ирония посредствеността и глупостта на голяма част интернет потребители. В изследването на Джейн Хичкок “Net Crimes & Misdemeanors” ще видим още едно, напомнящо на гореспоменатите определения за трол:

Троловете са нещо повече от грозни създания, криещи се под мостовете в приказките. Троловете онлайн са хора, които обичат да предизвикват неприятности. Те ще посетят чат-стая, нюзгрупа или форум и ще напишат пост, имащ за цел да разстрои останалите потребители. След това троловете се отпускат и се наслаждават на причинените от тях опустошения и кавги (понякога подсилвайки процеса, като се подиграват на групата). Веднъж щом се забавляват достатъчно, напускат и отиват в друга нюзгрупа, чат-стая или форум и всичко започва отначало (Hitchcock 2006: 170).

Често понятието за трол се свързва с това за flame war или „флеймване”, при което потребител отговаря на друг потребител чрез обиден коментар на лична основа. Тъй като тролът се стреми да предизвика онлайн безредици, подобна връзка би могла да се направи. Но какъв е смисълът на троленето, на чии интереси служи и защо е толкова популярно? Отговорът намираме отново в Knowyourmeme, където простичко се казва – “trolling brings lulz” или още лично удоволствие за чужда сметка. Важно тук е понятието lulz, което се среща в множество мемове, както и във 4chan и което оправдава тролското поведение изцяло.

Lulz е нарочно изписана погрешно форма на lol, съкращение от laughing out loud, което означава смея се с глас. Lol e част от т.нар. интернет сленг [1] и  бързо се превръща в нарицателно и дори в глагол (често например ще видим из коментарите израза “I lol’d” като алтернатива на „смях се от сърце”). Като съществително се среща и в множествено число – lols, като тук Urban Dictionary ни казва, че се използва, когато нещо е твърде смешно, за да получи само едно lol, поради което се появява нуждата от множественото  число – lols. Lulz е вариация на това множествено число и се използва, когато дадено явление онлайн е изключително смешно. Постепенно се превръща в нарицателно, прераствайки и в мем, като само по себе си става основателна причина да направиш каквото и да е – от тролене до изнасилване. Според модела на поведение, усвоен от троловете, онлайн изразът “I did it for the lulz” (най-общо бихме могли да го преведем „направих го заради смеха”, макар че така се губи специфичната употреба на lulz) е достатъчен да оправдае каквито и да е нет простъпки и дори престъпления. Употребата на тази формула снема от вината и оправдава деянието и се използва и в някои постери на Anonymous.


anonymous-we-do-it-for-the-lulz

Друга важна характеристика на онлайн трола, за появата на която отново е „виновен” имидж бордът 4chan, са „Правилата на интернет”. Кристофър m00t Пуул в интервю за интервю за подкаста TedTalks споделя, че е изготвил правила на сайта 4chan, за да се опита да модерира някак това, което е създал. Неговите правила не само биват игнорирани, а самите потребители отговарят, създавайки свои правила. Те са с хумористичен характер и нямат каквато и да е кохерентност. На брой са 47 и четейки ги, бихме могли да добием някаква представа за линията на разсъждение на троловете.

Именно тук е е важно да се отграничат понятията за трол и Anonymous. Сайтът, от който и едните, и другите тръгват, е http://4chan.org – той е безплатен, не изисква регистрация, нито дори употребата на никнейм и не пази никаква база данни за своите потребители, тъй като се обновява постоянно. По този начин голяма част от темите се губят безвъзвратно, тъй като не се пази история на нищо, което се поства. Тази анонимност води и до прекалена разкрепостеност, тъй като, практически непроследими и чувствайки се сигурни, някои се възползват от възможностите на този сайт, за да постват обидни и порнографски материали.

В своята есенция 4chan e image board или виртуално табло, в което се постват множество изображения и се коментират различни теми (вж. статията „Imageboard-овете: потребителският хумор”, СеминарБГ, бр. 4). Създателят на сайта Кристофър m00t Пуул се е вдъхновил от японски сайт, който е работел на същия принцип – като форум image board. Пресъздал го е и в английски вариант, за да бъде използван от него и приятелите му. Това се случва преди шест години и половина, когато Кристофър Пуул е на петнайсет. Имидж бордът тогава е само един - /b/, който след разразстването на сайта, се превръща в негова емблема. Както казва самият основател в същото интервю за Ted Talks, там се случва екшънът. От основаването си досега 4chan се развива експоненциално, за да достигне днешните си размери – 48 отделни бордове или теми, 700 хиляди постинги на ден и над 7 милиона посетители на месец.

www.4chan.org_screen_capture_2012-3-3-0-47-36

От една страна, тъй като Anonymous са изцяло анонимна група, е трудно да бъдат проследени и изследвани. Поради постоянното обновяване и увеличаване на информацията във 4chan, бихме могли да заключим, че сред потребителите има някакво постоянно текучество, без определен център или организация. Това обаче може да е и напълно погрешен извод, тъй като на практика не може да се докаже дали наистина всеки ден хиляди различни хора постват различна информация или всеки ден едни и същи хора постват хиляди различни съобщения. Важно е да отбележим, че абсолютно всеки потребител, който пише, поства картинки или коментира такива в някой от бордовете на 4chan, e Anonymous и това е така поради специфичната организация на сайта.

Когато се говори за дейностите на Anonymous обаче, се има предвид не това, с което се занимава всеки, писал някога във 4chan. Визира се група хора, занимаващи се с онлайн активизъм или т.нар. хактивизъм (hacktivism). Полето им на изява съвсем не се ограничава единствено с интернет пространството. Организират както протести, така и флашмобове, на които всички присъстващи се появават в маски, наподобяващи тази, носена от главния герой във филма „В като вендета”– всичко това е част от уговорката за анонимност, която всеки е приел и никой не нарушава при никакви обстоятелства. За разлика от субкултурните общества или онлайн общностите, които в живия контакт търсят някакво сближаване и скрепяване на връзката, в този случай за нещо подобно не би могло да се говори, тъй като хората не се познават помежду си и което е по-важното – не искат да се познават. Основната идея е в тази група да няма йерархия, тук не се създават приятелства. Освен за lulz, Anonymous се борят и за справедливост, изживявайки се, както потвърди и интервюираният респондент, като бели рицари. Всички действия, които са предприели при хакването на сайтовете на Visa и PayPal, както и на различни правителствени сайтове, са се случили поради възникнало в общността недоволство спрямо усетена несправедливост. Такива онлайн атаки се случват сравнително често и се уговарят не във 4chan (тъй като там информацията не би се запазила), а по определен IRC канал, предприемат се мерки за сигурност, за да може всички участници да бъдат скрити (Anonymous препоръчват определени проксита и програми, които да се използват при подобни масови дейности и осигуряват анонимността на всички тях онлайн) и което е най-важното – не се изискват абсолютно никакви по-специални технически или хакерски умения, за да може който и да е да участва в тях. Единици са тези сред Anonymous, които наистина са хакери. Това, което става в такива случаи, е, че хиляди, а може би дори милиони отделни хора по света се включват, като се съгласяват компютрите им да бъдат използвани за съответната цел [2]. Сравнително скорошен пример за хактивизъм от страна на Anonymous е хакването на около 40 сайта за детска порнография и извеждането в онлайн публичното пространство на имената на повече от 1500 потребителски акаунта на тези сайтове. В същото време обаче могат да се обединят и за кауза, която изглежда съвсем несериозна и не е обвързана политически по никакъв начин. Следователно – тъй като нямат център и не поддържат крепки връзки помежду си, а в същото време извън анонимния IRC канал и 4chan няма начин, по който да се познаят един друг, не биха могли да се определят като субкултура.             

От друга страна, част от Anonymous, които пишат във 4chan, са тролове, които постват свои добри тролвания или мемове, които са направили. Почти всеки нов мем се ражда първо във 4chan. Имидж бордът се явява като нефилтрирана база данни за тролове и мемове и любители на тролвания и мемове. Самите Anonymous се тролят един друг отвреме-навреме, но това се случва в някой от бордовете на сайта, не по време на организирана атака. Поради анонимността на всичко това няма причина да не смятаме, че в някои масови хаквания не са участвали и тролове. Следователно не бихме могли наистина да очертаем съвсем ясно границата между троловете и Anonymous – тъй като поради естеството на сайта-майка 4chan и едните, и другите са флуидни и се смесват. Би могло да се каже, че 4chan e като компас и изходна точка и за двете – сред неговите бордове можем да видим както зараждащи се мемове, така и референции към минали и/или предстоящи атаки на Anonymous. Определено за последните това не е единствента онлайн платформа – мнозина използват и мрежата TOR – програма, позволяваща анонимно браузване в интернет.

Троловете също организират флашмобове, макар техните да са само и единствено за забавление, пък било то и на чужд гръб [3]. И в двата случая се забелязва често рефериране към „Правилата на интернет”, които, отново бих искала да подчертая, са изключително с хумористичен характер и както биха се изразили самите тролове – там са, за да предизвикват lulz (а и за да покажат какво ги предизвиква). Особено цитирано е правило 34 – „Ако нещо съществува, то има порно с него”. Без изключения. Но както при всяка сатира и тук се казват някои истини за интернет, които биха ни помогнали в последствие да го теоретизираме [4]. Правило 14 е особено важно за настоящата работа – в него се казва, че споренето с тролове означава, че те печелят.  Интернет емпирията показва, че колкото повече с един трол бива спорено и колкото повече жертвата се обижда и ядосва, толкова по-могъщ става той. Това е т.нар. „хранене на трола” – всички, които не са го усетили и участват в спора, му дават още енергия да продължава да ги троли и да не иска да си отиде. Когато спре да му се обръща внимание и да му се отговаря, тогава той сам ще загуби интерес и ще си тръгне. Друго популярно интернет „правило”, което е доста показателно за мрежата е номер 21, в което се казва, че оригиналното съдържание е оригинално само за няколко секунди, преди вече да е остаряло, а в номер 24 [5] четем: “Every post is a repost of a repost of a repost”. В този шеговит и все пак частично сериозен правилник се поставя проблемът за оригиналността онлайн и за скоростта, с която нещо ново се разпространява. Всичко в мрежата се случва с толкова ускорени темпове, че само секунди трябват на даден мем или просто новина да се разпространи до толкова много хора по толкова много места, че вече да се счита за стара информация,  по която впоследствие ще има толкова препратки, че първоизточникът е почти невъзможно да бъде открит. В този смисъл и настоящата статия вече е остаряла, тъй като вече са се появили нови онлайн активистки атаки, нови мемове и нови техни герои – има постоянно непрекъснато обновяване на нет ситуациите. От друга страна никой мем не е напълно оригинален, тъй като в момента, в който бъде постнат някъде (особено, ако това е 4chan), започва да живее свой собствен живот и всеки ще променя нещо по него, добавяйки още значения. Това може да се отнесе към всяка популярна тема, циркулираща из мрежата, и има изключително общо с фолклора, където също се получава продукт на колективно творчество, при който изначалният автор (ако има такъв) е неизвестен и всеки би може частично да променя фолклора в процеса на непрестанното му препредаване.                                                

Мемове и тролвания

Тъй като 4chan е преди всичко сайт за изображения, то какви картинки се качват там? Сред най-качваните картинки безспорно са т.нар. memes или мемове, както е прието да се казва на български. Етимологически думата произлиза от гръцкото μίμησις, което означава „подражание” в най-общ смисъл. Най-гласуваната дефиниция на Urban Dictionary за „мем” казва, че това е „идея, вярване или система от вярвания или модел на поведение, която се разпространява посредством културата или вертикално чрез културно наследство (родители-деца), или хоризонтално чрез културно овладяване (от пиъри, информационни медии или развлекателните медии” (превод мой). И все пак друга дефиниция от същия източник цитира по-точно това, което се има предвид в настоящия контекст: „Единна културна информация, която представлява основна идея и може да се пренася от един индивид към друг и да бъде подлагана на промяна, размяна и адаптация” (превод мой). В интернет мемовете могат да се появят като картинки, комикси или видеоклипове (вж. статията „Възгледите на Фегелайн за народното творчество” в същия брой). Основното, което ги обединява, както потвърди и интервюираният респондент, е, че те се появяват във връзка с недоволство към събитие, личност, предаване, песен... de facto това недоволство може да е към всичко. Всички мемове са неоригинални и обикновено пародират нещо вече съществуващо. Има няколко категории, в които те се вписват и всяко в съответната категория се изготвя по точни правила. За да се ускори процеса в правенето на мемове, дори се появява сайт – http://www.quickmeme.com/, където се качват готови шаблони и отделният потребител само трябва да добави собствен текст: не се изискват никакви технически познания или употреба на каквато и да е специализирана програма. Основно мемовете могат да са: демотивиращи плакати (т.нар. demotivational posters), фотобомби, графики (LOLgraphs), анимирани картинки във формат .gif, известни просто като Gifs, комикси и Дърп (Derp) [6].

Видове мемове

Демотивиращите плакати представляват снимка, която може да е плашеща, смешна или смущаваща, поставена в дебела черна рамка. В нея, под снимката, с големи букви е написано заглавието, следвано от уточняващо подзаглавие със значително по-малък шрифт.

Фотобомбата се получава, когато някой се включи неочаквано в дадена снимка, обикновено без знанието на фотографиращите се и на заден план точно преди заснемането й.

Графиките представляват своеобразна пародия на социологическите графики, като изглеждат по същия начин, но се отнасят до елементи на ежедневната или популярна култура и са с хумористичен характер.

Gifs, навлезли като гифове у нас, представляват снимкови файлове, състоящи се от фреймове, т.е. – анимация, но без звук. В този контекст те отново са с хумористичен характер и използват елементи от популярната култура и развлекателната индустрия.

Комиксите също се правят по определени правила и това ясно личи по начина на изработка на различните видове такива. Има комикси, които пародират популярен филм, телевизионен герой, актьор или публична личност. В този случай комиксът се състои от няколко снимки, разположени една под друга, които не са оригинални, а са взети наготово. Самите снимки не се променят в употребата им от различните потребители, т.е. ползват се едни и същи такива, единственото, което се мени, е съдържанието на комикса, това, което георите казват. Другият тип комикси също използват регламентирани картинки и герои, но те нямат общо с реално съществуащ готов продукт като филм или песен. По-скоро има утвърдени герои, наричани rage faces, с които троловете и останалите потребители на мемове се идентифицират до някаква степен и се забавляват с тях.

Най-емблематичният от тях е Trollface или още Coolface, който става онлайн изображението на трола.

trollface

Urban Dictionary казва, че това деформирано лице представлява всъщност тролското лице, докато ядосва останалите потребители в мрежата. Произходът на този феномен може да се търси във 4chan, поради опити за „безсмислено тролене” и опит за изрисуване на нов комиксов герой. Заражда се на 19.09.2008 г. и оттогава става емблемата на троловете по света. Изрязва се и се поставя на изключително много готови снимки, правят се и самостоятелно комикси и други видове мемове с него. Както четем и в сайта Knowyourmeme, когато в някоя дискусия във 4chan или в друг подобен форум изведнъж се появи Trollface/Coolface, потребителят иска да (по)каже на опонента си: тролих те през цялото време. Тези комикси също имат вариации, като сред най-експлоатираните са т.нар. rage comics или гневни комикси, където най-популярен е един и същи персонаж, който накрая винаги е бесен [7]. Други лица от гневните комиски или т.нар. rage faces. В гневните комикси, както и в тези, в които участва Trollface впечатление правят разкривените линии, както и съвсем схематичните рисунки.

За мемовете също може да се каже, че възникват вследствие на всеобщо недоволство спрямо черти от човешкия характер, които повечето тролове намират за дразнещи. Те са саркастична реакция спрямо някои човешки слабости, но също се използват и за изразяване не всеобщо недоволство към политическа ситуация. Пример за това могат да са стотиците мемове, възникнали около неправомерното използване на сълзотворен газ от страна на полицията срещу участващите в протестите „Окупирай Уолстрийт”.

pepper-spray-original        pepper-spraying-cop-meme2           

pepper-spray-yoda

Мемовете са нещо като регламентирани онлайн рамки, в които е удобно да се впише всеобщото настроение. Еднакво ефективни са както в компилирането на международни шеги, така и в систематизирането на международни бунтове. Задават общи модели, по които троловете биха могли да извършват своето санкциониране.

Заключение

Въпросите, поставени в началото, са големи по обем, противоречиви и дават богат материал за дискусия. Невъзможно е да бъдат разгледани в максимална дълбочина и изчерпателност, поне що се отнася до интернет, където постоянно се случват нови феномени без прецедент, невписващи се в досегашната парадигма. Троловете сами по себе си не са такива явления, тъй като – както бе споменато и от интервюирания трол – изобличаването на нечий недостатък чрез сарказъм и ирония е похват, използван от човечеството далеч преди появата на виртуалното пространство. Това, което те носят със себе си, е поредица от ситуации в мрежата, на които се слага етикет, систематизират се и се изготвят правила за тяхното ползване. Желанието за необезпокоявано тролене води до създаването на кутията на Пандора 4chan, където се появява един съвсем нов онлайн феномен – този на Anonymous, които показват, че освен да споделят картинки и шеги могат масово да атакуват правителствени сайтове, да се бунтуват срещу сциентологията и успешно да изобличат хора, проявяващи жестокост към животните [8]. Това явление няма прецедент и не би могло да се обхване напълно от инструментариума понятия, с които боравим в момента. В троленето има по малко от всички тях, но в същото време те са абсолютно неприложими.

Като заключение бих могла да кажа, че троловете не са субкултура – те не продължават онлайн общностна групова традиция, не са външноразпознаваеми като принадлежащи към определено течение. Не са и общност, не и в смисъла, който Рейнголд влага – имидж бордовете и анонимните чатове, където се тролват непознати, не създават топла емоционална връзка. Троловете дори не са част от Anonymous, тъй като четенето и дори постването във 4chan не правят никого част от свръхсекретна групировка, която съществува само, за да пречи на правителствата. Дори ако някой, участвал в масовката по хакването на сайта на PayPal, да обича в свободното си време и да троли по различните чат-стаи, форуми или нюзгрупи,  той/тя не е непременно и завинаги „член” на Anonymous, нито пък е само и единствено трол. Текучеството е огромно, всичко се променя за секунди, тези социални актьори са изключително флуидни. Идентичностите тук еманират една в друга, а анонимността ги прави трудно проследими. Да, обединени са от общ модел на поведение в мрежата, имат усещане за справедливост – доколкото изобличаването на глупостта и човешките пороци и нездравословни отклонения са неща, които троловете отвреме-навреме правят. Но в последна сметка... they just do it for the lulz.

trol4e_final

[1] Използва предимно по сайтове, състоящи се от интернет общности или в IRC канали. Често се състои само от три букви. Примери: lol, omg, wtf, brb и др.

<http://www.urbandictionary.com/define.php?term=internet+slang> [посетен на 7.01.2012].

[2] Yes, You Should Join Anonymous. <http://www.dailykos.com/story/2011/05/03/972830/-Yes,-you-should-join-Anonymous> [посетен на 7.01.2012].

[3] Например е случилото се на 13.05.2011, когато всички са призовани да си направят женски профил в някой от големите американски сайтове за запознанства и общувайки си с някой от потребителите там, да му уредят среща в точно определен час и на точно определено място, което е едно и също за всички. Целта на това начинание е младежите, подлъгали се да отидат на срещата и изнервени от дългото чакане, да се превърнат в самия флашмоб. През това време троловете (а и всички заинтересовани) ще имат възможност да се наслаждават на резултата посредством пряка интернет връзка, тъй като младежите ще бъдат снимани с камера. Инструкции за това „покушение”, както и крайния резултат, можете да видите на следния адрес: <http://knowyourmeme.com/memes/forever-alone#.Tc_Z7Fu1GbM> [посетен на 7.01.2012].

[4] Правило 34 обръща внимание на притеснителната тенденция, при която за всеки малък детайл може да се измисли съответен порнографски материал, който се разпространява безгранично и процъфтява в мрежата.

[5] Всички правила са взети от <http://s159.photobucket.com/albums/t132/legendmike/?action=view¤t=rulesofinternet.jpg > [посетен на 7.01.2012].

[6] Последното произлиза от име на еднократен герой от анимацията “Southpark” – Mr. Derp, който се удря с тиган по главата, викайки “Derp!”.

[7] За множество примери вж. <http://www.reddit.com/r/fffffffuuuuuuuuuuuu/> [посетен на 7.01.2012].

[8] За повече информация вж. <http://www.ted.com/talks/christopher_m00t_poole_the_case_for_anonymity_online.html>  [посетен на 7.01.2012].

Eleonora Staykova

is a BA student in Cultural Studies at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. Her main research interests include dating websites, online sharing, online trolling, Anonymous and hacktivist acts in general.


Прочетена 6134 пъти
Още в тази категория: « По химическите следи

Съдържание на брой 7

Броеве на Семинар_БГ

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.