В този текст разглеждам конструирането на детската стая в българския социалистически дом през разказите на респонденти. В периода януари - май, 2010 г., в град София, от мен бяха проведени двадесет антропологични (дълбочинни интервюта) с респонденти, родени между 1950 и 1975 година. За анализа условно са откроени две поколения респонденти - първото - на тези родени от 1950г. до към средата на 60-те и второто - на родените между 1965 и 1975г.

Целта на изследването бе спомените за детството да бъдат разгледани в контекста на собствената стая, в частното домашно пространство. Именно по този начин се открояват онези скрити практики, свързани с личното потребление, личните хобита и интереси, които позволяват детството да бъде разказано отвъд понятието „социалистическо".