Sometimes I feel like I don't have a partner
Sometimes I feel like my only friend
Is the city I live in, the city of angels
Lonely as I am, together we cry

(Red Hot Chilly Peppers, "Under the Bridge")

Пътуваме обратно към София от последния ни терен в Сандански. Изключвам музиката в колата - спътниците ми са одремали след шест дни включени наблюдения до среднощ и безразборно интервюиране на младежи в малкия град. Мисля си за това, че не мога да затворя страницата. Не мога просто да изключа диктофона, да изпразня съзнанието си и да продължа нататък. В главата ми още е гласът на респондента, когото сънувам в нощта след интервюто, репликата „нали ще ми станеш приятелка във Фейсбук", бученето в ушите след репетицията на метaл бандата и всеобщата носталгия по "едно време". Карам към София и не мога да се отърва от усещането, че тези младежи са щастливи там. Противно на оплакванията, че малките градове западат, че няма работа, че всички заминават за Испания, че младите нямат перспектива, а гръцките туристи, носещи икономическо оживление на града, са арогантни и бедни - противно на всичко това тези младежи се чувстват щастливи в малкия град.

  Ил.1. Евроруини. Сн.Н.Германова

Историята на града започва неизменно с древността, макар да не е останало безспорно име оттогава. Впрочем селището става град през 1929, постепенно измествайки много по-значимия в османско време Мелник ¹. Както навсякъде из България римското и тракийското начало помагат да се отбегне темата древна Елада и Византия, чиито наследници днес, гърците, са ни люти съперници от времето на Паисий.

В свят, в който хора, продукти, образи, техника, капитали и идеи се движат все по-интензивно в рамките на рушащи политическите граници културни потоци, медицината доскоро беше мислена като един от последните стожери на локалността, териториализацията и неподвижността¹ . Представата, че лекарят винаги може да помогне, защото е близо до нас и е на разположение денонощно, и до днес представлява важна съставна част от идеята както за добра лекарска практика, така и за ефективност и ефикасност на медицинските услуги. Емблематична в това отношение е фигурата на личния лекар, който познава болния, историята на заболяванията му и дори семейната му обремененост. Убеждението, че лекарят трябва да види, чуе, преслуша, сетивно да усети тялото на болния, т.е. да бъде в непосредствен физически контакт с него, е залегнало дълбоко в основата на представите ни за качествено - и дори единствено възможно - лечение. Въпреки това, през последните едно-две десетилетия набират скорост различни практики на медицински туризъм, които все повече поставят под съмнение статута на медицината като локална институция. Тези практики включват медицината в процеси на движение, преместване и пътуване - често на големи дистанции, превръщайки я по такъв начин в едно от измеренията на глобалната мобилност.

Случаят на Сент Етиен (Франция)

français    

Хуманитарните и социални науки често се занимават с въпроса за образа на градовете през изучаването на информационните стратегии на кметствата, наричани „марков образ", „промоция на града" или „градски маркетинг" . Изследват се стратегиите на местните политически актьори, подпомагани от специалисти по реклама, урбанизъм, дизайн и т.н., които целят да създадат позитивен и атрактивен образ на градовете¹ . Това измерение е придобило централна роля в логиките на преобразуване на градовете, претърпели някакъв вид сериозни промени (деиндустриализация, краят на комунизма и т.н.). Във Франция случаят с постиндустриалните градове е в центъра на множество разсъждения. Градовете имат негативен и не особено привлекателен образ наследство от предишни епохи, които са оформили пейзажа и архитектурата им. В сърцето на тези в повечето случаи „свиващи" се градове са поставени икономически и демографски залози. Създаването на атрактивен образ цели да привлече предприемачи и нови жители (които за предпочитане принадлежат към средната или висшата класи).

„L'échаppée belle" (Boussemart, 1986:16)

  Изследването на идентичността е като преследване на призраци. Научното изследване се затруднява в опита за описание на основните черти на този феномен. Още щом се опита да формулира устойчиви критерии, с които би могло да маркира границите на идентичността, то се оказва пред едно вече трансформирано явление. Стабилни социални факти не съществуват. Константите са средства на математиката. Трябва да се признае, че социалните феномени имат променлива природа. Това в крайна сметка не е прекалено отчайващо. Изоставяйки гонитбата на призраци, можем все пак да продължим с търсенето на репрезентации: образи, писмени следи, разкази. С тяхна помощ бихме могли ако не да нарисуваме картината, то поне да скицираме образа на избрания от нас феномен. 

Пейзажът

Чакам респондентите си в парка върху олющена пейка пред незнаен паметник, довлечен преди време от самото сърце на Сандански и побит по средата на някаква градинка. Паметникът знае много, разказва поучителнo за ‘едно време', за славни борби за свобода, подвизи и мъжественост. Всъщност, честно казано, никой не знае каква точно е ролята и историята му, а и той не заявява каквито и да е било претенции, че иска такъв анализ и внимание. Приел е избраната от съвета на Сандански роля да стърчи и да е интровертен. Същият този паметник преди години доблестно е отстоявал правото си на съществуване в самото сърце на Сандански, свидетелство, може би, за уважението на местните.

 Ил.1. Паметникът през деня и вечерта (Сн. Г.Райжекова)

Сега историята е различна.

Le cas de Saint-Étienne (France)

на български

на български

Dans l'imaginaire  des contemporains se nouent les interrelations entre les mémoires individuelles ou collectives du passé, la perception du présent et la vision de l'avenir. Dans ces mémoires intervient l'image, le mythe, ou mieux le légendaire avec ses stéréotypes, négatifs ou positifs, légendaire qui s'est structuré à partir des médias comme de la tradition orale.

Christophe Boussemart, L'échappée belle (1986)

La quête de l'identité est une quêtede fantômes. La recherche scientifique a du mal à délimiter la description destraits principaux d'un phénomène. Dès qu'elle essaie de formuler des critèrespertinents avec lesquels elle pourra tracer les lignes de distinction, elle seretrouve devant un phénomène déjà transformé. Car il n'existe pas de faitssociaux stables. Les constantes ne sont que des outils mathématiques. Il fautalors avouer que les phénomènes sociaux ont une nature changeante. Ce n'est pasfinalement très désespérant. En laissant la quête de fantômes, on pourra quandmême continuer avec la poursuite desreprésentations : les images, les traces écrites, les récits. C'estavec leur aide qu'on pourra sinon dessiner un tableau, au moins faire uneesquisse du phénomène choisi.

В този текст разглеждам конструирането на детската стая в българския социалистически дом през разказите на респонденти. В периода януари - май, 2010 г., в град София, от мен бяха проведени двадесет антропологични (дълбочинни интервюта) с респонденти, родени между 1950 и 1975 година. За анализа условно са откроени две поколения респонденти - първото - на тези родени от 1950г. до към средата на 60-те и второто - на родените между 1965 и 1975г.

Целта на изследването бе спомените за детството да бъдат разгледани в контекста на собствената стая, в частното домашно пространство. Именно по този начин се открояват онези скрити практики, свързани с личното потребление, личните хобита и интереси, които позволяват детството да бъде разказано отвъд понятието „социалистическо".