Етимологията на термина таблоид е точка на пресичане между света на медиите и лексикалния апарат на фармацевтиката. Първата употреба на неологизма (таблета + алкалоид) е по отношение на печата във Великобритания от началото на 20 век. Обект на именуване с този етикет e вестникарският формат, чиито архитектурни и съдържателни белези включват: удебелени, едрошрифтни заглавия; привличане на читателското внимание с големи фотографии и открояващи се образи; образност и на нивото на езика - атрактивни епитети, колоритни сравнения, експресивни глаголи; остър апетит към сензационните детайли, към скандалните и криминални сюжети, към истории от частната сфера - както клюки от света на звездите, така и фрапиращи моменти от живота на т. нар. обикновени хора. Заемката от фармацевтиката не е случайна: този тип медийно форматиране е подобно на малкото хапче (таблета) - преглъща се лесно.

Инициативи като благотворителния мач между парламентарните отбори

на България и Италия обединяват хората - стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов

след футболната среща. Запитан защо е приел да участва в благотворителния мач

министър-председателят каза: "Защото искам да знаят в Европа, че България вече не е

най-корумпираната, най-бедната отвсички държави, а е държава както останалите".

България би Италия - ИА "Фокус"

 

Този текст тематизира едно от проявленията на таблоидната култура, а именно влиянието й върху политическия процес. Същността на таблоидизацията в медиите често е дефинирана като популяризация и персонализация на медийните съдържания. Същите названия носят и процесите, с които изследователите описват промените в съвременния политически процес. Лисбет ван Зунен не е единствената, която твърди, че „основните тенденции, които в момента отличават медиатизираната политическа култура са популяризацията и персонализацията, които са обусловени от все по-голямото разпространение на развлечението, интернет, мобилната телефония и комбинациите между тях" (Zoonen 2006 : 289).

Интересен ресурс, който осветлява имплицитните дискурси на популярната култура, е медийната репрезентация. В нея се оглеждат актуалните обществени нагласи по всички въпроси, изграждащи картината на социалния ни живот. На престола на зрителския интерес в последните години и у нас видимо стоят риалити форматите. Според Нилсен Медиа Рисърч днес този тип предавания са 56% от всички американски телевизионни предавания (по кабелна телевизия и ефир) и до 69% от телевизионните предавания по света (по кабелна телевизия и ефир). След появата на риалити шоуто и в България през 2004 г. филмът след новините постепенно изчезна от очакванията ни за домашна телевизионна вечер, а конкуренцията между най-гледаните канали до голяма степен се превърна в конкуренция между риалити предавания и стоящите зад тях продуцентски къщи. Като водещ елемент от живота в общност риалити форматите постоянно създават и мултиплицират джендър модели [джендър - социално конструираният пол]. От съдържанието и представянето им могат да се изведат имплицитно вложени и ежедневно актуализирани пред аудиториите концепции за това какви би трябвало да са мъжете/жените и какви са присъщите им роли в общия ни живот.