Когато преди три месеца реших и аз да създам свой профил във „Facebook”, имах твърдото намерение да го направя като някакво опозиционно действие, в случая – исках да видя какво ще се случи, ако остана пасивна (не търсех никого, не се включвах в никакви покани, каузи, ако те сами не идваха до мен, единственото, което правех, бе да приемам всички заявки, които получавах).

    Отдавна е очевидно, че „модерното” в съвременното изкуство се легитимира в най-голяма степен с умелото използване на все по-сложни технически средства: не случайно се правят виртуални романи, музикални ремикси, видео инсталации и т.н., при които използването на нова техника понякога сякаш е самодостатъчно като послание. Дойде време обаче адекватността на артистите да се оценява и спрямо техните програмистки и геймърски компетентности, а за съжаление – понякога да се определят като хора на изкуството, само заради тези компетентности.

    След разомагьосването на първоначалните митологии за новите медии и технологии като символ на тотален индивидуализъм и в известен смисъл свобода от социалните конвенции, се оказа, че ако някаква социална промяна е дала възход на революцията в мобилните комуникации, това не е нарастващият индивидуализъм, а именно нарастващата свързаност, новият тип социална координация и прехода от линк към линк, от приятел към приятел, от есемес към есемес, от изображение към изображение, нов мрежови тип общуване.