Обществото на спектакъла заема все нови и нови територии. Съдът забрани изложбата „Нашите отворени тела" в Париж, която излага истински тела, вероятно купени от Китай и принадлежали на осъдени на смърт лица, разтворени, пластифицирани по метода на фон Хагенс (при който мазнините се заместват със силикон) и аранжирани в различни пози, със забавно-познавателна цел. Съдията казал, че мястото на телата на починалите е в гробищата. Подобни дебати вероятно са се водили в края на Римската империя.

   Последната ми интернет-лудост е препъването.

 

   Stumble предлага все нови и нови страници, намерени из Мрежата, по критерии, които предварително задавате. Невероятно е колко много неща има там и всичките някак ви са интересни - изведнъж политическа новина, после снимките на някакъв австралийски фотограф, после - как да сготвите индийска храна, после религията на маите. Ще кажете - така са илюстрованите списания, разликата е обаче, че тук е събрано всичко, че никога няма край.

   Този принцип на случайното предлагане го има вече в различни платформи, аз за пръв път го открих с радиата Pandora и Last.fm, които обучавате на своите вкусове. Но тук е събрано всичко - и видео, и текст, и музика. Гласувайки какво ти харесва и какво не, насочваш избора на машината.

    Един начин да избягаме от клаустрофобичното усещане, което Мрежата ни дава като ни затваря в собствените ни избори. Stumble непрекъснато ни сблъсква със случайно открити страници (та кой се препъва интенционално?). И заедно с това случайната среща влиза в диалог с нас, съдбата взима предвид непрекъснатата еволюция на вкусовете ни и сама еволюира.

    Виртуалният свят е пренаситен с емоции. Омрази, възмущения, еротични трепети, гордости, удивления. Тук няма да се занимавам с реалното преживяване на отделния интернавт от психологическа или антропологическа гледна точка, а със съдържанието на самите послания. Всеки поглед към дискусионния форум на кой да е вестник ни дава идея за това: ако статията на журналиста следва някакви що-годе разумни обяснения и процедури на аргументация, в долницата на форума, под чертата избликват стихиите на ирационалното. Частното, импулсивното, анонимното, трансгресивното свободно преминават в публично обръщение (и това – особено в ултра-нео-либерална страна без всякакъв контрол като България). Или вземете клиповете, които си препращат нашите по-млади съграждани. Сред най-имейлвания преди месец беше този, на който Иван Костов се подхлъзва, вървейки към трибуната. Дали казва нещо за политическите му идеи, дали го критикува или хвали – не, просто най-примитивен хумор от времето на Бъстър Китън (виж текста на Юлия Роне в този брой).