Културология

Бележк

1. Александрина Козовска Интересна ми е темата за онлайн свалките и виртуалната любов. Идеята ми е да проуча различни сайтове за запознанства. На конкретно заглавие за курсовата работа все още не съм се спряла.

Да

Въпроси: срамно ли е или нормално да се търси партньор онлайн, по какво се различава виртуалният флирт от реалният?

Предлагам заглравие

Виртуалният флирт

Вижте магистърската работа на ... Колева на тази тема, преди няколко години

Нямате никаква библиография (??)

Анна-Александра от Културология 2 курс Бих искала в настоящето писмо да представя по-конкретно заглавие, план и библиография по темата, която съм заявила, че ще разгледам. Първоначалната ми идея беше заглавието да е " Нови места на памет - видеоблогове и имейли", но така формирата темата е доста обширна и я стесних до " Нови места на памет - видеоблоговете" като смятам да защитя хипотезата, че видеоблоговете представляват виртуализирани дневници, които в интернет пространството служат за легитимация, за потвърждаване на автентичния аз. Ще се опитам да аргументирам хипотезата, че "залезът на блоговете" съвсем не се отнася към видеоблоговете и че тази тенденция реферира към един стремеж в интернет за отказ от анонимността, към фалшивото и превръщане на тези видеодневници в една "карта за идентичност". Работата ще разллежда проблематиката през няколко пункта - на първо място ще се разгледа историческия контекст за появата на нужда от документиране, идеята за личните дневници, като породена от идндивидуализма, заложен в концепцията на християнството. На следващо място ще се разледа появата на понятието "места за памет", и ще има разсъждения около нуждата от памет, идентичността - тук ще има някои препрадки от психологията. Следващата част ще се опита да защити хипотезата,че  видеоблоговете са виртуализирани дневници, като се базира на анализ на минимум 50 клипчета и  коментари около тях.  На последно място ще развия идеята,чевидеоблоговете имат подем, че са начин за потвърждаване на идентичносттта в интернет пространството и това се дължи на няколко факта - отказ от анонимността, приоритет на визуалното, на живото пред писменото, субективното и повишаването на стремеж към автентичностт в едно поле, където авторските права, идентичността, флуидността са доста проблематични. За да защитя твърденията си, ще разгледам и приведа аргументи от следните автори -

/тук привеждам част от текстовете, които смятам да  включа в  работата си, но съм в процес на преглеждане  и на още литература и не мога да приложа окончателен списък с библиографията, ще има и голям ресурс от интернет - блогове, клипчета от youtube.com.  и други сайтове/ Асман, Я., Културната памет: Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури, С., Планета-3, 2001

Бицили, П., Основни насоки в историческото развитие на Европа от началото на християнската ера до наше време, София: БАН, 1993,

Маклуън, М. и Маклуън, Е., Закони на медиите: новата наука, С., Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, 1995

Нора, П., Места на памет, т. 1-2, С., Дом на науките за човека и обществото, 2005

Нора, П., “Световният възход на паметта”, в: Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето, С., Дом на науките за човека и обществото, 2004

Рикьор, П., Паметта, историята, забравата, С., Сонм, 2006,

Hutton, P., History as an Art of Memory, University Press of New England, 1993

Да

ОК, вече ви дадох някои препоръки, ще ви пратя текстовете на Даниела Колева и Мила Минева за паметта за комунизма онлайн, ако ги искате. Центърът на Знеполски прави разни неща по темата, говорете и с Георги Господинов.

Въпросът е как дигиталната форма на припомняне променя спомена – онлайн и офлайн албум, онлайн и офлайн дневник

1. Борислав Момчилов, #1537, ІІІ курс, Културология Добро утро. Идеята ми за тема на курсова работа се базира на MMORPG онлайн игрите от типа на World Of Warcraft, Lineage 2, Aion, TERA и т.н. В нея могат да се включат различни под-теми като начини на комуникация, замяна на облика на играча с изцяло виртуален образ, събития в истинският свят, повлияни от онлайн игрите и т.н. Като цяло може да има някои допирни точки с темата, избрана от колегата Костадин, но мисля, че ще имам по-голяма възможност да опиша други аспекти, освен смяната на реалния живот с виртуален. Работното ми заглавие засега е “MMORPG игрите като световен културен феномен”.

Да

Онлайн игрите като база за социални контакти

Нямате библиография (??)

1. Васил Масларски Темата ми е озаглавена “Free download”. Идеята е да разгледам всичко свързано с въпросния феномен в интернет пространството. От потребителя до автора и загубата на авторските права в пиратските сайтове, различните програми за “share”, peer to peer, торентите и т.н. Смятам да изградя курсовата работа върху мненията “за” и “против” и различните аргументации, подкрепящи двете тези.

Да

Култура на пиратството – как потребителите оправдават своето пиратстване

Нямате библиография, не сте си изяснили добре работата (??) (??)

Велизара Иванова Културология, 3 курс“Facebook и/или Face to Face”

   Темата на курсовата работа реферира към темата „Свободата да се самоизмисляш. Игра на идентичности. Анонимните”. Разработката си поставя за цел да разгледа проблема, свързан с алтернативното съществуване на личността в кибер- пространството или как виртуалнта личност замества реалната в света на социалните мрежи (по-конкретно Facebook); какви са мотивациите на участниците в тях; как и защо се създава онлайн-идентичността; спецификите на онлайн-общуването и влиянието му върху културата на участника. За да се  анализират посочените проблеми ще се разгледат следните текстове:

1. Статията Personality and motivations associated with Facebook use by Craig Ross *, Emily S. Orr, Mia Sisic, Jaime M. Arseneault, Mary G. Simmering, R. Robert Orr [1]. – Фейсбук като инструмент за комуникация; мотивации за онлайн-общуване в социалните мрежи; влиянието им върху идентичността на участника; конструиране на личността чрез „живот он-лайн”; Facebook като алтернатива на обществото (Facebook, новата социална дрога [2])

2. Facebook is no fad Commentary: Social networking is a basic human need by Adam L. Penenberg[3]- Социалните мрежи- каприз или съдба?; конструирането на трите личности: публична, частна и дигитална; взаимодействия и връзки между тях; Значимостта на онлайн-контактите („приятели” във Facebook)

3. „Психология на участието”- социалните мрежи като начин за самоопределяне; участието и комуникацията в социалните мрежи и формирането на онлайн-идентичността; Преодоляването на граници- от реална към виртуална личност; Facebook-профилът или „маската” на личността:

Интервю с Ивелина Атанасова, консултант по е-маркетинг, за ролята и бъдещето на социалните мрежи[4]

Identity Management in Cyberspace by John Suler[5]- реалната, измислената или скритата личност; разгръщането на неосъзнатото в онлайн-идентичността; избраната медия и различните аспекти на онлай-идентичността

 Ясен Пекунов, Разсъждения за самоличността, интернет и бъдещето

Методи и цели:

1. 5.                За да се анализират конкретните проблеми, освен анализ на текстовете, които по-скоро ще бъдат „основа” за тяхното разглеждане, ще се проведат структурирани интервюта с респонденти на възраст между 18-25 години, за да се проследи паралела между изграждане на реалната личност и създаване на виртуалната такава; мотивациите за онлайн-комуникацията пред физическото общуване; влиянието на социалните мрежи (Facebook) върху културата (средата на общуване, гражданска позиция/активност, хобита и интереси, култура на всекидневието….) на участниците в тях. Респондентите трябва непременно да бъдат участници в такава социална мрежа, а именно Facebook, за да могат техните отговори да послужат за обект на анализ, във връзка с конкретно поставените задачи. Конкретната възрастова група е избрана с цел да се проследи как паралелно с формирането на идентичността („публичната” и „частната”, според Адам Пененбърг)- интересите, гражданската позиция, културното самоопределяне,…- се формира и виртуалната такава („дигиталната” според същия). Освен това да се намерят отговори на въпроси като: Профилът в социалните мрежи отговаря ли действително на реалната личност на участника?; Създавайки сами своята „презентация”, представяме ли обективно себе си пред другите?(по тези проблеми разработката ще се обоснове и на текста на John Suler „Мениджмънт на идентичността в кибер-пространството”).

Да

Работата ви няма съвсем ясен център. (??)

Предлагам ви да се съсредоточите върху един от многото проблеми, които засягате. Норма във фейсбук е да участваш с реалната си идентичност. Кои са тези, които все пак опитват да лъжат? Каква възрастова група? С каква цел? В какво отношение е това към доверието на мрежата? Разбира се маска може да е леко разкрасяване

Опишете внимателно отношението между тези три неща - истинска идентичност, маска и анонимност, опитайте да разсъждавате за това, какво място имат те в социалните мрежи?

Погледнете малко и правилата за участие, евентуално законодателни казуси - идентичността не е само психологически проблем. Основавайте се на реални казуси, ако интервюирате участници в соц. мрежи за това как се представят, защо го правят, каква маска избират, докога са го правили и пр., ще е още по-ентересно. Може да намерите и прочути световни казуси, например скоро се оказа, че една call girl е отлична студентка, май в Оксфърд, написа книга, с който си призна двойния си живот.

Заглавие от типа - маската и социалните мрежи?

За идентичността съм писал една книга, От принадлежност към идентичност, 2002, там има библиография. Не пропускайте понятия като персона, маска, социална роля.

1. Габриела Петрова, 3 курс Културология – избор между три теми
   -Онлайн гражданството – възможно ли е то? (Тук визирам една онлайн платформа по един проект на неправителствената организация БлуЛинк, в която идеята е да се подават сигнали за различни проблеми, касаещи гражданското общество.
   -Да спасим Иракли, Рила, Странджа – пример за успешна гражданска инициатива (или за флашмобовете, протестите и как гражданското общество се самоорганизираше за такива прояви на неподчинение по важни въпроси, като съдбата на Рила, Иракли, Странджа и т.н. например една такава акция беше организирана само чрез смс-и. Или как гражданското общество се самоорганизира чрез Интернет – facebook, twitter, sms, форуми и т.н.
   -Природозащитните инициативи в България и моето участие в тях през периода 2005 – 2010 година – защо участвах и ще продължа да участвам?

Да

Съсредоточете се върху:

Протести онлайн – сравнение с офлайн-протестите, какво се постига, какви са формите, как се модифицират каузите.

Вземете примери с 3 платформи

Библиография (??)

1. 7.             Даниелка Тотева, 3 курс  Първоначалната ми идея беше по темата за свободата да се самоизмисляш в мрежата, във фейсбук по-конкретно. Човек има възможността да конструира свободно своя образ в това пространство – чрез снимките, които качва, чрез личната информация, която посочва и т.н. до нещата, които “like”-ва. В този смисъл интересен е въпросът с “like”-овете във фейсбук – като допълващи образа на потребителя, даващи информация за него чрез предпочитанията му; а от друга страна – тази на компании, марки и т.н., за които това е начин да се рекламират. 2) Друга тема, по която бих работила, е тази за Интернет миймовете. Не съм я избистрила и конкретизирала изцяло, но ми се струва много интересна и благодатна за изследване.

Уточнихме, че ще работите върху мима

Скорост на разпространение, форми на циркулация, увеличаващата се скорост

Вземете пример(и)

Моля бъдете критична към понятието, което има тенденция да се натурализира

1. 8.             Десислава Тотева Добър вечер!Моята идея за курсова работа гравитира около ” Нашият обр/Аз във Фейсбук – виртуалността и реалността фейс-ту-фейс ” – до колко социалните мрежи пречупват нашата същност през своята призма, начините, по които се използва Фейсбук от различните потребители, причините, от които се диктува поведението им онлайн, в каква степен изградената идентичност отговаря на истината и размиването на границата между виртуалното и реалното. Друго,което ми хрумна, е свързано с търсенето на партньор по Интернет,съотнесено с по-традиционните начини за запознанства,рисковете и ползите от него и т.н. със заглавие нещо в смисъл на – “Скайп за скъпи”,”Сърдечни мейли”,”Егати фейса”…

Конкр. Има доста заявки в това поле, риск да е твърде обща темата.

???

Чакам до неделя вечер да получа сериозно развит проект, моля го изпратете и на личния ми мейл, ИД

1. Димитър Мурджев, Културология, 01553 Работното заглавие на темата, която съм си избрал е ” Попитай Google”. Искам да отбележа как всяко едно нещо от ежедневието ни се прехвърля в мрежата.

Уточняваме, че става дума за мястото на търсачката в съвр. свят, по-специално Гугъл, начини на йерархизиране на инф, проблеми от правно, културно, политическо естество, които търсачката поставя

Нямате ясна сема (??)

Нямате библиография (??)    

1. 10.          Добромир Ж. Иванов Бих желал основно да се занимавам и да разгледам възможностите за съществуване на виртуално гражданско общество.

Отпадате от курса: несериозен проект

1. 11.          Елеонора Пасажова . Феноменът “somegreybloke”. Проект на британски аниматор. Измислен герой, който “има” facebook, twitter, блог и youtube канал, където “качва” клипчета, “общува” с хора, “дава” интервюта и т.н. (става въпрос за несъществуващ човек, за събирателен образ на интернет потребителя), който обаче има фенове (много), хората го следят и харесват и ираят играта да възприемат присъствието на този образ в своето ежедневие. Самият герой посвещава клиповете си на нашумели обществени теми, засяга и основни проблеми, обвързани с интернет комуникациите и т.н. (той е социопат, който намира приятели по фейсбук, разяснява някои съкращения като LOL и дава едно аноимно мнение по въпроси, интересуващи обществото (наример свинския грип).

Да

Въпросът е как да извадите от този много конкретен случай обобщения за спин-оф културата в дигиталния свят (??)

1. Елеонора Стайкова от 2 курс Културология.

възможно ли е онлайн троловете да се определят като субкултура? Мисля да задам теоретична рамка, в която обяснявам класическото разбиране за понятието "субкултура" (Хедбидж), а след това как то се пренася в мрежата и може ли въобще да се говори за субкултури онлайн? На следващо място ще разясня понатието troll и trolling, като за целта ще се позовавам и на фундаменталните за троловете сайтове, където са публикувани и техните правила и където в най-голяма степен може да се види как "оперират". Ще се спра и на троловете в българското виртуално пространство, които се ръководят от същите правила. В общи линии смятам чрез плътно описание да си отговоря на изследователския въпрос (като, разбира се, в курсовата работа ще има обособено ядро, в което се обяснява методологията), тъй като троловете не са хора, които безпроблемно попълват анкети и отговарят на въпроси. Бих се опитала, тъй като ми е интересно, но поради големия риск просто да започнат да ме тролят и нищо съществено да не ми кажат, не мога да зная доколко ще е ефективно. Макар че и такъв резултат отново е резултат и то, струва ми се, доста показателен. Друго нещо, което смятам да направя, е да сравня българските тролове с чуждестранните - тези, които намираме на сайта 4chan например, за да видя доколко те си приличат като модел на поведение и вътрешни правила. Тъй като една субкултура, съществуваща онлайн, е някак наднационална, дори мултинационална и в този смисъл резултата от едно такова сравнение доста успешно би могъл да ме насочи може ли троловете да се разглеждат като субкултура или не.

По отношение на литературата, списъкът все още се пълни, но на този начален етап ето какви източници преглеждам:

James J. Dowd and Laura A. Dowd - The Center Holds: From Subcultures to Social World

Kokswijk. J. - Granting Personality to a Virtual Identity

Hope Jensen Schau, Mary C. Gilly - We Are What We Post? Self‐Presentation in Personal Web Spacе 

J.A. Hitchcock - Net crimes & misdemeanors

Ken Gelder - Subcultures: cultural histories and social practice

D. Hedbidge - Subculture, the meaning of style

http://artoftrolling.memebase.com/

http://boards.4chan.org/b/

http://memebase.com/

http://s159.photobucket.com/albums/t132/legendmike/ ?action=view&current=rulesofinternet.jpg&sort=ascending

http://www.trollsday.com/ .

Да

Темата ви е интересна, тя предполага 1/ едно проблематизиране на понятието за субкултура. По тази тема освен многото книги в културологията и онлайн можете да видите нашите броеве на СеминарБГ, по-спец този за младежките култури, Валя, а з също опитах да разсъждавам по темата дали националъзмът не е субкурлтура.
Изследователите говорят за залез на субкултурите в смисъл затворени общности, които противостоят на обществото.
2/ В този контекст можете да поставите това явление - има ли в него колективен елемент, има ли общност, пиър прешър?
Може би ще стигнете до някакво ново явление, пост-субкултура или както там го наречем, виртуална субкултура...
3/ Освен анализ на практики в мрежата ще бъде добре да направите интервюта с, да кажем, двама такива хора, да разберете мотивите им, откъде са се научили и пр. Вероятно се появяват практики на съпротива срещу това, нетикети, действия на администратори.
С една дума - опишете практиката етнографски, за да имате какво да анализирате. ИД

Мотивацията? Поведението? Ефектите? Какво мотивира някого да руши, провокира, взривява комуникацията?

1. Елина Сотирова, Културология ІІІ курс Спряла съм се на тема с работно заглавие “Facebook етикеция или съществуват ли правила за поведение във Facebook обществото?”

Да

Разбираме се за тема:

Институцията «приятел» във фейсбук – какво предполага, какво права/задължения дава, кой може и не може да ни бъде такъв, как се отнася към офлайн приятелството и пр.

Моля потърсете библиография около темата родстени отношения, социален капитал, социални мражи, престиж и пр. (??)

1. Елица Барукчиева, Културология, 3 курсПрез очите на студента: възможен ли е животът на съвременния човек без Интернет или защо станахме зависими от него? Необходима ли ни е цялата тази информация, до която достигаме благодарение на Интернет? Можем ли да оцелеем по старому: четейки печатни книгоиздания, посещавайки лекции в университет, общувайки на живо? В тази насока са разсъжденията ми за евентуална курсова работа, благодаря ви за вниманието.

Да

Разбираме се на тема Интернет абстиненцията – как се живее без интернет.

Наред с наблюдението на хора, които са го направили – наблюдение върху самата вас.

Вижте писаното на ТВ абстиненцията, за различни лишения от стимули, отказ от цигари напр., може да идете назад и до различни религиозни практики на лишение. Тази тематика се изследва от психолози. Внимавайте да не останете само със самонаблюдението, няма да приема такава работа! (??) ИД

1. Жанет Г. Кирилова, 3 курс Културология, 01536 Като работно заглавие на темата ми съм избрала: “Виртуален хазарт. Новите технологии и старите пороци”, като са възможни промени в заглавието по време на процеса на работа. Възнамерявам да изследвам това колко е нараснал броя на сайтовете, които предлагат хазартни игри в интернет, изобщо дали с появата на интернет сайтовете се е разрастнал този порок. Какво се е променило в играта, играча и т.н. Мога да се свържа с професионален комарджия, да направя нещо като психологичен портрет на средния играч в подобни сайтове. Относно хазартните игри – мога да се фокусирам само върху покера, да речем. Още не съм доизгладила напълно идеята си.

Да

Проблемът с хазарта в интернет.

Да се легализира ли, за и против

Погледнете други места по света, за да си представите какво става при легализиране. Вижте конкретни хора, които играят.

Няма библиография (??)

1. 16.          Желяз Андреев, Културология, 01562” Загубата на реалната самоличност сред виртуалния nickname”

Отпадате от курса

Несериозен проект.

1. Златена Фъртунова За момента съм смятам да се занимавам с масовата онлайн ролева игра World of Warcraft. Конкретна тема още не съм избрала, но ще е нещо свързано със самоидентифицирането на играча с героя си или с виртуалня “живот” и свет на героя.

Да

Как ролите във World of Warcraft се пренасят в офлайн живота.

Библиографияа (??)

1. Ива Георгиева Здравейте! Мисля курсовата ми работа да се фокусира върху въпроса с творчеството онлайн и по-конкретно – поезията в блоговете. Предложение за темата ми би било: “Изкуство за самото изкуство”, защото начинът на оценяване е по-свободен – единственият начин за оценяване е с лайкване, препратки, това е единствената критика и колко хора те следят. Естествно има и друга критика, но тя не е е задълбочена и реална критика. Това е изкуство, непрофесионално, критикувано от непрофесионалисти, което се доближава повече до чистото изкуство, отколкото “Високото” се доближава до чистото.

Да

Концентрирайте се върху блоговете, проблематизирайте границата между «високо» и «ниско» в изкуството, която в мрежата става проблематична. Библиография (??)

ИД

Много добре! Само прецизирайте внимателно понятието «чисто изкуство»,  - L’Art pour L’Art

То всъщност е доста Високо и професионално. ГГ

1. Ивелина Янгьозова, 3 курс, Културология

Както вече писах на сайта, идеята ми е да интервюирам млади хора, които нямат регистрация във Фейсбук. Заглавието на работата ми ще бъде „Отказът от Фейсбук”.До сега съм открила четирима, нямащи регистрация във Фейсбук и вероятно това ще е и крайната ми бройка респонденти, но считам, че са достатъчни за постигането на целите на курсовата работа, а и е истинско предизвикателство да намериш млади хора, нямащи фейсбук. Респондентите са три момичета (студентки) на възраст 22-24г. и едно момче (наскоро дипломиран пилот на самолет) на 24г.

               Считам, че темата ми е свързана с лекцията от 31 март (на сайта – номер 5) и преди всичко с темата за гражданството. Дали е вярно, че неспазването на едно от условията за гражданственост ( а именно да участваш в някакви практики ) те дистанцира в обществото (в случая да не участваш във социалният формат фейсбук). Дали можеш да бъдеш пълноценен гражданин ако всички около теб имат фейсбук, а ти- не (В този контекст бух могла да обвържа и правата, формулирани от Томас Маршал и по скоро идеята му за социалните права).

                Говорих лично с Нели Огнянова, която много хареса идеята ми, а г-н Господинов ми постав бележка ( + супер ). Липсва ми само Вашето одобрение и евентуални препоръки и забележки. На предпоследната лекция, по време на обичайната дискусия към края на часа, се включих и аз и споделих, че познавам едно момиче, което няма фейсбук; тогава Вие ми казахте, че би било интересно да направя интервю с нея. От тази Ваша бележка всъщност ми дойде идеята да намеря още хора, след което да анализирам отговорите.           

Ще се стремя да разбера:

1)Каква е причината/причините да нямат фейсбук;

2)Пречи или помага липсата на фейсбук;

3)Дали този отказ от социалната мрежа е акт на протест, призив към останалите, стремеж да бъдат по-интересни или е просто безразличие.

               Интервютата ще бъдат полу-структурирани. Разговорът ще се опира на горепосочените три главни пункта, но в зависимост от отговорите на всеки един, ще се задават допълнителни въпроси. Целта е да се проучи какви са причините млади, грамотни, общителни хора да отказват да станат част от социална мрежа, която буквално е навсякъде около тях – в разговори, реклами, в контактите със семейството и приятелите, в училище, в университета, на работа.

             Освен интервюта ще се позова и на информация от уеб-пространството, свързана по някакъв начин с темата за отказа от фейсбук. Ще дам няколко примера за такава, тъй като евентуално бих могла да намеря още неща в процес на работа:

●Статия http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3740011 – 40 дни без фейсбук

(Фейсбук-наред с месото, секса и съблазните, забранени по време на пост)

●Има създадена група във фейсбук-„Имам поне един приятел, който отказва да си направи фейсбук”. (дори във фейсбук се говори с положителен тон за хората, които нямат регистрация – те стават един вид герои, които са вече на изчезване)

●http://blog.dodimarkov.com/2011/01/blog-post_19.html - тук можеш да научиш как да си изтриеш профила (това говори, че вероятно не са малко хората,които желаят да прекратят фейсбук-участието си)

●http://leroisalomon.blog.bg/politika/2009/06/19/dosietata-feisbuk.350889 - интересна статия на Иво Христов за в-к „Сега”- „Досиетата Фейсбук”

●http://www.ivosiromahov.com/2_article/a46.html - статия на Иво Сиромахов за „24 часа”, в която споделя печалния си опит в социалната мрежа. Тази статия ми се струва доста полезна.

●http://asktisho.wordpress.com/2011/04/05/face-off/ - още един, напуснал фейсбук и споделящ причините за този акт. Този пост също слагам в секция „полезни”, тъй като тук са добре отчленени и групирани причините за напускането на фейсбук – пространството.

Да

Както вече ви казах, тази тема ми е много интересна, особено ако намерите реални хора, които отказват участие в тези платформи.

Разграничете моралния или политически протест (например срещу възможността да продават данните ни) от психологическите особености, а също от самата конструция на общуването (както ви казах в онзи час, аз не ползвам фейсбук защото нямам желание да говоря едновременно с много хора). ИД

1. Ирена Таушанова, Културология Информацията в днешно време става все по-достъпна и същевременно все по-кратка, сбита. Мисля да разгледам как това влияе на начина ни на възприемане на случващото се около нас; загубата на способността ни да изграждаме памет и да създаваме и възприемаме разкази. Все още нямам ясна идея върху какъв тип информация да акцентирам или да обърна внимание на всички медии, засипващи ни с все по-съкратена информация.

Да

Конкретизирайте, дайте примерен казус.

Информационната екология: да бъде възможно посланията да достигат до адресатите? Информация за един, шум за друг?

Библиография (??)

1. Йоанна Нинова, 3 курс Културология Здравейте,
   темата към която се ориентирам е свързана с провеждането на виртуален туризъм – “Интернет като средство за осъществяване на интелектуален достъп до културно наследство”.

???

Чакам до неделя вечерта развит сериозно проект, моля пишете и на личния ми мейл !

1. Катрин Хрусанова, Културология Здравейте, Темата по която аз бих работила е ” Анорексията и интернет”(работно заглавие) Хранителните разстроиства, по-конкретно анорексията. Новите медии – интернет, като фактор за развиващото се психическо разтройство. Проявленията на деформацията в интернет пространството. Много се извинявам за закъснението.

???

Чакам до неделя вечерта развит сериозно проект, моля пишете и на личния ми мейл !

23.     Лилия Кучева, ІІІ курс, Културология; Здравейте! Бих искала да пиша за аватарите, като все още нямам окончателно заглавие, но съм се насочила към следното работно такова "Аватарът - моето лице в интернет". Благодаря

 Да

Разбираме се за: Анализ на няколко типови визуални самопредставяния, дискусия с тези, които са ги направили (вие решета дали по-малко дълбинни интервюта или една по-широка анкета) Защо, как, с какви ресурси се самоизобразява човек чрез аватара си?

Библиография (??)

1. Лиляна Иванова, 3 курс Културология

Относно моята тема, свързана с живота със или без интернет, смятам да се занимая от една страна с хората „отрекли се” от тези модерни и облекчаващи живота на хората технологии в частност интернет. Като потърся отговори на въпросите свързани с това дали те са необходими и полезни за тях или са привърженици на  противоположната позиция. Източниците, които смятам да използвам са намерени интервюта на „отшелници” при подготовка на моя курсова работа от миналия семестър, свързана с изоставените български села. Тематиката около, която ще насоча избора си на интервюта, ще  бъде свързана с причината за избора им и аргументите около този им избор. Подобно интервю смятам да проведа с един привърженик на тази идея, но все още не съм получила положителен отговор.  От друга страна бих желала да противопоставя на тези „натурални” неизкушени или отказали се от модерните технологии хора, другата гледна точка на проблема, хора изцяло погълнати от виртуалната реалност. За тази цел ще черпя информация от  форуми или блогове на хора споделящи своите „необичайни” преживявания в интернет пространството (виртуален купон,  влюбване или изцяло създаден социален живот). Като пример за идея, която да противопоставя на по горе споменатите „отшелници”, смятам да дам Zeitgeist и по-точно желанието за създаване на този високотехнологичен град от едноименния документален филм. Темата ми беше вдъхновена от 5-та ни лекция, когато след лекцията обсъжахме избора да притежаваш facebook профил или не и Вие споменахте, че ще е добре някой да се занимае с тези отказали се от интернет хора, идея зародила се по- рано у мен. Реших да ги противопоставя на интернет зависимите хора.

Да

Темата е много интересна, малко се дублира с тази на Ивелина Ялгьозова. Заради това, а и като развитие на собствените ви идеи ви предлагам да помислите по следната тема

Отпадането от мрежата като вид социална декласация

(Декласацията е както социално, така и културно-психологическо явление, декласираният вече не може да се върне лесно в обществото, не го канят, не общуват с него – за това и затъва)

Това включва вашата тема за доброволното отегляне, за новия тип депресия "без интернет". Наред с това обаче ще имате възможност да включите и хора, които отпадат  или не се включват поради финансови, възрастови, културни и др. причини.

За целта ще трябва 1) да помислите за това какво е декласация, как се изразяват новите социални неравенства днес (the digital gap – например DiMaggio), по какъв начин това да си "включен" те прави социален, по някакъв начин равностоен на останалите граждани, съответно какво значи да дръптеш шалтера (един вид самоубийство?). Другата тема - социални мрежи, общуване, може би гражданско участие. По тях или други, които ви се видят интересни, следва да прочетете научни текстове (това липсва в предложението ви!).

2) Да на(мерите такива няколко случая (да кажем 5-6) - съзнателно самоизключили се отшелници и изхвърлени, дексласирани от живота и да направите дълбочинно интервю с тях, т.е. дълъг разговор по предварително намислени теми, но не с определен въпросник. Да опишете внимателно случаите, смисълът който те дават на жеста и пр.

Библиография (??)

ИД

1. Лора Леви трети курс Културология 01569 Привет,
   аз бих искала да пиша за проектирането на неосъществени желания в Интернет пространството, т. е . как хората си създават нова самоличност и реалност, която замества или допълва несъвършенствата в ежедневието. Има ли наложени модели за красота. Пренасят ли се те в действителността. Това е само работен вариант като предстои да се доизглади.

Да

Има ли различни стандарти за красота онлайн? Как се конструира тя? Има ли влияние на онлайн красотата върху представата за нея в офлайн света?

Внимавайте: нямате ясен метод и план на работа, нямате библиография (??)(??)

1. Мадлен Николова, Културология. Бих искала да пиша за образа на египетските жени в медиите (протестите януари-февруари 2011г.

Да

Разбираме се да работите върху образа на активните онлайн арабски жени, които по този начин се превръщат в емблема на арабската пролет. Т.е. как мрежата изкривява представите за тези култури.

Вземете случая на няколко известни блогърки и пр.

Внимавайте: не сте съвсем наясно с темата си, нямате библиография (??)(??)

1. Мартина Александрова II курс Културология.

заглавието, на което се спрях е „Пренасищане. Или дали изкуството стана неразпознаваемо?”.

Фокусът на работата ми ще пада върху редица галерии, в които онлайн потребители изпращат своите произведения (снимки, картини, колажи и пр.), които в повечето случаи биват оценявани от останалите регистрирали се. Някои от галериите, на които съм се спряла са:

deviantART: http://www.deviantart.com/

Галерията на Фото Форум: http://photo-forum.net/bg

Flickr: http://www.flickr.com/

Възнамерявам да проблематизирам въпроса за необходимостта от контрол над качеството на изображенията, които се представят в тези галерии, от оценка на тяхната фотографска/художествена стойност.

Проблемът, който откривам, се състои във възможността за заличаването на границата между качествен и некачествен културен продукт в една онлайн галерия, която представя като изкуство фотографии, подходящи единствено за семейния албум.

Тук мисля да поставя и въпроса за това възможно ли е да се говори за „визуално замърсяване”.

Планирам да съпоставя гореспоменатите галерии с такива, в които са представени само произведения на признати художници. Пример за такава галерия е Web Gallery of Art (http://www.wga.hu/index.html).

Работата си възнамерявам да подкрепя със следните произведения:

Валтер Бенямин – „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост”

Маршал Маклуан – „Медията е съобщението”

Сюзън Зонтаг – „За фотографията”

Да

http://www.kultura.bg/article.php?id=12907

1. Мая Трифонова Културология трети курс Здравейте,
   темата на която съм се спряла е “от тролинг към активизъм” , като идеята ми е да сравня различните мотивации и механизми на действие на индивидите от Anonymous. Идеята ми е да разгледам масовите им акции в интернетпространството преди и сега, трансформациите , ако има такива … и изключително любопитната концепция за Hivemind-a.

Да

Разбираме се да анализирате казуса на Анонимъс и чрез него да поставите по-общия проблем анонимност – гражданскаа активност (заглавието така не е точно май). Ще докоснете проблеми, за които говорихме, Уикилийкс

1. Милена Бербенкова Здравейте, под натиска на времето ще формулирам 2 теми, които се надявам да са подходящи и, от които да съумея да избера до четвъртък.
   -“Нови медии – стари и нови (зло)употреби” – тук като цели са набелязани български новинарски сайтове като vesti.bg, dnes.bg, bnews.bg и т.н. Идеята е да се разгледа проблемът за преводната и анонимната журналистика, която сама по себе си поставя под въпрос значението и разбирането на думата “журналистика” и предлага богати възможности за спекулации, тъй като обикновено под статиите не стои име на определен човек – журналист, а просто името на сайта, в който те съществуват или на този, от който са преведени.
   -Тази тема не е съвсем точно формулирана, но засяга сайтовете за сделки отново в българското интернет пространство – kolektiva.net/sofia, slon.bg, за начина, по който те променят пазара на стоки и услуги, не само поради това, че разчитат на интернет пространството, но и на сключването на изгодни сделки за определено време – принципът на промоцията.

Да

Разбирамесе за тема: как се променя българската журналистика, когато се пренесе онлайн – една от хипотезите ви е, че става по-анонимна и безотговорна.

Библиография (??)

1. Надежда Милчева Добър ден! Аз съм колега от културологията. Искам да обявя своята тема за курсовата работа, която е “Измисленото или истинско Аз в Интернет”.

Отпадате от курса, несерозен проект

1. Петко Иванов, 3 курс Културология. Темата на която се спрях е “Каде е границата между виртуалния и истинския свят и има ли изобщо такава в днешно време”.Искам да разгледам социалните мрежи и ефектът който имат те върху живота на хората.

Отпадате от курса, несерозен проект

Петко Карадечев, трети курс, Културология “Хуморът като легитимиращ фактор в българското интернет пространство. Сеирът и Доби.”

1) Сериозно четене на литература около въпроса, понятия, библиография.
- Паси, И. “Смешното” / понятия: тролове, флашмоб, memes, хумор, смешно, онлайн общност

2) Промисляне на някои теми и идеи от лекциите.
- Темата за самоличността онлайн резонира пряко с казуса “Доби” - чия е идеята, кой я развива, как 22 хиляди души се ангажират с тази личност, “Is Dobi real? Nobody cares” по картинки, значението на това онлайн внимание и впечатляващата креативност, която избуява от случая.
- Смятам да обвържа seir.bg с темата за "Разказ с визуални средства" и способността на подбрани изображения да разказват 'настоящата история' на българина. Как тази история винаги се върти около смешното, комичното, трагикомичното, саркастичното. По-лесното възприемане на такива 'смешни' разкази. Защо това е така?

3) Дефиниране на обект, терен, корпус, който ще изследвате.
- онлайн: групите, посветени на Доби с целия визуален/аудио материал, който съдържат; статиите в dnevnik, webcafe, trollsday и значението им за случая; seir.bg като архив на специален тип БГ онлайн фолклор
- офлайн: event-a за рождения ден на Доби в Дружба (снимки, клипчета от събитието, отразяването по медиите - bTV, в. Телеграф)

4) Хипотези, методика
- Първична хипотеза: Хуморът притежава изключително специфична нивелираща характеристика (по И. Паси) - приземява авторитетите, прави ежедневието и абсурдите по-поносими, той е приемливото “бягство” от “тежката реалност”. Хуморът сам за себе си - в случая с Доби - е здравословен за съвременното общество, създавайки малки, специфични общности, които се събират и разделят лесно - така хората трупат опит като част от тип социални групи, които не са съществували до сега.
- Методика: Анализ на изображения, видеоклипове, новинарски репортажи

Да

Вече говморихме, темата е добра, надявам се да стане и за СеминарБГ
Виж нашите работи в списанието, по-спец на Джули - тази тема, която нарекохме от линк на линк - препредаването, перинтерпертирането на инрофрмацията, при която тя непремено се снизява /или фолклоризира/.
За смешното - трябва да изработиш добра понятияна схема, както ти казах хуморът е нещо доста меко и интелектуално, "понятието" за сеир май не влиза в него. Може би не е лошо да поразсъждаваш какво точно е сеир. не забравяй понятия като пародия, гротеска, комично, сатира, виц...
Може да ти е полезна темата за карнавала при Михаил Бахтнин. Дроги прочути текстове за смешното - Бергсон, Хобс /смепхът е ревът на победителя/, Кант /напрегнато очакване, което се превръща в нищо/, Фройд - изблик на потиснати в несъзнаваното емоции и пр.
ИД

1. 32.          Радослав Иванов.

смятам да се занимавам със съвременни аспекти на митопоезиса и трансформациите на митологическата мисъл, пряко или недотам катализирани чрез интернет-опосредстваното общуване. Тематичната област, чрез която смятам да развия разглеждания от мен проблем са сайтове от типа на failblog.org и съответния канал в youtube, чиято главна задача се състои в показването на провалени опити в различни човешки ежедневни дейности, т.е. съдържателния акцент е осмиването на чуждия неуспех. Склонен съм да сметна, че е налице директна методологична аналогичност между реакцията на интерпретатора спрямо показването на такъв тип web-съдържание, от една страна, и от друга - създаването на общи тендеции за реакция спрямо  хакерската дейност ( в даден аспект - някакъв вид подвиг, opus), както и интернет-trolling-а - също разглеждано през призмата на девиантно поведение (но само до един определен момент).

Темата от учебния план на дисциплината, с която ще свържа поставения от мен въпрос, е "Авторството след интернет. Новата смърт или новото безсмъртие на автора", тъй като смятам да поставя разглеждането на проблема именно в аспекта на променящите се отношения автор/интерпретатор и пред какви нови явления ни изправят те.

Мисля да си помогна с Еко, що се отнася до разглеждането на брауването като "внасяне на почерк" у делото на автора чрез самия акт на интерпретация; в този  аспект - и с идеите на Susan Blackmore за меметиката; Юнг - тъй като смятам да направя и аналогия с енантиодромията в онлайн-общуването;Също така смятам, че е възможно да направя съпоставка с явлението на този тип митологеми и реторичните форми на мита у Барт. Един опит за формулировка на главната ми хипотеза : Всеки акт на 'браузване' може да се разглежда като поява/проява на на наратив. В аспекта на интереса към fail-сайтовете, това би означавало едно психологически първично отъждествяване с интерпретирания образ, където в на пръв поглед заслужаващото оценка или реакция на присмехулничество всъщност се търси някаква форма на катарзис. Именно около спецификата на последното може да се концентрира и темата на проблема въобще, тъй като такова евентуално ново измерение или модалност на катарзис, като онлайн-индуциран човешки опит, може да ни позволи да погледнем на този тип послания и комуникативни ситуации като последица от систематичното действие и закономерно присъствие на митологемен език (семантични стойности и съотношения), изграден почти изцяло от вторични образи. Смятам да включа в работата си анализ на клипове, снимки или колажи от въпросния сайт, на базата на което да разработя тезата си.

Да

С вас наистина вече се разбрахме, само ви моля - оставете Юнг, това е метафизика!

За естетиката на провала и присмеха ще е много добре - подобна тема избра и Петко, но май няма да се дублирате. Темата, която предлагате, е свързана с авангардите, героиката на авторовия хюбрис. Днес е малко абсурдно да се говори за авангард, но в определен смисъл хакери те правят подобен жест, различните културни миксове напомнят на сюрреализма. Може би ще ви е интересно да потърсите нещо в този смисъл.

Тов аза "Всеки акт на 'браузване' може да се разглежда като поява/проява на наратив" е много интересно, връзката, която правите с Барт (понятието за "гекст", противопоставено на "творба") е съвсем точна. Има един текст от него, който цитирах навремето в Еротика на авторството, който се казва "Музика пратика", може да ви е интересно - темата е, че авторството минава от производителя в потребителя. Какво е битието на "наратива", за който говорите?

Все пак задайте си въпроса: какво е битието на автора в мрежата? Сащото ли е като в старото изкуство, та дори авангардното?

След седмица, ако се сетя, ще ви пратя един текст за авторството в мрежатга, който пиша за СеминарБГ.

ИД

1. Светлана Тончева, 3-ти курс, Културология, фак. № 01510

Когато обявих идеята си за курсова работа не конкретизирах темата- това е и забележката от г-н Господинов. В процеса на търсена на литература се спрях на по-конкретна формузлировка, а именно "Степен на защита на авторските права върху публикации на текстове в интернет". Въпросите, които ще разгледам ще са:
1. дефиниция на авторско право
2. кой и как заявява авторско право върху текст
3. некоректното цитиране като нарушаване на авторското право
4. авторското право върху превод на текст. Цитиране на превод
5. способи за защита на авторски права върху текст в интернет
За целите на разработката ще използвам Закона за авторското право и сродните му права, Интелектуална собственост Част 1 на издателство Сиела, Наказателен кодекс, както и някои статии по темата в интернет, като например:
1. http://www.koronal.com/statii/virtualnoto-slovo/savremenno-sastoyanie-i-predizvikatelstva-na-avtorskoto-pravo-v-internet.-sposobi-i-nachini-na-zashtita-na-avtorski-prava-02.html
Ще потърся и подходящи казуси, които да послужат за пример как бива санкционирана злоупотребата (умишлена и по непредпазливост) с авторски права. Разработката ще си постави за цел да анализира установените от законодателството начини за защита на авторски права върху текст в интернет. Смятам, че в процеса на работа ще изникнат и други източници, които биха послужили като библиография.
Благодаря за вниманието.

  Да

Липсва конкретика, няма да се справите с така зададената тема: изследвайте конкретни казуси (??)

Библиография (??)

1. Стела Каменова, Културология ф.н: 01521 Здравейте, темата, за която имам желание да пиша,   е с работно заглавие – “Модният блог – културен феномен, който трансформира модната индустрия”.

Да

Имаме много съмнение - трансформира ли я наистина? (??)

Опишете конкретни практики на това блогърство, например един определен блог.

Литература (??)

1. 35.          Стефан Нинов Културология III курс Като тема на своята работа мисля да разгледам “Фотографията като медия в онлайн пространството”, т.е. как чрез наличието на сайтове като flickr.com, gettyimages.com, sxc.hu онлайн пространството разширява човешкото полезрение, давайки възможността за все по-масовото споделяне на снимки, а с тях виждания, отркития, опит, както и най-различни послания. Тоест може да се формулира нещо от сорта “Как интернет прави по-силна ролята на фотографията?”.Мисля че ще бъде интересен един поглед върху това как електронното изображение дава възможността една снимка да бъде обработвана и така да се размият границите между реалното и неестественото. Тоест във връзка с фотографията като медия – как една снимка може да бъде преработвана, а с това да се манипулира съзнанието (пример със снимката на Буш, за която говорехме на една от лекциите). Друг аспект, свързан с темата мисля да бъде фотожурналистиката, която посредством зараждането на електронните медии, играе все по-осезаема роля, правейки така, поради чисто телеграфния характер на предаваната информация в онлайн медиите, присъствието на една снимка често да казва повече от самата статия.Като проблем в онлайн разпространяването на снимки сматам да се фокусирам върху авторските права.

???

Очаквам да изпратите до неделя вечер разширения си според изискването проекта. Моля пратете го и на личния ми мейл.

1. Филипа Николова, трети курс културология 

Темата , която съм заявила там е с работно заглавие  “Новите галерии в онлайн пространството” /”Новите места за изразяване” -google art project, различните платформи за изкуство (flickr,deviant art etc.). 

Проблемите , които искам да застъпя са :

 -как изкуството се вписва в новите медии

 -какво място заема

 -каква роля играе

 -променя ли отношението към традиционните начини за излагане на изкуство (галерии, музеи), може ли да ги измести

 -може ли изкуството в този си вид (пр.google art project ) да донесе естетическа наслада или има по- скоро информационна стойност 

 - начинът на поднасяне може ли да промени самото изкуство , раждат ли новите галери нови артисти( при съвременните изкуства, използващи технологии в областта на новите медии, ценността е не в изработката , техниката на изпълнение , а в самата идея , която съдържа произведението )

 -  дали става въпрос за нов тип  изкуство или за  традиционното, пренесено  в нови пространства (дали изкуството на новите медии е в опозиция с традиционното или е негово продължение)

Ще проследя тези и други проблеми през следните обекти : 

-   онлайн галерии - платформите за изкуство (flickr, deviant- art , cgnuit, escape into life, the cool hunter и т.н. ) през които ще разгледам проблема за премахването на локацията на артиста, равните възможности , широкият културен контекст ,в който се излагат произведенията , връзката  между артист и публика 

- онлайн музеи -  google art project, цифровизациите на културно наследство и др.  

-проблемът разгледан в българския контекст: Inter space (НПО, Център за медийни изкуства , осъществяваща  опити  да контекстуализираи използва потенциала на новите технологии и медии в колаборативни артистични дейности и изграждане)

Ще използвам  Бенямин  "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост ", Лев Манович "Introduction to the new media reader", Мария Попова  "Медийни изкуства в България ".

Избрала съм този обект на изследване във връзка с тема №3 от лекционния курс: Разказ с виртуални средства, дигитални изкуства, видеоарт.

Да

Темата е интересна. Предлагам ви да се съсредоточите върху пространствената характеристика на виртуалната галерия, начинът, по който се симулира реалност (хипер-реалност?). Т.е. намерете такива места, където се прави усилие да бъде въвлечен зрителят телесно. Как става това, какъв е ефектът (дискусии, отзиви)

Предлагам ви да оставите съдържането на творбите и да мислите за тяхното излагане, за феномена изложба, не картина, т.е. как са поставени една до друга, какви форми на интерактивност са добавени (Девиант арт и фликр така отпадат). Изложбената зала в съвр. смисъл почва прем 19 в, музеят - ощ епри Медичите.

Това не е малко като тема, така че съсредоточете се върху него.

Като четене - музей, изложба, контекстуализация на творбата, културният микс, сърфиране/фланиране, симулакрум и пр.

ИД

1. Христина Попова
2. Темата, която бих желала да разработя в курсовата си работа, е свързана най-вече с проблемите, разгледани на първата лекция, и по-специално промените предизвикани от превръщането на новите медии в масови. Интерес за мен представлява как се изменя рекламата, когато навлиза в интернет пространството, тъй като в момента тя се възприема като много важен елемент от медия планирането на една рекламна кампания. Като предимство се възприема възможността за по-пряка комуникация с потребителя. Аз имам известни съмнения по този въпрос и искам да ориентирам работата си в тази насока. Основната ми хипотеза е, че при интернет рекламата не може да се говори за някакви особени разлики при формулирането на рекламното послание, а има по-скоро едно пренасяне на практиките на телевизионна, радио, директна и печатна реклама в online пространството, т.е. в случая интернет е „медия”, доколкото е среда на разпространение, а не доколкото е посредник. Тази хипотеза ми се струва особено приемлива по отношение на рекламите тип банери, които като съдържание не са по-различни от печатна или телевизионна реклама, както и при брендирането на страници, поп-ъп прозорци и подобни формати . Техни специфични черти, които ги различават са свързани с по-добрите възможности за таргетиране и проследяване на ефекта от рекламата и най-вече възможността им да бъдат връзки (тук проблемно е колко важно е това, защото докато при реклама за онлайн уроци по английски език, проследяването на връзката до сайта е равносилно на посещението на клиента в магазин с цел закупуване на продукта, то при проследяването на връзката към сайта на производител на шоколади или кетчуп все още не сме сигурни, че ще накараме потребителя да отиде до магазина и да купи рекламирания продукт). Същевременно съществува още една голяма група на интернет реклами и тя е свързана с въвличане на потребителите в някакъв вид диалог. Тези подходи са по-разнообразни – facebook страници, блогове и кампании, свързани с тях, вирусен онлайн маркетинг, включващ целенасоченото изготвяне и разпространение на потенциално интересни съобщения или клипове (напоследък все по-често клипове), свързани с продукта с цел заинтригуване на потребителите, за да могат те да започнат сами да го препращат едни на други. Последният тип са свързани с организирането на кампания, изискваща директно участие от потребителите (напр. Heinz имаха сайт, в който на живо се предаваше растежът на две доматени растения, като на едното посетителите на сайта можеха да оставят съобщения, за да му покажат, че го обичат, като идеята е, че обичаният домат би трябвало да порасне по-здрав и вкусен от другия, което съответства с идеята на фирмата, че техният кетчуп е отгледан (с любов), а не направен). Спам рекламите пък са твърде близки до системата на директната реклама, тъй че също може да се говори за директни заемки. С оглед на хипотезата ми проблемна се оказва втората група и най-вече последните два типа, тъй че бих желала да се съсредоточа върху тях. В ofline пространството съществуват т.нар. герила маркетинг и ambient media, които до голяма степен имат същите характеристики, като разликата между двата типа кампании е, че „учудването” на потребителя се осъществява по различен начин. Докато при онлайн кампаниите се използват съобщения и клипове (материали от арсенала на други канали за реклама), то при герила маркетинга и амбиент медията става дума за реални обекти, провокиращи интереса на аудиториите (напр. автобусът е целият „опакован” с дрехи, които могат да бъдат изпрани с една бутилка от рекламирани перилен препарат), пък и резултатите и от двата типа са много трудни за проследяване и отчитане. По тази причина според мен тук отново може да се говори за пренасяне на практиката, като промяната може да се наблюдава при смяната на изразните средства. В такъв случай тези кампании всъщност не са характерни и изключителни за интернет като медия, а са адаптирани за него, обогатявайки се чрез някои възможности, които виртуалната реалност предоставя. Проблем при работата ми представляват най-вече подбора на литература, тъй като досега не съм попаднала на текст, представящ по подобен начин проблема за интернет рекламата (струва ми се, че ще трябва да се насоча по-скоро към литература, коментираща особеностите на рекламата, отколкото към изследвания на интернет пространството и потребителското поведение в него; евентуално бих могла да използвам и „Закони на медиите” на Маклуан, макар че той все още е под въпрос) и да се опитам да сравня изведените определения и характеристики на споменатите по-горе видове реклама.

Да

Моля вземете конкретен казус за това как функционира рекламата в мрежата и чрез него поставете въпроса за разликата между он и офлайн рекламата.

Нямам чувството, че познавате литература по въпроса (??)

1. 39.          Цветина Веселинова, 2 курс, Културология. Ориентировъчна тема "Анонимността в Интернет - усилвател на емоции". Какво те подтиква да си анонимен,  с какво се отличава поведението на анонимните,  възможността да си всякакъв и избора да си никой, загубата на Аза

Да

Направете паралел между Фейсбук и Май Спейс за това, каква роля играе анонимността.

Библиография (??

1. 40.          Яна Овчеларова, II курс, Културология Виртуални погребения – “погребване” на сайтовете на починали хора

Да

Темата е интересна, целият въпрос е дали ще намерите такива казуси, засега май нямате идея. (??)

Литература (??)