I feel stupid and contagious,

Here we are now: entertain us

Брикольорите

    Във Vbox7, YouTube, Facebook и дори в блоговете рядко се създават новини. Както Гиърт Ловинк отбелязва (Lovink, G. 2007), шансът да намерим блогъри, отдадени на независими журналистически изследвания, е малък. Всичко, което онлайн платформите правят, е да създадат гъст облак от впечатления около определена новина, да дадат воля на общественото мнение. От затворения кръг на традиционните медии се извличат новини, които се пускат в отвореното интернет пространство. Там те обрастват с мнения, коментари, тълкувания. Показателно е и това кои новини ще събудят интереса на интеренет потребителите. За тях каузата „Мис България 2009 е крокодил ” може да се окаже много по-вълнуваща от икономическата криза. Новите медии са медии с часовников механизъм. Никога не е сигурно коя новина ще взриви общественото внимание.

    Отношението традиционни – нови медии може да се разгледа през призмата на предложената от Мишел дьо Серто дихотомия стратегии –тактики (Серто, М. 2002). Вестниците и телевизията дават официалния дискурс, неутралната гледна точка. Интернет потребителите креативно консумират, потребяват официалните послания. В случая не става дума задължително за технологии на съпротивата. Видео сайтовете са идеален пример в това отношение. Там виждаме политическото,  вкарано в полето на всекидневното, на забавното и личния прочит. Иначе казано, новите медии ни позволяват да извадим познатите лица от институционалния им контекст и да ги вкараме в сюжети и конфигурации, измислени от нас. Да „брикольорстваме” за тяхна сметка, да подходим неочаквано към наличните продукти. 

http://feelfriendly.com/

    През последните години светът на политиката се промени бързо и стана по-зависим от новите технологии. Един от важните въпроси е до каква степен практиките, свързани със социалния интернет, могат да стимулират политическа и гражданска активност. Две движещи сили са ясно обособени в този контекст: навлизането на традиционните политически структури в Мрежата и активизмът „отдолу”, насърчен от революцията на юзерите. В първия вариант в Мрежата се настаняват институции с йерархична организация. Във втория хората действат без принуда и сами определят обема и съдържанието на ангажимента си.

http://avangardisco.wordpress.com/2007/10/02/gsm

    След разомагьосването на първоначалните митологии за новите медии и технологии като символ на тотален индивидуализъм и в известен смисъл свобода от социалните конвенции, се оказа, че ако някаква социална промяна е дала възход на революцията в мобилните комуникации, това не е нарастващият индивидуализъм, а именно нарастващата свързаност, новият тип социална координация и прехода от линк към линк, от приятел към приятел, от есемес към есемес, от изображение към изображение, нов мрежови тип общуване.

Антропометричният манекен Иван Иванович, летял с руските летателни апарати Корабль Спутник 4 и 5 (1961), след приземяването му обратно на земята. Снимката е публикувана от интернет страницата на Пол Малей с неговото разрешение.

Новите комуникационни модели

    След 2000-та година eволюцията на моделите на комуникация в глобален мащаб е белязана от възхода на Мрежата като медия за публикуване и социален обмен. Повратната точка е преминаването й в една нова фаза, наречена Уеб 2.0.

    Уеб 2.0 е термин, социализиран от Тим О'Райли, дефиниращ едно ново развитие в Мрежата, известно още като социални мрежи, социални медии, съдържание, генерирано от потребителите, дълга опашка, Мрежата като платформа и т.н. (виж текста на Орлин Спасов в същия брой). За какво става дума? Накратко това е поврат в развитието на Интернет, а и на цялата екология от нови медии и комуникации, дължащ се на преломен момент в  еволюцията на софтуера за мрежови приложения, позволяващ отделянето на съдържанието от кода/форматирането.

http://www.facebook.com/Bolgaria?ref=s

    Този текст няма да разисква това „що е то Facebook?”. Неговата цел е да покаже как тази социална мрежа може да бъде мислена като институция на публичността. А доколкото говорим за публичност, то значи сме в търсене на гражданския субект.

    Гражданският субект не е въпрос на природа, а на приучаване да възприемам себе си като такъв и на първо място да имам обособена идея за „себе си”. Мишел Фуко би казал (Фуко 1992: 63 – 70): това е въпрос на обективация. От една страна, тя бива провеждана от заемащите легитимната властова позиция да описват, да създават „знание за...” и да прилагат в действие. Следователно и да конструират режим на истина. От друга страна, стои въпросът: „Как човек научава себе си да се възприема като субект?”, т.е. какви са практиките, които хората отнасят спрямо себе си. Но практиките не са отделени от обективираните категории, а обратно – категориите са отправен хоризонт за отношение към себе си. Така: „тази форма на властта се упражнява над непосредствения всекидневен опит, който класира индивидите в категории, определя тяхната самоличност, обвързва ги с тяхната индивидуалност, налага им закона на истината, която те са длъжни да признаят, а останалите да разпознаят в тях. Това е форма на властта, която превръща индивидите в субекти. Думата „субект” има две значения: субект, подчинен на другите, чрез зависимост и контрол, и субект, привързан към съвестта и себеосъзнаването към собствената си самоличност (Фуко 1992:67).

Подмененият протест или събитията от 14 януари 2009г. в преживяванията на участниците